Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 2 [3]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на elohimverse  (Прочетена 2286 пъти)
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #30 -: Май 29, 2013, 10:24:08 »

Любовта може да има три измерения. Едното е измерението на зависимостта - това е, което се случва с повечето от хората. Съпругът зависи от съпругата, съпругата зависи от съпруга; те се експлоатират взаимно, властват един над друг, притежават се взаимно, принизяват се един друг до състояние на стока. Това се случва в света в деветдесет и девет процента от случаите. Ето защо любовта, която може да отвори портите на рая, отваря само вратата на ада.
Втората възможност е любов между две независими личности. И това се случва понякога. Но и то води до нещастие, защото има непрестанен конфликт. Не е възможно адаптиране - двамата са толкова независими, че никой не е готов за компромис, да се приспособи към другия.
Поети, артисти, мислители, учени, хора, които живеят в известна степен независимо, са такива, с които не е възможно да се живее - твърде са ексцентрични. Те дават свобода на другия, но тяхната свобода прилича по-скоро на безразличие, отколкото на свобода, изглежда по-скоро като че ли това тях не ги интересува, като че ли то няма значение за тях. Те си осигуряват взаимно личното пространство. Взаимоотношението изглежда прекалено повърхностно - те се страхуват да навлязат по-дълбоко един в друг, защото са по-привързани към своята свобода, отколкото към любовта, и не искат да правят компромиси.
А третата възможност е взаимозависимостта. Тя се случва много рядко, но всеки път когато се случи, част от рая слиза на земята. Двама души, които нито са независими, нито са зависими, но се намират в огромна синхронност, като че ли дишат един за друг, една душа в две тела - когато това се случи, любовта се е случила. Само това може да се нарече любов. Другите две в действителност не са любов, а са просто някакви комбинации - социални, психологически, биологични, но все пак комбинации. Третата е нещо духовно.
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #31 -: Юни 02, 2013, 03:56:56 »

Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #32 -: Юни 02, 2013, 13:38:36 »

Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #33 -: Юни 08, 2013, 00:52:56 »

"Да не се съпротивляваш, да не съдиш и да не се привързваш са трите аспекта на истинската свобода и на просветления начин на живот." - Екхарт Толе
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #34 -: Юни 17, 2013, 14:12:53 »

...
http://tunes.higher-music.com/album/starseed-alpha-binaural-beats

Поздрав за всички, които разбират и усещат това.

Ето го и моят подарък към хората усетили поздрава
Резервен линк
« Последна редакция: Юни 17, 2013, 14:51:55 от еос » Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #35 -: Юни 23, 2013, 16:34:40 »

С жабата от кладенеца не разговаряй за морето - нейната граница е само отворът на кладенеца. С буболечката не приказвай за зимата - тя познава само своето годишно време. С ограничен човек не разговаряй за Пътя, човекът е обвързан от онова, на което са го учили.
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #36 -: Юли 14, 2013, 08:44:13 »

Така, както стрелецът насочва право стрелата си, така и мъдрецът насочва право своята вибрираща и непос­тоянна мисъл*. Нея-човек трудно може да удържи и опази.
...
Прилична на риба, извадена от водното й обиталище и захвърлена на сушата, нашата мисъл подскача във всички посоки, за да се изтръгне от господството на изкусителя Мара.
...
Каквото и да стори неприятел на неприятел, какво-то и да стори враг на враг, вредата от неправилно насо­ченото съзнание ще бъде по-голяма.
...
Нито майката, нито бащата, нито който и да е друг близък би могъл да направи толкова много, колкото правил­но насоченото съзнание.
...
Този, който знае, че тялото е подобно на пяна и е проумял, че то е нереално като мираж, ще строши украсената с цветя стрела на Мара* и никога няма да види влас­телина на смъртта.
...
Дълга е нощта* за този, който бодърства. Дълъг е пътят за тези, който е уморен. Дълъг е животът за глупци­те, които не познават истинския закон.
« Последна редакция: Юли 14, 2013, 12:18:30 от еос » Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #37 -: Август 03, 2013, 16:49:26 »

Когато мисли за сетивните обекти, човек привързаност към тях поражда. От таз привързаност страстта възниква, а от страстта се ражда гняв.
Гневът заблудата създава, заблудата - объркване на паметта, това объркване - изгубване на разума, на разума крушението пък до падение довежда.
Освободен обаче от пристрастие и неприязън, при работа с обектите на сетивата себе си чрез аза контролиращ, той постига чистота.
 В чистотата страданията негови изчезват. А пък човек със съзнание чисто постига бързо разум твърд.
Несъсредоточеният няма разум, нито за битието усет, без усета за битието няма мир, а без мира и щастие е невъзможно.
Чийто ум след сетивата ходи, съзнанието му отнесено е тъй, както вятърът отнася лодка по водата.
 Където нощ за всички същества е, будност за съсредоточения става. Което будност е за съществата, е нощ за зоркия мъдрец.
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #38 -: Август 05, 2013, 14:08:50 »

Тези поучения са за ония,които не познават опасностите иддхи .

Който пожелае да чуе Гласа на Безмълвието, „Беззвучния Звук", и да го проумее, той трябва да достигне пълно съсредоточаване.
Като стане равнодушен към външния свят, уче­никът трябва да намери Повелителя на своите чувства, Твореца на мисълта, Този, който поражда илюзиите.
Умът е великият убиец на Реалното.
Ученикът трябва да надвие убиеца.
Защото - когато собственият му образ стане за него така недействителен, както са недействителни за него всички образи на неговите съновидения, когато той престане да слуша множеството, тогава ще различи Единия, вътрешния звук, който убива външния.
Тогава само — не по-рано - ще напусне той об­ластта на лъжовното и ще встъпи в царството на истинното.
Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия.
Преди душата да чуе, човекът трябва да стане ед­накво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната све­тулка. Преди да може душата да разбира и да си спомня, тя трябва да се слее с Гласа на Безмълвието, тъй както с ума на ваятеля е бил слят образецът, по който е моделирана глината.
Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни.
И тогава ще се обърне към вътрешния слух
Гласът на Безмълвието
и ще рече:
Ако душата, къпеща се в слънчевото сияние на твоя живот, ти се усмихва, ако тя пее вътре в своя­та обвивка от плът и материя; ако тя ридае в своя­та крепост, съградена от илюзии; ако твоята душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свърз­ва с Учителя" - знай, ученико, твоята душа е прах.
Ако разцъфващата твоя душа се вслушва в тре­вогите на този свят; ако тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия; ако уплашена от горе­щите сълзи на страданието или оглушена от воп­лите на скръбта, тя отстъпи - подобно плашлива костенурка - под щита на своята личност, узнай: твоята душа е за своя безмълвен Бог недостоен ковчег.
Когато, израснала, твоята душа излезе от сигур­ното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отраже­ние върху вълните на пространството, тя прошеп­не: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата.
Тази земя, ученико, е Чертог на скръбта, където по пътя на тежките изпитания са заложени прим­ки, за да заловят твоя Аз с измами, името на кои­то е „Велика Ерес". Тази земя, о, ученико несве-дущ, е само печално преддверие, което води в сум-рак, зад който се разстила долината на светлината - Светлината, която никакви бури не угасят, която гори без фитил и без елей.
Великият Закон казва: „За да познаеш мировия Все-Аз, ти трябва да познаеш своето собствено Аз, ти трябва да отдадеш своето Аз на Не-Аза, своето Битие на Небитието и само тогава ще мо­жеш да почиваш под крилете на Великата Птица. Наистина сладък е покоят под крилетеТези поучения са за ония,
които не познават опасностите иддхи .
Който пожелае да чуе Гласа на Безмълвието, „Беззвучния Звук", и да го проумее, той трябва да достигне пълно съсредоточаване.
Като стане равнодушен към външния свят, уче­никът трябва да намери Повелителя на своите чувства, Твореца на мисълта, Този, който поражда илюзиите.
Умът е великият убиец на Реалното.
Ученикът трябва да надвие убиеца.
Защото - когато собственият му образ стане за него така недействителен, както са недействителни за него всички образи на неговите съновидения, когато той престане да слуша множеството, тогава ще различи Единия, вътрешния звук, който убива външния.
Тогава само — не по-рано - ще напусне той об­ластта на лъжовното и ще встъпи в царството на истинното.
Преди душата да види, трябва да се постигне вътрешна хармония и телесните очи трябва да се закрият завинаги за всяка илюзия.
Преди душата да чуе, човекът трябва да стане ед­накво глух както за гръмотевиците, така и за шептенията, както за виковете на ревящите слонове, така и за сребристото бръмчене на златната све­тулка. Преди да може душата да разбира и да си спомня, тя трябва да се слее с Гласа на Безмълвието, тъй както с ума на ваятеля е бил слят образецът, по който е моделирана глината.
Защото тогава душата ще чуе и ще си спомни.
И тогава ще се обърне към вътрешния слух
Гласът на Безмълвието
и ще рече:
Ако душата, къпеща се в слънчевото сияние на твоя живот, ти се усмихва, ако тя пее вътре в своя­та обвивка от плът и материя; ако тя ридае в своя­та крепост, съградена от илюзии; ако твоята душа се сили да скъса сребърната нишка, която я свърз­ва с Учителя" - знай, ученико, твоята душа е прах.
Ако разцъфващата твоя душа се вслушва в тре­вогите на този свят; ако тя откликва на гърмящия глас на Великата Илюзия; ако уплашена от горе­щите сълзи на страданието или оглушена от воп­лите на скръбта, тя отстъпи - подобно плашлива костенурка - под щита на своята личност, узнай: твоята душа е за своя безмълвен Бог недостоен ковчег.
Когато, израснала, твоята душа излезе от сигур­ното си убежище и като се измъкне из ковчега, който я закрива, протегне своята сребърна нишка и се устреми напред; ако, съзнала своето отраже­ние върху вълните на пространството, тя прошеп­не: „Това съм аз", узнай: твоята душа е уловена в паяжината на измамата.
Тази земя, ученико, е Чертог на скръбта, където по пътя на тежките изпитания са заложени прим­ки, за да заловят твоя Аз с измами, името на кои­то е „Велика Ерес". Тази земя, о, ученико несве-дущ, е само печално преддверие, което води в сум-рак, зад който се разстила долината на светлината - Светлината, която никакви бури не угасят, която гори без фитил и без елей.
Великият Закон казва: „За да познаеш мировия Все-Аз, ти трябва да познаеш своето собствено Аз, ти трябва да отдадеш своето Аз на Не-Аза, своето Битие на Небитието и само тогава ще мо­жеш да почиваш под крилете на Великата Птица. Наистина сладък е покоят под крилете на Това (тат), което не подлежи на раждане и смърт, кое­то е АУМ в продължение на безконечните векове.
Възнеси се върху Птицата на Живота, ако искаш да го познаеш.
Пожертвувай живота си, ако искаш да живе
...
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #39 -: Август 05, 2013, 14:09:55 »

...
Ако желаеш да узнаеш техните имена, слушай и запомняй.
Името на първия чертог е Неведение.
Това е чертогът, в който ти най-напред си видял светлината, в който живееш и в който ще умреш.
Името на втория е Чертог на Познанието.
В него твоята душа ще намери разцъфтяването на живота, но под всеки цвят се е свила змия.
Името на третия чертог е Мъдрост', зад него се простират безграничните води на акшара, непресекващият извор на Всезнанието.
Ако искаш да преминеш безопасно първия чер­тог, недей позволява на своята душа да взема ог­ньовете на въжделението за слънчева светлина, ко­ито пламтят в него. Ако искаш безопасно да пре­минеш през втория, недей забавя стъпките си, за да вдъхваш благоуханието на опияняващите цвето­ве. Ако искаш да се освободиш от веригите на Карма в тази призрачна страна.
Мъдрият не се задържа в опасната обител на чувствените удоволствия.
Мъдрият не се вслушва в сладкозвучните гласове на илюзията.
Търси Онзи' който ще ти даде живот, в Чертога на Мъдростта - той се намира отвъд пределите, зад които изчезват сенките и където светлината на Истината сияе в неугасима слава.
Несътвореното живее в тебе, ученико, както жи­вее то и в Чертога на Мъдростта. Ако пожелаеш да го достигнеш и да съчетаеш двете светлини в едно, ти трябва да свалиш от себе си тъмните пок­рови на илюзията. Заглуши гласа на плътта, не позволявай на чувствения образ да застава между твоята светлина и светлината на Мъдростта, защо­то иначе те не ще могат да се слеят в една светли­на. Когато видиш своето собствено незнание, бя­гай от Чертога на Познанието. Опасна е неговата коварна красота и ти трябва да преминеш През не­го само за изпитание. Пази се - да не би душата ти, ослепена от примамливото му сияние, да заба­ви своя ход и да попадне във властта на-неговата призрачна светлина.
Тази светлина блика от драгоценния камък в ко­роната на великия съблазнител Мара. Чувствата, омагьосани от него, ослепяват душата и довеждат неразумния до крушение.
Молецът, привлечен от блясъка на твоята нощна лампа, е обречен да погине в нейните пламъци. Безгрижната душа, която губи сили в борба с де­мона на илюзията, издевателствуващ над нея, се връща на земята като робиня на Мара.
Погледни сонмовете крилати души. Наблюдавай как те прелитат над бурното море на живота, как - обезсилени, с изтичаща кръв, с разбити криле, па­дат една след друга в надигащите се вълни. Тлас­кани от свирепите пориви на вятъра, преследвани от бурята, те потъват във водовъртежите и изчез­ват в първата разкрила се бездна.
Ако преминеш Чертога на Мъдростта и поже­лаеш да достигнеш Долината на Блаженството, здраво залости чувствата си, да не би да проникне в тях губителната ерес на разединението, която ще те откъсне от цяло.
Не позволявай на „Родения в Небесата", пото­пен във вълните на Мая' да се отделя от единия Отец, но домогвай се така, че огнената сила да се отдръпне в най-съкровените покои на твоето сърце, в своята истинска обител.
И тогава тази сила ще се вьздигне от твоето сър­це в шестата област, средната - в средата на твое­то междуочие, където тя ще стане дихание на Единната Душа, глас на Учителя, който изпълня­ва всичко.
Само тогава можеш ти да станеш „Небесен Странник", който побеждава ветровете, що се но­сят над водите, и който със своите стъпки не до­косва вълните.
Преди да застанеш на горното стъпало върху стълбата на мистичните звуци, ти трябва да чуеш гласа на Бога, който е в тебе, но седем различни начина.
Първият - подобен на сладостния глас на славей, пеещ прощална песен на своята любима.
Вторият — звучащ като сребърния кимвал на не­земния Дух, който пробужда блещукането на звездите.
Следващият - подобен на мелодичната жалба на духа на Океаните, пленен в своята раковина.
Подир него следва мелодия от струните на саз.
Петият ще прозвучи в ухото ти като звук от бам­букова флейта.
И ще премине в тръбен зов.
Последният ще прозвучи като глух тътен на гръмовити облаци.
Седмият ще погълне всички останали звуци. Те ще умрат и няма да се чуват вече.
Когато цялата твоя личност е победена и пова­лена в нозете на Учителя, тогава ученикът се слива с Единия и пребивава в Него.
Преди да встъпиш в Пътя, ти трябва да унищо­жиш своето „тяло на желанията", да очистиш своето „мисловно тяло и да направиш сърцето си непорочно.
Чистите води на вечния живот, ясни и кристални, не могат да се смесят с калните потоци, блъскани от вихъра на бурята. Капките небесна роса, искря­щи в първите утринни зари на слънцето върху све­щения лотос, щом капнат на земята, се смесват с прахта... Виж - чистият бисер се превръща в кално петно.
Бори се с нечистите си мисли отрано, преди да те овладеят. Не ги щади, така както те не те щадят. Защото ако им отстъпиш и те пуснат корен и за­почнат да растат, тогава знай: твоите мисли наис­тина ще те надмогнат и убият. Пази се, ученико, и не допускай дори и сянката им да те доближи. За­щото тази сянка ще започне да расте, да се увели­чава по обем и сила и пораждащият се мрак ще погълне твоето същество, преди да успееш да забе­лежиш присъствието на тъмната сила.
Преди твоята съкровена сила да те направи бо­жествен, волята ти трябва да излезе победител от битката с тялото на желанията (кама-рупа).
Твоят прах и твоят дух никога не могат да се срещнат. Един от тях трябва да изчезне, защото те не могат да пребивават заедно.
Преди да прозре разумът на твоята душа, заро­дишът на личността трябва да бъде разрушен, чер­веят на чувствеността - унищожен, без възможност за възвръщане към живот.
Ти не можеш да вървиш по Пътя, ако сам не ста­неш този Път.
Нека твоята душа се вслушва във всеки страдалчески вик така, както свещеният лотос открива сърцето си, за да се опие от лъчите на утринното слънце.
Не допускай палещото слънце да изсуши макар и едничка сълза, преди ти сам да я изтриеш от очите на скърбящия.
Дори всяка гореща сълза човешка да се отрони в дълбините на твоето сърце и да пребивава там; не­дей я изтрива, докато не отстраниш породилата я скръб.
О, ти, чието сърце е пълно с милосърдие - знай, че тези сълзи са живителни струи, оросяващи по­лето на нескончаемите състрадание. Само върху оросена почва разцъфва полунощният цвят на Буда, най-редкият измежду всички цветове. Това е зърно на освобождението от раждане и смърт.
Го отделя Архата и от духа на разприте, и от въжделенията и го води през долината на битието към мир и блаженство, 'което е достъпно само е долината на Безмълвието и на Небитието да свалиш от себе си тъмните пок­рови на илюзията. Заглуши гласа на плътта, не позволявай на чувствения образ да застава между твоята светлина и светлината на Мъдростта, защо­то иначе те не ще могат да се слеят в една светли­на. Когато видиш своето собствено незнание, бя­гай от Чертога на Познанието. Опасна е неговата коварна красота и ти трябва да преминеш През не­го само за изпитание. Пази се - да не би душата ти, ослепена от примамливото му сияние, да заба­ви своя ход и да попадне във властта на-неговата призрачна светлина.
Тази светлина блика от драгоценния камък в ко­роната на великия съблазнител Мара. Чувствата, омагьосани от него, ослепяват душата и довеждат неразумния до крушение.
Молецът, привлечен от блясъка на твоята нощна лампа, е обречен да погине в нейните пламъци. Безгрижната душа, която губи сили в борба с де­мона на илюзията, издевателствуващ над нея, се връща на земята като робиня на Мара.
Погледни сонмовете крилати души. Наблюдавай как те прелитат над бурното море на живота, как - обезсилени, с изтичаща кръв, с разбити криле, па­дат една след друга в надигащите се вълни. Тлас­кани от свирепите пориви на вятъра, преследвани от бурята, те потъват във водовъртежите и изчез­ват в първата разкрила се бездна.
Ако преминеш Чертога на Мъдростта и поже­лаеш да достигнеш Долината на Блаженството, здраво залости чувствата си, да не би да проникне в тях губителната ерес на разединението, която ще те откъсне от цялото.
Не позволявай на „Родения в Небесата", пото­пен във вълните на Мая' да се отделя от единия Отец, но домогвай се така, че огнената сила да се отдръпне в най-съкровените покои на твоето сърце, в своята истинска обител.
И тогава тази сила ще се вьздигне от твоето сър­це в шестата област, средната - в средата на твое­то междуочие, където тя ще стане дихание на Единната Душа, глас на Учителя, който изпълня­ва всичко.
Само тогава можеш ти да станеш „Небесен Странник", който побеждава ветровете, що се но­сят над водите, и който със своите стъпки не до­косва вълните.
Преди да застанеш на горното стъпало върху стълбата на мистичните звуци, ти трябва да чуеш гласа на Бога, който е в тебе, но седем различни начина.
Първият - подобен на сладостния глас на славей, пеещ прощална песен на своята любима.
Вторият — звучащ като сребърния кимвал на не­земния Дух, който пробужда блещукането на звездите.
Следващият - подобен на мелодичната жалба на духа на Океаните, пленен в своята раковина.
Подир него следва мелодия от струните на саз.
Петият ще прозвучи в ухото ти като звук от бам­букова флейта.
И ще премине в тръбен зов.
Последният ще прозвучи като глух тътен на гръмовити облаци.
Седмият ще погълне всички останали звуци. Те ще умрат и няма да се чуват вече.
Когато цялата твоя личност е победена и пова­лена в нозете на Учителя, тогава ученикът се слива с Единия и пребивава в Него.
Преди да встъпиш в Пътя, ти трябва да унищо­жиш своето „тяло на желанията", да очистиш своето „мисловно тяло и да направиш сърцето си непорочно.
Чистите води на вечния живот, ясни и кристални, не могат да се смесят с калните потоци, блъскани от вихъра на бурята. Капките небесна роса, искря­щи в първите утринни зари на слънцето върху све­щения лотос, щом капнат на земята, се смесват с прахта... Виж - чистият бисер се превръща в кално петно.
Бори се с нечистите си мисли отрано, преди да те овладеят. Не ги щади, така както те не те щадят. Защото ако им отстъпиш и те пуснат корен и за­почнат да растат, тогава знай: твоите мисли наис­тина ще те надмогнат и убият. Пази се, ученико, и не допускай дори и сянката им да те доближи. За­щото тази сянка ще започне да расте, да се увели­чава по обем и сила и пораждащият се мрак ще погълне твоето същество, преди да успееш да забе­лежиш присъствието на тъмната сила.
Преди твоята съкровена сила да те направи бо­жествен, волята ти трябва да излезе победител от битката с тялото на желанията (кама-рупа).
Твоят прах и твоят дух никога не могат да се срещнат. Един от тях трябва да изчезне, защото те не могат да пребивават заедно.
Преди да прозре разумът на твоята душа, заро­дишът на личността трябва да бъде разрушен, чер­веят на чувствеността - унищожен, без възможност за възвръщане към живот.
Ти не можеш да вървиш по Пътя, ако сам не ста­неш този Път.
Нека твоята душа се вслушва във всеки страдалчески вик така, както свещеният лотос открива сърцето си, за да се опие от лъчите на утринното слънце.
Не допускай палещото слънце да изсуши макар и едничка сълза, преди ти сам да я изтриеш от очите на скърбящия.
Дори всяка гореща сълза човешка да се отрони в дълбините на твоето сърце и да пребивава там; не­дей я изтрива, докато не отстраниш породилата я скръб.
О, ти, чието сърце е пълно с милосърдие - знай, че тези сълзи са живителни струи, оросяващи по­лето на нескончаемите състрадание. Само върху оросена почва разцъфва полунощният цвят на Буда, най-редкият измежду всички цветове. Това е зърно на освобождението от раждане и смърт.
Го отделя Архата и от духа на разприте, и от въжделенията и го води през долината на битието към мир и блаженство, 'което е достъпно само е долината на Безмълвието и на Небитието на Това (тат), което не подлежи на раждане и смърт, кое­то е АУМ в продължение на безконечните векове.
Възнеси се върху Птицата на Живота, ако искаш да го познаеш.
Пожертвувай живота си, ако искаш да живееш.
Предстои ти, о, морни страннико, да преминеш три чертога до края на много трудния Път. Три чертога, о, победителю на Мара, водещи през трите състояния в четвъртото, а оттам в седемте свята, в Световете на Вечния Покой.
Ако желаеш да узнаеш техните имена, слушай и запомняй.
Името на първия чертог е Неведение.
Това е чертогът, в който ти най-напред си видял светлината, в който живееш и в който ще умреш.
Името на втория е Чертог на Познанието.
В него твоята душа ще намери разцъфтяването на живота, но под всеки цвят се е свила змия.
Името на третия чертог е Мъдрост', зад него се простират безграничните води на акшара, непресекващият извор на Всезнанието.
Ако искаш да преминеш безопасно първия чер­тог, недей позволява на своята душа да взема ог­ньовете на въжделението за слънчева светлина, ко­ито пламтят в него. Ако искаш безопасно да пре­минеш през втория, недей забавя стъпките си, за да вдъхваш благоуханието на опияняващите цвето­ве. Ако искаш да се освободиш от веригите на Карма в тази призрачна страна.
Мъдрият не се задържа в опасната обител на чувствените удоволствия.
Мъдрият не се вслушва в сладкозвучните гласове на илюзията.
Търси Онзи' който ще ти даде живот, в Чертога на Мъдростта - той се намира отвъд пределите, зад които изчезват сенките и където светлината на Истината сияе в неугасима слава.
Несътвореното живее в тебе, ученико, както жи­вее то и в Чертога на Мъдростта. Ако пожелаеш да го достигнеш и да съчетаеш двете светлини в едно, ти трябва да свалиш от себе си тъмните пок­рови на илюзията. Заглуши гласа на плътта, не позволявай на чувствения образ да застава между твоята светлина и светлината на Мъдростта, защо­то иначе те не ще могат да се слеят в една светли­на. Когато видиш своето собствено незнание, бя­гай от Чертога на Познанието. Опасна е неговата коварна красота и ти трябва да преминеш През не­го само за изпитание. Пази се - да не би душата ти, ослепена от примамливото му сияние, да заба­ви своя ход и да попадне във властта на-неговата призрачна светлина.
Тази светлина блика от драгоценния камък в ко­роната на великия съблазнител Мара. Чувствата, омагьосани от него, ослепяват душата и довеждат неразумния до крушение.
Молецът, привлечен от блясъка на твоята нощна лампа, е обречен да погине в нейните пламъци. Безгрижната душа, която губи сили в борба с де­мона на илюзията, издевателствуващ над нея, се връща на земята като робиня на Мара.
Погледни сонмовете крилати души. Наблюдавай как те прелитат над бурното море на живота, как - обезсилени, с изтичаща кръв, с разбити криле, па­дат една след друга в надигащите се вълни. Тлас­кани от свирепите пориви на вятъра, преследвани от бурята, те потъват във водовъртежите и изчез­ват в първата разкрила се бездна.
Ако преминеш Чертога на Мъдростта и поже­лаеш да достигнеш Долината на Блаженството, здраво залости чувствата си, да не би да проникне в тях губителната ерес на разединението, която ще те откъсне от цялото.
Не позволявай на „Родения в Небесата", пото­пен във вълните на Мая' да се отделя от единия Отец, но домогвай се така, че огнената сила да се отдръпне в най-съкровените покои на твоето сърце, в своята истинска обител.
И тогава тази сила ще се вьздигне от твоето сър­це в шестата област, средната - в средата на твое­то междуочие, където тя ще стане дихание на Единната Душа, глас на Учителя, който изпълня­ва всичко.
Само тогава можеш ти да станеш „Небесен Странник", който побеждава ветровете, що се но­сят над водите, и койтo със своите стъпки не до­косва вълните.
Преди да застанеш на горното стъпало върху стълбата на мистичните звуци, ти трябва да чуеш гласа на Бога, който е в тебе, но седем различни начина.
Първият - подобен на сладостния глас на славей, пеещ прощална песен на своята любима.
Вторият — звучащ като сребърния кимвал на не­земния Дух, който пробужда блещукането на звездите.
Следващият - подобен на мелодичната жалба на духа на Океаните, пленен в своята раковина.
Подир него следва мелодия от струните на саз.
Петият ще прозвучи в ухото ти като звук от бам­букова флейта.
И ще премине в тръбен зов.
Последният ще прозвучи като глух тътен на гръмовити облаци.
Седмият ще погълне всички останали звуци. Те ще умрат и няма да се чуват вече.
Когато цялата твоя личност е победена и пова­лена в нозете на Учителя, тогава ученикът се слива с Единия и пребивава в Него
Преди да встъпиш в Пътя, ти трябва да унищо­жиш своето „тяло на желанията", да очистиш своето „мисловно тяло и да направиш сърцето си непорочно.
Чистите води на вечния живот, ясни и кристални, не могат да се смесят с калните потоци, блъскани от вихъра на бурята. Капките небесна роса, искря­щи в първите утринни зари на слънцето върху све­щения лотос, щом капнат на земята, се смесват с прахта... Виж - чистият бисер се превръща в кално петно.
Бори се с нечистите си мисли отрано, преди да те овладеят. Не ги щади, така както те не те щадят. Защото ако им отстъпиш и те пуснат корен и за­почнат да растат, тогава знай: твоите мисли наис­тина ще те надмогнат и убият. Пази се, ученико, и не допускай дори и сянката им да те доближи. За­щото тази сянка ще започне да расте, да се увели­чава по обем и сила и пораждащият се мрак ще погълне твоето същество, преди да успееш да забе­лежиш присъствието на тъмната сила.
Преди твоята съкровена сила да те направи бо­жествен, волята ти трябва да излезе победител от битката с тялото на желанията (кама-рупа).
Твоят прах и твоят дух никога не могат да се срещнат. Един от тях трябва да изчезне, защото те не могат да пребивават заедно.
Преди да прозре разумът на твоята душа, заро­дишът на личността трябва да бъде разрушен, чер­веят на чувствеността - унищожен, без възможност за възвръщане към живот.
Ти не можеш да вървиш по Пътя, ако сам не ста­неш този Път.
Нека твоята душа се вслушва във всеки страдалчески вик така, както свещеният лотос открива сърцето си, за да се опие от лъчите на утринното слънце.
Не допускай палещото слънце да изсуши макар и едничка сълза, преди ти сам да я изтриеш от очите на скърбящия.
Дори всяка гореща сълза човешка да се отрони в дълбините на твоето сърце и да пребивава там; не­дей я изтрива, докато не отстраниш породилата я скръб.
О, ти, чието сърце е пълно с милосърдие - знай, че тези сълзи са живителни струи, оросяващи по­лето на нескончаемите състрадание. Само върху оросена почва разцъфва полунощният цвят на Буда, най-редкият измежду всички цветове. Това е зърно на освобождението от раждане и смърт.
Го отделя Архата и от духа на разприте, и от въжделенията и го води през долината на битието към мир и блаженство, 'което е достъпно само е долината на Безмълвието и на Небитието
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #40 -: Август 05, 2013, 23:45:26 »

...
Убий желанието, но като го убиваш, пази се те да не възкръсне отново.
Убий любовта към живота, но ако убиваш лю­бовта към живота, прави това не от жажда за ве­чен живот, а от желание да замениш временното с вечното.
Не желай нищо. Не разпалвай сърцето си против Карма и не роптай срещу неизменните закони  на природата.
Бори се само с личното, преходното, непостоянното, което е обречено на унищожение.
Помагай на природата и работи заедно с нея и тогава природата ще признае в тебе един от своите творци и ще ти се покори. И широко ще открие пред тебе входа към своите съкровени недра, и ще простре пред твоя поглед съкровищата, заключена в дълбините на нейната непорочна, девствена гръд Неопетнена от плътски допир, тя разкрива своите съкровища само пред духовните очи, които никога не се скланят и за които няма покрови във всички природни царства.
Тогава тя ще ти покаже средства и насока, първия вход и втория, та чак до седмия. И отвъд тях целта, зад пределите на която, къпеща се в лъчите на духовна светлина, се намира неизказана Слава която не може да види никой освен зрящата душа.
Само една пътека извежда на Пътя и само в края на този Път може да бъде чут Гласът на Без мълвието. Стълбата, по която се изкачва устременият, е изградена от стъпалата на страданието и скръбта; само гласът на светостта може да ги уте­ши. Горко ти, ученико, ако донесеш макар един порок със себе си, ако не си го оставил долу. Стълбата ще се разруши и ти ще бъдещ низверг­нат. Нейното подножие се крепи в дълбоката тиня на твоите заблуждения и грехове и преди да дръз­неш да преминеш през широката пропаст на телесността, ти трябва да си умиеш нозете във Водите на Отречението. Горко на този, който се осмели с нечисти нозе да оскверни макар и едно стъпало. Черната леплива кал ще се втвърди, ще обхване стъпалата и ще прикове дръзкия на място. И също като птица, уловена в коварните примки на птицеловеца, той не ще може да се придвижи вече нап­ред. Неговите пороци ще се облекат в образи и ще го повлекат надолу. Неговите грехове ще издигнат глас, подобен на хохот и виене на чакали при залез-слънце. Неговите мисли ще станат неприятелс­ка войска, която ще го хване и отведе като пленен роб.
Убий своите желания, ученико, обезсили своите пороци, преди да тръгнеш по върховния Път.
Унищожи своите грехове, направи ги навеки без­гласни, преди да започнеш своя възход.
Смири своите мисли и устреми цялото си внима­ние върху своя Учител, Който ти още не виждаш, но Когото вече предчувствуваш.
Съедини всичките си чувства в едно чувство, ако искаш да бъдеш в безопасност от врага. Иначе ня­ма да се открие за твоите очи стръмната пътека, която води към Учителя.
Дълъг и измерителен е пътят, който се разстила пред тебе.
Единствено съжалението за миналото, което си оставил зад гърба си, може да те повлече надолу и ти отново ще трябва да започнеш своето тежко въздигане нагоре.
Не се оглеждай назад, или си погубен. Не вяр­вай, че въжделението може да се унищожи, като го кърмиш и удовлетворяваш: това е лъжа, внушена от Мара. Чрез такова кърмене порокът се разраст­ва и става все по-силен, така както червеят в сър­цето на цветеца става по-голям и тлъст.
Розата трябва отново да стане пъпка, изникнала от родното стебло преди този червей да подяде сърцето на цвета и изпие жизнения му сок.
Златното дърво ражда драгоценни пъпки, преди неговият ствол да повехне от бурите.
Ученикът трябва да стане като дете преди още първият звук да стигне до слуха му.
Светлината от Единия Учител - неугасимата златна Светлина на Духа - хвърля върху ученика своите светозарни лъчи още от самото начало на Пътя: те пронизват гъстите, тъмни облаци на те-лесността. Ту тук, ту там тези лъчи я озаряват по­добно слънчевата светлина, която пронизва гъстия листак на вековните лесове и пада на земята като светли петна. Но помни, ученико: докато плътта не престане да желае, главата не охладнее и душата не стане твърда и чиста като блестящ елмаз, Сия­нието няма да проникне в съкровения покой на твоята душа; То не ще съгрее сърцето и мистични­те звуци55 от духовните висоти няма да достигнат до твоя слух, колкото и ревностно да слушаш на първото стъпало.
Докато не чуеш, ти не можеш да видиш.
Докато не започнеш да виждаш, ти не можеш да чуеш.
Да виждаш и да чуваш — ето второто стъпало.  
Когато ученикът, като си закрие очите и ушите и спре дишането си, недостъпен за външния мир, вижда и чува, възприема с обонянието и вкуса си, когато неговите четири чувства се слеят и са гото­ви да преминат в петото — вътрешното осезание, тогава ученикът стъпва на четвъртото стъпало.
А на петото, о, победителю на своите мисли, ти трябва отново да убиеш всичките си чувства без възможност за възвръщането им към живот.
Ограничи ума си от всички външни предмети, от всички привидности. Въздържай се от вътрешни образи, да не би да хвърлят тъмни сенки върху Светлината на твоята душа.
Отсега нататък ти си достигнал пълно Съсредо­точаване — шестото стъпало. А когато преминеш на седмото, о, ти, който си познал щастието, тога­ва няма да виждаш вече свещеното Три, защото сам ще станеш Триединен. Ти и твоят ум — преби­ваващи редом като близнаци, а над тях ще се раз­гори звезда - целта на твоите стремежи. „Три", които пребивават в слава и в неизказано блаженст­во, отсега в света на мая нямат вече име. Те са се слели в една Звезда, в огън пламтящ, но неизгарящ, в този огън, който облича Пламъка.
Ти си достигнал, о, победоносни ученико, това, което людете наричат дхяна - предпоследното стъпало, след което следва последното стъпало — самадхи.
Отсега нататък твоят „Аз" се е потопил в Единия Аз, слял се е с този Аз, от който се е излъчило тво­ето битие.
Къде е прочее твоята индивидуалност, ученико, къде е самият ученик? - Искра, изчезнала в Пла­мъка, капка в недрата на океана,, непреходен лъч, станал „Всичко" - и вечно сияние.
Отсега нататък ти си и работник, и свидетел, и светъл център, и излияние на лъчи, Светлина в Зву­ка и Звук в Светлината.
Всичките пет прегради са ти познати, о, благос­ловени. Ти си ги преодолял, ти - хранител на чети­рите Истини.
Светлината, която пада върху тях, произлиза от самия теб, о, ти, който си бил досега ученик, а от­сега ставаш Учител.
Из четирите вида Истини:
Не си ли минал ти през познанието на страдани­ето? - истина първа.
Не си ли победил ти властителя Мара в пред­дверието, което води в царството на съблазните? -истина втора.
Не си ли завладял ти третата истина, като си надвил греха пред третата врата?
Не си ли стъпил ти на Пътя, що води към поз­нание? — истина четвърта.
Пребивавай прочее отсега нататък под дървото бодхи, което е съвършенство на всяко познание, за­щото знай: ти си завладял самайхи - твоето зрение е безпогрешно и съвършено.
Виж! Ти сам си вече Светлина, ти сам си вече Звук, отсега ти си сам за себе си и Бог, и Учител, и предмет на своя собствен копнеж: непрекъснат Глас, що звучи във Вечността, който не подлежи на промяна, недостъпен за греха, Седем Звука в един.
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #41 -: Август 31, 2013, 13:25:03 »

Днес ще поговоря за една сила във вселената, която буди всички чувства в нас. Навсякъде я наричат любов, но тази тривиална думичка рядко е приемана с уважението за това което носи със себе си.
 Любовта не е просто дума или желание за съвкупление и съжителство, не е и просто да обожаваш човека до себе си или този в който си се "влюбил"...Любовта е сила! И всички имат дълбоко уважение към нея, дори тези които го играят хейтъри - вътрешно усещат и знаят за какво говоря.
 Много от нас се отричат от любовта, защото са усетили тази сила и нейното въздействие върху ума. Тя изгаря всички наши изживявания и сетивни натрупвания, които ние обособяваме като наша личност. Толкова е силна, че разкъсва материалната маска на нашата личност и ни показва истински и неподправени, чисти, без грам защита.
Самата идея да оставим нашите разбирания и натрупвания и да бъдем незащитени пред любовта ни побърква, тъй като ума ни играе ролята на закрилник и ни впуска в страхове, неспособен да осъзнае личността ни отвъд.
 ОТТУК следва нашето сдържане в любовта. От страх да не изгубим това което приемаме за себе си ние пожелаваме балансирана връзка, в която да не отдаваме напълно тази сила и да запазим нашето кармично себе. Добре - желанието може да бъде изпълнено, но това означава, че няма да получим и отдадем всичко и може би дори ще натрупаме в себе си.
 Ще кажа последно, че любовта е ТРАНСФОРМАЦИЯ и когато е между две души - тя ги променя, тяхната вибрация нараства и затова всички казват - те живеят в собствен свят - всъщност те живеят там за където всички сме се запътили но от страховете си сме се спрели пред вратата и само надничаме. Отпуснем ли се напълно в любовта ние ще израстнем в нея и дори някой ден да излезем от това състояние за миг или повече, то ще излезем променени, така както добиваме опит от всяко пътуване.
Активен

entire ocean in a drop
Страници:  1 2 [3]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Дневникът на Яница « 1 2 ... 6 7 »
Лични дневници
Ianica 102 4449 Последна<br />публикация Август 14, 2012, 22:15:10
от sahaj
Дневникът на Тайственият ;)
Лични дневници
Tainstven 13 1281 Последна<br />публикация Май 17, 2012, 07:32:19
от Tainstven
Дневникът на Крем « 1 2 »
Лични дневници
krem 18 1501 Последна<br />публикация Ноември 05, 2013, 13:04:46
от krem
Дневникът на Роси
Лични дневници
rosi_999 2 763 Последна<br />публикация Декември 20, 2012, 00:33:25
от rosi_999
Дневникът на До
Лични дневници
Do_It 10 1014 Последна<br />публикация Май 13, 2013, 16:25:18
от Ru Alfa

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright