Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на душата ми  (Прочетена 703 пъти)
0.0.0.0
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 1

« -: Декември 30, 2012, 06:13:11 »

За пръв път публикувам нещо във форума. Правя го защото вече мислите ми се самосъздават и понякога се пораждат сами изневиделица, с изненадващо чувство на прозрение и вдъхновение. Те са съпроводени с нужда за опознаване и съпоставяне с други мисли, с разбиране на субективността им, въпреки, че са моите собствени и те изграждат моята вяра. Аз се разграничавам до толкова, че да не се ограничавам само със и в себе си. Аз копнея да разбера мислите и вярванията на някой друг. Това е просто шанс да добия по-обективна и цялостна представа за себе си, виждайки се през очите и душите на другите. Водещ мой принцип е, че това, че само факта, че дадено убеждение, мисъл или вярване е мое, не го прави по истинно, от нечие друго. Това се отнася до хиляди неща. Следвайки това, мога да пристъпя към изграждането на някаква обективна логика.
И така.Лично за мен, това, че две противоположности са еднакви, погледнато от всякакъв научен, житейски и философски аспект, е този интересен на мен факт, че най-близките ни хора са такива, не защото споделят или отричат някоя наша житейска философия, мисъл или идея, а защото я разглеждат и ни разказват какво виждат. Това ни сближава с тях, защото ние обичаме да гледаме себе си, да знаем как изглеждаме, какви сме, какво сме, защо сме, за какво сме, сме ли?.  Нашите най-близки души са нашите огледала. Колкото повече логиката и съвършенството осмислят мисълта ни, толкова повече сетивноста се слива с мисълта до такава степен, че чувствата ни не са просто следствие от нещо, а цел. Всъщност това винаги е така, но не се замисляме, а в крайна сметка всичко е за да се почувстваме по определен начин. Когато това бъде осъзнато(лично за мен) тогава може да започне чистка на душата. Това е нещо, чиеято истинност не натрапвам на никого, и чието съществуване не се опитвам или наемам да доказвам на някого. Истината за всеки е индивидуална и субективна спрямо всяка друга истина. Аз мисля, че трябва да си споделяме съкровени неща, трябва да говорим за чувствата, да си опосваме подробно чувствата. Дори на себе си. В този процес част от заложената ми самота изчезва и намалява прогресивно. Обземат ме нови чувства, които са интересни и любопитни дори. Като да откриваш различни свои способности, които произхождат от една обща – да чувстваш. Красиво е чувството да изпиташ състрадание, нищо че някой страда. Няма как да усетиш истинска радост, истинско щастие, без първо да си изпитал дълбока тъга. Обратното не е вярно. В общ смисъл са еднакви неща с различен знак, плюс или минус. Стойността е еднаква. И целта накрая не е едното или другото, а резултата от тях – нула. Пълната хармония. Както 1+2=3, но в случая 1-1=0. Всъщност различни неща изразяват тези две прости равенства. Първото е по скоро начина на действие. На действие на всичко имам предвид. Мислене, принципи, думи, действия, чувства, идеали, цели, изводите и уроците, реалната ни оценка на света по принцип, на нашия свят и на нас самите погледнато отстрани. Само, ако опиташ да се слееш с отново с цялото, само тогава можеш да пристъпиш към оформянето на безпристрастна оценка за себе си. Когато изгубиш поне мъничко от индивидуалността си от гледна точка на егото... . Много е трудно да осъзнаеш урока, а камо ли да го научиш, че изводи да си извадиш, докато не мине време. Различен период, зависещ от обстоятелствата. Период през, който е нужно емоциите да стихнат, да настъпи тишина или по скоро, метафорично казано да се изчисти сигнала от смущенията. Тогава при мен(около 2 пъти ми се случвало. Казвам около, защото първия път беше разтърсващо и до толкова по-силно от втори, че втори може да се смята за половин или четвърт път ) беше блаженство. По-точно аз бях в блаженството. Там не е нещо конкретно или различни такива, там е едно, там всичко просто е. Там няма ескалиращи емоции, това е комплексно състояние на всички чувства, при които емоциите не ескалират вече, те са в хармония и те са хармония. Хармонията е точна дума, блаженство, съзерцание, любов, смирение, Това ще да е пълната нирвана. Но дори и в самото си начало това да почувстваш наистина прозрение е неописуемо. Това е Бог.
И когато осъзнаеш напълно, точно в този същия момент, ще спреш да осъзнаваш каквото и да е. Нещата трябва да се върнат обратно, за да започнат отново. Да са променят, за да станат същите. И после пак...
  Това мое кратко откровение имах нужда да напиша, с думи, в изречения, да сместя мисълта си, да я прочета, за да я видя преди да тръгне към други мисли. Просто да я видя острани. Все едно на някого я казвам.
   И както една моя безкрайно близка душа каза: “Обичам мислите, които ме карат да стоя с широко отворени очи”. Колко точно описано. Наистина и при мен е така.. Когато разглеждам нещо в главата си с такъв интерес, все едно е пред очите ти, почти го виждам, там съм и осъзнавам, че не мигам дори, чак когато се разсея...като че съм била на друго място.. толкова реални мисли, чак са обемни, цветни, по ясни от истински спомени...несравними и необясними. Вълшебство. Всеки ахва, възкликва и това отразява бекрайно точно истинската му реакция, без думи, без описание. Една думичка, а цяло чувство, на учудване, на възхищение от чудото. Магия.
  Не трябва, не ни е дадено да знаем всичко, не трябва, защото не трябва да спираме да се учудваме и светът ни е нужно да е пълен с чудеса. Те ни карат да си задаваме въпроси постоянно. И не отговорът е важен, а размишленията, които поражда въпроса, а той всъщност може и реално да няма отговор, защото може и да не е въпрос, нищо че ние така сме решили да си го поставим.
  В такива моменти, потъвайки в такива размисли, осъзнавам как вече нарочно потъвам, защото ми е хубаво, толкова много неща, за които освен че мога да помисля,  аз искам, интересно ми е, самата ми мисъл ми е вече интересна. Като някой който тепърва опознавам. Друга част от мен. Душата, мисълта и съзнанието ми в синхрон и хармония като орган с функция, който можеш да тренираш, да развиваш, да изпитваш, да разглеждаш, да изучаваш, сравняваш.. като нова ръка, но не като трета ръка, не като да знаеш какво е да имаш ръка, а все едно си нямал никога ръце и сега ти е порастнала една. Нещо такова, изразено с такава примерна метафора. Аналогията е такава за мен.
  Тя не е някаква награда или придобивка, а средство, с което да си помагам, да се пазя, да си служа по пътя към целта ми. А и не е нужно да знам целта в подробности, за да вървя към нея и да знам, че пътя е верния. Интересно, но факт.
  Понякога, когато се сетя и за себе си преди време, а дори не е чак толкова много, когато се погледна и разгледам отстрани, в мен напира лек потрес от това, че като направя сравнение на мен и мен във времето, наистина разликата и промяната е освен, че е драстична, тя е леко плашеща, но и обнадеждаваща за мен, когато осмисля до какво е довела и накрая, когато разбера защо е довела до това конкретното(без значение какво), не според мен или според някой друг, а според това какво съм научила и какво е просветнало в мен. Това се случва всъщност в процеса на размишление. Понякога съвсем случайно, без конкретна връзка, като лампичка. Неописуемо блаженство и чувство на самоудоволетворение, на блаженно прозрение.. Фин, хармоничен хаос, разхвърлян и едновременно с това съвършено подреден, където вече не протича такъв динамичен процес на противопоставяне, там всичко е на една честота. Всичко просто трепти във фина хармония, има само устрем на логика и информация. Това е съвършенство.
  Това са неща, чиито конкретни отговори не са толкова важни за мен, важно е това което разбирам за себе си и откривам в себе си, за да разкрия себе си пред мен. Осъзнавайки, че никой отговор не е краен и конкретен, разбираш важността на самия процес, а не на крайната цел, защото не знаеш всъщност дали това е крайната цел. Обикновено се поражда нов въпрос, понякога толкова важен, че виждаш как онзи отговор вече няма значение сам по себе си. Той просто ти помогна, на пръв поглед съвсем случайно, да стигнеш до новия въпрос, който ти е така блаженно да човъркаш...
  С любов и мъдрост ще видим истината и ще си спомним това, което сме забравили.






















Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Декември 30, 2012, 07:23:47 »


    За пръв път публикувам нещо във форума.


    Благодаря ти, че го направи.

    Цитат

    Те са съпроводени с нужда за опознаване и съпоставяне с други мисли, с разбиране на субективността им, въпреки, че са моите собствени и те изграждат моята вяра. Аз се разграничавам до толкова, че да не се ограничавам само със и в себе си. Аз копнея да разбера мислите и вярванията на някой друг. Това е просто шанс да добия по-обективна и цялостна представа за себе си, виждайки се през очите и душите на другите. Водещ мой принцип е, че това, че само факта, че дадено убеждение, мисъл или вярване е мое, не го прави по истинно, от нечие друго. Това се отнася до хиляди неща. Следвайки това, мога да пристъпя към изграждането на някаква обективна логика.


    Можем ли да кажем, според теб, че добиването на познание е важна, може би най-важната цел, заради която сме дошли тук?

    Цитат

      Не трябва, не ни е дадено да знаем всичко, не трябва, защото не трябва да спираме да се учудваме и светът ни е нужно да е пълен с чудеса. Те ни карат да си задаваме въпроси постоянно. И не отговорът е важен, а размишленията, които поражда въпроса, а той всъщност може и реално да няма отговор, защото може и да не е въпрос, нищо че ние така сме решили да си го поставим.


    Може би в някакъв смисъл въпросът е по-важен от отговора на него?

    Цитат

      В такива моменти, потъвайки в такива размисли, осъзнавам как вече нарочно потъвам, защото ми е хубаво, толкова много неща, за които освен че мога да помисля,  аз искам, интересно ми е, самата ми мисъл ми е вече интересна. Като някой който тепърва опознавам. Друга част от мен. Душата, мисълта и съзнанието ми в синхрон и хармония като орган с функция, който можеш да тренираш, да развиваш, да изпитваш, да разглеждаш, да изучаваш, сравняваш.. като нова ръка, но не като трета ръка, не като да знаеш какво е да имаш ръка, а все едно си нямал никога ръце и сега ти е порастнала една. Нещо такова, изразено с такава примерна метафора. Аналогията е такава за мен.
      Тя не е някаква награда или придобивка, а средство, с което да си помагам, да се пазя, да си служа по пътя към целта ми.


    Можем ли да направим извода, че мисленето е нещо като изследователски орган, с който ние правим проучване - на света, на себе си, един орган, който може да ни помогне да разкрием дори най-дълбоките тайни на съществуването?
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Възрасти на душата « 1 2 ... 7 8 »
    Духовни учения
    Administrator 115 11528 Последна<br />публикация Февруари 01, 2013, 22:09:45
    от Timesbehind
    Дневникът на Аэ съм « 1 2 ... 11 12 »
    Лични дневници
    Аэ съм 169 7136 Последна<br />публикация Юли 02, 2012, 18:30:57
    от venturyy
    Дневникът на Яница « 1 2 ... 6 7 »
    Лични дневници
    Ianica 102 4468 Последна<br />публикация Август 14, 2012, 22:15:10
    от sahaj

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright