Какво ни е необходимо ,за да сме щастливи ?
Нищо.
Помислете ,не са някакви съвсем нереални неща нали
Няма нереални неща, а просто неща. В случая, права си - едва ли са ни необходими.
искам да забравите за нещата ,които можете да купите с пари ,защото те не дават това истинското ,трайното щастие ?
Това въпрос ли е?
Права си.
Но... как може да бъде забравено нещо и какъв е смисълът да се мъчим да го забравяме, когато самото забравяне изисква в определен момент да се сетим за него?
Предполагам, че си имала друго предвид.

Според мен, за да сме наистина щастливи, трябва да спрем да очакваме нещо да ни "даде" вътрешна хармония, а по-скоро да се опитва... да ни я "вземе".

Слагам тези два глагола в кавички, защото и двете т.нар. действия са напълно невъзможни. Ето, това може и да е нереално.
желанията ,които са плод на някакво пристрастяване ,защото те единствено отнемат свободата на избора ви
Всички желания ли са такива?

Откога?
Ако я няма частта от "които са плод... " до запетаята, съм напълно съгласна.
Помислете от душа ,от сърцевината на вашата същност ,какво е желанието ви ?
И защо "ви" е?
Сигурна съм
Едва ли.
в ума ви изниква нещо прекрасно ,красива картина или чувство
Да "ни" хипнотизираш ли се опитваш?

иска ви се нещо да се промени ,имате нужда от красота ,от спокойствие и изпълненост ,от ентусиазмът на малко дете ,което ще го водят на море ,от от мисълта
Само да се промени.
Красотата да дойде.
Да ни ударят с нещо, наречено спокойствие и... или с други думи, с ентусиазъм.

Да се само-изпълним с красота...
сега ,когато стигнахте до себе си
Моят билет беше двупосочен.

не случайно хората са казали ,че който знае накъде отива ,целият свят му прави път
Точно така.

Помислете как виждате едно дръвче рано сутрин ,когато сте добре и когато сте недобре натроени ,различно е нали ..а дръвчето си е все същото ?


Разбирам, че вероятно не разбирам призива ти. Но...
Не е ли малко изтъркано?
Не мисля, че има човек, който да "не види красотата" в снимката, която си сложила. Според мен, много по-полезно би било, "в доказателство" да сложиш картинка, в която няма красота, но ти я виждаш. Не, че е задължително, или има някакво значение, но си мисля, че...
Много е лесно да си повтаряме колко е красиво всичко, докато гледаме подобни картинки и си рецитираме подобни призиви, но в повечето случаи - не се отнася лично до теб, това е лицемерие. А красотата наистина е навсякъде. Най-вече там, където хората ги няма.

А що се касае до мъдрия формат на този текст, винаги съм се чудила защо всичко е в множествено число...