Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Вредно ли е или полезно физическото и психическото насилие?  (Прочетена 1710 пъти)
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« -: Октомври 21, 2012, 12:44:07 »

Нещо, от известно време - насам ме тормози този въпрос, по различни поводи. Снощи, когато писах за принципите в природата, за кармата и след като обсъдихме житейската история на нашата нова съфорумка, както и другите теми, отново ме налегна този въпрос и сякаш точно за това се случиха в този ред. Налагането на волята, чрез сила е един от основните принципи в природата.
Преди време, бях твърдо убеден, че чрез насилие, постигам по-бърз и качествен ефект (и за някои случаи си беше точно така), отколкото с други начини, отнемащи повече време и енергия. Смятах, че съм винаги прав, защото когато тропнех по масата и се съгласяваха с мен. В едно първобитно общество, това би било правилно, но в среда, с хора, които имат духовни и интелектуални търсения и стремежи - пълен абсурд.
Добре, но винаги се сещам за онази история, идваща от дивия запад, за глухия кон, който започвал да чува, само когато го удариш с лопата по главата.
В периода 1993 - 2005 година, аз бях твърдо и необратимо убеден, че насилието е... не само препоръчително, но и задължително!
Бях убеден, че всяко момче трябва да бъде бито редовно, за да носи на бой и да му се калява психиката и физиката. Да, ако живеехме в гората или на място с особено висока престъпност, това би било правилно. В моя случай това беше правилно и аз бях твърдо за насилието, като начин за общуване, между момчета и мъже (независимо дали са родител и син, братя, приятели или просто познати).
Предполагам, че в този форум везните ще бъдат наклонени към ненасилието, но ми се ще да чуя доводите ви за това.
Смятате ли, че физическата сила и използването й, е показател за духовното или интелектуално равнище на човек?
От 2007г. - насам, не съм удрял човек насериозно (с едно малко изключение, но не го броя) , нито мен са ме удряли (то се подразбира). Всъщност, започнах от 2006-та с "осъзнаването", но стана постепенно. Първо започнах с 1 месец (щяха да са 3, ако не пиех), после 2, година и така.
Да, но понякога се колебая дали е правилно това и най-вече в случаите, когато съм сигурен, че ефекта ще е бърз, качествен и траен?
Обществените и религиозни норми и правила, за които стана въпрос вчера, ни налагат с техните високо морални и законови учения и разпоредби, да бъдем смирени и примерни, но природата си е природа.
« Последна редакция: Октомври 21, 2012, 12:52:01 от вожда » Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1236


« Отговор #1 -: Октомври 21, 2012, 12:55:38 »

Смятам, че физическото насилие калява духа, но уврежда ума, по-ясно незнам как да го кажа.Какви са ми доводите.....споделян опит от хора, такива, които виждам по телевизията, такива които познавам, такива които не познавам, но имам наблюдения за тях..малко ли е Усмивчица
А, ако ума ти се повреди как ще поддържа останалата духовна част, то едното без другото според мен е трудно.И все пак насилието било то физически или емоционално води до различни резултати, зависещи от личността на човека върху когото се прилага, за едни може да е дар божии за други бич..
Активен
Ru Alfa
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 315


« Отговор #2 -: Октомври 21, 2012, 14:27:40 »

Аз мисля, че всичко си зависи индивидуално от всеки. Възможно е при някой физическото или психическо насилие да доведе до здраво закаляване на човека, до това да може да устоява на всякакъв външен натиск и напрежение. Обаче ако човек е със слаба психика, това може да предизвика сериозни травми и психически увреждания в бъдеще. Съгласна съм с Ариам и аз имам познати и приятели по които съдя и затова го казвам.
Сега има си и разлика от насилие до насилие разбира се. Само по себе си всичко е насилие, но примерно няма лошо да плеснеш детето леко ако примерно го видиш, че се е надвесило над терасата а сте на 10 етаж, и не те слуша като му казваш да не ходи там. По-добре отколкото да падне долу. Разбира се то човек трябва да си гледа децата и да не позволява да ходят на опасните места, ама лошото става за секунди. Обаче тираничното насилие това си е кофти, поне според мен.
« Последна редакция: Юни 18, 2013, 10:34:21 от Ru Alfa » Активен
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #3 -: Октомври 21, 2012, 16:51:44 »

    Добра илюстрация по темата  мисля че са източните бойни изкуства.
    В началния етап те обучават да падаш,след време в спаринг отнасяш и удари (вид насилие приблизително казано).
    И в краен завършен стадии на развитие някои личности от историята на тези бойни изкуства
    са постигнали съвършенство едва когато са овладели и духовните си сили за да постигнат динамичното равновесие.
    Разбира се това се различава рязко от нашата българска реалност,но мисля че в някаква степен има много общо.
    Ако разгледаме една друга идея свързана с човешката психика се открива една ''безпричинна'' жестокост която се изразява
    и с безпричинна агресия съответно и насилие над околните.
    И едва когато човек достигне духовния подход преминал преди това през физическия се справя с всичко това.
    В по-висш етап и ниво на развитие великите сенсеи или воини самураи са стигали до двубой в който двубоя не е започвал и единия е отстъпвал усетил силата на другия.
    Дотук описах физическата страна на насилието,по подобен начин се развива и психическия вариант на насилието.
    Единствения основен момент е по-силния да има мярка за всичко,да знае къде и кога да спре,да не пречупва тотално дори и врага си.
    Много хора преминават тази граници в стремежа да притежават,владеят (заробват) направо  човешко същество.
    Това вече е вредно,грозно и нечовешко и не го одобрявам.
    Жертвата е неспособна да се справи поради простия факт че е с пречупена психика и опорни точки за елементарно самоуважение.
    Измъкването на първите си крачки започва с волево решение че вече не си жертва,да се осъзнаеш като човешко същество.
    Да отрежеш всички възможни връзки (обич,омраза,гняв и трите ни свързват все пак ) с това или този който те е поставил в такава позиция.
    Независимо дали е съпруг,родител,приятел,факти от миналото.
    Разделянето с живота не е изход защото умирайки ще изпитате огромна печал и тъга за това което сте можели да постигнете и тези които сте изоставили.
    Опитайте поне да постигнете нещо заради което бихте казали умирайки ''Не живях напразно'' в мир.
    Поне ще сте опитали...
    Разбира се написаното е мой опит който споделям без идеята да вменявам каквото и да е,на когото и да е.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #4 -: Октомври 21, 2012, 19:54:28 »

    Цитат на: Ariam
    Смятам, че физическото насилие калява духа, но уврежда ума
    Калява и тялото. А относно ума... – защо смяташ, че го уврежда?
    Цитат на: Ariam
    споделян опит от хора, такива, които виждам по телевизията, такива които познавам, такива които не познавам, но имам наблюдения за тях..малко ли е 
    И един пример е достатъчен, ако имаш по-близки наблюдения.
    Цитат на: Ariam
    А, ако ума ти се повреди как ще поддържа останалата духовна част, то едното без другото според мен е трудно.
    Всяка мания уврежда нервната система. Аз по-скоро питам за насилието, като средство за постигане на по-бързи резултати.
    Например, както стана дума в темата за кармата, за онази легенда с двамата съседи, където единя правил мизерии на другия. Попитах Алида какво би ме посъветвала, та се замислих аз какво бих направил. Преди 5-6 години, бих набил съседа и със сигурност би спрял да прави мизерии. Сега не бих го набил, но със сигурност няма да му занеса ябълки – явно не съм толкова израстнал духом. От както спрях да скачам при най-малкото дразнение, губя ориентация и не знам как да реагирам адекватно. Ако е “пинчер” и очите му са пълни със страх, ясно е, аз и преди не налитах на очевидно по-слаби от мен, освен ако не е в меле нещо, но пък ги унижавах по различни начини – дърпах им ушите, галех ги, прегръщах ги, базикам се с тях, въпроси от сорта на “напрегнат ли си? Мразиш ли ме? Защо не се отпуснеш? Точно както правя и с пинчерите, които джавкат в страха си. Отначало ми беше интересно, тъй като ги наблюдавах, с чисто изследователстка цел, но после не знам защо продължих. Това беше във времената, когато пиех систематично и не се гордея особено с тях. Напоследък, забелязвам, че пак започнах да правя такива глупости, а после като се замисля и съжалявам, тъй като никой не заслужава подобно унижение, а аз дори не разбирам защо го правя. Сякаш е за да демонстрирам превъзходството си, което никак не бих казал, че е поведение на духовно осъзнат човек.  Още по-гадното е, че дори не е и това, а е по-скоро да им демонстрирам тяхното безсилие да направят каквото и да било, а това е вече поведение на много голяма отрепка, поне според мен и така и се чувствам, дори и сега, като се сетя за някои отделни случки и все търся начин да им се реванширам. Преди време, подхванах тази тема със Станкева и тя ми каза, че в такива случаи е по-правилно да ги набия като равни, но да не ги унижавам. И е права, определено, но някак си, не мога да приема, че физическото насилие е по-добър вариант от психическото. Преди месец, постъпих така с едно момче, тъй като се похвали, че е пребил приятелката си и... да речем, че не уцели пред кой да се похвали. Приятели сме и е голям образ, много сме се смяли с него, но не знам какво ми става понякога. То аз пак си ги обичам всички, не ми се променя отношението, нито пък някаква злоба изпитвам. Дори и в пиянските си години, никога не съм подхождал със злоба към някого.  Вчера (което най-много ме стресна и което беше основния повод за темата),когато четох историята на Видра, направо усетих как ми потрепна нещо, от “предишния аз”, което ме настрои в режим, в който да отида да се запозная с баща й и да му покажа какво е чувството, когато някой ти подритва достойнството и да го питам, аджеба, за какво прави деца, преди да си е излекувал травмите и комплексите от неговите родители/казармата/службата или каквото и да било. Знам, че не е правилно, знам, че никой не заслужава подобно отношение, знам и че не е правилно да се меся, но знам, че в ...айде да не кажа голяма цифра, но в 5 от 10 случая има особено положителен ефект, а в останалите 5, просто не зная какъв ефект е имало.
    Понякога ми коства големи усилия и все си повтарям неща от сорта на “тя си е избрала такива родители, всичко е наред, има си уроци, нека си ги учи, всеки получава това, което заслужава, не се бъркай където не ти е работа”, но... редно ли е? Това ми е въпроса. Щом природата ми ме съветва да реагирам, редно ли е да слушам духовните наставления за смирение и приемане на обстоятелствата?  Точно по примера за кармата и ненамесата. Мен не ме притеснява, че ще си изцапам “неопетнената” карма, а по-скоро... започнах да гледам на тези случки, като на отделни изпити за себе си. Хубаво, но... кога минавам изпита? Когато се опитам да променя това, което не ми харесва, с наличните си ресурси или когато следвам принципа за ненамеса?
    Кое е правилно?
    Цитат на: Ariam
    И все пак насилието било то физически или емоционално води до различни резултати, зависещи от личността на човека върху когото се прилага, за едни може да е дар божии за други бич..
    То за всичко се отнася това. За някои и твърде доброто отношение е бич, тъй като ги задължава да отвръщат, примерно, без да им иде отвътре. Например, някои родители, които прекалено много обгрижват децата си (скоро имаше такъв пример тук), ги застопоряват в тяхното развитие много по-трайно и безвъзвратно, отколкото ако ги тормозят, обиждат и ги подлагат на лишения. Въпрос на отработване е. Реално, родителите нямат чак такова значение, ако човек отработи уроците си по възможно най-благоприятния за него (и тях) начин.
    RU@, ти също си засегнала по-скоро темата за домашното насилие, което е разбираемо.
    И, наистина, аз също смятам, че особено момченцата, трябва да усетят какво е шамар,  да се учат на глад, студ и всякакви лишения, както и на уважение и самоконтрол.  Да, но повечето апели, тук във форума, а и не само, тръбят за равноправие. Това, често, бива интерпретирано от децата твърде погрешно. Например, момче вижда как баща обижда майка му и съответно, по принципа на равноправието, то също си позволява да я обижда. Чудесно, но тогава трябва да го набия като равен, а това едва ли е правилно. Баща ми, навремето добре си ме потупваше. Случвало се е майка ми да му прави забележка от сорта на “Ти го биеш като голям човек”, при което той отговаряше “Като прави глупости като за голям човек, ще го бия като голям човек”.
    Честно казано, не мисля, че някакви психически травми са ми останали от това, но не мога да се сетя и за някакъв положителен ефект... и все пак, аз не съм критерии, тъй като постоянно бях в облаците и каквото и да се случеше, все едно не ми се случваше на мен. Ухилен
    Стран е дал добър пример с източните бойни изкуства. Да, но... те, обикновено са обвързани повече с духовното развитие, отколкото с боя.  Обърнал съм внимание и на безспорния факт, че  тези, които са много напреднали в дадено бойно изкуство, много рядко го употребяват в реална, битова обстановка, а ако го направят, то е основно при самозащита. И да, основната идея на източните бойни изкуства е именно самозащитата, а въпроса ми  е повече обвързан с атаката, при определени ситуации и правилно ли е да се мешаме.
    Има една история, която ми направи много силно впечатление, преди време.
    Историята е за Цар Борис I, който, както знаете, е наложил християнството, по време на първото българско царство. Единя му син – Владимир, отказвал да приеме християнството и това било голяма болежка за Борис I. Все пак, след като му отстъпва престола, той очаквал от него да размисли все някога, а Владимир се колебаел.
    Един ден, докато Борис I се молел в църква, Владимир влезнал в нея с коня си, тъй като не бил наясно, че това е “светотатство”, застанал до коленичилия си баща и го попитал:
    - Добре, бе, баща ми, кажи ми, този Христос, който искаш да приема, може ли да държи здраво меча? Може ли да защити семейството си, жена си и децата си от натрапници ако му се наложи? Предполагам се досещате какъв е бил отговора. Неща от сорта на “той обича враговете си и им прощава, тъй като не знаят какво правят и т.н” . И... да, хубаво,  ясно, то лошо няма да се обича врага, ама това не означава да му сапунисвам гърба, нали? С любов ще му резна гръцмуля, даже това си е вид уважение към него – ще умре в бой, което си е велика смърт, а аз му я предоставям! Мисля, че някои хора, твърде погрешно интерпретират обичането.
    Извинявам се за израза, но ми се струва някак ...гейско, някой да ми излива помия в двора, а аз да му нося ябълки.  Ще го питам веднъж, два пъти, ама накрая ще му нахлупя кофата на главата и ще го направя така, че и Рембранд няма да може да го нарисува. Това е единствения начин, при който със 100% сигурност, повече няма и една капка помия да ми хвърли в двора. Тогава вече, когато се държи прилично, може и ябълки да му занеса и ракията да си пиеме, няма проблеми – аз съм приятел с всички.
    Цитат на: Странник
    Единствения основен момент е по-силния да има мярка за всичко,да знае къде и кога да спре,да не пречупва тотално дори и врага си.
    E, разбира се, това пък вече е нещо, което изобщо не мога да го разбера.
    Сдърпат се двама, единя звънне някви телефони, дойдат 15 човека и го вкарат другия в болница. Това си е жива селяния според мен, отвсякъде. Като си мъж, излезни, ударете си по два шамара да ви олекне, пък влезте си допийте (примерно). Друг е въпроса, че вече вадят и оръжия, а когато ги е най-страх, може и да стане голяма беля, ей така, от нищото.
    Ей го, преди... 3-4 години някъде, едно момче, тука от надежда, се прибира с приятелката си от някъде.
    Някъв там го засякал, не стана ясно какво е станало, но някаква пътно-транспортна обстановка, с някакви незначителни щети.
    От другата кола, няква лъскава, излиза някакъв костюмиран екземпляр и почнал да рита колата им и да крещи, а момчето, за което ви разказвам не е конфликтна личност, но пък си е натренирано и поначало не е от особено удобните противници. Излезнал, опитал се да укроти положението, но онзи още повече подпалил, та даже и тръгнал да му налита на бой, при което се спънал и захапал предния капак на колата си и така 3-4 пъти Ухилен
    Не го е бил много, даже му помогнал да се изправи, питал до добре ли е и когато видял, че всичко е наред, тръгнал да се качва и да си продължават с момичето. Да, ама оня от някъде извадил пистолет и го прострелял три пъти в краката. От там 2 години ходене по мъките и техните от къде ли не теглиха кредити, заеми и ...абе целия му живот се срина тотално.
    Къде му е грешката? Ами, че го е оставил. Такива трябва или да се обезобразяват от бой, така, че да не си и помислят повече да агресират или просто е трябвало да си стои в колата и да брои до 1000. То това е щял и да направи де, но онзи ги запсувал нещо и не издържал.
    Та... кое е правилно, се питам... 
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #5 -: Октомври 21, 2012, 20:03:48 »

    "Калява и тялото. А относно ума... – защо смяташ, че го уврежда?" - това смятам заради примера " :"Цитат на: Ariam
    споделян опит от хора, такива, които виждам по телевизията, такива които познавам, такива които не познавам, но имам наблюдения за тях..малко ли е 
    И един пример е достатъчен, ако имаш по-близки наблюдения."
    Колкото до останалото с твоите виждания ми се види доста сложно, може би ми трябва време да го обмисля.
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #6 -: Октомври 21, 2012, 20:34:30 »

    Нека да отговоря малко по малко..
    ""Всяка мания уврежда нервната система. Аз по-скоро питам за насилието, като средство за постигане на по-бързи резултати.
    Например, както стана дума в темата за кармата, за онази легенда с двамата съседи, където единя правил мизерии на другия. Попитах Алида какво би ме посъветвала, та се замислих аз какво бих направил. Преди 5-6 години, бих набил съседа и със сигурност би спрял да прави мизерии. Сега не бих го набил, но със сигурност няма да му занеса ябълки – явно не съм толкова израстнал духом.""
    Ако занесеш на съсседа ябълки той:
    1.Ще ти ги хвърли в лицето.
    2.Ще ти затвори вратата под носа.
    3. Ще си мисли колко голям глупак си хахах - "Аз му хвърлям помия, а той ябълки ми носи - балък!"
    В притчите е лесно да отвърнеш на подобен човек с добро - ок, ама в живота в момента не стоят така нещата, което е гадно.Ако отвърнеш на злото с добро, ще бъдеш вечния балък - това са си мои наблюдения върху хората.Те са достатъчно малоумни, че да не могат да извлекът поука от случая с ябълките.От друга страна - бий го, мъчи го, ако си е такова добиче, такова ще си остане - пак по лични наблюдения го казвам.
    Трябва да има някаква средна възможност...Може би ако гледаме на проблемния човек по- от близо, да разберем защо е такъв, защо реагира по този начин..ако въобще успеем да си отговорим....Тогава можем да говорим, според мен за каквото и да е било "лечение".Ама с бой смятам, че човека ще разбере, че не е най-силното животно в гората и тогава ще напада по-слаби от него. Не съм изпадала в подобна ситуация, най-малкото никого не мога да набия, най- много мен да ме набият.Просто си набивам чукалата и дим да ме няма, с думи става по-зле, като примера с колата!
    Вчера (което най-много ме стресна и което беше основния повод за темата),когато четох историята на Видра, направо усетих как ми потрепна нещо, от “предишния аз”, което ме настрои в режим, в който да отида да се запозная с баща й и да му покажа какво е чувството, когато някой ти подритва достойнството и да го питам, аджеба, за какво прави деца, преди да си е излекувал травмите и комплексите от неговите родители/казармата/службата или каквото и да било. - а замисляш ли се, че може би този дето прави деца, може да не знае, че има травми, които да лекува?!А преди един родител да стане родител, въобще идея си няма какво го очаква, въобще може да не е наясно какво ще причини на децата си..то няма как да знаеш.Казваш си -"аз няма да съм като нашите", обаче в един момент се оказва, че си също като тях и интересното е когато го осъзнаеш какво ще направиш по въпроса..!
    « Последна редакция: Октомври 21, 2012, 20:41:11 от AriaM » Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #7 -: Октомври 21, 2012, 21:39:54 »

    В известен смисъл в САЩ всички са чудесни усмихнати хора защото всеки психично здрав човек над 21 г.
    има право на оръжие.
    Де факто ако напсуваш някой на улицата(както е у нас) не се знае дали напсувания няма да изкара
    една ютия 45 калибър магнум и да ти отнесе главата или половината гръден кош.
    Обаче стаената агресия се трупа докато избие в някакъв момент или в психично заболяване или
    в неконтролирано насилие без повод по невинни хора.
    По същия повод и съседа е вежлив и усмихнат и между къщите си нямат ограда или ако има е символична.
    Но проблема си остава и за тях самите на ниво семейство и какво става в кухнята на това семейство.
    Там оръжията не вървят...поне до време...докато не изтрещи някой тотално.
    В случая с колата и простреляния грешката му е била че не е бил достатъчно овладяно жесток над онзи подляр.
    Жестокостта плаши най-много.
    Тя пречупва и корави хора.
    Не толкова боя.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Elea
    Гост
    « Отговор #8 -: Октомври 21, 2012, 23:27:44 »

    Има един такъв момент , че докато лекуваш на някой стара травма , чрез физическо или психическо насилие , много е голяма вероятността ,хем да не излекуваш старата травма, хем да му създадеш нова такава. Или както има една поговорка -" Клин , клин избива или два набива."
    Също така мисля , че психическото насилие оставя много по-трайни и сериозни травми от физическото, но ...пак зависи от много неща.
    Активен
    izparitelq
    Гост
    « Отговор #9 -: Октомври 21, 2012, 23:48:59 »

     Ухилен
    аз го знам ''клин клин избива,ама втория остава''
    Активен
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 220


    « Отговор #10 -: Октомври 22, 2012, 00:47:26 »


    Например, както стана дума в темата за кармата, за онази легенда с двамата съседи, където единя правил мизерии на другия. Попитах Алида какво би ме посъветвала, та се замислих аз какво бих направил. Преди 5-6 години, бих набил съседа и със сигурност би спрял да прави мизерии.

    .......................................
    И, наистина, аз също смятам, че особено момченцата, трябва да усетят какво е шамар,  да се учат на глад, студ и всякакви лишения, както и на уважение и самоконтрол.  Да, но повечето апели, тук във форума, а и не само, тръбят за равноправие. Това, често, бива интерпретирано от децата твърде погрешно. Например, момче вижда как баща обижда майка му и съответно, по принципа на равноправието, то също си позволява да я обижда. Чудесно, но тогава трябва да го набия като равен, а това едва ли е правилно. Баща ми, навремето добре си ме потупваше. Случвало се е майка ми да му прави забележка от сорта на “Ти го биеш като голям човек”, при което той отговаряше “Като прави глупости като за голям човек, ще го бия като голям човек”.
    Честно казано, не мисля, че някакви психически травми са ми останали от това, но не мога да се сетя и за някакъв положителен ефект... и все пак, аз не съм критерии, тъй като постоянно бях в облаците и каквото и да се случеше, все едно не ми се случваше на мен. Ухилен
    ............................................
     С любов ще му резна гръцмуля, даже това си е вид уважение към него – ще умре в бой, което си е велика смърт, а аз му я предоставям! Мисля, че някои хора, твърде погрешно интерпретират обичането.
    Извинявам се за израза, но ми се струва някак ...гейско, някой да ми излива помия в двора, а аз да му нося ябълки.  Ще го питам веднъж, два пъти, ама накрая ще му нахлупя кофата на главата и ще го направя така, че и Рембранд няма да може да го нарисува. Това е единствения начин, при който със 100% сигурност, повече няма и една капка помия да ми хвърли в двора. Тогава вече, когато се държи прилично, може и ябълки да му занеса и ракията да си пиеме, няма проблеми – аз съм приятел с всички.
    ...............................................
    Та... кое е правилно, се питам... 

    Доста агресивно звучиш от подчертаното по горе и това няма как да не е отражение от наблюдавано поведение в детските години.Попадна ми една статия преди малко и ще я поставя тук,мисля че е подходяща Усмивчица

    Вие и вашият баща


    Преди 431 дни   |5 КоментараСтив Бидълф

     От БГтатко
     

    Стив Бидълф е световноизвестен австралийски семеен терапевт в областта на отглеждането на деца и изкуството да бъдем родители. Книгите му „Как се възпитават момчета“, „Тайната на щастливите деца“ и „Възмъжаване“ да достигнали до повече от 4 милиона домакинства в целия свят.
     
    БГтатко ще публикува важни и интересни части от книгите му с любезно съгласие на издателство „Colibri„.
     
    Винаги, когато се срещам с мъже на различни сбирки по света, провеждам едно свое допитване. Резултатът е неизменен.
     
    Около 30% заявяват, че дори не разговарят с бащите си. Не поддържат връзка с тях.
     
    Други около 30% имат „взривоопасна“ или трудна връзка. Понякога прекарват време с бащите си, но се чувстват некомфортно и болезнено.
     
    И около 30% са в малко по-добри отношения – те навестяват бащите си и говорят с тях редовно по телефона, присъстват на семейни събирания, правят всичко, което ги определя като добри синове, но не разговарят за нищо по-важно от косачката за трева.
     
    Под 10% от мъжете са приятели с бащите си и преценяват тази връзка като дълбока и трайна.
     
    Каква е вашата връзка с баща ви?
     
    Този въпрос е важен – всъщност собственото ви щастие като мъж се опира на неговия отговор.
     
    Мъжкото в мъжа, както се оказва, не е възраст или етап, то е връзка – и със света на жените, и със света на мъжете. Само половината уравнение не стига.
     
    Ако не сте свързан с наследените мъжки качества на поколения по-възрастни мъже, вие сте като изключен телефон. Липсват ви хиляди години мъжка култура.
     
    Повечето мъже установяват (панически), че поведенето на баща им, мирогледът и дори изразните средства, са дълбоко вкорнени в тях и понякога внезапно се проявяват.
     
    Ако вътрешно сте във война с него, вие сте във война с мъжкото у вас. Което често означава, че сте безнадеждно раздвоен срещу самия себе си.
     
    Важно е в някой етап от живота си да проведете задълбочен разговор с баща си. Единствено по този начин можете да добиете представа за неговия живот, неговите мотиви, провали и успехи.
     
    Дори ако е бил алкохолик, ако е биел жена си, ако е малтретирал децата си, дори ако никога не сте го виждали, биологичният ви баща е от важно значение за вас.
     
    Докато не успеете да го приемете, той ще ви преследва отвътре – той символично е във вас завинаги.
     
    Как баща ви влия е на вашия живот?
     
    Един от начините, по които баща ви ще продължава да присъства, е чрез влияние върху общото ви отношение към по-възрастните мъже. Може би нямате доверие на по-възрастните, защото не сте изпитвал доверие към баща ви.
     
    Може би имате бунтарско отношение към чуждия авторитет, понеже баща ви е бил необичлив и суров. Може би се опитвате да впечатлите по-възрастните мъже, защото така и не сте успели да угодите на баща си…
     
    Истината е, че докато не намерите способност у себе си да изпитате любов и уважение към баща си и да приемате любовта и уважението на по-възрастните мъже, вие си оставате момче.
     
    Да приемате баща си, да имате всеобхватно разбиране за него, е особено важно, ако вие самият сте баща, и още повече – ако сте някакъв вид ръководител.
     
    Няма да имате авторитет, докато не се научите да уважавате авторитета – което в този свят без водачи означава да откриете авторитет, достоен за вашето уважение.
     
    Какво очакват да чуят бащите?
     
    Всеки баща независимо колко критичност или безразличие проявява в държането си, цял живот вътрешно копнее да разбере, че синът му го обича и уважава. Постарайте се добре да схването този факт. Той цял живот ще го очаква.
     
    Това е огромна власт, която имате единствено по силата на факта, че сте син. В днешно време обикновено се приема, че родителят има властта да смаже самочувствието на детето си.
     
    Малцина си дават сметка, че детето, когато му дойде времето, има същата власт с обратна сила. Родителите чакат присъдата на децата си. Такъв е животът.
     
    В един етап от моя живот аз закарах баща ми на отдалечена плажна ивица и отказах да го върна обратно, докато не проведем разговор.
     
    Понесе го доста добре!
     
    Така че тук има и отговорност – не само задължение. Залогът е голям. Ако сте мъж и не се изправите лице в лице с този дракон, баща ви ще умре наранен и нещо във вас също ще умре.
     
    Възможно е един ден баща ви да ви потърси, за да се разберете. Възможно е, но е малко вероятно. Вие сте този, който има преимуществата на прозренията на нашето поколение. И на вас вероятно ще се наложи да направите първата стъпка.


    Източник: http://colibri.bg/
    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 220


    « Отговор #11 -: Октомври 22, 2012, 01:02:20 »

    И тази статия също,относно физическото насилие:

    Който бие децата си, възпитава роби


    Преди 130 дни   |9 КоментараБ. Михайлова

     От БГтатко
     

    Този, който би искал да промени света, би трябвало да се насочи към децата – това e посланието на книгата “Векът на детето”, издадена в Германия през 1902 година, която и до днес има немалко поддръжници.
     
    Авторката й Елен Кей, не е единствената, която излиза с радикално нови идеии за възпитанието. Сред влиятелните педагози от онова време са антропософът Рудолф Щайнер (основател на Валдорфската педагогика) или италианката Мария Монтесори.
     
    Никой друг обаче не предизвиква толкова бурни дискусии и противоречия колкото шведката Елен Кей – застъпничка на модернизацията на отношенията в семейството.
     
    Силата на огъня
     
    Основният апел, отправен в книгата й, е за пълен отказ от насилие при възпитанието на детето. “Боят е средство, подходящо за робите, а не за свободните хора. Детето много трудно би могло да бъде убедено, че шамарите се дължат само на най-добри чувства.
     
    Порочната система, включваща боя като средство, се опира на четири основни стожера – липсата на самодисциплина, липсата на интелигентност, липсата на търпение и липсата на достойнство”, пише Елен Кей.
     
    С тази своя теза Кей прокарва една позиция, която днес се ползва с почти всеобщ консенсус и дори е залегнала в законодателството. Но как при това положение да се оказва влияние върху детето?
     
    Кей разполага с отговора: “Защо детето много бързо научава, че огънят пари? Защото той винаги е горещ. А майката, която е непоследователна и ту удря, ту заплашва, ту плаче, ту забранява, а след това разрешава – тя съвсем не разполага с голямата възпитателна сила на огъня!”.
     
    Стремежът, открояващ се в книгата на Кей, е за възприемането на детето като индивид, но същевременно е очевидно, че само едно привилегировано малцинство би могло да си позволи да положи препоръчваните усилия: идеалът на предоставянето на повече свобода би могъл да се реализира само в отдавна изградените елитарни структури.
     
    В защита на изкуствения подбор
     
    “Правото на детето да избира родителите си” е наречена първата глава на книгата, в която, разбира се, не става дума за възможността за избор на родителите, а за нещо съвсем друго.
     
    Тезата на Кей е, че родители би трябвало да стават само тези човешки екземпляри, които в психически и физически план са подходящи за тази роля. Същевременно авторката се обявява за стерилизацията и отстраняването на непълноценните същества, и особено – при децата
    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #12 -: Октомври 22, 2012, 01:05:32 »

    elinikar мислил съм върху тази тема която постави.
    И осъзнах за себе си че децата ми,жена ми,майка ми не са мои по смисъла че ги притежавам.
    Ако един ден жена ми каже -чао не мога да те дишам -как ще я спра?
    Нима тя е моя собственост?
    Един ден когато децата си вземат собствения живот в своите ръце,
    ще ми кажат: -Тате,много си готин ама аз си имам свой живот - чао!
    Как ще ги спра?
    Един ден майка ми като си отиде от този свят как ще я спра?
    Тогава кое е мое?
    Ами то и тялото ми не е мое,дарено ми е...то е проявата в този план и реалност на Душата,
    която също не е моя,а част от Създателя...
    Тогава кое е мое?
    Може би само съзнанието е мое,това което сега ви пише...
    Точно подобен поглед изчиства и подготвя поне мен от това което идва от бъдещето...
    Споделих тези мисли защото когато изчезне идеята -МОЕ в съзнанието значително се опростяват
    много неща,изчезват много конфликти и насилие - което в своята същност е вид изява на безсилие...
    Не твърдя че съм постигнал на 100% този модел...стремя се,опитвам и успявам все повече...
    Всеки ден...
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #13 -: Октомври 22, 2012, 02:26:16 »

    Цитат
    Та... кое е правилно, се питам...

    Коренът на този въпрос тормози всички нас като треска която се е забила в мозъка ни.
    Търсим смисъл във всичко, не можем да повярваме,че живота няма смисъл, защото ако няма смисъл живота как можем да го изживеем правилно.

    Цял живот се блъскам да открия отговорът който не ми дава мира "Как е правилно".

    Създали сме форум за духовно развитите за да споделяме опит и да открием най-после този тъй мъчителен отговор, който сякаш ще ни облекчи цялата болка и ще свали бремето на вината от плещите ни.

    Казвам вина защото когато човек избере единия начин вижда, че нестава, когато избере другия вижда, че пак нестава и това дотяга всеки от нас знае, после си мислим, че нещо в нас е сгрешено и това поражда вината която налива още бензин в огъня.

    А вътре ония екзекутор в глават е безмилостен всеки път когато изберем, сякаш с мегафон се провиква видяли, пак не успя, виж се какъв си нещастник.После избираме другата страна и пак всичко се повтаря като в омагьосан кръг.Това може да те побърка...


    След като сме се вече побъркали започваме да четем книги и да събираме огромно количество информация от различни източници с една единствена цел "Да разберем смисъла" да разберем "Как е правилно да живеем" това сякаш ще осмисли живота НИ.
    Така се връщаме в изходна позиция и почваме пак да циклим в матрицата.

    Да ние не сме посредствени и искаме да водим един истински и смислен начин на съществуване.Какво пък това да не е грешно?Всеки го иска.

    След като съберем тонове информация се мъчим да разберем общото, правим си логични изводи и изкарваме аргументите, които имат за цел да създадът ИДЕАЛЪТ, който от сега нататък ще преследваме.

    Идеал, който ще оправдае всички наши постъпки и така ще ги направи правилни, а това ще осмисли НАШИЯТ живот.Е след като претижаваме самия живот ще трябва да му предадем смисъл иначе защо да претижаваме нещо безсмислено, каквъв е смисъла в това?

    Не виждаме, че по този начин се разделяме от нас защото живота сме ние, а не онзи измислен образ който го има.

    Не не можем да останем с празни ръце трябва да имаме някакви идеали(идоли), някой от нас дори си избират да спасяват света, какво по смислено от това и какво по-правилно?

    В мига в койт изберем и "осмислим" живота си, точно в този момент сме се разделили от живота (от себе си).Какви са тия парадокси?

    В този миг ние напускаме райската градина отхапали от плода на познанието за добро и зло.Вече сме открили кое е доброто(правилното), намерили сме отговорът, но в тоз миг мигновенно опознаваме и лошото(неправилното).

    Такъв е закона на единното.
    Помислиш ли се за светец вече си съгрешил,помислиш ли се за грешник в теб се появява божествено смирени и приемане.

    В момента малко преди да познаем правилното, неправилното се е появило за да го направи възможно.
    В момента в който се появи желание да се развиваме духовно се превръщаме в духовно недоразвити спорещи многознайковци.

    Защо пиша всички тези абсурди може някой да ме попитат.

    Пиша ги за да кажа,че има и среден път(пътечка тясна).
    Пътечка, която е точно посредата, там където всичко се слива и не може да се определи какво е със сигурност.Не се знае.Там няма знание защото няма и знаещ, субект и обект се сливат в едно и изчезват.

    Никой не може да мине по нея вместо нас, нито може да ни научи на чалъма, но път има и всеки ще го извърви.
    Просто искам да дам сили и надежда на тези, които са се изморили като мен да падат и стават вървейки по широкият път.

    Аз не съм минал още но въжето го видях и се опръжнявам на него, падам ставам експериментирам.
    От опитите научих едно, че за да мина ще трябва толкова да се концентрирам, че да забравя за себе си.
    Да спра да мисля за крайният резултат и да си гледам в краката.
    Да давам най-доброто във всяка настояща стъпка.

    Ума още ми пречи, твърде много мисли, на ляво ли да наклона ръцете или на дясно...ще стигна ли правилно ли съм опънал ръцете.
    Докато реша и вече съм паднал, докато избера и вече съм долу ожулен.

    Въжето е дълго и знам, че за да го мина ще трябва да съм се превърнал в майстор на баланса, ще трябва да съм забравил за себе си, да съм си изгубил ума, да съм се слял със него в едно.

    Ще трепна малко в ляво после малко в дясно, но това ще помага да бъда центриран и бавно ще напредвам стъпка по стъпка, с малки потрепвания.

    Вече не се чудя дали да мина само  разперил едната ръка или другата, дали да е дясната или лявата.

    Приятели знам, че понякога се питаме защо сме толкова криви и се опитваме да се изправим Усмивчица, но ние сме като кривите ноти, благодарение на които вселената изсвирва виртуозното си изпълнение в пълна хармония.

    Кривите ноти сме, но и съвършено белият лист.


    Санги ето и нещо от един приятел, който за разлика от мен е минал вече по въжето  Ухилен

    http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=1723

    Успех приятелю

























    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    krem
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 139


    « Отговор #14 -: Октомври 22, 2012, 14:42:28 »

    Например, някои родители, които прекалено много обгрижват децата си (скоро имаше такъв пример тук), ги застопоряват в тяхното развитие много по-трайно и безвъзвратно, отколкото ако ги тормозят, обиждат и ги подлагат на лишения. Въпрос на отработване е. Реално, родителите нямат чак такова значение, ако човек отработи уроците си по възможно най-благоприятния за него (и тях) начин.
    RU@, ти също си засегнала по-скоро темата за домашното насилие, което е разбираемо.
    И, наистина, аз също смятам, че особено момченцата, трябва да усетят какво е шамар,  да се учат на глад, студ и всякакви лишения, както и на уважение и самоконтрол.  Да, но повечето апели, тук във форума, а и не само, тръбят за равноправие. Това, често, бива интерпретирано от децата твърде погрешно. Например, момче вижда как баща обижда майка му и съответно, по принципа на равноправието, то също си позволява да я обижда. Чудесно, но тогава трябва да го набия като равен, а това едва ли е правилно.


    А може би трябва в този случай родителите трябва честно да си признаят на детето, че са направили грешка и това е  лошо поведение и така всъщност не е хубаво да се прави. Защо изобщо трябва да наказват детето, след като те точно на това са го научили? Децата копират и попиват всичко буквално. Родителите са тези, които ги учат кое е добро и кое не чрез личен пример. Трудно е на обясняваш, че едно нещо е лошо, ако постоянно правиш същото.

    Много се ровя относно начина на възпитание и се старая да премислям поведението си. Ще ви дам няколко цитата относно боя във възпитанието, защото друг автор е проучил въпроса по-добре от мен. И няколко линка, от където са цитатите, за който му се чете повече.

    "Защото да удариш едно дете означава не само да му причиниш болка и да накърниш достойнството му. Телесното наказание утвърждава в очите на детето правото на силния и го учи, че насилието е оправдано средство за постигане на целите. За удряното дете светът се разделя на бити и биещи и то започва да се стреми да попадне някак си в категорията на биещите. То се научава да уважава, макар и от страх, по-силните и да тържествува над слабите и безпомощните.

    Вярно е, че такова възпитание, базирано на страха, може да изглежда донякъде успешно, но макар в краткосрочен план да предотвратява определено нежелано поведение, неговият успех е заблуда. Проблемът е, че дори възпитаният чрез страх човек никога да не нарушава нормите, той едва ли ще осъзнае техният истински смисъл. А нали все пак крайната ни цел не е толкова да насаждаме послушание и подчинение на някакви норми, колкото да създаваме личности, които нямат нужда да ги нарушават, дори когато никой не може да ги накаже за това. Авторитарният родителски стил, традиционен за България, се отразява в доста грозни явления в обществото, като се започне от насилието сред децата и се стигне до тоталната гражданска незаангажираност."


    "А със сигурност е много по-трудно да се въздържиш и да не посегнеш да удариш в момент на афект, ако ти самият си бил удрян в детството и си израснал в общество толериращо телесното наказание. Това обаче не означава, че можем да бъдем снизходителни към себе си. Ако ви напъне да плеснете детето, по-добре си спомнете болката и обидата, които сте изпитвали, когато вас са ви удряли. И как си обещавахте тогава, че никога, ама никога няма да се държите по този начин като големи. Не предавайте детето в себе си, не предавайте и своите деца, не бийте! Не само е грозно и срамно, но и незаконно."

    "Режимът на детството беше тоталитарен. Откритото противопоставяне между деца и възрастни беше срамота и белег на лошо възпитание. А да си възпитан, както и послушен, беше над това да си добър – просто много повече личеше. Когато все пак се случваше някой  да се противопостави открито, последствията ни научаваха, че във всеки конфликт има правилна и грешна страна. И прав винаги беше по-силният, по-големият, този, на чиято страна беше властта. Властта, която трябваше да свикнем да уважаваме. На тези, които не се приспособяваха, се отговаряше с физическо насилие или с допълнително орязване на и без това ограничените им лични свободи. Затова пък, както при всяка тоталитарна власт, подчиняващите се успешно наистина се радваха на сигурност и свобода от отговорности.
    Две-три десетилетия по-късно от мен и повечето деца, с които пораснах, се очаква да възпитаваме свободни хора. Да ги насърчим да проявяват индивидуалност, независимост, да изразяват себе си, да избират, да носят отговорност, да водят диалог, да се чувстват ценни такива каквито са, да уважават достойнството на другите, да приемат различните. Звучи добре, само дето почти никой преди нас не го е правил. Опитът на нашите родители и почти всичко, което в детството са ни учили за отношенията между малки и големи, е неприложимо към условията, в които растат децата ни."



    "Дефиницията за телесно наказание е болезнено, умишлено причинено (обикновено чрез удряне на детето) физическо наказание, приложено от човек в позиция на силата с цел налагане на дисциплина. Телесното наказание може да се случи навсякъде, а пляскането, боят, шамарите и удрянето с пръчка са форми на телесно наказание.

    Съществуват голям брой научни изследвания в подкрепа на твърдението, че телесното наказание е неефективна възпитателна стратегия, независимо от възрастта на детето. Нещо повече, тя често е опасна. Научните изследвания потвърждават следните последствия от прилагането й:

    • Деца, чиито родители използат телесното наказание за контролиране на антисоциално поведение, демонстрират още повече антисоциално поведение в дългосрочен план, независимо от расата и социалноикономическото си положение и независимо дали майките им осигуряват когнитивна стимулация и емоционална подкрепа.

    • Съществува ясно установен модел на физическо малтретиране, който започва като телесно наказание, а след това излиза извън контрол.

    • Възрастни, които са били удряни като деца, по-често страдат от депресия и по-често сами проявяват насилие.

    • Колкото повече е удряно едно дете, толкова по-голяма е вероятността като възрастен то самото да удря своите деца, партньора си или приятелите си.

    • Телесното наказание увеличава вероятността децата на свой ред физически да атакуват родителите, особено когато те са в по-късна възраст.

    • Телесното наказание дава сигнал на детето, че насилието е приемлива опция за решаване на проблемите. (

    Телесното наказание е обидно, то води до чувство на безпомощност и унижение, лишава детето от усещането му за собствената му стойностност, от себеуважението му и може да доведе до емоционално отдръпване или агресия.

    • Телесното наказание накърнява доверието между родител и дете и увеличава риска от малтретиране на детето. Като възпитателна мярка то просто не намалява агресивното или девиантно поведение у децата.

    • Деца, които са пляскани редовно, са по-склонни да лъжат, да имат проблемно поведение в училище, да тормозят другите деца, и са по-малко да склонни към разкаяние при лоша постъпка.

    • Телесното наказание се отразява негативно на когнитивното развитие на децата. Деца, които са пляскани, се справят по-зле с училищните си задачи в сравнение с останалите деца.

    • Телесното наказание е свързано с по-високи нива на моментално подчинение и агресия, но също и с по-ниско ниво на морална интернализация, с по-лошо умствено здраве, с по-ниско качество на взаимоотношенията родител-дете, с повече девиантно и антисоциално поведение и по-голяма вероятност детето да стане жертва на физически тормоз.

    Всички тези данни доста убедително показват, че начинът по който възпитаваме децата си, не е само лична работа, а е проблем на обществото и очевидно се нуждае от повече внимание."



    http://www.blizodobebeto.com/2008/07/08/corporal_punishment/
    http://www.blizodobebeto.com/2009/06/01/cultura/
    http://www.blizodobebeto.com/2009/01/20/boy/
    « Последна редакция: Октомври 22, 2012, 14:49:17 от krem » Активен

    just keep your mind open

    love actually is all around
    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Как да реагираме на новините за насилие, изтичащи от медиите? « 1 2 »
    Обща тематика
    Веселин 26 1200 Последна<br />публикация Юли 26, 2010, 16:03:51
    от akela
    Предчувствие или?
    Въпроси и отговори
    mimilota 1 1157 Последна<br />публикация Април 04, 2011, 00:11:08
    от Georgio
    Полезно за първи стъпки в астрологията
    Астрология и нумерология
    Слънчев лъч 1 1064 Последна<br />публикация Февруари 09, 2012, 20:17:25
    от Слънчев лъч
    Насилие
    Моите сънища
    Митака 0 626 Последна<br />публикация Август 11, 2012, 20:10:55
    от Митака
    Относно ПСИХИЧНОТО НАСИЛИЕ !!!
    Въпроси и отговори
    ~Schwarze_Sonne~ 14 1243 Последна<br />публикация Ноември 09, 2012, 21:36:52
    от equilibro

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright