Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Промяната в обществото  (Прочетена 801 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « -: Декември 28, 2012, 23:30:31 »

    В една друга тема четем:


    Всеки трябва да се учи и да се труди, да се развива, но съвременното училище и работата, задушават човешкия потенциал и дух, а не го оставят да се разгърне. То такава им е идеята де.
    Значи остава да признаем, че доста добре са се справили Намигване
    Да, но това е нещо, което ще започне да се променя, благодарение на по-будните дзверчета, които трудно приемат наложени авторитети, каквото си ти. Така мисля. Харесва ми да си го мисля. Харесва ми и когато го забелязвам Усмивчица Аз действах и действам само на локално ниво, но сигурен съм, че ще има някои, които ще досъсипят системата отвътре, в глобален план.


    Промяната в обществото - каква мислите, че трябва да бъде, са да стане животът ни по-добър?
    Безусловно, този въпрос е свързан и с промяната на съзнанието ни. В каква насока е добре да се променяме?
    Какво е реалистично да очакваме в по-близко или по-далечно бъдеще?
    Какво ни пречи?
    Какво трябва да преодолеем?
    Активен
    nobody
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    « Отговор #1 -: Декември 29, 2012, 00:18:37 »

    Цитат на:  Ich
    Промяната в обществото - каква мислите, че трябва да бъде, са да стане животът ни по-добър?
    Промяната, която аз лично искам е в известна степен егоистична – нека ни е лош живота, но да е такъв, че да не ограничава. Ухилен  
    Принципно, и сега не сме чак толкова ограничени - свободата е въпрос на вътрешно усещане, а не толкова на обстоятелствата. Обаче, училището, работата и всичко останало, чиято роля е да ни прави безкритични и роботизирани,  пречат – независимо дали пречат страшно много, или влиянието им почти не се забелязва.
    Тези рамки биха отпаднали, ако го нямаше чувството за безнаказаност и вървящото заедно с него желание да прецакаш всячески другия. Не е задължително това да се случи буквално, дори да се гради имидж с позитивизъм на чужд гръб не е никак самоотвержено. Ухилен
    За всичко случващо се с нас си има причини и според мен, ако ги осъзнавахме, може би не бихме били толкова нечовечни дори в призивите си за хуманност.
    Може би ако разбирахме, че отговорността е лична, не бихме се обвинявали взаимно толкова. Но, факт е, затова и ролята на всички институции е наказателна, вместо превантивна.
    Светът е такъв, какъвто сме и ние.
    Вместо да се отдаваме на лицемерието си, бихме могли да бъдем искрени. Мисля, че не е толкова трудно, просто е неудобно, а и има едно основно изискване – да не се взимаме толкова насериозно.
    Прекалената сериозност и желанието да се проявяваме като разумни и мъдри, докато говорим и правим глупости просто за спорта, вредят наистина много.
    Пък, на нас не са ни необходими много външни „вредители”, за да се самоунищожаваме.


    Цитат на:  Ich
    Безусловно, този въпрос е свързан и с промяната на съзнанието ни.
    Разбира се! Светът може да е прекрасен, може да е най-благоприятната за развитие среда... Но... Нима нашата планета не е? А какво правим?
    Ето още нещо, което трябва да усвоим – не може да съсипваме всичко, а после да очакваме идилия.
    Почти всички „акции” на природозащитници, по моему, са проформа, а лошото е, че в повечето случаи не само, че не са полезни, а и вредят. Не, че не са необходими! Просто са абсолютна демагогия, чиято цел е да манипулира общественото мнение.
    От нашето съзнание зависи всичко.
    Ако сме настроени „позитивно”, говорим за безкрайно мъдри неща, а междувременно правим точно обратното, единственото, което можем да очакваме е хаос, който нашите услужливи приятели управляващите „да приведат в ред”.
    Но ние дори за това си имаме виновни...


    Цитат на:  Ich
    В каква насока е добре да се променяме?
    Не само, че ми е трудно да се сетя за нещо, което не се нуждае от пълна промяна, а и явно не мога, наистина... Защото исках да дам някакъв пример. Мислех си за изкуството, но то в по-голямата си част е комерсиализъм, тъй че дори то не става. Помогнете, дайте някаква идея. Все трябва да има нещо, което не сме съсипали или не съсипваме. Нещо истинско.

    Цитат на:  Ich
    Какво е реалистично да очакваме в по-близко или по-далечно бъдеще?
    Трета световна, според един любим мой автор!
    За съжаление, и това едва ли ще се случи.
    Този въпрос ще оставя на позитивните особи във форума, тъй като аз доста често си го задавам, но всеки път ми избива на отчаяние.
    Мисля, че вече е ясно откъде произхожда мизантропската същност на моите разбирания.


    Цитат на:  Ich
    Какво ни пречи?
    Ние си пречим. Опитваме се да вървим напред – всички, без изключение, но не правим нищо, с което наистина да имаме глобално развитие.
    Съзнателно или не, постоянно търсим за какво да се хванем... някои твърдят, че са намерили нещо такова, а други – не, но в крайна сметка истински щастливият човек не афишира щастието си, а просто излъчва доброта. Има такива хора, и тук ги има – макар да са съвсем малко... И, знаете ли, те докато четат това, няма да припознаят себе си в тези редове. Просто не им е необходимо. Те са истински щастливи, но това не прави живота им изпълнен с мъдрост и светлина. Те са такива! Преодоляват трудностите си и не отричат, че са имали моменти на слабост. Пречки за тях няма, а временно забавяне.
    За болшинството всичко е непреодолимо препятствие.
    Всичко е случайно озовала се пречка, чиято цел е да ги спъне. Заедно с техните фалшиви усмивки, пречките оживяват и се оказват хора, които се чудят по какъв начин да ги саботират. Или е нещо друго, някакъв друг страх. Няма значение – имат си оправдания да са нещастни и няма какво да ги убеди, че не е толкова модерно „нещастието” .
    Аз пак ще цитирам по памет предишния подпис на вожда – “Повечето хора предпочитат да са щастливи и неосъзнати, вместо осъзнати и нещастни; като не разбират, че второто е невъзможно.” (извинявам се за неточния "цитат", но и паметта не ми е повод за гордост , а и в случая - за мен, по-важна е идеята)
    Липсваха ми цитати в мнението. Ухилен  

    Цитат на:  Ich
    Какво трябва да преодолеем?
    Душевните разногласия.
    Липсата на аналитичност.
    Нежеланието да се учим.
    Безотговорността.
    Невежеството.
    Капризите.
    Прословутото Его.
    Необходимостта да доминираме, по един или друг начин.
    Наивността.
    Безхаберието и апатията.
    ...
    Да продължавам ли?

    « Последна редакция: Декември 29, 2012, 00:29:08 от Fiona Slaughterhouse » Активен

    ...Nobody's perfect!
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #2 -: Декември 29, 2012, 12:31:24 »


    Промяната, която аз лично искам е в известна степен егоистична – нека ни е лош живота, но да е такъв, че да не ограничава. Ухилен  
    Принципно, и сега не сме чак толкова ограничени - свободата е въпрос на вътрешно усещане, а не толкова на обстоятелствата. Обаче, училището, работата и всичко останало, чиято роля е да ни прави безкритични и роботизирани,  пречат – независимо дали пречат страшно много, или влиянието им почти не се забелязва.


    Можем ли оттук да направим извода, че ограниченията в живота го правят "лош", че това е едно от важните неща, които трябва да бъдат променени?

    Само негативни ли са последиците от ограниченията?

    Как по-конкретно биха могли да бъдат премахнати или поне отслабени ограничаващите рамки?

    Цитат на: Fiona Slaughterhouse

    Тези рамки биха отпаднали, ако го нямаше чувството за безнаказаност и вървящото заедно с него желание да прецакаш всячески другия.


    Кой се чувства безнаказан?

    А кой се опитва да прецака другия?

    Как тази ситуация би могла да се промени?

    Цитат на: Fiona Slaughterhouse

    За всичко случващо се с нас си има причини и според мен, ако ги осъзнавахме, може би не бихме били толкова нечовечни дори в призивите си за хуманност.


    Какви основни причини за проблемите можем да посочим?

    И какви по-конкретни действия - по отношение на себе си и по отношение на другите - бихме могли да предприемем за подобряване на ситуацията?

    Цитат на: Fiona Slaughterhouse

    Прекалената сериозност и желанието да се проявяваме като разумни и мъдри, докато говорим и правим глупости просто за спорта, вредят наистина много.


    Какви глупости обичаме да вършим?
    Защо го правим?
    Как да се променим в това отношение?
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #3 -: Декември 29, 2012, 13:45:21 »

    Какво и как да променим? Най-вече страха, той е в основата на всичко, което не искаме за себе си.
    А как? Ами приемаш го, първо го приемаш, това, на което се противиш, се усилва, така действа закона за привличането.
    Приемаш го този страх, заставаш срещу него и го поглеждаш в очите. Усмивчица Със самото това поглеждане, със самото наблюдение той изчезва.
    Активен
    kukuruku
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 43

    « Отговор #4 -: Декември 29, 2012, 15:51:45 »


    Не само, че ми е трудно да се сетя за нещо, което не се нуждае от пълна промяна, а и явно не мога, наистина... Защото исках да дам някакъв пример. Мислех си за изкуството, но то в по-голямата си част е комерсиализъм, тъй че дори то не става. Помогнете, дайте някаква идея. Все трябва да има нещо, което не сме съсипали или не съсипваме. Нещо истинско.


    Сори, но никой трезвомислещ сапиенс не е в състояние да ти даде задоволителен и положителен отговор на този въпрос! Мизантропията ти е напълно основателна и произхожда от будния ти аналитичен ум! Така е, съсипали сме ВСИЧКО, и това е в природата ни! Затова никога и нищо не може да се промени!
    (нали знаеш притчата за жабата и скорпиона) ?
    Активен

    be yourself no matter what they say
    meander
    Каквото дадеш това ти се връща.
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 381


    « Отговор #5 -: Декември 29, 2012, 19:02:18 »

    Здравей  shining_star
    Цитат
    Приемаш го този страх, заставаш срещу него и го поглеждаш в очите.
    Източник: http://indigota.com/index.php?action=post;topic=6637.0;num_replies=4#ixzz2GSP3MGoM
    Не знам защо ,ама ми дойде на акъла еднин пример.Срещу мене влак,аз съм на линията,гледам го в очите,приемам страха,ама ми се подкосяват краката и не мога да се отдръпна,и .......е не ми се става зян.
    Предпочитам страха да го преобразувам в притеснение че ще стана зян,и да се отдръпна.Все пак влак ми е насреща.
    Живи и здрави. Плезещ се
    Активен

    Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
    Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
    Мухата влиза само в отворена уста!!!
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #6 -: Декември 29, 2012, 19:49:00 »

    Здравей, meander.
    Има разни страхове, от най-различни неща. Не се седи на линията, виждал ли си старите табели по жп линиите:
    СПРИ! Огледай се, ослушай се, и ако не ИДВА ВЛАК, премини.

    На мен от твоя пример ми идват на акъл други два примера, единия е за човек, който при пожар изпада в паника, търси всички изходи едновременно и не намира нито един.

    И другия: както си вървиш по пътя виждаш един голям камък да се търкаля отгоре от планината право срещу тебе. Е, няма да седиш и да го гледаш, ще се отместиш. Но това по никой начин не значи, че те е страх от влака или от камъка.
    Активен
    Timesbehind
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 80


    « Отговор #7 -: Декември 29, 2012, 20:27:01 »


    Не само, че ми е трудно да се сетя за нещо, което не се нуждае от пълна промяна, а и явно не мога, наистина... Защото исках да дам някакъв пример. Мислех си за изкуството, но то в по-голямата си част е комерсиализъм, тъй че дори то не става. Помогнете, дайте някаква идея. Все трябва да има нещо, което не сме съсипали или не съсипваме. Нещо истинско.


    Сори, но никой трезвомислещ сапиенс не е в състояние да ти даде задоволителен и положителен отговор на този въпрос! Мизантропията ти е напълно основателна и произхожда от будния ти аналитичен ум! Така е, съсипали сме ВСИЧКО, и това е в природата ни! Затова никога и нищо не може да се промени!
    (нали знаеш притчата за жабата и скорпиона) ?

    Значи ,излиза че и мизантропията е в природата ни ??
    Нищо не сме съсипали..освен себе си(до някъде).

    Иначе,ако всеки се промени и обществото ще се промени,то обществото си е това - сбор от много индивиди.
    Активен
    nobody
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    « Отговор #8 -: Декември 29, 2012, 21:01:40 »

    Цитат
    Нищо не сме съсипали..освен себе си(до някъде).
    Добре де, въпросът ми още си стои. И не донякъде (между другото, една дума е), а изцяло.
    Искам пример.
    Цитат
    Иначе,ако всеки се промени и обществото ще се промени,то обществото си е това - сбор от много индивиди.
    Предполагам, че след това изречение темата трябва да се счита за изчерпана. Ухилен Така ли?
    Активен

    ...Nobody's perfect!
    nobody
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    « Отговор #9 -: Декември 29, 2012, 21:28:26 »

    Цитат
    Можем ли оттук да направим извода, че ограниченията в живота го правят "лош", че това е едно от важните неща, които трябва да бъдат променени?
    Не. Ние си го правим.
    Дали ни трябва допълнителна помощ?

    Цитат
    Само негативни ли са последиците от ограниченията?
    Не, разбира се.
    Би трябвало да са положителни, поне на теория, и при някои са такива, но... болшинството облагодетелствано ли ти изглежда? Мислиш ли, че са успели да извлекат полза от това, под формата на опит? Така като гледаш, дали същите опитват да се справят с ограниченията?
    Като просто не виждат ограниченията, за какви последици говорим?

    Цитат
    Как по-конкретно биха могли да бъдат премахнати или поне отслабени ограничаващите рамки?
    Не знам, може би ако престанем да си ги създаваме, имаме някакъв шанс. Или пък не.  Згреших

    Цитат
    Кой се чувства безнаказан?

    А кой се опитва да прецака другия?
    Хм,... наистина ми е много трудно да ти дам примери. Ухилен
    Само че какъв е смисълът от тези примери?

    Цитат
    Как тази ситуация би могла да се промени?
    Както е и създадена.
    Трудно.

    Цитат
    Какви основни причини за проблемите можем да посочим?
    Основно и единствено, причината сме ние.

    Цитат
    И какви по-конкретни действия - по отношение на себе си и по отношение на другите - бихме могли да предприемем за подобряване на ситуацията?
    Мисля, че вече изброих няколко неща...

    Цитат на:  Fiona Slaughterhouse
    Цитат на:  Ich
    Какво трябва да преодолеем?
    Душевните разногласия.
    Липсата на аналитичност.
    Нежеланието да се учим.
    Безотговорността.
    Невежеството.
    Капризите.
    Прословутото Его.
    Необходимостта да доминираме, по един или друг начин.
    Наивността.
    Безхаберието и апатията.


    Цитат
    Какви глупости обичаме да вършим?
    А какви не обичаме?  Прегръдка

    Цитат
    Защо го правим?
    Не знам, ти как мислиш? Усмивчица

    Цитат
    Как да се променим в това отношение?
    Както и във всяко друго отношение - с труд. Тоест, трябва да направим нещо. 
    Активен

    ...Nobody's perfect!
    Timesbehind
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 80


    « Отговор #10 -: Декември 29, 2012, 21:40:57 »

    Предполагам, че след това изречение темата трябва да се счита за изчерпана. Ухилен Така ли?
    Не,просто казах прекалено очевидното...  Ухилен
    Има ли една твоя дума,която да не е саркастична или пренебрежителна?


    Не мога да ти дам примери,защото не смятам ,че нещо освен мирогледа на човека и самия човек е съсипан.
    Хората творят и разрушават - това не е съсипване..
    Активен
    nobody
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    « Отговор #11 -: Декември 29, 2012, 21:56:23 »

    Не,просто казах прекалено очевидното...
    Шегуваш ли се?  Згреших
    Има ли една твоя дума,която да не е саркастична или пренебрежителна?
    За съжаление, казват, че и това се случва. За сарказма.
    А за пренебрежението... за съжаление, това - не. А ако беше така щях да си спестя доста писане, в отговор на мнения като твоето.
    Още едно нещо, което, за съжаление, забелязвам - щом няма аплодисменти, значи е провокация. А откровените провокации са си просто въпросчета - като това.  Ухилен
    Как стигнахме от промяната в света до търсенето на еди-каква си моя дума?

    Цитат
    Не мога да ти дам примери,защото не смятам ,че нещо освен мирогледа на човека и самия човек е съсипан.
    Е, хубаво де, нали точно за това искам да ми дадеш пример - след като имаме едно донякъде съсипано нещо, значи всичко останало не е.
    Понеже не съм никак досетлива, най-сърдечно те моля да ми кажеш конкретно нещо, дори само едно да е (въпреки че казваш, че е всичко). Усмивчица

    Цитат
    Хората творят и разрушават - това не е съсипване..
    Сигурна ли си, че си наясно със значението на втория глагол?
    Активен

    ...Nobody's perfect!
    kukuruku
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 43

    « Отговор #12 -: Декември 29, 2012, 21:59:23 »

    Хората творят и разрушават - това не е съсипване..

    Така ли?Хммм Значи планетата не е съсипана??? Значи хората с право са унищожили хиляди животински и растителни видове? Изсекли милиони акри гори, отровили океани??? Нима те са сътворили всичко това, за да имат пълно право да го разрушават?
    Наитина ли смяташ че планетата не е съсипана от хората???
    А матрицата от системи (финансова, политическа, банкова, полицейска, образователна и каквато още ти хрумне) не съсипват ли будното съзнание и свободолюбие, творчески потенциал и критическо мислене у човека? Не създават ли милиарди зомбита, чиято единствена цел е трупане на пари и материален просперитет??? При това с цената на съсипване на себеподобните си???
    Значи според теб всичко е цветя и рози и само саркзмът и критиката на Fiona развалят пейзажа?
    Активен

    be yourself no matter what they say
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #13 -: Декември 29, 2012, 22:02:56 »

    http://www.blitz.bg/news/article/173290
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Timesbehind
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 80


    « Отговор #14 -: Декември 29, 2012, 22:43:19 »

    Цитат
    Не мога да ти дам примери,защото не смятам ,че нещо освен мирогледа на човека и самия човек е съсипан.
    Е, хубаво де, нали точно за това искам да ми дадеш пример - след като имаме едно донякъде съсипано нещо, значи всичко останало не е.
    Понеже не съм никак досетлива, най-сърдечно те моля да ми кажеш конкретно нещо, дори само едно да е (въпреки че казваш, че е всичко). Усмивчица
    Какво Хммм  Ухилен

    Ако съсипвам и унищожавам са синоними в случая,значи водата е съсипала толкова толкова много невинен пясък.Смърт за водата и целия воден род  Ухилен

    Иначе,извинявай.не се заяждам и не те провокирам...Сигурно съм предубеден,защото не съм попадал на саркастичен човек който да не се присмива със сарказма си..


    ...
    Ами точно това казах и аз,човека е нещото ,което донякъде трябва да се промени,всичко друго си е наред...

    Когато се разходиш  убиваш десетки тревички и мравки,това значи ли че трябва да имаш правото да го правиш ?Не.Дали ще откъснеш едно перо от патица и ще напишеш нещо с него,или ще създадеш фабрика за моливи и химикалки е едно и също,разликата е в мащаба.
    И да според мен унищожението е опправдано след като има създаване и обратното..
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Обществото на Деветимата неизвестни
    Програмиране, световен елит
    delfin 5 2285 Последна<br />публикация Август 11, 2010, 21:17:55
    от Eona Lightholder

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright