Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: За космическите цикли и периоди  (Прочетена 1906 пъти)
tribalizm
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 34

« Отговор #15 -: Ноември 11, 2012, 21:59:06 »

Забравих да пиша, че редактирания текст на "Вишну Пурана" е от втора глава.
Активен
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #16 -: Ноември 12, 2012, 04:14:36 »

    Ще споделя абстрактни разсъждения.

    Сред известните ни хим.елементи
    само въглерода и силиция имат свойствата
    да създават вериги и сложни молекули.
    Следователно и двата елемента могат да
    бъдат основа за Живот.
    Настоящите условия и Закони са дали
    предимство на въглерода като по-устойчив
    елемент.
    И на силициевата форма на Живот просто не
    и е провървяло.
    А всъщност би могло да бъде и точно обратното
    от гледна точка на Създателя който е заложил
    фундаментални определящи свойства и Закони
    в тъканта на Вселената и пространството.
    Но всеки атом на Земята който е де факто  изграден от
    елементите синтезирани в Слънцето е участник в танца
    на материята наречена човек,съзнание,разум,чувства...
    ...и въобще Живота.
    Всеки един атом има в себе си само електрони,
    протони и неутрони.
    С тези три елемента е изградено това огромно разнообразие
    което наричаме Вселена и всичкото в нея заедно с нас самите.
    Трудно е за разума ни да си представи Замисъла създал това...само от три елемента.
    Не бих желал да задълбавам в квантовите частици формиращи тези три елемента...
    както и квантовите вероятности заложени чрез тях...
    Нашия разум положен в Разума на Създателя...едното в другото -Цялото.

    В светлината на подобни мисли егото ни
    в своята субективна ограниченост меко казано се губи
    в цялата картинка.
    Просто е безпредметно да се включва като фактор.
    Затова и егото няма никакво значение какво си мисли
    в какво вярва или какво си въобразява въобще.
    Просто утре една промяна с една хилядна на една единствена физична
    константа от тъканта на Вселената ще я промени цялата до неузнаваемост
    за егото и разума ни.

    Но егото е необходимото стъпало или обвивка за да се съхрани
    Светлината която е подредила атомите в Живот.
    Егото и неговото преодоляване ( а не унищожаване-съпротивата ражда съпротива) е
    инстанцията за взимане на изпита образно казано за да продължиш
    нататък.
    Въпрос на време и израстване е съзнанието да пробие
    и надскочи тази обвивка за да достигне Светлината която го е
    създала.
    Така съзнанието извървява своята част от Пътя,както и Светлината
    своята част към съзнанието.
    Не е трудно да се опише този процес с: Подобното привлича подобно.
    Светлината си стои там в тиха медитация над Вечността и те чака от
    еони време да стигнеш до нея.


    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #17 -: Ноември 12, 2012, 18:29:28 »

    Ще си позволя и аз един спам:

      Странник, ти защо не отвориш една школа за духовно развитие? Говори с Андрей Грива да те пусне в Бялото братство - ще ги сбъркаш. Навсякъде и за всичко имаш готов отговор.
    Активен
    tribalizm
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34

    « Отговор #18 -: Ноември 17, 2012, 00:03:46 »

    Поствам крайната редакция на "Вишну Пурана" като цял текст, за да не стават обърквания.


    Глава I

    OM! Слава на Васудева! Победата да е твоя, Пундарикакша! Обожавам те, Вишвабхавана! Слава на теб, Хришикеша, Махапуруша и Пурваджа!

    Нека Вишну, който е съществуващ, нетленен, и Брахма, който е Ишвара, който е дух, който с трите си качества е причината за създаването, съхраняването и унищожаването, който е прародител на природата, интелекта и другите съставки на вселената, ни дарят с разбиране, богатство и крайно освобождение.

    След като обожавах Вишну, господарят на всичко, и отдадох почит на Брахма и останалите, като също така поздравих духовния учител, ще разкажа тази Пурана, равна по святост на Ведите.

    Майтрея, след като го поздрави почтително, се обърна по следния начин към Парашара, отличен мъдрец, внук на Вашиштха, който е запознат с традиционната история и Пураните, който е запознат с Ведите и клоновете на науката, които зависят от тях, както и специалист в областта на законите и философията, след сутрешните ритуали на преданост. 

    Майтрея каза: Учителю! Бях инструктиран от теб във всички Веди, в законите и в свещената наука. Чрез твоето благоволение, други мъже, макар и да са неприятели, не могат да ме обвинят в липса на знания. Сега бих искал да чуя от теб, който си с неизмерима божественост, как този свят съществуваше в миналото и как ще бъде в бъдещето? Каква е неговата същност, о, Брахман, и откъде произлязоха одушевените и неодушевените неща? В какво се превръща и в какво ще се случи при поредното му разтваряне? Как се проявяват елементите? Откъде произлизат боговете и другите същества? Как са се появили океаните и планините, Земята, Слънцето и планетите? Кажи ми за семействата на боговете и другите, различните Ману, периодите, наречени Манвантари, и тези, наречени Калпи и техните подразделения, и за четирите епохи; за събитията, които се случват в края на Калпата и при прекратяването на епохите; историята, о, велики Муни, на боговете, мъдреците и царете, и как Ведите бяха разделени в клонове (или училища), след като са били съставени от Вяса; задълженията на брахмините, и други племена, както и на тези, които преминават през различните периоди на живота. Всички тези неща бих искал да чуя от теб, внука на Вашиштха. Отправи доброжелателно мислите към мен, за да мога, чрез твоето благоволение, да бъда информиран за всичко, което желая да узная.   

    Парашара отговори: Добри въпроси, благочестиви Майтрея. Накара ме да си припомня това, което в миналото ми беше казано от бащата на моя баща, от Вашиштха. Чух, че баща ми е бил погълнат от Ракшас, пратен от Вишвамитра. Обзе ме страхотен гняв и започнах жертвоприношение за унищожаване на Ракшасите. Стотици от тях бяха сведени до пепел чрез ритуала, когато, малко преди да бъдат изцяло унищожени, дядо ми, Вашиштха, каза: Достатъчно, дете мое, нека гневът ти се укроти. Ракшасите не са виновни. Смъртта на баща ти бе дело на съдбата. Гневът е страстта на глупаците, тя не приляга на един мъдър човек. От кого, може да бъде попитано, е убит някой? Всеки човек жъне последиците от собствените си действия. Гневът, сине мой, е унищожаването на всичко, което човек е придобил чрез стремителни усилия, на славата, на благочестивите аскези и пречи на постигането на рая или освобождението. Главните мъдреци винаги отбягват гнева. Не бъди, дете мое, субект на неговото влияние. Нека тези безобидни духове на тъмнината да не бъдат консумирани. Милостта е мощта на праведните.

    Бидейки така смъмрен от уважавания ми дядо, аз веднага прекратих ритуала, в съответствие с неговите предписания, и Вашиштха, най-добрият из мъдреците, остана доволен от мен. Тогава пристигна Пуластя, син на Брахма, който беше посрещнат от дядо ми с обичайния знак на почит. Знаменитият брат на Пулаха ми каза: Тъй като в момент на враждебност послуша думите на своя родоначалник и прояви милосърдие, ще овладееш всяка наука, и тъй като се въздържа, макар и разгневен, от унищожаването на потомството ми, ще ти даря още нещо, и ще станеш автор на резюмето на Пураните. Ще узнаеш истинската природа на божествата, каквато наистина е, и независимо дали си ангажиран с религиозни обреди или се въздържаш от тяхното изпълнение, твоето разбиране, чрез моето благоволение, ще бъде съвършено и свободно от съмнения. Тогава дядо ми Вашиштха добави: Каквото и да ти бъде казано от Пуластя, непременно ще бъде.

    Наистина сега всичко, което ми бе казано по-рано от Вашиштха, и от мъдрия Пуластя, ми бе припомнено заради твоите въпроси и ще ти го предам, дори всичко, което поиска. Чуй цялата същност на Пураните, според точното им значение. Светът бе породен от Вишну. Той съществува в него. Той е причината за неговото поддържане и прекратяване. Той е светът.     

     

    Глава II

    Парашара каза: Слава на неизменния, свят, вечен и върховен Вишну с универсална природа, могъщият над всичко; на него, който е Хиранягарбха, Хари и Шанкара, създателят, закрилникът и разрушителят на света; на Васудева, освободителят на неговите поклонници; на него, чиято същност е както единна, така и многообразна, който е както фин, така и материален, както несъставен, така и съставен; на Вишну, причината за крайната еманципация. Слава на върховния Вишну, причината за създаването, съществуването и края на този свят, който е основата на света, и който се състои от света.

    След като прославих онзи, който е подкрепата на всички неща, които е най-малкото от малкото, който е във всички сътворени неща; неизменният, нетленен Пурушоттама, който е с истинска мъдрост, както наистина е известен; вечен и неразложим; и който е познат чрез фалшивите проявления от естеството на видими обекти; след като се поклоних на Вишну, разрушителя и господаря на творението и пазителя, владетеля на света, неродения, нетленния и непреходния, аз ще ти кажа това, което първоначално бе предадено от великия баща на всичко (Брахма), в отговор на въпросите на Дакша и други почитани мъдреци, и повторено от тях на Пурукутса, един цар, който царувал по бреговете на Нармада. След това бе предадено от него на Сарасвата, а от Сарасвата на мен.

    Кой може да опише този, който не може да бъде възприет от сетивата, който е най-доброто от всички неща, върховна душа, самосъществуващ, който е лишен от всички отличителни характеристики като външен вид, каста или нещо подобно, и е свободен от раждане, промяна, смърт или гниене, който винаги е, единствен, който съществува навсякъде, и в когото всички неща съществуват, и оттам наричан Васудева? Той е Брахма, върховен, господар, вечен, нероден, нетленен, непреходен, от една същност, винаги чист, без дефекти. Той, този Брахма, бе всичко; обхващащ в своята природа необособеното и обособеното. Той тогава съществуваше във формата на Пуруша и Кала. Пуруша (духът) е първата форма на върховния; след това идват две други форми, обособена и необособена; Кала (времето) бе последната. Тези четири - Прадхана (първичната или суровата материя), Пуруша (духа), Вякта (видимата субстанция) и Кала (времето) - мъдрите смятат за чистото и върховно състояние на Вишну. Тези четири форми, в подходящи пропорции, са причините за феномена на създаването, съхраняването и унищожението. Вишну, бидейки обособена и необособена субстанция, дух и време, си играе като палаво момче, както ще научиш, чувайки за неговите лудории. Този главен принцип (Прадхана), който е необособената причина, се нарича от мъдреците също Пракрити (природа). Тя е фина, еднородна и обхваща това, което е, и това, което не е (или и причините, и следствията); трайна, самоподдържаща се, безграничнa, непреходна и стабилна; лишена от звук и докосване, и не притежаваща нито цвят, нито форма, надарена с трите качества (в равновесие); майка на света; без начало; и това, в което всичко, което е породено, се разтваря. От този принцип произлязоха всички неща в периода след последното разтваряне на вселената и преди съзиданието. Брахмините, вещи във Ведите и преподаващи вярно техните учения, изразяват чрез следния пасаж пораждането на главния принцип (Прадхана): "Нямаше нито ден, нито нощ, нито небе, нито земя, нито тъмнина, нито светлина, нито нещо друго, освен само Едно, невъзприемаемо от интелекта, или Това, което е Брахма и Пуман (дух) и Прадхана (материя)." Двете форми, които са различни от същността на немодифицирания Вишну, са Прадхана (материята) и Пуруша (духа); а другата му форма, чрез която тези две са свързани или разделени, се нарича Кала (време). Когато обособената субстанция се преобразува в сурова материя, така както в предното разтваряне, това разтваряне се нарича елементно (Пракрита). Божественото Време е безначално и краят му също не е известен; и от него циклите на създаване, продължаване и разтваряне се случват последователно на интервали, защото, когато в последния период, съществуваше равновесие на качествата (Прадхана) и духът (Пуман) се отдели от материята, тогава Времето, форма на Вишну, се преустанови за известен период. След това Върховният Брахма, върховната душа, субстанцията на света, господарят на всички същества, универсалната душа, върховният владетел, Хари, по свое желание, влизайки в материята и духа, възбуди изменяемите и неизменяемите принципи, предизвиквайки периодът на съзиданието, така както ароматът засяга ума просто от самата му близост, а не от някакво непосредствено въздействие върху ума. По същия начин Висшето повлиява на елементите на творението. Пурушоттама е едновременно възбудителя и нещото, което се възбужда, понеже присъства в същността на материята, както когато е непроявена, така и когато е проявена. Вишну, върховен над върховното, е с естеството на обособени форми като нещата от атоми, Брахма и останалите (богове, хора и др.). Тогава от това равновесие на качествата (Прадхана), покровителствано от душата, произлезе неравномерното развитие на тези качества (създавайки принципа Махат или Интелекта) по време на сътворението. Главният принцип създаде този Велик принцип, Интелекта, и той стана трисъставен, засегнат от качеството на добротата, страстта и тъмнината, обхванат от Главния принцип (материята), както семето от обвивката си. От Великия принцип на Интелекта (Махат) произлезе трисъставния егоизъм (Аханкара), наречен Вайкарика "чист", Тайджаса "страстен" и Бхутади "рудиментарен", който е източникът на (фините) елементи и органите на сетивата, и който е породен с неговите три качества от Интелекта, така както Интелектът е породен от Главния принцип. Тогава основният егоизъм, ставайки продуктивен, като рудимент на звука, произведе от него етера (пространството), чиято характеристика е звука, обхващайки го (прониквайки го) с неговия рудимент на звука. Етерът, ставайки продуктивен, породи рудимента на допира, откъдето произлезе силен вятър, чието свойство е докосването, а етерът, с рудимента на звука, обгърна рудимента на допира. Тогава вятърът, ставайки продуктивен, произведе рудимента на формата (цвета), откъдето излезе светлина (или огън), чиито атрибут е формата (цвета), а рудимента на допира обгърна вятъра с неговия рудимент на цвета. Светлината, ставайки продуктивна, произведе рудимента на вкуса, откъдето се появиха всички сокове, в които пребивава вкуса, а рудимента на цвета обхвана соковете с рудимента на вкуса. Водите, ставайки продуктивни, породиха рудимента на обонянието, откъдето произлезе агрегат (земята), чието свойство е миризмата. Във всеки един елемент пребивава неговия специфичен рудимент, оттам на тези елементи се приписва свойство или танматра (рудимент). Рудиментарните елементи не са надарени с качества, следователно те не са нито успокояващи, нито страховити, нито изумяващи. Това е сътворението на елементите, произлизащи от принципа на егоизма, повлиян от качеството на тъмнината. За органите на сетивата се казва, че са страстни продукти на същия принцип, повлиян от качеството на страстта, а десетте божества произлизат от егоизма, повлиян от качеството на доброто, както и ума, който е единадесетото. Органите на сетивата са десет. От десетте, пет са кожата, очите, носа, езика и ушите, чийто предмет на дейност, съчетан с Интелекта, е възприемането на звука и останалото. Органите за екскреция и създаване на потомство, ръцете, краката и гласът, образуват останалите пет, от които екскреция, възпроизводство, манипулиране, движение и говор, са различните им действия.

    След това, етерът, въздухът, светлината, водата и земята, обвързани поотделно със свойствата на звука и останалите, съществуваха разграничени според техните качества, като успокояващо, страховито или изумяващо, но притежавайки различни енергии и бидейки несвързани, те, без да се комбинират, не биха могли да създадат живи същества ако не бяха се смесили един с друг. Затова след като се комбинираха един с друг, те придобиха чрез тяхната взаимна връзка характера на една маса от цяла единица, и насочвани от духа, в съгласие с необособения (неделимия) Принцип, Интелектът и останалите, включително грубите елементи, формираха едно яйце, което постепенно се разшири като воден мехур. Това огромно яйце, о, мъдрецо, съставено от елементите и почиващо върху водите, е чудесното естествено обиталище на Вишну във формата на Брахма. И там Вишну, който е господар на вселената, чиято същност е неразбираема, прие осезаема форма, и дори самият Той пребивава в него като Брахма. Неговата утроба, огромна като планината Меру, бе съставена от планините, а великите океани бяха водите, които попълниха техните кухини. В това яйце, о, Брахман, бяха континентите, моретата и планините, планетите и частите на вселената, боговете, демоните и човечеството. И това яйце беше проникнато от седем естествени обвивки, или от вода, въздух, огън, етер и Аханкара, източника на елементите, като всяка една е десет пъти по-груба от тази, от която произлиза; след това от принципа на Интелигентността и накрая, всичко това бе обхванато от необособения Принцип, наподобяващо по този начин на кокосов орех, изпълнен вътре с пулпа, а отвън е обхванато от черупка и кора. Тогава, повлиявайки на качеството на активността, Хари, господарят на всичко, ставайки Брахма, се зае със създаването на вселената. Вишну, надарен с качеството на добротата и с неизмерима енергия, съхраняваше създадените неща през последователните епохи до края на периода, наречен Калпа, когато същото могъщо божество, Джанардана, надарено с качеството на тъмнината, придоби ужасната форма на Рудра и погълна вселената. След като по този начин погълна всички неща и превърна света в един огромен океан, Върховният си почина върху могъщата си змия, насред бездната. След време Той се събуди и отново, като Брахма, стана автор на творението. Така само този единствен бог, Джанардана, приема формата на Брахма, Вишну и Шива, когато, съответно, Той създава, съхранява или унищожава.

    Вишну като създател се самосъздава, като закрилник се самозапазва, като разрушител се самоунищожава в края на всички неща. Този свят от земя, въздух, огън, вода, етер, сетивата и ума; всичко това се нарича дух, който също така е господарят на всички елементи, универсална форма и нетленен. Затова той е причината за създаването, запазването и унищожението, както и субект на превратността, присъща на природата на елементите. Той е като обекта, така и автора на творението. Той поддържа, разрушава и бива поддържан. Той, Вишну, като Брахма, и като всички други същества, е безкрайна форма. Той е върховен, източникът на всичко добро, изворът на цялото щастие.

     

    Глава III

    Майтрея: Как може да се припише творческо действие на Брахма, който е без качества, безграничен, чист и свободен от несъвършенство?

    Парашара: Основните свойства на съществуващите неща са обекти на наблюдение, с които не може да се постигне гореспоменатото знание; а творението, и стотиците свойства, принадлежат на Брахма, като неразделна част от неговата същност, така както топлината, о, главен из мъдреците, е присъща на огъня. Чуйте тогава как божеството Нараяна, в лицето на Брахма, великият родител на света, създаде всички съществуващи неща.

    За Брахма се казва, че е роден. Позната фраза, която обозначава неговото проявление; и като своеобразна мярка за присъствието му, сто от неговите години се казва, че представляват живота му. Този период се нарича Парам, а половината от него, Парардхам. Вече ти казах, о, безгрешен Брахман, че Времето е форма на Вишну. Слушай сега как то се прилага за измерване на продължителността на Брахма, и на всички други чувстващи същества, както и на тези, които са без съзнание, като планините, океаните и други подобни.

    О, най-добър сред мъдреците, петнадесет мигвания на окото прави една Каштха, а тридесет Каштхи, една Кала, а тридесет Кали, една Мухурта. Тридесет Мухурти представляват ден и нощ на смъртните. Тридесет такива дни правят един месец, разделен на два полумесеца. Шест месеца представляват Аяна (периодът на напредъка на слънцето на север или на юг от еклиптиката), а две Аяни правят една година. Южната Аяна е нощта, а северната денят на боговете. Дванадесет хиляди божествени години, всяка състояща се от (триста и шестдесет) такива дни, представлява период от четири юги или епохи. Те са разпределени по следния начин: Епохата Крита има четири хиляди божествени години; Трета, три хиляди; Двапара, две хиляди и епохата Кали, хиляда. Така декларират тези, които са запознати с античността. Периодът, който предшества Югата се нарича Сандхя, и той има толкова стотици години, колкото има хиляди в Югата, а периодът, който следва Югата, наречен Сандхянса, е със същата продължителност. Интервалът между Сандхя и Сандхянса е Юга, а именно Крита, Трета и т.н.; Крита, Трета, Двапара и Кали, съставят голямата епоха (Маха юга) или сбора от четирите епохи. Хиляда такива Маха юги са един ден на Брахма и четиринадесет Ману управляват през този срок. Чуй тяхното измерение на времето.

    Седемте Риши, някои (второстепенни) божества, Индра, Ману и царете, неговите синове, се създават и изчезват в един период, а този интервал, наречен Манвантара, е равен на седемдесет и един пъти броя на годините, съдържаща се в четири юги с някои допълнителни години. Това е времето на Ману, (придружаващите) божества и останалите, което е равно на 852.000 божествени години или на 306.720.000 години на смъртните, независимо от допълнителния период. Четиринадесет пъти този срок представлява един Брахма ден, т.е. денят на Брахма, като терминът (Брахма) е производна форма. В края на този ден се случва разтваряне на вселената, когато трите свята, земята и регионите на пространството, са погълнати от огън. Обитателите на Махарлока (район, обитаван от светците, които надживяват света), тормозени от топлината, тогава мигрират в Джаналока (региона на светците след тяхната смърт). Когато трите свята се превърнаха в един огромен океан, Брахма, от лотоса роден, който е едно с Нараяна, заситен от поглъщането на вселената, заспа върху леглото-змия, съзерцаван от аскетичните жители на Джаналока за една нощ с продължителността на неговия ден, в края на която той създаде наново. От такива дни и нощи е съставена годината на Брахма, а сто такива години представляват целия му живот. Когато една Парардха или половината от съществуването му изтече, завърши една Маха Калпа, наречена Падма. Калпата (или един ден на Брахма), наречена Вараха, е първата от втория период на съществуване на Брахма.

     

    Глава IV (на английски): http://www.sacred-texts.com/hin/vp/vp038.htm
    Активен
    tribalizm
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34

    « Отговор #19 -: Ноември 18, 2012, 01:44:03 »

    Продължение на последния диалог с Шри Рамана:

    В: Но не може всички да са истина. Единствено една доктрина може да е истина.

    Б: Всички тези теории съществуват, единствено за да паснат на капацитета на ученика. Абсолютната може да бъде само една.

    Веданта казва, че космосът се появява заедно с виждащия, и че няма детайлизиран процес на сътворение. Това се нарича югапат-сришти (внезапно творение). Това е доста сходно с творението на съня, където преживяващият се появява заедно с обектите на преживяването. Когато се обясни това, някои хора не са задоволени, защото те са дълбоко вкоренени в обективното знание. Те искат да разберат, как така може да има внезапно творение. Те спорят, че ефектът трябва да бъде предхождан от причина. Накратко, те искат обяснение за съществуването на света, който виждат около себе си. Тогава шрути (писанията) се опитват да задоволят тяхното любопитство чрез теориите за сътворението. Този метод на разглеждане на темата за творението се нарича карма-сришти (постепенно творение). Но истинският търсач ще бъде задоволен само с югапат-сришти, внезапното творение.

    В: Каква е целта на творението?

    Б: Тя е да породи този въпрос. Отговори си на този въпрос и накрая се оттегли във Висшето или по-скоро във върховния източник на всичко, в Себето. Изследването ще се превърне в търсене на Себето, което ще престане единствено, когато не-Себето бъде различено и Себето бъде осъзнато в неговата чистота и слава.

    Може да има множество теории за творението. Всички те се занимават с външната страна на нещата. За тях няма ограничение, защото времето и пространството са неограничени. Те, обаче, са единствено в ума. Ако видиш ума, времето и пространството биват трансцендирани и Себето бива осъзнато.  Дадено е научно или логично обяснение за Творението единствено за собствено удовлетворение. Но има ли някаква завършеност в него? Такива обяснения са наречени карма-сришти (постепенно творение). От друга страна, дришти-сришти (едновременното творение) е югапат-сришти. Без виждащия няма видяно. Открий виждащия и творението се свежда до него. Защо да се гледа навън и да се обясняват безбройните феномени?"

    ~ из "Be As You Are - The Teachings of Sri Ramana Maharshi", Глава 17: Съзидателни теории и реалността на света
    Активен
    tribalizm
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34

    « Отговор #20 -: Ноември 20, 2012, 05:57:22 »

    Въпрос: Как се е появило творението (сришти)? Някои казват, че е предопределено. Други казват, че е играта (лила) на Бог. Каква е истината?

    Бхагаван: В книгите са дадени различни обяснения. Но има ли творение? Трябва да обясним как е дошло творението единствено ако има творение. Ние може да не знаем всички тези теории, но със сигурност знаем, че съществуваме. Защо не познаем първо себе си и тогава да видим дали има творение?

    В: Във Веданта на Шри Шанкарачаря, принципът на творението е бил приет само заради начинаещите, но на напредналите се дава предимство на не-творението. Какво е вашето виждане по този въпрос?

    Б: "Няма разтваряне или творение, няма такъв, който е обвързан, нито някой изпълняващ духовни практики. Няма такъв, който желае освобождение, нито някой освободен. Това е абсолютната истина." Тази шлока е от втора глава на Гаудапaда Карика. Този, който е установен в Себето вижда това, чрез собственото знание за реалността.

    В: Не е ли Себето причината на света, който виждаме около нас?

    Б: Самото Себе се появява като света от различни имена и форми. Обаче Себето не е в ролята на ефективна причина (нимитта карана), създавайки, поддържайки и унищожавайки го. Не питай "Защо се възниква това объркване в Себето или незанието на истината, че самото то се появява като света?" Ако вместо това изследваш "За кой се появява това объркване?", ще откриеш, че това объркване в Себето никога не е съществувало.

    В: Вие изглежда сте експонент на доктрината аджата на адвайта веданта.

    Б: Аз не давам само доктрината на аджата. Аз одобрявам всички методи. Една и съща истина трябва да бъде изразена по различни начини, за да пасне на капацитета на слушащия. Аджата доктрината казва: "Няма нищо освен едната реалност. Няма раждане или смърт, няма проекция или образи в нея, няма търсещ, няма обвързаност, няма освобождение. Съществува само единствената реалност." За такива, които намират за трудно схващането на тази истина, и които питат: "Как можем да игнорираме този солиден свят, който виждаме около нас?", се посочва преживяването на съновидението и им се казва: "Всичко видяно зависи от виждащия. Няма видяно, отделно от виждащия." Това се нарича дришти-сришти вада или аргументът, че човек първо създава чрез ума си и после вижда това, което самият ум е създал. Някои хора не могат да схванат дори това и те продължават да спорят така: "Съновидението е много краткотрайно, докато светът винаги съществува. Съновидението беше ограничено до мен. Но светът е чувстван и виждан не само от мен, а също и от много други. Ние не можем да наречем такъв свят несъществуващ." Когато хората спорят по този начин, на тях може да им бъде дадена теорията сришти-дришти, например: "Бог първо е създал това и това нещо, от такъв и такъв елемент, а после нещо друго е било създадено и т.н." Единствено това ще задоволи този клас. Другояче техните умове няма са задоволени и те се питат: "Как може цялата география, всички карти, всички науки, звезди, планети и законите, които ги управляват или са свързани с тях, да бъдат тотално неистинни?" На такива хора е най-добре да се каже: "Да, Бог създаде всичко и затова ти го виждаш.

    В: Но не може всички да са истина. Единствено една доктрина може да е истина.

    Б: Всички тези теории съществуват, единствено за да паснат на капацитета на ученика. Абсолютната може да бъде само една.
    Веданта казва, че космосът се появява заедно с виждащия, и че няма детайлизиран процес на сътворение. Това се нарича югапат-сришти (внезапно творение). Това е доста сходно с творението на съня, където преживяващият се появява заедно с обектите на преживяването. Когато се обясни това, някои хора не са задоволени, защото те са дълбоко вкоренени в обективното знание. Те искат да разберат, как така може да има внезапно творение. Те спорят, че ефектът трябва да бъде предхождан от причина. Накратко, те искат обяснение за съществуването на света, който виждат около себе си. Тогава шрути (писанията) се опитват да задоволят тяхното любопитство чрез теориите за сътворението. Този метод на разглеждане на темата за творението се нарича карма-сришти (постепенно творение). Но истинският търсач ще бъде задоволен само с югапат-сришти, внезапното творение.

    В: Каква е целта на творението?

    Б: Тя е да породи този въпрос. Отговори си на този въпрос, като накрая се оттеглиш във Висшето или по-скоро във върховния източник на всичко, в Себето. Изследването ще се превърне в търсене на Себето, което ще спре единствено, когато не-Себето бъде различено и Себето бъде осъзнато в неговата чистота и слава.
    Може да има колкото си щеш теории за творението. Всички те се занимават с външната страна на нещата. За броя им няма ограничение, защото времето и пространстовото са неограничени. Те, обаче, са единствено в ума. Ако видиш ума, времето и пространството са трансцендирани и Себето е осъзнато. Дава се научно или логично обяснение за творението единствено за собствено удовлетворение. Но има ли някаква завършеност в него? Такива обяснения са наречени карма-сришти (постепенно творение). От друга страна, дришти-сришти (едновременното творение) е югапат-сришти. Без виждащия няма видяно. Открий виждащия и творението се свежда до него. Защо да се гледа навън и да се обясняват безбройните феномени?"

    В: Ведите съдържат конфликтни космогонични точки. На едно място за етера е казано, че е първото творение, на второ, че е жизнената енергия (прана), нещо друго на трето място, и че е водата на четвърто и т.н. Как да се съгласува това? Това не подронва ли истинността на Ведите?

    Б: Различните пророци са видели различни аспекти на истината в различни времена, като всеки изтъква своето виждане. Защо се тревожиш за техните конфликтни изказвания? Най-важната цел на Ведите е да разберем природата на неунищожимия Атман и да ни покажат, че ние сме Това.

    В: Задоволен съм от това обяснение.

    Б: Тогава третирай всичко останало като помощни аргументи (артха вада) или изявления за невежия, който иска да проследи генезиса на нещата.

    В: Аз съм част от творението, затова съм зависим. Не мога да разреша загадката на творението, докато не стана независим. Все пак моля Шри Бхагаван, дали той би могъл да я разреши заради мен?

    Б: Да. Бхагаван казва: "Стани независим и разреши сам тази загадка. Ти сам трябва да го направиш." Отново, къде си сега, че задаваш този въпрос? Ти в света ли си или светът е в теб? Трябва да признаеш, че светът не се възприема докато спиш дълбоко, въпреки че тогава не можеш да отречеш съществуването си. Светът се появява, когато се събудиш. Така че, къде е той? Става ясно, че светът е твоя мисъл. Мислите са твои проекции. "Азът" е първата, а после света. Светът е създаден от "аза", който на свой ред възниква от Себето. Загадката на творението на света ще бъде разкрита ако разкриеш произхода на "аза". Затова казвам, открий себе си. И още, светът идва ли при теб да те пита "Защо съществувам? Как бях сътворен?". Ти задаваш този въпрос. Питащият трябва да усети връзката между света и себе си. Той трябва да признае, че светът е неговото собствено въображение. Кой си го въобразява? Отново казвам, нека той открие "аза" и после Себето. Още повече, всичките научни и теологични обяснения не си хармонизират. Различията в тези теории ясно показват безполезността на търсенето на такива обяснения. Тези обяснения са чисто умствени или интелектуални и нищо повече. Все пак, всички те са верни според гледната точка на индивида. Няма творение в състоянието на реализация. Когато човек вижда света, той не вижда Себе си. Когато вижда Себето, светът не се вижда. Затова виж Себето и осъзнай, че не е имало творение.

    В: "Брахман е реален. Светът (джагат) е илюзия." е пилотната фраза на Шри Шанкарачаря. Обаче други казват "Светът е реалността". Каква е истината?

    Б: И двете изявления са истина. Те се отнасят за различни етапи на осъзнаване и са изказани от различни гледни точки. Аспирантът (абхяси) започва с дефиницията, че това което е реално винаги съществува. Тогава той елеминира света като нереален, защото се променя. Търсещият накрая, осъзнавайки Себето, открива, че преобладава единството. Тогава това, което първоначално е било отхвърлено като нереално, се разкрива, че е част от единството. Абсорбиран в реалността, светът също е реален. При Себереализацията има само съществуване, нищо друго освен съществуване.

    В: Шри Бхагаван често казва, че мая (илюзията) и реалността са едно и също. Как така?

    Б: Шанкара е бил критикуван за възгледите му върху мая, без да е бил разбиран правилно. Той е казвал че:
    1. Брахман е реален;
    2. Вселената е нереална;
    3. Вселената е Брахман.
    Той не спрял до втория, защото третия обяснява първите два. Той обозначава, че вселената е реална ако се възприема като Себето, и е нереална ако се възприема като отделна от Себето. Затова мая и реалността са едно и също.

    В: Значи светът не е наистина илюзорен?

    Б: На човека на нивото на духовен търсач трябва да се каже, че светът е илюзия. Няма друг начин. Когато човек забрави, че е Брахман, който е реален, постоянен и всеприсъстващ, и се самозаблуждава, мислейки че е тяло във вселената, която е изпълнена с преходни тела, и действа под влияние на заблудата, трябва да му се напомни, че светът не е реален, и че е заблуда. Защо? Защото неговият поглед, забравяйки своето собствено Себе, се е установил върху външното, върху материалната вселена. Той няма да се обърне навътре в интроспекция, докато не остане с впечатлението, че цялата тази външна материална вселена е нереална. Веднъж осъзнал своето собствено Себе, той ще знае, че няма нищо освен неговото собствено Себе и ще започне да вижда цялата вселена като Брахман. Няма вселена без Себето. Докато човек не вижда Себето, което е източника на всичко, а вижда само външния свят като реален и постоянен, трябва да му се казва, че цялата тази външна вселена е илюзия. Няма начин. Вземи вестника. Ние виждаме само текста и никой не забелязва хартията, върху която е напечатан текста. Хартията е там, независимо дали текстът е там или не. На тези, които гледат на текста като на реален, трябва да им се каже, че е нереален, че е илюзия, тъй като лежи върху хартията. Мъдрецът вижда Хартията и текста като едно. Така са и Брахман и вселената.

    В: Значи светът е реален, когато се възприема като Себето, а е нереален, когато е видян като отделни имена и форми?

    Б: Също както огъня е покрит от дима, сияйната светлина на съзнанието е покрита от съвкупността от имена и форми, т.е. от света. Когато поради някаква състрадателна божествена милост умът се изясни, природата на света ще бъде позната като не-илюзорна. Единствено тези хора, чийто умове са свободни от злата сила на мая, отхвърлили знанието на света, бидейки непривързани към него, и така са постигнали знанието за самосияйната върховна реалност, могат правилно да знаят значението на изказването "Светът е реален.". Ако възгледът на човек се трансформира в природата на истинското знание, светът от пет елемента, започващ с етера (акаша) ще бъде реален, бидейки върховната реалност, която е с природата на знание.
    Изначалното състояние на този празен свят, объркващ и претъпкан с толкова имена и форми, е блаженство, което е еднородно, също както жълтъкът на яйцето на многоцветния паун е еднороден. Узнай тази истина като се оттеглиш в състоянието на Себето.

    В: Не мога да кажа, че всичко ми се изясни. Свътът, който се вижда, чувстван и възприет от нас по толкова много начини, е нещо като сън, като илюзия, така ли?

    Б: Ако търсиш истината и само истината, няма друга алтернатива за теб, освен да приемеш света за нереален.

    В: Защо така?

    Б: Поради простата причина, че докато не се откажеш от идеята, че светът е реален, умът ти винаги ще тича след него. Ако вземеш проявлението за реално, ти никога няма да узнаеш реалността, въпреки че единствено тя съществува. Това виждане е илюстрирано чрез аналогията на змията и въжето. Може да си заблужден от вярването, че парчето въже е змия. Докато си въобразяваш, че въжето е змия, не можеш да видиш въжето като въже. Несъществуващата змия става реална за теб, докато реалното въже е привидно напълно несъществуващо като такова.
    Активен
    tribalizm
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34

    « Отговор #21 -: Ноември 20, 2012, 06:00:03 »

    В: Лесно е да приема условно, че светът в крайна сметка не е реален, но е трудно да си убеден, че наистина е нереален.

    Б: Такъв е и твоят сънуван свят, докато сънуваш. Докато сънят продължава, всичко което виждаш и чувстваш е реално.

    В: Светът тогава не е ли нищо повече от сън?

    Б: Какво му е на чувството за реалност, докато сънуваш? Ти може да сънуваш нещо напълно невъзможно, например да имаш приятен разгвор с умрял човек. За момент може да се усъмниш в съня си, казвайки си "Той не беше ли мъртъв?", но някак си умът ти се връща към съновидението и човекът е като жив за целта на съня. С други думи сънят, като сън, не ти разрешава да се съмняваш в неговата реалност. Същото е и в будно състояние, понеже си неспособен да се усъмниш в реалността на света, който виждаш докато си буден. Как може умът, който самият той е създал света, да приеме, че е нереален? Това е смисъла на сравнението, което се прави между света в будно състояние и сънувания свят. И двата са творение на ума, и докато умът е потопен в някой от тях, той намира, че е неспособен да отхвърли тяхната реалност. Той не може да отрече реалността на сънувания свят, докато сънува, и не може да отрече реалността на будния свят, докато будува. Ако, обаче, ти изцяло отдръпнеш ума си от света и го обърнеш навътре и се установиш там, т.е. ако винаги си буден за Себето, което е субстратума на всички преживявания, ще откриеш, че светът, който сега осъзнаваш, е точно толкова нереален, колкото света, който си преживявал в съня.

    В: Ние виждаме, чувстваме и усещаме света по толкова много начини. Тези възприятия са реакциите към видяните и чувстваните обекти. Те не са умствени творения както в сънищата, които се различават не само от човек към човек, но също по отношение на самия човек. Това не е ли достатъчно, за да се докаже обективността на света?

    Б: Целият този разговор за непоследователността на сънувания свят се появява единствено сега, когато си буден. Докато сънуваше, сънят беше съвършено завършена цялост. Това означава, че ако си чувствал жажда в съня, илюзорното пиене на илюзорната вода е утолила твоята илюзорна жажда. Но всичко това, беше реално за теб, а не илюзорно, докато ти не знаеше, че самият сън е илюзорен. Подобно е и с будния свят. Осезанията, които сега имаш са координирани, за да ти дадат впечателението, че светът е реален. Ако, от друга страна, светът е съществуващ сама по себе си реалност (очевидно това имаш предвид под обективност), какво предотвратява светът да се появи в дълбокия сън? Ти не казваш, че не съществуваше в дълбокия сън.

    В: Нито отричам съществуването на света, докато спя дълбоко. Той съществува през цялото време. Ако по времето докато съм спал дълбоко аз не съм го виждал, то другите които не са спали са го виждали.

    Б: За да кажеш, че съществуваше докато спа дълбоко, беше ли ти необходимо да искаш потвърждение от други, които да ти докажат това? Защо търсиш тяхното потвърждение сега? Тези други хора могат да ти кажат, че са видели света по време на твоя дълбок сън, единствено когато самият ти си буден. По отношение на твоето собствено съществуване нещата стоят по друг начин. Когато се събудиш казваш, че си спал дълбоко, което значи, че ти осъзнаваш себе си в най-дълбокия сън, когато нямаш ни най-малка идея за съществуването на света. Дори сега, докато си буден, светът ли ти казва "Аз съм реален" или ти?

    В: Разбира се, че аз го казвам, но го казвам за света.

    Б: Ами тогава този свят, за който казваш, че е реален, наистина ти се подиграва, че търсиш неговата реалност, докато за своята собствена реалност си в неведение.
    Ти искаш по един или по друг начин да поддържаш това, че светът е реален. Какъв е стандартът за реалност? Реално е единствено това, което съществува само по себе си, което се разкрива от само себе си, и което е вечно и неизменно. Светът съществува ли сам по себе си? Бил и е някога възприет без помощта на ума? В дълбокия сън няма нито ум, нито свят. Когато си буден, има ум, има и свят. Какво означава това неизменно съвместно съществуване? Ти си запознат с принципите на индуктивната логика, които се смятат за самата основа на научното изследване. Защо не разрешиш въпроса за реалността на света чрез светлината на тези възприети принципи на логиката? За себе си можеш да кажеш "аз съществувам". Тоест твоето съществуване не е просто съществуване, а е съществуване, което ти съзнаваш. Истина е, съществуването е идентично със съзнанието.

    В: Светът може да не съзнава себе си, но все пак съществува.

    Б: Съзнанието винаги е Себеосъзнато. Ако съзнаваш нещо, ти всъщност съзнаваш себе си. Не-себеосъзнато съществуване само по себе си е противоречие. Това въобще не е съществуване. Това е просто добавено съществуване, докато истинското съществуване, сат, не е атрибут, то е самата субстанция. То е реалността (васту). Ето защо реалността е известна като сат-чит, съществуване-съзнание, и никога само едното, изключвайки другото. Светът нито съществува от само себе си, нито съзнава съществуването си. Как може да се каже, че един такъв свят е реален? И каква е природата на света? Тя е постоянна промяна, протичащ, нескончаем поток. Зависим и не-себеосъзнат, вечно променящият се свят не може да е реален.

    В: Имената и формите на света реални ли са?

    Б: Ти няма да ги възприемеш като отделни от субстратума (адхиштана). Когато се опиташ да хванеш име или форма, ще откриеш единствено реалността. Затова открий знанието за това, което е винаги реално.

    В: Защо будното състояние изглежда толкова релано?

    Б: Ние виждаме толкова много на кино екрана, но то не е реално. Нищо не е реално освен екранът. По същия начин в будното състояние няма нищо освен адхиштана (субстратума). Знанието за света е знание на знаещия света (джагат-прама е прама на джагат-прамата). И двете отпадат в дълбокия сън.

    В: Защо виждаме такова постоянство и последователност в света?

    Б: Вижда се поради погрешни идеи. Когато някой казва, че се изкъпал в една и съща река два пъти, той греши, защото когато той се е изкъпал за втори път, реката не е била същата каквато е била, когато се е къпал за пръв път. Поглеждайки за втори път светлината на пламъка, човек казва, че вижда същия пламък, но този пламък се променя всеки момент. Будното състояние е такова. Стационарното проявление е грешка на възприятието.

    В: В какво се състои грешката?

    Б: В знаещия (прамата).

    В: Как се е появил знаещият?

    Б: Поради грешка във възприятието. Фактически знаещият и неговите погрешни възприятия се появяват заедно, а когато се случи Себеосъзнаването, те изчезват заедно.

    В: Откъде идват знаещият и неговите погрешни възприятия?

    Б: Кой задава този въпрос?

    В: Аз.

    Б: Открий този "аз" и всичките ти съмнения ще изчезнат. Също както в съня възникват фалшивото знание, знаещият и познатото, така и в будното състояние се случва същия процес. И в двете състояния при разпознаването на този "аз" узнаваш всичко и не остава нищо за познаване. В дълбокия сън знаещият, знанието и познатото липсват. По същия начин при осъзнаването на истинския Аз, те няма да съществуват. Каквото и да се случва в будно състояние, то се случва единствено за знаещия, а тъй като знаещият е нереален, фактически никога нищо не се случва.

    В: Светлината, коqто дава на чувството за "аз" идентичност и знание за света, невежество ли е или е чит, съзнание?

    Б: Единствено отразената светлина на чит прави така че "аза" да вярва, че е различен от другите. Тази отразена светлина на чит кара "аза" да създава обекти, но за това отражение трябва да има повърхност, върху която се намира отражението.

    В: Коя е тази повърхност?

    Б: При Себереализацията ще откриеш, че отражението и повърхността, върху която то се намира, в действителност не съществуват, и че двете са същото съзнание (чит). Има свят, който изисква място за неговото съществуване, и светлина, която го прави осезаем. Двете възникват едновременно. Затова физическото съществуване и възприятие зависят от светлината на ума, която е отразена от Себето. Също както образите на киното могат да станат осезаеми чрез отразена светлина и единствено в тъмнина, така и картините на света са осезаеми единствено чрез светлината на Себето, отразена в тъмнината на невежеството (авидя). Светът не може да се види нито в пълната тъмнина на невежеството, както в дълбокия сън, нито в тоталната светлина на Себето, както при Себереализацията или самадхи.

     ~ из "Be As You Are - The Teachings of Sri Ramana Maharshi" by David Godman, Глава 17: Съзидателни теории и реалността на света
    Активен
    tribalizm
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34

    « Отговор #22 -: Ноември 20, 2012, 06:05:09 »

    "Вселената е ограничена - с начало и край. С граници и обем. Формата й уподобява гигантски елипсоид. Исполинско яйце, а отвъд него - "мъртво пространс­тво".

    "Голям взрив, както допускат учените, няма и не е имало. Все­лената е една. Антивселената е фикция."

    "Вселената е овална. Формата й е като на атома. Погледната отстрани, е сива, но искряща. Под огромния й ку­пол бушуват могъщи космически вихри."

    "Създадена е първично, веднъж и завинаги. Една и съща. Трепти, свива се и разширява, подобно живо ди­шащо същество. Това, за което говори Хъбъл, е нещо като "оптически ефект". Уловил е част от цялото. Правилно е разгадал и описал разширението - една от съставките на пулсиращата Вселена. Не е могъл да постигне и документира свиването. Има време и това ще стане. Жертва на заблуда, бележитият фи­зик и астроном приема епизодичното за окончателно и вечно. Прави погрешен извод - този процес бил ре­зултат на първичен съзидателен взрив. Близо е до ис­тината, но не е така. Вселената е създадена в един миг. Това аз наричам първично Сътворение.

    След години ще се установи - има първоначална форма. Изграждащата я материя постепенно се преоб­разува. Макросветът с всички свои съставки се про­меня. Космосът е в непрестанно въртеливо движение - мегагалактики, галактики, мъглявини, звездни купове, супернови и угасващи звезди, планети.... Грешката на този учен ще бъде коригирана. По-нататък други ще отк­рият - огромният Космос е започнал да се свива. Това не означава, че ще се побере в свръхкондензирано топ­че, както градят хипотези други учени. Вселената е безспирно движение. Пулсира като жив организъм. Не само е жива, а е и разумна. Еволюира - раждат се и развиват галактики, свръхнови звезди, планети, спътници, астероиди. Рушат се и "умират". Вечна и неунищожима е, защото "живее", а животът е безкраен..."

    "-  Какво ще кажеш за "черните дупки"? Реални об­разувания? Ако, да, какво представляват тези мрачни космически страшилища?

    -  Ние виждаме една от съставките на световете. Има и други, незабележими. Границите помежду им са трудно преодолими. Извършва се и преливане. 'Про­ходите в космическите лабиринти' уподобяват туне­ли между тях."

    "-  Ще има ли разрушение на Вселената и връщане към изначалния хаос?

    -  Не, не се задава ликвидация на света. С еволюция­та ще настъпва плавна трансформация и извисяване на Разума."

    "- Съществуват ли други населени с живот планети, подобни на нашата?

    -  Има, виждала съм. Дори на Слънчевата система, на един от Юпитеровите спътници, Европа, мисля, бе името му, съзрях животинче - четирикрако, кафя­во. Движеше се тромаво като таралежче... На пове­чето планети от Слънчевата система са породени странни, все още непознати за нас форми на живот, но не и човешки разум.

    -  Как изглежда Земята, погледната от дистанция?

    -  Разглеждала съм я. Не е абсолютно обла. Говоря за планетата като монолитна маса. Уподобява видимата част на развален кътен човешки зъб. Водата покрива огромни пространства от неравностите й и я заобля в почти идеално кълбо. Такъв реално е Глобусът. Ще е леко разяден, ако се отнемат колосалните водни маси от него и бъде погледнат отстрани."

    "-  Откъде се е появил животът при нас?

    -  От Космоса. От първите морета. Там са заселени и постепенно са се развили адаптиращи се към местни­те условия елементарни органични форми. Все повече са се усложнявали. Видях и предходниците на човека - малки същества, създадени в "Небесната лаборато­рия". Дребнички, примитивни..."

    "-  Предтечите ни нямат общи прародители с шимпанзето. Нашият клон е самостоятелен. Маймуните са носители на 50 генетични кода, ние - на 48. И какво? Нима са по-умни?"

    "- Достоверен ли е методът, при който по разпада на урана се установява възрастта на планетата Земя? Според учените тя е от 3,3 до 4,6 милиарда години.

    - Не е абсолютно точен. Приблизително е на 6 ми­лиарда години. Виждам хаоса, от който е възникнала. Едновременно е образувана нейната кора. Всичко в Космоса е и на планетата - същите градивни елемен­ти. Някогашният хаос не е изцяло потушен - бушува в недрата й. Вселената е създадена едновременно. Нищо ново не се поражда. Сътвореното същес­твува, видоизменяйки се. В Мирозданието е вложена вътрешна тенденция - за промяна и усъвър­шенстване. Колосално творение. Трудно е да си представим неговите закономерности, гигантските му размери и структури."

    "Галактическите купове, галактики, звездни и планетни системи, подобно на атомите, се зад­вижват от космически вихри. Безспирно устреме­ни, извиват се със страховита скорост. С неиз­менна посока - "вихър до вихър, вихър във вихър". Заедно изграждат огромно вихрово поле. Благода­рение на него, Вселената непрестанно се върти."

    "Космическият вихър - твърди психотроничката, прелитаща като приказна Жар птица вселенския необят, - е безконечно движение. Уподобява неугасима въздушна вихрушка. Планетите и Слънцето в наша­та звездна система се привеждат в постоянна дина­мика от "слънчев вихър".

    Завихрянията в микро и макросвета са "леви". "Дес­ни" не съществуват. Без тях всичко - от микрочастиците до свръхгигантските звездни тела и галак­тики - би застинало. Лишена от "звездни ветрове", Вселената ще се скове и вледени в покой. Вихрите са първопричина на движението. Космическите струк­тури са изваяни от тях. Организират материята и я направляват."

    "Човек е творение на Вселената. Той самият - ми­ниатюрен Космос. Тайната му може да бъде разкрита, разгледан в единство с него"

    "Гени­ят, сътворил Мирозданието, е вложил част от него и от себе си във всекиго от нас. Затова човешкият дух е вечен. Вселената е Бог, който никой никога не е видял, нито разгадал. Велика тайна.

    Копие на Всемира е човешкият мозък. Не работи с пълна мощ (едва с 12-14 % от своя капацитет - б. а.), а частицата, отломък от Отца, обитава космоса на нашата духовна плът. Трудно е да го проумеете. Някога и това ще стане."

    "Настъпват времена – разкрива пророчицата – човек да черпи информация направо от Космоса, защото той е Космос и всичко там, е в него”.

    „За проникването в онези светове – споделя псифеноменът, трябва да притежаваме духовна и морална чистота.... засега човечеството борави едва с 1/10 мозъчни клетки. С еволюционното развитие процентът ще расте.”
    Активен
    tribalizm
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34

    « Отговор #23 -: Ноември 20, 2012, 06:11:37 »

    "В гърдите, вдясно от сърцето "чувам", когато ми говорят висши същества. Тогава Светият дух изпълва цялото ми тяло."

    "- Какво ни кара да се прераждаме? Защо трябва да копираме ситуации от предходни съществувания? Какво ни отпраща на планетата Земя, поети от ракетата-носител на биологическото тяло? Можем ли да се разминем без тези странствания?

    - Потребни са за душата. Далече от хаоса, свързват ги сходни кармични мрежи. Ставащото е последица на някога случило се. Нерешени жизнени казуси се повта­рят с шанс за реабилитация. Всекиму е отреден часът на раждане и смърт. Дали животът глупаво пилян е, от нас само зависи. Недостатъците са съдружници на раз­рухата. Учим се от грешки. Ако ли не, с незнание - към нови, още по-тежки. И мъкнем товара, преди да се отп­равим към небето - зейнала врата за ада или рая.

    - Твърдиш: съдбата се определя от нас, но още про­рок Йеремия е казал: "Пътят на човека не зависи от него. Не е във властта на тоя, който ходи, да оправя стъпките си." (10:23) Как ще го разтълкуваш?

    Въпросът крие коварен умисъл. Какво ще отговори пророчицата, виждаща нещата извън привидното им състояние?

    - Съдбата е предначертана. Но съществува и енергия на свободната воля. Тя я дооформя и завършва. С нея изчистваме карма. На Земята протича част от онова, което става в Отвъдното с душите - велико пречиства­не. Сега са "ускорени времена" - огромно войнство въп­лътени души отработва карма. Но няма да е все така...

    (Мнението на Слава се отличава от това на великия учен и мислител Исак Нютон. "Свободната воля - спо­ред него - е илюзия" - б. а.)

    - Докога ще се върти колелото на реинкарнациите?

    - Дотогава, докато въплъщаването в различна среда - дом, страна, семейство, епоха - завърши нелеката си работа. Постигнатото висше просветление затваря кръ­га. Извисената душевност не се нуждае от преражда­не. Придобием ли трасцендентален ум и нирвана, защо да обличаме тела? Какво ново ще научим като биоло­гични същества за физическата материя? Ще престане да ни привлича. Питате: докога? Това не се определя от другиго. Нека не се оправдаваме с "волята на звезди­те". От нас зависи дали живеем за първи или последен път...

    С края на реинкарнациите еволюцията на душите не прекъсва. В по-усъвършенствана форма е в света на фината материя.

    - На всеки, според тебе, се предоставя следващо въплъщение. Справедливо ли е? Делата на някои на­вярно ще ги надживеят, а на други са такива, че дори не са достойни да дишат въздуха. Равен шанс? Не заслу­жават ли едни повече от останалите наградата "поре­ден живот"?

    - Прави сте. Добре е да се живее така, че да няма смърт след края. Такава е земната логика. Но каква е космическата? Никой не умира завинаги. Освен това във всяка душа блещука искрица от Бога и коя по-рано, коя по-късно се устремява към Него. Трънливите пътища по-силно теглят към Небето... Намеквате за от­клонилите се от права посока. Казано е: "Всеки плаща сметка за жизнения пир." А нима подвелите се не се нуждаят повече от нов старт? Не забравяйте - полови­ната ни живот е тук, другата отвъд. И оная невинаги е половина...

    Слушаме я зажаднели. Въпросите валят, валят:

    - Защо нямаме ясно съзнание за предходните съ­ществувания?

    - Мисловният център на човека е от дясната страна, недалеко от лявото мозъчно полукълбо, малко по-назад от върха на главата. Близо е до фонтанелата. Зат­вори ли се тя при децата, секва информация за пре­дишни прераждания. Споменът будува до три-четири, най-късно до седем години. Родители и възрастни, от­давна изгубили връзка с миналото, наивно мъдруват- децата, възстановяващи случки от минали животи, фантазирали. Груба грешка. Това ще се осъзнае от все повече хора в бъдеще. Ще се преосмисли от наука и религия. Човечеството ще поеме по нов, духовен път. Близо е времето. Виждам, християнството ще приз­нае прераждането. Всички клонове на религията ще се обединят. Враждите ще отпаднат. Ще стане мно­гократно по-силна.

    - Казваш, "времето е близо". Кога са тези процеси?

    - Още не сме достатъчно съзрели. Слепци сме, воде­ни от страсти. Докато не се приеме прераждането от страните и народите, духовността ще тъп­че на място. Едва тогава хората ще узнаят накъде са поели, къде ще стигнат. Станат ли тези знания общочовешка философия, ще се преодолее злобата и ламтежа за материални богатства. Ще престанат убийствата. Трудно си го представяте, нали?..."
     

    "Не е далече времето, когато наука и религия ще приемат прераждането. Ще разберат - душата е странник от едно съществуване в друго - категорич­на е Слава Севрюкова. - Тогава животът няма да е безпаметен лабиринт. Ще настъпи небивал възход."


    "- Със смъртта душата мигновено ли напуска своя гостоприемник, тялото, оттегляйки се във Вечността?

    - Въобразявате си, че Вечността е отвъд? Част от нея е тук, друга - там... Чуйте: към четиридесетия ден душата се откъсва от плътта, но още са свързани. До деветия месец продължава да витае над Земята. Обикаля места, които е обитавала. Посещава близки. Тихо се прощава. Може да даде знаци с почукване и съновидения. В тоя период се подготвя отплаване в незримия свят, реален като нашия. Това касае души на средно и извисено ниво. Но има изостанали, при­митивни. Не схващат, че са от другата страна на Мира. И - неприятности...

    - Разкажи, разкажи!

    Вълнуваме се. Какви ли откровения ни очакват?

    - Духовните същности по различно време разбират, че са се преселили Отвъд. Зависи от еволюционното им развитие. Някои дълго не могат да осъзнаят, че са без плът и кръв. Яде им се и пие. Но как? Без тяло?... Навиците и желанията, заседнали в душите, ги разкъс­ват и горят... Говорят на близките, искат нещо от тях, но никой не ги чува. Лишени от език... Огънят на неосъществените желания - това е адът. А не някакви абстрактни вечни пламъци... Тези духовни същности формират низшия астрал. Изгубили физическо тяло, търсят пригодно същество, да задоволят чрез него неотшумелите си страсти.

    -  Как става това?

    -  Душата на непоправим пияница, например, може да се прилепи към друг любител на чашката. Оня се разтушава в кръчмата, а неотърсилата се от земни пре­дизвикателства духовна същност на починалия алко­холик, преди да поеме за Отвъдното, се наслаждава на струящите пари. Кръжи над питието. Упойва се. На­сърчава го да се налива. Грозна картина... Не, не искам да говоря за тези неща...

    (Съжителството на Слава със съпруг-алкохолик обяс­нява нежеланието й.)

    -  Бихме ли могли да облекчим състоянието на тези души и как?

    -  На заблудените можем да помогнем със свещ и мо­литва. Освен това добре е да се избягват местата, къ­дето се навъртат-кръчми, тъмни сборища, съмнителни компании.

    -  Колко траят отклоненията?

    -  Връзката със Земята все повече изтънява. В глине­ната пустош изтлява тялото, не душата. И - панта рей - светът се съзира през "други очи". След четириде­сетия ден душата се оттласква от разграждащата се плът. Окончателната раздяла обаче се извършва едва на деветия месец. Тогава отсяда в територия­та на небесните селения, заслужена, според делата си."
     

    "- Разкажи, лельо Славе, какво е за теб Висшата Светлина ?

    - Бог е на върха. Огромна единосъщна Сила. Несъпоставима с човешката представа за еволюция. Из­пълва Вселената, Земята. Навсякъде е... Но е извън нашите сетива.

    Питате за Бога. В това време съзирам калинка и ска­калец. Божии създания. И в насекомите има частица от духа на Отца...

    Искрицата божествен дух у човека се стреми да надмогне временната земна черупка. Душите интуи­тивно чувстват Великото Присъствие. Това ги въздига да поемат напред чрез смирение, вяра и любов. Трън­лив е пътят на развитие.

    - Плътно до Бог е Христос - продължава жената, виждаща отвъд хоризонта. - Отломък е от Отца. За­ това двамата са наравно.

      Синът Божий е създаден на най-извисено ниво. Кришна и Мохамед са пророци със земни родители. Дават в определен период духовни насоки на наро­дите. Христос е божествена съставка, отломка от Абсолюта, получила плът. Затова е много над тях в духовен план. Изпълва цялата Вселена."


    "Дадено ми е всичко да видя: кое, как, защо става и какво трябва да бъде. Да съзра реалността, каквато е, а не някой, дето греши повече от тебе, да те учи как да живееш... Истината е вложена единствено тук (сочи глава). Отвори ли се ей туй (докосва средата на челото, там където според езотеричните школи, се на­мира "третото око") и падне люспата, която го закрива - край, свърши се! Ще виждаш, ще чуваш, ще ти се даде знание. И с първите прашинки, които получиш, запом­ни: колкото може по-добър, колкото може по-добър..."
     

    "-  Очаква ли ни нов потоп, лельо Славе? Но вече "огнен", както е предсказано в Книгата на книги­те? - Обзети от пламтящо любопитство, прекъсва­ме завладяващите й откровения.

    -  Ще ви кажа, ще повторя, ще потретя... Библия­та е изградена на базата на исторически факти, но в нея има и символи. Огънят, за който се говори, са остри стълкновения, кръвопролитни унищожи­телни войни, които виждам, задават се... (Лицето на прорицателката се изостря. Взряна в необоз­римото, предстоящите събития изгарят погледа й.) Каквото и да правим, неизбежни са. Имало ги е и ще ги има.

    Но човешкият род, знайте, няма да погине от огън. На мене ми се "внуши" да предам - намира­ме се в края на един цикъл от хилядолетното ни развитие. Наближаваме друг - много по-значим и извисен. След него ще станем съвър­шено различни. Така, както оцелелите след Потопа вече не са били същите..."


    "-  Христос виждала ли си, лельо Славе? Близо ли е времето, когато ще се яви в плът и кръв, както е предречено в Светото писание?

    -  Чуйте добре. Туй, което ще ви предам, труд­но ще го приемете. Казано е: "Ще дойде отново Христос на Земята и всяко коляно ще се превие да го види..." Какво си мислите, с Библията ляга, с Библията става леля ви Славка - усмихва се. (Не преувеличава - силно вярваща е - б. а.) - О, как съм искала да съзра кога ще се случи това! И ми се "даде". Но какво? Не онова, което очаквате, не. Истината е съвършено различна. Слушайте.

    (Наостряме уши.)

    - Божият син сега е Слово. Всемирна душа. Не се е явил някога на Земята, както се твърди, да бъде "изкупител". Търговците, които открай време са се облагодетелствали от храма, напразно се опитват да го изкарат такъв. Нищо не изкупва, а само прозорливо поучава онези, които "имат уши, да чуят и очи, да видят". Той по-скоро е нашият Спасител - с живот, личен пример и послания.

    Не предстои повторно да се роди на Земята като човек в плът и кръв, както пак те, хитрите търговци на идеи, зад които примамливо шумят финикийски знаци, се опитват да ни заблудят. Божествен, много по-възвисен е Върховният замисъл.

    С времето Божият син ще се всели във всяко разумно човешко същество. Ще се слее с него. Това постепенно ще го промени.

    Христос е Новият човек. Човекът - до края на задаващата се епоха. (2 800 г. - б. а.) Носи­телят на добродетелите на Бъдещето. Ние ще отиваме в Отвъдното. Ще се връщаме. Пак ще отиваме... И все повече у нас ще се вграждат тези добродетели.

    И ти ще видиш Христа в брат си, в сестра си, а те - в тебе. Как? - С добродетелта, която ще постигнеш, с цената на преодолените изпи­тания в не едно превъплъщение, вече няма да си онова, което си бил. Ще станеш по-фин и до­бър. А също и брата, сестрата...

    Човекът ще е толкова Христос, колкото Христос е в него. Така съзирам Второто при­шествие.

    Разбирате ли? А не, както се тълкува, че Спаси­телят щял да дойде втори път в плът и кръв при нас. Да раздава правосъдие с "огнен меч". Отново да напътства, да проповядва.

    Докога? Защо? Нима две хилядолетия не взе­хме поуки от Великия Негов Урок? Не се ли усъ­вършенствахме? Мъничко поне не поумняхме ли? Казано е: "Вратата, зад която кротко ни очаква добродетелта, трудно се отваря; вратата, зад която изкусително ни тегли порокът, трудно се затваря..."

    - Чуйте... - Снишава глас. - Не красотата, до­брото у човека ще спаси света. Има ли нещо по-обаятелно на тази Земя от него?

    ("Христос ще дойде в душите" - аналогична е мисълта и на Петър Дънов - б. а.)

    - Няма утъпкана пътека към Бога – завършва хрисимо Учителката. - Той е Състрадание и Любов. В нас и с нас ще е, ако сме съхранили Човечността. Плодовете на доброто, което сме сторили, тогава никога не ще ни се отнемат. Никога, никога. Ни в това съществувание, ни в следващо. Но, ако пътят ни тръгва от сърцето, да не се надяваме да е равен и спокоен..."


    "- Неведнъж съм се молила да съзра Бог-отец, Създателя и Вседържателя на Вселената.

    ...И ми се разкри видение. Но преди това чух: "Това, което ще се яви пред теб, не е Бог, а не­гово отражение. Очите човешки не могат да съ­зрат Първопричината на причините..."

    В тоя миг в звездната космична шир се извиси мо­гъщ трон. Над него проблесна. Възправи се огромна канара. Обхващаше Вселената открай до край.

    И прокънтя глас: "Бог е като нея!"

    Пак ще отбележа - не че това бе Бог. Представи ми се такова картинно прозрение, за да си обясня грандиозния обхват на Всемирната душа.

    Колосална мощ изпълваше и контролираше с всепроникващ Разум Мирозданието.

    Тогава пред духовното ми зрение се яви Христос - ослепителна златеещосребриста Светлина се изви и отцепи от огромната канара. Пронизващо ярка.

    Изстенах. Очите остро ме заболяха. Премрежиха се.

    Пред мен се бе възправил всъщност не Спаси­телят, а Неговото отражение.

    Прокънтяха слова: "Това е Синът на Отца, ва­шият Иисус Христос, незаченат чрез мъж."

    Край Него кръжеше Светият Дух - блестящо сияние, опасващо Всемира.

    Съзрях: Творецът изтръгна звезден облак треп­тяща светлина от себе си. Превърна я в лъчисти прашинки.

    Разпръсна ги.

    Разлетяха се в красив огромен рояк.

    Миг след това вложи по една от тях във всяко от човешките същества.

    Заблестя. Запулсира.

    Освети душите им.

    Слава тръпне, вълнува се:

    - Красив е "космосът на човешкия свят". По­гледнат отгоре, уподобява звездна жарава. Сияят милиарди божествени искри, припламващи в сър­цата. В мигове на просветление осъзнаваме - Бо­жията искрица разпалва енергията ни.

    Пророчицата съзира и описва Вселенския Раз­ум - грандиозен, величествен.

    Създателят оживява в триединството си.

    Бог е недосегаем за нашите сетива. Как да се изследва? "Този, който е навсякъде, е никъде" - предупреждава Монтен. Трябва просто да се по­чита. С Любов, Разум и Извисен живот.

    Впечатляващо е видението на прорицателката за Светия дух - съвкупност от флуиди, изпълва­щи света.

    - Как изглеждаше Исус в своето земно проявление, лельо Славе? Вярно ли е, че част от богатите си познания е усвоил в далечния Изток, в Индия и Тибет, където, както се твърди, е пребивавал в ранната си младост? Това се опитват да докажат някои съвременни изследователи - питаме колебливо.

    Тръпнем. Напрежението расте.

    - Не предполагам, със сигурност знам. Чуйте добре. Съзрях Божия син в човешкото му проявление на Земята.

    С туника. Ръст висок, строен. Топли кафяви очи. Кестеняви коси почти до раменете - чупливи и меки. Брада с леко червеникав отенък. Нежни, изящни ръце.

    Благородни черти. Обаятелен, пленително красив. Точната дума е магнетичен. Съзреш ли го, не можеш да откъснеш дори за миг поглед от Него.

    Такъв бе Иисус, понесъл мировото страда­ние, събрало "всичката сол на земята"...

    Разгледах го внимателно - двете половини на лицето му бяха идеално симетрични. При ни­кой смъртен не е тъй.

    Знайно е: двете съставки на човешкия лик не са напълно еднакви. Твърди се - лявата половина се унаследява от майката, дясната - от бащата. Пре­насяйки се във времето, аз виждам: лявата поло­вина на лицето се предопределя от предход­ния живот. Дясната генетично се приема от сегашните родители.

    Лицето на Иисус бе свръхсъразмерно. Две­те половини - абсолютно еднакви. Досещате се защо, нали?

    (Безмълвно удивени сме.)

    - Защото никога преди това не е идвал в плът на Земята - пояснява пророчицата. И продължава.

    -Тази невероятна симетрия му придаваше неотра­зим чар и привлекателност. Неповторимо излъчва­не. Привличаше хиляди хора, в захлас заслушани в словата му.

    Такъв изглеждаше Божият син на земната твърд - най-красивият евреин на света!

    Макар да е странстващ проповедник, никъде не съзрях да е ходил до Индия или Тибет. Освен при­нудителното пътуване като дете в Египет, за което говори Библията, все на еврейска земя е.

    - А Йоан Кръстител? - Дълбаем я с очи.

    - Видях и срещата му с Йоан Кръстителя. Аурата на Йоана бе ярка. Сияеше на трийсетина сантиметра около него.

    Впечатляваща гледка. Хората я забелязваха, спираха пред Предтечата. Дивяха се.

    Но, когато внимателно се взрях в неговото сия­ние, забелязах едва доловими мънички петънца.

    В тоя миг дочух глас: "Така е, защото е заченат от мъж. Колкото и чиста да е, когато е в плът, душата носи и нейните белези..

    Многократно по-силно бе въздействието на Сина Божий - целият окъпан в светлина. Аурата му имаше божествено излъчване."
    Активен
    tribalizm
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34

    « Отговор #24 -: Ноември 20, 2012, 06:15:03 »

    Ом. В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Богъ. То въ начало беше у Бога. Всичко чрез него стана; и безъ него не е станало нищо отъ това, което е станало. В него бе животътъ и животътъ бе свелината на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

    Яви се човекъ изпратенъ отъ Бога на име Йоанъ. Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината. Истинската светлина, която осветлява всеки човекъ, идеше на света. Той бе в света; и светътъ чрез него стана; но светътъ го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А на ония, които го приеха, даде право да станатъ божии чада, сиречъ, на тия, които вярват в неговото име; които се родиха не от кръвъ, нито от плътска похот, нито от мъжка похотъ, но от Бога.

    И Словото стана плътъ и пребиваваше между нас; и видяхме славата му, слава като на единородния отъ Отца, че беше пълно съ благодатъ и истина.

    Йоанъ свидетелствува за него, викайки и казвайки: Ето оня за когото рекохъ, Който иде подиръ мене достигна да бъде предъ мене, понеже спрямо мене беше пръвъ. Защото ние всички приехме от неговата балгодатъ; понеже законътъ бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрезъ Исуса Христа. Никой кога да е не е видял Бога; единородния Синъ, който е въ лоното на Отца, той го изяви. Амин

    Активен
    tribalizm
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34

    « Отговор #25 -: Септември 18, 2013, 18:23:03 »

    Публикувах в сайта, който ми се даде да направя, нови статии, които обясняват връзката между големите и малките епохи със схеми и астрономическа на астрологическа обосновка. Всички публикации от тази тема са също и там.

    http://kosmicheskovreme.com/blog/
    Активен
    Страници:  1 [2]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright