Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на Indigo Fighter от най-веселите му дни  (Прочетена 765 пъти)
Kissing You Good Night
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « -: Февруари 27, 2013, 16:56:32 »

    ВСТЪПЛЕНИЕ

    Нека първо се представя. Вие тука, потребителите, ме знаете добре що за явление съм, но посетителите, които нямат регистрация, хабер си нямат що за стихийно бедствие съм, та ще е добре поне да се опиша физически като за начало. Останалите ми части ще им се покажат в хода на историята.

    ФИЗИЧЕСКИ ОПИСАНИЯ
    Значи, към момента на случване на историите, аз бях едно високо 1,76 мършаво и прилично на балконска стойка за телевизионна антена същество, което се носи с едни и същи дрехи, яде като да е държано в концлагер и да е попаднало на прием на някоя държавна делегация без надзор, слуша музика от 1980-те, ненавижда съвременната телевизионна техника, особено телевизорите с плазмени и TFT-матрици, както и лете носещо едни съвсем леки сандали, които за по-малко от седмица успяваха да се покъсат така, че в магазина да откажат да ги обслужат по гаранция, а зиме носещо на същите тези кльощави, подобни на две борови тресчици дълги ноги кубинки военно производство, с които щом тръгнеше по-бързо из коридорите на училището, гълъбите от покривите уплашено се разлитаха, а в мазето учителите и майстора си мислеха, че по покрива марширува китайската гвардия или че има земетресение. Тогава бях единайсети клас, тоест, бях на 17.

    Другият главен участник в епопеята се казваше Недим. Той представляваше едно много мило изглеждащо 14-годишно момче, на което повечето хора даваха не повече от 12 години и това в комбинация с неговата запазена марка - една много чаровна, омайваща и подкупваща усмивка, срещу която науката не беше успяла да изнамери противодействие, често отърваваше пердаха, щом станеше напечено. На ръст беше 1,62, слабоват, но не чак като мене, та да го бъркат със закачалката за дрехи, ако посреща гости у тях в антрето. Оценките му бяха вечно на ръба на тройката и това караше училищната психоложка да мисли за него, че има психични отклонения, защото го беше виждала как се държи в час. Първата минута и половина, докато преподавателят седне на мястото си, Недим стоеше на стола зад чина, но после фантазията му измисляше най-разнообразни пози, на някои от които и тибетските йоги можеха да завидят. Например, веднъж в клас влиза директорката с някакви официални лица. Другите ученици се въртят, мятат дъвки, хартийки и парчета от шперплата на новите си столове, а само Недим в ъгъла си, до прозореца, най-отзад, си качил краката на високия чин, кръстосал ги на четворка и се клати на левия заден крак на стола, балансирайки със завидно майсторство и лекота, докато дъвче парче хартия и мята сдъвкана хартия по косата на седящото отпред момиче. Това потресло официалните лица, които после с дни не можли да се осаферят от изненадата от видяната поза.
    Но иначе извън час, сред своите съученици, беше душата на компанията, като любимата му занимавка за приятелите му беше да си хареса някоя част от тялото и да почне да бълва всякакви солени шеги по въпросната част с часове, като за голямо учудване на всеки, който го е виждал в такава фаза, това забавлява околните с всяка нова шега все повече и повече и това може да продължи часове наред, без на някой да му писне и да каже: "Ай измисли нещо ново!". С някои хора, с които изпитваше някаква интимна близост (по време на историите бяха само двама на седем милиарда световна популация), ставаше съвсем друг. Тогава ставаше един мил, все искаше да се гушне, да целуне, да направи подарък, да погали, да каже "Обичам те!" и прочия... Веднъж едно момче от по-горните класове го видя в такова състояние и каза, че Недим е загубил ума си така да се вдетинява.

    УЧИЛИЩЕТО

    Какво училище беше то... В него ясно се открояваха следните групи: учителите, административния персонал, обслужващия персонал, гъзетата от девети клас, десетокласниците, които бяха три класа под един общ знаменател, защото ако един решаваше да кръшне от учение, то всички по силата сякаш на някакъв стаден инстинкт изчезваха на ситни групички в различни направления до последния ученик, нашият клас, съседните единайсети класове - на езиковата паралелка, които всеки ден измисляха нещо, с което да се говори за тях, но не с добро, на хуманитаристите, които редовно помагаха на училищната психоложка, дванайсетокласниците, които виреха носове до небето, защото щяха да стават абитуриенти и най-накрая щяха да са свободни да се напият до безпомощност, без да им дирят сметка сетне, осмокласниците, които бяха като кална лавина - откъдето минеха, нищо не оставаше здраво, и най-накрая, но не на последно място - аз и Недим.
    За нас двамата заместник-директорката, която и на двама ни водеше по руски, още първата седмица се изказа по наш адрес, че като ни види да се водим нанякъде из коридорите, все едно виждала два скачени съда с нагнетена киселина, която чака да излезе и изгори всичко... Тази жена умееше да прави много образни сравнения, които на моменти потрисаха с реалистичността и детайлността си.
    Месец след началото на учебната година, учителката ни по български ми каза: "Не знам от какво сте тесто замесени вие двамата с Недим, ама сте "Търкулнало се гърнето, намерило си капака!". Накрая учителката ни по химия, която много го мразеше заради това, че не стои като манекен в шоурум на модно ревю, се изказала пред учителите в учителската стая: "Недим и Борис като ги видя заедно, ми призлява! Все виждам Куку и Пипе!".

    Така с него от началото на учебната 2010/2011, когато бяхме близки познати, в края на годината вече почвахме да изпадаме в истерия и да получаваме нервни сривове, щом се рзделим за повече от два или три дни и не се чуем по телефона. Тази наша странна в чуждите (а в сами началото и нашите) очи братска кръвна дружба с течение на времето много бързо започна да избива като петно от сигнална боя върху едноцветна стена. Това накрая накара повечето хора да започнат да мислят, че между нас има някакви взаимоотношения, находящи се извън всякакъв морал и извън закона, но благодарение на нашето нерушимо взаимно доверие и дружеска вярност тези зли езици не бяха потвърдени.

    ГЕНЕАЛОГИЯ

    Нека започнем с моя милост разказвача. Потомък съм на две фамилии. Едната, от страната на баща ми, не може да се похвали с кой знае какви големци в родственото си дърво, освен един прапрадядо селски кмет по времето на цар Фердинанд в началото на 20-ти век, прадядо, работил в Нацистка Германия като заварчик на алуминиеви кабелни мрежи преди войната и в последните й дни, след падането на монархията, воювал срещу същата тази Германия, и дядо, работил 22 години като началник на подстанция Полски Тръмбеш и награден с 20% по-висока пенсия отколкото се полага, заради изрядната си служба. Баща ми беше компютърен специалист в застой. Застоят беше откъм финанси и клиентела, защото парламентът правеше глупави реформи на конвеир, които рано или късно щяха да доведат до зрелищна катастрофа от апокалиптичен мащаб (из някои форуми се носеха слухове, че може да се стигне до гражданска война и крайнодясна военна диктатура, сродна с тази на Аугусто Пиночет в Чили). Майка ми беше медицинска сестра в Окръжна Болница, в Детското Хирургично Отделение. Като познавам проклетия й характер, редовно си скърбях за децата, които направо минаваха ускорен курс по мъченичество от рода на това, което са имали едновремешните светии. По-късно се запознах с деца, които са й били в ръцете. Спомените им от нея бяха всичко друго, освен приятни и весели.
    От страна на майка ми родът беше доста по-именит. Някакъв прапрапрапрапрапрапрадядо е бил първият инженер-вагоностроител в имперска Русия. Това става по времето на Петър I. Някъде из следващите поколения има генерали, музиканти, свирили в Болшой Театър и други подобни величия на времето си. Освен това единият клон от фамилията е бил сроден по някакъв не много ясен начин с императорската династия Романови, откъдето беше и фамилията на едната ми прабаба, която доживя 102 години - Варвара Романова (1896-1998), въпреки че от малка изобщо не беше добре със здравето. Тя е един най-впечтляващите ни предци, които аз помня, тъй като тя на 88 години все още е плувала (макар и на плиткото), когато са отидели на плаж. На 94 я има снимано с видеокамера как свири на пиано. На 100-ия й рожден ден я заснехме да говори с нейни далечни роднини в Австралия по мобилен телефон. Това последното изобщо не я е притеснило, а набрала самостоятелно номера, който й издиктували на френски.
    Дядо ми от нейна страна е роден в България и неговата несъстояла се мечта е да отиде да види Русия. Бил е спортист, дори на 70 години е плувал в морето по 2-3 километра и даже тогава е носел гардероби и други големи и обемисти мебели, когато вуйчо ми се е нанасял в една от квартирите си (1994).
    Майка ми по много неща прилича на прабаба ми - от дете само болести я клатят насам-натам по доктори и санаториуми, спи леко като заек - комар да писне в мрака и след това до зори няма да успее да заспи. Но за разлика от онази моя дълголетна прабаба, която беше от водата по-тиха и от тревата по-ниска благодарение на дворянското си възпитание, получено в панасион за благородни девици, майка ми е доста дива и в училище не е имало момче, което да е яло шамарите й или да не е било скубано и щипано с нокти от нея. Та, за мене толкова.

    Недим, както наскоро се оказа, е много шарен в генетично отношение. В кръвта му шарят гените на половин Европа и още толкова от някогашните тюркоезични племена из Османската империя, и това го определя като нещо неповторимо по своята уникалност като явление.
    От страна на баща му генеалогията е тъмна Индия отвсякъде. Сякаш баща му се е самозародил като в първите глави на Библията, когато Бог създал човека от пръст по свой образ и подобие. Но от страна на майка му историята е доста интересна.
    Преди около 160 години прапрабаба му е била на 17 и е била слугинче в някакъв хан в Русе. Добре, но в същия този хан тогава се случил един музикант от оркестъра на Михай Шафран, който е оставил в езика ни едно популярно сред народа нарицателно за лека жена ("шафрантия"). Преди оркестърът му окончателно да се установи в Шумен, той известно време е пребивавал в Русе. Един от музикантите е живял в този хан и изглежда след като е бил дълго време незадоволен от женска ласка, успява да прелъсти младото момиче, което ражда първото си дете. Тази прабаба е била тъмнокожа - цяла негърка. Но детето, което е родила, е било бяло. Този прадядо на Недим бил видимо по-бял от майка си и скоро из махалата плъзнала мълвата, че детето й е от унгарския музикант, който нощувал там, където работела. Изгонили я и тя сама с детето си, се установила в едно село до Дунава, недалеч от Силистра. Там от нейния син се родила бабата на Недим. Тази баба съм я виждал - днес тя е една ситна бабичка, черна като кюмур, с едни малки светкащи насам-натам очички, които сканират всичко в полезрението й като рентген. На главата си носи вместо традиционната забрадка от ацетатна коприна с тютюнев цвят, която носят циганките и туркините по селата след определена възраст, една бяла кърпа на синьо каре, с която изглежда с 10-12 години по-млада (в момента бабичката е на 86).
    През 1976 на бял свят се ражда майката на Недим, която против всички закони на генетиката от бебе е невероятно дебела (и дядото, и бабата са слаби като щеки). Тя на 16 избягва от родителите си с бащата на Недим в София, тайно се женят и майката започва да работи.
    През 1993 ражда каката на Недим - Ебру, която е с нормална като за един турчин кожа - бяла с леко мургав отсенък, благодарение на който са й необходими не повече от две посещения на плажа в обедните часове, за да си натрупа нужния загар за зимата.
    Обаче през 1996 малко неочаквано за родата се ражда Недим, който на фона на чернокожите си баба и дядо, възмургавия си баща и майка и загатнатомургавата му кака, изпъква като кръпка върху смокинг - бебето е бяло като печатна хартия и още първите му слънчеви бани дават да разберат, че Недим сякаш принадлежи на друга родствена линия. Какво е ставало, дали сценарият с прапрабабата на Недим от русенското ханче се е повторил, не е ясно. За времето около рождението на Недим майка му винаги говори с недомлъвки и премълчавания, като въпреки ниския си образователен ценз успява да забърка голяма каша в ума на всеки, решил да разбере нещо повече за появата на сина й на бял свят.

    Та, по-насетне очаквайте началото на историята! Усмивчица
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #1 -: Март 01, 2013, 13:12:36 »

    15-ти септември беше първата емблематична дата в цялата история. Тогава с радост установих, че Недим, с когото се познавахме от миналата година, си ме помни и не се прави, че не ме познава. Това за мене си беше прецедент, тъй като повечето ми приятели ме зарязваха след края на учебната година, в която сме се запознали и после се правят, че сефте ме срещат.
    След като класната ни ни раздаде програмите и ни пусна, аз се спуснах към лавката, където Недим ме чакаше. Обаче на втория етаж ме пресече училищната психоложка - една жалка мижитурка и смачкана от безперспективността в живота си женица с едни смешни очила, подобни на тези на Феята Кръстница от Шрек 2. Каза ми, че иска да й отделя пет минути в кабинета й и аз на база целия си предишен опит с подобни елементи от училищния бекграунд прозрях, че пак ще ме занимава с глупости, лишени от всякаква връзка с реалността. Но все пак отидох, за да не мрънка после напевно-плачевно като свекърва, която се оплаква как снаха й била развалила хубавото й едничко момченце.
    Седнах и тя каза: "Ще бъда кратка. Ти миналата година нямаше нито един приятел в цялото училище. Беше тотален аутсайдер. Затова за тази година искам да си намериш поне един истински приятел. От нашата смяна имаш пет класа избор - от осми до дванайсети. И да знаеш, ще те наблюдавам!". След това ме пусна и аз веднага се втурнах към лавката. Недим веднага ме повика до себе си и аз му споделих какво й е прищукнало на психоложката. Той се почеса зад ухото и каза: "Добре бе! Като иска, аз се хващам на хорото! Да видим докога ще те тормози!". Аз го прегърнах и му казах: "За приятелите си огън ще прегазиш, океан ще преплуваш, от самолет без парашут ще скочиш! Ей това му се вика човек на място! Иначе казано - Недим!". Той се засмя и ме попита: "Кажи сега какво да те черпя, че имам малко пари в излишък!".
    След кратък размисъл си поисках един тост и един голям сок, а после за десерт - един шоколад "Милка". Изобщо не му мина през ума да ми рече, че ставам нахален или от рода.
    После отидохме в сладкарница "Неделя" и там той бръкна в джоба си и започна на масата, на която бяхме седнали небрежно да мята банкноти от по 20 и 50 лева. Аз отворих едни очища като задна гума на трактор "Болгар" и попитах заеквайки: "Ти откъде ги взе тези?". Той ми заобяснява как баща му за рождения му ден му пратил пари, отделно той в Силистра играл белот за пари и така успял да събере къмто 600 лева за днешния ден.
    В това време дойде една засукана сервитьорка и Недим ме попита:
    - Какво искаш?
    Аз се опулих учудено и набързо избрах торта "Неделя", горещ шоколад и голяма пица. Недим си избра същото като мене. След това си поръчвахме още няколко пъти всякакви лиготии, докато накрая на Недим не му втръсна да слуша "All Around The World" на Лиза Стансфилд, която се превъртя поне 15 пъти и оттам отидохме срещу Икономическия Университет, където Недим купи два дюнера-бомба - по 800 грама. Накара дюнерджията да напълни дюнерите с чеснов сос дотолкова, че да започне да тече сос между хартиите. Освен това в питките с диаметър 41 сантиметра бяха вкарани по 350 грама картофи и толкова месо. И това с толкова много сос във всеки дюнер надминаваше килограма.
    Седнахме на една пейка на Червения Площад и започнахме да ядем тези наистина чудовищни ястия. След като изядохме всичко, и двамата се късахме от болки в корема. Не можехме да мръднем от местата си и само ни оставаше да се послегне и поразтика храната в коремите ни, защото след една кратка сметка, докато обикаляхме насам-натам, бях погълнал около шест килограма храна и коремът ми значително изпъкваше в тясната червена блуза, която беше размер като за дете на 13-14 години, но не беше мислена за носене от 17-годишни, поне не от такива като мене, дето могат да изядат цял хладилник и после да не им личи, а в същото време да циврят, че страдат от недохранване.
    Тогава с Недим решихме да чакаме, докато успеем да се вдигнем сами от пейката. Седяхме. Час, два, три... Накрая ни напече слънцето и заспахме.

    Събудихме се чак в десет без десет вечерта. Храната беше се послегнала в коремите ни и първи аз се вдигнах. Помогнах му да стане и се заклатушкахме към тях. Той ми каза довиждане и аз се провлякох към нас. С все още тежащия ми корем, с който приличах на бременна в петия месец булка, се прибрах у нас към единайсет. Нашите бяха бесни, че се губя до толкова късно, но как да им обясня, че съм преял зверски и то дотолкова, че после повече от шест часа не съм можел да стана от местото си?

    На другия ден се събрахме с Недим и когато излязохме, той с маршова стъпка ме поведе към една баничарница. Седнахме, той поръча четири големи кръгли бюрека и когато ги взе, ми даде двата. Аз се зачудих на това и той ми каза: "Яж! Кефиш ме, затова ти ги взех!". Докато ядяхме, аз се окапах с мазнина по блузата. Недим веднага извади кърпичка и ме обърса. След това ме закачи леко с пръст по върха на носа, засмя се и каза: "Внимавай, че после това няма махане!". Аз продължих да си ям бюреците. След това Недим стана, отиде на касата и поръча: "Значиииииииииии, лелката, искам два пъти по 20 кроасана с шоколад и още толкова с кашкавал!". Продавачката се зачуди, но напълни едни огромни пликове. Попита го дали иска найлонова торба, но той отказа. Тогава жената попита: "Е, че тука ли ще ги ядете?". Недим се разсмя и каза: "Не, на Луната ще ги ядем... Разбира се, че тука!". Продавачката се зачуди и започна да се чеше зад врата, но прибра 24-те лева за кроасаните. Недим ми подаде два от пликовете и след малко стана и след малко се върна с две шишета кока-кола от два литра. Тогава вече не се сдържах и го попитах: "Абе, разбирам, че си изпълнен с добри чувства към мене, ама не мога да те разбера, сега какво целиш? Да се пръсна от преяждане ли?". "Не, отвърна ми той, просто съм се отпуснал и съм щедър. А пък сега, щом давам, вземай! Не се знае докога ще съм толкова добре, та те съветвам да се възползваш!". Аз отворих своето шише и тъй като имаше промоция за Световното по футбол, си погледнах капачката. Падаше ми се чаша. На Недим също. Тогава той каза: "Нямам нужда от това, у нас имам още седем такива чаши, дето са ми подарявали приятели, та ще стане претрупано. СтрИжи за мое здраве!".
    След като изядох всичките 40 кроасана, Недим стана пак, загледа се по витрината със закуски и накрая съзря нещо, ухили се до уши и каза: "Лелче, немедленно 12 закуски с шунка! Стопли ги добре, пара да вдигат!". Продавачката го изгледа учудено, но след като видя 12 лева на тезгяха, се размърда и настани апостолската дружинка бутерки със закачливо подаващи се от двете страни парчета апетитна шунка в микровълновата печка. След три минути закуските бяха стоплени и Недим ги получи. Донесе ги на масата и ми отброи шест закуски с шунка. Аз тогава му казах: "Вече не съм гладен!". Тогава Недим пусна най-поразяващото си оръжие, срещу което дори и днес не мога да се възпротивя: усмихна се с една много мила и подкупваща усмивка, подкрепена с едно много мило звучащо: "Моля теее, хапни си още малко за мое здраве!". И аз рекох: "Добре, на тебе явно не може да ти се противодейства...", изпъшках и тогава той изтича и се върна с четири шишета от по литър айран.
    След като опразнихме закусвалнята, където имаше към 10 килограма закуски на човек, тръгнахме към Недимови. По пътя той ми обясни, че това, дето ме храни щедро и направо ме угоява, не е някаква негова приумица, а просто желание да покаже любовта си към мене. Аз се зачудих на това, но той ми обясни, че отдавна си ме обича, но просто се е стеснявал да ми каже. Накрая, пред тях, се слепихме в една силна прегръдка, в която сякаш имах чувството, че се стопявам в тялото му. Недим очевидно споделяше усещането.
    След като се прибрах у нас, си зададох въпроса: "Защо стана така? Това усещане е колкото приятно, толкова и странно. Но не е лошо. Защо стана така?"
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #2 -: Март 02, 2013, 13:05:58 »

    Последните два дни от седмицата, в която започнахме учебната година минаха доста незабелязано. Недим си беше у тях, само дето го срещнах в събота в Морската с кака му и майка му, та не му беше много удобно да извади пачките и да започне да черпи, защото вече ми беше известно, че кака му постоянно се опитва да изцеди от него нещо, няма значение какво.

    В понеделник се засякохме още на входа на училището и той ми каза:
    - Днес искам да се отчетеш на психоложката по зададената ти от нея задача. Аз ще те чакам в лавката.
    В голямото междучасие изтичах при нея и тя сякаш очакваше да й съобщя нещо, та попита:
    - Какво стана? Успя ли да си намериш приятел? Кой е той и от кой клас е?
    - Ами да, успях - отвърнях й аз. - Недим от осми клас, брата на Ебру от нашия клас.
    - Мм, добре - рече тя. - По-добре е от съвсем нищо. Сега си свободен, а пък аз имам работа. хайде, тръгвай!
    Аз отърчах в лавката и Недим, който се ширеше на два съседни стола, ми отстъпи единия и попита:
    - Какво каза онази усойница?
    - Каза, че си по-добрия вариант от съвсем нищо - рекох аз. - Ама като чу за тебе, ме изгледа странно. Май вътрешно не беше особено щастлива.
    - Да видим докога ще е такава благосклонна, ама май няма да е много това време - каза Недим. - Апропо, какво искаш?
    - Ами един тост с луканка и кашкавал, един голям сок "Queens" вишна и един шоколад "Милка" с цели лешници - поръчах си аз.
    Недим сложи една банкнота от 20 лева на тезгяха и аз си получих почти веднага поръчките. Недим стана, застана до мене и останалите 14 лева ги хвана и ми ги пъхна внимателно в джоба. Учениците от другите класове, които вече бяха напълнили лавката, започнаха да викат: "Бе ей, дребен, дай пет лева и на мене!". Тогава Недим се обърна и им показа един голям среден пръст и им каза: "Аз на простаци като вас и пет стотинки няма да дам! Вървете на майната си!". След това седнахме и докато ядях, той каза:
    - Тази усойница от шести клас се занимава с мене, уж за мое добро. Знам я каква е подла и мръсна. Пълен парцал.
    - Да, но ако започне да ме мачка заради тебе, аз си подавам молбата за самостоятелна форма на обучение - казах аз.
    - Грешиш! - каза той. - Аз няма да ти позволя. Защото сега си на 17, а след 20 години ще имаш деца, които даже вече може да са на моята възраст. Ако сега клекнеш пред една такава жалка никаквица на задна прашка за такава дреболия, тогава пак ли така ще им даваш достоен бащински пример, като всеки път се криеш като мишка или клякаш пред всеки, който ти вземе страха. Я недей да бъдеш такава баба! Какъв баща ще бъдеш? Какъв съпруг? Кой ще те взима насериозно и ще те уважава, ако се оставяш на всекиго да те прави каквото си ще? Кажи де!
    - Ами ще си умра на корена - казах аз.
    - Затова, ако психоложката започне да ни прави проблеми, няма да й се даваме до последно. Нито аз ще се прегъна пред една такава простакела, нито ще допусна ти да свалиш гарда пред нея само защото има някакви правомощия, поне докато сме заедно. Разбра ли!
    - Да - отвърнах му аз.
    - А иначе искам да ти кажа нещо, ама като гледам, тук не е най-подходящото място за споделяния, че слушат като радарите на ПВО-то над Кичево разни невежества, дето после ще има да ме поднасят... Айде да излезем някъде! - каза ми Недим.
    - Кога? - попитах го аз. - Сега ли?
    - Не, утре в полунощ... Естествено, че сега! - рече раздразнено Недим. - Идвай!
    Тръгнахме с него и се закотвихме в ресторанта на Медицинския университет. Като седнахме, го попитах:
    - Брат, няма ли да закъснеем?
    Той се засмя и каза:
    - Изобщо не съм мислил да се връщаме, а ти за закъснение ми приказваш! Айде, отпускай се, че си станал като баба!
    - Е, хубаво де, ами после какво ще правя с отсъствията? - попитах го аз.
    - Ще дадеш бележка, ето как! Аз нося в чантата си кочан с подпечатани бележки. Във вашия клас има една, дето майсторски подправяше бележки. Отиваш при нея, тя ти завърта диагнозата и подписа, а ти няма да плащаш. Аз още утре ще й платя за услугата - каза той. - Ще ходим заедно да се веселим, а после ще ти давам бележки и ще плащам на онази вашата съученичка да ти разписва бележките. Имаме ли сделка? Само трябва да идваш навсякъде, където те викна, с мене. Иначе няма да издържиш на тормоза на онези простаци.
    - Става - рекох му аз. - А ако пригладнея?
    - Няма такива - каза той. - При мене гладен няма да оставаш. Ако ти потрябват пари за нещо, колкото кажеш, твои са!
    - Ами после връщането? - попитах аз.
    - Няма да ми ги връщаш. Казах ти, че си ми готин и си те обичам. Така че при мене всичко е достъпно за тебе без ограничения - отвърна ми той и добави:
    - Отивам да взема нещо за ядене.
    След малко се върна с два пластмасови подноса, отрупани дотолкова с ядене, че пращяха и скърцаха. Той разтовари всичко и започнахме да ядем. Тогава ми каза:
    - Значи, ако кака ми започне да се жалва как майка ми предпочитала мене и започне да ти се моли да ми окажеш влияние, не я слушай.
    - Защо? Да не би да лъже? - попитах аз.
    - Е, не - рече саркастично той. - Само малко. Лъже като брадат циганин. Изобщо не я е срам.
    - Е, какво става у вас? - попитах го аз.
    - Ами майка ми и кака ми са първи дружки - те двете като се съберат, майка ми източи една баклава, и седнат двете, пуснат "Диема фемили" и започнат да гледат турски сериали и да редят три реда сълзи, пет реда сополи. И като почнат с едни възклицания "Ох, Гюнейдин! Ай, Сафарин! Оле, майко, какво е сериала без тебе, Мюмюн!", та ми се доповръща да ги зяпам. Освен това те двете ядат баклавата като свини, капят сиропища и чудеса наред и после мене карат да чистя дивана от лекетата им, дето на мене не дават да им погледна баклавата даже. А пък като отидем за дрехи в мола, кака ми от входа вижда рокля за 400 лева, майка ми веднага й я взима. Аз си харесам някакви дънки от аутлета за 25 лева или суичър за 18, тя каже или че имам достатъчно дрехи, или вземе, че ми каже, че няма пари и после ми домъкне едни парцали, дето сякаш някой стар клошар ги е носил, преди да умре. Това от нейна страна е много нечестно. А тя освен това - не ходила на училище повече от 20 дена, виси на косъм да повтаря, направила един бюлюк зулуми, класната звъни вкъщи, майка ми каже на кака ми две приказки и я остави. А мене като ме почне с точилката, та ме посинява целия....

    СЛЕДВА.... >>>>>
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #3 -: Март 04, 2013, 18:57:29 »

    >>>>>ПРОДЪЛЖАВА.....

    - Тежко се, брате, живее между глупци неразбрани! - рекох му аз. - Докато сестра ми може да псува, а е едва четвърти клас, аз на тази възраст ядях бой с колан за същото. Какво да ти кажа - същата е и при мене ситуацията - рекох аз.
    - Какво? - врякна Недим. - С колан са те били? Че те тези идиоти наред ли са или да? На десет години ще те бият!
    - Да - казах аз. - В училище много ми се подиграваха. Може би оттам ми идат всички беди - аз станах бъзльо, а после реших, че мога да си наваксам и и се вкарах в такива лайна, дето и сега си влача от тогава още.
    - Какви, ще ми кажеш ли? - попита ме Недим.
    - Не ти трябва да ти разкривам - отвърнах му аз. - Историята е твърде тежка. Единственото, което искам, е за официалната версия за миналото ми да ми помагаш за отделните модули в картината, за да успея да оцелея. А някой път ще ти разкажа всичко от игла до конец.
    - Какви ги приказваш бе, брат! - се втрещи Недим. - Плашиш ме! Ако ще продължаваш в този тон, по-добре спри от сега!
    - Добре, спирам - казах аз.
    - Ако смяташ, че не си готов да ми разкажеш за това, по-добре си го дръж - каза ми той. - Мисля, че може би трябва да поизчакаме да стане по-благоприятно време за такива откровения.
    - И аз - отвърнах му аз. - Мисля, че имам много неща, напластени в миналото ми, които вече трябва да се махнат от мене... Не мислиш ли така?
    - Не знам - каза Недим. - Като не знам какво ти се е случвало, няма как да ти кажа нищо конкретно. Съжалявам.
    - Няма нищо - рекох аз. - Ще му берем гайлето.
    - А иначе тази официална версия на биографията ти какво включва? - попита Недим.
    - Ами една от случките е особено смешна - казах аз.
    - Така ли? - каза Недим. - Каква е? Разкажи я!
    - Добре! - казах аз и започнах:
    - Това беше на Никулден през благословената от Господ Бог, Нашия Ревнител и Пастир... (тук се разсмях, защото чак на мене ми стана невероятно смешно как се лигавех с разните старинни летописи и фактически се гаврех с тях) Ъъъ, 2006 година. Отидохме у една вила и с едни приятели - Нелка и Тонката, се напихме като казаци. Пихме от три следобед до три сутринта без прекъсване за здравето на именяка Никола Пенев, по-известен като Съчманлията. Защо, така и не ми се удаде да науча. Той беше набор '87, тъй че е абсолютно вероятно като малък да е слушал на баща си или чичо си касетите с хумореските за Перко Наумов и братовчед му Гъдьо Гъдев Съчманлиев. Както и да е... - махнах с ръка аз. - Та, Съчманлията, или Съчмата, както му викаха, ни черпи здраво и накрая, малко след три сутринта с Нела и Тонката рекохме, че трябва да се прибираме. Тя ни поведе през вилните зони и въпреки че вилата на Съчмата беше доста близо до училището - то беше на улица 28, а Съчмата живееше в един четириетажен палат през четири улици, Нелата успя да ни забатачи на майка си да не казвам къде. По едно време реши да сменим рязко посоката и тръгнахме по един разкалян до неописуемост баир, на който малко след началото на склона имаше запречена една москвичка на ръчна спирачка. Москвич 12-так. И Нелата, дано пукне, я изби на велика хуманност и рече: "Лелиии, чуекъ й закъсъл! Ай гу бутними!". Ние тримата го забутахме. Отначало колата заора в калта, а после нещо изхърка мощно, таратайката заподскача по склона надолу и Нелата изпадна в истерия: "Тоя идиот забрави да ни благодари! Айде да го хванем!". Подгонихме го и тъкмо да стигнем летящия надолу москвич, и колата подскочи в една копка и е заби в един лъскав мерцедес. Писнаха едни аларми и Тонката й каза: "Кво направи ма! Човека се уплаши от нас, прилоша му и се блъсна! Викни "Бърза Помощ"!". Аз обаче, като най-малък, в седми клас, видях какво е станало, изтрезнях за части от секундата, и й креснах: "Нело! Да го хвърляш тоя телефон, че за нас ще трябва да се вика Бърза Помощ! Чуваш ли!?". И докато си кажа фразата, излезе един петметров шоп, мутроиден тип, който викна: "Майка ви лапешка! Вие ли ми съсипахте мерцедеса?!". Ние кимаме уплашени. И той ни хвана и ни би, би, би, целите ни посини.... После успяхме да се върнем чак за закуска, ама такива бити и полуизтрезнели много не ни беше до иначе любимите ни мекици.
    Недим много се разсмя и каза:
    - Историята е супер реалистична. Ако не знаех, че си имал различно минало, съвсем спокойно бих повярвал, а мене иначе не е лесно да излъжеш.

    СЛЕДВА..... >>>>>
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #4 -: Март 05, 2013, 16:16:13 »

    >>>>> ПРОДЪЛЖАВА.....

    - Тогава какво следва? - попитах аз. - Да поддържам ли тази версия?
    - Поддържай я - каза Недим. - Може да не е истинска, ама ако научат истината, независимо каква е тя, може би ще ти стъжнят живота - каза Недим загрижено и лапна цяло кюфте наведнъж. След това лапна няколко картофа соте и след това пристъпи към унищожението на едната порция панирани кашкавалчета.
    Така в мълчание си доунищожихме яденето и след като тръгнахме към центъра, той предложи:
    - Брат, ако искаш, да седнем да ядем сладолед при един мой авер, а?
    - Добре бе! - рекох аз.
    Седнахме в едно барче и той изчака да дойде сервитьорката и ме попита колко сладолед ще искам. Аз му казах, че не искам много, но той поръча една порция от 550 грама. Вътре имаше какво ли не, какъв ли не сладолед. Беше много вкусно. Недим рече:
    - Кажи сега, дали не е редно да ме прегърнеш. Знам, че и двамата го искаме.
    - Ами дай някъде, дето ще сме насаме - рекох аз.
    - Добре - рече Недим. - Много ме радваш. Не знам защо. Усещам те адски близък до мене - онзи път, на 15-ти помниш ли? Като се прегърнахме пред нас? Тогава имах чувството, че се разтапям в тебе и сякаш ставам едно с тебе.
    - Ааааа - рекох аз. - Стига бе! И аз! Имах чувството, че проникваш в мене по един много деликатен начин, при който няма начин да ме нараниш с проникването си. Сякаш и ти това търсиш - да си едно с мене!
    - Да, така е като че ли - рече Недим. - Исках по-голям брат, а не сестра. Моята мърша я мразя... Искам да я пребия и да я изгоня от нас с ритници. Друго не заслужава! Ако ти ми беше брат, щях да давам от всичко, което имам, и на тебе.
    - Аз също - казах му аз.
    - А иначе - рече Недим. - Ако ти предложа секс дали ще приемеш?
    - Не - казах му аз. - Ти си дете и не бива.
    Недим кимна с глава и след като ометохме по пет порции от по 550 грама, се заклатуркахме към тях. Той ми каза:
    - Днеска у нас няма никой. Кака ми сега след училище отива някъде на гости, а майка ми е на работа и ще се върне чак довечера. Искаш ли у нас на гости?
    - Да, разбира се! - отвърнах му аз и двамата поехме към тях. Качихме се и той ме остави в стаята си и след малко се върна с пълна табла с храна.
    Таблата се превиваше под тежестта на яденето, което той беше донесъл, и двамата седнахме заедно и започнахме да ядем. След това той каза:
    - Хайде да се гушнем!
    Отиде и легна в леглото си и ме покани:
    - Ела под одеалото... Много е меко и топло тука отдолу, ще ти хареса!
    Аз се вмъкнах под завивките му и той ме зави внимателно и ми се прегърна като малко детенце. Изведнъж усетих как ми се доспива и как се отнасям някъде по-нависоко. След малко вече спях

    Като се събудих, Недим още спеше. Беше влязъл цял под одеалото и беше ми се опрял с глава в гърдите и очевидно изпитваше голямо удоволствие от това. Пъхнах ръка под завивките и го погалих. Дишаше много тихо, като малко детенце. Изведнъж той се събуди и ме попита:
    - Хареса ли ти как се гушкахме? На мене ми беше много готино!
    - Да - казах му аз. - Все едно летяхме!
    Тогава той погледна часовника в стаята си и каза:
    - Леле, трябва да тръгваш! На майка ми й свършва ей сега смяната и след половин час е тука!
    Аз се облякох, Недим ми даде една торба продукти за ядене и аз се прибрах у нас. Вече знаех, че си имам братче, което е решено на всяка цена да се грижи за мене.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #5 -: Март 18, 2013, 16:19:37 »

    Известно време с Недим отношенията ни застинаха. Изглежда му беше станало неудобно, че така се е изцепил пред мене, но на мене честно казано, изобщо не ми пукаше. Като си знаехме само ние двамата, в края на краищата, какъв беше толкова проблема?
    Но явно Недим се стесняваше от това. Някъде в началото на октомври в голямото междучасие докато си "подлагахме" с поредната доза кръгли четворки бюреци, му казах:
    - Братле, това, дето се случи, когато ти бях на гости не е повод да бягаш от мене. Това, че може би ти е странно, че точно в мене си се сгушил, не бива да те плаши. Сега си в такава възраст, в която експериментираш със сексуалността си по всякакви начини. Не бива да те плаши точно сега факта, че си ме прегърнал и си се сгушил в мене. Ти си на 14 и си все още дете. Децата не мислиш ли, че не се гушкат в човека, с когото спят в едно легло? Аз съм спал с братовчед си в едно легло - все го прегръщах. Той вярно, че на сутринта целият лепнеше от пот, но така си беше, не мога да го отрека.
    - Тревожа се, защото не знам дали няма да поискам да правим нещо по..... - каза Недим и се прокашля.
    - Разбирам те - казах му аз. - Но аз не бих ти позволил, защото това излиза от рамките на закона. да легнем и да се гушнем - да, но оттам насетне - ще е прекалено!
    - Значи, ако обърна резбата - каза толкова тихо той, че едвам се чуваше, - няма ти да ми отвърнеш на копнежите, така ли?
    - Не мога! - отвърнах му аз тихо. - За мене ти винаги ще си едно хубаво усмихнато 13-годишно хлапе, което раздава позитивизъм на килограм. Не мога да ти сторя нищо подобно. Не съм педофил, та да се възползвам от някакви твои колебания. Опитай по някакъв друг начин, но не и с хомосексуализъм. Ако един път се вкараш в схемата, после със сигурност много трудно ще се отървеш от "бойната" си слава - стани един път гейче, а после, след години, иди разправяй, че леля ти не е курва!
    - Добре - каза Недим. - Днеска е петък, майка ми я няма у нас, та ще можем след училище да се съберем и да отидем на почивка.
    - Къде? - попитах го аз.
    - Ами засега ми хрумва една много живописна полянка под Осеново - отвърна ми той. - Знаеш ли къде е това село?
    - Ами на север от Варна, до него стига автобус №28 - казах аз.
    - Пак достатъчно знаеш, че други и толкова не знаят - отвърна ми той. - С мене ли си?
    - Сега ли тръгваме?
    - Че кога? - попита той. - Догодина по същото време ли? Разбира се, че сега! Ще си вземем малко кроасанчета с шоколад за из път и после тръгваме към нас.
    Той поръча четири пакета с по 20 кроасанчета и поехме към тях. Той приготви учудващо бързо всички багажи, след това минахме с него през близкия Piccadilly Daily и оттам на спирката на червения площад зачакахме автобуса.
    След около 20 минути мръзнене на спирката, пред нея спря един икарус, на който се мъдреха табелите на линиите за Кичево, Орешак и Осеново. Беше доста необичайно, но Недим каза:
    - Автобусът няма нас да чака!
    Качихме се и машината потегли.
    След като премина Резервоара, автобусът видимо започна да се задъхва, а и започна да се спуска една млечнобяла мъгла, гъста толкова, че можеше човек с нож да я прореже. Ние бяхме на най-предните седалки и беше особено красиво, като си представех как унгарската машина пори мъглата и единственото, което издава присъствието й, са двата кръгли фара на предната част на автобуса.
    Най-сетне, след около час и половина пъплене по баирите, автобусът се спря на едно място. Бяхме останали само аз, Недим и още няколко старчока. Шофьорът обяви:
    - Слизайте! Последна спирка Осеново-център!
    Слязохме и поехме към една поляна. Подухна някакъв югоизточен вятър, който изгони далеч на северозапад мъглата и небето се проясни. Виждаха се вече първите звезди и гледката беше невероятно красива. Разпънахме си палатката на една поляна и след това започнахме да си хапваме. Скоро обаче с Недим привършихме хранителните запаси и той рече:
    - Искаш ли да дойдеш с мене да напазаруваме от денонощния крайпътен магазин на бай Кольо?
    - Да, разбира се - казах аз.

    Тръгнахме с него през гората, а то едно тъмно - само едни светулки светят откъслечно и изведнъж се озовахме на една поляна. Над нас леко намалялата луна осветяваше всичко идеално - като че ли беше опънат прожектор.
    Недим тръгна по диагонал на поляната към някаква вилна зона, а аз го последвах. Изведнъж замръзнах от ужас - пред мене, може би на около петнайсет-двайсет метра, Недим започна да крещи диво и да потъва в земята. Аз също застинах и изведнъж чух, че спря да крещи и си рекох тихо: "Край, замина момчето!". Обаче след малко го чух:
    - Ела тука бе, идиот! Затънал съм в кал до гърдите и не мога да мръдна наникъде! Ела да ме извадиш!
    Отидох и го намерих лесно, защото той започна да маха с ръце. Хванах го за ръцете и започнах да го тегля, но вместо той да излезе, аз влязох в гъстата лепкава кал до средата на бедрата. След това започнах да се боря с гъстата маса и след половин час борби успях да изляза и побегнах към близката вилна зона. Веднага се спрях пред първата къща, на която излязох. Позвъних на звънеца и се чу някакво куче. След малко някаква жена каза:
    - Стойене, иди, виж кой звъни по туй времи, чи ни ми съ ставъ вечи... Цялъ вечир шътъм тукъ, дай малку си пучина, чи и утри мъ чакъ ра'отъ!
    Излезе въпросния бай Стоян, погледна и през прозореца и аз му викнах да дойде. Той видя, че нещо се е случвало, затова веднага слезе. Разказах му надве-натри какво се е случило с Недим и че ме чака в калната яма и той отиде до някаква барака, взе едни въжета, изкара магарето и поехме към Недим. Намерихме го бързо, защото бай Стоян светеше с мощен фенер и веднага човекът отиде, подаде на Недим въжето, след това започна да шиба магарето, то тръгна и след около десет минути Недим излезе цял. Двамата благодарихме на човек и отидохме при бай Кольо. Оттам по шосето се върнахме в палатката. В тъмнината Недим си пусна фенера с динамо, който беше забравил преди това в палатката и се съблече гол, тъй като се оказа, че калта е проникнала чак в бельото му. След това легна и ми каза:
    - Искам малко да ме поглезиш.
    - Как? - попитах аз.
    - Хващаш нещо за ядене и ми слагаш в устата. Няма значение какво е - само да става за ядене! - отвърна ми Недим.
    Започнах тъй да го храня като малко птиче и той най-накрая ми каза:
    - Сега ти си хапни колкото искаш, а после легни до мене да спим! Утре ще трябва да се връщаме! Аз хубаво, че си взех резервни дрехи, че не знам какво щях да правя...
    Наядох се и след това легнах. Той загаси фенера и ме прегърна. Пак ми заби лудо сърцето. Пак някакви странни ритми ми забиха в ума. Сякаш от някакви отминали времена идеха тези ритми, а сега напомняха за себе си, че не са забулени с прах и боклуци навеки, а стоят и чакат да бъдат разкрити какви са.

    На другата сутрин той пак се беше сгушил в мене и не ме пускаше. Чак към десет сутринта успях да го разбудя, като внимавах да не го ядосам, защото определено щеше доста да ми тежи на съвестта.

    Хванахме обедния автобус за Варна, който беше същия Икарус, с който пристигнахме, но този път панорамата беше съвсем различна - един икарус, препускащ през слънчеви поля.
    С него пак седяхме на предните седалки на машината и беше супер интересно как около нас всичко сияе в едни чак неестествени в яркостта си тонове.
    Каквато храна беше останало, Недим ми я подари и така, натоварен с нови количества вкусна храна, потеглих към нас. Той сви към тях и изчезна. Казах си:
    - Какво ли го кара да ме обича?

    Като се прибрах у нас, майка ми избесня:
    - Къде си хойкал, бре сине майчин!
    Погледнах се и тогава забелязах, че съм почти до кръста в кал.
    Наложи се по експресната система да се окъпя, а после с Недим ходихме заедно на обществена пералня и там му разказах за случката у нас. Той ме попита:
    - А храната? Остави ли ти я?
    - Пффф! - започнах да се смея аз. - Женската логика надделя в нея - вгледа се в калните ми панталони, а не в торбите с храна....
    Недим също се разсмя.
    - Явно и мене няма да забележи, ако й влезеш следващия път така.... - предположи той.
    - Не знам - казах аз. - Но си струва да опитаме....
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #6 -: Март 27, 2013, 11:04:30 »

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=HiB7Be0wNsg" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=HiB7Be0wNsg</a>
    Малко за разпускане....
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    The Indigo Evolution / Индиговата еволюция
    Филми
    11WOLF11 10 4429 Последна<br />публикация Февруари 13, 2011, 23:45:49
    от Еруин
    The Evolution of Indigo Children, Indigo Adults and Crystal Beings!!!
    Филми
    dayana 0 854 Последна<br />публикация Декември 30, 2009, 02:54:15
    от dayana
    Рождени дни в календара
    Съобщения / Предложения и оплаквания
    Administrator 0 1118 Последна<br />публикация Февруари 13, 2010, 22:45:30
    от Administrator
    DC хъб Indigo
    Съобщения / Предложения и оплаквания
    Странник 3 1004 Последна<br />публикация Септември 08, 2010, 22:44:51
    от Kery
    Към индиготата: Само аз ли се чувствам така близките дни до 21.. « 1 2 3 »
    Децата индиго
    STRONG_SOUL 30 1871 Последна<br />публикация Декември 21, 2012, 17:47:13
    от Аэ съм

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright