Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 ... 4 5 [6] 7   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Поучителни мисли, притчи, истории  (Прочетена 7500 пъти)
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #75 -: Ноември 02, 2012, 04:56:36 »

    Когато Ямаока бил още самонадеян млад ученик, той посетил учителя Докуон. С желанието да му направи впечатление той казал:
    — Няма съзнание, няма тяло, няма Буда. Няма добро, няма лошо. Няма учител, няма ученик; нищо не се дава, нищо не се получава. Това, което смятаме, че виждаме и чувствуваме, не съществува.
    Единственото действително нещо е Пустотата. Никое от тези мними неща в действителност не съществува.
    Докуон седял кротко и мълчаливо пушел лулата си. Но изведнъж вдигнал тоягата си и без предупреждение нанесъл силен удар на Ямаока. Ямаока
    отскочил разлютен.
    — Тъй като никое от тези неща в действителност не съществува — казал Докуон, — и всичко е Пустота, откъде тогава идва гневът ти? Помисли върху това.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #76 -: Ноември 04, 2012, 06:01:36 »

    В онези далечни години, когато нямало още електричество, уличните фенери се палели ръчно. Тогава живял един дребничък старец-фенерджия, който обикалял всяка вечер улиците, драскал клечки кибрит в подметката си и палел светлина във всяко ъгълче. Той нямал семейство и бил от онези тихи и незабележими хора, които околните игнорират. Децата му се присмивали и го наричали "джудже", а възрастните го мислели за лентяй, защото се подавал навън едва късно вечер.
    Всеки път, когато дребният фенерджия драскал клечка в подметката си, той се смалявал на ръст. Веднъж при него дошъл един от малкото хора, които го забелязвали и знаели какво върши, и го попитал:
    - Слушай, защо продължаваш? Съкращаваш живота си, за да правиш добро, а в замяна получаваш само едни оскърбления.
    - Ако не паля фенерите, хората ще останат на тъмно - отвърнал старецът. - А това е лошо! Представи си как някой се опитва нощем да стигне до дома си, но няма светлина и се лута цяла нощ из улиците. А когато е светло, ще се прибере безпрепятствено вкъщи и вътре в душата си ще ми каже благодаря. Това ми стига.
    И той продължил да драска кибритени клечки в подметката си, да пали уличните фенери и да се смалява ден след ден, докато накрая не изчезнал съвсем. Никой не забелязал, че е изчезнал. Но всички забелязали, че станало тъмно.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #77 -: Ноември 04, 2012, 06:04:59 »

    Обонато

    Западен антрополог предложил на група африкански деца да поиграят на една игра. Той сложил до едно дърво кошница с лакомства и им казал:
    - Този, който дотича пръв до дървото, печели всички лакомства.
    За негово огромно изумление децата се хванали за ръце и така тичали до дървото, а после седнали под него и заедно изяли лакомствата. Когато ги попитал защо са постъпили така, те отвърнали: "Обонато". Нима може един да е щастлив, когато всички останали са нещастни?
    На техния език "обонато" означавало: "Аз съществувам, понеже ние съществуваме."
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #78 -: Ноември 06, 2012, 01:47:19 »

    Можеш ли да ходиш по вода? Тогава не си с нещо по-добър от сламката. Можеш ли да летиш във въздуха? То не е по-добро от това, което прави и мухата. Научи се да владееш сърцето си — тогава може би ще станеш някой.

    АНСАРИ ОТ ХЕРАТ
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #79 -: Ноември 06, 2012, 01:53:12 »

    Егото казва: „Аз съм“.
    Сърцето казва: „Аз съм по-малко от това“.
    Духът казва: „Вие сте нищо“.
    ТЕОДОР РЬОТКЕ


    Моето учение е свързани с онова, което надхвърля и собственото Аз, и другите неща. Позволете да ви го докажа. Докато вие всички сте обърнати към мен, за да ме чувате, там някъде, отзад, може да има врабчета, които чирикат, човешки гласове, въздишка на вятъра. Даже без да се опитвате да ги чуете, тези звуци идват при вас, всеки от тях е ясно доловим и разграничим. Вие не правите съзнателни усилия да ги чуете, затова тук не става на въпрос за собственото Аз. Но тъй като никой друг не чува вместо вас, не бихте могли да кажете, че това е някой друг! Когато слушате по този начин — с Нетленното Буда-съзнание — вие излизате извън всичко съществуващо.
    БАНКЕЙ
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #80 -: Ноември 06, 2012, 01:58:29 »

    И така, онова, което трябва да се направи, когато се работи върху мотоциклет, както и върху всяко друго нещо, е да се постигне покой на духа, който не отделя човека от обкръжението му. Когато това се направлява успешно, всичко останало си идва само. Покоят на духа създава правилна представа за ценностите, правилната представа поражда правилни мисли. Правилните мисли водят до правилни действия, а правилните действия раждат работата, която става материално отражение — видимо за останалите — на покоя, стоящ в основата на всичко.
    РОБЪРТ М. ПЪРСИНГ
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #81 -: Ноември 06, 2012, 02:00:31 »

    Ако започнете да изучавате японското изкуство, ще срещнете човек, който несъмнени е мъдър, им философска нагласа, интелигентен е и прекарва времето — как мислите? — като умува над разстоянието между Земята и Луната? Не. Като изучава политиката на Бисмарк? Не. Той изучава едно-единствено стръкче трева. Ала именно тази тревичка го кара да рисува всякакви растения, сезоните, богатството на пейзажа, животните и човешката фигура. Така прекарва той живота си, а животът е твърде кратък, за да се осъществи всичко това.
    ВИНСЕНТ ВАН ГОГ
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #82 -: Ноември 06, 2012, 02:02:25 »

    Фа-йен, китайски Дзен-учител, дочул двама монаси да спорят за обективното и субективното.
    Доближил се до тях и попитал:
    — Тука има един голям камък. Как смятате — той във вашето съзнание ли е или е извън него?
    Единият монах отвърнал:
    — От будистка гледна точка, всичко е обективизация на съзнанието, така че този камък е всъщност в моето съзнание.
    — Доста трябва да ти тежи главата — отбелязал Фа-йен — щом мъкнеш такъв камък в съзнанието си.
    ДЗЕН ПРИТЧА
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #83 -: Ноември 06, 2012, 02:08:21 »

    Всичко е основано на съзнанието, водено от съзнанието, оформено от съзнанието. Ако говориш и действаш с нечисто съзнание, ще те следват страдания, така както колелата на волската каруца следват стъпките на вола. Всичко е основано на съзнанието, водено от съзнанието, водено от съзнанието, оформено от съзнанието. Ако говориш и действаш с чисто съзнание, щастието ще те следва, така както сянката не изоставя формата.

    БУДА
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #84 -: Ноември 06, 2012, 02:11:40 »

    Опитваме се да избягаме от въпроса (за съществуването) като трупаме имущество, престиж, власт, забавления и накрая, като се опитваме да забравим, че ние — че аз — съществуваме. Независимо колко често човек мисли за Бога, ходи на църква, доколко вярва в религиозните идеи, ако като цяло остава глух за въпроса за смисъла на съществуването, ако няма отговор на този въпрос, той чисти и просто регистрира изтичането на времето и живее и умира, като милионите предмети, които произвежда. Такъв човек мисли за Бога, вместо да преживява Бога.

    ЕРИХ ФРОМ
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #85 -: Ноември 06, 2012, 02:13:57 »

    Главната задача на човека в живота е да се роди.
    ЕФИХ ФРОМ
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #86 -: Ноември 06, 2012, 02:18:22 »

    Един монах горял от желание д изучи Дзен. Той се обърнал към Учителя:
    — Аз съм отскоро в монашеското братство. Ще благоволите ли да ми покажете пътя към Дзен?
    Учителят попитал:
    — Чуваш ли ромоленето на планинският поток?
    Монахът отвърнал:
    — Да.
    — Там е входът — казал Учителят.
    ДЗЕН МОНДО
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #87 -: Ноември 06, 2012, 11:30:16 »

    Един монах горял от желание д изучи Дзен. Той се обърнал към Учителя:
    — Аз съм отскоро в монашеското братство. Ще благоволите ли да ми покажете пътя към Дзен?
    Учителят попитал:
    — Чуваш ли ромоленето на планинският поток?
    Монахът отвърнал:
    — Да.
    — Там е входът — казал Учителят.
    ДЗЕН МОНДО
    Чувал съм тази притча, но тя продължава още малко Усмивчица, може и да не е същата.

    След като учитела продължил да ходи, монахът след малко отново се замислил и започнал да умува на ум.Ако не беше тоя поток какво ли ми ми отговорил си мислил той, така след два часа размисли попитал учителя.
    - Учителю много ми е интересно ако го нямаше потока от къде щях да вляза в дзен.
    Учителя го погледнал в очите вдигнал пръст и отговорил:
    -От тук.
    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    кръгове
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 186


    Слънчице

    « Отговор #88 -: Ноември 29, 2012, 10:44:38 »

    Една мъдра притча за

    Истинската стойност.

    източник
    http://www.svoizbor.com/2012/09/true-value/
    Истинската стойност на пръстена

    – Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?

    Без да го поглежда, учителят му рекъл:

    -  Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това… – И след кратка пауза добавил: – Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна. – О…колко се радвам, учителю – измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват. – Добре – продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл: – Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.
    Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.

    Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне.

    Влязъл при стареца.

    – Учителю – рекъл, – съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.

    – Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.

    Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:

    – Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.

    – Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.
     Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно…

    Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.

    – Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. – Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?

    И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка. “

    Всеки има нужда от преценката и признанието на околните, необходимост от вниманието и уважението на другите, за да изгради собственото си самоуважение. Но дали тя е най-правдива и дали не ни играе лош номер, подтискайки творческия ни плам и развитието ни? Какво ако години наред се оставяте да бъдете подтискани за това, че не сте достатъчно добър счетоводител според очакванията на началника си, но пък вътре във вас дреме таланта на гениален писател, склуптор, художник? Какво ако човекът, който се опитва да ви оценява отстрани мери само по неговата мъничка и ограничена скала на възможностите, а вашият потенциал надминава всичко познато и поради това не може да бъде разбран и оценен?

    Нека си дадем воля и пространство, далече от всички външни и чужди осъждания, преценки и оценяване. Нека оставим единствен съдник да бъде вътрешното ни Аз и скалата за оценка да бъде тази на чувствата – колко удоволствие, радост и вдъхновение ни доставя всяка мисъл, ситуация и начинание. И чак когато осъзнаем уникалността и различността на всеки от нас, гениалните уникални парченца от големия пъзел наречено „живот”, чак тогава започваме голямото приключение в него.
    Нека е осъзнато и изпълнено с нови открития, радостен трепет и вдъхновена откривателска смелост!

    Хармония и светли мисли днес на всички!
    Активен

    Страданието съществува,защото хората са привързани към желанията си!
    Линк за посланията на доброто
    http://dreamland-bg.com/index.php?topic=4081.0
    кръгове
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 186


    Слънчице

    « Отговор #89 -: Декември 04, 2012, 17:26:56 »

    Не е важно да получиш това, което цениш,а да оцениш това, което получаваш.

    Активен

    Страданието съществува,защото хората са привързани към желанията си!
    Линк за посланията на доброто
    http://dreamland-bg.com/index.php?topic=4081.0
    Страници:  1 ... 4 5 [6] 7   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright