Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Вълчите войнски общества  (Прочетена 864 пъти)
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« -: Ноември 13, 2012, 01:31:05 »

Попаднах на една ...нелоша статия по темата, в един блог. Надъхана е, а и съдържа истини. Останалото си е до лично усещане.
Позволих си да я поредактирам малко, но предполагам няма да има сърдити.
Приятно четене.


****************************************************

Могъщи са боговете. Те са силите на света. Неуловим е техният образ, но волята им е като поразяваща светкавица. Неотменима власт е тяхното име. Но Вотан създаде човека непокорен на боговете. Сътвори го той като съедини в едно звяр и бог. Звярът се подчинява на силите на света, а богът се стреми към власт и безсмъртие. Над всичко това иска да властвува човекът в своето дръзновение. Но най-вече се стреми да победи смъртта.



Образът на вълка в българските народни вярвания и умотворения няма нищо общо с карикатурното му подобие от купешките приказки за Кумчо Вълчо и Зайо Байо. Отношението на българите към вълка е двуяко. От една страна, хората изпитват страхопочитание към него, като заплаха за добитъка и собствнения им живот. Вълкът е вездесъщият хищник, който неумолимо съпътства човешкото битие и е необходимо да бъде умилостивяван, за да се ограничи вредителствуването му. Израз на това вярване са Вълчите празници, отбелязвани след Архангеловден – в навечерието на зимата, когато вълкът е в силата си. Това не са празници в буквалния смисъл на думата, преминаващи в угощения и веселие. През тези дни, нечетни на брой – 3,5 или 9, се спазват редица забрани и се извършват магически действия за предпазване от вълчата напаст.

На първо място, забранено е да се изрича името на вълка, а вместо него се използуват метафорни изрази – “двоица”, “троица”, “девет души”. Забранено е да се шие, защото се вярва, че на когото дрехите са ушити или кърпени през Вълчите празници, той ще бъде изяден от вълци. С това е свързана и забраната за употреба на ножици. Като символ на вълчите челюсти, те се вързват с червен конец, за да се затвори по този магически начин устата на вълка. Има и много други забрани и обряди, спазвани през тези дни. За най-опасен се счита вълкът Куцулан (Наплатан). Той е най-старият и кръвожадният в глутницата и върви последен, накуцвайки. На него е посветен последният от Вълчите празници.
Заедно с това, българинът изпитва и друго чувство към вълка – на мистично преклонение към неговата свръхестествена сила. Неговият череп се е ценял като чудодеен талисман. Поставяли са го до леглата на родилките, също и до детските люлки – да се раждат и раснат младите българи здрави и силни като вълчета. А името на Вълка звучи в гордите български имена ВЪЛЧАН, ВЪЛКО, ВЪЛЬО, както и КУРТЬО, КУРТИ. За последните е известно, че са от хунобългарски произход, от КОУРТ – истинското име на Кан Кубрат, както е записано в Именника на българските царе. Името КУРТ се среща и в германското именна традиция, също и в английската. Но по наши изследвания и името БЪЛГАРИ също е свързано с вълка – то означава ВЪЛК-АРИИ.
Вълкът е господарят на Севера, на северната природа. Неслучайно за най-свирепи се считат карпатските вълци, които в люти зими са навлизали от север по замръзналия Дунав. Вълкът е въплъщение на воинските добродетели, жив пример за храброст, съратничество и саможертва. Вълчата глутница е като бойната дружина – в нея цари ред и йерархия; животът в нея протича по строги правила. Начело на глутницата застава най-силният мъжкар, който спечелва водаческото право с честна борба. По същия начин и останалите вълци утвърждават мястото си в йерархията на глутницата. В единоборството за обществено положение победеният вълк не бяга като страхливец, а открива най-уязвимото си място – гърлото. По този начин той показва на победителя, че е готов да приема смъртта. Последният обаче никога не се възползува от възможността да разкъса гърлото на победения си съперник, а великодушно му подарява живота. Ето това е красноречив пример за воинска чест и рицарска етика. Когато пък вълците преживяват отчайващ недостиг на храна, и продължително време не са улавяли никаква плячка, те разкъсват най-слабия от глутницата. Но това не става изведнъж, с коварство и вероломство, а след един продължителен ритуал, при който глутницата обикаля около обречения, а той смирено приема саможертвата си за общността. В живота на вълците има много повече етика, отколкото в загрубялото материалистическо общество, където “Човек за човека е вълк” , според известната римска сентенция.
В природата вълкът е и пример за расовия подбор – както сред жертвите, така и вътре в собствения си вид. Той е благороден хищник, който разкъсва само слабите и болни животни, а оставя здравите да се размножават, с което засилва генофонда на популациите им. Затова го наричат санитар на природата. Там където няма вълци, тревопасните животни стават податливи на болести и израждане. Тази природна необходимост има своите успоредици и в човешката история. Като същински вълци воините на Великия Кан Атила налетяха на загиващата Римска империя, за да пречистят европейското пространство от натрупалия се в нея биологически отпадък.
Но вълкът не търпи мършата и в собственото си племе. Когато вълчицата забележи, че някои от вълчетата израства слабо и хилаво, тя прави знак на другите и те веднага разкъсват братчето си. Това е актът на пречистване на расата от дегенератите, наричано по модерно евгеника. Както и древните спартанци са постъпвали с уродите, хвърляйки ги в пропастите... Но вълчицата не извършва това дело сама, а го възлага на децата си, за да научат този основен житейски урок. “Расовата чистота е първият и основен закон на природата.” (Кавханът Болг). Вълчицата е пример за грижовната, но строга майка, възпитаваща поколение от герои. Този идеал е залегнал в свещения мит на древните римляни – за легендарната вълчица, откърмила основателите на Рим – братята Ромул и Рем.
Вълкът е неразделен спътник на ариеца в суровата природа на Севера. От незапомнени времена нашите арийски прадеди са наблюдавали вълка и са се поучавали от неговата мъдрост – съгласно извечните принципи на езическия мироглед, да се разчита неписаната мъдрост на Природата, във всяко едно нейно творение. Те са са съзирали във Вълка едно метафизическо подобие на самите себе си, на своя обществен ред и добродетели.
Вълкът има съществено място в духовната култура на арийските народи. Той съпътствува арийските богове или е тяхно превъплъщение. Върховният бог на германите Вотан е следван от два вълка и два гарвана. А неговото съответствие в хунобългарския пантеон – Алп Барин, се превръща в прекрасен сив вълк, в памет на своя загинал брат Тун Бури. Също във вълк, но и в сърна умее да се превръща легендарният герой на Лудогорието – Железният Баща (Демир Баба). Под това име е съхранен споменът за българския бог-ковач Алп Хърса, но изглежда в него е преплетен и митът на траките-гети, живели в този край. Защото преданието за Железния Баща е съхранено в селата около местността Сборяново – (близо до град Исперих), където е светилището (аязмото) на Железния Баща. А точно там е била столицата на Гетското царство - Даусдава, което значи Вълчият град (от дау – вълк). С мита за Железния Баща се свързани и поверията за дванадесетте бели вълци и дванадесетте бели сърни, явяващи се в Лудогорието. Като събирателен образ на Българския праотец, Железният Баща съчетава в себе си двете свещени животни, символи на двамата легендарни български праотци: Вълкът – на Цар Болг, и Сърната - на Цар Авитохол. Ние Българите носим името на по-ранния си прародител Цар Болг – ние сме БОЛГ-АРИИ. Но името БОЛГ значи ВЪЛК, значи сме Арийците на Вълка, Народът на Вълка.
Вълкът и Орелът са двете свещени животни-символи на Арийството. Вълкът е безстрашният Воин, а Орелът е осъществилият се герой, надмогнал Себе си; Свръхчовекът, извисил се над дребнавото човешко битие. Тези идеали са съхранени и в българската народностна вяра. Неслучайно великият поет на Българската Народностна Душа Христо Ботев поставя Вълка и Орела до загиващия герой, в своето стихотворение “Хаджи Димитър” - този величав химн на безсмъртието:

Денем му сянка пази орлица,
Вълкът му кротко раната ближе.
Над него сокол, юнашка птица
и тя се за брат, за юнак, грижи.



...А после идват самодивите-валкирии, за да отнесат юнака в царството на Барин-Вотан – Валхала.
Арийските воини са възприели Вълка като образец за подражание, а вълчата глутница – като идеал за вярна и сговорна дружина. Така сред индоевропейците в древността са възникнали вълчите общества, като най-архаични воински съюзи. По-точно, във вълчите общества са встъпвали младите бойци, на които им предстои да получат своето първо воинско посвещение. Организирани в неголеми дружини – подобно на вълчи глутници, те са нахлували в земите на врага, за да получат своето първо бойно кръщение, своята първа кръв, препитавайки се с война и грабеж; да се увълчат, да закалят воинските си качества. За да изгради навиците си за ред, дисциплина и хладнокръвие, подрастващият воин е бил длъжен да постигне своята личност в съизмеримост с Вълка. Да бъдеш Вълк! – такъв е бил идеалът на истинския Арийски Воин. Но не единственият воински идеал, защото е имало и общности на воини, което са подражавали на Мечката – такива например са знаменитите германски берсеркъри – от Bare (герм.) – мечка.
Както всяка съратническа общност, вълчите общества са имали свой етичен кодекс и обряди. Едно наследство от обрядността на тези архаични воински общности в България са игрите на кукери, облечени във вълчи кожи, провеждани в с. Веселиново, Шуменско. Под тази форма изглежда са съхранявани традициите на воинското съсловие по времето на османското владичество. За това ни напомня името на легендарния Вълчан войвода, за когото има множество предания из всичко краища на България.
В много арийски митове и предания се разказва за хора, владеещи способността да се превръщат във вълци. За нас българите, това е пленяващият образ на Боян Магесника – човекът-символ на неугасващия български езически Дух, вдъхновил редица българи на Перото. За него кремонският епископ Луидпранд пише следното: “Симеоновият син Баян, разказват, дотолкова бил изучил магията, че внезапно могъл да се превръща от човек на вълк или на всякакъв друг звяр.” Превръщането на човека във вълк (на латински ликантропия) се свързва с демоничната представа за върколака – демонично чудовище, получовек-полувълк. Вярванията в съществуването на върколаци са разпространени сред всички европейски народи – от Ирландия до Източна Европа. Също толкова повсеместно е и поверието, че върколакът може да бъде убит само със сребърен предмет – най-често сребърен куршум. Например за прочутия Дельо Хайдутин от космическата песен на Валя Балканска, турците са вярвали, че е върколак, и затова са му леели сребърен куршум – както се разказва в песента.
При толкова много истории за превръщане на хора във вълци и върколаци, възникват неизбежните въпроси: Възможно ли е наистина човек да се превърне във вълк? Има ли все пак нещо вярно във всички тия истории? Скептиците веднага ще отговорят, че това са бабини деветини, но ние, като хора на мъдростта, ще се опитаме да вникнем в метафизическия смисъл на тези легенди. В известен смисъл, превръщането във вълк е постижимо – по пътя на самовнушението, като един вид шаманска техника. За целта е необходимо да съсредоточим волята си, да се опитаме да влезем под кожата на вълка, да постигнем съзвучие с жизнения му ритъм и единение с неговия дух. И най-важното: трябва сами да си повярваме че сме вълци, за да накараме и другите да повярват в същото. В крайна сметка, смисълът на превъплъщението се състои именно в психологическото въздействие върху околните. В условията на битка, това си е направо психологическо оръжие. Един такъв воин, владеещ изкуството на “превръщането” във вълк, е в състояние да всее смут в редиците на врага още преди да се е стигнало до пряко стълкновение. Това, с други думи, е бойната магия на Севера.
В днешната негероично време обаче, модерните нрави изместиха народностния мироглед. Хората изоставиха воинските добродетели и вярата в мистичната сила на вълците и зверовете. Като ги разказвам тия работи на професионални военни, те отвръщат, че това са отживелици, а не се виждат, че са станали едни кукли, които безропотно козируват на изпедерастени политици и цинични натовски бизнесмени. Но злото започва още от литературата за деца, където е затвърден тъпият позитивистичен мит за “лошият” Кумчо Вълчо и “добрият” Зайо Байо. Но за да сме ясни, нека да вникнем и в метафизическата символика на заека в българския народностен мироглед. Вероятно малцина са чували, че в нашите народни вярвания заекът се счита за нечиста сила – той е страхлив, без самообладание, “на гърба му язди Дяволът”. Значи тези “приказки” са едно извращение на нашите вродени расови добродетели.
Каква е мъдростта на Вълка? На първо място, да бъдем воини, хора с чест и достоинство, а не помияри. Да започнем с основния въпрос: Какво правят вълците, когато огладнеят? Събират се в глутница и тръгват да дирят плячка, а не въртят опашки около този или онзи, да им подхвърли някой кокал. Както правят управляващите в България помияри. И най-важното: Вълкът признава за свой водач само вълк, а не нечие псе – слуга на чужди интереси. Не такъв като Симеон II, за когото лековерно гласуваха оглупелите дъртаци, само защото по наследство бил “цар”. Такъв е Законът на Вълка.
Развратената Западна цивилизация неизбежно върви към своя залез, подобно на някогашната Римска империя, и отново настъпва времето на вълците.
Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Третият Антихрист-Подтема:Тайни общества
Програмиране, световен елит
Аэ съм 5 2402 Последна<br />публикация Септември 17, 2010, 17:01:13
от Аэ съм

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright