Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Мнението ни за другите  (Прочетена 1076 пъти)
nobody
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 68


« -: Януари 29, 2013, 17:01:13 »

Цитат на:  viosta
То и някои псевдо философи се завъдиха , ама и тях ги търпим, нали?
За мен са едни и същи, но, да - болшинството търпят всички и всичко, минало през авторитетната проверка на "всички". Но това мен не ме касае - въпросът ти е погрешно адресиран, съжалявам, Вили.  Усмивчица

Цитат на:  viosta
Това май са твои думи нали  ???Ама нещо не се връзват с отношението ти към "псевдо вярващите"
Напротив.
Има съществена разлика между това да имам мнение за някого (неизбежно е) и да съдя същия (глупаво е). Всъщност, аз дори не бих казала, че имам конкретно и твърдо мнение за хората. Променя се според постъпките им. Ако днес правят нещо, което ми харесва (на мен), естествено е да изразя това харесване някакси. И в обратния случай, преобладаващ тук, важи същото. Пак казвам, това, че имам някакво мнение не означава, че го налагам, както правиш и ти, пишейки това. Усмивчица


 
Активен

...Nobody's perfect!
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #1 -: Януари 30, 2013, 02:33:29 »

Цитат
Напротив.
Има съществена разлика между това да имам мнение за някого (неизбежно е) и да съдя същия (глупаво е). Всъщност, аз дори не бих казала, че имам конкретно и твърдо мнение за хората. Променя се според постъпките им. Ако днес правят нещо, което ми харесва (на мен), естествено е да изразя това харесване някакси. И в обратния случай, преобладаващ тук, важи същото. Пак казвам, това, че имам някакво мнение не означава, че го налагам, както правиш и ти, пишейки това. Усмивчица

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=2625.135#ixzz2JPS86TQa


От известно време и аз се питам , къде е границата между това да имаш мнение, да си мнителен и да си осъдителен ? Не е ли всяка една констатация- отсъждане  , а кога е осъждане ?
АКо позицията е променлива то временно осъждане ли е ? Това за съденето по-скоро не е ли да взимаш решения наместо друг - аз те осъждам ,че си виновен , отнемам ти свободната воля и те вкарвам в затвора или аз те осъждам ,че си тъп и не говоря с теб и не ти давам да си изразиш волята ти да ме опровергаеш. Някъде там е границата в динамиката на позицията - за това има и инструмнет прошка, за да няма константа - осъждане. Значи няма значение ,кой какво мнение е изразил в момента , важното е да оставя вратичка това да се развива - ясна вратичка при това .

АКо искате да е тема , копирах го защото ме касае извън контеста на темата ,където беше.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1378


  • Град: Варна
  • « Отговор #2 -: Януари 30, 2013, 04:53:16 »

    Кой какво вижда и отсъжда тук според вас?
    Каква ли е гледната точка и на двамата?



    * God astronom.jpg (57.35 KB, 640x425 - видяно 192 пъти.)
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #3 -: Февруари 02, 2013, 12:18:24 »


    Има съществена разлика между това да имам мнение за някого (неизбежно е) и да съдя същия (глупаво е).


    Не е лесно човек да е обективен, да преценява дадено поведение, без да привнася елемент на осъждане в оценката си.

    Цитат на: Coincidentia Oppositorum

    Всъщност, аз дори не бих казала, че имам конкретно и твърдо мнение за хората. Променя се според постъпките им. Ако днес правят нещо, което ми харесва (на мен), естествено е да изразя това харесване някакси. И в обратния случай, преобладаващ тук, важи същото.


    Това е много важно - да не бъдем закостенели като оценките ни са неизменни.
    Това е в сила и за всичко друго в живота - възгледите ни е добре да са адекватни и подлежащи на промяна, ако животът се прояви по различен начин и ни предостави нова база за съждение.
    Активен
    Do_It
    Eyes of consciousness
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 241


    Strange Bird

    « Отговор #4 -: Март 23, 2013, 20:25:22 »

    Хм. Възможно е да нямаш мнение за някого. Не е неизбежно. Не, че нещо, но когато знам, че аз самата не съм имала мнение за някого, просто съм го гледала, без нищо, то смятам, че има и тази опция - виждаш едно творение и то си е там, такова, каквото е без да се замисляш какво е. Просто си е там. Съществува като много други съществуващи лица и предмети. Съзерцание без мислене.
    Активен

    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #5 -: Март 25, 2013, 21:06:29 »

    Цитат на: nobody
    Има съществена разлика между това да имам мнение за някого (неизбежно е) и да съдя същия (глупаво е).
    Въпреки, че всички сме наясно с разликата, редовно грешим в определенията, а е одбре да имаме ясна представа, кога какво имаме предвид, изричайки/изписвайки даден израз/дума/понятие.
    За това реших да започна с тази крилата реплика.
    Цитат на: Eona Lightholder
    От известно време и аз се питам , къде е границата между това да имаш мнение, да си мнителен и да си осъдителен ? Не е ли всяка една констатация- отсъждане  , а кога е осъждане ?
    Да, nobody е подчертала, че има огромна разлика, но е пропуснала да внесе повече светлина по въпроса.
    Честно казано, намирам това, че ти питаш за разликата, за особено приятно изненадващ.

    Ще се опитам да кажа според мен как стоят нещата.
    Мнението е конгломерат/компот от впечатления, които даден човек е оставил у нас, чрез думите и като цяло - поведението си.
    Ако разширим малко периметъра, ще видим, че ние си създаваме мнения за всичко, а не само за хора. Места, песни, филми, книги... и т.н. Този факт ще ни е от полза, в случай, че успеем да се абстрахираме от анализи на човек и поведението му, тъй като... една планина например няма поведение, но въпреки това, пребивавайки в нея, ние изграждаме мнение, въз основа на впечатления, натрупани в спомените/съзнанието ни.
    Когато ги изразяваме като необорима истина, това е отсъждане, а когато е от свое име, тогава е мнение.

    Примери за отсъждане и вписване в графи:

    1.Витоша е гадна планина.
    2. Пешо е напълно прав.
    3. Минзухара е най-красивото цвете.
    4. Любовта е мъка.
    5. Пенка е глупава жена.
    6. Обичам Младенка.


    Същите примери, представени вече като мнение.
     
    1.Витоша е планина, от която имам неприятни спомени и усещания.
    2. Пешо, според мен, в този случай има право. 
    3. Минзухара е цветето, което намирам за най-красиво.
    4. От досегашния ми опит, това, което смятам за любов ми е донесло предимно мъка.
    5. Пенка често прави и говори неща, които намирам за глупави.
    6. Харесва ми начина, по който Младенка ме кара да се чувствам.


    Ако трябва да сведем тези примери до ниво на необорима истина, придържайки се към фактите, а не към впечатленията или мнението на този и онзи, тогава биха звучали така.

    Фактите:
    1.Витоша е планина.
    2. Пешо е Пешо.
    3. Минзухара е цвете.
    4. Любовта е любов.
    5. Пенка е Пенка.
    6. Младенка е Младенка


    Фактически, както забелязвате, става напълно излишно да се споменават дори, тъй като много малко хора биха разбрали нещо по този начин, ако не са ходили на Витоша, ако не се виждали минзухар или не познават Пенка и Младенка. И ...да, забелязал съм, че колкото по-осъзнати са някои хора, толкова по-малко думи и определения използват, а категоризации от сорта на този е по, а онзи е най, са нещо немислимо.

    Между другото, налага ми се да излитам, душици, поради което, трябва да спра дървеното си философстване за сега.
    Набързо намерих в "чудната ми тема", две мнения, където сме засегнали този въпрос.
    Ето го едното
    Ето го и другото

    Късмет и до нови срещи, може би довечера. Днес вожда е домошарче Ухилен
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Борислава
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34

    « Отговор #6 -: Март 26, 2013, 09:41:26 »

      Всеки човек,в неговия си свят,в неговата си реалност,от неговата си камбанария....Ето това простичко нещо,ако се осъзнае-няма да има засегнати.
      Моето мнение за Пешо е моето мнение за Пешо.Това по никакъв начин не касае Пешо.Не изхожда от постъпките на Пешо,спрямо мен.Произлиза от моите реакции на постъпките на Пешо.Реагирам спрямо своя опит,спрямо своите принципи,спрямо модела,който съм си наложила.Пешо дори не съществува-има я само моята реакция,моите обобщения и заключения.
      Много е лесно да останем незасегнати,ама много.
    Активен
    nikcvet
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 89


    « Отговор #7 -: Март 26, 2013, 12:42:58 »

    За някого може да е лесно да остане незасегнат, а за друг да е трудно.
    Може би целта е да не останем неприятно засегнати, ами ако сме
    приятно засегнати ?

    Струва ми се, че се засяга този, който има някаква слабост, недостатък.
    В този смисъл, това не се харесва нито на другите, нито на самия човек.
    Би било добре, ако се стараем да не засягаме другите.
    Понякога се твърди, че това може да се прави с добри намерения - да кажем,
    показваме недостатъците на човека, с цел да се поправи.
    Не съм сигурен, кое е по-правилното, но аз бих предпочел, когато нещо
    притеснява, засяга, не е приятно, просто да не се прави/казва.
    Изглежда лесно...

    За мен е важно, дали дадено мнение е правилно.
    Може да има случай, когато някой си създава неточно мнение за нещо и
    действа съгласно него.
    Активен
    Борислава
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34

    « Отговор #8 -: Март 27, 2013, 09:26:47 »

      Има засягане,когато контролния пакет е даден на Егото.Да сме приятно засегнати е още по-коварно-това е пир за Генералния Директор.
      Когато човек проумее,че мненията на другите за самия него,не могат да бъдат пълни,точни и правилни,защото те не познават неговото същество,тогава същия човечец разбира,че и неговото мнение за другите не е истинно.Осъзнавайки това,се появява уважение към околните и към себе си.Ако нещо от поведението на друг не ми допада и си съставя мнение-това се превръща в пречка за отношенията ни.Това е рамка,непозволяваща да преоткрия този отсреща,който е различен във всеки един момент.Моята истина е моята истина,Твоята си е твоя.Отговорност е да не налагаш твоята върху мен,дори и да смяташ,че аз коренно греша.
      Не е възможно всички да сме с еднакъв опит,с еднакъв поглед и разбиране.Ако в този миг Ти виждаш,че не съм дорасла за да разбера очевидното за теб,бъди така добър да ми се порадваш,докато съм още мъничка и зелена.Има време да знам,колкото теб.Погали ме бащински и дай шанс на малкото момиче да опита и да се научи.
         
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #9 -: Март 27, 2013, 09:38:27 »

    Когато гледаш в лицето на един човек и не го съдиш, защото той е също човек като всеки един и когато после гледаш лицето на всеки един друг човек, то в един момент спираш да намираш разликата, понеже ние всички имаме едно лице - Любов.
    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=uklq6Ldo1Bo" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=uklq6Ldo1Bo</a>
    Активен
    nikcvet
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 89


    « Отговор #10 -: Март 27, 2013, 11:14:05 »

    Съгласен съм, извинявайте.
    Активен
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #11 -: Септември 03, 2013, 17:55:13 »

    Мнението и оценката на всеки, за когото и да било, разказва за самия него, а не за обсъждания.
    Ако искате да опознаете човек, питайте го за мнението му, относно другите.
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #12 -: Септември 04, 2013, 11:07:19 »

    Tanq Petrova
    Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

    Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.

    Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.

    Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

    Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

    Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

    През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright