Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Здравето и брака на децата зависят от любовта между родителите им  (Прочетена 3115 пъти)
viosta
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 55


« -: Януари 05, 2013, 00:03:31 »

    Цитати от книгата на Виилма Лууле - "Да не таим злото в себе си" 


         Човечеството съществува, ако са налице жена и мъж. Колкото и да ни се иска да извършим в живота си необичайното и несъществуващото, без единството, образувано от жената и мъжа, човечеството няма да съществува.
В това единство трябва да има ред. Уважаващият себе си човек знае своето място и се отнася с уважение към мястото и функциите на другия в семейството. В същото време това единство е гъвкав и здрав съюз, който не се поддава дори и на най-суровите изпитания.
Ако изчезне семейството, ще изчезне и човечеството. Това е равнището на днешната цивилизация.
Съвременната криза на цивилизацията е криза на материализма. Материализмът - това е властта на жената, а също така и женоподобната власт. Идвайки на Земята в различните си животи ту като мъже, ту като жени, всички ние учим уроците си. Искаме да видим какво се получава, когато човек попадне във властта на вещите или богатството.

Какви са е задачите на мъжа и жената в природата и в семейството?

Задачата на мъжа е да върви, само да върви и никога да не се спира, защото който се спира пред житейските прегради, той загива. Ако мъжът върви, то природата е заложила мъжественост в неговото придвижване и той, без заповед и без принуждение, прави всичко, което е мъжествено.

Мъжествеността включва:
-   работата на разума;
-   организацията на икономическия живот;
-   зачеването на дете.
   
      Мъжът - това е духът на неговите деца. Духът е движещата сила. Дългът на бащата е да върви.

Мъжът е способен да върви, когато има сила за това
-   силата на волята. Откъде идва тази сила?
-   Тя извира от сърцето на жената.

   Задачата на жената е да обича своя мъж. Мъжът е преди всичко. Никой не трябва да стои по-високо от мъжа, даже и детето. В Божието царство действат непоколебими закони, които не трябва да се изменят, а е и невъзможно. Мъжът не е по-главен от детето, но той е първият, когото жената е длъжна да обича. Ако тя смята друго, ще бъде принудена да страда, а обрича и децата си на страдания.

В душата си жената е длъжна винаги и във всичко да поддържа мъжа си чрез своята любов. Даже и в най- критичния момент жената е способна да извика в душата си образа на своя мъж и да го поддържа. И ако й трябва помощ, тя няма да закъснее от страна на мъжа й. Когато жената обича мъжа си, със своята любов тя подхранва неговата сила на волята.

Гърбът на мъжа е символ на силата на волята.

Жени! Обърнете внимание на гърба на своя мъж и ще разберете своите чувства. Ако е изправен, силен, красив и възбуждащ, това идва от вашата любов. Прегърбеният, изкривен, (слаб) и болен гръбнак е показател за недостатъчната любов на жената. Галете мъжкия гръб, милвайте го и го молете за прошка за причинената от вас болка в живота. Обичайте го.

На жената, обичаща мъжа си, никога не й се налага да губи сили и време за вършене на мъжката работа.

Жената, която обича, никога няма да търпи лишения тя получава всичко, което поиска. Но тя притежава и едно особено качество - никога не се нуждае от излишни неща. Тази жена притежава най-великото съкровище на света - любовта.

Жената, която обича своя мъж, се съединява с него в неразривно единство. Сигурно сте чували за семейни двойки, при които няколко дни или седмица след заминаването на жената от този свят, мъжът я последва. Тази жена всеотдайно е обичала мъжа си. На този мъж никога не му се е налагало да заделя, да „спестява“ сили. Когато източникът на любовта пресъхне, човекът умира от жажда.

Ако жената обича мъжа си, тяхното съвършено единство привлича подобното - само съвършеното: те имат съвършено здрави деца и съвършено здрав живот.

Детето идва на този свят, за да обича не своите баща и майка, а бащата и майката (като институция - бел. на преводача).

Ако жената обича мъжа си, и мъжът я обича, а те заедно образуват съвършенството. Сега вече може да се появи детето, за да ги обича и за да могат и те да го обичат.

Родител, който пита детето: „Кого обичаш повече - татко или мама? травмира неговата душа. Когато за първи път достигнах до тази мъдрост, веднага и без заобикалки попитах едно четиригодишно момченце: „Кое е по-правилно според теб — когато мама обича теб или когато мама обича татко?“. „Татко“ - изстреля от¬говора то, без да се замисля .
Задавах същия въпрос на деца от различни възрасти. Малките даваха точен отговор - татко. Малко по- големите, свикнали вече да мислят за собствената си изгода, отначало мълчаха, но в душата им се водеше борба. Когато им подсказвах отговора, те въздъхваха облекчено. Големите деца, които бяха в добри отношения с родителите си, обикновено отговаряха: „Няма нищо против, ако мама обича преди всичко татко

Съвременната жена не обича на първо място мъжа си, защото не знае колко е полезно да обичаш мъжа си. И няма да узнае дотогава, докато любовта се приема единствено като секс, грижа, безпокойство, вярност, изпълнение на дълга и т.н. Съвременната жена живее в хазартен стремеж да си изпроси любовта на целия свят. Страха от „не ме обичат“ я кара да прави колкото се може повече добро на колкото се може повече хора и последен в този списък нерядко се оказва собственият й съпруг.

Ако жената обича на първо място мъжа си - бащата на своите деца, те не могат да боледуват.

Ако мъжете имат намерение да използват разказаното от мен, за да прехвърлят на жените си своите слабости, издънки и неуспехи, те грешат! Жената може много силно да обича мъжа си, но ако майка му не го е възпитала добре, наследил е страхът „не ме обичат поради което е избуяло злобно отношение към жената, той няма да успее да различи своето щастие и да го приеме.

Синът на безхаберната, неморална жена не умее да разбере истински жена си. В жената той вижда майката, чиито недостатъци ненавижда. За да успее в живота, гой иска да наложи свой собствен ред. По правило такъв мъж не се доверява за нищо на жена си. Намесва се за дреболии, не разрешава на съпругата си да бъде истинска жена и постепенно у него се заражда ревността.

Ревността е мярка за неверност, която използва прегрешилата страна. Колкото по-голяма е неверността, толкова по-силна е ревността. Това чувство винаги е двустранно, въпреки че една от страните никога не си го признава. Тихото взаимно изтезание завършва като правило с яростна битка и разпадане на семейството, ако упорстващите съпрузи не успеят да се освободят от своето его.

Има и такива мъже, които се възползват от трудолюбието и верността на жените си. Мъжът, чиято майка е била равнодушна към семейството си, отдавайки се на разврат и пиянство, се отнася към жените като към обект на унижение. Майката не е обичала нито мъжа си, нито децата си, не е създала у сина си чувство на собствено достойнство. Човек, у когото отсъства такова чувство, започва да притъпява душевната си болка с алкохол и да води паразитен начин на живот. Жената, на която се удаде да превъзпита такъв мъж чрез любовта си, трябва да е особено силна. Такива мъже си подбират жена, която могат да унижат.

Преследването на щастието се оказва гонитба за нещо външно бляскаво, за мигновена наслада и получаване на повърхностен житейски опит, който в крайна сметка се заплаща с болка. Но човек понякога е воден от не дотам чисти помисли. Този, който встъпва в брак заради парите, ще бъде принуден да страда заради тях. А ако богатият встъпи в брак по любов и ако счита любовта като най-важна в живота си, той ще забогатее още повече. Богатството ще дойде при него за съхранение, тъй като той вече знае цената му.Много хора вече не са способни да изпитват дълбоки чувства, тъй като родителите им, а също и родителите на родителите им, не са умеели да обичат.

Майката, която не умее да даде своята любов на бащата на семейството, влиза в конфликт с децата си, тъй като те я обвиняват, без дори да го осъзнават. Те не могат да го изразят, но тяхната нервност и капризност говорят повече. Докато семейството е още цяло и в семейните свади връх взимат бащините ругатни, децата обвиняват бащата. Ако той е прекалено мек и отстъпчив, те обвиняват пак него. Дете, което даже да не знае кой е баща му, може да го мрази, но обикновено ненавижда и майка си. Ако детето е агресивно, родителят му си го е заслужил. А това, че родителите не желаят да признаят този факт, не променя нещата.

Бащата е духът на детето, а майката-неговата душа.
Духът - това е идващото. Само духът е вечен живот.
Душата поддържа и зарежда духа. Животът без душа е мъчение.

Драги родители! Какво от тях ще се съгласите да жертвате?
А сега помислете какво сте сторили на своето дете!

Пример от живота
19-годишно момиче, истинска красавица, не се е виждала с баща си повече от десет години и си го представяла като някакво страшилище - така са й го описвали. След старателното освобождаване от стреса тя почувства, че трябва да го издири и го намери.
Тя разказа: „ Влязох в стаята на баща си и знаете ли той се оказа абсолютно обикновен мъж, само че изглеждаше по-възрастен за годините си, побелял и уморен. Дълго разговаряхме. Представяте ли си-с него може да се говори дори и за любов, а с майка си не можех. Когато си тръгвах, бях обхваната от желание да прегърна баща си. Прегърнах го, а той заплака... “ Разказвайки ми за това, момичето дори и не забелязваше, че с възторг повтаряше: „Баща ми, баща ми! Тя бързо се излекува, но най-голямото й щастие беше това, че започна да възприема мъжете като нормални хора. Тя разбираше, че не може да общува с мъжете, както би го правило момиче с опита си в нормално семейство, но се стараеше. Ако в семейството липсва бащата, дъщерята няма да се справи да бъде жена на мъжа си, а син, възпитаван от майката, става „женчо“. При тях липсва опитът на семейния живот.

Душевният живот на мъжете е по-раним. Син, насилствено разделен от бащата, се разминава с духа. Мъжът е длъжен да бъде водеща фигура в живота. Как такова момче ще бъде водещо? Неговото съзнание е неспособно да се концентрира, то няма цели. Ако постоянно го предпазват и ограждат, първоначалната тъга у него постепенно прераства в злоба и потребност да се самоналожи, даже и с лошите си страни.

Когато учат детето да ненавижда баща си, го учат да мрази своя дух. Когато го учат да мрази майка си, го учат да ненавижда душата си.
Който ненавижда баща си -мрази мъжкия пол.
Който ненавижда майка си -мрази женския пол.


Дъщеря, която обича баща си, се научава да обича мъжа си. Син, който обича майка си, се научава да обича жена си.

Ако дъщерята се ядосва на майка си, едновременно с това тя се ядосва и на себе си. Ако дъщерята ненавижда майка си, тя автоматично ненавижда и себе си, тъй като майката е жена.

Ако синът се ядосва на баща си, той едновременно се ядосва и на себе си. Ако синът ненавижда баща си, той автоматично ненавижда и себе си, тъй като бащата е мъж.


Жени! Най-добре ще постъпите, ако помолите за прошка своя съпруг, помолите за прошка децата си и въпреки озлоблението отново заобичате мъжа си, дори и да не е при вас. Бащата на вашите деца се нуждае от вашата душевна любов, макар и в името на живота на вашите деца. Невъзможно е да се възстанови разпадналия се брак, но трябва да се проумеят грешките. Чрез признаване и осъзнаване на грешките идва и осмислянето, а това е като научен урок.

Мъже! Простете на майка си и на жена си, че не са успели да изпълнят най-важната задача на жената в живота - да обичат мъжа си. Простете им, че очакват на първо място да получат любов от мъжа си и не разбират, че преди да може да даде, мъжът трябва да получи.

Деца! Простете на своите майки и баби техните грешки. Простете и бащините грешки. Ако не го сторите, сами ще страдате, тъй като бащата е вашият дух, а майката - вашата душа. Ако тези две неща у вас са в противоречие, животът ви няма да се развива правилно и няма да намерите душевен покой.

Жена, която умее да мисли правилно, коригира грешките, допуснати от майка й и свекърва й.

Мъж, който умее правилно да разсъждава, умее да дочака това и от своя страна да прости на майка си, а така също и на тъща си, и на жена си.

Мъжът се озлобява само когато не може да продължи напред в житейския си път. А това става, когато няма сили - източникът му на сила е разположен в сърцето на жената.

Когато жената и мъжът встъпят в брак и мъжът в съответствие с полученото възпитание започва да командва жена си, тя завинаги се затваря в себе си. Тези хора вече никога няма да се разбират на тема любов.

Който отрича енергийната същност на болестта, т.е. зависимостта на болестта от стреса, той не може да се излекува.

Който продължава да мрази съпруга (съпругата) си след развода, няма да бъде щастлив, докато не осъзнае своите грешки. Той може да встъпи в брак с най-миролюбивия човек и веднага да се скара с него, просто защото умее да „твори“ страдания. За свое оправдание такъв човек казва: „А защо позволяват да правят това с тях? “ В това има известна доза истина - действително, не трябва да се позволява да те нараняват, но за съжаление в неговите думи отново звучи обвинение по адрес на друг. Той неусетно започва да трупа злоба, която ще унищожи и него, и децата му.

Познавам жена, която притежава невероятна способност да превръща в алкохолици всички мъже, кои¬то свързват съдбата си с нейната. Тя е своего рода пробен камък за изпитание на слаби, ощетени от любовта мъже. Кандидати за това не й липсват, но сред тях няма нито един уважаващ себе си човек. На пръв поглед гази жена е много добра, добродушна, истински ангел, по нито един алкохолик не е станал трезвеник благо¬дарение на нейната любов. Нейният собствен страх „ не ме обича “ отдавна е прераснал в злоба и е изсмукал душевните й сили. Наследената от майката злоба, замаскирана под формата на любов към мъжете, се обръща против тях с цел да ги унищожи.


Активен
viosta
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 55


« Отговор #1 -: Януари 05, 2013, 00:12:25 »

Родителите на съпрузите

Тук ще поговорим за тъщата и свекървата, за тъста и свекъра.

Както вече изяснихме, жената е тази, от чийто душевен извор се захранват мъжът и синът й, иначе нито един мъж не може да оцелее. Когато синът се жени, той си избира жена, сравнявайки и оценявайки я по мерките на майката. Жени се за жена, която прилича на майката. Това става в случаите, когато синът не е усвоил уроците, получени от майката, и иска да се учи по-нататък. Ако майката притежава някаква негативна черта в характера си, синът взима за жена точната й противоположност.

Ако майката не обича своя мъж, ако се отнася лошо към мъжкия пол, то и синът й се оказва лишен от любов. Притесненията на майката по повод женитбата на сина й са проява на нейното чувство за вина пред него. Тъй като майката не вижда грешките си, но изпитва чувство за вина, тя самата започва да обвинява. Така свекървата счита, че снаха й е виновна за това, че е неподходяща за сина й, че не го обича достатъчно и за още хиляди причини, не разбирайки, че снахата е само причина за омаловажаване на сътвореното от нея.

Снахата трябва да знае, че ако истински обича мъжа си, всички предишни недостатъци, включително и тези на свекървата, ще бъдат компенсирани. Любовта на една жена надделява над злобата на другите жени. Снаха, открила у свекърва си дори и една добра черта на характера, което й е дало повод да я оцени и уважава, в крайна сметка има спокоен и уравновесен мъж.

Разбира се, чувството за вина у свекървата е силно засегнато от такава снаха. Не умеейки да се бори с това си чувство, тя започва да завижда на снаха си. Свекървата смята, че синът й не вижда нищо друго освен жена си. Даже пренебрегва собствената си майка!
Ревнивият човек не е способен да се радва на щастието на другите. Простете й. Скъпа свекърво! Освободи се от своята ревност, защото това е злонамерена злоба, водеща към рак. Радвай се, че на сина ти му е провървяло - паднала му се е добра жена. А мъжете избират съпругата по подобие на майката.

Когато съпругата и майката са скарани, синът неволно се сърди на жена си, защото свекървата - това е душата на сина. Оттук идва и мнението на жените, че мъжът държи на майка си и не оценява съпругата си. В действителност синът интуитивно се опитва да успокои майка си - своята душа, за да може отново да заживее нормално с жена си. И тъй като и двете жени искат да господстват над този мъж, те се лишават от него - мъжът отива да търси по-спокойно място. Често се случва по-нататъшното търсене да се проточва и всяка следваща потенциална снаха става чужда за свекървата: още не успяла да се скара с нея - и на хоризонта вече е новата.

Скъпи свекърви! Ако вие наистина обичате синовете си, освободете се от обвиненията и ревността, с които разрушавате само семействата им. Ако се научите да обичате снаха си като своя дъщеря, ще направите сина си щастлив. Но затова трябва да се промените вие, а не да променяте снаха си. Не бъркайте причината със следствието. Простете си една на друга, ако и двете искате мъжът да стане по-силен, по-мъжествен и по-здрав.

Жена, която не обича мъж под чехъл, обикновено насочва своята любов към сина си. За нея синът е всичко, особено ако е единственото дете в семейството. Синът за майката е въплъщение на целия мъжки род, който е отхвърлил нейната любов. Синовната любов окриля майката. Но в един прекрасен ден синът пораства и пред погледа на майката (бъдеща свекърва) се появява момиче, което си присвоява неговата любов. Може ли майката да изтърпи такова нещо? Едва ли, доколкото свекървата отдавна е престанала да бъде просто майка - тя е приятелка и „свой човек“ на сина си. Бащата е изключен от този кръг на общуване, тъй като синът го счита за лош родител и той не участва в неговото възпитание. Майката, не успяваща да остане такава, прави детето си нещастно, а след това обвинява снаха си.

Отношенията между свекървата и тъщата са предмет на отделен разговор. И двете представляват душите на децата си. Дори да не изрича пред детето си и една обидна дума за свекървата или тъщата му, ако ги таи в душата си, това се отразява на взаимоотношенията и между децата възниква напрежение. И двамата се дразнят безпричинно. Стресът между двамата набира сили и се стига до констатацията и у двете майки: „Казвах ти да не се жениш (омъжваш) за нея (за него)! Виждаш ли от какво семейство е тя (той)? “

Проблемът с тъста и свекъра не е така актуален, защото днешните мъже нямат навик да се намесват в живота на другите. За съжаление нараства броят на мъжете, които са се закотвили на ниво емоции. Доколкото смисълът на живота на мъжете е в движението, ако тъстът не е постигнал целите си в живота, макар и много да се е старал, той ще бъде строг със зет си, не разбирайки, че дъщеря му е избрала мъжа си като негово огледално отражение. Бащата може да ревнува дъщеря си от зетя и да отхвърля всеки следващ нейн съпруг.
Същото се отнася и за отношенията между свекъра и снахата.

Караниците на майката се приемат като нещо нормално, а и най-малката забележка от свекървата е направо като плесница. Който се отърси от предубежденията, той ще се почувства уютно и сред родителите на съпруга (съпругата).

Проблемът „тъща - зет“ също не е толкова ясно изразен. Типичната съвременна тъща цени зет си преди всичко по състоятелността му и след това по трудолюбието му. Но още след първия конфликт тъщата вече не е същата. Тъщата е душата на жената. Злобата й, насочена срещу зетя, се предава на дъщерята дори тогава, когато тя нищо не знае за този конфликт.

Усещането за напрежение между жената и мъжа се отразява на родителите и на двамата. Който прости и се освободи от стреса, той няма да си навлече злобата на родителите на съпруга, нито злобата на зетя или снахата.

Каквито и отношения да съществуват между две поколения, знайте - ако виждате грешка в другия, това е ваша грешка. Този, който атакува другия, сам се намира под влияние на злобата.

Коригирането на лошото трябва да започва от себе си, от освобождаването от глупави мисли, а не от преследването на чуждите грешки.

Възможно е някой остро да реагира на моите думи и да заяви: „ Как да се радвам, когато някой се заяжда с мен, ругае ме, клевети ме и ме унижава! “ Правилно, не трябва да се радваш - само психически болен човек може да се радва на такава ситуация. Простете на своя страх и злоба пред придирчиви, свадливи и преднамерено зли хора. Простете на страха си, „не всичко е такова, каквото ви се иска“. Знайте, че това е вашият житейски урок, който сам сте си търсили. След като сте се появили на този свят, вие сте дошли да учите. Ако сте си избрала съпруг, сте „сключили“ брак едновременно и с неговия дух и неговата душа - свекър или тъст, свекърва или тъща.

Пример от живота
Майката се оплаква, че синът й постоянно слабее. Влюбен е, губи време, сили и пари за момиче, което не иска и да чуе за женитба. Тя иска да бъде свободна и като всеки нормален съвременен човек да вземе от живота всичко, което е възможно. Майката готви на сина си, грижи се той да е винаги чист и спретнат, но не смее да коментира неговите преживявания, тъй като той и без това е като изстискан лимон.
Скъпа майко! Ти винаги и преди всичко си ценила материалната сигурност. Обичаш парите и красивите вещи, но не си обичала мъжа си така, че да стане по- мъжествен. За теб мъжът е като автомат, който те осигурява, но съжаляваш, че не си се омъжила за по-имотен. Синът ти е продължител на бащиния си живот - за повече не е и мечтал. Избира си съпруга като огледален образ на майката. Избраницата на сина ти е увеличена твоя репродукция. Увличайки се по модата да бъде свободна, тя самата не я разбира правилно. Ако ти разбереш грешките си, синът ти ще бъде избавен от своите страдания.
Никога не си говорила със сина си за живота и за хората, тъй като винаги си била заета с по-важни неща. Ако едва сега решиш да наваксаш този си пропуск, синът ти отново няма да те слуша - просто времето за поучения е отминало. Сега се налага той да изпита болка, за да се научи да прави верни изводи.
Твоята душевна болка говори за грешките ти. Можеш да помогнеш на сина си, като помолиш неговата душа да ти прости, че си го лишила от майчински поуки и с това си го натоварила с днешните трудности. Прости на себе си и поискай прошка от тялото си, че с чувството си на вина си навредила на сина си. Ако прошката идва от все сърце, синът ще се промени сам или ти ще почувстваш, че ти се дава възможност да го поучаваш. В такъв случай момичето, което се е появило в неговия живот само като потребител или се е разплащало за услугите с тялото си, ще изчезне от живота му. И това ще стане без никой да е наранен, защото благодарение на преобразяването ти синът ти ще се промени и няма да реагира болезнено. Но ако той не иска да те послуша, това означава, че още не си коригирала своите грешки. Само така ти се е сторило.

Не забравяйте - детето ви е такова, каквито сте вие самите или пък сте го принудили да стане такова, „затягайки гайките“, а сега отново искате да извършите насилие над него и да го промените. И отново от лични съображения - за да не ви наранят собствените ви грешки. И хората да не ви сочат с пръст.

Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Здравето на децата индиго
Децата индиго
giti 3 4422 Последна<br />публикация Юли 13, 2009, 19:58:53
от giti
Здравето - необходимо условие за медитация
Йога
Админ 0 862 Последна<br />публикация Януари 09, 2010, 19:15:05
от Админ
Чакрите- вълшебните колела на здравето
Езотерика
Paladin60 0 2106 Последна<br />публикация Февруари 23, 2011, 17:39:47
от Paladin60
Кратки общи характеристики и основни съвети към родителите
Децата индиго
Симон Живков 8 1385 Последна<br />публикация Август 02, 2012, 18:59:58
от Verji
Какво са родителите и какво децата?
За родителите
Sunshine(sun) 14 1674 Последна<br />публикация Юли 29, 2012, 14:54:18
от мушу

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright