Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на elohimverse  (Прочетена 2284 пъти)
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« -: Февруари 08, 2013, 23:58:10 »




Посвещава се на творчеството.
На красотата през и отвъд сетивата.
На истината.
На здравето и здравословният начин на живот.
На любовта.
На всички възможни начини за подобряване на съществуването.
На приятелството.
На разширяването на нашето съзнание.
На изживяването.
На вечният, безграничен, съдържащ се във всичко дух.
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #1 -: Февруари 09, 2013, 00:04:25 »

Ще започна с един стих, който написах днес.

Отвъд

За срещата на ъгъла ли човек будува
От двa различни пътя в задруга
Нетипично ни се струва да седим,
Като всичко все пътува,
Но приятелството не пътува
В движение е само материята груба,
А истината за нещата си остава друга
Отвъд тях е вечната тиха буда
И смисъла да се събудя
Дошъл е с глътка чист въздух и възбуда
А някъде се чува човешката заблуда
Мисълта тече с тропот в главите на народа,
Объркваща живота на душите е реката, в която плуват
В ямите на времето забравили са вечността
С начало неизвестно е времето за тях чудесно, което те сънуват
Изживяват, но живеят във реалност друга
Лесно им е без съзнанието да бълнуват
Удоволствието е всичко, заради което днес плануват.
« Последна редакция: Март 31, 2013, 23:05:05 от Toddo » Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #2 -: Март 30, 2013, 21:31:20 »

Цитат
ТЕОРИЯ НА ПОЛЕТО

 Друго важно следствие от Айнщайновата теория на относителността е осъзнаването, че материята и енергията се превръщат една в друга. Масата не е нищо друго, освен форма на енергията. Материята е енергия в забавено движение, или кристализирала енергия. Телата ни са енергия. Физическото тяло на човека също е енергия.

В началото на XIX век са открити нови физични явления, които не могат да се опишат с езика на Нютоновата физика. Откриването и изследването на електромагнитните явления води до изграждането на концепцията за полето. Полето се дефинира като състояние в пространството, притежаващо потенциал за генериране на сила. Старата Нютонова механика обяснява взаимодействието между положително и отрицателно натоварените частици, каквито са протоните и неутроните, като просто привличане между двете частици, определяно от техните маси.

Но Майкъл Фарадей и Джеймс Максуел установяват, че концепцията за полето предлага по-добро обяснение. Според тях всеки заряд причинява „смущение", създава определено „състояние" в пространството около себе си, така че другият заряд - ако има такъв - изпитва влиянието на породената по този начин сила. Така се ражда теорията за една вселена, изпълнена с полета, които генерират взаимодействащи си сили.

Теорията на полето в крайна сметка ни дава онази научна основа, чрез която можем да обясним нашата способност да влияем един на друг от разстояние и по други начини, освен чрез езика и погледа. На всеки се е случвало да вдигне слушалката и да разбере кой му се обажда преди да е чул и дума. Майките често усещат, когато децата им са в опасност, независимо къде се намират. Всичко това може да се обясни с теорията на полето.

Едва през последните 15-20 години (което значи, че изоставаме със сто години от физиците) повечето от нас започнаха да използват подобни концепции за описание на взаимодействието между отделните личности. Едва сега си позволяваме да допуснем, че сме изградени от полета.

Усещаме присъствието на други хора в стаята, без да ги видим или чуем (взаимодействие между полетата); говорим за положителни или отрицателни вибрации, за отдаване на енергия на другите, за четене на чужди мисли. Веднага разбираме дали някой ни харесва или не, дали ще установим добри отношения с него, или ще влезем в конфликт. Това „познание" може да се обясни чрез хармонията или дисхармонията, която се получава при взаимодействие на полетата ни.

Относителност

През 1905 г. Алберт Айнщайн публикува своята Специална теория на относителността и разбива на пух и прах всички основни концепции на Нютоновия мироглед. Според теорията на относителността пространството не е триизмерно и времето не съществува отделно от него. Те са тясно свързани и образуват четириизмерния континуум „пространство-време". Следователно не можем да говорим за пространство без време и обратно. Освен това универсален поток на времето не съществува, т.е. времето не е нито линейно, нито пък абсолютно.

Времето е относително. Това означава, че двама наблюдатели ще подредят събитията различно във времето, ако се движат с различна скорост по отношение на тези събития. Ето защо всички измервания, свързани с времето и пространството, губят абсолютното си значение. Както времето, така и пространството са само елементи, които използваме за описание на явленията.

Според Айнщайновата теория на относителността при определени условия двама наблюдатели могат дори да видят две събития в обратен ред във времето, т.е. за Наблюдател 1 събитието А ще се случи преди събитието Б, докато за Наблюдател 2 събитието Б настъпва преди събитието А.

Времето и пространството са от такова фундаментално значение за описване на природните явления и на самите нас, че всяка тяхна модификация води до изменения в цялостната система, която използваме за описание на природата и себе си. Все още не сме усвоили приложението на тази част от Айнщайновата теория на относителността в нашия личен живот.

Например когато вътрешното чувство ни подсказва, че някой от приятелите ни е в беда - да кажем, че ненадейно го видим в представите си, че пада по стълбите - ние поглеждаме часовника си и звъним по телефона при първа възможност, за да проверим дали е добре. Иска ни се да научим дали нещо наистина му се е случило, за да се убедим, че предчувствието не ни е излъгало. Обаждаме се и установяваме, че такова нещо няма. Решаваме, че всичко е игра на въображението, че преживяното е една заблуда. Това е Нютоновият начин на мислене.

Трябва да разберем, че в този случай преживяваме явление, което не може да се обясни с Нютоновата механика, макар че използваме именно нея, за да потвърдим валидността на този случай на свръхсензорно възприятие. С други думи видяното от нас е истина. Тъй като времето не е линейно, това може вече да се е случило. Може да става в момента, когато го виждаме, а може и да се случи в бъдеще. Възможно е то да бъде вероятно събитие, което няма да се състои.

Но фактът, че не се е случило по времето, с което сме се опитали да го свържем, в никакъв случай не доказва, че прозрението ни за такова вероятно събитие е неистинско. Ако обаче изживявайки подобно прозрение за приятеля си, видим календар и часовник, които отмерват Нютоновото време, прозрението ни ще включи тази информация за континуума пространство-време, отнасящ се до събитието. Така ще ни бъде по-лесно да го впишем в Нютоновата физическа реалност.

Време е да спрем да отричаме истинността на преживяванията си само защото те не съвпадат с Нютоновия начин на мислене и да разширим представите си за реалността. На всеки се е случвало да изпита чувството, че времето тече по-бързо от нормалното или да загуби представа за него. Ако свикнем да наблюдаваме собственото си настроение, ще установим, че личното ни време варира в зависимост от настроението и личните ни преживявания.

Убеждаваме се в относителността на времето, например, в онзи дълъг и изпълнен с ужас момент преди колата ни да се блъсне или да се размине на косъм с друга, идваща насреща кола. Часовникът показва, че са изминали само няколко секунди, но за нас времето като че ли забавя своя ход. Изживяното време не се мери с часовник, защото часовникът е Нютоново устройство, предназначено за измерване на линейното време, дефинирано от Нютоновата механика.

Онова, което преживяваме, съществува извън Нютоновата система. Често се случва да срещнем някого след дългогодишна раздяла, но имаме чувството, че сме се разделили едва вчера. При регресивната терапия*

* Регресивна терапия - При някои видове психотерапия от пациентите се изисква да анализират спомени за случки, допринесли по някакъв начин за сегашния им емоционален проблем. Процесът на връщане към детството се нарича "регресия".

Хора отново преживяват събития от детството си, все едно те се случват в момента. Освен това установяваме, че в паметта ни събитията са подредени в последователност, различна от последователността в паметта на друг очевидец на същите събития, (Опитайте се да сравните детските си спомени със спомените на своите братя и сестри).

В културата на американските индианци, които не са имали часовници, за да създадат линейно протичащото време, то има два аспекта: сега и останалото време. Австралийските аборигени също имат два вида време: отминаващото време и Великото време. Събитията във Великото време са подредени последователно, но не могат да се свържат с определени дати.

Въз основа на експериментите, проведени с ясновидци, Лорънс лъо Шан дефинира два вида време: нормалното линейно време и ясновидското време. Ясновидското време е качество на времето, изживявано от ясновидците, когато използват дарбата си. То наподобява Великото време. Онова, което се случва, има последователност, но тя може да се види само ако човек е част от тази последователност или я изживява.

Щом ясновидецът се опита активно да се намеси в последователността на събитията, на които е свидетел, той веднага бива върнат обратно към линейното време и вече не вижда събитията извън нормалните координати, определени от „тук и сега". Тогава трябва да пренасочи отново вниманието си към ясновидското време. Законите, на които се подчинява изместването от едно време към друго не са изяснени напълно. Повечето ясновидци „разчитат" точно определен период от живота на даден човек, според индивидуалните му нужди. Някои ясновидци могат да се фокусират върху каквито и да било темпорални рамки.

В Айнщайновия континуум пространство-време привидната последователност на събитията зависи от наблюдателя. Ние всички сме твърде склонни да приемаме миналия си живот в буквален, физически смисъл, като живот, протекъл в миналото във физическа среда като настоящата. Миналия си живот можем да изживяваме сега, но в различен пространствено-времеви континуум.

Мнозина от нас са изживели „миналия си живот" и усещат последствията му, като че ли това е станало съвсем наскоро. Но рядко обсъждаме въпроса как бъдещото ни същестуване се отразява върху живота ни в момента. Докато изживяваме живота си СЕГА, вероятно пренаписваме личната си история, както онова, което е минало, така и онова, което предстои да се случи.
« Последна редакция: Март 31, 2013, 23:05:29 от Toddo » Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #3 -: Април 01, 2013, 13:26:44 »

Този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ и да не внасяш абсолютно никакво петно върху него.

Съвременните хора не могат да разберат любовта, понеже не могат да се разделят от старите схващания.Те мислят, че като обичаш един човек, трябва да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и пр. Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш нуждите на онзи, когото обичаш: ако е жаден, ще му дадеш вода; ако е беден, ще му дадеш условия; ако е невежа, ще му дадеш знание; ако е скръбен, ще го утешиш. Но ако той има всичко това, ако няма нужда от това?

Това е само външната страна на любовта. Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една, по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите, преливане на душите.

Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не говори, но ти чувстваш, че в тази душа има любов. Проговори ли за любовта си, тя се изгубва.

Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно предават своите мисли и чувства.Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и ще чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.

Когато обичаш едно същество, макар то да е далеч, твоята любов ще го закриля, подкрепя и огражда.

Прояви своята любов, без да търсиш любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава широка любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор.Той е щерна.

Като търсиш любовта на някого, ти всякога ще имаш терзание. Когато някой ти кажа, че те обича, кажи му: "Ти вършиш волята Божия". Не питай другите: "Ти обичаш ли ме?" Щом питаш, всичко ще изгубиш. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме, това е наша работа.

Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго, освен него.

Любовта носи изобилието.

При любовта между двама души единият е активен, а другият - пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни, Това състояние не остава винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето, защо, който люби, след време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и почва да люби.

Когато любовта между двама души е активна и в двамата, те стават положителни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, в такъв случай остават бездетни.

Ако искате някой да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както между тоновете в музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно седи хармонията, от която ние се възхищаваме.

Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е, обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого, и той ви обича. Няма защо да го питате. Щом питаш, ти не вярваш вече.

Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: "Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш".

Отрицателните сили в света не могат да докоснат човека на любовта. Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото естество.

Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.

Човешката любов, ако не е облагородена от Божествената, може да изсмуче соковете на онзи, когото обича.

    Мисли на Учителя Петър Дънов
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #4 -: Април 02, 2013, 01:24:45 »

Въпреки че не съм фен на Ошо, тук ме впечатли.

Въпрос:

На какво учиш ти и каква е доктрината ти?

Аз не предлагам доктрина. Изучаването на доктрини е безсмислено занятие. Аз не съм философ, моят ум е антифилософски. Философията не води доникъде. Ум, който мисли и пита, не може да знае.

Съществуват много доктрини. Но всяка от тях е измислица, човешка приумица. Това не е откритие, а изобретение. Човешкият ум е способен да роди безкраен брой системи и доктрини, но да се познае истината чрез теория е невъзможно.

Откровението идва в момента, в който спира знанието. Има две възможности - или да се мисли за нещото, или да се влезе в него екзистенциално. Колкото повече мисли човек, толкова повече се отдалечава от това, което е тук и сега. Да се мисли за нещо, значи да се изгуби контактът с него.

И това, на което ви уча аз, е антидоктринарен, антифилософски, антиспекулативен опит. Как да бъдеш -просто как да бъдеш. Как да си в момента тук и сега. Отворен, незащитен, единен с този момент. Това наричам аз медитация.

Знанието може да води само до измислица, до проекции. То не е способно да бъде средство за постигане на истината. Но ако ти си познал истината, знанието може да се използва за споделяне с тези, които не знаят. Тогава езикът, доктрините, теориите могат да станат средства. Но все пак недостатъчно адекватни. Те непременно ще изкривяват нещата.

Всичко, което е познато екзистенциално, не може да се изрази изцяло. То може само да се обозначи. Щом изразя това, което съм познал, до вас достига слово, което не носи значение. Идва мъртво слово. То е безсмислено, защото самото преживяване има смисъл.

Затова знанието може да бъде средство за изразяване, но не и способ за постижение, за реализация. Знаещият ум е пречка, защото когато знаеш, в теб няма смирение. Когато си натъпкан със знание, нямаш пространство за приемане на неизвестното. Умът трябва да стане пуст, празен - утроба, пълна с приемане.

Знанието е твоето минало. То е това, което знаеш. Това е паметта ти, твоето имане, собствеността ти. Натрупаното става препятствие. То застава между теб и новото, между теб и неизвестното.

Можеш да бъдеш отворен за неизвестното само когато си смирен. Необходимо е постоянно да осъзнаваш невежеството си - винаги остава нещо неизвестно. Умът, който се основава на паметта, на информацията, на писанията, теориите, доктрините и догмите е егоцентричен, не е смирен. Знанието не води към смирение. Само безкрайното неизвестно може да те направи смирен.

Паметта трябва да се преустанови. Това не означава, че не трябва нищо да си спомняш, значи, че в момента на знание, в момента на преживяването не трябва да има памет. В такъв момент е необходим открит, незащитен ум. Този момент на пустота и незапълненост е медитация, дхяна.

Въпрос:

Няма ли самото преживяване да стане доктрина?

Преживяването може да бъде предадено на другите само негативно. Аз не мога да кажа какво е то, мога да кажа само какво не е. Езикът може да изрази само онова, което то не е. Като казвам, че с думи това не може да се изрази, аз все пак го изразявам. Когато казвам -такова учение не може да има, в това се заключава моето учение. Но всичко това е негативно. Аз не утвърждавам нещо, аз отричам нещо. Може да се каже "не", но е невъзможно да се каже "да". "Да" трябва да бъде реализирано. Ако е налице продължителна вяра в знанието, тя става препятствие за постигане на пустотата, за достигане до дълбините на медитацията. Преди всичко, трябва да разберете безполезността на миналото, на известното, на знанието. За неизвестното, за истината, такова знание е безполезно.

Можеш или да се отъждествиш с това, което знаеш, или да станеш негов свидетел. При отъждествяването ти и твоята памет ставате едно. Но ако няма отъждествяване, ако оставаш отделен от спомените си, нетъждествен с тях, тогава ти осъзнаваш себе си като нещо различно от спомените си. Това осъзнаване става път към неизвестното. Колкото повече си способен да бъдеш свидетел на знанието си, толкова по-малка вероятност има егото ти да стане господар на това знание. Ако ти си отделен от спомените си, те стават нещо като наслоен прах. Те са преминали през опита ти и са станали неотделима част от ума ти, но съзнанието е различно от него. Този, който си спомня, е различен от припомнянето; този, който знае, е различен от опознатото. Ако ти е ясна тази разлика, значи вече се приближаваш до пустотата. Като не се отъждествяваш, можеш да бъдеш отворен; между теб и непознатото не възникват спомени.

Пустотата може да се постигне, но не и да се създаде. Ако я създадеш, тя неизбежно ще е родена от стария ти ум, от твоето знание. Ето защо за постигането й няма никакъв метод. Методът е само резултат от натрупаната информация; ако ти се опиташ да използваш какъвто и да е метод, той ще е продължение на стария ти ум. Но непознатото не може да дойде като продължаваща непрекъснатост, а само като разрив на непрекъснатостта. Само тогава то е извън пределите на известното, извън пределите на знанието ти.

Затова не може да има никакъв метод, никаква методология, а само разбирането, че "Аз съм отделен от това, което съм натрупал." Ако разберете това, ще имате потребност да култивирате пустотата. Всичко вече е станало! Ти си пустота! И няма нужда да я създаваш.

Не е възможно да се създаде пустотата. Сътворената пустота няма да е пустота, тя ще е твое творение. То никога няма да е пустота, защото ще има граници. Ти си я сътворил и тя не може да бъде по-голяма от теб, не може да надхвърли ума, който я е родил. Всичко, което можеш да направиш, е да я приемеш. А подготовката за приемането й може да бъде само в отрицателен смисъл. Да се подготвиш, означава да не се отъждествяваш със знанието си, да си готов да разбереш безполезността и безсмислеността на всичко, което знаеш.

Само това осъзнаване на мисловния процес може да те хвърли в паузата, където винаги присъства "това, което е", където "това, което е" ще те залее. И между него и теб няма да има бариера. Ти ставаш едно с момента, с вечността, с безкрайността.

В мига, когато този момент премине в знание, той отново става част от паметта. И тогава е изгубен. Затова не може да се каже: "Аз познах". Неизвестното си остава неизвестно. Колкото и много да си го преживял, непознатото все още предстои да бъде опознато. Неговото очарование, красота, привлекателност остават все същите.

Процесът на познание е вечен и никой не може да стигне до момент, в който да може да каже: "Аз постигнах". Този, който казва това, отново попада в модела на паметта, в модела на знанието. И тогава умира. Моментът на утвърждаване на знанието е момент на смърт. Животът свършва. Животът е движение от неизвестното към неизвестното. Той идва от непознатото и отива в него. За мен религиозен човек не е този, който заявява знанието си. Утвърждаващият, че знае, може да е богослов, философ, но не и религиозен човек. Религиозният ум приема висшата тайна, висшата непознаваемост, висшия екстаз на неведението, висшето блаженство на неведението.

Не е възможно да се създаде момент на медитация, на пустота. Невъзможно е да се проектира. Не можеш да заставиш ума си да спре. Ако го направиш, значи или си го опиянил или си го хипнотизирал, но това не е пустота. Пустотата идва. Тя не може да се сътвори, нито да се донесе.

Аз не ви уча на някакъв метод. И в смисъла на методи, техники, учения - аз не съм учител.

Въпрос:

Вие ме убедихте. Как да трансформирам това убеждение в опит?

Няма "как", защото как предполага метод. Има само пробуждане. Ако ме слушаш и нещо в теб се събужда, тогава добиваш опит, чувстваш нещо. Аз не се опитвам да те убедя. Интелектуалното убеждение не е убеденост. Аз просто ти предавам факти.

Защо си убеден в това, което казах? Има два възможни варианта - или си убеден от доводите ми или си видял истинността на това, което казвам, като факт вътре в себе си. Ако са те убедили моите аргументи, тогава възниква въпросът "как"; но ако това, което говоря, е преживяно от теб, ако ти осъзнаваш, че е истина и е вътре в теб, това знание те отделя от мен. Аз не ви давам никакви знания. Напротив, когато говоря, протича самото преживяване.

Когато умът е убеден, той пита "как". По какъв път да се върви? Той иска да знае. Но аз не ти давам никаква доктрина. Просто споделям опита си с теб. Когато казвам, че паметта е натрупване, че е мъртва, това са отзвуци от миналото. Имам предвид, че паметта е част от миналото, държаща се за теб, но ти си отделен от нея. Ако при теб се появи усещане за това, което имам предвид и ти видиш разстоянието между себе си и паметта си (своето съзнание и своята памет), тогава няма никакво "как".

Нещо се е случило и то прониква в теб от момент към момент, не благодарение на метода, а чрез осъзнаването, благодарение на това, че нито за минута не забравяш.

Сега ти знаеш, че обозначението се различава от съдържанието. Ако това се превърне в непрекъснато осъзнаване - докато вървиш, докато спиш, храниш се и разговаряш - тогава нещо се случва. Ако постоянно помниш, че умът е програмиран, че е прибавен, че е просто процес на натрупване на памет, а не е част от битието ти, тогава това осъзнаване, тази липса на метод ще е достатъчна, за да се случи нещо в теб.

Никой не може да каже кога, как и къде това ще се случи, но ако осъзнаването продължава, то от само себе си става по-дълбоко. Това е автоматичен процес. От ума той отива в сърцето; от интелекта - към интуитивния ум; от съзнанието - бавно се движи към подсъзнанието. И в един прекрасен ден ти напълно се пробуждаш. Нещо се е случило. Ти нищо не си култивирал; то е дошло поради факта, че през цялото време си помнил. Не защото си следвал някаква доктрина, а защото си се пробудил за вътрешния факт, за вътрешното виждане. Нещо е проникнало дълбоко в теб.

Когато настъпи моментът, той идва неочаквано като взрив. В момента на взрива ти си съвършено пуст, теб те няма, престанал си да съществуваш. Няма нито интелект, нито доводи, нито памет. Има само съзнание, само осъзнаване на нищото, на пустотата. В тази пустота е знанието. Но то е знание в съвсем друг смисъл. Няма нито познаващ, нито познаваемо, има просто знание. То е екзистенциално.

Какво е пустотата, какво съществува в нея, е невъзможно да се предаде. Може само да се покаже процесът, проходът. Но процесът не е метод. Това не може да се практикува и няма какво да се практикува. Или помниш, или не.

Въпрос:

Препоръчвате ли някакъв начин на живот като подготовка?

Щом започнеш за осъзнаваш, ще се измени целият ти живот, целият ти начин на живот. Но тези изменения сами ще дойдат при теб, не е нужно да ги подготвяш. Щом започнеш да практикуваш нещо целият смисъл се губи. Всичките изменения трябва да станат спонтанно.

Работата не е в това да се подготвяш за нещо. Просто разбери, че пустотата не може да се желае. Това не е противоречие в термините, а екзистенциално противоречие. Не е възможно да се желае пустотата, защото желанието идва от твоя стар ум, от твоето знание. Единственото, което може да се направи, е да осъзнаваш себе си такъв, какъвто си. Щом осъзнаеш себе си какъвто си, става отделяне, разделяне, обособяване. Някаква част от тебе престава да се отъждествява с цялото.

Тогава има двама: "аз" и "семе". "Семе" е паметта, умът; "аз" е съзнанието, атмана.

Слушайки ме, ти трябва да слушаш едновременно и себе си, своя вътрешен ум. Този процес не трябва да се прекъсва. Това, което казвам, става част от твоя семе, част от натрупаното в теб, от знанията ти. Това знание ще изисква по-нататъшни знания, методи и всякакви "как". И ако се предложи някакъв метод, той също ще стане част от твоето знание. Твоят семе ще се засилва и ще знае все повече.

Аз не слагам ударението на твоя семе, не се обръщам към него. Ако твоят семе се намеси, не може да има общуване. Ще има просто дискусия, а не диалог. Диалог се получава когато няма семе. Ако теб те има, но няма семе, тогава не възниква въпросът "как". Това, което казвам, ще се възприема или като истина, или като неправда, или като факт, или като ловко изфабрикувана доктрина.

Моята работа е просто да създам ситуация - с думи, с мълчание или с объркване. Моята цел е да създам такава ситуация, че твоят аз да се отдели от теб, да излезе навън от пределите на семса. И аз постоянно създавам такива ситуации.

Това също е ситуация. Говоря ти абсурдни неща. Говоря ти за постигане на нещо, а в същото време отричам всякакви методи. Това е нелепо. Казвам нещо и веднага твърдя, че е невъзможно да се изрази с думи. Но точно такъв абсурд е в състояние да създаде нужната ситуация. Ако те убедя, няма да се създаде ситуация. Казаното ще стане част от твоя семе, от твоето знание. Твоят семе през цялото време пита "как, по какъв начин". Аз отричам пътя, но в същото време говоря за трансформация. И ситуацията става толкова нелогична, че умът ти се обърква. Само така може да влезе нещо от транцедентното.

Аз през цялото време създавам ситуации. За интелектуалните хора такава ситуация е абсурд. Но осъзнаването идва само когато възникне .ситуация, в която се нарушава последователността. Самата неразумност на ситуацията поражда интервал, прекъсване, което обърква и разтърсва индивида и води до озарение. Спомням си случай от живота на Буда.

Една сутрин той отишъл в селото. Някой се приближил и му казал: "Аз вярвам във висшето. Моля те, кажи ми има ли Бог?" Буда категорично отрекъл. Той казал:" Няма Бог, не е имало и никога няма да има! Що за глупости говориш!". Човекът бил потресен и разбит, но ситуация била създадена.

През деня дошъл друг човек и казал: "Аз съм атеист, не вярвам в Бога. А ти как смяташ, има ли Бог?". Буда отговорил: "Всичко е Бог. Не съществува нищо, освен Бог". Човекът бил потресен.

А вечерта дошъл още един човек и казал: "Аз съм агностик. Не съм вярващ, не съм и атеист. Ти какво ще кажеш? Има ли Бог или няма?" Буда не казал нищо. Но човекът бил потресен.

Но монахът Ананда, който винаги съпровождал Буда, бил потресен още повече. Сутринта Буда казал, че няма Бог, през деня, че има Бог, а вечерта замълчал. През нощта Ананда се обърнал към Буда: "Преди да заспя, отговори, моля те, на един въпрос. Ти наруши спокойствието ми! В пълно недоумение съм! Какво искаше да кажеш с тези нелепи, противоречащи си отговори?"

А Буда отговорил: "Те не бяха дадени на теб. Защо си ги слушал? Всеки отговор бе даден на този, който зададе въпроса. Но е добре, че отговорите са те разтърсили. Това е моят отговор за тебе".

Ситуациите могат да се създават. Дзен-монасите имат особен начин за създаване на ситуации. Могат да те изхвърлят от стаята или да ти зашлевят плесница. Това изглежда съвсем абсурдно. Ти питаш за едно, отговарят ти съвсем друго. Ти питаш: "В какво се състои пътят?", а дзен-монахът дава отговор, нямащ нищо общо с въпроса. Той може да отговори: "Погледни реката." или "Виж какво високо дърво." Пълен абсурд.

Умът търси постоянство. Той се бои от абсурда. Бои се от нелогичното и непознатото, но истината не е страничен продукт на интелектуалниченето. Това не е индукция или дедукция. Тук няма логика или умозаключения.

Аз нищо не ти предавам. Просто създавам ситуация. И тогава в създадената ситуация се предава това, което е невъзможно да се предаде. Затова не питай "как". Просто бъди. Осъзнавай, ако можеш. Ако не можеш, осъзнавай своето неосъзнаване. Бъди внимателен към това, което става. Ако не можеш - бъди внимателен към своето невнимание. И нещо ще стане, нещо ще се случи.

Въпрос:

Създавайки абсурдна ситуация, предполагате ли, че човекът ще бъде изваден от равновесие? Какъв ще е резултатът?

Хората вече достатъчно са извадени от равновесие. И точно заради това са се отъждествили със своите вълнения. Свикнали са с тях. Тревогите и нарушеното душевно равновесие са станали нещо обичайно. Всички отдавна сме извадени от равновесие! Не е възможно да си спокоен и да не знаеш истината.

Отсъствието на равновесие е наше нормално състояние. И когато аз ви тревожа, нарушавам тази липса на равновесие и се получава неутрализация. За пръв път в живота си вие усещате покой. Абсурдната ситуация не е потребна за достигане до някакви резултати, тя е средство за предаване на послание, което в същността си е непредаваемо.

Ти питаш: "Какъв ще е резултатът?" На това може да се отговори нещо, при условие, че казаното не бъде прието за истина. Казаното трябва да се разбира в символичен, поетичен и митичен смисъл. За мен всяко религиозно писание, всеки мит, всяко утвърждение, идващо от човек, преминал през случването, в определен смисъл не е вярно. Това не е истина, а указател. И този указател трябва да се забрави, преди да познаеш истината.

...
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #5 -: Април 02, 2013, 01:27:14 »

...
Има три думи, които определят границата, зад която е само безмълвие. Те са сат, чит, ананда - съществувание, съзнание, блаженство. Преживяването е единно, но когато правим от него понятие, го делим на три фази. То винаги се преживява като едно, но се представя като три.

В това тотално битие, сат, в тази пълна същност си само ти. Ти не си едно или друго, с нищо не си отъждествен. Има само битие.

Второто е съзнанието - чит. То не означава съзнателен ум. Съзнателният ум е само фрагмент от огромния неосъзнат ум. Обикновено, когато осъзнаваме, осъзнаваме нещо отделно. Съзнанието е обективно, то е насочено към нещо. Чит - това е чистото съзнание, а не осъзнаването на нещо. Няма обект. Съзнанието не е насочено към нищо, то е ненасочено. То е безкрайно и чисто.

И последното е ананда, блаженство. Не щастие, не радост, а блаженство. Щастието включва в себе си и състоянието на нещастие, спомена за него, контраста с него. Радостта също носи известно напрежение, нещо, изискващо разтоварване, освобождаване. Блаженството е щастие без следи от нещастие. То е радост, без окръжаващата я пропаст. То е щастие без капка напрежение.

Блаженството е средната точка между радостта и скръбта. Това е средната точка, точката на трансцедентация. То има дълбочината на скръбта и висотата на радостта. Радостта има връх, но не и дълбочина, докато скръбта има бездънна дълбина, но не и връх. Блаженството включва в себе си и върха на радостта и бездната на скръбта, поради което то трансцедентира и едното, и другото. Само централната точка може да бъде пълна трансцеденция на двете крайности.

Тези три термини - сат, чит, ананда, са граница, те са най-многото, което може да бъде казано и същевременно най-малкото, това, което може да бъде преживяно. Това е последното, което може да бъде изразено и границата, от която може да се скочи в неизразимото. Това не е краят. Това е само началото.

Сатчитананда е само израз, не е реалност. Ако помните това, не може да има вреда. Умът забравя и изразът сатчитананда става реалност. Около него строим теории и учения и умът се затваря. Тогава вече не може да има скок. Случвало се е в Индия. Около тези три думи е изплетена цялата традиция. Но реалността не е сатчитананда, тя е отвъд нейните предели. Сатчитананда е само това, което може да се изрази с думи. Трябва да се възприеме като метафора. Цялата религиозна литература се състои от притчи. Тя е символична. Израз, думи за нещо, което по природа е неизразимо.

Аз не обичам да използвам дори термина сатчитананда, защото ако умът узнае какво трябваа се случи, той започва да иска и да настоява. Тогава той изисква сатчитананда и се появяват учители, които удовлетворяват тези изисквания с помощта на мантри, техники и методи. Всякакви искания могат да бъдат удовлетворени, а на безсмислените искания се дават безсмислени отговори. По такъв начин са създадени всички богословия и институти. Трябва непрекъснато да се пазиш да не превърнеш висшето в желана цел. Не го превръщайте в желание, в обект, който се стремите да постигнете, в място за поклонение. То е тук точно сега! Ако осъзнаем това, ще стане взрив. Всичко е тук, то е наш най-близък съсед, а ние продължаваме да се стремим към далечината. То не е извън нашите предели, а ние се отправяме на далечни странствания. То ни следва като сянка, а ние не го виждаме, защото очите ни са устремени надалеч. Животът трябва да е в битието. Лаодзъ казва: "Търсете и ще изгубите. Не търсете и ще намерите."

ОШО
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #6 -: Април 03, 2013, 16:01:36 »


Хакини мудра (Хакини - богинята на интуицията)

ПРИЛОЖЕНИЕ: Хармонизира и стимулира съвместната дейност на двете мозъчни полукълба. Подкрепя творческия процес, развива интуицията. Усилва паметта и концентрацията. Особено полезна при забравяне: осигурява "Бърза помощ" за досещане и намиране на загубената дума, образ, музикална фраза и др. Подобрява и задълбочава дишането. Стимулира Чакрата на Третото око.

ИЗПЪЛНЕНИЕ: Пръстите на двете ръце са разперени и се докосват с върховете си.

ДОЗИРОВКА: Без ограничения.
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #7 -: Април 03, 2013, 16:07:37 »

Животът е парадокс..това, на което се радваш сега – след време, ще те накара да страдаш. Същото нещо..където има желание, има страдание.Изваждам семето на желанието и вярвам в дълбокия замисъл на това, което е...
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #8 -: Април 03, 2013, 23:19:51 »

ДУХЪТ НА ВОИНА

Макар и да сме убедени, че ако се откажем, ще изгубим всичко, самият живот многократно ни разкрива точно обратното - че отказването е пътят към истинската свобода.

Точно както вълните, разбиващи се в брега, не увреждат скалите, а само им придават красиви и причудливи форми, така и промените могат да оформят нашия характер и да загладят острите му ръбове. Чрез тези промени ние можем да научим как да си изработим деликатно, но непоклатимо самообладание. Увереността ни в самите себе си расте и става толкова голяма, че от нас естествено започват да се излъчват доброта и състрадание, започваме да носим радост и на другите. Тази доброта надживява смъртта - фундаменталната доброта, която присъства у всеки от нас. През целия си живот трябва да се учим как да разкриваме тази могъща доброта и да овладеем реализирането й на практика.

И така, всеки път загубите и заблудите в живота ни учат да разбираме непостоянството и ни приближават до истината. Когато полетим от голяма височина, има само едно място, на което можем да паднем - земята, земята на истината. А ако притежаваме разбирането, което е резултат на духовното обучение, тогава падането по никакъв начин не е катастрофа, а само откриване на вътрешно убежище.

Трудностите и преградите, ако се разбират и използват правилно, често могат да се окажат неочакван източник на сила. В житията на учителите може да се прочете, че ако не са имали трудности и пречки, не биха открили силата, нужна им, за да се издигнат над тях. Това е така например за Гесар, великия воин, владетел на Тибет, чиито приключения съставляват най-големия епос в тибетската литература. Гесар означава „непобедим", човек, който никога не може да бъде сразен. Още от раждането на Гесар злият му чичо Тротунг започнал да опитва по всякакъв начин да го убие, но след всеки опит Гесар ставал все по-силен и по-силен. Именно благодарение на усилията на Тротунг Гесар станал толкова велик. Оттук и тибетската поговорка „Тротунг тро ма тунг на, Гесар ге ми cap", което значи, че ако Тротунг не бил толкова зъл и коварен, Гесар никога не би се издигнал толкова високо.

За тибетците Гесар не е само воин в истинския смисъл на думата, но и духовен воин. Да бъдеш духовен воин означава да си изработиш особен кураж - кураж, който се основава на вътрешна интелигентност, безстрашие и деликатност. Духовните воини може да изпитват страх, но въпреки това имат достатъчно смелост, за да почувстват страданието, да гледат открито страха си и да си вадят поуки от трудностите. Както ни казва Чьогям Трунгпа Ринпоче, да станеш воин означава да можеш да „замениш дребнавата борба за сигурност с една много по-широка идея - идеята за безстрашието, откритостта и истинския героизъм"8. Да навлезем в преобразяващото поле на тази много по-широка идея означава да се научим да бъдем на „ти" с промените и да направим непостоянството наш съюзник.


ПОСЛАНИЕТО НА НЕПОСТОЯНСТВОТО: КАКВА НАДЕЖДА ИМА В СМЪРТТА

Вгледайте се още по-дълбоко в непостоянството и ще откриете още едно послание, още една негова страна - страна, която ни дава по-голяма надежда, страна, която отваря очите ни за фундаменталната същност на Вселената и нашата удивителна връзка с нея.

Ако всичко е непостоянно, тогава всичко е това, което наричаме „пусто" - тоест липсва му всякакво стабилно, дълготрайно и присъщо само нему съществувание; всички неща, видени и разглеждани в техните истински взаимоотношения, не са независими, а са взаимозависими с всичко останало. Буда сравнява Вселената с огромна мрежа, изтъкана от множество шлифовани скъпоценни камъни, всеки от които има безбройно много страни. Всеки камък отразява всички останали в мрежата и в действителност образува едно цяло с тях.

Помислете за една морска вълна. Видяна по един начин, тя има определена идентичност, начало и край, раждане и смърт. Видяна по друг начин, тази вълна не съществува сама за себе си, тя просто е свойство на водата, „пуста" е откъм някаква отделна идентичност и се „състои" само от вода. Ако наистина се замислим за тази вълна, ще си дадем сметка, че тя е временно възможна заради вятъра и водата и че зависи от множество непрекъснато променящи се обстоятелства. Също така ще разберем, че всяка вълна е свързана с всяка друга.

Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че нищо не притежава присъщо само нему съществувание и тази липса на независимо съществувание ние наричаме „пустота". Представете си едно дърво. Когато мислим за дърво, имаме предвид конкретно определен обект; и на дадено ниво, както и при вълната, това е така. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще си дадем сметка, че в края на краищата дървото няма независимо съществувание. Когато се замислим, ще разберем, че дървото се разтваря в една удивително фина мрежа от взаимовръзки, която обхваща цялата Вселена. Дъждът, който мокри листата му, вятърът, който люлее клоните му, почвата, която го подхранва и му дава живот, сезоните, времето, лунната светлина, звездите - всичко е част от това дърво. Колкото повече мислите за дървото, толкова повече ще откривате, че всичко във Вселената допринася то да бъде това, което е, че то нито за миг не може да бъде отделено от всичко останало, че във всеки миг неговата природа неуловимо се променя. Когато казваме, че нещата са „пусти", имаме предвид, че те са лишени от независимо съществувание.

Съвременната наука разкрива пред нас огромен брой взаимозависимости. Еколозите знаят, че едно изгоряло дърво от джунглата край Амазонка променя по някакъв начин въздуха, който диша жителят на Париж, и че трептенето на крилата на една пеперуда в Юкатан се отразява върху живота на папратта на Хибридите. Биолозите започват да откриват фантастичния и сложен танц на гените, които създават идентичността и личността - танц, който се простира далеч назад във времето и ни показва, че всяка така наречена „идентичност" се състои от порой най-различни въздействия. Физиците ни въвеждат в света на квантовата механика - свят, който изумително прилича на блестящата мрежа, обхващаща Вселената, описана от Буда. Точно както скъпоценните камъни от тази мрежа, частиците съществуват като различни комбинации от други частици.

И така, когато се вгледаме в себе си и в нещата около нас, които смятаме за стабилни, солидни и трайни, ще разберем, че всъщност те не са по-реални от един сън. Буда казва:

Знай, че всички неща са такива:

като мираж:, като замък от облаци,

като сън, като привидение,

без същност, но с качества, които се виждат.

Знай, че всички неща са такива:

като луна при ясно небе,

отразена в бистро езеро,

макар че за езерото луната е неподвижна.

Знай, че всички неща са такива:

като ехо от звуци,

от музика и плач,

въпреки че в това ехо няма мелодия.

Знай, че всички неща са такива:

като вълшебник, който прави

с коне, волове, каруци и други подобни -

нищо не е това, което изглежда.9

Размишлението за тази подобна на сън реалност по никакъв начин не бива да ни отблъсква, да ни изпълва с горчивина или да ни кара да губим надежда. Точно обратното - то може да събуди у нас топлина, деликатно и силно състрадание, което дори и не подозираме, че притежаваме, и така да ни подтикне да бъдем по-щедри към всички други същества и предмети. Тибетският светец Миларепа казва: „Като виждате пустотата, имайте състрадание." Когато чрез размисъл наистина сме видели пустотата и взаимосвързаността на всички неща с нас самите, светът ни се открива в по-ярка, по-свежа и по-искряща светлина - като в безкрайно отразяващата мрежа от скъпоценни камъни, за която говори Буда. Вече не се налага да се защитаваме или да се преструваме и става все по-лесно да правим това, което ни съветва един тибетски учител:

Никога не забравяйте, че животът е като сън, ограничавайте привързаността и неприязънта си. Учете се на добронамереност към всички същества. Обичайте и съчувствайте, независимо какво ви правят другите. Това, което ви правят, не би имало никакво значение, ако гледате на него като на сън. Цялата работа е по време на този сън да имате положителни намерения. Това е най-същественото. Това е истинската духовност.10

Истинската духовност освен това трябва да дава съзнание, че ако сме взаимосвързани с всичко и всеки друг, дори и най-малката, най-незначителна наша мисъл, дума, действие водят до реални последствия в цялата Вселена. Хвърлете камъче в езерото. Повърхността на водата се разклаща. Вълничките се сливат една с друга и пораждат нови. Всички неща са взаимосвързани - започваме да разбираме, че сме отговорни за всичко, което правим, говорим или мислим, отговорни всъщност и за самите себе си, за всичко и всеки друг, а и за цялата Вселена. Далай Лама казва:

В днешния взаимозависим свят индивидите и нациите повече не могат да решават проблемите си сами. Ето защо е необходимо да си изработим чувство за универсална отговорност... Наша индивидуална и колективна отговорност е да защитаваме и поддържаме глобалното семейство, да помагаме на по-слабите му членове, да опазваме и да се грижим за средата, в която живеем.11


...
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #9 -: Април 03, 2013, 23:21:44 »

...
ВЕЧНОТО

Непостоянството вече е разкрило пред нас много истини, но то притежава още едно съкровище, което до голяма степен е скрито от нас, неподозирано и непознато, и въпреки това наше.

Западният поет Райнер Мария Рилке казва, че най-дълбоките ни страхове са като дракони, охраняващи най-голямото ни съкровище.12 Страхът, който непостоянството буди у нас - че нищо не е реално и нищо не е трайно, - всъщност е нашият най-добър приятел, защото ни кара да си зададем въпроса: след като всичко умира и се променя, тогава кое всъщност е истинско? Има ли нещо зад видимата страна на нещата, нещо безкрайно и неограничено, нещо, което обхваща танца на промените и непостоянството? Има ли нещо, на което можем да разчитаме, което надживява това, което наричаме смърт?

Като насочим вниманието си към тези въпроси и се замислим над тях, постепенно откриваме дълбока промяна в начина, по който гледаме на всичко. Ако не спираме да размишляваме и да се учим да се отказваме, постепенно откриваме у себе си „нещо", което не можем да определим и опишем с думи, „нещо", което - започваме да си даваме сметка - лежи зад всички промени и цялата смърт в света. Дребните желания и развлечения, на които сме осъдени от отчаяното ни вкопчване в идеята за постоянството, постепенно се разсейват и отпадат.

Докато става това, започваме все по-често да виждаме огромното значение на истината за непостоянството. Сякаш през целия си живот сме летели в самолет сред тъмни облаци и бури и изведнъж машината се е издигнала над тях в ясното безкрайно небе. Вдъхновени и опиянени от това издигане в едно ново измерение на свободата, ние откриваме дълбините на спокойствието, на радостта и увереността в себе си и това ни изпълва с удивление, постепенно поражда увереност, че у нас има „нещо", което нищо не може да унищожи и да промени, което не може да умре. Миларепа пише:

Изпълнен с ужас от смъртта, аз поемам към планините -отново и отново насочвам медитацията си към несигурността на часа на смъртта,

завладявам крепостта на безсмъртната, безкрайна природа на ума. Сега целият страх от смъртта е победен и го няма.в

И тогава постепенно ние долавяме в себе си спокойното, подобно на небе присъствие на това, което Миларепа нарича „безсмъртна и безкрайна природа на ума". Това ново усещане започва да става все по-ярко, почти непрекъснато, настъпва това, което в Упанишадите14 се нарича „повратен момент в съзнанието" - едно изцяло лично, напълно неподдаващо се на описание откровение за това, какво сме ние, защо сме тук и какво трябва да правим, което в крайна сметка се равнява на нов живот, на ново раждане, би могло да се каже - на възкресение.

Какво красиво и целебно тайнство е това, че чрез размишление, непрекъснато и смело, върху истината за промяната и непостоянството постепенно можем да се окажем лице в лице - благодарни и изпълнени с радост - с истината за вечната, с истината за безсмъртната, безкрайна природа на ума! отпадат.

Докато става това, започваме все по-често да виждаме огромното значение на истината за непостоянството. Сякаш през целия си живот сме летели в самолет сред тъмни облаци и бури и изведнъж машината се е издигнала над тях в ясното безкрайно небе. Вдъхновени и опиянени от това издигане в едно ново измерение на свободата, ние откриваме дълбините на спокойствието, на радостта и увереността в себе си и това ни изпълва с удивление, постепенно поражда увереност, че у нас има „нещо", което нищо не може да унищожи и да промени, което не може да умре. Миларепа пише:

Изпълнен с ужас от смъртта, аз поемам към планините -отново и отново насочвам медитацията си към несигурността на часа на смъртта,

завладявам крепостта на безсмъртната, безкрайна природа на ума. Сега целият страх от смъртта е победен и го няма.в

И тогава постепенно ние долавяме в себе си спокойното, подобно на небе присъствие на това, което Миларепа нарича „безсмъртна и безкрайна природа на ума". Това ново усещане започва да става все по-ярко, почти непрекъснато, настъпва това, което в Упанишадите14 се нарича „повратен момент в съзнанието" - едно изцяло лично, напълно неподдаващо се на описание откровение за това, какво сме ние, защо сме тук и какво трябва да правим, което в крайна сметка се равнява на нов живот, на ново раждане, би могло да се каже - на възкресение.

Какво красиво и целебно тайнство е това, че чрез размишление, непрекъснато и смело, върху истината за промяната и непостоянството постепенно можем да се окажем лице в лице - благодарни и изпълнени с радост - с истината за вечната, с истината за безсмъртната, безкрайна природа на ума!

...
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #10 -: Април 03, 2013, 23:28:15 »


...
Природата на ума


ЗАТВОРЕНИ в тясната клетка на собственото си създание, което приемаме за цялата Вселена, малцина от нас могат да си представят някакво друго измерение на реалността. Патрул Ринпоче разказва за една жаба, която прекарала целия си живот в кладенец. Един ден при нея дошла друга жаба - от морето.

- Откъде си? - попитала жабата от кладенеца.

- От големия океан - отговорила другата.

- Колко голям е твоят океан?

- Гигантски е.

- Искаш да кажеш - колкото четвърт от моя кладенец?

- По-голям.

- По-голям? Искаш да кажеш - наполовина?

- Не, още по-голям.

- Да не би... Да не би да е колкото този кладенец?

- Не може да се сравни.

- Това е невъзможно! Трябва да видя със собствените си очи.

И те тръгнали заедно. Когато жабата от кладенеца видяла океана, толкова се стъписала, че главата й се пръснала на парчета.

Повечето от детските ми спомени от Тибет вече са избледнели, но винаги ще помня два момента от времето, когато моят учител Джамянг Кхиентсе ме въвеждаше в основната, същинска и най-съкровена природа на моя ум.

Първоначално не ми се искаше да разказвам за тези лични преживявания, тъй като в Тибет това никога не се прави, но учениците и приятелите ми бяха убедени, че ако ги опиша, ще помогна на другите, и непрекъснато ме молеха и настояваха да го направя.

Първото от тези събития стана, когато бях шест- или седемгодишен, в специалната стая, в която живееше Джамянг Кхиентсе, пред портрета на предишното му превъплъщение Джамянг Кхиентсе Уангпо. Това беше тържествена, вдъхваща страхопочитание личност и този ефект се увеличаваше още повече, когато отпред гореше масленият светилник и осветяваше лицето. Преди да разбера какво става, моят учител направи нещо необикновено. Изведнъж ме прегърна и ме вдигна от земята. След това ме целуна по бузата. В миг напълно загубих ума си и бях обгърнат от невъобразима нежност, топлота, увереност и сила.

Другият случай бе малко по-официален. Беше в Лходрак Кхарчу, в една пещера, в която бе медитирал големият светец и баща на тибетския будизъм Падмасамбхава. Бяхме спрели там по време на пътуването си през Южен Тибет. Тогава бях деветгодишен. Учителят ми ме повика и ми каза да седна пред него. Бяхме сами.

- Ще те въведа в истинската природа на ума - каза ми той, взе камбанката и малкия си барабан и започна напевно да призовава всички учители от приемствената традиция - от изначалния Буда до неговия собствен учител. След това ме въведе. Съвсем неочаквано ми зададе един въпрос без отговор - „Какво е умът?" - и се вгледа дълбоко в очите ми. Това ме изненада силно. Умът ми сякаш рухна. Не останаха нито думи, нито имена, нито мисли - всъщност не остана ум.

Какво се случи в този изумителен миг? Миналите мисли бяха мъртви, бъдещите още не бяха родени. Потокът на моите мисли беше прекъснат. И в това стъписване се отвори една празнина, а в нея се появи едно непосредствено и чисто усещане за настоящето - освободено от всякакво вкопчване в каквото и да било. Беше просто, необременено и фундаментално. И въпреки това тази необременена простота излъчваше топлината на огромно състрадание.

Колко много неща бих могъл да кажа за този миг! Очевидно учителят ми беше задал въпрос. Все пак аз знаех, че не очаква отговор. И преди дори да започна да търся отговор, вече знаех, че такъв няма. Стоях стъписай и изумен и въпреки това у мен се надигаше някаква светла увереност, която дотогава ми беше непозната.

Учителят ме попита „Какво е умът?" и в този момент аз се почувствах така, сякаш всички знаят, че не съществува такова нещо, а аз съм последният, който го научава. Колко нелепо ми изглеждаше тогава да търся ум!

Това, което направи учителят ми, засади дълбоко у мен едно семенце. По-късно разбрах, че в нашата приемствена традиция е прието въвеждането в природата на ума да се извършва по този начин. Но тогава не знаех това и всичко за мен беше напълно неочаквано, изумително и силно.

Според нашата традиция трябва да са налице три „автентичности", за да се извърши въвеждането - благодатта на автентичен учител, всеотдайността на автентичен ученик и автентичен приемствен метод за въвеждане.

Президентът на Съединените щати не може да ви въведе в природата на вашия ум, не могат да го направят майка ви или баща ви. В случая няма значение с каква власт разполага някой или колко ви обича. В природата на ума ви може да ви въведе единствено човек, който сам напълно я е осъзнал и носи в себе си благодатта и опита на приемствената си традиция.

А вие, ученикът, трябва непрекъснато да подхранвате откритостта, широтата на погледа, желанието, ентусиазма и уважението, които са в състояние изцяло да променят атмосферата на вашия ум и да го направят податлив за въвеждането. Ето това разбираме ние под всеотдайност. Без това учителят може да въвежда, но ученикът няма да го осъзнае. Въвеждането може да стане само когато и ученикът, и учителят навлязат в преживяването заедно - именно в тази среща на умовете и сърцата ученикът ще постигне резултат.

Методът също е от основна важност. Това е същият метод, който е бил използван и изпробван в продължение на хиляди години, който е дал възможност на учителите от миналото сами да постигнат осъзнаването.

Когато моят учител ме въведе така спонтанно и на такава ранна възраст, той постъпи много необичайно. Обикновено въвеждането става много по-късно, когато ученикът е преминал през предварителна подготовка с медитативни практики и пречистване. Това е, което кара сърцето и ума на ученика да съзреят и да се открият за непосредственото осъзнаване на истината. Тогава, в този силен момент на въвеждането, учителят може да насочи своето съзнание за природата на ума - това, което наричаме „ум на мъдростта" - към ума на автентично възприемчивия ученик.

Това, което прави учителят в този момент, е всъщност въвеждане на ученика в онова, което е Буда. С други думи, той събужда ученика за живото присъствие на вътрешното просветление. При това преживяване Буда, природата на ума и умът на мъдростта на учителя се сливат в едно и се разкриват като едно цяло. Тогава ученикът осъзнава, преизпълнен с благодарност, без сянка на съмнение, че не съществува, че никога не е съществувало и никога не може да съществува някакво разделяне между ученик и учител, между ума на мъдростта на учителя и природата на ума на ученика.

Дуджом Ринпоче пише:

Тъй като пълното осъзнаване на настоящето

е истинският Буда,

в откритост и доволство открих аз Ламата в сърцето си.

Когато разберем, че този безкраен естествен ум

е самата същност на Ламата,

тогава няма нужда да се молим -

поради привързаност или скръб, и с разплакани очи,

нито пък от изкуствено жалване.

Просто като се отпуснем в това спонтанно,

открито и естествено състояние,

постигаме блаженството

на непринуденото самоосвобождаване от всичко възникващо.1

Когато напълно осъзнаете, че природата на ума ви е една и съща с тази на учителя ви, повече не можете да се разделите с него, защото учителят и природата на вашия ум са едно, тоест винаги присъстват. Спомняте ли си лама Цетен, когото като дете наблюдавах на смъртното му легло? Когато имаше възможност да му бъде осигурено физическото присъствие на него­вия учител, той каза: „С учителя разстоянията не съществуват." Когато, подобно на лама Цетен, осъзнаете, че вие и учителят сте неделимо цяло, у вас се раждат огромна благодарност, чувство за страхопочитание и уважение. Дуджом Ринпоче нарича това „респект към Гледката". Това е всеотдайността, която се явява спонтанно, когато зърнем Гледката -природата на ума.

Преживях още много моменти на въвеждане - при обучението, при посвещенията, по-късно ме въведоха и другите ми учители. След смъртта на Джамянг Кхиентсе с любовта си ме обгърна Дуджом Ринпоче. Той се грижеше за мен, а аз бях негов преводач в продължение на доста години. Това откри нов етап в моя живот.

Дуджом Ринпоче беше един от най-прочутите учители и мистици, а също така известен учен и писател. Моят учител Джамянг Кхиентсе винаги ми е говорил колко прекрасен учител е Дуджом Ринпоче, как той бил живият представител на Падмасамбхава в наше време. Ето защо аз изпитвах дълбоко уважение към него, макар и да не бяхме имали, лични връзки и да не бях преживявал лично мъдростта на учението му. Един ден - след като моят учител умря, а аз бях прехвърлил двадесетата си година - посетих Дуджом Ринпоче у дома му в Калимпонг, малко селце в Хималаите, за да изразя уважението си.

Когато пристигнах, видях при него една от първите му ученички от Америка. Тя се измъчваше много, тъй като нямаше преводач, който да знае английски достатъчно добре, за да й преведе учението за природата на ума. Когато ме видя, Дуджом Ринпоче възкликна:

- О! Ти дойде! Добре. Можеш ли да й превеждаш?

И аз седнах при тях и се заех да превеждам. При тази среща, продължила около час, той изложи едно изумително учение, обхващащо почти всичко. Бях толкова развълнуван и вдъхновен, че в очите ми се появиха сълзи. Разбрах, че всъщност това е била целта на Джамянг Кхиентсе.

Незабавно помолих Дуджом Ринпоче да преподава и на мен. Започнах да ходя до къщата му всеки следобед и да прекарвам по няколко часа с него. Беше дребен човек, с красиво и благо лице, фини ръце и деликатно, почти женствено присъствие. Носеше косата си дълга и завързана на възел като йога. Очите му винаги блестяха от вътрешна веселост. Гласът му бе олицетворение на самото състрадание - благ, леко дрезгав. Дуджом Ринпоче седеше на ниско столче, покрито с тибетско килимче, а аз сядах на пода пред него. Винаги ще си го спомням в тази поза, силуетът му бе очертан от залязващото слънце, което светеше през прозореца зад гърба му.

Един ден, когато за пореден път бях при него, докато го слушах и практикувахме заедно, преживях нещо удивително. Стори ми се, че всичко, за което бях слушал в ученията, се случва на мен - всички материални явления наоколо започнаха да губят очертанията си... Почувствах се много развълнуван и започнах да заеквам:

- Ринпоче... Ринпоче... То се случва...

Никога няма да забравя състраданието, изписано на лицето му, когато се наведе към мен и започна да ме успокоява:

- Всичко е наред, всичко е наред. Не се вълнувай прекалено. В края на краищата това не е нито добро, нито лошо...

Учудването и блаженството започнаха да ме отнасят надалеч, но Дуджом Ринпоче знаеше, че макар добрите преживявания понякога да са полезни ориентири по пътя към реализацията, те също така могат да станат и капани, ако се появи привързаност. Трябва да достигнеш отвъд тях, да потърсиш по-стабилна основа. Именно такава основа ми дадоха мъдрите му думи. Чрез думите на учението си Дуджом Ринпоче отново

и отново ме караше да осъзнавам природата на ума си - самите думи представляваха късчета от истинското преживяване. В продължение на много години, ден след ден, той ме обучаваше чрез така наречените насочвания. Въпреки че бях получил от учителя си Джамянг Кхиентсе цялото основно обучение, което наподобяваше семенце, именно Дуджом Ринпоче започна да полива това семенце и го накара да покълне и разцъфти. А когато самият аз започнах да преподавам, именно неговият пример ме вдъхновяваше.

Най-революционната идея на будизма е, че животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална основа на всички преживявания - създател на щастието и създател на страданието, създател на това, което наричаме живот, и на това, което наричаме смърт.

Умът има много аспекти, но два от тях изпъкват особено силно. Първият е обикновеният ум, наричан на тибетски сем. Ето как го дефинира един учител: „Това, което притежава различаващо осъзнаване, това, което притежава усещане за дуалистичност - което се вкопчва в нещо външно или го отхвърля - това е обикновеният ум. В основата си то е онова, което може да се асоциира с „друго", с всяко „нещо", което възприемащият възприема като различно от себе си."2 Сем е колебаещият се, дуалистичен, мислещ ум, който може да функционира само по отношение на проектирана, но погрешно възприета външна отправна точка.

И така, сем е умът, който мисли, крои планове, желае, манипулира, който избухва в гняв, който създава и се потапя във вълни от отрицателни емоции и мисли, който непрекъснато трябва да се уверява в своето „съществуване", да го потвърждава и да го доказва чрез фрагментиране, концептуализиране и затвърждаване на жизнения опит. Обикновеният ум е непрекъснато променяща се и неизбежна плячка за външните влияния, за навиците и условностите. Учителите го сравняват с пламък на запалена свещ, поставена на прага на пътната врата. Той е уязвим за всички ветрове - според обстоятелствата.

Погледнат от един ъгъл, сем трепка, непостоянен е, вкопчва се и непрекъснато се интересува от чуждите работи, а енергията му се изразходва, за да проектира себе си навън. Понякога мисля за него като за подскачащо топче или като за маймуна, която непрестанно скача от клон на клон. Погледнат от друг ъгъл обаче, обикновеният ум притежава една фалшива стабилност - удобна самозащитна инерция, наподобяващо камък спокойствие, съставено от вкоренени навици. Сем е хитър като корумпиран политик, скептичен, недоверчив, експерт в заблудите и измамите, „гениален - пише Джамянг Кхиентсе - в нечестните игри". Именно в рамките на хаотичните, объркани, недисциплинирани и повтарящи се преживявания на този обикновен ум - сем, ние се променяме и умираме.

Освен това съществува и същинската природа на ума, неговата най-съкровена същност, която е неподвластна на смъртта и промените. Понастоящем тя е скрита в собствения ни ум, в нашия сем, обвита и обгърната от потока на нашите мисли и чувства. Точно както силният порив на вятъра може да разнесе облаците и да открие светещото слънце и синьото небе, така при определени обстоятелства, в момент на вдъхновение, можем да зърнем природата на ума. Това „зърване" може да е различно по дълбочина и продължителност, но при всички случаи ще ни донесе известно просветление, разбиране и свобода. Това е така, защото природата на ума е самият корен на разбирането. На тибетски ние наричаме това Ригпа -първично, чисто и непроменящо се осъзнаване, което в същото време е интелигентно, осведомено, лъчисто и винаги будно. Може да се каже, че това е знание за знанието.3

Не правете грешката да смятате, че природата на ума е свойство, присъщо единствено на нашия ум. Всъщност тя е природа на всичко. Няма да сгрешим, ако кажем, че да разберем природата на ума означава да разберем природата на всичко.

Светците и мистиците на всички времена са украсявали проник­новенията си с различни имена, давали са им различни лица и тълкувания, но това, което са преживявали, по същество е основната природа на ума. Християните и евреите наричат това нещо „Бог", хиндуистите го наричат „Аз", „Шива", „Брама" и „Вишну", мистиците Суфий4 го наричат „Скрита същност", а будистите - „буда-природа". В сърцето на всички религии лежи убеждението, че съществува фундаментална истина и че този живот е една свещена възможност тази истина да бъде разкрита и осъзната.

Когато чуем „Буда", ние, естествено, мислим за индийския принц Гаутама Сидхарта, който постигнал просветление през VI столетие преди Христа и посочил духовната пътека, следвана от милиони хора в цяла Азия, известна като будизъм. „Буда " обаче има много по-дълбок смисъл. Това означава човек, всеки човек, който напълно се е пробудил от неведението и е открил огромния си потенциал за мъдростта. Буда е този, който е довел до окончателен край страданията и мъките и е открил вечните и безсмъртни щастие и духовен мир.

За много от нас в този век на скептицизъм това състояние може да изглежда като сън или фантазия или пък постижение извън нашите възможности. Никога не бива да забравяме, че Буда е бил човешко същество - като вас, като мен. Той никога не е претендирал за божественост, а просто е знаел, че притежава буда-природа, семенцето на просветлението - така, както и всеки друг. Буда-природата е рождено право на всяко чувстващо същество и аз винаги казвам: „Нашата буда-природа с нищо не е по-лоша от буда-природата на всеки буда." Ето това е радостната вест, която Буда ни носи от просветлението си в Бодхгая -вестта, която много хора смятат за толкова вдъхновяваща. Неговото послание, че просветлението е у всекиго от нас, ни дава огромна надежда. Чрез практика всички ние можем да се пробудим. Ако това не беше така, не би било възможно през вековете, а и чак до наши дни, да има толкова много просветлени индивиди.

Говори се, че когато Буда постигнал просветление, единственото, което искал, било да покаже на всички нас природата на ума и да сподели напълно нещата, които е осъзнал. Но той също така е виждал - с тъга и безкрайно състрадание - колко трудно би било за нас да разберем това осъзнаване.

Защото макар и да имаме същата вътрешна природа като Буда, ние не сме я разпознали, тъй като тя е скрита и „опакована" в обикновения ни индивидуален ум. Представете си една празна ваза. Пространството вътре по нищо не се отличава от пространството вън. Единствено крехките стени на вазата отделят едното от другото. Нашият буда-ум е скрит зад стените на обикновения ни ум. Когато постигнем просветление, все едно че тази ваза се е счупила. Пространството „вътре" мигновено се смесва с пространството „вън". Те стават едно. Тогава ние осъзнаваме, че те никога не са били отделени или различни; те винаги са били еднакви.


Согиал Ринпоче
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #11 -: Април 05, 2013, 00:55:56 »

Това е линк към част от книгата "Седемте Велики Тайни На Космоса",
публикувана преди време в този форум от мен.
Намирам я за изключително интересна.

Активен

entire ocean in a drop
Sunshine(sun)
Разумна Любов
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 980


  • Град: Тук и сега
  • Тук и сега ...

    100006741217887
    WWW
    « Отговор #12 -: Април 05, 2013, 18:07:05 »

    Това е линк към част от книгата "Седемте Велики Тайни На Космоса",
    публикувана преди време в този форум от мен.
    Намирам я за изключително интересна.


    Не само е интересна , но и велика.Само ако може да се види нужното от четящия.
    Активен

    еос
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 184


    « Отговор #13 -: Април 05, 2013, 19:40:03 »


    Така е наистина!! С всеки път повече научавам, като я чета... с нови очи старата информация, нови знания дава. 
    Активен

    entire ocean in a drop
    еос
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 184


    « Отговор #14 -: Април 06, 2013, 14:49:11 »

    Въпроси отправени към мен, преди време



     Щастлив ли си?

    Дори когато страдам Усмивчица



     Най-далечното ти пътуване?

    В себе си



     Откъде идва разбирането ?

    От сърцето



     Прекрасната почивка за теб е?

    Медитация в планината



     Достигаме ли върха на щастието, когато срещнем любимия човек?

    Следвайки принципа, че щастието е начин на живот, а не крайна цел, можем да стигнем до отговора ... върховете и падините съществуват само за ума, както доброто и злото, красивото и грозното и т.н.




     Колко години живее любовта?

    А Колко години живее гравитацията ?



     Какво смяташ за изкуство?

    Вселената



     Какво е нужно да знаят абсолютно всички?

    1. Всичко е енергия. Материята е "застинала енергия". Мисълта материализира всичко, към което има насочена концентрация.Оттам следва,че всичко лошо което мисли човек, без значение дали е защото не иска да се случи или иска, той го привлича към себе си.В резултат от основните закони на Вселената, всяка мисъл с по голяма дължина от приблизително 20/30сек., започва да се материализира, от което следва, че трябва да задържаме само положителни ( полезни ) мисли в главата си, а отрицателните да ги отхвърляме(оставяме да преминат) в първите секунди. ( част от закон за Привличането)
    2. Слънчевата светлина е любов в най-чист вид, създаваща всичко около нас.
    3. Налагането на мнение е безполезно. Всичко е информация и всеки разбира информацията според степента си на развитие. От което следва, че можем само да покажем пътя.




     Как може човек да ти спечели доверието?

    На изток казват - Вярвай, дори и когато знаеш че те лъжат.Това естествено не е лесно за всеки. Научим ли се да бъдем себе си, получаваме доверието.Така и човек има доверието ми, ако истински.Ако ли не, и без доверието ще му вярвам на лъжите, тъй като тва са си истини от неговата рисунка, за която той иска одобрение отвън. Нека се радва, някой ден тя ще му бъде картата с трудния маршрут към неговата истинска същност...
    Лъжата ни дели от доверието, но това не ни прави търсачи на истината, тъй като тя Е ... не е нужно да я търсим, а просто да прекратим лъжата и истината ще е единственото, което ще остане... но това е друга тема вече.. ахах




     Кое е твоето главно правило?

    Вчера няма, утре също. Всичко е само сега - в този миг е всичко. Живея в съзнание за всеки него и макар да съм обикновен човек, забравящ се в потоците на времето, сетя ли се - аз се връщам в съзнание за този миг.



     "Слънчевата светлина е любов в най-чист вид, създаваща всичко около нас." Според теб слънчевата   светлина може ли да бъде еквивалент на чистата любов и искреното споделяне на две човешки създания?

    Много може да се научи от слънчевата светлина. Тя не се губи, колкото и да дава. Тя не иска нищо в замяна и следва винаги най-прекият път. Тя се пречупва под определени ъгли и има възможност да възпламенява определени материи. Прекали ли се с нея, изгаря. Но с правилното знание, тя лекува. Както можем да забележим - слънчевата светлина може да бъде еквивалент за много процеси и отговор на много въпроси.Отнасящите се за нея характеристики,част от които споделих, могат да бъдат отнесени до голяма степен в живота ни. Искреното споделяне е процес освободен от тъмнина.



     Как би описал пътя който изминаваш ?

    Пътят е понятието, което описва начина ни на достигане до целта.От друга страна целта е винаги една - осъзнаване с цялото - постигане на цялост. Затова са светли души са казали "Всеки се стреми да изкачи върха, но реката тече надолу за да се слее с океана." Колкото и да се движим срещу течението, рано или късно пак ще се озовем в океана.
    През живота си както съм бил капката вода плуваща срещу течението, така съм изкачал на сушата, докосвал съм се до облаците и пак съм падал в реката. Стремих съм се към височини, докато не започнах да осъзнавам, че не съм просто тази капчица. Аз съм водата в облаците, тази в реките, блатата, телата на всички същества.Целият океан съм - и карбон и въглерод съм. Така и онези камъчета в реката Плезещ се и пръстта под краката и пода на който сме стъпили и къщите и колите и злото и доброто - дуализма сред материята всъщност е монада с два полюса - да това съм аз, това си ти.
    В света на материята, докато бях дете живях щастлив, осъзнат живот. Израствах мъничко с дребните проблеми на ежедневието на едно хлапе, после с по-сериозните такива на един тинейджър. Тогава падах в ями на отчаяние, моменти на доближаване със смъртта и уроци на нещастие, които ме доведоха до израстването, в което постигнах това незначително просветление за живота. Разбиране, което далеч не е достигане до целта. Разбрах толкова много, колкото и незначително малко. Парадокс. Научих, че статута в материалния свят не е статут на разбиране за живота, не е щастието, не е и осъзнаването. Богатството по-често би ни довело до нещастие, отколкото до щастие. Притежанието ни заробва.
    Когато стремежът ни е единственото постигане на материална обезпеченост, същността на бога в нас е забравена, личността разкъсана, духа изгубен.... Но следваме ли единствения път на любовта, в който стремежът ни е осъзнаване и постигане на цялост, всичко останало в живота ни би се проявило, тъй като започваме да разбираме основните закони и тогава постигането на (материална) независимост е най-лесното постигане в живота ни. Разбира се, тогава това желание далеч не е първостепенното за нас, тъй като във всеки един момент ние виждаме все по-добре, че нямаме нужда от заблуди, ако искаме да постигнем крайната си цел, която парадоксално никога не е крайна и всичко е едно постоянно разширяване.




     Какво е "Господ" за теб? Един ли е той, два ли са? Съществува ли въобще? А дали всеки е Господ на  собствения си живот? А тогава вярваш ли в съдбата?‎  

    Може би имаш предвид БОГ, казвайки Господ. Бог е абсолюта. Потенциала намиращ се отвъд време-пространството, от който се реализира всичко. Това е информационното поле, съхраняващо цялото знание, придобито от безкрайните свързвания на духа с материята. Бог е всичко, няма форма, но е във всяка форма и сам по себе си е всяко движение. Бога, който всички търсим е в нас, ние сме бога и съответно биваме потенциала. От което следва, че всяко наше действие, мисъл, мечта, всяка стъпка и чувство са творящите вълни от енергия, които стават материя (материализират се)...което би означавало, че абсолютно всяко нещо в живота ни е предизвикано от нас и няма и една частица, която да е попаднала, без нашата намеса. Дори достигането до мен и задаването на този въпрос е предизвикано преди това от редица мисли и желания.
    Разбира се, по тази тема може да се говори още много и никога няма да е достатъчно - често би могло да бъде парадокс, тъй като ума търси логика, а тя е ограничена, като всеки инструмент спомагащ за изразяването на средата.
    Ние сме твореца. Света, който изживяваме е нашето творение. Усмивчица)





     Какво е за теб смъртта?

    Когато имаш знанието, че ти си дух, който има тяло, а не тяло, което има дух, тогава започва да ти се разкрива,малко по-малко, цялостната концепция. А именно тук можем да намесим и идеята за флешовете (разширяването на дупките по ушите, което впрочем тръгва от Египет). Всъщност всичко тръгва оттам, че древните народи са смятали материята като капан за духа, тоест смъртта не е край на живота, а освобождение на духа от този вид израстване. (Нещо което винаги е придружено с различни уроци и страдания, тъй като в състояние на покой не съществува развитие.) И сега оттука вече следва да разберем, че колкото ти е по зле* , толкова по голямо е израстването ти в този момент. Което пък от своя страна означава, че няма нещо което да не се случва за добро. Истината е, че винаги крайната цел е една, просто някой имат нужда от повече страдание за достигането, докато други вече са ги преминали, осъзнали.
     Бих казал, че смъртта е една илюзия. Живота съществува отвъд време-пространството. Така наречената смърт от хората е нищо повече от освобождаване на материалната обвивка, която е служила през тези години за израстване на духа в това материално ниво. На изток смъртта се празнува, както раждането. Как да не е хубаво това да излезем от тази кутийка, в която едвам се побира песъчинка от цялата ни същност. Невъобразима трудност е да се научим през телата си да изразяваме дори малко от необятната си природа. Е, Всъщност това е един от уроците.
    * - дуалност / зле-добре/ - произход - ум, начин на преодоляване- прехвърляне на фокуса върху сърцето - състояние отвъд логика. Идеята е, че нуждата за подреждане на информацията от 1 до 10 изчезва и оттам няма чувство на липса, тъй като в сърцето няма последователност.




     В един пълен с негативизъм свят, в какво би намерил красота?‎

    Ин и ян са винаги заедно. Въпроса е къде ще насочиш фокуса си. Сами избираме дали да видим чашата наполовина пълна или наполовина празна.
    *А сега, година след като съм отговорил на този въпрос, мога да добавя, че чашата е винаги пълна. Ако до половината е с вода, останалото е кислород.




     От какво боли най-много?

    От привързаност.



     За какво си струва да се борим и да живеем?

    За баланса. За израстването.
    За следата, за сливането със светлината.
    За съзнанието и разбирането.
    Как да е възможно с думи да изразим смисъла на безграничното.
    Каквото и да кажем, би било недостатъчно.




     Кога се сбъдват мечтите?‎

    Когато са в синхрон с Вселената.



     Какво е за теб успял човек?‎

    Надскочил се.



     С какво асоциираш всяка от следните думи: длани, ухание, блясък, полет, опиянение?‎

    длани - карта
    ухание - възприемане
    блясък- знак
    полет- свобода
    опиянение- сетива




    « Последна редакция: Април 06, 2013, 16:19:25 от еос » Активен

    entire ocean in a drop
    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Дневникът на Яница « 1 2 ... 6 7 »
    Лични дневници
    Ianica 102 4448 Последна<br />публикация Август 14, 2012, 22:15:10
    от sahaj
    Дневникът на Тайственият ;)
    Лични дневници
    Tainstven 13 1281 Последна<br />публикация Май 17, 2012, 07:32:19
    от Tainstven
    Дневникът на Крем « 1 2 »
    Лични дневници
    krem 18 1501 Последна<br />публикация Ноември 05, 2013, 13:04:46
    от krem
    Дневникът на Роси
    Лични дневници
    rosi_999 2 763 Последна<br />публикация Декември 20, 2012, 00:33:25
    от rosi_999
    Дневникът на До
    Лични дневници
    Do_It 10 1013 Последна<br />публикация Май 13, 2013, 16:25:18
    от Ru Alfa

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright