Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: В отвъдните светове  (Прочетена 609 пъти)
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« -: Февруари 05, 2013, 14:46:01 »

Четвърто предание: В отвъдните светове

 

Съществуват много разкази за живота на различни хора от раждането до смъртта им. Но има една легенда за пътя на човека от смъртта до раждането. Тя е разказана от самия пътник. Да чуем легендата. Да опознаем „опакото" на света. Да разберем какво е човекът.

 

а. Излизам от Плътния свят

... И така аз напуснах физическото си тяло завинаги. Макар че аз излизах от него всеки ден по няколко часа, но винаги се завръщах - това се наричаше сън. А този път го отхвърлих съвсем -така че повече да не го обличам като старо износено палто.

Тъй като настъпи срокът на излизането ми от Плътния Свят. Този срок е бил определен от Господарите на Карма при раждането ми. Продължителността на живота в Плътния свят е определена за всеки човек.

Оставеното от мен плътно тяло ми послужи за „разводач" в живота в Плътния свят. То беше само инструмент за действие в него, нищо повече. След като го отхвърлих, аз се лиших от възможността да живея в този свят и той престана да съществува за мен.

Истината е, че засега аз все още не съм излязъл от Плътния свят. Аз отхвърлих само плътната част от физическото тяло, съставена от твърди, течни и газообразни частици - това, което получи названието „студен труп". Аз отнесох със себе си целия „Живот" на това тяло: топлината, електричеството и другите енергии - това, което на Изток наричат „ефирно тяло".

След като имах за своя външна обвивка само това ефирно тяло, аз станах невидим за намиращите се в Плътния свят. При силно желание аз бих могъл да стана видим като „привидение" и да се покажа на близките във формата на облачна фигура. Но аз не го направих - като ме видят, биха могли да се изплашат.

Още повече, че в момента на излизането ми от плътното тяло аз бях много зает: преживявах живота си отново. В тези кратки секунди пред мен премина панорамата на целия ми живот. От всички скрити ъгълчета излязоха картина след картина, събитие след събитие.

В смъртния ми час се прояви преобладаващият смисъл на целия живот, изясни се неговата водеща мисъл. Аз се видях такъв, какъвто съм в действителност. Тържествена беше минутата, когато застанах лице с лице срещу своя живот.

Колко хубаво беше, че всички, които присъстваха на смъртния ми одър, се държаха тихо и с благоговение. Те осъзнаваха себе си в тържественото присъствие на смъртта и тържествено мълчаха. Нищо не ме отвличаше от обзора на течащия пред вътрешния ми поглед живот, никой не нарушаваше спокойното течение на мисълта.

Онези, които нахлуват с личното си огорчение в тишината, толкова необходима за отиващия си, постъпват егоистично и грубо. Силният плач и шумното оплакване могат да разтревожат умиращия и да нарушат съсредоточеното внимание. Недопустимо е да се вика в земните сфери, когато духът вече се е откъснал.

Около 36 часа след смъртта аз излязох и от ефирното тяло, което известно време се носеше над гроба на плътното ми тяло. Отхвърленото ефирно тяло може би понякога е видимо на гробищата от чувствителните хора като „привидение". След няколко седмици то се разпада и се разсейва във въздуха.

 

б. Живея във Финия свят

Освободен от физическите тела, Плътното и Ефирното, аз се озовах в друг свят - Финия свят, който стана сега за мен видим и реален. Аз самият бях останал същият, какъвто съм бил, само че сега мое външно тяло беше станало финото тяло - носител и проводник на желанията, чувствата, емоциите. С това тяло, с неговите органи за възприятие (фино зрение и други), аз веднага бих могъл да взема участие в живота на Финия свят и неговите обитатели.

Това тяло го имах и преди, в Плътния свят, само че там то беше невидимо - скрито зад грубата обвивка на плътното тяло. С помощта на това фино тяло аз можех да желая, да изразявам чувствата си - тази възможност оставаше в пълна сила и във финия свят. Само че в земния живот аз можех да крия чувствата, желанията, емоциите - а сега, във Финия свят, те станаха видими, както в Плътния свят беше видимо плътното ми тяло.

Финият свят е не толкова някакво особено място, колкото състояние, в което се потапяш след загубата на физическото тяло. Съзнанието ми остана такова, каквото беше и в Плътния свят. Всички, които са си отишли, продължават да водят във Финия свят такъв живот, какъвто са водили и в плана на земното си съществуване - често даже без да осъзнават, че са преминали в друг свят.

Всеки влиза в породения от самия него свят и в това състояние, което е породено от самия него. Всички усещания във Финия свят зависят от развитието и състоянието на съзнанието. Затова всеки намира там своя ад, чистилище или рай.

Финият свят съдържа седем плана или сфери, в съответствие с различните стремежи на неговите обитатели и с различните нива на духовно и интелектуално развитие. Това деление на слоевете на Финия свят не съвпада с условните класове на Земята. Ако в Плътния свят човек, като се преструва, може да скрие истинската си същност и да заема място, несъответстващо на неговото развитие, то във Финия свят това е абсолютно невъзможно: там всеки попада в такава сфера, която той е достигнал в духовното си развитие.

Да, във Финия свят съвсем не можеш да бъдеш лицемер и да прикриваш нечистите си мисли зад привидна добродетел. Ако даже в земния живот хората променят външността си според страстите и лицето на развратния и пропил се негодник придобива най-отблъскващ израз, то във Финия свят вътрешният характер непременно се отразява и на външния облик: той или сияе от красота, ако душата му е благородна, или отблъсква с безобразието си, ако природата му е нечиста.

Във Финия свят всяка подбуда веднага извиква съответна промяна във външния вид. Зверските апетити оформят финото тяло в зверски образи, лошите страсти го обезобразяват до ужасна степен. И кое е най-забележителното при това - самият човек никога не вижда преобразяването си!

Предвиждайки такава участ, не си ли струва да се погрижим за облика си своевременно? Не си ли струва да се научим в Плътния свят да мислим така, че във Финия свят да няма пред кого да се срамуваме? Ако човек сам е напълно уверен в добрата същност на мислите си, той няма от какво да се опасява - на него нито за миг няма да му се наложи да се срамува от облика си: а той може да бъде и прекрасен!

Във Финия свят съществува и подобие на ада: състоянието на престъпниците и порочните хора в низшите слоеве на Финия свят е много мъчително. Яростни, злобни и живеещи само с чувствените на-слаждения, те много страдат поради невъзможността да утолят злобата си и плътските си страсти, тъй като нямат оръдие за това - физическо тяло. Те буквално горят в пламъка на неутолимите си страсти.

Сферите на Финия свят се отличават една от друга по плътност. Тези различия в свойствата на материята на Финия свят са причина за това, че съществата, намиращи се в една сфера, са отделени от съществата, намиращи се в друга, и само обитателите на една и съща сфера са способни да общуват. Финият свят е устроен така чудесно, че обитател на която и да е сфера може да посещава всички по-нискостоящи сфери, но за да се издигне в по-висши сфери, той трябва да достигне съответното развитие.

Обитателите на Финия свят са източници на светлина - те самите светят и изпълват със светлина пространството, където се намират. Но способността на всяко същество от Финия свят да свети зависи от достигнатото от него по-малко или по-голямо съвършенство, оттук е разбираемо и разделянето на светли и тъмни. Светъл е този, който свети, а тъмният не излъчва светлина.

В низшите пластове на Финия свят царства полумракът, защото светлината на жителите им е слаба - те не умеят да мислят за светлината. Колкото по-високо е съзнанието и мисълта, толкова по-светло е вечното сияние. Жителите на Финия свят, които искат светлина, имат достатъчно от нея -светлата мисъл ражда Светлина.

Във Финия свят гласът не е нужен и е заменен от бързата мисъл. Тук се възприемат не думи, а мисли -тук общуват мислено и няма нужда от различни езици. Чудесна е възможността да мислиш на своя език и в същото време да бъдеш разбран от жителите на различни страни!

Във Финия свят много увлекателна е възможността да създаваш от фина материя с мисълта си всичко, което пожелаеш. Колкото по-богато е въображението на човека, толкова по-разнообразно е творчеството му, и колкото по-културен е човек, толкова то е по-прекрасно. Ето защо всички мечтатели, поети, художници имат тук безгранични възможности да приложат всичките си способности и стремежи.

Освободен от физическото тяло, аз се почувствах свободен от много притесняващи задължения. Във Финия свят не е нужно да си приготвяш храна, не е нужно да се грижиш нито за квартира, нито за дрехи, а също така няма нужда и от почивка. Ето защо тук аз имах много свободно време, което посветих на разширяване на съзнанието, наблюдение на небесните светове и изучаване законите на природата.

От гледна точка на Плътния свят възможностите на обитателя на Финия свят са удивителни. Тук аз мога с недостъпна за земното разбиране бързина да се пренасям от един предмет на друг, от едно място на друго. Това, което за земния човек е фантазия, приказка и чудо, тук е реалност. Всички приказки, в които се говори за „шапка-невидимка", за „летящо килимче", за „добри и зли феи" и други - всичко това е написано от автори, които са помнили законите и явленията на Финия свят.

Финият свят е не само наше състояние, той е цял един свят с всичките му възможности и препятствия. Само че законите и условията за живот във Финия свят са съвсем други. Така например там пространството и времето се възприемат съвсем различно.

Във Финия свят хиляди земни години могат да изглеждат един миг, а мигът - цяла вечност. Но нали и на Земята се случва човек, погълнат от радостта на творчеството или щастието, да не забелязва как минават годините, а някаква си една страшна минута да му се струва безкрайно дълга. А и когато сънуваме, можем да се убедим, че за най-съдържателните сънища не се изисква време -мигновено се възприемат най-сложни действия и се усвояват дълги беседи.

Обитателите на Финия свят прелетяват хиляди земни мили за няколко секунди. Там не съществуват понятията близко и далече, тъй като всички явления и вещи са еднакво достъпни за зрението, без значение колко са отдалечени от наблюдателя. Там всяко същество и всеки предмет са видими и прозрачни отвътре и еднакво от всички страни.

Външният вид на Финия свят също е различен -светещата материя на този свят не прилича на земните обвивки. Цветята имат богатство на формите, но цветът им е неизразимо по-сложен от земните цветове. Снеговете са по-бели и кристални и по-гъсти от земните. Също така обликът на планините и моретата е в преобразен вид. Който е видял цветовете на Финия свят и е слушал звученето му, разбира, че за такъв свят по-доброто определение е Най-фин.

И ето че свърши срокът на пребиваването ми във Финия свят. Дойде време за мен да „умра“ и тук -това значи да свалиш от себе си износеното вече фино тяло и сам да преминеш в следващия висш свят. Сваленото фино тяло, превърнато във „фин труп", след известно време се разпада, като връща материалите си в общия резервоар на фината материя.

 

в. Блаженствам в Огнения свят

Когато връзката с финото тяло бе окончателно прекъсната, аз изпаднах в кратко безсъзнание. След това се събудих от усещането за блаженство - ярко, безгранично, невъобразимо за земното съзнание. Събудих се с чувството на невероятна радост, мир, покой, надхвърлящи нашите представи.

Около мен звучаха най-очарователни мелодии, най-нежни оттенъци на светещите цветове танцуваха пред очите ми, самият въздух изглеждаше като светеща музика, цялото ми същество се изпълни със светлина и хармония. После през лека златна мъгла започнаха да се открояват любими лица, светещи с красота, която отразяваше техните най-благородни емоции, неопетнени от тревогите и страстите на низшите светове. Как може да се предаде с думи блаженството на това пробуждане, сиянието на тази първа зора от небесния свят!

Какъв беше светът, в който се озовах? Това беше Огненият свят, по-точно тази негова част, която се нарича Мисловен свят. Това е свят на съзнанието, работещо като мисъл, свят на разума, но не на този, който се проявява чрез мозъка, а на този, който действа свободно в своя собствен свят, неограничаван от физическата материя.

Тук мое „външно тяло" стана „огненото тяло" или „тялото на мисълта" - проводник или носител на мисълта, конкретният ум, интелект. Той създава конкретни мисли, негов метод е логиката на външната мисъл: той показва, разсъждава, прави изводи. Аз имах това тяло и в земния живот, само че тогава то беше скрито под обвивката на финото и плътното тяло, а сега то се разголи и стана външно. То е построено от духоматерията на Мисловния свят и притежава повече или по-малко развити органи за възприятие на този свят - в зависимост от културното и духовното развитие на човека.

Животът в Огнения свят е по-действен, отколкото във Финия свят, и формите му са по-гъвкави. Духоматерията на този свят е много по-животворна и по-изтънчена от най-висшата материя на Финия свят. Материята на мисълта кара „материята на чувствата" да изглежда тромава, тежка и тъжна, макар че в сравнение с физическата материя тя изглеждаше толкова вълшебно-прозрачна и светла.

В Огнения свят няма сенки - сиянието на всички части на този свят поражда непрестанно светене. Сиянието на аурите е като небесния свод, а лъчите - като потоци и водопади. Огнените цветя се отличават с блясък, те могат да се сравнят със строежа на розите - малки завихрени кръгчета образуват съчетанието от листенца. Ароматът като преобразен озон изпълва въздуха с дъх на хвоя.

В Мисловния свят всичко, което човек мисли, се възпроизвежда незабавно във форми, тъй като разредената и фина материя на този свят е същата, от която са образувани формите на нашите мисли, тя е средата, в която се проявява мисленето ни и тази материя се оформя незабавно в определени очертания при всяко въздействие на мисълта върху нея. Ето защо всеки човек действително създава сам свое небе и красотата на всичко обкръжаващо го се увеличава безкрайно в зависимост от богатството и енергията на неговата мисъл. Според това доколко човек развива духовните си сили неговото небе става все по-изтънчено и прекрасно. Всички ограничения в Мисловния свят се създават от самия човек и затова небето на всеки се разширява и задълбочава едновременно с разширяването и задълбочаването на душата.

Разделение във времето и пространството в Огнения свят не съществува. В тези небеса ние постоянно се намираме с онези, които сме обичали и почитали през земния си живот - отишли си по-рано или все още живеещи на Земята. Ние ги виждаме около себе си, блажени и щастливи като нас самите, в тази форма, която сме обичали на Земята, и запазваме пълното съзнание за нашите земни отношения, защото в Огнения свят разцъфтяват всички земни кълнове на любовта.

Когато става въпрос за истинска връзка между две души, общуването в Огнения или Мисловния свят е по-тясно, по-близко и по-нежно от всичко, което ние знаем на Земята, тъй като тук няма преграда между две души и в зависимост от значителността на душевния живот на Земята ще бъде и значимостта на душевното общуване в Огнения свят. Пространството тук няма разединяващо значение и всяка душа може да се докосне до друга душа, само като насочи вниманието си към нея. Такива съобщения се извършват не само с бързината на мисълта, но и с абсолютна пълнота, ако душите са на едно и също ниво на еволюция. Цялата мисъл мълниеносно се предава от една душа на друга, по-вярно е да се каже - всяка душа вижда как се създава мисълта в друга душа.

По време на това състояние човек жъне наградата за своята безкористност на земята. Той изцяло е погълнат от блаженството на своите лични земни привързаности, предпочитания и мисли и бере плодовете на достойните си действия. Никаква болка, печал, нито даже сянка от тъга не помрачават светлия хоризонт на чистата му радост.

Огненият свят е свят на блаженство и неизразима радост. Но той представлява нещо повече от място за блажено успокоение на изморената душа. Всичко ценно в умствените и нравствени преживявания на човека в последния му земен живот тук се подлага на дълбока вътрешна преработка и постепенно претворяване в определени умствени и нравствени качества, които той ще носи със себе си в следващото въплъщение.

Животът в Мисловния свят съвсем не е блажен сън в страната на цветята и не е безцелна празнота. Това е страна, в "която се развиват умът и сърцето, освободени от груба материя и от дребните грижи, страна, където се осигурява прогресът на бъдещето. Продължителността от време в тези небеса зависи от количеството материали, които човек носи със себе си от своя земен живот. Урожаят, годен за храна и претворяване в Мисловния свят, се състои от всички чисти мисли и емоции, породени през земния живот, от всички умствени и нравствени усилия и стремежи, всички спомени за безкористен труд в полза на ближните, всичко, което може да бъде причислено към духовната същност и следователно може да служи за развитието на душата.

Така аз пребивавах в Мисловния свят в течение на един период, съответстващ на донесения духовен запас. Тук всичко добро, извършено в последния живот, се беше осъществило напълно.


* asd.jpg (10.35 KB, 180x168 - видяно 279 пъти.)
Активен

entire ocean in a drop
еос
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 184


« Отговор #1 -: Февруари 05, 2013, 14:47:24 »

И когато всичко беше вече изчерпано, когато беше изпита и последната капка от чашата на радостта - когато всичко, което беше преработено в способности, всичко, което има вечна ценност, влезе в мен самия, аз свалих от себе си последната от всичките ми временни обвивки - тялото на мисълта, което се разтвори в Мисловния свят. Аз стигнах до своята истинска родина - Огнения свят.

Да, Огненият свят - това е истинската родина на човека, това е неговата страна, където той си е „вкъщи". Тук той се връща след пътешествие в земния свят, в „долината на сълзите", където отива като на училище, за да се учи и да събира опит. Тук самият човек - неговата безсмъртна част -преживява, необременен от нищо, своя собствен живот, в пълно съответствие със знанието и самосъзнанието, до което е успял да достигне.

Мисловният или Огненият свят са един голям свят на мисълта: първият е свят на конкретната мисъл, а вторият - на абстрактната „огнена" мисъл. Ето защо Мисловният свят може да се смята за низша сфера на Огнения свят. Във висшата сфера подлежи на претворяване цялото свръхлично мислене, т. е. мислите, които се отнасят до висшата, абстрактна област.

Висшата сфера на Огнения свят е мястото на пребиваване на безсмъртния човек. Тя е съставена от три подразделения и човекът остава в едно или друго от тях съобразно нивото на своята еволюция. На първото най-ниско ниво пребивава огромното мнозинство от 60 милиарда души, съставляващи мнозинството от нашето човечество. Това изостанало мнозинство се издига само до низшата сфера на Огнения свят, и то само за миг, след като всички временни обвивки са свалени.

За един миг такава душа се пробужда за съзнателност, мълниеносен спомен осветява цялото й минало и тя вижда всички породили го причини. Този изблик на предвиждане осветява бъдещето й и тя вижда всички последствия, които ще настъпят в близкото й съществуване. Това е всичко, което мнозинството от хората са способни да изпитат в тази област на Огнения свят.

Но има души, които по време на земното си съществуване са подготвяли с мисъл и благороден живот онова семе, чиято жътва се прибира именно в тази област на Огнения свят. Тук те започват да изпитват истинския живот на човека, достойното съществуване на самата душа, нестеснена от обвивки, които принадлежат към низшите светове. Тук човек разбира собственото си минало и разбира причините, които той сам е създал, отбелязва тяхното взаимодействие и произтичащите от тях последствия и даже вижда нещо от техните влияния върху предстоящия му живот.

В следващата втора област на Огнения свят се намират сравнително неголям брой души с висока еволюция, които се проявяват по време на тяхното пребиваване на Земята с вродена култура и природна изтънченост. Това са душите, които по време на земното си съществуване са посветили цялата си енергия на висш умствен и нравствен живот, за тях вече няма обвивка, скриваща миналото, тяхната памет е съвършена и непрекъсната. В третата най-висша- област се намират безсмъртното Аз на Учителите и Посветените (Адепти) и техните най-близки ученици.

 

г. Какво е това Аз?

Аз преживях няколко смърти, сваляйки през определени промеждутъци от време една след друга всички свои временни обвивки, плътното и ефирното тяло, след това тялото на чувствата и накрая тялото на мисълта. И сега останах сам със себе си, без да имам повече какво да отхвърля, значи по-неумиращ, значи - безсмъртен, вечен... Какво е това безсмъртно вечно Аз?

То е триединно. Най-висшата част - това е частица от божественото, искрата на духа - Огън, Лъчът на Абсолюта: на Изток тя се нарича Атма. Това божествено ядро е затворено в Будхи - духовната душа, духовния разум, „тялото на блаженството", това, което се нарича „сърце“, способността за прозрение, способността да проникваш в същността на нещата чрез мигновено озарение - интуиция или чувство.

Съединението на Атма и Будхи образува „зърно на духа" - божествената вечна монада. Това огнено зърно на духа е неунищожимо и неизменно, нерушимо и вечно. То е еднакво при всички хора, то е безсъзнателна основа на всеки човек.

Около зърното на духа се натрупва и расте съзнанието на човека - Манас или „Мислител". Това е висшият разум, умът на абстрактното мислене, „умът на идеите", самосъзнанието. Той съответства на логиката на огнения синтез, озарен от светлината на интуицията.

Това е нетленна съкровищница на всички резултати от жизнените опити и преживявания, достойни за съхранение. В нея се пазят веднъж придобитите умствени и нравствени качества - иначе те не биха могли да нарастват. Атма, Будхи и Манас заедно образуват безсмъртното Аз на човека.

Този Вечен човек, индивидуализираното божествено Аз е действащо лице в телата, в които е облечен. Неговото присъствие дава чувството за аза еднакво на тялото и на душата. Бидейки самосъзнател-но, това Аз често лъжливо се отъждествява с онази от обвивките, в която действа най-енергично.

Например при чувствения човек неговото Аз се слива с физическото тяло и с природата на желанията (финото тяло): от тях той извлича своите радости и разглежда себе си и тези тела като едно цяло, защото целият му живот е в тях. За учения неговото Аз се определя от разума, защото от дейността на последния произтичат всички радости за учения, в него е съсредоточен целият му живот. И само малцина могат да се издигнат до абстрактните височини на духовната философия и да почувстват вечния Човек като свое истинско Аз.

Влиянието и въздействието на Висшето Аз върху неговите тела се нарича „съвест", когато става въпрос за нравственост и „изблици на интуиция", когато те просветляват интелекта. Ако последните са толкова постоянни, че станат нещо обичайно, съвкупността им се нарича „гений". И всеки от нас носи в себе си това вселенско съкровище, този Огън, единен и неизменен за цялата Вселена!

Този Вечен Човек няма непосредствени проявления в низшите светове. Затова той се нуждае от проводници - тела, съответстващи на световете, в които той се проявява. Съвкупността на преходните обвивки, чрез които човек действа в Мисловния, Финия и Плътния свят, на Изток се нарича „личност". Тя се създава за всяко земно въплъщение.

А висшата триада Атма - Будхи - Манас, това безсмъртно дърво, което откъсва от себе си личности, подобно на листата през пролетта, лятото и есента на земния живот, се нарича „индивидуалност". Тя живее вечно - облича се в тела и ги сваля така, както човек облича върху себе си дрехите нови и ги съблича стари. Тя е вечен събирач на достиженията на множество въплъщения.

Процесът на излизане от физическото въплъщение, наричан смърт, не представлява никаква разлика за индивидуалността. Отхвърляйки всички тела, Вечният Човек остава сам със себе си. И тогава той отново е у дома, макар че всъщност не е напускал своята обител. Той само е съсредоточавал част от съзнанието и волята си с помощта на проводници от низшата материя.

Човек живее и проявява дейността си в три свята: в плътния с постъпките си, във финия с желанията си, в мисловния с мислите си. За всеки от тези светове човек притежава тяло или проводник на съзнание от материята на този свят, което му служи като средство за опознаване на света и за общуване с него. Човек използва тези проводници за по-голям или по-малък срок от време, а когато престане да има нужда от тях, той ги отхвърля от себе си.

Това, което ние наричаме живот и смърт, за индивидуалността е само временно насочване на част от нейното съзнание към низшите светове, а после връщане на съзнанието към висшите светове. Смъртта е само промяна, която освобождава човека от най-тежките от всички вериги, смъртта е само раждане за по-широк живот, връщане след кратко изгнание на Земята в истинската обител на човека - преход от тъмницата към свободата на небесния въздух. Смъртта е най-великата от земните илюзии: смърт няма, има само промяна в условията на живот.

 

д. Готвя се отново да се родя

Когато свърши срокът на пребиваването ми в Огнения свят, за мен, както и за всеки Мислител, дойде момент на ясновидство. За един миг аз видях миналото си и причините, създадени в това минало, които ще действат и в бъдещето ми, и общите черти на най-близкото ми въплъщение се разкриха пред мен без обвивка. Всеки, който пристъпва към нов земен живот, има искра на просветление, когато разбира какъв товар те кара да поемеш едно или друго изпитание - така се обуславят задачите на земния живот.

Какво те кара да се върнеш на Земята? Космическият закон: както гладът тласка гладния към храна, така законът за въплъщението насочва готовия дух към срока на въплъщаването му. Настъпва моментът, когато той започва остро да чувства магнитно притегляне съм земното въплъщаване, тъй като единствено Земята е горнилото, където трансмутират нашите енергии и се получава обновяване и натрупване на нови.

Високият дух не се противи на естествената смяна на битието, той се радва на възможността да усъвършенства една нова страна от своя живот! Той помага да намери трудни задачи, за да изпита чрез тях обновеното съзнание. Високият дух се стреми към труден път.

Не е лесно да дойдеш до земните сфери от висшия свят. Това гмуркане може да се сравни с работата на водолазите. Както водолазът трябва да облече тежък костюм, за да противостои на налягането в океана, така идващият на Земята трябва да се облече в тежка плът.

Опитният плувец отвисоко се хвърля в дълбоките води, връщайки се на повърхността, той усеща смелост и радост. Така и съзнателният дух се потапя в материята на плътта, за да се възнесе пак във висшите сфери. Опитът прави радостно това изпитание.

И ето, когато свърши срокът ми на пребиваване в Огнения свят, аз се спуснах в Мисловния свят. Аз излъчих известна част от енергията във вибрации, които привлякоха към мен материята на Мисловния свят - и ме облякоха в нея. От нея с помощта на Висшите същности аз построих тялото на мисълта за започващата нова глава от вечната история на моя живот.

Когато беше построено тялото на мисълта, аз заедно с това тяло се спуснах във Финия свят. Моите енергии, устремени навън, събраха около мен също така материята на Финия свят. От тази материя беше построено моето фино тяло - тялото на желанията.

После аз построих ефирното тяло от ефирната материя на Плътния свят. Ефирното тяло е точно копие на бъдещото физическо тяло или по-точно негов оригинал, тъй като съществува по-рано от физическото. Последното в утробния си стадий точно го копира.

Когато всички тези обвивки бяха създадени, настъпи времето за моето физическо раждане. Високо развитият човек, който живее с висше съзнание, сам избира семейството, в което трябва да се роди. При неразвитите хора този въпрос се решава от Господарите на Кармата. Те определят семейството и условията, в които такъв човек трябва да се роди, ръководени от желанията и стремежите, които човек е проявил в предишния живот, иначе казано, от последствията, които той е създал.

Физическото тяло се дава на човек от родителите му, при което те могат да му предадат само физическа наследственост - характерните особености на расата и нацията, в които човек отново се ражда. Това е единствената наследственост, която човек получава от родителите си - всичко останало в новия живот той донася сам. Умствените и нравствените качества не се предават от родителите на децата.

Така гениалността не е потомствена - не се предава от баща на син. Вместо да бъде завършек на постепенно усъвършенствало се семейство, геният се появява съвършено внезапно. Ако има потомство, той му предава само телесните си качества, а не духовните - детето на гения често се ражда глупаво, а обикновени родители дават живот на гений.

Из "Седемте Велики Тайни на Космоса" Н.Рьорих
Активен

entire ocean in a drop
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Как се достига познанието на свръх чувствените светове
Духовни учения
Administrator 4 1270 Последна<br />публикация Ноември 21, 2010, 17:13:28
от prikazka
Тесла заимствал идеите си от “други светове”
Езотерика
delfin 0 1892 Последна<br />публикация Март 07, 2010, 14:57:46
от delfin
Астрални светове
Космогенезис
The One 0 1672 Последна<br />публикация Декември 12, 2010, 03:12:40
от The One

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright