Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Необичайно  (Прочетена 1310 пъти)
MouseMaiki
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 83


  • Град: Antarctica
  • Спазвам само законите на Вселената!

    WWW
    « -: Февруари 07, 2013, 12:20:09 »

    Здравейте! Искам вашите мнения за необичайно състояние, което ми е трудно да си го обясня сама.
    вероятно повечето от вас знаят, че се завърнах скоро от Ледовете на Антарктика. Състоянието, в което се намирам след като се прибрах ми е малко необяснимо. След първото пътуване не се случи, но сега е на лице една буквално...Празнота.
    Главата ми е все едно някой е изстискал абсолютно всичко без оптимизма и вярата в нещо хубаво. И това хубавото обаче не ми е ясно какво е и кога ще дойде. По принцип, съм силен човек - винаги намирам обяснение за нещата, но сега съм в нещо като облак. Нямам виждане за бъдещето, въпреки вътрешното усещане, че все пак ще се случат хубави неща - какви не знам...
    Наясно съм, че преди да се случат хубавите неща, светът ще изживее доста трудни моменти. Сънувам ги. Но в личен план ми е абсолютна мъгла. За глобалните събития имам ясна представа, но за собственото си бъдеще знам само, че душата ми е изпълнена с положителна енергия и някакво желание да помагам на хората с каквото мога.
    Имам усещането, че хората около мен нещо са откачили - депресирани, отрицателни и напрегнати. Това им състояние не ми се вписва с моето. Мога да ги изслушвам, да кажа нещо, с което да ги развеселя или да дам директна оценка, но определено дългото общуване ми идва в повече.
    Енергията в мен е много, но като че ли не иска да излиза още. Седи си. Отдавам колкото мога и където преценя, че си заслужава.
    Някак си мисля, че живея ден за ден. Преди време правех планове, даже и дългосрочни, но сега нещо не ми дава да планирам. Странно ми е...
    Сложих темата тук, защото смятам, че това е обвързано с Прехода. Интересуват ме вашите мнения и как се чувствате вие. Има ли хора които се усещат по подобен начин и опитват ли се да се борят с това състояние или са се оставили, като мен в някаква позиция на изчакване... Прилича малко на нисък старт в леката атлетика, но продължава дълго и не е изморителен. Външният вид на това състояние изглежда като непукизъм придружен с усмивка и думите: Абе всичко ще си дойде на мястото - ще се оправят нещата!
    Благодаря ви приятели!
    Активен

    На тази Планета има само един ръководител - Природата! Научете се да я пазите, да се съобразявате с Нея, да я слушате и да й помагате!
    Този който я руши или само я използва ще си получи уроците от Нея!
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2559


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #1 -: Февруари 07, 2013, 14:49:48 »

    Здрасти мишонче

    Това състояние ,аз себе си си го наричам - капсулата на нищонеслучването.
    В началото се нервех малко и недоумявах в последствие разгадах функцията за себе си.
    Това е когато си поел твърде много големи информационни пакети.
    Това са също и енергийни пакети ,които си събрала от едно такова преживяване.
    Понеже е било интензивно , ти нямаш време да асимилираш веднага.
    Пък и не всички пакети са предназначени за асимилация на момента.
    То е като храненето , смилането и преразпределението на веществата.
    И това не са само емоции , а приемане на чисто общение със земята и със Твореца.
    След обилно хапване - дрямка.Усмивчица
    В твоят случай е и компилация на инспирации за другите, както са пингвинчетата примерно , така и цялата опитност от преживяното.
    Не се притеснявай за мъглата и привидния хаос , по - добре се наслади на дрямката, за да можеш да си максимално ефективна след това.
    Аз ,като ми дойде тази капсула , си играя игри на компа Усмивчица
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    utro
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 711

    « Отговор #2 -: Февруари 07, 2013, 16:09:05 »

    Привет Maiki!
    Всеки има такива периоди на "затишие",когато си отпочиваш от приетото и го усвояваш...
    Тук попаднах на едно послание в този контекст. Виж ако искаш,но и Ео добре го е описала.
    http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=5847

    При мен проблема е когато се връщам от планина и попадна отново в градската обстановка (а тя е с много ниски вибрации струва ми се). Няколко дена не мога да адаптирам. Осезателно усещам контраста и това не ми се отразява окей. По поста ти ми се струва че описваш и двете състояние...на затишие и не-вписване на тая среда.

    Активен

    Живейте в света без ни най-малка представа какво ще се случи. Дали ще сте победител или губещ, няма значение.<br />Единственото, което има значение и което винаги е имало значе­ние как вие играете играта. <br />Дали и се наслаждавате? -на самата игра - тогава всеки миг е миг на радост.-Ошо
    krem
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 139


    « Отговор #3 -: Февруари 07, 2013, 18:34:25 »

    Май доста хора сме в застой, след всичко което изчетох тук последно време не мога да се концентрирам и организирам да чета, а искам. Но моят е от депресивните малко, имам доста чистене на стари страхове и емоции. Мисля, че обстановката е повлияла и на теб и на мен, на мен не положително.

    В края на декември бях така изпълнена с положителна енергия и оптимизъм, ясно виждане за пътя си и вяра, че ме чака една прекрасна година в която трябва да открия много неща и много ще се наредят и после ... дупка.

    Но пък ми беше подсказано нееднократно, какво да направя за да подпомогна процеса, набиваше ми се пред очита "житен режим по Дънов" на няколко пъти и ... днес ми е последен ден, направих го и издържах докрай, надявам се да ми е помогнал да махна малко емоционален товар, физически определено усетих Усмивчица
    Активен

    just keep your mind open

    love actually is all around
    MouseMaiki
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 83


  • Град: Antarctica
  • Спазвам само законите на Вселената!

    WWW
    « Отговор #4 -: Февруари 07, 2013, 18:43:14 »

    Да Eona, точно като в капсула. Правиш неща, не си наясно защо ги правиш но са ти приятни и знаеш, че има смисъл. Миналата година беше много подобно, но някак различно. Адаптацията не беше лесна, но пък нищонеслучването някак бързо се промени. Сега адаптацията мина точно за едни ден но нищослучването усещам, че ще е доста време.
    Това с играта на компа не знам що и аз го нправих хаха!
    Активен

    На тази Планета има само един ръководител - Природата! Научете се да я пазите, да се съобразявате с Нея, да я слушате и да й помагате!
    Този който я руши или само я използва ще си получи уроците от Нея!
    MouseMaiki
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 83


  • Град: Antarctica
  • Спазвам само законите на Вселената!

    WWW
    « Отговор #5 -: Февруари 07, 2013, 18:47:27 »

    Мило Утро, енергията която събрах от там е наистина силна и много и това нищослучване или "капсула" някак не са характерни. Сравнявам го с миналогодишното ми ходене - можех да построя къща за два дни, сега е същото, но някак нещо ме кара да не бързам. Да си седя така и да си правя нещата баааааааааавно... Личните цели са неясни, а глобалните събития се случват, така както си ги казал два дни предварително ха-ха...
    Интересно е!
    Активен

    На тази Планета има само един ръководител - Природата! Научете се да я пазите, да се съобразявате с Нея, да я слушате и да й помагате!
    Този който я руши или само я използва ще си получи уроците от Нея!
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #6 -: Февруари 07, 2013, 18:59:21 »

    Ритъма е неизменен.
    От една вълна на друга.
    Реката тече и никога не е
    същата.
    Дао се движи в спирали.
    От вас зависи накъде ще
    поемете.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Berbera
    Berber
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 56

  • Град: Варна
  • WWW
    « Отговор #7 -: Февруари 07, 2013, 23:29:31 »

    Здравейте и от мен, Maiki от известно време се опитвам да определя състоянието в което се намирам и ти доста точно го описваш. Благодаря ти за темата която подхвана, някак започвам да си подреждам мислите в главата. Извода до който стигам е че света в този си вид вече не е интересен и трябва да претърпи голяма промяна, което явно е започнало. Много от разбиранията и порядките на обществото ги виждам като остарели, непригодни и крайно безинтересни незадържащи вниманието. Забелязвам как започва да има разделение сред хората, едните стоят на старите си истини, а другите започват да виждат, че може да има и друга истина ръководена от душата, а не от разума. Разбира се има и позьори които само лаят. Усещаш че има някаква промяна но не можеш да я видиш или пипнеш. Предполагам/ макар че не трябва да предполагаме/ Земята наистина е скочила едно ниво на горе, а духа ти те бута напред за да бъдеш в крачка, на  разума му трябват точна информация и параметри за да разбере какво става, а ти имаш само чуства и усещания от което той се шашка какво става. Та мисля си, че това което усещаш не е точно свързано с твоето пътешествие, а просто усещаш промяната която настъпва със голяма сила. По- страшното е че много малко хора го усещат и не е ясно какво ги очаква тези които си искат първобитния строй. Все пак за да не звуча като лентяй искам да отбележа, че си спуквам гъза от работа защото така ми харесва, но проблема е вече друг- не ми е така интересно и не виждам реално смисъла в това което правя вече 15 години. Душата ми жадува за промяна но тя да не е лична а световна.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #8 -: Февруари 07, 2013, 23:58:23 »


    Здравейте! Искам вашите мнения за необичайно състояние, което ми е трудно да си го обясня сама.
    вероятно повечето от вас знаят, че се завърнах скоро от Ледовете на Антарктика. Състоянието, в което се намирам след като се прибрах ми е малко необяснимо. След първото пътуване не се случи, но сега е на лице една буквално...Празнота.


    MouseMaiki, празнотата може да е необходимо предварително условие за появяването на изпълненост, резултат на изграждането на нещо ново, когато човек се издигне на по-високо равнище на съществуване. Всичко видимо избледнява, за да отвори погледа за нещо иначе невидимо.
    По подобен начин красотата на звездите не може да бъде наблюдавана в светлината на ярките слънчеви лъчи.
    По подобен начин безмълвието, тишината могат да отворят слуха за музиката на сферите, заглушавана от шума на ежедневието.


    Главата ми е все едно някой е изстискал абсолютно всичко без оптимизма и вярата в нещо хубаво. И това хубавото обаче не ми е ясно какво е и кога ще дойде. По принцип, съм силен човек - винаги намирам обяснение за нещата, но сега съм в нещо като облак. Нямам виждане за бъдещето, въпреки вътрешното усещане, че все пак ще се случат хубави неща - какви не знам...
    Наясно съм, че преди да се случат хубавите неща, светът ще изживее доста трудни моменти. Сънувам ги. Но в личен план ми е абсолютна мъгла. За глобалните събития имам ясна представа, но за собственото си бъдеще знам само, че душата ми е изпълнена с положителна енергия и някакво желание да помагам на хората с каквото мога.


    Тази позитивна нагласа и желание за отдаване са много важни!
    Може би за момента повече не е и нужно.
    И ще дойде време, когато конкретните неща ще станат ясни.


    Енергията в мен е много, но като че ли не иска да излиза още. Седи си. Отдавам колкото мога и където преценя, че си заслужава.
    Някак си мисля, че живея ден за ден. Преди време правех планове, даже и дългосрочни, но сега нещо не ми дава да планирам. Странно ми е...

    Външният вид на това състояние изглежда като непукизъм придружен с усмивка и думите:

    Абе всичко ще си дойде на мястото - ще се оправят нещата!


    Струва ми се, че те очаква нещо много интересно и ценно след известно време. Нещо, на което си струва човек да посвети живота си. Нещо, което ще достави удовлетворение на самия човек и в същото време ще е от значение и за другите.

    За тази цел обаче човек трябва да се подготви, да се настрои на подходяща вълна, да развие нужните качества и способности, за да реализира по най-добрия начин своя потенциал в името на кауза, която е наистина смислена и значима.


    Сравнявам го с миналогодишното ми ходене - можех да построя къща за два дни, сега е същото, но някак нещо ме кара да не бързам. Да си седя така и да си правя нещата баааааааааавно... Личните цели са неясни, а глобалните събития се случват, така както си ги казал два дни предварително ха-ха...
    Интересно е!


    Да, предстоят изключително интересни събития и явления, които ще са свързани с издигането на човечеството на съвсем ново ниво на развитие. Но не трябва да бързаме, а да се готвим, за да не пропуснем промените, които няма да бъдат очевидни и не всеки ще ги забележи.

    И накрая един поздрав за всички, с песен за севера и за юга, за пустотата и изпълнеността, за тишината и звуците, за самотата и свързаността:

    Бялото Безмълвие, Владимир Висоцки

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=Y-JQactox28" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=Y-JQactox28</a>

    Все года и века и эпохи подряд
    Все стремится к теплу от морозов и вьюг.
    Почему ж эти птицы на север летят,
    Если птицам положено только на юг.

    Слава им не нужна и величие,
    Вот под крыльями кончится лед-
    И найдут они счастье птичее
    Как награду за дерзкий полет.

    Что же нам не жилось, что же нам не спалось,
    Что нас выгнало в путь по высокой волне?
    Нам сиянья пока наблюдать не пришлось,
    Это редко бывает - сиянья в цене!

    Тишина. Только чайки как молнии.
    Пустотой мы их кормим из рук.
    Но наградою нам за безмолвие
    обязательно будет звук.

    Как давно снятся нам только белые сны,
    Все другие оттенки снега замели,
    Мы ослепли давно от такой белизны,
    Но прозреем от темной полоски земли.

    Наше горло отпустит молчание,
    Наша слабость растает как тень.
    и наградой за ночи отчаянья
    будет вечный полярный день.

    Север, воля, надежда, страна без границ.
    Снег без грязи, как долгая жизнь без вранья.
    Воронье нам не выклюет глаз из глазниц,
    потому что не водится здесь воронья.

    Кто не верил в дурные пророчества,
    в снег не лег ни на миг отдохнуть,
    Тем наградою за одиночество
    Должен встретиться кто-нибудь.


    Опит за превод:

    Всички години и векове, и епохи подред
    Всичко се стреми към топлина, далеч от студ и виелици.
    Защо тези птици на север летят,
    След като на птиците е предписано само на юг?

    Те не търсят слава и величие,
    Ето под крилата се свършва ледът
    И те ще намерят щастие птичешко,
    Като награда за този дързък полет.

    Защо не ни се живееше, защо не ни се спеше,
    Кое ни вдигна на път по високата вълна?
    Досега не ни се е случвало да наблюдаваме сияние,
    Това е рядкост, Сиянията са ценност!

    Тишина. Само чайки като мълнии.
    С празнота ги храним от ръце.
    Но ще ни възнагради за мълчанието
    непременно звук.

    Колко дълго сме сънували само бели сънища
    Всички други нюанси затрупа снегът,
    Ние отдавна сме заслепени от тази бялота,
    Но ще прозреем от черна ивица земя.

    Мълчанието ще отпусне нашето гърло
    Нашата слабост ще се разтопи като сянка
    и наградата за нощите на отчаяние
    ще бъде вечен полярен ден.

    Север, воля, надежда, страна без граници.
    Сняг без мръсотия като дълъг живот без лъжи.
    Враните няма да изкълвят очите ни,
    защото не обитават тук врани.

    Който не вярваше в злите пророчества,
    в снега не легна да почине за миг,
    За награда за самотата им
    с някой среща им предстои.
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2559


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #9 -: Февруари 08, 2013, 01:27:20 »

    Аз забравих да кажа ,нещо доста положително от капсулата - затворен си почти за всякакъв енергиен обмен, което си е и защита ,особено ако си в по-активна енергийна среда.

    Бербера , много добре описваш нещата и това са едни прекрасни процеси . Има един егрегор на нетърпеливост създаван през вековете за Времето е скоро  ,Апокалипсиси и Карайове на света. Истината е ,че всеки преживява периода си на който е съвременик и за всеки в който и да е исторически момент е било пиково преживяване. Сега това си е нашият пиков момент и той няма да избяга , а ще си се развива с естествените темпове. Тука е момента , в който лягаш на сърфа по вълните и започваш бавничко да се изправяш и да го направляваш.
    Има още много работа ,нищо не се случва отведнъж , нито новта енергетика ни се изсипва , като леген с вода на главата. Но се наблюдава превратността на епохата , има еуфория ,но трябва да има и веднага практическо приложение.
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    MouseMaiki
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 83


  • Град: Antarctica
  • Спазвам само законите на Вселената!

    WWW
    « Отговор #10 -: Февруари 08, 2013, 12:00:48 »

    Прекрасни мнения! !Благодаря!
    Снощи, докато се прибирах късно вечерта и наблюдавах тихите бели снежни пухчета се сетих, че имам да добавя нещо много важно. Освен това, което описах има и друго, което е наистина уникално и много силно: При вида на прости природни явления като снега например съм като хипнотизирана - радвам се като дете, на което са подарили мечтаната играчка! Толкова ми е щастливо и усмихнато, че трудно мога да го опиша. Опитах се да се наблюдавам отстрани - широко отворени очи, усмивка и сърце изпълнено с радост. Имам чувството, че Природата ми подарява тези моменти аз и им се радвам.
    Това е характерното "важно", което исках да добавя. Мисля, че е време да се обърнем към Нея - Природата, която ни обича! Забравили сме да ценим красивите й форми и събития, които ни предоставя. Тук във форума съм убедена, че всички разбират за какво пиша, но призива ми към Вас е да се опитвате да обяснявае тези неща, на онези, които се чувстват нещастни, депресирани и тъжни. Снощи човека в таксито ми обясняваше за проблемите си, изслушах го и му казах: "Нещата, които ми казахте са и мои проблеми, те ще намерят своето решение и ние просто трябва да повярваме, че решението ще е в наша полза. Вижте снега - него не го интересуват тези неща - той просто ни радва! Тихо се сипят кристалчета радост!" Човекът се обърна към мен и се усмихна... Не е ли хубаво?
    Активен

    На тази Планета има само един ръководител - Природата! Научете се да я пазите, да се съобразявате с Нея, да я слушате и да й помагате!
    Този който я руши или само я използва ще си получи уроците от Нея!
    krem
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 139


    « Отговор #11 -: Февруари 08, 2013, 13:52:03 »

     MouseMaiki страхотно Усмивчица

    И мен ме радват тези неща, и макар да съм повече потънала в сивото ежедневие и бързане, имам една  три годишна антенка, която не пропуска да забележи и да ми покаже всичко Усмивчица Покрай малкия и неговия отворен поглед за красотата виждам и колко са ярки уличните лампи вечер, луната сутрин, някой много голям облак или колко са бели дърветата от снега, колко е пораснала локвата от дъжда и какви хубави пръски стават като цопнеш в нея Усмивчица)) Много оранжевите автобуси или паяка, хванал кола също са повод за радост Усмивчица
    Активен

    just keep your mind open

    love actually is all around
    mmia737
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 4


    « Отговор #12 -: Март 09, 2013, 18:14:11 »

    Здравейте, извинявам се че сменям темата, но мисля че е най-адекватно да ви запитам тук, а не да отварям специална тема.

    Имам въпрос към всички вас, понеже цялата тази ситуация на мен поне ми се струва безкрайно странна и наистина не знам какво става, даже си мислех да отида да се прегледам някъде.
    От дни ми се случва нещо много странно, първо нямам никакъв апетит(а аз не съм от хората, които страдат от липса на такъв по принцип). После губи ми се представа за времето, говоря си с някого по телефона и му казвам "ти си си цял ден вкъщи" и той ми казва "как ще съм цял ден вкъщи прибрах се преди 1 час днес бях в друг град", а аз имам чувството че наистина това се е случило отдавна, че е било вчера например... и след малко мислене се сещам че е било днес. Сливат ми се дни понякога, сякаш живея в безвремие, не винаги е така но имам моменти, в които просто не се усещам как сякаш нямам спомен за днешния ден, сякаш днешния ден е бил преди година...а не е бил днес.
    Изключително се притеснявам, предполагам че може да е преумора или някаква пролетна умора, но наистина никога не са ми се случвали такива неща. И това, което най много ме плаши, не е че се случва, а просто сякаш мозъка ми наистина не осъзнава тази заблуда, а аз съм доста рационален човек.

    Ако някои от вас може да ми помогне дори със съвет или подобно изживяване. Ще съм много благодарна. Поздрави на всички!
    Активен

    "Тези, които наистина обичат живота, никога не спират да вървят"
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2559


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #13 -: Март 09, 2013, 21:38:00 »

    Мим , в прикачените три теми в този раздел има много подробна информация относно защо се изпадаме в такива особени състояния и тнт. С две думи ако искаш бърз отговор , когато се размества енергийната структура на Земята се размесват и твоите осезания . Просто се проявяват различно у всеки . А подобни изживявания има в този раздел , та приятно четене
    http://indigota.com/index.php?board=16.0

    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 338

    « Отговор #14 -: Март 09, 2013, 22:24:37 »

    Здравейте, извинявам се че сменям темата, но мисля че е най-адекватно да ви запитам тук, а не да отварям специална тема.

    Имам въпрос към всички вас, понеже цялата тази ситуация на мен поне ми се струва безкрайно странна и наистина не знам какво става, даже си мислех да отида да се прегледам някъде.
    От дни ми се случва нещо много странно, първо нямам никакъв апетит(а аз не съм от хората, които страдат от липса на такъв по принцип). После губи ми се представа за времето, говоря си с някого по телефона и му казвам "ти си си цял ден вкъщи" и той ми казва "как ще съм цял ден вкъщи прибрах се преди 1 час днес бях в друг град", а аз имам чувството че наистина това се е случило отдавна, че е било вчера например... и след малко мислене се сещам че е било днес. Сливат ми се дни понякога, сякаш живея в безвремие, не винаги е така но имам моменти, в които просто не се усещам как сякаш нямам спомен за днешния ден, сякаш днешния ден е бил преди година...а не е бил днес.
    Изключително се притеснявам, предполагам че може да е преумора или някаква пролетна умора, но наистина никога не са ми се случвали такива неща. И това, което най много ме плаши, не е че се случва, а просто сякаш мозъка ми наистина не осъзнава тази заблуда, а аз съм доста рационален човек.

    Ако някои от вас може да ми помогне дори със съвет или подобно изживяване. Ще съм много благодарна. Поздрави на всички!

    Здравей. Искам да ти кажа че тези дни и при мен апетита ми е изключително спаднал, а и вчера имах едно спонтанно усещане сякаш рязко губя равновесие, и за секунди ми се връща.

    Най-вероятно тече процес на трансформация и пренастройване към енергията на нов сезон, климат, а и реалност.
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Очаква ни необичайно топла зима?
    Любопитни факти
    Слънчев лъч 0 704 Последна<br />публикация Септември 13, 2011, 11:50:25
    от Слънчев лъч

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright