Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 ... 5 6 [7]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Поучителни мисли, притчи, истории  (Прочетена 7501 пъти)
Ru Alfa
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 315


« Отговор #90 -: Юни 04, 2013, 11:35:51 »

Индийски притчи

Първото стъпало

Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал:
- Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
- Кажи ми най-напред, ти обичал ли си някого?
Мъжът му отвърнал:
- Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!
- Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?
- Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
- Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински. Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!
-----------------------------------------------------------------
Някой ще ви подари сърцето си

В едно селце пристигнал мъдър старец. Мястото му харесало и останал да живее там. Старецът много обичал децата и често им правел подаръци, но подарявал само чупливи вещи.
Децата се опитвали да се отнасят грижливо с подаръците си, но въпреки това често ги чупели и се разстройвали. След време мъдрецът им правел нови подаръци, още по-крехки.
Един ден родителите дошли при него:
-Ти си мъдър и желаеш само доброто на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Колкото и да се стараят, те не могат да ги опазят. Подаръците са прекрасни, но с тях е невъзможно да се играе.
Старецът се усмихнал:
-Ще мине време и някой ще им подари сърцето си. Може би това ще ги научи да се отнасят внимателно с безценните дарове!
-----------------------------------------------------------------
Притчата за умното момиче

Някога, в едно малко село в Индия живял беден фермер. Той бил взел кредит от местен лихвар, но не успял да му го върне.
  Лихварят бил грозен старец, който обожавал красивата дъщеря на фермера. Затова му направил предложение: лихварят щял д а му опрости заема, ако фермерът се съгласял да му даде дъщеря си за жена.
  Фермерът и дъщеря му били възмутени от наглостта на лихваря и веднага отказали. Тогава настоятелният лихвар предложил да оставят решението на съдбата.
Казал им, че ще сложи в малка торбичка две камъчета: черно и бяло. Момичето трябвало да изтегли едното от тях. Ако изтеглело черното, щяла да му стане жена и дългът да бъде уреден. Ако изтеглела бялото, нямало да се омъжи за него, а дългът пак щял да бъде уреден. Фермерът и дъщеря му се съгласили.
  И така, всички застанали на чакълестата пътека до земята на фермера. Лихварят взел две камъчета от чакъла и ги сложил в торбичката. После подал торбичката на момичето, за да изтегли едното.
  Момичето обаче имало остър поглед и забелязало, че и двете камъчета, които лихварят бил сложил, са черни. То се объркало и не знаело какво да прави. Имало три варианта. Първият бил да откаже да избира и баща и да влезе в затвора/ Вторият бил да извади и двете камъчета и да покаже какъв измамник е лихварят. Това обаче нямало да помогне на баща и той пак трябвало да връща парите. Третата възможност била да си избере камъче и да се ожени за грозния стар лихвар, за да остане баща и на свобода.
  Но имало и четвърта възможност и точно нея избрало момичето. То бръкнало в торбичката и изтеглило едно камъче. Без да го погледне, го изпуснало, уж неволно. Тъй като на земята под тях било пълно с подобни бели и черни камъчета, нямало как да се разбере кое от тях е изпуснато.
  - О, простете ми. - казало момичето. - Изпуснах камъчето, без да искам, но ако погледнем в торбичката и видим какво е камъчето вътре, ще знаем и какъв цвят е било онова, което съм избрала.
  Извадили камъчето от торбичката и видели, че то е черно. "Значи момичето е изтеглило бялото", заключили всички дружно.
  Старият грозен лихвар не отронил и думичка, защото това означавало да признае, че е измамник. С находчивостта си момичето спасило и себе си, и баща си.
-----------------------------------------------------------------
Мъдрият просяк

Живял някога в едно село беден човек, който всеки ден неуморно обикалял околните села да проси милостиня. Така след време събрал много ориз.
— Ти вече не си беден. Кажи какво правиш с толкова много ориз?
— Деля го на четири — отговорил просякът. — Едната част давам на дявола, другата – в заем, третата хвърлям в реката, а четвъртата оставям в храма, дар за бога.
Всички били много учудени от отговора му и започнали да го разпитват:
— Къде е този дявол? И кой е този, дето взема заем от просяк? А в коя река хвърляш ориза? На кой храм правиш дарение?
Но просякът не им казал нищо повече. Тогава селяните много се ядосали, хванали го и го закарали при царя. Царят му заповядал да говори и той не можел да не се подчини.
— Царю — казал той, — дяволът е жена ми. Тя нищо не работи, само яде и спи. За да насищам лакомията й, трябва непрекъснато да прося.
— А кой взема заем от тебе? — попитал царят.
— Втората част от ориза е за сина ми. Сега той е малък, а моите крака още вървят и мога да го храня. Но утре, когато порасне, а аз остарея, той мене ще храни. Та ето за какъв заем говорех.
— Ами какво значи, че хвърляш в реката третата част на ориза? – попитал пак царят.
— Имам малка дъщеря – казал просякът, — за която трябва да се грижа. Но когато порасне, тя ще се омъжи и ще ме напусне. Е, царю, кажи оризът, който й давам, не е ли като хвърлен в реката?
Накрая царят попитал:
— А в какъв храм и на кой бог оставяш последната част от ориза?
— Царю, този храм е моето тяло, а богът — душата ми. Ако за тях не се грижа, как ще имам сили да живея?
Царят много харесал отговорите на просяка.Той го възнаградил богато и го пуснал да си върви.
Активен
Мортишка
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


« Отговор #91 -: Септември 06, 2013, 02:13:36 »

"Две неща на този свят са безкрайни - човешката глупост и вселената. За второто не съм съвсем
сигурен."
Алберт Айнщайн
Активен

когато личните пространства са компактни
и с няколко жеста събираш багажа в куфар
с лекота пренасяш себе си навсякъде
нагъваш се, прибираш се и тръгваш
Мортишка
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


« Отговор #92 -: Септември 06, 2013, 02:14:11 »

"Въображението е по-важно от знанието."
Албърт Айнщайн
Активен

когато личните пространства са компактни
и с няколко жеста събираш багажа в куфар
с лекота пренасяш себе си навсякъде
нагъваш се, прибираш се и тръгваш
Мортишка
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


« Отговор #93 -: Септември 06, 2013, 02:14:55 »

"Да си естествен е поза, която дразни хората повече от всички други"
Активен

когато личните пространства са компактни
и с няколко жеста събираш багажа в куфар
с лекота пренасяш себе си навсякъде
нагъваш се, прибираш се и тръгваш
Мортишка
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


« Отговор #94 -: Септември 06, 2013, 02:16:03 »

Страх
Една мишка се намирала в състояние на постоянен стрес, защото се страхувала от котката. Един магьосник я съжалил и я превърнал в котка. Но тогава тя започнала да се страхува от кучето. И така, магьосникът я превърнал в куче. Тогава тя започнала да се страхува от пантерата и затова магьосникът я превърнал в пантера. И когато това станало тя започнала да се страхува от ловеца. И тогава магьосникът се предал. Превърнал я отново в мишка и казал: ”Каквото и да направя за теб ще бъде напразно, защото ти притежаваш сърце на мишка.”

Страхът е в основата на много беди. Прави хората лъжци, двулични, потайни, прикрити и затворени в себе си... От страх изневеряваме често на дори и на себе си... Друга е поуката тук. Какъвто си по душа - такъв си оставаш...  И от злато да сме, бедни ли са душите ни - без стойност сме като хора...
Активен

когато личните пространства са компактни
и с няколко жеста събираш багажа в куфар
с лекота пренасяш себе си навсякъде
нагъваш се, прибираш се и тръгваш
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 419

« Отговор #95 -: Октомври 03, 2013, 22:29:57 »

 Един турски бей имал специална стая за пътници. Който го посещавал, непременно трябвало да нощува в стаята и на сутринта да продължи пътя си. През това време беят заповядвал да го нагостят добре. Едно нещо само не харесвало на гостите, а именно: като си отивали, един от слугите, по заповед на бея, ги набивал добре! Защо трябвало да ги бият, те не знаели, но се помирили с положението си. Всеки гост си казвал: „Биха ме, но поне се нахраних и наспах добре.“ Един ден в дома на бея се спрял един странник, да нощува и да се нахрани. Той бил предупреден, че на излизане от дома на бея ще бъде бит, но и на това бил съгласен. Като влязъл в стаята на бея, определена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, след това му сложили богата трапеза, всичко в изобилие. Той хапнал от едно ядене и благодарил, като казвал: „Бог да благослови!“ Хапнал от второ, от трето ядене и постоянно благодарил и казвал: „Бог да благослови! Бог да наспори!“ След това легнал да спи. На сутринта пак го изпратили с изобилно ядене и той все благодарил, благославял бея, благославял изобилието, с което го изпратили. На пътната врата той се спрял и чакал да дойдат слугите, да му дадат и последното – боя. Беят го запитал: - Какво още искаш? Не си ли доволен? - Бог да благослови и да наспори всичко, доволен съм, но тук имало обичай, на излизане от дома, да бият госта. Чакам да получа и аз своя дял. - Иди си с мир и с радост! – отговорил беят. Хора като тебе, които не спират Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодариш и благославяш изобилието, което Бог дава. От 20 години насам, колкото пътници минаха през моя дом, всички бяха бити, защото като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: „Стига, стига!“ Всеки, който казва на Божието благословение „стига“, тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака. /Петър Дънов/
Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
xandria
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 21


« Отговор #96 -: Октомври 07, 2013, 11:58:09 »

Много поучителна притча.
Благодарността е много рядко срещано качество но пък за това хората стават по-затворени и по-трудно дават от себе си а тези , които имат готовност да споделят покрива и храната си с друг , който няма възможност са едно на милион.
Всички трябва да сме благодарни за всичко което ни се дава и да го оценяваме.
Активен
Kissing You Good Night
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #97 -: Октомври 07, 2013, 14:28:33 »

    Не се опитвайте да лъжете ясновидец. Безсмислено е.

    Две хлапета с ясновидски способности ми го доказаха, ама трябваше да изминат около 850 години, че да се светна, че това е точно така.

    Гадното е, когато ти кажат как изглежда лъжата ти, какво си използвал, за да я съставиш и най-гнусното е, когато ти назоват още 15 неща, които никой друг освен тебе не знае как точно стоят и те направят на две стотинки.

    ПОДРОБНОСТИТЕ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА РАЗКРИВАНЕ, ЗАЩОТО НЕ СА ПО СИЛИТЕ ДАЖЕ НА ХОРА СЪС ЗДРАВИ СЪРЦА И СИЛНИ НЕРВИ!
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 220


    « Отговор #98 -: Октомври 07, 2013, 16:33:53 »

    Не се опитвайте да лъжете ясновидец. Безсмислено е.

    Нужно ли е въобще да се лъже,дори и да не стои пред теб ясновидец?Можеш да излъжеш единствено себе си,ако ти се иска да живееш в лъжа!
    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #99 -: Октомври 07, 2013, 17:39:14 »

    Вече го знам. Лошото беше, че ми трябваха 850 години от първата ми поява на Земята в тази серия, че да го проумея. Малко се бавя с научаването на материала, а? Ей това е уникален случай на простотия.
    Общо всичко беше формулирано във фразата:
    «Ние дойдохме от Нептун с тебе заедно да ти помагаме. Лошото е, че ти не оцени факта, че ни имаш. А ти си уникален случай - провинил си се изключително тежко, а въпреки всичко с тебе има не един, а двама помощници във физическо тяло. Ако не се бяхме смилили над тебе като твои братя, можеше и съвсем сам да се спасяваш в последните 85 декади. А ние сме винаги до теб, за да те пазим и подкрепяме. Такива случаи като тебе биват пуснати с асистент, който говори с тебе само чрез разни знаци и индуцирани случайности. А ние се смилихме над тебе, което значи, че за нас си много специален. Не мисли, че не те искаме повече до нас. Ние искаме да те накараме да преосмислиш поведението си. Затова сега няма да се виждаме с тебе 10 години. Трябва да се научиш да си по-честен. Това, че си различен, не е недостатък или проблем, но моля те, недей да притесняваш хората с различията си. Научи се да живееш както се живее на Земята. Ако се справиш с тази задача сам, ще бъдем до теб завинаги. А после, щом умреш и тръгнеш да се раждаш наново, ще имаш опция - да избереш да се върнеш на Нептун с нас или тримата да помагаме тук.»

    За отбелязване е, че това са думи на ясновидец, те бяха двама. Всъщност, не ми се смей, но бяха две деца. Момчета на 13 години. Ей това е гвоздеят на цялата история.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #100 -: Октомври 10, 2013, 00:37:21 »

    Цитат на: xandria
    тези , които имат готовност да споделят покрива и храната си с друг , който няма възможност са едно на милион.
    Всички трябва да сме благодарни за всичко което ни се дава и да го оценяваме.
    Ухилен Дори си нямаш си на идея колко точно си го казала и на съвършено точното място!  
    Те иначе притчите лесно се местят, а трудно се вниква в тях... Пък още по-трудно е човек да дава пример с поведението си и да твори притчи, от които други да се поучат.
    А иначе самата притча, в случая, макар да сочи един добър пример, ни дава друг, не толкова добър, а именно - бой за неблагодарните.
    Налага се просто да ми повярвате, но боя не винаги ги кара да преосмислят отношението си и тогава е напълно излишна мярка и хабене на време и нерви. Фактически, след боя те не стават по-благодарни, а стават... набити неблагодарници Ухилен Има и изключения, при които действа, но тези неща трябва да се преценят в крачка, а това си е трудна работа.
    Цитат на: elinikar
    Нужно ли е въобще да се лъже,дори и да не стои пред теб ясновидец?Можеш да излъжеш единствено себе си,ако ти се иска да живееш в лъжа!

    Ако за всяко нещо, което прави и казва човек, се пита - защо... то нямаше да има по-прекрасно място за живеене от това тук.
    От лъжа до лъжа има разлика, колкото от земята до небето.
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #101 -: Октомври 10, 2013, 16:05:20 »

    Вожде, при мене става дума за най-обикновена, проста, нагла, безочлива, смръдлива и гнусна лъжа, а не за т.нар. "бяла лъжа". Става въпрос за лъгане, превърнато в стил на живот, за да отменя ако може завинаги осъзнаването на реалното ми положение. Явно на Нептун някога съм бил твърде лош, за да мога да се наричам баш пък сега в точно този момент "4OWEKA S GLAWNA 4ETVORKA", както се беше писал един потребител в една имитация на Уикипедия, която под формата на майтап изказва много дълбоки и тежки истини за живота по Земята. Самите хлапета, натоварени с ясновидство и други подобни умения, ме проклеха ни спокойствие, ни смърт да намеря, докато не стане нормален човек, който да е социално приемлив в поведението и действията си. Е, поне засега си слагам около 26 000 лета господни за наместване, ако продължа да живея по същия приказно-измислен начин, в който прекарвам живота си сега. Ако ме разбираш, живея (или поне си въобразявам) по начина, по който се живее на Нептун, ама на Земята. За да действа човек като мене, трябва да е едно от тези:

    1. Невероятно напред в еволюционно отношение;
    2. Да има специална задача към света;
    3. Пълен малоумник и кръгъл идиот.

    Е, който е предположил, че опция номер 3 важи за мене - искрените ми уважения и поздрави - познал е от първия път без жокери и печели джакпота от "Стани богат" - лукче против лош дъх от 3 стотинки - то определено струва в десетки и стотици порядъци повече от мене като човек‼
    Ако някой друг си фантазира, че съм особено напреднал в някое отношение да заповяда да ме опознае що за животно съм. Надали после ще изгаря от желание да ми рече даже и една буква.
    « Последна редакция: Октомври 10, 2013, 16:12:18 от Indigo Fighter » Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    infinity
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 30

    space,extent of time or quantity without limits

    « Отговор #102 -: Юли 22, 2016, 22:14:38 »

    СЪЩНОСТТА НА ДЗЕН

    Дзен - това е творческо състояние, възникващо, когато „жадният пие от извора на битието".
    То не може да се изрази с думи, но майсторите се стремят да го изразят, като дават за пример своя
    живот, като че ли казват: „За какво са ми думи, прави като мен."
    Умът - това са постоянни въпроси и отговори. Любознателният човек трябва да има въпроси,
    но ако той приеме даден отговор, то въпросът ще умре. Въпросите трябва да останат. Един вечен
    въпрос към битието и един вечен непрекъснат отговор на битието.
    Един учен отишъл при Буда и задал много въпроси наведнъж. Буда го попитал: „Да търсите
    ли дойдохте или да задавате въпроси?" Ученият отговорил: „Има ли разлика? Въпросът е
    търсене." Буда казал: „Разликата е същата като при сравняването на Земята и Небето. Търсенето е
    жажда, а въпросът е игра на ума."


    УПОРСТВО
    Един човек изучавал дзен под ръководството на Бокуджо, на когото бил много предан. Всеки
    път, когато се доближавал до него, Бокуджо махвал с ръка и казвал: „Не сега, не сега." Една вечер
    ученикът съвсем се отчаял:
    - Какъв е начинът? Нямам напътствия, които да следвам, за да се реализирам. Учителят
    просто ме гони, като казва: „Не сега." Какво бих могъл да направя? И какво да мисля за всичко
    това?
    Той продължавал в същия дух, мислейки, размишлявайки, медитирайки, отчаяно, но упорито
    придържайки се към обекта на своето изследване и разглеждайки го от всички възможни гледни
    точки. Внезапно нещо го осенило и той на мига осъзнал какво иска от него учителят. На
    следващото утро го посетил. Щом го видял, учителят възкликнал:
    - Най-сетне го разбра! Най-сетне!...
    Активен

    Videmus nunc per speculum et in aenigmate
    infinity
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 30

    space,extent of time or quantity without limits

    « Отговор #103 -: Юли 22, 2016, 22:15:28 »

    ЯСНОТА
    - Не търсете бога, - казал учителят. - Просто гледайте и ще видите.
    - А как да гледаме?
    - Когато гледате нещо, старайте се да виждате само това и нищо друго.
    Отговорът озадачил учениците, затова се наложило учителят да опрости обяснението.
    - Например, ако гледате луната, да виждате само нея.
    - А какво друго бихме могли да видим, гледайки луната?
    - Гладният може да види пита кашкавал, а влюбеният - лицето на любимата
    Активен

    Videmus nunc per speculum et in aenigmate
    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 419

    « Отговор #104 -: Юли 26, 2016, 02:45:48 »

       Седи си той на терасата и отпива от чашата бира, все едно ще е за последно. Дърпа от цигарата от която само преди месец му се повръщаше. Кофти да, пропуши пак, уж контролирано тоя път. Идиот, ако ме питате мен.
    Гледа звездите и си мисли неговите си неща. Той ги обича чувства любов, разбиране, реализация, в същия момент чувства липса, но така и не идва отговора, какво му е залипсвало така много. Искаше да се прибере замалко но така и не му се получи уравнението, нищо ново, винаги е бил слаб в по-сложната математика.

       В мислите си се не пропуна да се сети за Света, за положението му спрямо него самия. Поглежда на запад и се сеща за народите там, за несполуката и мъката им... Защо е нужно това? Мислеше за последните новини от там.-Защо стана така? Тутакси и отговора идва, смразяващ и откровен, прост, труден за изричане и още по-труден за признаване.
      Замисля се и за северняците и за тях отговора беше същия, почти идентичен. Ми и за родината си се замисли  и там същото!!! Нима така здраво заспахме!? Толкова ли сме смотани(липса на по-обиден термин)!?
       Добре че си беше пуснал и телевизора, че да заглушава наглите слаби гласчета в главата си, там пък пускат песен на Висотски, -ах какъв човек е бил само! Отнесе се за малко и в песента,- и тоя много мъка е затрил от Света. Спомни си и за източните народи и те са му на сърцето, и още незапитал се за тяхното отношение, отговора идва толкова бързо, че няма време да го осмисли. Мъчно му стана за всички тия хора и за едните и за другите. Тогава видях  сълзичка в очите му, жалка картинка ако питате мен.
    Важни отговори получи оная вечер, почувства се доволен въпреки че знаеше, че на сутринта няма да помни детайлите, а само важните моменти.
       Преди да се отправи към леглото затвори за малко очи, прие мъката си, проля накоя друга сълза заради чуждите страдания(май му беше станало навик в последно време),като че ли разбра и произхода на неразбирането си, и въпреки това зададе един последен въпрос: Къде е моето място тука, попита? "като малко дете което пита Татко си за бонбон". Чакаше ли чакаше, а отговор така и не дойде, и след цяла вечност нямаше да дойде, защото за него самия провидението мълчеше, той бе роден свободен от страха към баща си, а собствените му мъки, го научиха да испитва състрадание към мъката на другите и да уваженва страданията им.
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    Страници:  1 ... 5 6 [7]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright