Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Различни възгледи за Рогатия симпатяга  (Прочетена 1003 пъти)
nobody
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 68


« -: Януари 04, 2013, 18:59:07 »

Бих искала да пропусна уводните формалности, но по-приоритетно ми е желанието да бъда разбрана, отколкото лаконична.  Тази тема е една от малкото, които не са основани на религиозности. В името на баланса – надявам се, че няма да възразите (всъщност, все едно ми е дали ще има мрънкащи или не),  нека поне тук подходим аналитично. Това не означава да се обстрелваме с цитати и недоказани факти, както се случи в една тема с близко по звучене заглавие, или да се караме. Добре би било, ако наистина видим различни възгледи. Смятам, че за всяко мнение има аргументация – дори да сме убедени, че е невярно. Не пречи да разгледаме кой-какво мисли и, за мен, по-важното – защо. В причините можем да открием и евентуалната грешка. И пак от тях, да си направим по-близки до истината изводи.  Нека не гледаме на споровете като на неизлечима и заразна болест, но и препоръчвам да запазим добрия тон.  Ако ви е интересно, четете. Ако имате какво да кажете, пишете.  Но ако нямате – не се чувствайте длъжни да драскате безсмислици. За съжаление, оказва се, че не е излишно да казвам, че не е редно да има флууд. Не е моя прищявка или каприз, а стремеж за нормален и адекватен разговор. Толкова за това. Ако не сте го разбрали – просто пропуснете тази тема, а и която и да е друга моя.


Във всяко произведение има негативен герой, даже и в Илиада.  Ухилен В истинските шедьоври, в творбите, обаче, всеки образ е въплъщение на много качества, които търпят развитие. Точно за това може би е добре да премислим критериите си, според които оценяваме повечето неща. Ако има и изготвен модел, по който съдим околните, още по-добре – ще има с какво да се занимаем, например – с премахването на тези навици. Както във всичко има някой зъл човечец, може би не би било излишно да му обърнем малко внимание, за да разберем мотивацията му. Обикновено знаем кои са лошите, но рядко ни се показва защо са такива, а още по-рядко ние се опитваме да проверим сами.
Като за начало, възнамерявам да започна с един кратък откъс от сатанисткия сборник със свободни съчинения, в библейски формат – „Библията на Сатаната” (не говоря за codex gigas), превърната в едва ли не свещено писание от една огромна сбирщина заблудени и заблуждаващи се хора, каквито са сатанистите, макар че сатанизма на Антон Лавей е като детска игра, сравнен с реалността в тези секти.
Преди цитата, ще поясня горните два-три реда или по-точно, какво според мен не им е наред на сатанистите. Когато се зачетох в тяхната „библия”, открих, че съм в огромна опасност. За малко да се съглася с логиката им. За това мое кривване от правия път подпомогнаха основно няколко неща:
Цитат
2. Отворете си очите за да видите, о хора, с плесенясали умове! Чуйте ме, смутени милиони!
3. Защото се възправям за да отправя предизвикателство към мъдростта на света — да поставя под въпрос „законите“ на човека и на „Бога“!
4. Искам доводи за златното ви правило и искам да знам причината за десетте ви заповеди.
5. Пред никой от печатните ви идоли аз не ще се поклоня с примирение и който каже ми „ти трябва да се пре-клониш“, става моят смъртен враг!
Дотук добре. Виждаме доста силно изразено недоволство спрямо религиозните постулати, бунт, непримирение и индивидуализъм. Браво на Лавей. Но малко по-надолу –
Цитат
8. Този, който обръща и другата си буза е страхливо псе!
9. Удар за удар, присмех за присмех, присъда за присъда — с прибавен, по избор, задълбочен интерес! Око за око, зъб за зъб, винаги четворно, даже и стократно! Превърни се в ужас за врага си и когато намери своя път, ще се е научил по-мъдро да размишлява. Така ще бъдеш уважаван във всички пътеки на живота. А твоят дух, твоят безсмъртен дух, ще живее, не в неосезаем рай, а в мозъците и мускулите на тези, чието уважение си спечелил. „
И така нататък... Извинете ме за краткото отклонение, но нямаше как да се въздържа да отбележа абсурдността на тези убеждения. Подобно е мнението ми и за някои други господстващи безумия, но за това по-късно, много накратко. Стана ми навик да повтарям, че такова е моето мнение и не го налагам на никого.
Да видим какво ни казва Лавей за идола на илюминатите.

Цитат
„Римският бог Луцифер, бил носителят на светлината, духът на въздуха, олицетворението на просветлението. В Християнската митология, той станал синоним на злото, както може и да се очаква от религия, която е увековечила съществуването си с мъгляви дефиниции и фалшиви стойности! Дошло е време за поправяне на неверните данни. Фалшивите морализми и окултните неточности трябва да се корегират. Макар и забавно, повечето истории и приказки за дяволопоклонничеството, трябва да се считат за отживели нелепости, каквито и са. Казвало се, че истината „ще направи хората свободни“. Истината сама по себе си, не е освободила никого. Само СЪМНЕНИЕТО може да донесе освобождение на ума. Без чудотворния елемент на съмнението, вратата, през която минава истината би била плътно затворена, непроницаема и за най-усърдното блъскане на хиляда Луцифери. ”
Малко се е объркал човека, защото не знам светлината на Луцифер да се е появила заради съмнение и въпроси към тъмнината. Но нищо. Ухилен Малко по-натам продължава:
Цитат
„Понятието „Бог“, както се тълкува от хората, се е променяло толкова много през вековете, че Сатанистите просто приемат дефиницията, която им подхожда най-добре. Винаги човек е създавал боговете си, а не те него. За някои Бог е добър, за други е ужасен. За Сатанистите „Бог“ — с каквото и име да се нарече или без каквото и да е име въобще — се счита за балансиращият фактор в природата, а не като имащ нещо общо със страданието. Тази могъща сила, която прониква и балансира вселената, е твърде безлична, за да я е грижа за щастието или нещастието на създанията от плът и кръв върху тази топка от мръсотия, върху която живеем в момента. ”
Не са ми интересни сатанистите, но тук смятам, че са прави. Ще си позволя да цитирам още нещо за Луцифер. Авторът е Иван Стаменов, а откъсът е взет от есето му, озаглавено „Идването на Ариман”.
Цитат
„Луцифер – носителят на светлината. Често е отъждествяван
без основание със Сатаната (Сорат) в юдейските книги. Също
толкова неоснователно е да му се приписват и качествата на
Ариман. Според Щайнер в третото хилядолетие преди Христа, в
земите на днешен Китай, Луцифер се е въплътил (дошъл в
човешки облик) на Земята. Това негово въплъщение не може да
се разглежда едностранчиво като нещо „добро“ или „зло“.
Знанията, и тогава, и днес, могат да се ползват както за благото
на хората, така и в тяхна вреда. Тези знания, дадени от Луцифер,
пречупени през културата на различните народи, са причината
за възхода на древната езотерична мъдрост, каквато я намираме
в културните епохи до гръко-римската. От друга страна обаче,
Луциферовият импулс може да отклони човечеството от отре-
дения ход на еволюцията, защото знанията, които е оставил, са в
основата и на проявления като гордост, отчуждение (към ближ-
ните и природата като цяло), свръхемоционалност, мистицизъм
(в който няма Любов) и илюзорните представи за свръхсетив-
ните светове.”

Съгласна съм с това, а и съм твърдо убедена, че отговорността за всичко е лична, тоест дяволския образ е просто средство, удобно на управляващия елит, за манипулация. Но все пак си мисля и, че дяволът, такъв, какъвто го описват, е мит. Може и да греша, не знам.
Не разбирам защо Луцифер, Бафомет или злия дух, след като... подобно на Волдемор, не бива да се назовава,  има стотици имена. Както и да е. Ще се опитам да опиша каква е моята представа за омразния образ, присъстващ навсякъде.

 Все по-механизирани сме, а един от рефлексите, които сме придобили с тази роботизация, е да търсим виновни, а не причини или последствия, както и да определяме разни неща като полезни или вредни, отново без да вникваме в тях. Това е и основата на представите ни за Сатаната. Не ми харесва това гръмко название, а за мое съжаление – списъкът на имената му е дълъг, но всички са превзети и пропагандни. Разглеждаме го като личност по подразбиране, но... Толкова народ провъзнасят Христос, а дори за неговото реално съществуване нямаме доказателства, какво остава за „никому непотребният дявол”? Някой да го е видял, да го е нарисувал поне... Ето, за Христос си имаме Дейвид/Давид Ротшилд  и вече е друго нещо! Ухилен  Вероятно е необходимо да отбележа, че тези извратени драсканици или опити за портрети на „Рогатия” не биха могли да се приемат за нещо меродавно.
Може би сатаната е с даркуъркърски корени и задължения, т.е. да тормози бедните хора, да им пречи и т.н. Но за какво би било на някой, равен на Всевишния, да се занимава с нас? Даже всеобичащият Бог е вдигнал ръце от нас, като ни е оставил уж на произвола на съдбата. Нима на този толкова силен дявол сме му нужни ние, въпреки че вървим в промоционален комплект с доста проблеми? Някои ще побързат да кажат, че явно не е силен, но тогава – питам аз, защо е оставен от добрия, Не-рогат, да ни разваля идилията? Сами ли сме си виновни? Тогава защо е неизменна част от репертоара на отдадените християни тезата, че дяволът пречи?
В ролята си на гадюха, ни изкушава да престъпваме божиите повели, но наистина ли това е толкова безполезно? Мислите ли, че ако вечно следваме това, което някакъв невидим Бог ни е казал, ще има развитие, а същият този Бог ще бъде доволен от мрънкащите му марионетки? За мен, това е в разрез с вярата в Бог. Точно тази вяра би трябвало да ни мотивира да се учим, да бъдем толерантни и разбиращи, а не наивни и императивни. Би трябвало да напътства, когато е необходимо, но да не ограничава, за да има развитие. А развитие от само себе си не може да има, все трябва да е търсено или предизвикано някак. В случая, този, който пробужда любопитството, предлагайки „забраненото” , вади наяве една изключително важна черта от човешката същност. Няма как да го прави заради някаква лична изгода или елементарно съперничество, защото все пак знае, че ще бъде наказан. 
На много места присъства идеята, че се появява същество, което постига користната си цел като предлага знание. Вече споменах Луцифер, макар че предвид неговата популярност не беше задължително. Друг пример можем да видим в древногръцката митология, а именно Прометей. Името му означава прорицател, според учебника ми по литература, но дали прорицател, или просветител остава под въпрос. Това, което той прави е да даде огъня на хората. Или с други думи, светлина, заради която отново бива наказан. Друг пример, при който основното е мотивът за светлината и наказанието, е Озирис. Още нещо общо между тях е, че при всички присъства идеята за водата, подземното царство и змията.
Факт е, че фолклорът навсякъде по света, включително и нашият,  описва как красивият смелчага с безброй добродетели, какъвто е винаги главният герой,  слиза в подземното царство, и между всичките препятствия за чудо и приказ, преминава и през подземната река, а след това се сдобива със знание и магически умения. По-късно, с монотеистичните  религии се появява и изчистеният образ на Сатаната, който представлява изкривяване на образа от носещ добро на носещ зло чрез знанието (и изгонването на Адам и Ева от Рая се дължи на добитото чрез изяждането на ябълката знание, предложено от Змията, което от добро се превръщя в акт на зло).
Значи, в един момент докато се говори за смелчагата, знанието е възнаграждение, за преодоляни препятствия. Аз лично не знам да се говори за изпратени от дявола препятствия в случая, а по-разпространено ми се струва виждането, че са предизвикателства. След успешното представяне, нормално е да има награда. И така. А после, появяват се разни религии, с техните велики морални ценности, и същата ситуация излиза дело на Сатаната, започват да се търсят виновни и да се бяга отговорност, а наред с това от ученията, проповядващи любов и доброта, се превръщат в такива, борещи се срещу едно въображаемо, току-що появило се зло. Какво съвпадение, че злото се появява точно с религиите, не мислите ли! Ухилен 

В романът на Оруел „1984” се казва, че войната не се води с цел да бъде печелена, а и никога не е била водена на този принцип. Дори на места, където времената се броят за мирни, остава вечната борба между доброто и злото, която присъства във всяка една религия. Прилича ми на резервен вариант.
Идните редове са цитат от речта (от 4 юли 1899) на Албърт Пайк, основателят на Ку Клукс Клан:
Цитат
„Ние вярваме в един Бог, обаче това е Бог, комуто не се кланяме суеверно. Религията на масонството трябва да бъде продължена от всички нас, посветените във високите степени, в чистотата на Луциферианското учение. Ако Луцифер не беше Бог, то щеше ли Адонай (Христос), чиито дела свидетелстват за жестокост, човешка омраза… и отклоняване от науката, да го клевети? Да, Луцифер е Бог, но за съжаление и Адонай е Бог. Защото законът на вечността казва, че няма светлина без сянка, красиво без грозно и бяло без черно, защото Абсолютът може да съществува само в два бога… Затова сатанинското учение е ерес. И истинската чиста философска религия е вярата в Луцифер, Бога на светлината, който е равнопоставен на Адонай. Но Луцифер, Богът на светлината и на доброто, се бори за човечеството срещу Адонай, Богът на тъмнината и злото…“
Хм, май присъства лек елемент на противопоставяне в идеологията на управляващите... Ама... Маааалко е вероятно да се възползват от господстващия идиотизъм и да го задълбочават с подобни опозиции. Ухилен
Във първата част на „Властта на тайните общества”, Хелсинг  пише:
Цитат
„Доколкото знам, движението на т.нар. „Илюминати“ започва около 300 000 г. пр.Хр. когато в Месопотамия група хора, наричани днес Илюминати, се инфилтрират в БРАТСТВОТО НА ЗМИЯТА и го използват за своите недобронамерени цели. Много е вероятно тази драма да е започнала значително по — рано, а именно по времето, когато се е развило Егото. Събитията обаче могат да бъдат проследени само чрез действията на „Братството на змията“, които след 3000 поколения са продължени от групировки като евреи, християни, свободни зидари или други известни организации. Въпреки че тази игра днес се аранжира от неколцина членове на Ционистката общност, тя нито е започнала с тях, нито ще завърши с тях. Това, чието начало някога е поставено, днес функционира със същата закономерност, и е достатъчно да разгледаме последните събитията, за да видим къде е проблемът.”
За частта от форума, които на секундата ще приемат този цитат като доказателството, че змията, символизираща дявола, е от лоша, по-лоша, ще повторя – група хора навлизат във това братство и започват да го използват. Тоест, с други думи – то се превръща в инструмент, използван от определени хора.
Да обърнем внимание на удебеления шрифт. Не, всъщност грешка – на удебеленото изречение. Ухилен Негативното е въпросната организация, а не инструмента, който те използват. Организацията се появява във времето, когато се е появил култа към Егото, тоест е разбираемо желанието да завземат властта. Както виждате, успели са.
През 3400 г.пр.Хр. членовете на гореспоменатото братство на змията започват да носят престилки, като демонстрация на покорството си пред боговете, дошли от небето с „летящи колела“. Днес, а и последните ... хиляда или две хиляди години същият вид престилки се използват в масонството. Това е просто пример, един от многото, че има голяма връзка между днешните управляващи и символът на змията и дявола, но те не са едно и също. Преди да се появят предците на днешните илюминати в Братството на змията, там е било друго и по всяка вероятност сатаната не е бил разглеждан като такъв.
Друг пример са евреите и техният бог. Никога не го наричат баща или отец, а Яхве и Ел Шадай. Ел Шадай, обаче, е Шайтанът (в мюсюлманската митология това е едно от имената на дявола), т.е. „падналият ангел“. Съвпадение?
Ще цитирам и Новият завет на Сатаната, пазен строго от ордена на Баварските илюминати. „Заветът“ е  станал достъпен на широката общественост за първи път през 1875 г. когато куриер на Баварските илюминати е ударен от мълния, докато язди от Франкфурт за Париж, което явно е довело до конфискация на една част от информациите за световната конспирация. В него се казва:
   
Цитат
„Първата тайна как да се управлява и как да се контролира общественото мнение, е необходимостта да се поддържат раздори, съмнения и противоречия толкова дълго, че хората да престанат да се ориентират в безпорядъка и се убедят, че би било по-добре да нямат собствено мнение за държавно — правните дела. Народните страсти трябва да бъдат разпалвани, като се създаде бездуховна, мръсна и противна литература. По-нататък е работа на печата да докаже негодността на не — илюминираните във всички области на държавния и религиозния живот.
   Втората тайна е в това да се подбуждат до крайност всички слабости у хората, всички лоши навици, страсти и грешки, докато те престанат да се разбират помежду си. Преди всичко трябва да се пречупи силата на индивидуалността, защото няма нищо по-опасно от нея. Когато един човек е надарен с духовни творчески сили, е в състояние да постигне повече отколкото милиони други
...
Чрез развращаване на обществото хората да загубят всякаква вяра в Бога.”
 Май се поувлякох с цитатите, но – последно, още един откъс от „Властта на тайните общества”-
„Илюминатите никога не биха имали толкова власт, ако хората не се оставяха да бъдат използвани. Сталин, Наполеон и Саддам не са убили никого лично (предполагам). Те са заповядвали, т.е. са използвали неведението, невежеството и инерцията на другите и са ги употребили срещу самите тях.
   Хората, в чиито представи всички злини се дължат на някое противниково създание — като сатаната, Бафомет или Ариман — и прехвърлят спасението върху други — например Буда, Исус, Мохамед и Майтрей — според мен не само са напълно зависими и духовно незрели, но и достойни за съжаление. Когато някой каже нещо подобно, той доказва, че е зависим от сили или власти, безволево се е оставил на тях и не е отговорен за нищо, което има връзка с него или обкръжението му.
...
Опасността на този свят не идва от Илюминатите или от който и да било тиранин — не, тя идва от безхаберните хора. Ако не бяхме толкова невежи, мързеливи и безкритични, нямаше да могат да ни използват. Всеки, който знае, не може да бъде използван, тъкмо защото знае.
   Още веднъж: _„И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни!!!“
   Основната причина на проблема не е вън, а вътре в нас. Затова външно ние виждаме отразен вътрешния проблем Илюминатите са предизвикателство за нас. Те форсират страховете ни и изпитват отговорността и доверието ни в самите нас.
   Моля, вгледайте се в живота си. Ако си припомните най-тежката и най-неприятната ситуация в досегашния си живот (нещастие, раздяла, клинична смърт, тежка болест), може би ще осъзнаете, че в такива моменти сте научили най-много. Дори да е било неприятно, даже болезнено, впоследствие сте разбрали много неща и сте станали по-зрели.

Мисля, че след всичко казано дотук стана ясно, че според мен това, което наричаме дявол, е просто оправдание за нещастията, които се случват. Но от друга страна, ролята му е много ценна, защото поддържа баланса и ни помага, давайки ни антипример. А че ние сме способни да покварим всичко, аз мисля, че е факт. Но този факт не произлиза от нечия лошотия, а от невежеството. Има надежда, но тя не е в духовните учители, и не мисля, че е глобална. Ролята на истинските водачи е да напътстват. Но отговорността дали ще се загубим е наша, а към момента везните са наклонени точно в полза на губенето. Намигване
« Последна редакция: Януари 05, 2013, 13:39:34 от Модератор » Активен

...Nobody's perfect!
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #1 -: Януари 04, 2013, 20:49:12 »

    По един или друг начин Сатана си е член на изпитната комисия.
    Каква е неговата роля и методи не са наша работа да знаем.
    Всички велики Учители на човечеството са преминали през
    неговите изпитания преди да им бъде дадена Мъдростта.
    Пред Сатана е последния изпит.
    И всеки преклонил глава пред него е загубен.
    Всеки устоял на неговите съблазни и заплахи
    е пребогато дарен от Този който е създал и него самия.
    Забавни са ми сатанистите които само се хващат
    за десетте божи заповеди но зъб не обелват по Новия
    завет и писаното в него -точка по точка,ред по ред да коментират...
    Реално самия Христос с делото и Словото  си надгражда нова висота
    в Душите ни.
    И със силата която Му беше дадена надгради над десетте заповеди.
    Затова и има Нов завет и Стар завет...единия не изключва другия,а го допълва.
    Мислил съм и какво би било ако нямаше Сатана...
    Мислил съм и какво би било ако този свят беше едно идеално място
    за което много хора сега мечтаят...
    В такова идеално общество щеше да има спешна нужда от пакостник или Сатана ако щете,
    който да създава проблеми за решаване около които щеше да се консолидира
    това общество.
    Образно казано нещо като бръмбар в мравуняка.
    И тези пакостници в това общество отново щяха да бъдат такива хора като нас тук.
    По един или друг начин ние които сме от това тесто замесени сме винаги някакъв
    осредняващ фактор като  роля и сила на въздействие.
    В противен случай мисля че няма да има и равновесие...
    С горните размисли не цитирам никого.
    Нито искам някой да се ангажира с тях...
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    кръгове
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 186


    Слънчице

    « Отговор #2 -: Януари 04, 2013, 22:40:02 »

    А дали се замисляме ,че този баланс е едностранен..
    Ако мислено разделим един кръг на две ,
    горе долу от едната страна е сатаната,
    а от другата е доброто.
    Ама нали не през средата ами на завой малко...
    Та едното винаги доминира в даден интервал от време
    и след него идва противоположното,
    ноо.. винаги се засичат Там на завоя.. и се получава това нашето хем сатаната тук ,хем доброто до него се смеее..
    странна работа е ,,,поне за мен..
    Позитивно гледам ,поне не ме боли главата от розови мисли..
    Активен

    Страданието съществува,защото хората са привързани към желанията си!
    Линк за посланията на доброто
    http://dreamland-bg.com/index.php?topic=4081.0
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #3 -: Януари 05, 2013, 01:17:11 »

    И описа много близко символа на Дао.
    Бих добавил че това е едно динамично
    равновесие.
    И там някъде на границата между черното
    и бялото Е и  работи Той...
    И всеки близо до този Център няма да се
    поблазни и от едното или само другото.
    Ще остави несъщественото и ще избере
    същественото защото просто ще знае...
    къде е Центъра...

    P.S. Суета на суетите,всичко е суета.
    Тази фраза е от Еклесиаст, 600 г, по -рано
    тази фраза е писана от Лао Дзъ
    А после я намерих 5400г. г по -рано писана
    в текстовете на Хермес Трисмегист.
    И си дадох сметка че за толкова години
    цивилизация нищо не се е променило
    кой знае колко щом не мога да се изсмея
    на тази фраза като на някакъв архаизъм...
    от някакво далечно минало антично време...
    Много има за правене...
    « Последна редакция: Януари 05, 2013, 01:31:59 от Странник » Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #4 -: Януари 05, 2013, 13:09:53 »


    Само СЪМНЕНИЕТО може да донесе освобождение на ума. Без чудотворния елемент на съмнението, вратата, през която минава истината би била плътно затворена, непроницаема и за най-усърдното блъскане на хиляда Луцифери. ”
    Малко се е объркал човека, защото не знам светлината на Луцифер да се е появила заради съмнение и въпроси към тъмнината.


    Може би той е имал предвид ползата от поставяне под съмнение наложени преди това възгледи? Една критичност към тях? И оттам възможност за откриване на нещо ново?


    Цитат

    Но нищо. Ухилен Малко по-натам продължава:
    „Понятието „Бог“, както се тълкува от хората, се е променяло толкова много през вековете, че Сатанистите просто приемат дефиницията, която им подхожда най-добре. Винаги човек е създавал боговете си, а не те него. За някои Бог е добър, за други е ужасен. За Сатанистите „Бог“ — с каквото и име да се нарече или без каквото и да е име въобще — се счита за балансиращият фактор в природата, а не като имащ нещо общо със страданието. Тази могъща сила, която прониква и балансира вселената, е твърде безлична, за да я е грижа за щастието или нещастието на създанията от плът и кръв върху тази топка от мръсотия, върху която живеем в момента. ”
    Не са ми интересни сатанистите, но тук смятам, че са прави.


    Защо смяташ, че тук са прави?

    Цитат

    Съгласна съм с това, а и съм твърдо убедена, че отговорността за всичко е лична, тоест дяволския образ е просто средство, удобно на управляващия елит, за манипулация. Но все пак си мисля и, че дяволът, такъв, какъвто го описват, е мит.


    Може да е така. Но дали не може Той да съществува реално?

    Цитат

    Толкова народ провъзнасят Христос, а дори за неговото реално съществуване нямаме доказателства, какво остава за „никому непотребният дявол”? Някой да го е видял, да го е нарисувал поне...


    А как бихме могли да докажем тяхното съществуване?

    Активен
    nobody
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    « Отговор #5 -: Януари 05, 2013, 15:16:34 »

    Цитат
    Каква е неговата роля и методи не са наша работа да знаем.
    А чия?
    И кое е наша работа, т.е. какво бихме могли да знаем?

    Цитат
    Всички велики Учители на човечеството са преминали през
    неговите изпитания преди да им бъде дадена Мъдростта.
    Пред Сатана е последния изпит.
    Звучиш сякаш не само си минал по този път и си надраснал това ниво - "велик учител", а и си документирал лично преминаването на милиарди души.
    Ако е така, сподели това, което си открил.
    Ако не е така, пробвай да се аргументираш. Намигване

    Цитат
    И всеки преклонил глава пред него е загубен.
    А другите намерени ли са?  Затъпяване
    Пак ми се струва, че изразяваш твои мисли и разсъждения, но половинчато, тъй че да звучат мистично, а и безкрайно меродавно... А това в известна степен не съответства много-много на реалността. И, уви, не всички могат да разберат гениалния замисъл. 

    Цитат
    Забавни са ми сатанистите, които само се хващат
    за десетте божи заповеди, но зъб не обелват по Новия
    завет и писаното в него -точка по точка,ред по ред да коментират...
    Всеки коментира това, което му е по-удобно.
    Това не е проблем... Не и колкото факта, че и коментарите са според удобството, абсолютен субективизъм и едностранчивост. Разликата е, че някои го разбират и се стремят да избягат от този стереотип, а други - не. Вторите се носят по течението, в повечето случаи неразбрани и неоценени.Приписват това неразбиране спрямо идеите им на съмнението, което - според тях, проповядва Сатаната. И се започва с обвиняването...

    Цитат
    Мислил съм и какво би било ако нямаше Сатана...
    Мислил съм и какво би било ако този свят беше едно идеално място
    за което много хора сега мечтаят...
    Няма значение дали има Сатана, или няма. Светът, в който живеем, зависи от нас.
    Този сатанински образ в случая е оправдание, което използваме, и не виждаме, че всъщност е доста важен и... полезен.

    Цитат
    В такова идеално общество щеше да има спешна нужда от пакостник или Сатана ако щете,
    който да създава проблеми за решаване около които щеше да се консолидира
    това общество.
    Не мисля така! Едно здраво общество, където хората са достатъчно разумни - а не мазохисти, няма как да допусне нещо подобно. А дори да има, ще бъде нещо временно.
    Едва ли ще приписват "отклонението" от правия път на някого и още повече - не биха търсили виновници. Според мен, в едно такова общество и образът на дявола - макар и не като бог, би бил почитан, защото ролята му е много важна. Изкушенията и "създаването на проблеми", които всъщност не са проблеми, биха били ненужни в това общество. Но и да ги има, ще са тълкувани и изживявани по съвсем различен от нашия начин - биха се приемали с радост и разбиране.
    Така си мисля, може и да греша.

    Цитат на:  кръгове
    А дали се замисляме ,че този баланс е едностранен..

    Съжалявам, но не мога да кажа нищо. Дори бегла идея нямам, какво искаш да кажеш.

    Отказвам се. И мнението на Странник предизвика много сериозно недоумение. Ето, сега не бих отказала да се появи някой, който да ме просвети. Ухилен

    Цитат
    Може би той е имал предвид ползата от поставяне под съмнение наложени преди това възгледи? Една критичност към тях? И оттам възможност за откриване на нещо ново?
    Да.

    Цитат
    Защо смяташ, че тук са прави?
    Защото според мен всичко е субективно, с изключение - баланса.
    За едни доброто е едно, за други друго, но в крайна сметка - хармонията е една за всички.
    И Толстой го е казал - "Всички щастливи семейства си приличат. Всяко нещастно е нещастно по своему." Съгласна съм. Между другото, този човек е бил гений. Ухилен

    Цитат
    Може да е така. Но дали не може Той да съществува реално?
    Не знам, ти как мислиш?

    Цитат
    А как бихме могли да докажем тяхното съществуване?
    Това с доказването на каквото и да е ми е тъмна индия...  Даже задачите по математика за доказване ги пропускам вече. Ухилен
    Активен

    ...Nobody's perfect!
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #6 -: Януари 05, 2013, 17:41:02 »

      Странниче, наистина имаш много дълбок изказ. Не се наемам да го съдя, понеже виждам, че има хора, които явно го разбират, защото те наистина му се възхищават, но аз, някак си, не го разбирам твоя изказ. Неразбирането може би поражда и гнева.
      Един човек ме попита: Къде мислиш, че е ключа за разгадаването на неговите думи? - тъй като той беше негативно настроен, и иронично добави: Може би под голямото дърво на живота?! - Аз се позамислих, попремислих, пък рекох(за твоя изненада странниче):
       - Може би ако посадя едно такова живо дърво насред пустото поле и всеки ден търпеливо го поливам; ако търпеливо чакам с години - двайсет, триисет - то да порасне високо и яко, с дебели клони порасли на всички страни; и ако един ден легна под сянката на това вече узряло дърво, скриващо ме от яркото парещо слънце; и може би тогава ще открия ключа: Търпението. - пак попремислих, но бързо избъбрах: - А може би ще съм прекалено тъп и ще му препсувам майката цинично, преди да го отсека с дедовата резачка... - млъкнах, но ето че скоро тържествено изрекох: - Но ето тук се крият двата пътя към енигмата на странниковите слова: Търпението или Гневът!

       
      Въпросът е как прозвуча това: иронично или сериозно?
       
    Активен
    nobody
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    « Отговор #7 -: Януари 09, 2013, 15:06:34 »


    Следният материал се явява откъс от едно проучване направено от Джон Дийн през 1833 г. относно култа към змията наречен с термина „офиолатерия“ („ophiolatreia“). През целия си живот авторът е напълно посветен на тази тема и търси свидетелства навсякъде. Той изследва масивна база данни от древността, пътеписи, легенди и фолклор. В голяма част от книгата си описва древни мегалитни храмове и комплекси като репрезентации на змии. Неговите проучвания добавят още една частица към специалната роля, която змиите и влечугите играят в религията и митологията.

     


    Мексико


    Всеки детайл в религията на Новия Свят, открит от Кортез и Пизаро свидетелства за един общ произход на вярванията заедно с тези в Египет и Азия. Същото поклонничество към слънцето, същите пирамидални монументи и същото съпътстващо ги поклонничество към змията се явяват техен отличителен белег.

    От Хосе Акоста – един от първите европейци, който предоставя детайлна картина на физическата и човешката география в Латинска Америка и чиито изследвания за индианските цивилизации и Новия Свят са основен източник на информация в продължение на няколко века – научаваме, че храмът на Вицлипуцлие бил построен от големи каменни блокове във формата на змии прикрепени една към друга, а стените на огражденията също били изрисувани с фигури на змии. Този бог – Вицлипуцли, държал в дясната си ръка жезъл във формата на змия, а четирите краища на „ковчега“, в който стоял били завършени с издълбано изображение на глава на змия. Вицлипуцлипредставлявал небесносиня фигура, от чиито две страни били надвиснали главите на две змии.
    От Самуел Пуркас (духовник, който публикува няколко тома с истории на пътешественици до чужди страни) пък научаваме, че мексиканския месец е бил разделен на 20 дни като змията и дракона символизирали два от тях. В Мексико имало също и храм посветен на „бога на въздуха“, а вратата му била оформена така, че да представлява устата на змия.

    Мексиканците обаче в никакъв случай не се ограничавали само със символично почитане на свещената змия. Както и при много други нации, които почитат змията, те държали живи змии като пазители на дома в техните собствени жилища. Един друг доста интелигентен пътешественик, на който трябва да бъдем доста задължени за наблюденията които прави във връзка с мексиканските култове, ни информира, че „гърмящата змия е била обект на дълбока почит и поклонничество сред тях“ и че „репрезентации на влечуги от всякакъв вид много често се срещат сред останките на техния древен култ“. Най-добрата такава, за която се знае че съществува може да се види в една изоставена част на Домениканския манастир, който се намира точно срещу сградата на инквизицията. Змията е извита във вертикална позиция, а челюстите й са издължени. Изобразена е точно в момента, в който яде елегантно облечена жена, която се вижда в устата на това огромно влечуго смачкана и нарязана на парчета.

    Отливка на подобен ужасяващ идол била донесена до Англия от г-н Бълок и напълно потвърждава множеството твърдения на испанците, които първи завладяват Мексико, че хората от тази земи са почитали идол във формата на змия. Бернал Диас дел Кастильо, който придружавал Кортез бил представен на Монтесума във вътрешната част на главния храм, чието описание е представено по следния начин:

     

    „Когато се изкачихме до най-високата част на храма, видяхме платформа на която имаше големи камъни, заедно с хората, които щяха да бъдат пожертвани. Там имаше голяма фигура представляваща дракон, а около нея имаше много кръв... Кортез тогава се обърна към Монтесума и го помоли да му направи услуга и да ни покаже неговите богове. Монтесума първо се консултира с жреците и ни поведе в една кула, където имаше нещо като салон. В него имаше два жертвени олтара, силно украсени с красива дърворезба, а над олтарите имаше гигантски фигури представляващи дебели мъже. Този отдясно беше Вицлипуцли, техният бог на войната с ужасяващо лице и очи. Тази фигура беше изцяло покрита със злато и скъпоценни камъни, а тялото му свързано със златни змии. Пред идола имаше чиния с тамян заедно с три сърца на човешки жертви, които горяха смесени със смола... Отляво стоеше друга страшна фигура, с лице наподобяващо на мечка... Това беше богът на адските региони... неговото тяло бе покрито с фигури представляващи дяволи с опашки съставени от змии... На това място имаше нещо като огромен барабан, който беше направен от кожата на големи змии... На известно разстояние от храма се издигаше една кула на чиято врата бяха изправени страховити идоли подобни на змейове и дяволи, а пред тях стояха маси и ножове за жертвоприношение.“

     

    За следващия откъс съм задължен на г-н Бълок, който ни казва, че фигури подобни на гореспоменатата, но в по-малки размери били моделирани от камък и пазени от мексиканците като пенати (пазители на дома). Една такава фигура той донася в Англия. Освен това г-н Бълок донесъл от Мексико и отливка на идол, който той нарича „богинята на войната“ и я описва по следния начин:

     

    „Този чудовищен идол заедно с неговата поставка e 3,65 метра висок и 1,21 метра широк... Формата му е отчасти човешка, а останалото е съставено от гърмящи змии и тигър. Главата е доста широка, изглежда все едно е съставена от две обединени гърмящи змии, зъбите стърчат от устата, а върху тях били втривани все още пулсиращите сърца на нещастните жертви като акт на напълно приемливо жертвоприношение. Тялото прилича на деформирана човешка форма, на мястото на ръцете има глави на гърмящи змии, поставени на квадратни цокли и свързани с орнаменти от ресни. Около талията имало пояс, който оригинално бил покрит със злато. А зад него стигайки почти до земята и частично покривайки разцепените стъпала, се спускало покривало изцяло съставено от гърмящи змии, които местните наричат „одежда от змии“... Между стъпалата спускайки се от тялото, друга навита змия е навела глава към земята.“

     

    Хосе Акоста също споменава, че мексиканците са правели човешки жертвоприношения на бог Виракоча, а главата на нещастната жертва, която следвало да бъде убита била държана в дървен нашийник изкован във формата на змия.

    Питър Мартир също споменава за голям змийски идол в Кампийчи (Югоизточно Мексико), който бил направен от камъни и битум и представлявал акт на поглъщане на мраморен лъв от змията. Гравюра на този идол е дадена в книгата на Джон Оджилби „Америка“ на стр. 77 от 1671 г. (тази книга всъщност е превод от холандски с някои допълнения и в момента се продава в някои он-лайн магазини за „скромната“ сума от $65 000 – бел. Alien). Когато за първи път бил видян от испанците идолът все още бил топъл от кръвта на човешките жертви.

     

    От всички творби, с които може да се направи справка по темата, тази на М. Аглио е най-забележителна. Съдържа репродукции на почти всички ацтекски рисунки познати в Европа, заедно с литографски репрезентации на скулптури и други монументи на тези интересни хора. Тези рисунки и скулптури изобилстват със свидетелства за мексиканската офиолатерия (култ към змията) и доказват че почти е нямало мексиканско божество, което да не е символизирано от змия или дракон. Много божества са изобразени държащи змии в ръцете си, а малки фигури на жреци са представени със змии над главите си. Това ни напомня убедително за жреците на египетската богиня Изида, които са представени в скулптура със свещената отровна змия над главата и конус в лявата ръка. И за да потвърдя взаимовръзката на всички култове на змията по света – мексиканските рисунки, както и египетските и персийските йероглифи, описват змийската емблема с преплетените змии във всякакви вариации. Една отличителна такава присъства в колекцията от скулптури на М. Алард, при която всеки от драконите които я образуват има по една човешка глава в устата си! Боговете на Мексико често са изобразявани да се бият със змии и дракони, а някои богове (а понякога и хора), са представени да водят разговори с тези отвратителни създания. Едва ли има елемент, който да е част от мистерията на култа към змията, който да не може да бъде забелязан в мексиканските вярвания.

    Можем ясно да видим, че в земите на Мексико змията е била свещена и емблематична за повече от един бог – това е един извод, който спокойно може да обхване почти всяка друга нация, която обожествява този символ. Това е забележителен и ценен факт, защото доказва, че змията е символ за който е присъща божествеността, а не е просто представяне на някакви ексцентрични качества, които притежават определени богове, а други не.

    Змията е навлязла в религията на мексиканците и като талисман. Когато някой се разболеел веднага бил изпращан жрец, напарфюмирал пациента, обръсвал косите му и увесвал змийски кости около врата му. През 1531 г. в Кулиакан, Нунес де Гусман открил къщи изпълнени с хиляди змии смесени заедно. А техните жители проявявали голяма почит към тях, защото според тях дяволът често им се появявал в тази форма.

     

     

    Перу


    Перуанците проявяват същото змиепоклонничество както и мексиканците. Те почитали богинята Изида и имали обичай да я представят заедно с две змии до нея. Независимо дали този образ отговаря точно на Изида или някое друго божество едно е сигурно – култът към змията е господствал в Перу. В храма на Пачамана близо до Лима преданията говорят, че дяволът е говорел чрез видения и е давал на оракулите отговор като понякога те виждали петниста змия.

    По подобен начин за гадаене били използвани „nachash“ (което означава змия на юдейски) и лилавата змия в Гърция. Традицията в Пачамана силно напомня за историята на смокът от Епидаурус, който при важни поводи излизал от убежището си и се показвал на поклонниците.

    В провинцията на Перу, Топира, испанците видели храм, пред който имало ров, а до него огромно изображение на змия захапала опашката си. Всяка година един човек бил жертван пред нея.

    В друга част на творбата от която е взета тази информация (книгата на Оджилби) четем, че „перуанците почитали змиите и пазели техни рисунки в храмовете и къщите си“.

    Култът към змията впоследствие бил заместен от Слънчевия култ на инките. След като подтиснали култа към змията в своята собствена държава, те повели война със съседните държави и приложили политика на прозелитизъм (привличане на хора към нова вяра). Тупак Юпанки покорил хората от Чакапуя и убил тяхното божество – змия. Тази провинция се простира на изток от Касамарка. След това превзел Хуакрачука, които също боготворели змиите и пазели техни рисунки в храмовете и къщите си.

     

    (Всъщност религиозния мотив се явява основен в завоевателните походи на инките. Те се провъзгласяват за апостоли на нова вяра и учители преподаващи нов начин на живот. Те били „децата на слънцето“, изпратени от своя божествен родител да донесат една по-чиста вяра в един тъмен и варварски свят. Дали е имало някаква конкретна вражда с култа към змията обаче е доста спорно заради противоречия в доста от легендите, както и в разказите на пътешествениците описващи различни случки, на които са станали свидетели или са им били разказани. Това „религиозно просвещение“ на инките доста силно напомня на борбата на християнството с езическите култове. По доста сходен маниер инките изпращали вестоносци към съседни територии изисквайки местното население да се подчини на децата на слънцето и да изостави своите стари лъжовни животински обичаи и зли жертвоприношения. Това в доста случаи буквално означавало обявяване на война, защото някои от племената били доста бунтовно настроени и предпочитали да загинат в защита на своите местни богове. Така под претекста на „религиозна реформа“ като основна мотивираща сила империята на инките се разраствала. Когато ставаме свидетели на такива религиозни реформи и подтискане на един култ за сметка на друг би следвало да разглеждаме този факт не само през призмата на простото политическо средство за придобиване на територии и власт. В много от случаите зад една такава мащабна промяна стоят „скрити сили“, които в удобни моменти излизат на преден план под формата на конкретно видение, даващо насоки за бъдещето. При инките религиозният фактор бил развит до степен те да считат себе си за директни потомци на слънчевото божество и че са под негова специална закрила. В тази връзка Кристобал де Молина разказва една интересна история свързана с Пачакути, един от великите императори на инките. „Като млад принц той решил да посети баща си и преминал през един поток, в който видял парче кристал върху което се появила фигура на индианец. От задната страна на главата му излизали три много силни лъчи, подобни на тези на слънцето. Около ръцете му били увити змии, а на главата му имало „лату“ – символът на кралската власт при инките. Ушите му били пробити и имал обици подобни на тези на инките. Освен това бил облечен като инка. Между краката му се подавала глава на лъв, а на раменете му имало друг лъв, както и змия увита около тях. Това видение казало на младия принц: „Ела по-близо и не се страхувай сине мой, защото аз съм слънцето – отеца. Ти ще покориш много народи, но внимавай и спазвай почестите към мен и ме помни когато правиш жертвоприношение. Видението изчезнало, но парчето кристал останало и след това императорът можел да види в него всичко което искал.“ – бел. Alien)


    Хората от Манта (град в Еквадор) били покорени от Хуайна Капак (император на инките) и освен всичко друго боготворели змии с чудовищна големина.

    Блас Валерас, автор, който пише за индианците в своите творби описва тези, които живеят в Антис като по-брутални от самите зверове, защото те нямат нито бог, нито закони, нито добродетели, нито пък идоли, които да боготворят, освен в случаите когато дяволът им се представя във формата на змия или друго животно – тогава те го боготворят и обожават.

    От тези по-скоро случайни записи, които можем да открием сред писанията на испанците и които в повечето случаи не са имали за цел да изследват религията на Новия свят, виждаме, че култът към свещената змия имал своите поклонници на почти всяко едно място, където имало уседнал живот. С тези повърхностни сведения, напускаме Латинска Америка повече с учудване, че все пак значително количество ценна информация е успяла да се изплъзне на варварството на римската църква отколкото с разочарование, че толкова малко от тази автентична история е била запазена така че да се ползваме от нея.

    Английската част на Америка бидейки доста примитивна територия по времето на първите заселници в комбинация с това, че самите заселници често били неграмотни и меко казано незаинтересовани от проучването на други религии и култове ни дава доста малко ценна информация на която да се опрем. В интерес на истината видях една книга за този период описваща религията на местното население в щата Вирджиния, в която тези хора са представени, че почитат идоли, а сред тях змия стояща на колона. Но цялата книга е написана в доста лековерен стил и не си направих труда да запомня нейното заглавие. Освен всичко друго примитивното ниво на изкуство сред тези индианци не би им позволило да направят толкова перфектна скулптура, както е представено в книгата. Самата книга може да намерите в библиотеката на Sion College.

    Доста по-достоверен източник на тази тема се явява Пуркас, който случайно споменава за едно тривиално обстоятелство, когато загатва, че почитането на змията сред тези индианци съвсем не е било непознато. Техният главен жрец носел специален орнамент на главата си „направен от змийски кожи завързани заедно за техните опашки“.

    Следното изображение пък представлява индианец живеещ северозападно от Луизиана и показва жрец на слънчево-змийския култ. Слънцето и змията са татуирани на гърдите му и заедно с инструмента в ръката му представляват любопитна илюстрация на древните обичаи.

     

     

    30600


    Индианец населяващ територията северозападно от Луизиана през 1741 г.

     

     

    Освен това има и малко известно канадско предание, което изглежда принадлежи на култа към змията. Когато се чувал гръм местните вярвали „че дяволът се опитвал да повърне отвратителна змия и докато правел това усилие разцепвал облаците и причинявал гръмотевиците“.

    Сред островите на Южния Океан едва ли бихме очаквали да намерим следи за подобно идолопоклонничество, но се оказва че в Нова Зеландия има предание, което гласи че змията някога била говорела с човешки глас. Тези островитяни също вярвали че вътрешността на острова представлява огромен гущер одухотворен от зъл дух, чиято жертва се явява човешката раса.


     

     

    Източник: http://www.sacred-texts.com/

    Превод: Alien

    Активен

    ...Nobody's perfect!
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #8 -: Януари 09, 2013, 15:27:41 »

         Винаги, с каквото и да се захване даден с човек, той трябва да има едно наум. Дявола наистина съществува, наистина е най-големия враг Богу и наистина е гениален - посява грехове в човек, а след това ги обръща срещу самия него и го унищожава с тях...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #9 -: Януари 09, 2013, 15:48:43 »


    Дяволът наистина съществува,


    Той реално същество ли е според теб?


    Цитат

    наистина е най-големия враг Богу


    Защо мислиш така?

    Цитат

     и наистина е гениален - посява грехове в човек, а след това ги обръща срещу самия него и го унищожава с тях...


    Как го постига?

    И защо човек му се поддава?
    Активен
    nobody
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    « Отговор #10 -: Януари 09, 2013, 18:10:51 »

    Цитат на:  Аэ съм
     Винаги, с каквото и да се захване даден с човек, той трябва да има едно наум.
    Не е добре да се забравя или умишлено пропуска това. Независимо какво си мисли човека в момента, трябва да се стреми да бъде обективен и внимателен в преценката си.
    Дори на хората, които изглеждат безобидни или даже "духовни", не може да се има прекалено доверие.
    Всъщност... най-висшата форма на доверие е проверката. Ухилен
    Нямаме достатъчно адекватен поглед над нещата, за да се изолираме от съмненията си, необходими са.
    Това донякъде се припокрива с идеята на Лавей, но само донякъде.
    Според мен, ако сме наясно с това какво правим, не може някакъв митичен образ, независимо дали реално съществуващ или не, дали гениален, или не, да ни пречи. Няма как да се случи.
    А и да е възможно - повредата е в нашия телевизор. Намигване


    Цитат на:  Аэ съм
    Дявола наистина съществува
    Опиши какъв смяташ, че е.
    Цитат на:  Аэ съм
    Дявола наистина съществува, наистина е най-големия враг Богу и наистина е гениален - посява грехове в човек, а след това ги обръща срещу самия него и го унищожава с тях...
    Откога се познавате? Доста убедено звучиш.
    Няма да пиша пак същото, ...

    Цитат на:  Fiona Slaughterhouse
    Може би сатаната е с даркуъркърски корени и задължения, т.е. да тормози бедните хора, да им пречи и т.н. Но за какво би било на някой, равен на Всевишния, да се занимава с нас? Даже всеобичащият Бог е вдигнал ръце от нас, като ни е оставил уж на произвола на съдбата. Нима на този толкова силен дявол сме му нужни ние, въпреки че вървим в промоционален комплект с доста проблеми? Някои ще побързат да кажат, че явно не е силен, но тогава – питам аз, защо е оставен от добрия, Не-рогат, да ни разваля идилията? Сами ли сме си виновни? Тогава защо е неизменна част от репертоара на отдадените християни тезата, че дяволът пречи?
    В ролята си на гадюха, ни изкушава да престъпваме божиите повели, но наистина ли това е толкова безполезно? Мислите ли, че ако вечно следваме това, което някакъв невидим Бог ни е казал, ще има развитие, а същият този Бог ще бъде доволен от мрънкащите му марионетки? За мен, това е в разрез с вярата в Бог.
    Активен

    ...Nobody's perfect!
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Просто мисли от различни хора « 1 2 ... 5 6 »
    Изкуство
    delfin 84 11877 Последна<br />публикация Октомври 29, 2013, 15:12:52
    от Ariam
    Различни възгледи за Христос и християнството « 1 2 ... 11 12 »
    Духовни учения
    sianna 177 5813 Последна<br />публикация Август 19, 2013, 17:22:29
    от Странник
    Необичайни звуци в различни точки на света
    Видео клипове
    Sita 7 1308 Последна<br />публикация Април 06, 2012, 23:43:39
    от protoplasma
    Тълкуване на древни пророчества, идващи от различни религии
    Великият преход
    вожда 0 776 Последна<br />публикация Октомври 22, 2012, 11:53:43
    от вожда
    Различни възгледи за Петър Дънов и дъновизма
    Духовни учения
    Kissing You Good Night 0 664 Последна<br />публикация Януари 21, 2013, 13:26:35
    от Kissing You Good Night

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright