Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Лотосът  (Прочетена 4925 пъти)
delfin
Гост
« -: Декември 16, 2009, 18:30:28 »

Лотосът е свещеното цвете на древните египтяни, символ на красотата, чистотата, стремежа към cлънце, светлина. Този образ пронизва цялото египетско изкуство, водейки началото си от лотосовидните капители, храмови колони и завършвайки с миниатюрни тоалетни съдове и бижутерийни накити.

В различните традиции реализацията на потенциалните възможности се изобразява като разцъфване на цвета на повърхността на водата; на Запад – това е роза или лилия, на Изток - лотос. Космическият лотос се явява като образ на творението, възникване на света от първоначалните води или от празнината; това е особен универсален принцип, управляващ света и развиващия се в него живот.

Този символ има соларен и лунарен аспекти; той е еднакво близък до водата и огъня, хаоса на тъмнината и божествената светлина. Лотосът е резултат от взаимодействието на съзидателните сили на Слънцето и лунните сили на водата, това е Космосът , издигнал се от водния хаос, подобно на Слънцето, изгряло в началото на времената, "светът на развиващия се живот във вихъра от прераждания" (Дж. Кемпбъл). Това време е минало, настояще и бъдеще, тъй като всяко растение има пъпки, цветове и семена едновременно. "Времето и вечността са два аспекта на едно и също възприятие на цялото, два плана на единствената, недуалистична неизразимост; по такъв начин съкровището на вечността се крие в раждането и смъртта на лотоса " (Дж. Кемпбъл).

Разтваряйки се на разсъмване и затваряйки се при залез, лотосът олицетворява възраждането на Слънцето, а значи, и всяко друго възраждане, възобновяване на жизнените сили, връщането на младостта, безсмъртието.


По думите на Е.П. Блаватска, "лотосът символизира живота на човека, както и на Вселената", при това неговият корен, потопен в тинестата почва, олицетворява материята, стъблото, подаващо се от водата, - душата, а цветът, обърнат към Слънцето е символ на духа. Цветът на лотоса не се мокри от водата, както духът не се опетнява от материята, защото лотосът олицетворява вечния живот, безсмъртната природа на човека, духовното разкриване.


В Древен Египет с образа на лотоса се е свързвало творението, раждането и Слънцето като източник на живота. Това велико цвете е разцъфнало , издигайки се от дълбините на първичните води, и е понесло на своите листенца битието , въплътено в образа на слънчевото божество, златния младенец: от лотоса се ражда богът на слънцето Ра. Изгряващото Слънце също така често са представяли във вид на Хор, който се издига от лотоса, олицетворяващ Вселената. Цветът на лотоса е можел да служи за трон на Озирис, Изида и Нефтида.

Лотосът е символизирал обновяването на жизнените сили и връщането на младостта,иначе според вярванията на египтяните, старият бог умира, за да се възроди млад. Изобразяването на починал, държащ цвят на лотос, говори за възкръсване от мъртвите, пробуждане в духовен план.

Като символ на процъфтяването и плодородието лотосът бил атрибут на мемфиския бог на растителността Нефертум, който се изобразявал като юноша с украса на главата във вид на лотосов цвят . В "Текстовете от пирамидите " той е наречен "лотос от носа на Ра". Всяка сутрин бог Нефертум става от лотоса и всяка вечер се спуска във водата на свещеното езеро.

От древни времена лотосът се е асоциирал с върховната власт: лотосът е бил символ на Горен Египет, а скиптърът на египетските фараони приличал на цвят на лотос върху дълго стъбло.





В Древна Индия лотосът символизирал творческата сила, съ творението на света. В лотоса виждали символ на Вселената, изображение на земята , която плува, подобно на цвета по повърхността на океана. Разтворената чашка на цветето , разположена по средата , е планината на боговете Меру.
В Упанишадите творец и пазител на света става Вишну. Той е начало, среда и край на целия свят. Когато Вишну се събужда , от неговия пъп израства цветето лотос, а в него се ражда Брахма, съзидаващ света . В центъра на небесния рай на Вишну тече небесният Ганг, дворецът на Вишну е обкръжен от пет езера със сини, бели и червени лотоси, които блестят, като изумруди и сапфири.
С лотоса е свързана съпругата на Вишну - Лакшми, богинята на щастието, богатството и красотата. Според един мит, когато боговете и асурите разпенвали океана, от него с лотос в ръцете излязла Лакшми. По други предания , Лакшми е възникнала в самото начало на творението, изплувайки от първосъздадените води върху цвят от лотос; оттук са нейните имена Падма или Камала ("лотосна"). Тронът във вид на лотос е атрибут на болшинство индуистки и най-вече почитани будистки божества.
В будизма лотосът символизира изначалните води, духовното разкриване, мъдростта и нирваната. Лотосът е посветен на Буда, "Перлата на Лотоса", явил се от лотоса във вид на пламък. Този образ на чистота и съвършенство: израствайки от калта ,той остава чист – също , като Буда, роден в света. Буда се смята за сърце на лотоса,той сяда на трона във вид на напълно разтворен цвят.
Освен това, в будизма с появата на лотоса се свързва началото на нова космическа ера. Пълното разцъфване на лотоса олицетворява колелото на непрекъснатия цикъл на съществуване и се явява символ на Хуан-ин, Буда Майтрейя и Амитабха. В будисткия рай, както и в рая на Вишну, в водоемите , направени от скъпоценности, "цъфтят удивителни лотоси от различни цветове".
"Един от най- могъщите и любими бодхисатви в будизма на Тибет, Китай и Япония , е Носещият Лотос Авалокитешвара, "Богът, който гледа надолу със съчувствие"... Към него е насочена милиони пъти повтаряната молитва: Ом мани падме хум, "О Съкровище в сърцевината на лотоса"… Той държи в една от левите ръце лотоса на мира". (Дж. Кемпбъл).





В Китай лотосът се е почитал като свещено растение още преди разпространението на будизма и олицетворява чистота и целомъдрие, плодородие и производителна сила. Съгласно традицията на китайския будизъм, "Лотосът на Сърцето" олицетворява соларния огън, а също така времето, невидимо и всепоглъщащо, разкриване на всичко съществуващо, мира и хармонията. На западното небе, в лотосовия рай , се намира лотосовото езеро, където сред цветя, в обкръжението на бодхисатви възсяда Амитофо (Амитабха), Буда на Запада. Всеки лотос, растящ на това езеро,се съотнася с душата на починал човек. В даоската традиция една от осемте безсмъртни, добродетелната дева Хе Сян-гу се изобразявала държаща в ръце символ на чистотата - цвете бял лотос на дълго стъбло, огънато подобно на свещен жезъл за изпълнение на желанията.
От Египет, Индия и Китай символиката на лотоса прониква и в други страни. В гръко-римската култура лотосът се е считал за растение, посветено на Хера и Афродита. В златна лодка във формата на лотос извършва едно от своите пътешествия древногръцкият герой Херакъл. Херодот наричал розовия лотос, който се смятал за най- свещен и чудодеен, "розова лилия на Нил". Надпис в Храма на Хатхор в Дендери гласи: "Вземи си лотос, който е съществувал от началото на времената, лотос свещен, който е царувал над голямо езеро, лотос, който излиза за теб от Унит, той освещава с листенцата си земята, която преди това е била в мрак".
Активен
viosta
Гост
« Отговор #1 -: Януари 26, 2012, 00:29:30 »

ЛОТОСЪТ КАТО СВЕТОВЕН СИМВОЛ
                                                     


"... Тогава, възседнала Лотос,
Блестящата Богиня на Красотата, несравнената Шри,
се издигнала от вълните..."


Няма древни символи без дълбоко философско значение, като при това тяхното значение и важност нарастват с древността им -такъв е и Лотосът. Това цвете, посветено на Природата и нейните богове, изобразява Абстрактната и Конкретната Вселена и е емблема на съзидателните сили в духовната и физическата Природа. От най-древни времена то се е почитало като свещено от арийците, индусите, египтяните, а след тях и от будистите. Почитало се е в Китай и Япония и е било прието като християнска емблема от гръцката и римската църква, която, заменяйки го с лилията, го направила символ на Вестоносеца.
В християнската религия, във всяко изображение на Благовещението, Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, държащ в ръка стръкче лилия. Лотосът изобразявал огъня и водата, или идеята за създаване и зараждане, поради това и стръкчето лилия, което го заменило, символизира същата идея както и Лотосът в ръката на Бодхисатва, възвестяващ Маха-Майа, майката на Гуатама, за раждането на Буда, Спасителя на Света. Също така Озирис и Хор постоянно са били изобразявани от египтяните във връзка с цвета на Лотоса в качеството им на слънчеви Богове или Богове на Огъня; както и Светият Дух досега е изобразяван с „огнени езици" в „Деянията на Апостолите".
Лотосът е имал и още има своето мистично значение, тъждествено у всички народи на Земята!У индусите Лотосът е емблема на съзидателните сили на Природата чрез посредничеството на Огъня и Водата, или Духа и Материята. „О, Ти, Предвечни! Аз виждам в Теб Брама-Твореца, седящ на престола над Лотоса!" - гласи стих от Бхагават Гита.
Семената на Лотоса, още преди да пораснат, съдържат съвършено оформени листа и миниатюрен праобраз на това, което ще стане напълно развитото растение. Лотосът в Индия е символ на плодородната земя и дори - символ на Планината Меру. Четирите Ангела, или Гении, на четирите части на небето, Махараджи на Стансите, стоят всеки на Лотос. Лотосът е двояк праобраз на Небесния и земния Хермафродит, бидейки, така да се каже, двуполов.
У индусите Духът на Огъня или на Топлината - пробуждащ за дейност, оплодотворяващ и развиващ в конкретна форма по своя идеален праобраз всичко, което се ражда от Водата или Първоначалната Земя - съдействал за появяването на Брама. Цветът на Лотоса, изобразен като растящ от пъпа на Вишну, Бога, почиващ във водите на Пространството върху Змея на Безпределността, е най-яркият от всички символи. Това е Вселената, проявяваща се от Централното Слънце, от Точката на вечно скрития Зародиш. Лакшми (женският аспект на Вишну), която в Рамайяна се нарича също Падма, т. е. Лотос, е представена плаваща върху цвета на Лотоса при „Сътворението" и по време на „Биенето на Океана" на Пространството и издигаща се от „Млечното море" подобно на Венера-Афродита от пяната на океана.

Основната мисъл на този символ е прекрасна и освен това показва явното родство на всички религиозни системи. Лотосът или водната Лилия изразява една и съща философска мисъл - еманацията на Обективното от Субективното, Божественото Представяне, преминаващо от абстрактна в конкретна или видима форма. Веднага след като Тъмата или по-точно това, което за невежеството е „Тъма", изчезне в своето собствено царство на Вечната Светлина, оставяйки след себе си само своето Божествено Проявено Представяне, разбирането на Съзиждащите Логоси се открива и те виждат в Идеалния Свят, преди това скрит в Божествената Мисъл, пра-образи на формите на всичко и пристъпват към възпроизвеждане и построяване, или ваене, по тези образци на преходни трансцедентални форми.
В тези стадии на Действието Демиургът още не е Строител. Роден в Здрача на Действието, той трябва отначало да осъзнае Плана, да постигне идеалните форми, скрити в Лоното на Вечното Представяне, подобно на бъдещите листа на Лотоса, непорочните листенца, скрити в семето на това растение.
В езотеричната философия Демиургът, или Лотосът, разглеждан като Създател, е просто абстрактен термин, идея, подобно на думата „войнство". Както последната е всеобемен термин за съвкупността от активни сили или действащи единици - войници, така и Демиургът е качествен колектив от множество Създатели или Строители.

„Излизайки от Душата на Света, веднъж отделен от Първопричината, той издишва и излъчва от себе си цялата Природа. Той не се намира над нея, а се смесва с нея: Брама и Вселената представляват едно Същество, всяка частица на което в своето естество е Самият Брама, излязъл от Самия Себе си."                                                                                                        Бюрнуф

В раздела от Книга на Мъртвите, наречен „Превръщане в Лотос", Богът, изобразен във вид на глава, излизаща от това цвете, възкликва:
„Аз съм чист Лотос, излязъл от Лъчезарните... Аз нося вестта на Хор. Аз съм чист Лотос от Слънчевите Поля."
Идеята за Лотоса може да бъде намерена даже и в първа глава на Книгата Битие, в главата за сътворението на Света от Елохимите. В тази идея трябва да търсим началото и обяснението на следния стих от еврейската космогония: „И каза Господ - Земята да създаде... дърво, даващо плод от своя род, семето на което е в него самото."  Във всички първобитни религии Богът-Творец е „Син на Бащата", т. е. Негова Мисъл, станала видима - и преди християнската ера, започвайки от Тримурти на индусите и завършвайки с трите кабалистични глави в Писанията на евреите, Триединното Божество на всеки народ е било съвсем ясно изразено в неговите алегории.

       

*****

  Обща символика: Според митопоетическата символика лотосът е първото красиво митично цвете, разцъфтяло върху застоялата мътна вода. Това го оприличава с първата проява на живота върху неутралната необятност на първичната вода. Основното образносимволно значение на лотоса е съзидателната сила, свързана с женското начало, с детеродните органи и функции на жената. Цветът на Лoтоса обикновено се сравнява с половия орган и архетипната вулва, гаранция за продължаване на рода и за възраждане. Най-популярните символни понятия, свързани с това растение са потомство, плодовитост, плодородие, здраве, слънце, разцвет и дълголетие. Лотосът е олицетворение и на възкресение, безсмъртие, целомъдрие, чистота, творческа сила, твърдост, смирение, съгласие, тишина, забрава и др. Структурата на цвета на Лотоса (център, ограден от листенца) олицетворява взаимодействието между мъжкото и женското начало. Пъпката на Лотоса е египетски и инду-истки символ, познат от първите иконографии от Египет, Индия, Китай и Япония до Средиземноморските страни.
  В Египетсктата митология лотосът се счита за "цветът, който стои в началото" и се е появил от първичната вода Нун. Едновременно с това за египтяните цветето е "произлязло от светлината", като е еднакво близко и на огъня и на водата, на мрака на хаоса и на божествената светлина. "Изплуващият от водата лотос става символ на изскачащото от тъмнината слънце" (М.Луркер). Лотосът бил растението на бог Нефертум, както и на бога на слънцето, появяващ се от първичния океан върху лотосов цвят. В Египетската книга на Мъртвите се казва, че бог Ра се появява "като златния юноша, произлязъл от лотоса."
  Според свещените древноиндийски книги, Лотоса  е произлязъл от тъмнината и е разцъфтял в светлина, превръщайки се в  символ на духовен разцвет и пробуда. Цветът се свързва с женското лоно и олицетворява Богинята-Майка, източник на божествения принцип, на сакралната и творческата сила. Лотусът с 8 листенца (като осемте посоки в пространството) е олицетворение на Космическата хармония. В индуистката образност от пъпа на бог Вишну  изникнал лотусът, от чието венчелистче се появил Брама. 
  В китайската любовна литература Лотоса често се използва за образно изразяване на женското лоно или като комплимент за куртизанка (напр. "Златен лотус"). Наравно с това в Китай Л. олицетворява "чистотата и целомъдрието, плодородието и про-изводителната сила". Съотносим е с лятото и се възприема като един от 8-те символа на щастливото предсказание.
  В древна Гърция лотусът многократно се споменава от Омир и се включва в поредица от митологизирани цветя, редом с шафрана и хиацинта. Следи от символиката на Л. се открива и в християнската традиция в образите на лилията и лалето. Ос-вен цвета на Лотоса е познато и т.нар. Лотосово дърво (кири-нейски лотос или жожоба). В мюсюлманската митология лотосовото дърво се намира на седмото небе, вдясно от престола на Аллах.

                                                                                                                         Източник: Светът на символите
                                                                                                                         Х.Енев
Активен
nia.boneva6
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 7

« Отговор #2 -: Юни 30, 2012, 13:02:24 »

"В Древна Индия лотосът символизирал творческата сила, сътворението на света. В него виждали символ на Вселената, изображение на земята, която плува, подобно на цвета, по повърхността на океана. Разтворената чашка на цветето, разположена по средата, е планината на боговете Меру" .. - да наистина това е най-свещеното цвете в будизма, а самите индийци не пропускат да се кичат с лотуси или да носят украшения с инкрустирани такива.
Приемат, че гривната или медальонът с лотус имат необикновена енергийна сила,която им носи хармония с висшия Аз, духовен разцвет и пробуда, сакрална и творческата сила. Затова в индийското творчество изобилства с такива накити, а тази сила не прониква само в човека,който носи накита а и в човека,който го изработва

  

Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright