Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2] 3 4 ... 7   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Поучителни мисли, притчи, истории  (Прочетена 7502 пъти)
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #15 -: Октомври 27, 2012, 04:57:23 »

    Един любопитен монах запитал учителя си:
    - Кой е пътят?
    - Той е пред очите ви - отговорил учителят.
    - А защо не го виждам?
    - Защото мислиш за себе си.
    - А вие? Виждате ли го?
    - Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки 'аз не виждам' и 'ти виждаш', погледът ти няма да се промени - отвърнал учителят.
    - Значи пътят може да се види, когато няма нито 'аз', нито 'ти'?
    - Е, когато няма нито 'аз', нито 'ти'' кой е този, който ще иска да го види?
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #16 -: Октомври 27, 2012, 05:01:43 »

    НЕ ОСТАВЯЙТЕ СЛЕДИ

    дзенска притча

    Умирайки дзенският монах Бокудзю помолил учениците си да му донесат всички книги, които написал, и всичко, което бил казал. Те донесли всичко, неразбиращи какво иска да прави той. А той започнал да прави огън от тях.
    Учениците започнали да крещят.
    Бокудзю, виждайки какво правят, казал:
    -Аз си отивам и не искам да оставям нищо след себе си. Аз не трябва да оставя дори отпечатък от крака си. Отсега този, който иска да ме следва, ще трябва да следва себе си. Този, който поиска да ме разбере, ще трябва да разбере себе си. Ето защо унищожавам всички тези книги.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #17 -: Октомври 27, 2012, 05:15:51 »

    “Как ще повярват невярващите какви чудеса може да стори вярата?

    Те забравят, че душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея. Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила, която може да надвиши силите на човека; обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината на другите; знаеш вече, че ти, не съдбата, не орисията, нито хората около теб, ти единствен носиш, каквото и да правиш, какъвто и да станеш, цялата отговорност.

    И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното.

    И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно.”

    Никос Казандзакис
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #18 -: Октомври 27, 2012, 05:17:29 »

    ПУСТАТА ЛОДКА
    (дзен притча)

    Лин Чи разказвал:
    Когато бяп млад, ми харесваше да плувам на лодка. Имах малка лодка и в самота плавах по езерото, и можех с часове да стоя там.
    Веднъж седях със затворени очи и медитирах. Беше прекрасна нощ. Някаква пуста лодка плуваше по течението и се удари в моята. В мен се надигна гняв! Аз отворих очи и се канех да наругая обезпокоилият ме човек, но видях, че лодката е пуста. Нямаше към кого да насоча гнева си. Нищо друго не ми оставаше освен да затворя очи и да започна да се вглеждам в гнева си. В момента ,в който го видях, аз направих първата крачка по Пътя си.
    В тази тиха нощ аз се приближих до своя вътрешен център. Празната лодка стана моят учител. Оттогава ако някой се опитваше да ме обиди и в мен се надигаше гняв, аз се смеех и си казвах:
    -Тази лодка също е празна.
    Затварях очи и се отправях навътре в себе си.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #19 -: Октомври 27, 2012, 05:20:06 »

    ЦЕНАТА НА СПОКОЙСТВИЕТО

    Един султан заедно с любимия си слуга се отправил на морско пътешествие . Слугата, който никога дотогава не се бил впускал в плаване по море и още повече, като дете на земята, никога не бил виждал морски простори, седейки в трюма, виел, жалвал се, треперел и плачел през цялото време. Екипажът се отнасял добре с него, опитвали се да го успокоят. Но думите на съчувствие стигали само до ушите му, но не и до сърцето му, измъчено от страх. Владетелят едва понасял виковете на слугата си, те му убивали цялото удоволствие от пътуването. Тогава пред него се явил мъдрият Хаким, неговият придворен лекар: "Господарю, ако позволите, аз ще се опитам да успокоя слугата." Султанът се съгласил с радост. Тогава лекарят заповядал на моряците да изхвърлят слугата през борда. Те охотно изпълнили заповедта, благодарение на която щели да се отърват от нестихващите крясъци. След първия шок слугата успял, пляскайки с ръце и крака и плюейки вода, да изплува и да се вкопчи в стената на кораба и започнал да моли да го качат обратно. Извадили го от водата и той тихичко седнал в един ъгъл. Повече нито една жалба не се отронила от устата му.
    Султанът бил изумен и попитал лекаря:"Каква мъдрост се криеше в тази постъпка?" Лекарят отвърнал:"Твоят слуга никога досега не беше опитвал вкуса на морската сол. Не знаеше каква опасност може да представлява водата. И затова той нямаше откъде да знае и какво щастие е да почувстваш дъските на кораба под краката си.

    Цената на спокойствието и самообладанието познаваме само тогава, когато поне един път сме погледнали опасността право в очите.

    по Саади
    Н. Пезешкиан "Търговецът и папагалът"
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #20 -: Октомври 27, 2012, 05:24:07 »

    Стар мъдър китаец вървял по заснеженото поле, когато видял плачеща жена. "Защо плачете?" - попитал я той. "Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача." Мъдрецът стоял сред снежното поле, втренчено гледал в една точка и мислил. Неочаквано жената спряла да плаче: "Какво виждате там?" - попитала тя. "Поле с рози - отговорил мъдрецът. - Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна". 
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #21 -: Октомври 28, 2012, 05:08:29 »

    ПРОТИВОРЕЧИЕ
     
    При дзен-учителя дошъл ученик и попитал:
    -- Защо някои хора са красиви, а други – грозни? Някои са умни, а други – глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог е създал едните и другите такива, каквито са? И не ми говорете за карма, и че всичко това било заради минали животи. Откъде се е взела разликата в самото начало, когато миналото още не е съществувало?
    Учителят го завел в градината и казал:
    -- Това дърво е голямо, а това – малко. Често съм седял под тях и съм мислил защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна и самият въпрос. Сега знам, че това дърво е голямо, а това – малко. И няма никакъв проблем!
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #22 -: Октомври 28, 2012, 05:13:24 »

    Един голям и едър самурай отишъл при Дзен Учител и му казал:

    “Учителю, бихте ли ми показал естеството на Рая и Ада?”

    Учителят го погледнал в очите и му казал:

    “Защо трябва да показвам на мърляв, отвратителен и нещастен простак като теб? Ти за мен си просто един червей, защо си мислиш, че ще ти кажа нещо?”

    Кръвта на самурая кипнала и в изблик на ярост, лицето му почервенявало цялото. Той извадил катаната си с едно движение от канията, готов да посече Учителя.

    Тогава той казал: “ТОВА Е АДА!”


    Незабавно самураят разбрал, че бил създал свой собствен малък ад – черен и горещ, изпълнен с омраза, гняв и възмущение. Той разбрал, че бил навлязъл толкова дълбоко в неговите дълбини, че бил готов да убие човек. Сълзи изпълнили очите му, докато сключвал дланите си една в друга и се поклонил ниско на Учителя, изпълнен с благодарност за даденото му прозрение.

    Учителят му казал просто: “А ТОВА Е РАЯ!”
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #23 -: Октомври 28, 2012, 05:15:53 »

    ЗА ОБИДАТА
    (Дзен притча)

    Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.
    Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него.
    Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството...
    Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унизен войн се принудил да се оттегли.
    Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
    - Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
    - Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
    - На този, който го е донесъл - отговорил един от учениците.
    - Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите - казал учителят - Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #24 -: Октомври 28, 2012, 05:20:56 »

    Един американец вървял със своя приятел – американски индианец по многолюдните улици на Ню-Йорк. Индианецът внезапно възкликнал:
    - Аз чувам щурче.
    - Абе ти да не си изкукуригал, - му отвърнал американецът, оглеждайки препълнената с хора в час пик централна улица на града.
    Навсякъде фучали автомобили, работели строители, над главите им бучали самолети.
    - Не, аз наистина чувам щурче, - настоявал индианецът, придвижвайки се към цветна градинка – островче, разположена пред причудливото здание на някакво учреждение.
    След това той се навел, разгърнал листата на растенията и показал на своя приятел щурчето, безгрижно скрибуцащо и радващо се на живота.
    - Удивително, - казал американецът – ти вероятно имаш фантастичен слух.
    - Ами не, всъщност всичко зависи от това на какво си настроен – обяснил индианецът.
    - Малко ми е трудно да повярвам в това, - казал американецът.
    - Ето виж, - отвърнал приятелят му и разсипал на тротоара шепа монети.
    При техния звън веднага минувачите завъртели глави и бръкнали в джобовете си да проверят дали не са техни разсипаните монети.
    - Виждаш ли – засмели се очите на индианеца – всичко зависи от това, на какво си настроен.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #25 -: Октомври 28, 2012, 05:24:15 »

    Вървял човек и намерил щастие.
    - Ти чие си? - попитал.
    - Загубено съм - тъжно отвърнало щастието.
    - Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!
    Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък.
    Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.
    - Защо така? - попитал човекът щастието.
    - Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #26 -: Октомври 28, 2012, 05:28:23 »

    Морков, яйце и кафе

    Едно момиче изживявало много труден период, струпали му се куп неприятности наведнъж и вече не знаело как да се справи с тях. Нямало сили да се бори повече, а проблемите не свършвали, редели се един след друг. Отчаяно и обезверено, накрая отишло при баща си и през сълзи споделило грижите си. Бащата търпеливо изслушал разказа на дъщеря си и накрая казал:

    - Ела с мен, да ти покажа нещо.

    Завел я в кухнята, отворил най-горния шкаф и извадил от там три еднакви купички. Налял и в трите по еднакво количество вода и ги сложил върху печката.

    В първата купичка пуснал един цял морков, във втората – едно сурово яйце, както си е с черупката, а в третата – шепа кафе на зърна...

    След като престояли и трите точно по 20 минути на огъня, ги смъкнал. Поискал от дъщеря си две чинии и една чаша. А той донесъл и все още горещите купички и наредили всичко на масата.

    В първата чиния поставил сварения морков. Във втората чиния сложил твърдо свареното яйце. И накрая в чашата налял кафето. Обърнал се тогава бащата към момичето и попитал:

    - Кажи дъще, какво виждаш?

    А то отвърнало:

    - Ами виждам морков, яйце и кафе...

    Усмихнал се бащата и помолил дъщеря си да се вгледа малко по-детайлно в това, което стои пред нея.

    ~ Виждам един омекнал от варенето морков – казала тя, след като забола вилицата си в него и се уверила, че той наистина е мек.
    ~ Виждам едно твърдо сварено яйце – продължила тя, след като взела яйцето от чинията, чукнала го на ръба на масата и обелила част от черупката му, за да разбере какво е то отвътре.
    ~ Виждам и чаша сварено кафе – завършила накрая, като отпила глътка от него – и вкусът му е доста добър.
    - Но не разбирам, защо ми показваш всичко това и ми задаваш такива странни въпроси?

    Тогава баща й отвърнал:

    - Виж, мила – времето, за което трите неща останаха на огъня беше еднакво за всички, нали? Условията, при които бяха поставени, също бяха еднакви. Но всяко от тях реагира по различен начин на това третиране.
    ~ Морковът отначало беше твърд и толкова здрав, но след като се свари, се размекна и загуби силата си.
    ~ Яйцето беше много крехко и чупливо, докато беше сурово. И беше достатъчно съвсем лекичко да го удариш, да за се счупи и да потече. Но като се свари, стана твърдо и здраво.
    ~ Шепата кафени зърна също бяха твърди, но така несмлени те не вършеха кой знае каква работа. Когато обаче повряха в горещата вода, пуснаха своя цвят и аромат и водата се превърна в приятна напитка...

    - Хайде сега, дъще, погледни ги още веднъж и ми кажи – като кое от тях си ти?
    Когато се сблъскаш с трудности в живота, как реагираш?

    ~ Като моркова си твърда в началото, но пред проблемите омекваш и губиш силите си?
    ~ Като яйцето си крехка и ранима, ала когато се изправиш пред трудностите, ставаш силна и твърда?
    ~ Или като кафето, което показва своята същност именно, когато водата в която е пуснато, започне да ври?

    Ако си като тези зърна кафе, знай мила, че каквито и неприятности да има около теб, ти винаги ще успяваш да обърнеш ситуацията така, че да извлечеш нещо положително от случващото се. И така ще успяваш да раздаваш на всички около теб приятни чувства и добро настроение...

    А вие морков, яйце или кафе сте?
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #27 -: Октомври 28, 2012, 05:32:39 »

    Една смачкана банкнота

    На един семинар лекторът влязъл държейки 20-доларова банкнота. Размахал я високо и попитал:

    - Кой иска тази банкнота?

    Няколко ръце се вдигнали, но лекторът казал:

    - Преди да ви я дам, трябва да направя нещо.

    Той я намачкал гневно и попитал още веднъж:

    - Кой все още иска тази банкнота?

    Студентите продължили да вдигат ръка.

    - А ако направя това?

    Тогава той я запратил срещу стената, ритал я, стъпкал я няколко пъти. След това отново я вдигнал – омърляна и омачкана. Отново повторил въпроса си и отново имало вдигнати ръце.

    - Никога не забравяйте това – казал лекторът. – Без значение какво правя с тази банкнота, тя все си струва 20 долара. Много често в живота ние също сме мачкани, блъскани, ритани, тъпкани, обиждани и малтретирани; въпреки това, ние продължаваме да бъдем все толкова ценни и стойностни.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #28 -: Октомври 28, 2012, 05:35:48 »

    Мъдрецът и момичето.

    Един ден при един побелял мъдрец дошло младо и много красиво момиче.
    - Какво трябва да сторя ? – през сълзи го попитала тя. Винаги се старая да се отнасям добре с хората, да не обидя някой, да помогна с каквото мога. И макар да съм приветлива и учтива, вместо благодарност и уважение често получавам обиди, отнасят се към мен с насмешка. Някои дори открито ми крещят и се карат с мен. Не съм виновна за нищо, толкова е несправедливо, много ми е обидно, и затова съм разплакана. Посъветвайте ме какво да правя.
    Мъдрецът погледнал красавицата и с усмивка и казал: 
    - Съблечи всичките си дрехи и се разходи из града. 
    - Вие сте се побъркали! – възмутила се красавицата. – Ако направя това всеки срещнат може да ме обезчести или един Бог знае какво може да ми се случи. Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата едно огледало. 
    - Виждаш ли, - отговорил той, - ти се боиш да се появиш пред хората с красивото си голо тяло. Защо ходиш по света с разголена душа? Твоята душа е като тази врата – широко отворена и всеки, който си поиска влиза в живота ти. И когато хората видят твоите добродетели, като отражение в огледалото, те виждат своите пороци затова се опитват да те оклеветят, унизят или обидят. Не всеки има смелостта да признае, че някой по-добър от него. Порочните винаги воюват с праведните, защото нямат желанието да се променят.
    - Тогава какво трябва да направя? – попитало момичето.
    - Ела с мен, ще ти покажа моята градина. – казал мъдрецът.
     
    Докато се разхождали в градината мъдрецът казал:
    - В продължение на много години аз поливам и се грижа за тези красиви цветя. Но досега никога не съм успял да видя как от пъпката се ражда цвете, макар по-късно да се радвам на неговата красотата и аромат.
    Така и ти, постъпи като цветето. Разкрий сърцето си за хората, но без да бързаш, разкривай го бавно и неусетно. Виж кой от хората до теб е достоен да ти бъде приятел, да прави добрини за теб, кой е този който полива цветето с вода и кой е този който го прекършва и тъпче с крак.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #29 -: Октомври 28, 2012, 05:37:36 »

    Вратата към мъдростта

    Веднъж един гръцки философ поръчал на свой ученик три години да раздава пари на всеки, който го обиди. Когато този изпитателен период минал, учителят казал на ученика: Сега можеш да отидеш в Атина и да изучаваш Мъдрост.

    Когато ученикът влязъл в Атина, срещнал един известен мъдрец, който седял до портата и обиждал всеки, който влизал или излизал от града. Обидил и ученика, но той избухнал в смях.

    - Защо се смееш, когато те обиждам?, попитал мъдрецът.
    - Защото, отвърнал ученикът, в продължение на три години плащах за такива неща, а сега ти ме обиждаш безплатно.
    - Влизай в града, рекъл мъдрецът. Той целият е твой ..
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Страници:  1 [2] 3 4 ... 7   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright