Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: За космическите цикли и периоди  (Прочетена 1660 пъти)
tribalizm
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 34

« -: Ноември 10, 2012, 21:07:53 »

На английски:
http://www.binaryresearchinstitute.org/
http://www.thegreatyear.com/
http://www.loststarbook.com/
http://www.youtube.com/results?search_query=Walter+Cruttenden

Филмът "Голямата година": http://www.youtube.com/watch?v=OPIAOrNnhhA

На български "Новите досиета" еп.27 и 28 с Уолтър Крутенден:
http://www.youtube.com/watch?v=yjrwn-4qeUM
http://www.youtube.com/watch?v=7obrOswJ2a4

Според проучването, което направих сам за себе си, в момента сме в началото на голямата тъмна низходяща епоха Кали (432000 годишно движение на постепенно отдалечаване от Галактическия Център в галактичекия план, от което са минали 5114 години) и в началото на малката възходяща епоха Двапара или Бронзовия век на електричеството (2400 годишно движение на приближаване към Галактическия Център по спираловидната орбита).



Движението на нашето слънце около Черната Дупка в Центъра на Галактиката е с доста по-сложна орбита, отколкото си мислят учените в момента. Те още не са открили звездата, която заедно в комплект с нашето Слънце обикалят Черната Дупка в спираловидно движение, отдалечавайки се и приближавайки се към същия Галактически Център, както в равнина почти перпендикулярна на еклиптиката на Млечния път (по спирала), така и движейки се заедно със звездата двойник в равнината на еклиптиката. Шри Юктешвар е описал малките космически цикли в книгата "Святата наука" http://www.mediafire.com/view/?tw03lmbdomz. Според моето виждане и двамата, Шри Юктешвар и Куллука Бхата, са прави, само че говорят за различни цикли. Шри Юктешвар говори за малкия цикъл, а Куллука, споменат в същата книга, за големия. В хиндуизма центъра на Галактиката го наричат Вишну набхи (пъпа на Бога, който представлява Черната дупка в Центъра на Галактиката). Когато сме в близост до него има възход на морала и интелекта, а когато се отдалечаваме става обратното, защото Черната дупка е нещо като портал към по-фините измерения на Вселената и от там се излъчват фини божествени вибрации към звездите и планетите в Галактиката. Така че колкото по-близо до Центъра, толкова по-добре.

Тук съм нарисувал грубо единствено орбитата на нашето Слънце, без да изобразявам орбитата на зведата-двойник, които орбити се преплитат взаимно, за да е по-ясно как се случват космическите цикли само за тук, за нас.




Демек, сега сме в първата извивка на спиралата на епохата Кали или Желязната епоха, когато Слънцето се приближава към Центъра в спирала почти перпендикулярана на Галактическия план, но е значително по-далеч от Черната Дупка като разположение в самия Галактически план. А научното доказателство за верността на твърдението, че Слънцето има звезда двойник е прецесионния цикъл от 24000 години. Може да гледате филма "Голямата година", който обяснява това движение по перфектен начин.

Един интересен факт за същия филм. Гласът на разказвача е на James Earl Jones, който е гласът на Darth Vader от Star Wars  http://www.imdb.com/name/nm0000469/

А звездата-сестра и нашето слънце имат ето такава спираловидна орбита >> http://www.binaryresearchinstitute.org/bri/research/introduction/theory.shtml

Твърде възможно е този бинарен компаньон на нашето Слънце да е малка черна дупка. Може би затова все още не могат да я видят с уреди. Тя би се проявила само ако нещо влезе в съприкосновение с нея и се емитират някакви частици от раздробяването на нещото, което е влязло в досег с нея. Тази статия, която прочетох наскоро за звездата, която не прецесира заедно с останалите от небосклона, направо ме срази!!!

http://www.binaryresearchinstitute.org/srg/SiriusResearchIntro.shtml

Тя ясно показва грешката на сегашната теория за "поклащането (wobble)" на Земята, което според същата теория е причинено от магнитното въздействие на Луната и Слънцето върху нея.

Наскоро NASA откри друга черна дупка в нашата Галактика.

http://heasarc.gsfc.nasa.gov/docs/objects/heapow/archive/compact_objects/J174510.8-26_swift.html

При това тя не е в центъра й, а е в бинарна двойка със Звезда. Защо тогава нашето Слънце да не е в двойка с малка черна дупка, но в по-голяма орбита? Ето видеото на NASA.

http://www.youtube.com/watch?v=_W-QEs8sKE0

 Ето "Бхагавад Гита" с коментара на Шанакарачаря, където Кришна отново споменава за калпите, за деня и нощта на Брахма, за Ману и други неща свързани с темата. Използвайте търсачката на pdf файла: http://www.mediafire.com/view/?zmw3b2hc1nz
Активен
tribalizm
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 34

« Отговор #1 -: Ноември 10, 2012, 21:10:06 »

Калкулация на Времето, еволюиращо от Атома

1. Майтрея каза: "Най-малката неделима частица от ефекта на грубата субстанция, която е вечно отделна (т.е. не е достигнала стадия да бъде ефект), и която още не е комбинирана с друга в съвкупност, се нарича миниатюрна частица (параману). Именно от съвкупността на тези частици в човека се създава илюзията за цялостна субстанция.

2. Когато идеята за обособеност или различие не е налице, цялата тази субстанция в нейната същност остава неизменна, без вътрешни различия, и се нарича парама махан.

3. И така, времето, о, мой най-близки, може да се определи като фино или грубо, в зависимост от това дали се отнася за атомите или за най-големите съвкупности от частици, като Висшето, непроявеният Господ, е великата сила, която контролира всички техни действия.

4. Атомното време е амплитудата на вибриране на миниатюрната частица, която обитава определено атомно пространство. Най-големият отрязък от време е времето на съществуване на всички атоми, взети заедно.

5. Две миниатюрни частици съставят един атом, а три атома правят един тразарену, който е най-малката видима частица, която е като прашинката, движеща се из пространството, в лъч слънчева светлина, влизащ през дупките на прозорец с решетка.

6. Времето, необходимо за интеграцията на три тразарену, се нарича трути (1/16,875 от секундата), а сто трути правят една ведха. Три ведхи правят една лава.

7. Времетраенето на три лави е една нимеша (мигване, ± 0,53 сек.), комбинацията от три нимеши е една кшана (± 1,6 сек.) пет кшани правят една каштха (± 8 сек.), а петнадесет кашти правят една лагху (± 2 мин.).

8. Петнадесет лагху правят една надика, която също се нарича данда (± 30 мин.). Две данди правят една мухурта (± 1 час), а шест или седем данди правят една четвърт (яма) от деня или нощта, според човешките изчисления (сезона, географската ширина).

9. Меден съд (водният часовник) с тегло шест пали (396,2 грама) със стени с височина шестнадесет ангули и с вместимост една прастха, с отвор с размерите на златна жица с дължина четири пръста и тегло четири маси - времето, за което съда се пълни, поставен във вода, е една надика.

10. Четири ями формират както деня, така и нощта на човешкото същество. Петнадесет дни и нощи са един пракаш (двуседмичие), като има две двуседмичия в месеца, бяло и черно (в зависимост от лунните фази).

11. Сборът от две двуседмичия е един месец, а този период е един цял ден и нощ на предците. Два такива месеца съставят един сезон, а шест месеца правят едно движение на слънцето от южния към северния небосклон.

12. Две слънчеви движения правят един ден и една нощ на полубоговете, а тази комбинация от ден и нощ е една ватсара (календарна година на човешките същества). Човешките същества имат продължителност на живота сто ватсари.

13. Миниатюрните частици и техните съвкупности, планетите, небесните тела (като луната) и звездите се въртят във вселената по техните съответни орбити, за да се завъртят за една година във Великият (цикъл) на вечното време.

14. Става въпрос за орбитите на слънцето, за орбитите на другите планети, орбитите на звездите (от нашата галактика около Sagittarius A*), орбитата на луната, о, Видура, и орбитата на земята за една (но различно наречена) година (респ. звездна година, планетарна година, галактическа година, лунна година и земна година).

15. На Единния (Господ на Времето), който се различава от всичко, което е било сътворено, който се движи под формата на Вечното Време, който чрез Неговата енергия по различни начини дава живот на семената на творението, и който през деня разпръсва тъмнината на живите същества, трябва да се отдава почит с внимание към всички Негови пет различни типове години, за да може тези предложения да доведат до качествено материално съществуване."

16. Видура каза: "Ти ми разясни измеренията на времето на жизнените периоди на предците, на боговете и на човешките същества. Можеш ли сега, о, велики мъдрецо, да дадеш описание на времевите периоди на издигнатите същества, които са отвъд обхвата на калпите (на трите свята)?

17. О, Бхагаван, ти познаваш движението на Върховния Господ като Вечно Време, защото ти си реализиран и виждаш цялата вселена чрез вътрешното осъзнаване на йога."

18. Майтрея каза: "Четирите юги (епохи), наречени Сатя, Трета, Двапара и Кали, заедно правят дванадесет хиляди години на полубоговете (всяка по 360 ватсари).

19. Времетраенето на епохата Сатя е 4000 години на полубоговете, на Трета е 3000 години, на Двапара е 2000 години, а това на Кали е 1000 години, като всяка епоха има преходен период от толкова стотици години, колкото са хилядите.

20. Преходните периоди преди и след всяка епоха, които са няколко стотин години, са познати като юга-сандхи или припокриването на две епохи, според експертите астрономи, като във всяка епоха се извършват специфични религиозни дейности.

21. О, Видура, в Сатя юга човечеството напълно и правилно спазва четирите принципа на религията (истина, състрадание, аскетизъм и чистота), но в останалите епохи те постепенно отпадат един по един (първо аскетизма, после състраданието, после чистотата), като нараства толерантността към безбожието.

22. О, Видура, отвъд трите свята (небесния-сварга, земния-матся и долния-патала) [от Махар лока] до Брахма лока, денят се състои от хиляда чатур (четири) юги (4,32 билиона години), а нощта е със същата продължителност, през която Творецът спи.

23. След края на нощта на Брахма, с идването на неговия ден, сътворението на трите свята, което покрива животите на четиринадесет Ману, започва отново.

24. Всеки Ману се радва на живот малко повече от седемдесет и една [чатур] юги.

25. След края на всеки Ману идва следващия, заедно с неговото потомство, [седемте] мъдреци, боговете, краля на полубоговете (Индра) и неговите поклонници.

26. Това представлява творението на бог Брахма през неговия ден, където низшите животни, човешките същества, предците и полубоговете се скитат из трите свята според плодовете от действията си.

27. В периода на всеки Ману Господ пази вселената, проявявайки Неговата доброта (саттва гуна), като се въплъщава като самия Ману, също и в човешки форми.

28. В края на деня (на Брахма) Той, възприемайки формата на малка порция тамо гуна (качеството на тъмнината) под влиянието на Всемогъщото Време, отдръпва енергията си от проявлението и всичко затихва.

29. Когато настъпи нощта на Брахма, слънцето, луната  и трите свята изчезват от поглед, както се случва през обикновената нощ (в дълбок сън).

30. Когато трите свята са консумирани от огъня от устата на бог Санкаршана (Неговата змия Шеша или Неговата енергия), тогава Бхригу и другите, обезпокоени от топлината, се местят от сферата на светците (Махарлока, четвъртата сфера) в Джаналока (следващата по-висока сфера).

31. По време на разтварянето океаните преливат изобилно, изключително свирепи и ужасяващи ветрове предизвикват огромни вълни, които наводняват трите свята.

32. В тези води Хари, който със затворени очи спи в Неговия мистичен йогически сън, лежи върху леглото на змията Ананта (Шеша), докато обитателите на Джаналока го обожават.

33. Така процесът на изтичането на живота съществува за всяко едно живо същество, включително за бог Брахма. Животът (в неговия случай) трае негови сто години.

34. Сто години от живота на Брахма се разделя на две прарадхи (2х155,5 трилиона човешки години), първа половина и втора половина. Първата половина от живота на Брахма вече е свършила и в момента тече втората.

35. В началото, първата половина от живота на Брахма започна с епохата наречена Брахма калпа, в която се появи бог Брахма, който е познат като Шабда Брахма.

36. Епохата, която следва първата епоха на Брахма е известна като Падма калпа, понеже в тази епоха лотосовият цвят на вселената (галактиката) израстна от пъпа на Хари (Вишну Набхи).

37. О, потомъко на Бхарата, настоящата епоха от втората половина от живота на Брахма е позната като Вараха, понеже Хари се прояви във формата на глиган.

38. Времетраенето на двете части на живота на Брахма, както беше споменато, е като нимеша (едно мигване) за Него, който е безначален и безграничен, и който е Душата на вселената.

39. Вечното време, което контролира различните измерения от атома до двата периода на Брахма, не може да контролира Висшето. То контролира само тези, които се идентифицират с тялото.

40. Като комбинация на осемте категории (пракрити, махат, аханкара и петте танматри), трансформирани в [шестнадесет] викари (модификации), тази материална вселена (галактика), съставена от [седем] обвивки (измерения), се е разширила до диаметър от половин милион йоджани (динамична космическа мярка).

41. Всяка следваща обвивка (измерение) на тази вселена (галактика) е десетократно по груба, като галактиките образуват купове подобно на миниатюрните частици.

42. Казва се, че Това, непреходният Брахман, е причината на всички причини. Това, без съмнение, е върховната обител на Вишну, Върховната Душа, Атманът.
Активен
tribalizm
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 34

« Отговор #2 -: Ноември 10, 2012, 21:16:32 »

Глава I 

OM! Слава на Васудева! Победата да е твоя, Пундарикакша! Обожавам те, Вишвабхавана! Слава на теб, Хришикеша, Махапуруша и Пурваджа!
 
Нека Вишну, който е съществуващ, нетленен, и Брахма, който е Ишвара, който е дух, който с трите си качества е причината за създаването, съхраняването и унищожаването, който е прародител на природата, интелекта и другите съставки на вселената, ни дарят с разбиране, богатство и крайно освобождение.

След като обожавах Вишну, господарят на всичко, и отдадох почит на Брахма и останалите, като също така поздравих духовния учител, ще разкажа тази Пурана, равна по святост на Ведите.

Майтрея, след като го поздрави почтително, се обърна по следния начин към Парашара, отличен мъдрец, внук на Вашиштха, който е запознат с традиционната история и Пураните, който е запознат с Ведите и клоновете на науката, които зависят от тях, както и специалист в областта на законите и философията, след сутрешните ритуали на преданост. 
 
Майтрея каза: Учителю! Бях инструктиран от теб във всички Веди, в законите и в свещената наука. Чрез твоето благоволение, други мъже, макар и да са неприятели, не могат да ме обвинят в липса на знания. Сега бих искал да чуя от теб, който си с неизмерима божественост, как този свят съществуваше в миналото и как ще бъде в бъдещето? Каква е неговата същност, о, Брахман, и откъде произлязоха одушевените и неодушевените неща? В какво се превръща и в какво ще се случи при поредното му разтваряне? Как се проявяват елементите? Откъде произлизат боговете и другите същества? Как са се появили океаните и планините, Земята, Слънцето и планетите? Кажи ми за семействата на боговете и другите, различните Ману, периодите, наречени Манвантари, и тези, наречени Калпи и техните подразделения, както и четирите епохи; събитията, които се случват в края на Калпата и прекратяването на епохите; историята, о, велики Муни, на боговете, мъдреците и царете, и как Ведите бяха разделени в клонове (или училища), след като са били съставени от Вяса; задълженията на брахмините, и други племена, както и на тези, които преминават през различните периоди на живота. Всички тези неща бих искал да чуя от теб, внука на Вашиштха. Отправи доброжелателно мислите към мен, за да мога, чрез твоето благоволение, да бъда информиран за всичко, което желая да узная.   

Парашара отговори: Добри въпроси, благочестиви Майтрея. Накара ме да си припомня това, което в миналото ми беше казано от бащата на моя баща, от Вашиштха. Чух, че баща ми е бил погълнат от Ракшас, пратен от Вишвамитра. Обзе ме страхотен гняв и започнах жертвоприношение за унищожаване на Ракшасите. Стотици от тях бяха сведени до пепел чрез ритуала, когато, малко преди да бъдат изцяло унищожени, дядо ми, Вашиштха, каза: Достатъчно, дете мое, нека гневът ти се укроти. Ракшасите не са виновни. Смъртта на баща ти бе дело на съдбата. Гневът е страстта на глупаците, тя не приляга на един мъдър човек. От кого, може да бъде попитано, е убит някой? Всеки човек жъне последиците от собствените си действия. Гневът, сине мой, е унищожаването на всичко, което човек е придобил чрез стремителни усилия, на славата, на благочестивите аскези и пречи на постигането на рая или освобождението. Главните мъдреци винаги отбягват гнева. Не бъди, дете мое, субект на неговото влияние. Нека тези безобидни духове на тъмнината да не бъдат консумирани. Милостта е мощта на праведните.

Бидейки така смъмрен от уважавания ми дядо, аз веднага прекратих ритуала, в съответствие с неговите предписания, и Вашиштха, най-добрият из мъдреците, остана доволен от мен. Тогава пристигна Пуластя, син на Брахма, който беше посрещнат от дядо ми с обичайния знак на почит. Знаменитият брат на Пулаха ми каза: Тъй като в момент на враждебност послуша думите на своя родоначалник и прояви милосърдие, ще овладееш всяка наука, и тъй като се въздържа, макар и разгневен, от унищожаването на потомството ми, ще ти даря още нещо, и ще станеш автор на резюмето на Пураните. Ще узнаеш истинската природа на божествата, каквато наистина е, и независимо дали си ангажиран с религиозни обреди или се въздържаш от тяхното изпълнение, твоето разбиране, чрез моето благоволение, ще бъде съвършено и свободно от съмнения. Тогава дядо ми Вашиштха добави: Каквото и да ти бъде казано от Пуластя, непременно ще бъде.

Наистина сега всичко, което ми бе казано по-рано от Вашиштха, и от мъдрия Пуластя, ми бе припомнено заради твоите въпроси и ще ти го предам, дори всичко, което поиска. Чуй цялата същност на Пураните, според точното им значение. Светът бе породен от Вишну. Той съществува в него. Той е причината за неговото поддържане и прекратяване. Той е светът.     


Глава II
 
Парашара каза: Слава на неизменния, свят, вечен и върховен Вишну с универсална природа, могъщият над всичко; на него, който е Хиранягарбха, Хари и Шанкара, създателят, закрилникът и разрушителят на света; на Васудева, освободителят на неговите поклонници; на него, чиято същност е както единна, така и многообразна, който е като фин, така и материален, както несъставен, така и съставен; на Вишну, причината за крайната еманципация. Слава на върховния Вишну, причината за създаването, съществуването и края на този свят, който е основата на света, и който се състои от света.
 
След като прославих онзи, който е подкрепата на всички неща, които е най-малкото от малкото, който е във всички сътворени неща; неизменният, нетленен Пурушоттама, който е с истинска мъдрост, както наистина е известен; вечен и неразложим; и който е познат чрез фалшивите проявления от естеството на видими обекти; след като се поклоних на Вишну, разрушителя и господаря на творението и пазителя, владетеля на света, неродения, нетленния и непреходния, аз ще ти кажа това, което първоначално бе предадено от великия баща на всичко (Брахма), в отговор на въпросите на Дакша и други почитани мъдреци, и повторено от тях на Пурукутса, един цар, който царувал по бреговете на Нармада. След това бе предадено от него на Сарасвата, а от Сарасвата на мен.

Кой може да опише този, който не може да бъде възприет от сетивата, който е най-доброто от всички неща, върховна душа, самосъществуващ, който е лишен от всички отличителни характеристики като външен вид, каста или нещо подобно, и е освободен от раждане, промяна, смърт или гниене, който винаги е, и само един, който съществува навсякъде, и в когото всички неща съществуват, и оттам наричат Васудева? Той е Брахма, върховен, господар, вечен, нероден, нетленен, непреходен, от една същност, винаги чист, без дефекти. Той, този Брахма, бе всичко; обхващащ в своята природа необособеното и обособеното. Той тогава съществуваше във формата на Пуруша и Кала. Пуруша (духът) е първата форма на върховния; след това идват две други форми, обособена и необособена; Кала (времето) бе последната. Тези четири - Прадхана (първичната или суровата материя), Пуруша (духа), Вякта (видимата субстанция) и Кала (времето) - мъдрите смятат за чистото и върховно състояние на Вишну. Тези четири форми, в подходящи пропорции, са причините за феномена на създаването, съхраняването и унищожението. Вишну, бидейки обособена и необособена субстанция, дух и време, си играе като палаво момче, както ще научиш, чувайки за неговите лудории. Този главен принцип (Прадхана), който е необособената причина, се нарича от мъдреците също Пракрити (природа). Тя е фина, еднородна и обхваща това, което е, и това, което не е (или и причините, и следствията); трайна, самоподдържаща се, безграничнa, непреходна и стабилна; лишена от звук и докосване, и не притежаваща нито цвят, нито форма, надарена с трите качества (в равновесие); майка на света; без начало; и това, в което всичко, което е породено, се разтваря. От този принцип произлязоха всички неща в периода след последното разтваряне на вселената и преди съзиданието. Брахмините, вещи във Ведите и преподаващи вярно техните учения, изразяват чрез следния пасаж пораждането на главния принцип (Прадхана): "Нямаше нито ден, нито нощ, нито небе, нито земя, нито тъмнина, нито светлина, нито нещо друго, освен само Едно, невъзриемаемо от интелекта, или Това, което е Брахма и Пуман (дух) и Прадхана (материя)." Двете форми, които са различни от същността на немодифицирания Вишну, са Прадхана (материята) и Пуруша (духа); а другата му форма, чрез която тези две са свързани или разделени, се нарича Кала (време). Когато обособената субстанция се преобразува в сурова материя, така както в предното разтваряне, това разтваряне се нарича елементно (Пракрита). Божественото Време е безначално и краят му също не е известен; и от него циклите на създаване, продължаване и разтваряне се случват последователно на интервали, защото, когато в последния период, съществуваше равновесие на качествата (Прадхана) и духът (Пуман) се отдели от материята, тогава Времето, форма на Вишну, се преустанови за известен период. След това Върховният Брахма, върховната душа, субстанцията на света, господарят на всички същества, универсалната душа, върховният владетел, Хари, по свое желание, влизайки в материята и духа, възбуди изменяемите и неизменяемите принципи, предизвайки периодът на съзиданието, така както ароматът засяга ума просто от самата му близост, а не от някакво непосредствено въздействие върху ума. По същият начин Висшето повлиява на елементите на творението. Пурушоттама е едновременно възбудителя и нещото, което се възбужда, понеже присъства в същността на материята, както когато е непроявена, така и когато е проявена. Вишну, върховен над върховното, е с естеството на обособени форми като нещата от атоми, Брахма и останалите (богове, хора и др.). Тогава от това равновесие на качествата (Прадхана), покровителствано от душата, произлиза неравномерното развитие на тези качества (създавайки принципа Махат или Интелекта) по време на сътворението. Главният принцип създава този Велик принцип, Интелекта, и той стана трисъставен, засегнат от качеството на добротата и тъмнината (инертността), и биват енергитизирани от Главния принцип (материята), както семето от обвивката си. От Великия принцип на Интелекта (Махат), произлиза трисъставния егоизъм (Аханкара), наречен Вайкарика "чист", Тайджаса "страстен" и Бхутади "рудиментарен"; (фините) елементи и органите на сетивата биват породени от Интелекта, в съответствие с техните три качества, така както Интелектът е създаден от Главния принцип. Тогава основният егоизъм, ставайки продуктивен, като рудимент на звука, произведе от него етера (пространството), чиято характеристика е звука, енергитизирайки го с неговия рудимент на звука. Етерът, ставайки продуктивен, породи рудимента на допира, откъдето произлезе силен вятър, чието свойство е докосването, а етерът, с рудимента на звука, обгърна рудимента на допира. Тогава вятърът, ставайки продуктивен, произведе рудимента на формата (цвета), откъдето излезе светлина (или огън), чиито атрибут е формата (цвета), а рудимента на допира обгърна вятъра с неговия рудимент на цвета. Светлината, ставайки продуктивна, произведе рудимента на вкуса, откъдето се появиха всички сокове, в които пребивава вкуса, а рудимента на цвета енергитизира соковете с рудимента на вкуса. Водите, ставайки продуктивни, породиха рудимента на обонянието, откъдето произлезе агрегат (земята), чието свойство е миризмата. Във всеки един елемент пребивава неговия специфичен рудимент, оттам на тези елементи се приписва свойство или танматра (тип или рудимент). Рудиментарните елементи не са надарени с качества, следователно те не са нито успокояващи, нито страховити, нито изумяващи. Това е сътворението на елементите, произлизащи от принципа на егоизма, повлиян от качеството на тъмнината. За органите на сетивата се казва, че са страстни продукти на същия принцип, повлиян от (принципа на) инертността, а десетте божества произлизат от егоизма, повлиян от принципа на доброто, както и ума, който е единадесетото. Органите на сетивата са десет. От десетте, пет са кожата, очите, носа, езика и ушите, чийто предмет на дейност, съчетан с Интелекта, е възприемането на звука и останалото. Органите за екскреция и създаване на потомство, ръцете, краката и гласът, образуват останалите пет, от които екскреция, възпроизводство, манипулиране, движение и говор, са различните им действия.

След това, етерът, въздухът, светлината, водата и земята, обвързани поотделно със свойствата на звука и останалите, съществуваха разграничени според техните качества, като успокояващо, страховито или изумяващо, но притежавайки различни енергии и бидейки несвързани, те, без да се комбинират, не биха могли да създадат живи същества, не бидейки смесени един с друг. Затова след като се комбинирали един с друг, те придобили, чрез тяхната взаимна връзка, характера на една маса от цяла единица, и, насочвани от духа, в съгласие с необособения (неделимия) Принцип, Интелектът и останалите, включително грубите елементи, формираха едно яйце, което постепенно се разшири като воден мехур. Това огромно яйце, о, мъдрецо, съставено от елементите и почиващо върху водите, е чудесното естествено обиталище на Вишну във формата на Брахма. И там Вишну, който е господар на вселената, чиято същност е неразбираема, прие осезаема форма, и дори самият Той пребивава в него като Брахма. Неговата утроба, огромна като планината Меру, бе съставена от планините, а великите океани бяха водите, които попълниха техните кухини. В това яйце, о, Брахман, бяха континентите, моретата и планините, планетите и частите на вселената, боговете, демоните и човечеството. И това яйце беше покрито отвън от седем естествени обвивки, или от вода, въздух, огън, етер и Аханкара, източника на елементите, като всяка една е десет пъти по-груба от тази, от която произлиза; след това дойде принципа на Интелигентността и накрая, всичко това бе обхванато от необособения Принцип, наподобяващо по този начин на кокосов орех, изпълнен вътре с пулпа, а отвън е обхванато от черупка и кора. Тогава, повлиявайки на качеството на активността, Хари, господарят на всичко, ставайки Брахма, се зае със създаването на вселената. Вишну, надарен с качеството на добротата и с неизмерима енергия, съхранява създадените неща през последователните епохи до края на периода, наречен Калпа, когато същото могъщо божество, Джанардана, надарено с качеството на тъмнината, придоби ужасната форма на Рудра и погълна вселената. След като по този начин погълна всички неща и превърна света в един огромен океан, Върховният си почива върху могъщата си змия, насред бездната. След време Той се събуди и отново, като Брахма, стана автор на творението. Така само този единствен бог, Джанардана, приема формата на Брахма, Вишну и Шива, когато, съответно, Той създава, съхранява или унищожава.

Вишну като създател се самосъздава, като закрилник се самозапазва, като разрушител се самоунищожава в края на всички неща. Този свят от земя, въздух, огън, вода, етер, сетивата и ума, всичко това се нарича дух, който също така е господарят на всички елементи, универсалната форма и нетленен. Затова той е причината за създаването, запазването и унищожението, както и субект на превратността, присъща на природата на елементите. Той е, и обектът, и авторът на творението. Той поддържа, разрушава и бива поддържан. Той, Вишну, като Брахма, и като всички други същества, е безкрайна форма. Той е върховен, източникът на всичко добро, изворът на цялото щастие.


Глава III
 
Майтрея: Как може да се припише творческо действие на Брахма, който е без качества, безграничен, чист и свободен от несъвършенство?

Парашара: Основните свойства на съществуващите неща са обекти на наблюдение, с които не може да се постигне гореспоменатото знание; а творението, и стотиците свойства, принадлежат на Брахма, като неразделна част от неговата същност, така както топлината, о, главен из мъдреците, е присъща на огъня. Чуйте тогава как божеството Нараяна, в лицето на Брахма, великият родител на света, създаде всички съществуващи неща.

За Брахма се казва, че е роден. Позната фраза, която обозначава неговото проявление; и като своеобразна мярка за присъствието му, сто от неговите години се казва, че представляват живота му. Този период се нарича Парам, а половината от него, Парардхам. Вече ти казах, о, безгрешен Брахман, че Времето е форма на Вишну. Слушай сега как то се прилага за измерване на продължителността на Брахма, и на всички други чувстващи същества, както и на тези, които са без съзнание, като планините, океаните и други подобни.

О, най-добър сред мъдреците, петнадесет мигвания на окото прави една Каштха, а тридесет Каштхи, една Кала, а тридесет Кали, една Мухурта. Тридесет Мухурти представляват ден и нощ на смъртните. Тридесет такива дни правят един месец, разделен на два полумесеца. Шест месеца представляват Аяна (периодът на напредъка на слънцето на север или на юг от еклиптиката), а две Аяни правят една година. Южната Аяна е нощта, а северната денят на боговете. Дванадесет хиляди божествени години, всяка състояща се от (триста и шестдесет) такива дни, представлява период от четири юги или епохи. Те са разпределени по следния начин: Епохата Крита има четири хиляди божествени години; Трета, три хиляди; Двапара, две хиляди и епохата Кали, хиляда. Така декларират тези, които са запознати с античността. Периодът, който предшества Югата се нарича Сандхя, и той има толкова стотици години, колкото има хиляди в Югата, а периодът, който следва Югата, наречен Сандхянса, е със същата продължителност. Интервалът между Сандхя и Сандхянса е Юга, а именно Крита, Трета и т.н.; Крита, Трета, Двапара и Кали, съставят голямата епоха (Маха юга) или сбора от четирите епохи. Хиляда такива Маха юги са един ден на Брахма и четиринадесет Ману управляват през този срок. Чуй тяхното измерение на времето.

Седемте Риши, някои (второстепенни) божества, Индра, Ману и царете, неговите синове, се създават и изчезват в един период, а този интервал, наречен Манвантара, е равен на седемдесет и един пъти броя на годините, съдържаща се в четири юги с някои допълнителни години. Това е времето на Ману, (придружаващите) божества и останалите, което е равно на 852.000 божествени години или на 306.720.000 години на смъртните, независимо от допълнителния период. Четиринадесет пъти този срок представлява един Брахма ден, т.е. денят на Брахма, като терминът (Брахма) е производна форма. В края на този ден се случва разтваряне на вселената, когато трите свята, земята и регионите на пространството, са погълнати от огън. Обитателите на Махарлока (район, обитаван от светците, които надживяват света), тормозени от топлината, тогава мигрират в Джаналока (региона на светците след тяхната смърт). Когато трите свята се превърнаха в един огромен океан, Брахма, от лотоса роден, който е едно с Нараяна, заситен от поглъщането на вселената, заспа върху леглото-змия, съзерцаван от аскетичните жители на Джаналока за една нощ с продължителността на неговия ден, в края на която той създаде наново. От такива дни и нощи е съставена годината на Брахма, а сто такива години представляват целия му живот. Когато една Парардха или половината от съществуването му изтече, завърши една Маха Калпа, наречена Падма. Калпата (или един ден на Брахма), наречена Вараха, е първият от втория период на съществуване на Брахма.


Глава IV (на английски): http://www.sacred-texts.com/hin/vp/vp038.htm
Активен
tribalizm
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 34

« Отговор #3 -: Ноември 10, 2012, 21:20:46 »

Сътворение и произход на свещения закон

1. Великите мъдреци приближиха Ману, отдавайки му нужното уважение, който беше седнал в блаженство със спокоен и съсредоточен ум, и се обърнаха към него по подобаващ начин:

2. Молим те, Благословени, благоволи да ни кажеш по подходящ начин и в подходящ ред задълженията на всички (четири) касти и смесените касти.

3. Защото само Ти, Боже, си запознат с общия смисъл, (т.е.) ритуалите и знанието за душата, (дадени) с цел да се осъзнае Самосияйният (Сваямбху), който е непознаваем и неизмерим.

4. Той, чиято сила е безгранична, бидейки така запитан от великите мъдреци, надарени с проницателни умове, ги почете подобаващо и отговори: „Слушайте!"

5. Тази (вселена) съществуваше непроявена, потънала в "тъмнина", невъзприемаема от сетивата, неопределима, непостижима от разума, непознаваема, все едно изцяло потопена в дълбок сън.

6. Тогава Самосияйният Съществуващ (Сваямбху), въпреки че е непроявен, причини проявяването на тази вселена, съединявайки енергията си с велките елементи и останалото, разпръсвайки "мрака".

7. Той, който може да се възприеме (единствено) от вътрешния орган, който е фин, неразличим (непроявен) и вечен, който е същността на всички създадени същества, и който е немислим, се прояви от само себе си.

8. Той, желаейки да сътвори множество различни същества от собствената си субстанция, чрез мисъл създаде водите и положи семе в тях.

9. Това (семе) стана златно яйце, сияещо като хиляди слънца; в това (яйце) самият той се роди като Брахма, първоизточникът (праотецът) на целия свят.

10. Водите се наричат нарах, (понеже) водите са първото творение на Нара; тъй като те бяха неговата първа обител (аяна), оттам той се нарича Нараяна.

11. От тази първопричина, която е непроявена, вечна и обхващаща реалното и феноменалното, произлезе този мъжки (Пуруша), който е известен в този свят (под названието) Брахма.

12. След като това Божество беше неактивно в това яйце цяла година (на Брахма), тогава самият той (единствено) чрез мисълта си го раздели на две половини;

13. От тези две половини Той оформи небето и земята, проникващият ги фин етер, осемте региона и вечната обител на водите.

14. От себе си (Атманах) Той извлече ума, едновременно реален и нереален, а преди ума егоизма, чиято функцията е „аз” съзнанието, управителят.

15. А преди тези две, Той създаде великия всепроникващ принцип (Махат, Интелигентността); въобще всички проявления, притежаващи три гуни (качества); включително органите на сетивата, възприемащи сетивни обекти.

16. Комбинирайки фините компоненти на тези шест принципа с безграничен потенциал (егото и петте танматри) с техните еволюти (сетивата и петте елемента), Той създаде всички същества.

17. Понеже тези шест фини компонента формират рамката (на първичната материя, пракрити) и са основа за шестте еволюта, мъдрите наричат тази рамка "тяло" [шарира, съставено от шест (шат) принципа] на Брахма.

18. Великите елементи, заедно с техните функции, също и умът с неговите фини съставки се намират в това (пракрити, тялото на Брахма), което продуцира всички неща и е непреходно.

19. От фините компоненти на тези подобни на Пуруша седем принципа с неизчерпаем потенциал (Махат, егоизма и петте танматри) произлиза тази вселена. От непреходното се появява преходното (феноменалното).

20. Сред тези танматри (фини същности на елементите), всяка следваща възприема качествата на тази, която я предхожда; и всяка същност има толкова качества, колкото са й отредени според мястото, което заема (в реда, по който са дадени). (Виж снимката)



21. В началото Той определи различни имена за всички неща; и създаде различните действия и различните закони за съществата, според вечните Веди.

22. Заради живите същества, стремящи се към действие, Той създаде вечното жертвоприношение; също и много Богове и множество фини второстепенни божества, наречени Садхя.

23. От трите божества - Агни (огъня), Ваю (вятъра) и Рави (слънцето) - Той извлече (букв. издои) трите изначални Веди - Рик, Яжур и Сама - за извършването на жертвоприношенията.

24. Той създаде времето, периодите от време, фазите на луната, звездите, планетите, реките, моретата, планините, равнините и хълмистите местности.

25. Също аскезата (тапас), речта, удоволствието, желанието и гнева. Понеже искаше да породи съществата, Той създаде цялото това творение.

26. За да класифицира действията, Той разграничи добродетелта от порока и свърза тези същества с двойките противоположности като удоволствие-болка и тем подобни.

27. Чрез петте фини и трансформиращи се танматри, Той създаде тази вселена последователно (от финото към грубото, от грубото към по-грубо).

28. Съществата биват спонтанно привлечени към работата, която Той е определил за тях в началото, когато получават ново тяло, отново и отново.

29. Насилие или ненасилие, грубост или нежност, порочност или добродетелност, фалш или истинност, това което Той е вложил в съществата при сътворението, спонтанно се проявява при всеки.

30. Също както всеки сезон от само себе си проявява своите сезонни характеристики през годината с настъпване на времето им, така и в определеното време въплътените същества спонтанно предприемат съответен курс от действия.

31. В името на просперитета на (трите) светове, Той създаде брахмините (свещениците), кшатриите (воините), вайшите (търговците) и шудрите (селяните) (съответно) от своята уста, ръце, бедра и крака.

32. Разделяйки своята собствена субстанция, Господ стана наполовина мъж и наполовина жена и чрез нея Той породи Вирадж (Брахма).

33. О, най-добри сред дважди родените (брахмините), знайте Мен като втория непосредствен създател на целия този свят, като този, който същият мъж, самият Вирадж, създаде, след като извърши аскези (тапас).

34. Тогава аз, желаейки да генерирам съществата, извърших много трудни аскези, и така сътворих десет велики мъдреци, господарите на съществата.

35. Маричи, Атри, Ангирас, Пуластя, Пулаха, Крату, Прачетас, Вашиштха, Бхригу и Нарада.

36. Тези могъщи мъдреци на свой ред създадоха седем други Ману (за всяка манвантара), богове с техните обители, велики мъдреци, притежаващи безгранична сила,

37. Якши (служители на Кубера), (демони наречени) ракшаси и писачи, гандхарви (музиканти на боговете), апсари (куртизанки на боговете), асури (врагове на боговете), (божествени змии, наречени) наги, сарпи (змии), сурпани (божествени птици) и няколко класа питри (прадеди),

38. Светкавици, гръмотевици и облаци, спрайтове (рохита), дъги, падащи метеорити, знаменателни звуци, комети и много видове звезди.

39. Кинари (с лик на кон), маймуни, риби, всякакви видове птици, добитък, елени, хора и месоядни зверове с два реда зъби,

40. Големи и малки влечуги, бръмбари, пеперуди, въшки, мухи, всички жилещи и хапещи насекоми и различни видове неподвижни същества,

41. По този начин тези мъдреци с проницателни умове създадоха всички подвижни и неподвижни неща чрез силата на аскезата под мое ръководство; всяко нещо според неговите действия (в миналите съществувания). 

42. Бяха обяснени действията на съществата, а сега ще обясня начина на раждане, заложен за всяко от тях.

43. Добитъкът, елените, месоядните зверове с два реда зъби, ракшасите, писачите и хората са родени от утроба.

44. Птиците, змиите, крокодилите, рибите, костенурките, също така подобните им земноводни и водни (животни) се раждат от яйца.

45. Мушиците, комарите, въшките, бълхите, буболечките и подобните на тях се раждат от влагата.

46. Всички растения, които израстват от семена или присадки са наречени удбхити (букв. изскачащи от земята), докато тези (растения), които умират, когато техният плод е узрял, и дават много цветове и класове, са наречени ошадхи (едногодишни).

47. Тези дървета, които дават плод без цъфтеж, са наречени ванаспати, докато тези, които дават, и цвят и плод, са наречени врикшаси.

48. Различните храсти и гъсталаци, другите видове треви, катерещите и пълзящите растения, израстват от семена или издънки.

49. Всички тези (растения) са покрити от качеството тамас (невежество), ефект от техните действия (в предишни съществувания), имат вътрешно съзнание и са засегнати от удоволствие и болка.

50. Така бяха обяснени условията на живот на съществата, започвайки с Брахма и завършвайки с току що споменатите (неподвижни същества), които са субект на този ужасяващ и постоянно изменящ се цикъл от раждане и смърт.

51. Пораждайки така вселената и мен, Той, чиято сила е невъобразима, изчезна в себе си, потискайки (унищожавайки) времето (на еволюция) с време на разтваряне (дезолюция).

52. Когато това Божествено Битие е будно, тогава този свят е активен, а когато Той заспи, неговият ум е абсорбиран, и всичко изчезва.

53. Когато Той заспи, оттегляйки се в себе си, всички активни въплътени същества прекратяват действията си и техният ум се разтваря.

54. Когато Същността на всички неща оттегли енергията си и заспи щастливо (турия), тогава всички неща внезапно биват абсорбирани в тази Велика Душа.

55. Когато Душата потъне в „тъмнина”, тя остава за дълго време съединена с органите на сетивата, но не извършва техните функции; тогава Той напуска телесната рамка.

56. Когато отново се облече във фини компоненти, Той влиза в семето на подвижно или неподвижно същество, и тогава, съединявайки се с финото тяло (букв. с осемте категории), придобива телесна рамка.

57. Така Той, непреходният, чрез (последователно повтарящи се) будност и сън, непрестанно оживява и унищожава всичко подвижно и неподвижно.

58. Съставяйки тези (закони) в началото на творението, Той (Брахма) с голяма грижа ги предаде на мен; а аз, на свой ред, ги казах на Маричи и останалите мъдреци.

59. Бхригу, тук, ще ви обясни тези закони, понеже този мъдрец ги научи в тяхната цялост от мен.

60. Тогава великият мъдрец Бхригу, бидейки така призован от Ману, със задоволство в сърцето се обърна към тях: "Слушайте, мъдреци!"

61. Шестте други могъщи Ману с проницателни умове, които принадлежат на расата на този Сваямбхува Ману, всеки от които сътвори свое поколение (са):

62. Сияещите с велика слава Сварочиша, Ауттами, Тамаса, Райвата, Чакшуша и величественият син на Вивасват (слънцето).

63. Тези седем велики Ману, първият сред които е Сваямбхува, генерираха и поддържаха цялото подвижно и неподвижно (творение), всеки в неговия период.

64. Осемнадесет нимеши (мигвания на окото), са една каштха; тридесет каштхи са една кала; тридесет кали са една мухурта и също толкова мухурти са едно денонощие (ахоратра).

65. Слънцето разделя деня и нощта на хората и боговете, като нощта е предвидена за почивка на съществата, а денят за извършване на дейности.

66. Около един месец на хората е ден и нощ на предците (питрите); тяхното разделение е на двуседмичия, като "тъмното" двуседмичие, което е техният ден, започващ от пълнолуние, е предназначено за действия, а "светлото" двуседмичие, което е тяхната нощ, започваща от новолуние, е предназначено за сън.

67. Една човешка година е ден и нощ на боговете; тяхното разделение е както следва: половината година, през която слънцето се движи на север, е ден, а другата половина, през която то се движи на юг, е нощ.

68. Чуй сега кратко обяснение на времетраенето на нощта и деня на Брахма и на циклите от време (епохите, югите) в последователност.

69. Крита юга (Златната епоха, 1.728.000 човешки години) се състои от четири хиляди години (на боговете); зората, която я предхожда е четиристотин години, а последващото я свечеряване е пак толкова.

70. При останалите три епохи (юги), заедно с техните зазорявания и свечерявания, хилядите и стотиците за всяка следваща се намалят с едно.

71. Периодът от дванадесет хиляди години, които бяха споменати току що, като сумата от четири юги (епохи), се нарича епоха на боговете (Маха юга, която е 4.320.000 човешки години).

72. Хиляда епохи на боговете (Маха юги) правят един ден на Брахма, а нощта му е със същата продължителност.

73. Тези които знаят, че хиляда епохи на боговете (Маха юги) правят един ден на Брахма, а нощта му е със същата продължителност, познават (истинската дължина на) дните и нощите.

74. При изтичането на нощта, Брахма се събужда, а събуждайки се Той създава ума, който е едновременно реален и нереален (феноменален).

75. Умът (Махат), подтикнат от желанието на Брахма да твори, започва съзиданието модифицирайки себе си и поражда акаша (пространството), чието свойство е звука.

76. От модификацията на акаша се появява чистият и мощен вятър, носителят на всички миризми, и чието свойство е докосването (осезанието).

77. От модификацията на вятъра се появява брилянтна светлина, разпръскваща тъмнината, чието свойство е цветът (формата).

78. От модификацията на светлината се ражда водата, чието свойство е вкусът, и от водата се ражда земята, чието качество е миризмата. Така беше създадено творението.

79. Продължителността на времевия цикъл (епохата) на боговете (Маха юга), който беше описан по-горе, общо 12.000 години, умножена по 71 прави една Манвантара (времето за управление на един Ману).

80. Безброй са Манвантарите, еволюциите (сътворенията) и дезолюциите (унищоженията) на световете. Върховното Битие го прави като на игра, отново и отново.

81. В Крита юга (Златната епоха) Дхарма (добродетелта, илюстрирана като бик) съществува в нейната чиста форма с всички нейни четири крака, а също и Истината. В тази епоха хората не придобиват нищо по непочтен начин.

82. В следващите три епохи, заради непочтени придобивки (агама), Дхарма намалява последователно с по един крак; и поради кражби, лъжи и измами, добродетелта намалява с четвърт (във всяка следваща епоха).

83. По време на Крита юга хората не се разболяват, постигат всичките си цели и техният живот е с продължителност 400 години. По време на Трета (Сребърната епоха) и последващите юги продължителността на живота намалява респективно с четвърт.

84. Времетраенето на човешкия живот, резултатите от действията и способностите (енергията) на въплътените същества са в съответствие с характера на епохата (времевия цикъл).

85. По време на Крита юга (Златната епоха) добродетелта на човек е една, друга е по време на Трета (Сребърната епоха) и Двапара (Бронзовата епоха), и различна е по време на Кали юга (Желязната епоха), последователно и пропорционално намалявайки според (духа на) епохата.

86. В Крита юга за основна добродетел се счита практикуването на аскези (тапас), в Трета - знанието (за Себето), в Двапара - извършването на жертвоприношения, а в Кали - даренията.

87. В името на благото на творението, Самосияйният определи различни функции за тези, които се проявиха от неговата уста (брахмините), ръце (кшатриите), бедра (вайшите) и крака (шудрите).

88. За брахмините (свещениците) определи преподаване, изучаване (на свещените текстове), извършване на жертвоприношения, присъствието като свещеник в ритуала на жертвоприношение от друг човек, дарения и получаване на дарения.

89. За кшатриите (воините) определи защитата на хората, дарения, извършването на жертвоприношения и изучаване (на свещените текстове), също така отхвърляне на привързаността към сетивни обекти.

90. За вайшите (търговците) определи отглеждането на добитък, дарения, извършването на жертвоприношения и изучаване (на свещените текстове), даването на заеми и земеделие.

91. За шудрите определи единствено служенето на гореизброените (три) касти (класа хора).

92. За човека се казва, че е по-чист над пъпа; затова Сваямбху заяви, че устата му е най-чистата част.

93. Тъй като е произлязъл от устата, тъй като е първороден, и понеже познава Ведите, брахминът с право е наречен владетел на Дхарма (добродетелта).

94. Сваямбху сътвори първо него от собствената си уста, извършвайки аскези, за да съхрани творението и предложеното да достига до боговете, а пожертвуванията до предците (питрите).

95. Има ли същество по-висше от него, чрез чиято уста боговете приемат предложеното им, а предците пожертвуванията?

96. Сред съществата, подвижните се считат за най-висши, от подвижните същества интелигентните са най-висши, от интелигентните същества най-висши са хората, а сред хората - брахмините.

97. Сред брахмините, най-добри са ерудираните (в свещените текстове); от ерудираните, тези с твърдо убеждение (от преживяване); от тези с твърдо убеждение, тези които действат според него; а от действащите, тези които познават Брахман.

98. Самото раждане на брахмин е вечно въплъщение на добродетелта. С второто си раждане той затвърждава добродетелта; дважди роден, той е едно с Брахман.

 

Повече за циклите от време според хиндуизма: http://en.wikipedia.org/wiki/Hindu_units_of_time
Активен
tribalizm
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 34

« Отговор #4 -: Ноември 10, 2012, 21:26:45 »

Ученик: Ако цялата вселена е форма на ума, тогава не следва ли, че вселената е илюзия? Ако е така, защо във Ведите е споменато създаването на вселената?
 
Рамана Махариши: Няма никакво съмнение, че вселената е най-обикновена илюзия. Основната цел на Ведите е да се узнае Абсолютния Брахман, след като се разкрие видимата вселена като лъжовна. Затова Ведите допускат създаването на света, не заради друго. Още повече, на незрелите са казва, че творението произлиза от Брахман и се разгръща последователно като пракрити (първична природа), махат таттва (велик интелект), танматри (фини същности), бхути (груби елементи), свят, тяло и т.н.; докато в същото време на зрелите се казва, че светът се е появил от само себе си чрез собствените ни мисли като сън, породен от липсата на Себепознание. Така, от това че сътворението на света е обяснено по различни начини, става ясно, че целта на Ведите почива единствено в учението за истинската природа на Брахман, след разкриването по един или друг начин на илюзорната природа на вселената. Това, че светът е илюзия, всеки може да узнае директно в състоянието на Реализация, което е осъзнаването на собствената ни блажена същност.

~ из "Себеизследването"; Източник: https://www.facebook.com/ramanamaharshibulgaria
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #5 -: Ноември 10, 2012, 23:10:11 »

tribalizm, отговора в последния пост ми изглежда пълен нонсенс. Въртелив. И усложнен до безкрайност. Няма как сънищата, мислите и т.н. да са създали видимата Вселената около нас, защото как тогава я възприемаме със сетивата си? Нима и те са творение на сънищата и мислите? А как ги възприемаме тях? Нищо не разбирам. Много уклончиво, относително и ирационално мислене, което не би могло да отразява реално света и Вселената. Тогава как можем да постигнем Себереализация? Като се разтворим в илюзията ли?! Исус Христос е рекъл, че княза на този свят е сатана. Егоизма. Прекалената себелюбов; себичност я наречи, ако искаш. Не е ли това в основата и на източната себереализация?
Активен
tribalizm
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 34

« Отговор #6 -: Ноември 11, 2012, 00:09:57 »

Хубави въпроси, на които всеки трябва сам да си отговори.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #7 -: Ноември 11, 2012, 07:35:35 »

Хубави въпроси, на които всеки трябва сам да си отговори.

  Отново въртелив отговор...
Активен
tribalizm
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 34

« Отговор #8 -: Ноември 11, 2012, 07:44:00 »

Ако търсиш отговори извън себе си, никога няма да разбереш. Ако ти кажа, че целия ти живот е сън, пак няма да ме разбереш, докато не го осъзнаеш сам за себе си. Цял ден да ти обяснявам, няма да има проникновение, докато не се случи в действителност осъзнаването на този факт.

Открих си грешка в превода на "Вишну Пурана", за което се извинявам. Трудно се прави превод на толкова фина материя. Поствам само редактираната част.

 Тогава от това равновесие на качествата (Прадхана), покровителствано от душата, произлезе неравномерното развитие на тези качества (създавайки принципа Махат или Интелекта) по време на сътворението. Главният принцип създаде този Велик принцип, Интелекта, и той стана трисъставен, засегнат от качеството на добротата, страстта и тъмнината, и бива енергитизиран от Главния принцип (материята), както семето от обвивката си. От Великия принцип на Интелекта (Махат) произлезе трисъставния егоизъм (Аханкара), наречен Вайкарика "чист", Тайджаса "страстен" и Бхутади "рудиментарен", който е източникът на (фините) елементи и органите на сетивата, и който е породен с неговите три качества от Интелекта, така както Интелектът е породен от Главния принцип. Тогава основният егоизъм, ставайки продуктивен, като рудимент на звука, произведе от него етера (пространството), чиято характеристика е звука, енергитизирайки го с неговия рудимент на звука. Етерът, ставайки продуктивен, породи рудимента на допира, откъдето произлезе силен вятър, чието свойство е докосването, а етерът, с рудимента на звука, обгърна рудимента на допира. Тогава вятърът, ставайки продуктивен, произведе рудимента на формата (цвета), откъдето излезе светлина (или огън), чиито атрибут е формата (цвета), а рудимента на допира обгърна вятъра с неговия рудимент на цвета. Светлината, ставайки продуктивна, произведе рудимента на вкуса, откъдето се появиха всички сокове, в които пребивава вкуса, а рудимента на цвета енергитизира соковете с рудимента на вкуса. Водите, ставайки продуктивни, породиха рудимента на обонянието, откъдето произлезе агрегат (земята), чието свойство е миризмата. Във всеки един елемент пребивава неговия специфичен рудимент, оттам на тези елементи се приписва свойство или танматра (тип или рудимент). Рудиментарните елементи не са надарени с качества, следователно те не са нито успокояващи, нито страховити, нито изумяващи. Това е сътворението на елементите, произлизащи от принципа на егоизма, повлиян от качеството на тъмнината. За органите на сетивата се казва, че са страстни продукти на същия принцип, повлиян от качеството на страстта, а десетте божества произлизат от егоизма, повлиян от качеството на доброто, както и ума, който е единадесетото.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #9 -: Ноември 11, 2012, 07:45:51 »

Според това учение трябва да благодарим на егоизма, така ли? Щом толкова работи са произлезли от него...
Активен
tribalizm
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 34

« Отговор #10 -: Ноември 11, 2012, 07:57:43 »

Егоизма е чувството "Аз съм", "Аз съществувам", и от него произлиза всичко останало. Правилно си разбрал. Така че егото не е нещо лошо или добро, просто е илюзорно, също както когато сънуваш.
Активен
Аэ съм
Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2409


Hello! I am Andy!

« Отговор #11 -: Ноември 11, 2012, 08:07:41 »

Егоизма е чувството "Аз съм", "Аз съществувам", и от него произлиза всичко останало. Правилно си разбрал. Така че егото не е нещо лошо или добро, просто е илюзорно, също както когато сънуваш.

  А какво ще кажеш за хората, които си продават душата, за да постигнат повече успехи, а егоизма им кара милиони, милиарди даже други хора да страдат и да бъдат вкарвани в същата тая система на егоизъм?
Нима вътрешното съзерцание не е егоизъм тоест очакваш да видиш знание скрито в себе си, но не очакваш някой да ти вдъхновни с него, Някой Отгоре?
Активен
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #12 -: Ноември 11, 2012, 17:49:56 »

    Няма да е зле да се направи разлика между алчност и егоизъм
    преди да се продължи нататък.
    Човек от алчност си продава Душата.
    И понеже Душата не може да се продава
    тъй като не ни принадлежи,а ни е дадена в заем,
    всъщност е по-правилно да се каже че следваме
    алчността си която има за корен изкривена представа
    за благополучие,щастие,вътрешна удовлетвореност.
    Така или иначе всеки който следва материалната форма
    губи от поглед Първоизточника на материалното.
    И следва дисхармония водеща и до физическа гибел след време.
    Страдащите милиарди хора по нищо не се различават от милиардера
    в своята същност.
    Затова и страдат-защото не притежават.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    tribalizm
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34

    « Отговор #13 -: Ноември 11, 2012, 20:23:46 »

    Всяко действие от страна на "аза" е в измерението на познатото и непознатото, като пробуждането погрешно се приема от него за нещо непознато, което може да се познае, а да се очаква това просветление да се познае като нещо, което преди е било непознато, наистина може да се нарече егоизъм, т.е. движение в същото измерение. Обаче Истинското Себе е непознаваемо за "аза", за егото, което се отъждествява с ума-тяло, но въпреки това е възможно Себереализацията да се случи по Божия Милост, която може би е съвсем различно измерение, отвъд времето. Не е въпроса да се бориш със себе си, с егото, защото егото прави това, а да се отиде отвъд него чрез директно възприятие, без да се наричат нещата, или просто съня да се види като сън, а не да се бърка за реалност. Една много хубава аналогия от Упанишадите: "Знанието за въжето, бъркано за змия на тъмно, ще се появи единствено, когато погрешното знание за илюзорната змия не бъде премахнато." Нещо подобно е и с егото, а светът е проекция на същото его. Без "аза" няма свят, защото без знанието или паметта на тялото няма свят; светът се появява заедно с "аза", който е отъждествяването с ума-тяло. Точно това отъждествяване поражда алчността или илюзията, че има нещо различно, нещо отделно, което трябва да притежаваме. Къде е светът в дълбокия сън, как съществуваме тогава? Може би е възможно по Божия Милост да се функционира без "аза" дори в будно състояние, поне от време на време, а това в тези тъмни времена смятам, че е напълно достатъчно. В това измерение не непознаваемото може би няма нищо отделно от всепроникващото Себе, няма две.
    « Последна редакция: Ноември 11, 2012, 21:55:22 от tribalizm » Активен
    tribalizm
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 34

    « Отговор #14 -: Ноември 11, 2012, 20:35:57 »

    Ето още нещо от Рамана Махариши, което много ми допада:

    Въпрос: Вие изглежда сте експонент на доктрината аджата на адвайта веданта.
    Бхагаван: Аз не давам само доктрината на аджата. Аз одобрявам всички методи. Една и съща истина трябва да бъде изразена по различни начини, за да пасне на капацитета на слушащия. Аджата доктрината казва: "Няма нищо освен едната реалност. Няма раждане или смърт, няма проекция или образи в нея, няма търсещ, няма обвързаност, няма освобождение. Съществува само единствената реалност." За такива, които намират за трудно схващането на тази истина, и които питат: "Как можем да игнорираме този солиден свят, който виждаме около нас?", се посочва преживяването на съновидението и им се казва: "Няма видяно, отделно от виждащия." Това се нарича дришти-сришти вада или аргумента, че човек първо създава чрез ума си и после вижда това, което самият ум е създал. Някои хора не могат да схванат дори това и те продължават да спорят така: "Съновидението е много краткотрайно, докато светът винаги съществува. Съновидението беше ограничено до мен. Но светът е чувстван и виждан не само от мен, а също и от много други. Ние не можем да наречем такъв свят несъществуващ." Когато хората спорят по този начин, на тях може да им бъде дадена теорията сришти-дришти, например: "Бог първо е създал това и това нещо, от такъв и такъв елемент, а после нещо друго е било създадено и т.н." Единствено това ще задоволи този клас. Другояче техните умове няма са задоволени и те се питат: "Как може цялата география, всички карти, всички науки, звезди, планети и законите, които ги управляват или са свързани с тях, да бъдат тотално неистинни?" На такива хора е най-добре да се каже: "Да, Бог създаде всичко това и затова ти го виждаш." ~ "Бъди каквото си", Глава 17: Съзидателни теории и реалността на света
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright