Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: сън от минали епохи направен като разказ  (Прочетена 335 пъти)
chukich
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 18

« -: Ноември 13, 2012, 20:55:45 »

Наместникът на UR.

Градът бил голяма сила, бил средище на търговията и много хора живеели там. Но в градът едно нещо било на почит и с него бил града най-много известен - техниката.
Градът бил център на техническите нововъдения. Техниката и техническите открития, математиката и военната сила били силните страни на градът. С тях градът станал много могъщ, той бил единствен по рода си. Строяли се неща където никъде другаде не можели да се видят, имало силна армия която никой не можел да победи, управниците били добри и честни. Хората били много доволни и добри. Стените на градът давали стабилност и сигурност на хората  и много хора искали да живеят там. Но станало време когато градът започнал да изпитва трудности.

Наместникът на UR бил владетел на града и основен главнокомандващ на армията, той бил царят на градът и генерал на всички воиски. Той разпореждал какво да става по това време. Но когато станало времето при което градът започнал да изпитва трудности, наместникът на UR, трябвало да се спрява с трудни изпитания. Изведнънж поради незнайна причина, всичко се преобърнало, градът започнал да изпитва първо финансови трудности, след това и военни и след това и дисциплинарни трудности. Хората започнали да крадат. В началото те не крадяли. Те били доволни от живота си. Но когато настъпило това време те започнали да крадат.

Наместникък на UR вярвал, че ако хората, и той самият, бъдат праведни то те ще имат просперитет и щастие и градът им ще се запаси дълго време. Обаче положението ставало все по-зле и по-зле. Неговото мнение не се потвърдило. Хората дълго време били праведни и градът не се издигнал ами дори паднал още повече. Имало временно издигане и след това пак паднал.
И така станало време, че армията на градът, не успяла да задържи един многоброен и силен противник. До сега войската винаги е успявала да удържа този противник. А войската на този град не била много голяма. Тя била малка, но силата й била несломима. До този момент. В който в няколко последователни битки и войската претърпявала поражение след поражение. В комбинация с другите неприятности и градът се виждало как пада.

Хората станали недоволни, но въпреки това, наместникът успявал да ги убеди, че ако хората са добри и праведни то градът ще е добре. Те, хората, били свикнали да живеят добър живот до сега. А сега изведнъж те били принудени да живеят по-труден и застрашен живот от колкото някога са имали. Те обвинявали за това наместникът. Но му вярвали, той имал голяма сила, бил храбър и неговото доверие до сега винаги до сега винаги било голямо. Всички му се доверявали. Той бил все пак Наместникът на UR.

Малко дни преди да падне градът, Наместникът решил да направи няколко неща които трябвало да направи отдавна, но понеже имал все много работа и бил отдаден на градът, не бил направил. А и нещата в градът не вървели. Той не вярвал на много хора. Той имал много съветници, но на единици от тях взимал мнението на сериозно. Той много добре знаел до какво може да доведе прекаленото доверие към някой от неговите съветници. Някой от тях може иска да навреди с мнение или съвет. Наместникът на UR, бил отговорен човек. Той приемал своята власт в града много сериозно. Той съзнавал, че с едно грешно движение може да струва живота или съдбите на много хора. Хора които му вярват. А той не искал да разочарова никого. Нищо, че бил голям владетел, той бил много човечен човек.

Не се знае от къде дошъл преди да бъде Наместник на града. Но бил мъдър човек, голям владетел и безстрашен войн. Хората го обичали много. Нямало гладни и жадни в неговият град, до този момент, не се крадяло, не се лъжело, хората били чисти. До този момент, да.
Но малко дни преди да падне градът, Наместникът решил да направи несвършени неща които не бил свършил отдавна. Той бил посъветван от сигурен на него съветник, че трябва да си отдъхне малко. Само за няколко дни и да направи тези несвършени неща. Защото той, Наместникът, според неговият съветник бил много претоварен с работа. Бил прекалено много живеел с проблемите на града а не с неговият живот. А й той бил човек все пак, но се бил отдал на града.
Малко преди тези дни обаче, когато Наместникът видял вече, че нещата не отиват на добре той решил да използва повече груба сила за да постига резултати. Имало пазачи които пазели на площада който бил главен. Наместникът много обичал този площад защото той излизал директно с пътека от неговите покои. Излизал от покоите си и едва на няколко метра е този площад. И това бил главният площад за града. Не бил много голям, и имало и друг главен площад, но всичко се правело на този площад защото той бил площада на Наместникът и бил непосредствено пред покоите му. Всички ходели там на официални събирания. За да видят Наместникът а и защюто ще доставят удоволствие на Наместникът да честват събитията на любимият му площад. Така, Наместникът разбирал, кога хората са на негова страна и кога не са. Ако площадът е пълен с хора значи хората искат да го уважат и са дошли повече заради него а не заради официалното събитие. Официалното събитие принципно се чествало на друг площад. Но, от любов хората идвали и на неговият площад пред покоите му.
Така било до времето преди дните на падането на града.

На този площад Наместникъкт и негов верен и проверен съветник му дал съвет да си вземе няколко дни почивка, нищо, че дните били напрегнати и вражеската армия била почти в града и воиските губели битките, но, така и направил. Направил го след дълго мислене и премисляне. Наместникък бил отговорен човек и не искал да губи ценни дни в това напрегнато време.

На този същият площад малко преди това, Наместникът, избил няколко от пазачите на площада. И той го направил за да покаже на жителите и гостите на града, че той владее положението и макар, че било видно, че властта на града не отива на добре и врагът взима надмощие, Той - Наместникът е силен и може да излезе от ситуация. И той избил пазачите, а те му били много верни, но били обвинени от него и от хората на града в това, че са допуснали до неговите покои до вътрешността на града, чужд човек. А този чужд човек не бил враг. Не бил лош човек. Но те го били допуснали. Те не го били видяли, той се възползвал от слабостта на пазачите по време на тази смяна и отишъл да се разходи в градините и на площада. И този човек бил от друг град. Но бил много слушал за Наместникът и бил много възхитен от това което бил този град, той бил възхитен и се удивлявал от сътвореното в града. От организацията, от всичко бил възхитен. И това, че той отишъл на площада през нощта, и минал през заспалите пазачи, го направил само за да се докосне до това на което той се възхищавал. А той се възхищавал много на Наместникът. И знаел, че е забранено да се влиза в територии близки до покоите му, и знаел, че ще има проблеми с това, но много искал да се докосне и да види Наместникът. Той го смятал за голям човек.

Обаче го били засекли и така се случило, че поради отлабената си власт, Наместникът избил пазачите по време на тази смяна. А те били добри хора и имали семейства. Но семействата им се чувствали длъжни да подкрепят Наместникът на UR, защото подкрепяйки него те виждали, че подкрепят и града, и стабилността и сигурността. А и не искали хората от града да ги сочат с пръст, че са изменници и са съгрешили срещу Наместникът на града.

На този площад Наместникът, се срещнал с една млада жена. Той самият бил млад мъж и за годините си, изобщо не би трябвало да бъде никакъв управник та камо ли наместник на този голям град. Но, той бил човекът който превърнал града в голям град. Той бил човекът който макар и млад мъж бил много уважаван не само в града, но и извън него. И всички му вярвали, и той имал голямо влияние, и голяма власт, и цели армии отстъпвали само като чуят, че срещу тях се задава той. И то не защото не могат да се бият с него, а защото било голямо уважение за тях той да е срещу тях. Те знаели, всички знаели, че той е почтен човек и не им е враг. Той просто искал хората да живеят добре и да не се боят от врагове. Но на тези срещу които бил и те му били врагове той бил силен противник. Несломим противник. Те всички бягали от страх когато се биели срещу него. Армията на града била малка, но той имал стратегии и тактики и унищожавал многократно по-голями воиски и силни противници.

На този площад, една млада жена се срещнала с него. Тази млада жена й било казано да отиде за да развлече Наместникът от задачите му. Вече той бил решил, че трябва да се отдалечи за няколко дни от работата на града. Той решил това да е за 2 дни и по възможност може и 3 дни. Но не повече. Част от този план да се развлече, бил да се срещне и с жена. Наместникът, макар, и да бил мъж на около 30-35 години и бил голям човек, силен мъж, но не бил с много жени през живота си. Имало много слугини, имало много и наложници, и той бил владетелят, но той винаги смятал всичко хора за равни и му било съвестно да наруши правата на някоя жена като я накара да му е слугиня. Хората в неговите покои по-скоро работели от съвест от колкото някой да ги задължава да го правят. Те били роби и слуги, но всички били приятели и добронамерени към Наместникът. Той не се карал с никой, уважавал правата на всеки, говорел с робите като със свои най-близки познати. Не се чувствал за нещо повече. И му било съвестно да викне някоя жена в покоите си. Защото за да дойде в покоите му тя ще го направи за пари, а той предпочитал да й даде колкото поиска пари само и само да запачи достойнството си и да не идва. Толкова съвестен бил той.

И той макар и на 30 и повече години не бил с много жени, даже май хич не бил с жени. Планът за неговото откъсване от работата било той да се развлече. Наместникът, не знаел, че му е уредена жена, но той подозирал, че неговият съветник, който бил много добър и достоен човек, го бил уредил това нещо. И то не с лоши чувства а с добри чувства. Жената било младо момиче което било отдавна харесвало Наместникът. Тя отдавна била се влюбила във наместникът, тя постоянно говорела за него пред свои близки и познати, и била извесна в целият град с нейната любов към Наместникът. А наместникът нищо не знаел. Той се бил отдал на работата.
Та, тя всичко било нагласено така, че когато Наместникът излезе на площада в тези дни в които си взел почивка, и тя да отиде на площада и да се засекат двамата там. Те се срещнали. А площада му било любимото място, но то било самотно място. Нямало много хора, имало много пазачи обикалящи покрай целият площад и из целият комплекс на покоите на Наместникът, но тези пазачи били невидими. Наместникът искал да чувства сигурност, но не искал да бъде ограден от плътна гора с пазачи. Така, че те били невидими, но ги имало и били много. И когато Наместникък видял тази млада жена на площада и се учудил защото как така охраната ще допусне тази млада жена без я задържи и да не докладва за случая? Било странно. Но тя била красива и била миловидна а и била от града, не била заплаха. Той я видял 2 пъти. Първият път тя го видяла и се изплашила. А той тръгнал да търси пазачите, за да хванат и разпитат тази млада жена какво прави на това място. А то било строго пазено. Вторият път обаче тя се приближила при него, макар, че пак я било страх, явно той издавал сила и могъщество защото тя не била много уверена в действията си, но пък сигурно много го обичала за да наруши територията на сигурност и да навлече в площада. А работата се оказала след това съвсем друга. Имало пазачи много, но те всички искали техният Наместник да е добре и да си отдъхне от работата. Те били всичките скрити по местата си, там където винаги си дежурят, но знаели за тази млада жена. Те я били пуснали през няколко редици пазачи, и й били осигурили достъп до неговият площад, за да може уж случайно те двамата да се засекат. А Наместникът се бил учудил на случката и дори тръгнал да си мисли дали няма пробив във защитата... Но той не знаел, че неговият съветник говорил с няколко пазачи за да я допуснат. Той бил говорил и с тази млада жена защото знаел, че тя била известна с това в града, че обичала Наместникът, но нямало как да се срещнат двамата никога. Защото тя била дъщеря на добър човек от града, а той бил Наместникът на UR все пак. И до него не се докосвали много хора.

Едва няколко от пазачите се съгласили да допуснат през техните смени тази млада жена, защото те знаели правилата и били много лоялни на Наместникът. Толкова силна била неговата защита, толкова много доверие му имали хората.

Наместникът и младата жена се срещнали и си говорили. И не се знае какво станало, но за няколко минути той решил да я вземе за жена. Тогава, там на този площад, той и тя се врекли в безгранична вярност и любов и се целунали и това било. За няколко минути станало всичко. Той си тръгнал и тя си тръгнала след това. Той не я обичал, но каквото казал си оставало. Той като е казал, че едно нещо е бяло значи било бяло. А ако кажел, че черно значи било черно. Неговите думи били силни думи и били на място. Не приказвал глупости. И когато казал, че я взима за жена, може и да действал малко прибързано и необмислено, но го мислел наистина. Все пак това било момент който трябвало да стане, а той бил вече мъж на сериозна възраст и не бил с много жени. Бил отдаден на работата в града.

През следващите няколко дни, тя и той се виждали по няколко пъти, неговият интерес към нея нараснал, и то много. Той започвал да се увлича по нея. Изпитвал много силна привързаност към нея, нищо, че се познавали от няколко дни. Тя го познавала от цял живот, но той я познавал едва от няколко дни.

Малко след това, градът бил нападнат в решителна битка и войската претърпяла поражение. Поражение което било предвестник на падането на града. Градът можел да вдигне защитни позиции и да се отбранява, можел да издържи под обсада много дълго време и може би щял да преодолее трудностите. Но правникът решил, че няма смисъл, той видял, че противникът бил много силен. И това което генералите на противниковата армия казали е, че ще сринат града из основите и ще избият всички жители. А тези генерали били много отмъстителни и много жестоки, щом те го казвали значи било така. Градът можел да се отбранява още, имал още останал войска, имал и отбранителни позиции, имал и здрави стени. Но, същестувал риска ако не успее да отблъсне обсадата му. Ако градът се съпротивлявал то противниковите генерали щели да избият всички жители на града, а ако градът се бил предадел доброволно нищо нямало да се случи. Наместникът видял, че не трябва да рискува хората в града. Той бил управникът, той трябвало да отговаря пред тези генерали. Той се предал.

Той пуснал противниковата армия в града с договорът, че той, Наместникът на града ще бъде взет в плен или предаден на противниковите генерали и те ще решат неговата съдба, но на жителите на града да не се стори никакво зло. Те да бъдат невредими. Нито войска, нито пазачи, нито селяни, нито който и да е от града да не бъде наранен. Тяхните животи и свобода и бъдещето на града за живота на Наместникът. Наместникът знаел, че генералите на противниците искали него. Защото той бил силата на града. Той подхранвал силата на града и носел такива успехи на града. Те искали да контролират града защото той бил голяма сила, но знаели, че управникът е този който прави този град независим и силен и различен от другите градове. А другите градове отдавна се преклонили пред властта на тези генерали.

И така, по закон семейството на Наместникът трябвало да бъде предадено на противниковата армия. И тъй като Наместникът вече бил женен, макар, че не бил виждал много жена си, тя трябвало да го придружи. Понеже нямало церемония и понеже никой не знаел за инсценираната сватба между него и младата жена на площада, то тя не била длъжна да го направи.
Но той се предавал на противниците за да спаси града. Те казали, че искат да го убият, за да го няма вече него и да падне самочувствието на града като сила. Те искали с неговото убийство да сломят духът на града и той да стане техен васалски град. Този град те искали да им се подчини и това щяло да стане като те демонстрират сила и унищожат всички силни фигури в него. Наместникът бил най-силната фигура. Той бъде ли убит, то целият град ще помръкне и ще падне духом.

И така, той се предал на противниците. Обаче когато той се предавал, видял, че облечена в елегантни бели дрехи и тя идва на няколко метра от него. Това го изненадало. Той не искал тя да е там. Посъветвал я да се маха от там, тя не била длъжна на никому с нищо, той бил Наместникът на града а тя макар и да му била вече жена то никой не знаел за това.
Но не, тя го обичала и била се врекла на него и искала да го последва. Била много хубава в празничните си дрехи.
И двамата щели да ги убият като представители на този град. И двамата умряли в този ден. Когато умирал той, най-много съжалявал, за това, че тя била толкова мила и на никого не била направила нищо лошо, но споделила съдбата му. Той си го заслужавал, защото бил управник на града, но тя не била направила на никому нищо, но споделила съдбата му макар, че дори не била длъжна.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Ушите помнят минали животи
Езотерика
delfin 10 3614 Последна<br />публикация Април 06, 2013, 00:27:30
от Morena
Информацията като енергия, енергията като информация
Духовни учения
Administrator 0 1081 Последна<br />публикация Юни 23, 2009, 22:32:40
от Administrator
Майчини тревоги - разказ
Изкуство
... 1 1356 Последна<br />публикация Януари 02, 2011, 17:17:41
от Gayatri
Прераждане, минали животи
Въпроси и отговори
Mia227 11 2730 Последна<br />публикация Юли 01, 2012, 12:22:25
от sarabia
музика от минали епохи
Музика
chukich 3 940 Последна<br />публикация Ноември 27, 2012, 18:50:09
от Svetoslav

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright