Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 ... 3 4 [5] 6   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Егоизмът  (Прочетена 2500 пъти)
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1237


« Отговор #60 -: Септември 05, 2013, 00:08:57 »

Егото и Душата
Егото е частта от душата, ориентирана към материалния, външния свят. По същество егото е инструмент на душата за нейното проявление като физическо същество във времето и пространството. То придава на съзнанието фокус. Егото придава на съзнанието конкретност, вместо океаничност, придава му качеството „тук и сега”, вместо „навсякъде и винаги”. То превежда вътрешните импулси в конкретна материална форма. Егото е онази част от вас, която като мост осъществява връзката между духовната и физическата ви части.

За душата като нефизическа духовна същност е крайно неестествено да бъде фиксирана във времето и пространството. Душата е независима от всяка материална форма. Когато летите насън, вие се свързвате с тази независима и свободна ваша част. От друга страна, егото ви свързва и фиксира. То ви позволява да действате във физическата реалност. Като такова, егото изпълнява ценна роля, която няма нищо общо с понятията „добро” и „зло”.  Когато действа в балансирани ситуации, то  е неутрален и незаменим инструмент на душата, обитаваща Земята във физическо тяло.

Но когато егото започне да управлява съзнанието на душата, вместо да служи като неин инструмент, тя излиза от равновесие. Когато егото диктува на душата (което е характеристика на съзнанието, основано на егото), то не изпълнява функцията само да превежда вътрешните импулси в материална форма, а започва да контролира и избирателно да потиска тези импулси, т.е. ви представя изопачен образ на реалността. Небалансираното его винаги се стреми към власт и контрол и от тази позиция ще интерпретира всички факти като позитивни или негативни.

Шепот на душата
Душата говори с вас в миговете на мълчание. Чувате нейния глас, когато вече не знаете нищо. Често душата започва да говори много ясно едва когато се предавате и хвърляте бялата кърпа на ринга. Когато се предадете и се отчаете, тогава вие се откривате за новото. Тогава освобождавате всичките си очаквания и наистина приемате онова, което е. Отчаянието възниква от силната вяра в онова, което по ваше мнение, би трябвало да се случи в живота ви. Когато реалността не успее да отговори на тези вярвания, вие се разочаровате или дори се отчайвате. Ако се откажете от очакванията и си позволите да се отворите за новото, тогава няма да ви се налага да изпадате в отчаяние, за да можете отново да влезете в контакт с вашата душа. Можете да бъдете притихнал, възприемчив и отворен за онова, което тя ви говори, без да е нужно преди това да преминавате през отчаянието.

източник и материали-
 Памела Крибе,
 „Ченълингите на Йешуа“
Благодаря ти за този пост Усмивчица
Активен
Wednesday
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 35


« Отговор #61 -: Септември 05, 2013, 00:15:43 »


Ariam
Активен

Когато личните пространства са компактни
и с няколко жеста събираш багажа в куфар
с лекота пренасяш себе си навсякъде
нагъваш се, прибираш се и тръгваш.
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1237


« Отговор #62 -: Септември 05, 2013, 00:28:54 »

ми ту :Д
Активен
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #63 -: Септември 05, 2013, 01:24:26 »

    Забавно е понякога да виждаш
    как хората се сещат за Създателя
    едва когато е напечено...и няма накъде.
    През останалото време ...може би живеят.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    kapitana
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 143


    « Отговор #64 -: Септември 05, 2013, 01:26:39 »

    Забавно е понякога да виждаш
    как хората се сещат за Създателя
    едва когато е напечено...и няма накъде.
    През останалото време ...може би живеят.

    Ма то и това пак е добре
    Активен

    Понякога си мислим, че Бог ни гледа отгоре, а може би, най-често, Той ни гледа отвътре.
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #65 -: Септември 05, 2013, 01:37:12 »

    Ако съзерцаваш облак в небето,
    няма да стигнеш планински връх.
    Ако съзерцаваш езеро
    няма да стигнеш дъното му.
    Но ще стигнеш до сърцето си.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    svetlinata
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 15


    « Отговор #66 -: Септември 05, 2013, 11:38:55 »

    Няма начин по който отричайки нещо, да приемем и осъзнаем вселената като едно цяло. В случая каквото и да "поставим на задната седалка", значи да отречем неговото основно значение в живота ни - това Е отричане.

    Егото е като огъня - играем ли си с него, ще възпламеним пожар, опитомим ли го, ще се топлим в студените дни.

    НЕ СЕ НАЛАГА да следваме нещо извън себе си, ако ще твърдим че неограниченият ни потенциал и сила е закодиран вътре в самите нас. Напротив, точно ако следвам нещо извън себе си, никога няма да развия нищо в себе си.

    Хора, говорещи ми за вътрешна сила, ще ми говорят че е здравословно да ги следвам. Че защо? Да свърша някоя и друга тяхна работа ли? Това пък е омагьосаният кръг при който един човек злоупотребява с потенциала на друг за неговите си цели, което вече е много по-неприемлив егоизъм отколкото този за който говорих по-рано.

    Има и нещо друго - спомняме си поговорката "Най-добрият начин да победим врага, е да го превърнем в приятел"

    Следователно, ако Егото е врагът, следва да го победим като го съюзим с нас.




    1. Това,което разбирам е,че ти се отъждествяваш с това което мислиш/казваш/правиш, за да се чувстваш значим/различен/уникален/велик, за да намериш смисъл в живота вярваш много силно,че ти е нужна индификация и всъщност се ужасяваш от мисълта "как може да изгубиш тази личност,която си изградил" И съответно изкривяваш напълно значението на "само отричането".
    Ще ти дам пример. "Ти си у вас,седиш си в стаята с майка ти. Само двамата сте. В апартамента ви се промъква убиец,който ви казва " Единия от вас двамата трябва да умре" Майка ти застава пред теб и казва "Стреляй",за да защити живота ти. Тя се себе отрича,защото изпитва безусловна любов към теб. Тогава тя не си мисли с егото "Какво да правя,за да СЕ защитя" За нея животът изгубва смисъл,ако не може да защити детето си. За нея няма друг избор освен да те защити. Тогава егото й се е стопило напълно... Това не е външна проява както бе споменал. Това е вътрешна проява на любов,в която себе отричането не е страшно вече. Разбираш ли? (:
    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #67 -: Септември 05, 2013, 12:34:41 »

    Разбираш ли? (:

    Трудно обучаем съм.
    Но бихме могли да опитаме

    Казваш че майката ще защити детето си с цената на нейния живот. Защо?
    Това е много важен въпрос

    Тя се е грижила за него, тя го е гледала, тя го е хранила, то е нейното творение. Тук не говорим за чувството за притежание, но за осъзнаването на нейната роля в живота на Детето. Изключваш ли възможността саможертвата й да е решение, в което участва Егото? Ако да, защо?

    Ако аз скоча през прозореца, за да отърва от себе си хората на които съм неудобен, това няма ли пак да е Его ?

    Но да се върнем на майката. Тя прави това което СЧИТА че е най-добро за детето й. Ами ако по някакви обстоятелства детето не му се живее и без друго, какво правим ?

    Саможертвата не е непременно антипод на Егоизма.
    От Егоизъм човек може и да бичува себе си, за да му е добре на друг.

    Две крайни състояния могат много сериозно да саботират бъдещето на човечеството.

    -Едното е да мислим, че действията ни са изцяло плод на Егото.
    -Другото е да мислим че в действията ни няма дори грам Его.

    Така делим вселената по важност.
    Така в единия случай си казваме: Само Аз съм важният, светът - не.
    И в другия случай казваме: Светът е важен, аз - не.

    Съжалявам, но аз съм важен като всеки друг.

    Ако смяташ че има нещо което да ме накара да мисля обратното, може да продължим курса на обучение.
    « Последна редакция: Септември 05, 2013, 13:23:11 от Sine Wave Zero » Активен
    svetlinata
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 15


    « Отговор #68 -: Септември 05, 2013, 13:18:48 »

    Нямаше значение дали това е майка ти,приятелка ти или си самият ти. Просто такъв пример реших да дам.
    "Казваш че майката ще защити детето си с цената на нейния живот. Защо?"
    Няма защо... тя не прави самоЖЕРТВА. Жертвата е да направиш нещо,което не искаш,а другия иска.

    Всяко едно красиво и истинско действие,можеш да го опорочиш и принизиш,като изсипваш един куп "логични" разсъждения,можеш да го сведеш до чист егоизъм и задни мисли. Оставиш ли се изцяло на съзнателната си дейност и на логиката,си в дисхармония със себе си. Дай шанс на любовта,не е толкова страшна Усмивчица

    "Правиш ли добро, ще те обвинят
    в егоизъм и задни мисли.
    Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!"
    - Майка Тереза


    -Едното е да МИСЛИМ, че действията ни са изцяло плод на Егото.
    -Другото е да МИСЛИМ че в действията ни няма дори грам Его.
    И в двата случая това е ЕГО- защото си МИСЛИМ,а не го ЧУВСТВАМЕ. Има разлика (:

    Не искам да те обучавам. Знам,че сега е малко вероятно да мислиш обратното. Но и този ден ще дойде (:

    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #69 -: Септември 05, 2013, 13:31:25 »


    -Едното е да МИСЛИМ, че действията ни са изцяло плод на Егото.
    -Другото е да МИСЛИМ че в действията ни няма дори грам Его.
    И в двата случая това е ЕГО- защото си МИСЛИМ,а не го ЧУВСТВАМЕ. Има разлика (:

    Тук вече се съгласявам. Неслучайно подчертавам че във всяко наше действие Егото е намесено в някаква степен, а Егоизмът е именно намесата на Егото в решенията ни.

    Въобще някой би ли ми казал какво, ако не Егото, го кара да нарича вазата "ваза", реката - "река", и ангелите "ангели" Хммм

    Няма как да се води цялостен живот, ако ще делим съзнателно Егото от Душата.
    Когато се научим да слушаме едното, после другото, след това е време да ги слеем в едно. Няма как да стане нещо гениално, ако не слеем творенията на Източника в едно. Но в момента в който го направим тогава егоизмът няма да съществува в представите ни, душата също- ще има просто Вселена. Или Живот.
    « Последна редакция: Септември 05, 2013, 13:44:38 от Sine Wave Zero » Активен
    svetlinata
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 15


    « Отговор #70 -: Септември 05, 2013, 13:57:52 »


    : )))
    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #71 -: Септември 05, 2013, 14:09:05 »

    Само с един конструктор лего, можем да си отговорим на редица въпроси по темата.

    Ще построим една къща - кубче по кубче.

    Нека външния й вид да е Егото.
    Вътрешността - Душата.

    Ако искаме да махнем външния и вид, какво да сторим? Махаме кубче по кубче... няма я - нито външност, нито вътрешност.

    Обратно, искаме да махнем вътрешността й - но пак не можем без да я разглобим.

    Какво излиза, къщата няма нито вътрешност, нито външност, тя е просто къща. Или я има , или я няма...
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #72 -: Септември 05, 2013, 14:12:38 »

    Много цялостен живот се води сред цяла
    върволица от емоции като гняв,омраза,завист,алчност,
     и много много други.
    Чудна е картинката...
    А какво да кажем за последствията над околните от тях...
    трябва ли да обяснявам и това?
    Кой е длъжен да търпи гнева ни,раздразнението или всяка
    приумица на егото ни?
    Някой бил станал днес с д-то си нагоре и му бил крив света.
    Ами света си е почти същия заедно с всичко в него.
    Това е масово явление накъдето и да се обърнеш днес.
    На черното бяло не можеш да кажеш защото ти харесва
    така.
    Просто не е обективно,а твърде субективно .
    А субективизма е присъщ като проява отново на егото.
    И си в омагьосан кръг.
    И това го МИСЛЯ съвсем реално както виждаш,следователно
    е налице явно противоречие - мисленето и участието на егото
    се изключват в моя случай защото съвсем явно посочвам че егото
    не бива да има участие в това.
    А още по малко да диктува решения в живота ми.
    Няма как егото да говори срещу себе си след като участва в това.
    Всеки друг успял да постави егото си на полагаемото му място
    също МИСЛИ така.
    Един егоист няма никога да каже че е важен като всеки друг.
    Егоиста освен себе си не признава друг и вярвам че всеки
    познава такива хора за примери в случая.
    Да делиш егото от Душата никой не ти говори.
    Те така или иначе нямат нищо общо но по необходимост
    имат изява в съзнанието ни.
    Става въпрос кой ще кара автомобила и кой ще се вози.
    Да твърдиш че егото трябва да е начело е все едно да сложиш
    каруцата пред коня,да заложиш следствието пред причината...
    по всеки смисъл това е грешно и всичко ще куца меко казано.
    Или с други думи казано нямаш ли Душа - мъртъв си,няма съзнание,
    няма его,няма разум,няма нищо от теб в тази реалност.
    Нямаш ли его...имаш Душа,имаш разум,имаш съзнание...
    не си мъртъв за тази реалност,но си мъртъв
    за светския свят,живот и илюзии...и идва Тишината най-кратко казано...
    Белия шум от суетния свят си го има и бръмчи нейде там...но не достига
    до теб.
    Да сливаш олио и вода можеш да опитваш цял живот - твоя работа...
    но те са такива създадени не от теб или мен.
    Те са такива...
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #73 -: Септември 05, 2013, 14:26:55 »

    Това че никой не ме кара да деля Душа от Его е добре.. защото само в ума си бих си го позволил.

    Да твърдя че Егото трябва да е начело.... а изглежда ли да го твърдя някъде, или го казваш по принцип ?

    Да съм жив без Его е все едно да смятам че "къщичката" в примера ми ще съществува без външния й вид.
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #74 -: Септември 05, 2013, 14:38:53 »

    Никой нищо не те кара.
    Въпрос на избор е поне да опиташ
    и да видиш как ще е и според опита
    и резултатите в реалния живот сам
    да прецениш струва ли си.
    Капаните на егото не са един или два.
    Ако си избрал егото да представлява
    къщичката ти толкова по-зле за теб.
    Всичко ще е като преди.
    Душата ни няма нужда от дом и затвор,
    а от изява.
    Да отъждествим изявата И с егото ни е
    нелогично предвид Кой е първопричината
    да ни има въобще тук.
    Можеш да бъдеш жив и без его...
    Без Душа няма как да си жив.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Страници:  1 ... 3 4 [5] 6   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright