Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Грешките и отношението към тях  (Прочетена 1088 пъти)
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« -: Януари 24, 2013, 14:45:55 »

Цитат на: mariaboneva8
не е правилно това, че ние трябва да се стараем да не правим грешки, напротив колкото повече толкова по-добре.Ние сме създадени за да грешим в нещата, за да се научим
Добре де, Бонбонева, ами то тогава целия ни живот ще замине в правене на грешки. Някак си... все си мисля, че не бива всеки следващ индивид да тръгва от пещерите, да открива огъня, да разбере, че пари и т.н.
Цитат на: Ich
А няма ли как да предадеш своя опит на някой друг, например на детето си, за да не се налага да страда и то като теб?
Да може то да разбере, коя е причината за страданието?
И ако я предотврати, да не се налага да страда?
Или трябва и то да мине през ада, пък ако оцелее - оцелее?
Да, именно. Някои успяват, други не. Много са родителите, които след време казват на децата си - не искам да правиш моите грешки.
Да, но въпреки това те ги правят, но не винаги. Явно зависи от това, как му се предаде опита.

Global Moderator - Коментар
Темата е извлечена от тема Страданието
« Последна редакция: Януари 30, 2013, 22:45:04 от Модератор » Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #1 -: Януари 24, 2013, 17:44:03 »

Цитат на: mariaboneva8
не е правилно това, че ние трябва да се стараем да не правим грешки, напротив колкото повече толкова по-добре.Ние сме създадени за да грешим в нещата, за да се научим
Добре де, Бонбонева, ами то тогава целия ни живот ще замине в правене на грешки. Някак си... все си мисля, че не бива всеки следващ индивид да тръгва от пещерите, да открива огъня, да разбере, че пари и т.н.
Цитат на: Ich
А няма ли как да предадеш своя опит на някой друг, например на детето си, за да не се налага да страда и то като теб?
Да може то да разбере, коя е причината за страданието?
И ако я предотврати, да не се налага да страда?
Или трябва и то да мине през ада, пък ако оцелее - оцелее?
Да, именно. Някои успяват, други не. Много са родителите, които след време казват на децата си - не искам да правиш моите грешки.
Да, но въпреки това те ги правят, но не винаги. Явно зависи от това, как му се предаде опита.
Ами Санг може да ти е мъчно, но такава е истината...кажи ти кога за последно направи грешка..кажи ми защо направи още една грешка след предпоследната..това никога няма да се промени.Фактите говорят, че може да не повториш една и съща грешка втори път, но грешка винаги можеш да допуснеш, някоя нова например..И това продължава докато си жив хаха...
Активен
viosta
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 55


« Отговор #2 -: Януари 24, 2013, 18:34:04 »

Ами Санг може да ти е мъчно, но такава е истината...кажи ти кога за последно направи грешка..кажи ми защо направи още една грешка след предпоследната..това никога няма да се промени.Фактите говорят, че може да не повториш една и съща грешка втори път, но грешка винаги можеш да допуснеш, някоя нова например..И това продължава докато си жив хаха...

Ари , стана ми смешно от въпроса , който задаваш на Санг. С нетърпение, обаче чакам неговия отговор на въпроса ти …

Според написаното до тук излиза , че всеки човек греши …… да ама не !!! /Лазе , ще си послужа за пример с теб, тъй като най-добре олицетворяваш  модела за безгрешие ./Та ….специално Вожда / Санг / много пъти ми е отговарял на същия въпрос, обаче зададен му от мен , че: „ не счита нищо , което е направил в живота си за грешка. Винаги е правил нещата по правилния начин и е вървял по правилния път", въпреки че още спорим върху това , кой го определя правилния начин и според кой е правилен. Отговорът му тук е - „резултатът, показва дали постъпката ми е била правилна“.И разбира се всеки резултат, той тълкува като правилен. Е да, ама резултатът за него може да е правилен , за друг не . Значи излиза , че прави нещата правилно според себе си и своите виждания за правилно. Което пък още повече потвърждава , че той винаги е прав и прави нещата правилно. Значи излиза ,че има хора , които не правят грешки ……. поне  според тях. Е, ако такъв човек като него не осъзнава , че прави грешка , как да я избегне в бъдеще  и да не я  повтаря ? Как да се поучи от нея ? 

Лазе , завиждам ти за това ти качество.....поне не страдаш от така мъчителното чувство за вина , което мъчи повечето хора , които правят грешки : )

Активен
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #3 -: Януари 25, 2013, 07:16:38 »

„Всеки е способен да извърши най-долното престъпление и най-святото добро.”
Механично кимаме с глава, четейки разни крилати постулати, без да усещаме как ни се внушават различни мисловни модели, които неминуемо пренасяме в живота и своето отношение към света.
Ето, например след прочита на този цитат, умовете на всички вече са ангажирани с това да определят, окачествяват и разграничават делата на – лоши/зли престъпления и святи и добри дела, а всъщност те и двете не съществуват.
Като начало не е зле да установим единодушие по отношение на смисъла, съдържим в понятието „грешка”.
За целта, би трябвало да осъзнаем разликата между грешен начин и неправилен начин.
Отново ще се върна на старата, изпитана система на анализ чрез намиране на антиподи.
Неправилно, неправилен начин – това е начин различен с установените правилни такива, за постигане на даден резултат. Съответно антипода на неправилно е – правилно. 
Грешка, това е нещо, което сме направили (минало свършено) и ни се ще да можеше да върнем времето, че да го направим иначе, по начин, който в сегашно време ни се струва по-правилен. А сега ми кажете кой е антипода на грешка?
Грешка е абсурдно понятие, измислено от два вида хора… или по-точно – хора с два типа отношение към света и респективно към себе си.
1.   Такива, които се опитват да изтъкнат своите качества, чрез отбелязване на недостатъците у околните.
Например: „тоя е грозен”, „тая е тъпа”, „тия нищо не разбират”, „ония за нищо не стават”.
Всъщност, скритото послание, прокрадващо се зад тези вездесъщи оценки е „аз съм красив”, „аз съм умен”, „аз съм наясно с всичко”, „аз съм всестранно развит”…
Същтото важи и за израза -  „той сгреши” или „той прави еди какво си по грешен начин”. Съответно това означава – „аз не греша” и „аз знам правилния начин”.

2.   Такива хора, които считат, че поемат отговорност за делата или думите си, изпадайки в състояние на самосъжаление и покаяние, хленчейки – „аз сгреших, ще си посипя главата с пепел”.
Обърнете внимание, че казвайки „аз сгреших”, те също изтъкват, че са наясно с правилния начин. Парадокса е, че въпреки, че са наясно, малко след това правят същата грешка. И машина на времето да имаха, същата работа.

Няма такова нещо като грешка/грешен начин/грешник/грях… и проче.
Някои казват, че не грешат само онези, които нищо не правят. Аз също го използвам понякога, зависи от случая.
И да, няма как да се спъне някой, който лежи постоянно, но дали да лежи е грешно?
Все повтаряте, че безгрешни хора не съществуват. Аз пък ще ви кажа, че и грешни хора не съществуват. Съществуват просто хора, а от оценки имат нужда само мързеливите умове.
Има неща, които не ни е дадено да определяме и окачествяваме.
Например, няма как да определим неща като – кое е правилно/неправилно, тъпо/умно, добро/лошо, лъжа/истина, преходно/вечно, късмет/нещастие… и т.н.
Единствено фактите и резултатите могат да говорят тук.
Все пак има и такива стойности, които можем да определяме и ще изброя няколко за контраст.
Топло/студено, леко/тежко, светло/тъмно, високо/ниско, бяло/черно, ляво/дясно … и т.н. Общо взето – всичко, което ни казват сетивата, на базата на сравнения и усещания, без много да анализираме.
И тъй като темата е страданието, то надявам се, че от това, което се опитахме да изясним до тук, вече всички страдаме от единомислие.
Та… предполагам, че сега може да предположите, как съм реагирал на въпроси от сорта на:
Цитат на: mariaboneva
кажи ти кога за последно направи грешка..кажи ми защо направи още една грешка след предпоследната..това никога няма да се промени.Фактите говорят, че може да не повториш една и съща грешка втори път, но грешка винаги можеш да допуснеш, някоя нова например..И това продължава докато си жив хаха...
„От опит знам, че никой, никога, нищо не е научил от опит”.
Бонбонева… отговори ми на един въпрос:
Човек се ражда – грешка ли е?

Цитат на: viosta
Според написаното до тук излиза , че всеки човек греши …… да ама не !!! /Лазе , ще си послужа за пример с теб, тъй като най-добре олицетворяваш  модела за безгрешие ./Та ….специално Вожда / Санг / много пъти ми е отговарял на същия въпрос, обаче зададен му от мен , че: „ не счита нищо , което е направил в живота си за грешка. Винаги е правил нещата по правилния начин и е вървял по правилния път"
Да, правилно – никой не греши. Всяко действие, дума и мисъл дори, водят по себе си последствия. Едни определят тези последствия като добри, други ги определят като лоши. Някои страдат, други се радват.
Не се ангажирай с оценки. Страданието не е лошо нещо, нито радостта е хубаво.
Цитат на: viosta
още спорим върху това , кой го определя правилния начин и според кой е правилен. Отговорът му тук е - „резултатът, показва дали постъпката ми е била правилна“
Става дума за отношение. Когато се отнасяме с уважение към това, което правим, неминуемо е правилно и резултата ще е добър, какъвто и да е той.
 Ето, например… хората се хранят неправилно. Кой ми казва, че е неправилно? Резултата – наднормено/поднормено тегло, купища болести и т.н.
Всичко това води до други последствия, като верига е. Щом някой се отнася неправилно към себе си, разбира се, че ще се отнася така и с околните. В заключение – хората се отнасят неправилно един към друг и към природата. Кой ми каза, че е неправилно? Резултатите… фактите.
Цитат на: viosta
И разбира се всеки резултат, той тълкува като правилен. Е да, ама резултатът за него може да е правилен , за друг не .
Да, за това обикновено, когато някой дава оценката си за нещо е хубаво да го прави от свое име, под формата на мнение за самия момент, а не като общоважаща истина, неподлежаща на изменения във времето.
Повечето хора използват е-прим език. Например ще кажат – „този парк е гаден”, а не „чувствам се зле в този парк”. Това (хубаво/лошо) е от нещата, които не ни е дадено да определяме за други, освен за себе си. Няма средностатистическа гадност, според която да се направи сравнение и чрез някакъв гаднометър да се измери и приеме това за абсолютна стойност.
Друг човек, по същото време би се чувствал добре в същия парк и вероятно ще каже – „това място е хубаво”.
Истината е, че това е просто парк, а начина, по който се чувстват различните хора, докато са в този парк, нямат нищо общо с него самия.
Всеки сам за себе си избира как да отчита и обработва фактите и събитията около себе си… и как да общува със света и да го приема.
„Любящите хора живеят в свят, пълен с обич.
Враждебните хора в свят, пълен с омраза.
Същият свят.”

Цитат на: viosta
Лазе , завиждам ти за това ти качество.....поне не страдаш от така мъчителното чувство за вина , което мъчи повечето хора , които правят грешки : )
Вината, знаеш, според мен е най-неразумното, мазохистично състояние, в което може да се приведе човек. Не променя нищо, освен здравословното си състояние.
Някои хора се чувстват виновни за слънчевите изригвания, други на 3 промила спирт, блъскат човек на патерици, пресичащ пешеходна пътека на зелено и са невинни.
И в двата случая имаме пример за последствията от неправилното отношение към себе си.


Когато човек стои пред дадена дилема, по кой път да поеме, обикновено имат предварителна настройка. Едните смятат, че по който и да тръгнат ще е грешен, а другите, че по който и да тръгнат ще е правилен. И в двата случая са прави.
Цитат на: Ich
Има ли основни причини за страданието?
Има – неправилното отношение, неуважението.
Цитат на: Ich
В състояние ли е едно човешко същество да разбере същността на страданието, да се научи да го предотвратява?
Живи примери нямам, но единствения начин, за който се сещам е да се научи да приема неволите, така както и радостите.
Цитат на: Ich
Ако това е възможно, тогава ще има хора, които ще се поучат и ще водят живот, в който ще допускат по-малко страдания, както, разбира се, ще има и такива, които ще се потопяват в страданията и ще учат уроците си по болезнен начин. Но това вече ще бъде въпрос на свободен избор на всеки.
Да, аз също смятам, че е до това – какво ще избере човек за себе си. Който иска да страда, все ще си намери за какво и обратното – който предпочита да се чувства добре, ще си намери причини за това.

Цитат на: Coincidentia Oppositorum
В общи линии, вариантите не са толкова много - лесният, но по-дълъг път, и по-краткият, трънлив път с много спънки по него. Няма грешен, няма и правилен, защото всеки дава резултат и удовлетворява желаното.
Който и да изберем е правилен за нас, на този етап. Каквото и да ни се случи е най-доброто за нас. Единственото, което ни остава е да благодарим или да хулим съдбата си.
Цитат на: Житара
Убиеца също взима решение когато отнеме живот
Лъва взима това решение за да се нахрани. В природата убийството е наложително за да се поддържа баланса. Това, че някои хора го правят по неправилен начин, давайки воля на болестите си е отделен въпрос.
Цитат на: Coincidentia Oppositorum
Дай да не съдим другите, под предтекст, че сме духовни.
Напротив! Защо пък да не ги съдим. Не ни е нужен предтекст. Хищника в мен надушва хищника в убиеца. Съдя го и го линчувам, защото ми показва какво живее в мен.
Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #4 -: Януари 25, 2013, 12:37:13 »

То няма как да не зависи от гледната точка....
Говорим за Страданието, говорим за някои моменти които го пораждат, например "грешките", да те могат да водят до добър резултат, защо не!
Обаче си държа на мнението, че всеки минава през това, и то си продължава както и да го наречем.Понякога се трансформира начина на възприятие за дадения човек...Не виждам, обаче защо да не твърдя, че всеки прави грешки цял живот, след като вие твърдите, че това не е така  Ухилен и то зависещо от гледната точка...
Активен
Wolfgar
Огън, защото сега съм огън!
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 100


  • Град: Ямбол
  • Път - не е пред теб, а около теб!

    « Отговор #5 -: Януари 25, 2013, 13:17:47 »

    Е добре де ... не може ли да стигнем до консенсус?
    Например да се спрем на определението, че за някой грешка е решение донесло негативни емоции? А за друг, тези негативни емоции са в следствие на стечение на обстоятелствата и липсата на правилна информация ... и че независимо как го наричаме ... целта е да са поучим? Усмивчица
    Активен

    "Ето да вземем теб - ти си прост... не умствено разбира се ... ама се правиш на сложен ... сигурно за да си по-интересен на себе си ... Веселяк"
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #6 -: Януари 25, 2013, 15:03:22 »

    Ами да Утро..  просто приемам, че всичко изписано до тук е едно и също..просто различни думи.
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #7 -: Януари 25, 2013, 15:10:55 »

    Така е ..разбирам го Усмивчица
    Активен
    Timesbehind
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 80


    « Отговор #8 -: Януари 25, 2013, 16:06:38 »


    Механично кимаме с глава, четейки разни крилати постулати, без да усещаме как ни се внушават различни мисловни модели, които неминуемо пренасяме в живота и своето отношение към света.
    Ето, например след прочита на този цитат, без да усещаме ти ни внушаваш,че си мислим нещо, което ти си мислиш  Ухилен

    За един грешката е успех за друг.
    Активен
    equilibro
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 58


    « Отговор #9 -: Януари 25, 2013, 20:12:41 »

    Ще повярвам на някой, че е безгрешен, ако не съди другите. Много хора се застраховат за предстоящите грешки и се извиняват за отминалите като казват "няма безгрешни" или "хора сме грешки правим", все едно това е най-обичайното занимание на хората.
    В случай, че някой не използва тези изрази и се смята за безгрешен, греши много,   Страданието при безгрешните е по-силно от това при грешните. Ако се замислите ще видите, че е така. Това е, както един пенсионер ми каза, подобно на "Старостта е толкова по-гадна, колкото по-хубави са младините."
    Съвестта е най-жестокия ни съдник.
    Всеки може да твърди всичко, но съвестта си не може да излъже.
    Активен
    iamdifferent
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 11

    « Отговор #10 -: Януари 25, 2013, 20:44:17 »

       Никой няма право да съди кой грешен и кой не . Нека помислим за думите на Исус Христос към тълпата , готова да убие с камъни Мария Магдалена "Който е безгрешен , нека пръв хвърли камък върху й" , може да съди само безгрешният , а такива хора няма .
      Всеки човек прави грешки , нали заради това сме хора . Всеки сам може да види грешките си и да реши дали трябва да съжалява за тях или не . Лично аз никога не съжалявам за грешките ,просто няма смисъл , това вече се е случило и нищо не може да бъде променено .
       Разбира се друго е да покажеш грешките на човек , но не и да го упрекваш и съдиш .
         
    Активен
    nobody
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    « Отговор #11 -: Януари 28, 2013, 11:08:09 »

    Цитат на: Spiritus
    Ми много ясно че ние.
    На мен пък не ми е толкова ясно.
    Ти не беше ли някакъв християнин? Може и да съм се объркала и да не си, но много псевдо вярващи се навъдиха тук напоследък.
    Цитат на:  iamdifferent
    Никой няма право да съди кой грешен и кой не . Нека помислим за думите на Исус Христос към тълпата , готова да убие с камъни Мария Магдалена "Който е безгрешен , нека пръв хвърли камък върху й" , може да съди само безгрешният , а такива хора няма .
    Точно така, Мери. Усмивчица
    Нямаме право да съдим нито другите, нито себе си.
    Активен

    ...Nobody's perfect!
    Wolfgar
    Огън, защото сега съм огън!
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 100


  • Град: Ямбол
  • Път - не е пред теб, а около теб!

    « Отговор #12 -: Януари 28, 2013, 14:39:43 »

    Цитат на: Coincidentia Oppositorum
    Нямаме право да съдим нито другите, нито себе си.
    Аз себе си мога да съдя ... щото съм винаги невинен до доказване на противното ... ама доказателства все няма ...

    А страданието мили мои ... е всичко, е нищо ... то е като филията с мед ... едва като я идтървеш няколко пъти на земята разбираш, че е по.добре да не го правиш! Усмивчица
    Активен

    "Ето да вземем теб - ти си прост... не умствено разбира се ... ама се правиш на сложен ... сигурно за да си по-интересен на себе си ... Веселяк"
    Strannik
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 27

    « Отговор #13 -: Януари 31, 2013, 23:23:02 »

    На мен пък не ми е толкова ясно.
    Ти не беше ли някакъв християнин? Може и да съм се объркала и да не си, но много псевдо вярващи се навъдиха тук напоследък.

    Извинявам се, но не съм наясно с това разделение - вярващи и псевдо вярващи. Да не би да има нещо общо с това?

    1.   Такива, които се опитват да изтъкнат своите качества, чрез отбелязване на недостатъците у околните.
    Например: „тоя е грозен”, „тая е тъпа”, „тия нищо не разбират”, „ония за нищо не стават”.
    Всъщност, скритото послание, прокрадващо се зад тези вездесъщи оценки е „аз съм красив”, „аз съм умен”, „аз съм наясно с всичко”, „аз съм всестранно развит”…
    Същтото важи и за израза -  „той сгреши” или „той прави еди какво си по грешен начин”. Съответно това означава – „аз не греша” и „аз знам правилния начин”.
    Активен
    nikcvet
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 90


    « Отговор #14 -: Февруари 01, 2013, 10:55:16 »

    Според мен вярващите и псевдовярващите се различават по реалната сила на вярата си.

    Ако вярата се прояви като реална сила, която променя живота, лекува, и т.н. - значи
    е истинска вяра.
    Ако става дума само за размишления и приказки, които нямат реална сила и нищо не става от
    тях - значи е псевдовяра.

    Също така може да има скрити, невидими резултати, които до време да не бъдат оценени,
    но всъщност да имат голямо значение.
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright