Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Тъмните кристали или имплантите  (Прочетена 1349 пъти)
Alida
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 256


« -: Октомври 18, 2012, 19:41:27 »

Тъмните кристали или имплантите
автор: Георги Георгиев

Не е възможно да възприемете тази информация, ако подходите към нея от три-измерния си ум. Моля, ако намерите за удачно, медитирайте върху оцветените във виолетово сентенции, защото те са предназначени да разберете по-добре от всички останали обяснения какво точно представляват имплантите.
Всеки път, когато потискате емоционално преживяване, то кристализира в тялото като тъмен етерен кристал, съдържащ цялата потисната емоция, ситуация, включително отпечатъка (енергийния подпис) на другите същества, които участват в нея. Визуално, интуитивно, символно, по всеки един начин вибрацията, тоновете, звукът, енергията, цвета и усещането за ситуацията са компресирани в този миниатюрен тъмен кристал. Можем също така да го опишем и като ‘картина от реалността’. Потисната емоционална опитност, складирана във физическото/енергийното тяло. Вашите физически тела са кристализация на духа ви. Вашият дух е слязъл до определена вибрация, за да изрази себе си. Но с потискането на преживяванията вие сваляте своята вибрация под това ниво. След това, всеки път, когато желаете да изразите себе си по някакъв начин, ще откривате, че това става трудно или е свързано с определена травма (картина от реалността). Това, което правите, когато потискате дадено преживяване е, че го пренасяте от съзнателното си ниво, намалявате неговата вибрация и го складирате в някое кътче на енергийните си полета и/или тялото си. От този момент нататък енергийните взаимодействия, които потиснатата ситуация продължава да излъчва (защото чрез потискането не можете да я накарате да изчезне) са отвъд вашето внимание. Или под вашето съзнателно ниво. Но всичко си е все още във вас. Просто е невидимо, потиснато и заключено в един миниатюрен тъмен кристал, в някоя клетка от тялото ви, от който целия модел/навик/убеждение/нагласа/емоция продължава да се излъчва, да изгражда определени енергийни връзки, да излъчва вълни от събития или да привлича такива, или накратко, да взаимодейства със света.

И така, обзавели сте се с един или много тъмни кристали. И всеки и всичко, което навлезе в живота ви, може да активира един или няколко от тях. Чрез тон на говорене, дума, мимика, енергия… И изведнъж майка ви или баща ви внезапно започват да крещят… а дори не са наоколо. Но изглежда така сякаш са тя/той/те. Можете да го видите, да го чуете в мислите си, да почувствате с емоционалното си тяло, да ви върхлети напрежение, дори да помиришете и да усетите с кожата си. И това наричаме лудост… Защото лудостта е, когато сте напълно откъснати от реалността около вас и не преживявате това, което е около вас в настоящия момент. В настоящата реалност този човек не е около вас, но вие реагирате, сякаш е. Може да не се сетите за него конкретно, но сте залети с напрежение, гняв, страх или притеснение, вина, срам… В този момент сте луди. От ваша гледна точка (и ако сте по-съзнателни, може и да се усетите, че реакцията ви е свързана с нещо от миналото, дори да не можете да се контролирате) все едно сте в киносалон и старата история/емоция се прожектира отново и отново. Ако не разпознаете, че това е потисната енергия (карма) в клетките на тялото ви или във фините полета около вас, няма как да се справите с нея. Затова подържането на постоянна будност е наложително във всеки един момент от живота – будността е този аспект от вас, който наблюдава, осъзнава, знае, преживява това, което сте вие и това, което е около вас. Ако не се случи подобно разпознаване, вълната, която се освобождава от тъмния кристал (импланта) започва да намагнетизира, създава и усилва определено поведение на другите към вас (и колкото по-малко съзнателни са те за себе си, толкова по-силно активираният имплант във вас ще им въздейства; и обратното колкото са по-будни те, толкова по-слаби или дори никакви промени в техните реакции ще успеете да създадете чрез своите ‘картини на реалността’). Ще привличате точно определен тип хора, които да резонират с вашите несъзнателно излъчвани емоции, за да задоволите нуждата им да се свържат с подходящ приемник (ако има прекалено много вина във вас, тя ще се свърже с прекалено много агресия към вас; ако има прекалено много страх, ще извикате в живота си събития, които да ви плашат и т.н.) Това влияние започва обикновено от хората, които са най-близо до вас, най-отворените, най-обичащите ви. Макар че всеки около вас ще трябва автоматично да поеме част от тази игра или определена роля във вашата драма, докато потиснатата енергия не се изразходва. Вашият дух (душа, висша същност, както искате го наречете) няма да остави ситуацията да изчезне, докато не завършите тази опитност докрай, дори за това да са нужни десетилетия.

Тъмните кристали са вашата собствена жизнена сила, оцветена от крайна емоция и програмирана от мислите, които сте имали в същия момент.

Има два начина, по които потиснатата енергия може да изрази себе си. Първият е кармичен и това е, когато енергията на импланта се свърже със света около вас. Вторият е вътрешен и чрез своята връзка с божественото, в медитация, чрез мантра, енергийно лечение, прошка излекувате себе си. Кристалът е разтърсен, енергията, емоцията и информацията в него е освободена и върнатата във вас жизнена сила може да бъде използвана за ново творчество, за предпочитане – по градивен и носещ радост начин. Но ако не сте будни и съзнателни за себе си, няма как да разпознаете какво се случва в енергийните ви полета и ще трябва да живеете докрай своите драми.

Ако не се вслушвате в реакциите на другите около вас, ако приемете, че сте отделен остров в творението, нещо като оазис насред пустиня и смятате, че няма нищо, което да освободите от себе си… познайте какво? Отново потискате. И какво се случва? Създавате още един тъмен кристал. Храните несъзнателната сянка в себе си и с времето тя става все по-силна, а вие се окопавате в някакво имагинерно светло място в ума си. Научете се да бъдете в контакт със своите емоции. В друга статия, по друг начин, отново ще разгледаме кармата. И есенцията на това, което ще бъде казано е, че кармата е вашата потисната емоционална енергия. Нищо повече от това. Нищо мистично, загадъчно или скрито. Когато разберете какво си причинявате, дали ще ви хареса, че пълните тялото си с тези неща? Или дали ще ви хареса, че през повечето време живеете живота си чрез сянката, която сте заключили в себе си? Чрез старата информация, реакции и емоции в тъмните кристали? И ако живеете съзнателно в тази нова епоха, пълна с нови и невероятни възможности, как ще ви стори твърдението, че заради това, всъщност не притежавате свободна воля? Сами сте си я отнели чрез потискането. Разберете ясно това, можете да имате свободна воля, само, когато нямате карма. Докато имате потиснати емоции и действате чрез старите картини от реалността, няма как да избирате. Започнали сте да свирите някаква мелодия много отдавна и тя все още ехти около вас. Докато тази мелодия звучи около вас, няма как да прекъснете събитията, които предизвиква, няма как да избягате от своята филмова драма. Ще трябва да минете през всяко действие.

Понякога енергията от имплантите във вас е толкова много, сянката, която сами сте създали от себе си, толкова силна, че тя става полу-автономна. Създали сте свой собствен Франкенщайн. Част от вашата жизнена енергия е почти откъсната от вас (защото никога по никакъв начин не можете да унищожите изцяло връзката с аспект от себе си). Но тази енергия е получила своя собствена самоличност от болката и драмата. И в своята болка действа сама. Много често при крайно драматични отношения, обикновено включващи насилие, физическо или вербално, енергията между двама души е толкова полярна, тежка и плътна, че ги оплита за дълъг период от време. Такива могат да бъдат, например отношенията на двама вече бивши съпрузи при развод. Те си изпращат взаимно своите собствени демони и се атакуват чрез тях. Но усещането за психическа атака може и да не включва друг човек. Ако личната болка е прекалено интензивна и човек продължава да я игнорира, отблъсква от себе си – той ще успее да я отхвърли за даден период от време, но след това личният демон ще се завърне и тогава човек смята, че е атакуван от някой или от нещо. Може да свърже завръщането на тези интензивни емоции със ситуация от службата, от личните отношения, с интрига… винаги има върху кого да проектираме вината за собствените си преживявания. В 99.999% от случаите на преживяна психическа атака, човек всъщност чувства своята собствена сянка, която се опитва да се завърне в центъра и да се пречисти.

В нормално състояние, обичайната продължителност на емоциите в тялото е от 3 до 5 минути. Ако продължават по-дълго, това няма нищо общо с настоящата ситуация/човек/разговор/случка – настоящето просто отключва някой имплант.

Ако желаете да започнете своята лична трансформация, своето лично пътешествие из дълбините на жизнената ви сила, никога недейте да отблъсквате това, което чувствате. Ако сте по-последователни, като мен, отделете няколко седмици време от живота си, просто, за да приемате себе си като тъжен, изплашен, гневен и т.н. Свикнете с мисълта, емоционалното състояние (защото понякога да приемеш, че си тъжен, изплашен, гневен или нещо друго, може да предизвика куп други емоции или най-общо неприемане) или с този аспект от вас, който досега сте отблъсквали. Дайте съзнателно правото на себе си да бъдете тъжен. Да бъдете гневен. Да сте изплашен. И следете как се чувствате. Имайте предвид, че апатията или безчувствеността също са емоция. Потисната емоция. Твърд камък вместо поток от емоции. Понякога трябва време, за да омекотите камъните в себе си, за да спрете да се удряте в ръбовете им или да ви тежат. Ако чувствате тревожност или дори болка в стомаха, приемете, че имате правото да ги усещате и няма нищо нередно в това. Приземете себе си по този начин. Казвам да се приземите, защото много хора са издигнали себе си в мислите си и самооценката си, създавайки представата в себе си, че никога по никакъв начин не могат да се натъжат, изплашат или разгневят. Тъгата, страхът и гневът са три различни и последователни вибрационни нива на енергията, в процеса на нейното потискане. Най-важното е да свалите фалшивата усмивка, фалшивата идентификация или маска, че сте щастливи. Моля, недейте да смятате, че се опитвам да ви убедя в обратното, опитвам се да ви убедя в необходимостта да бъдете честни със себе си. Ако чувствате радост, свобода и щастие в себе си, отидете и се забавлявайте с някоя от Махатма медитациите за интеграция на повече светлина, танцувайте или дарете обич на някое друго същество. Ако не ги чувствате, продължете да четете.
Свикнете, първо, да живеете със своя собствен страх, приобщете обратно към себе си тъгата си, отворете се към гнева си. Противно на много ню ейдж схващания, работата с емоциите не е въпрос на правене. Работата с емоциите е въпрос на усещане, усещане, усещане… Усещайте, чувствайте, наблюдавайте (без дистанция), преживявайте това, което е във вас. В един момент ще разберете, че емоциите са извор на огромна сила във вас – гориво за любовта ви. Само, когато ги интегрирате обратно, ще успеете да задвижите двигателя на сърцето си, двигателя на любовта си. Виждали ли сте някой нервен човек, който да може да обича? Някой потиснат човек, който да може да обича? Някой, който е натоварен с грижи, черни мисли и притеснения? В такова състояния най-много да вмените чувство на вина в близките си, казвайки им, че правите всичко по силите си, че изнемогвате заради тях и че заради тях сте изтощени…

Противно на много ню ейдж схващания нито един процес в светлинните медитации не е процес на правене. А е въпрос на възприемане. В края на тази тема ще добавя няколко реда за така наречените позитивни импланти, които създават духовното его, така както тъмните кристали създават негативното его. Ако имате представата, че някъде съществува списък от стъпки, които, ако преминете една след друга, ще трансформирате себе си, грешите. Единственото правене, към което ви подтиквам, е будността, осъзнатостта, само-усещането. И само привидно това е правене, защото навиците, рутината, безсъзнателното съществуване, в което сме затворили себе си, изгражда прекалено силна стена и ви се струва, че тази стена трябва да бъде премината. Нищо подобно. Тази стена започва да избледнява, да се стопява, когато започнете да усещате себе си, да чувствате себе си. Да приемате себе си.

Коя е най-голямата ви тревога? Коя е най-голямата ви мъка? Приемете я. Кой е най-големият ви страх? Какво ви плаши най-много? Обърнете се към него и го приемете. Чувствайте го. С цялата му болка. Колкото повече го чувствате, толкова повече вашата истинска светлина в центъра се усилва и увлича сенчестата енергия, приобщава я обратно и я лекува. Кое би ви извадило от равновесие? Коя ситуация, човек, нещо? Наблюдавайте себе си. Много важно нещо – простете си. Спрете да си повтаряте, че си прощавате. Спрете да си повтаряте, че се извисявате над болката си. Че си повишавате вибрациите или че се превръщате в светлина. Последното (за светлината) може да стане, само ако сте интегрирали достатъчно от своята сила и сте освободили достатъчно от кармата си. Дотогава това са добри пожелания, неразбиране и поставена на каруцата пред коня. Понякога е по-добре да се върнеш няколко стъпки назад реално, вместо в полу-сън да тъпчеш на едно място.
Признанието, че имате такива и такива аспекти в себе си, приемането на тези и тези черти от вас, способността да дадете право на всички емоции във вас да съществуват пълноправно е началото. Най-силният ви инструмент, освен искреността, е прошката. Никога, никъде не е имало и едно същество, на което да трябва да прощавате, освен на себе си. Вие сте единственото същество, на което трябва да простите. Че сте си причинили всички тези драми и болка. Да свалите илюзията на щастието е началото по пътя към щастието.

Още един начин, по който можете да откриете/разберете дали във вас има импланти/тъмни кристали. Ако дори за миг си кажете, че някой е виновен за нещо. Ако държите някой друг виновен или отговорен за нещо ставащо в живота ви, в начина, по който се чувствате, по който протича живота ви, значи някъде във вас има един/няколко или купища тъмни кристализирали енергии. Това е може би най-интересното в начина, по който действат имплантите или потиснатите емоции – във всяка ситуация, която те създават, вие се чувствате като жертва. Или казано от обратната страна – главен елемент при начина на действие на тъмните кристали е, че съществува враг. Има някой или нещо (в света или в другите хора), което не ви позволява да постигнете това, което желаете, ограничава ви, пречи ви, заплашва ви. Разбира се, можете да възприемете цялата тази информация за същността на имплантите, като нещо, което не ви засяга, докато не разберете един ден, че вашата собствена карма е само ваша и че всичко това е, било е и ще бъде част от вашата лична жизнена енергия – всяка една потисната емоция, полярна мисъл и енергия – всичко това е ваше собствено творение и в един момент трябва да поемете отговорността за това. Докато не го направите единственото значение на израза “свободна воля” за вас ще бъде – или сега или по-късно, а едва след като освободите себе си от тези пластове и пластове от карма, ще можете да кажете, че наистина притежавате свободна воля.
Повечето хора на тази планета прекарват по-голямата част от своите животи, въздействайки си и творейки чрез потиснатите емоции. Оставяйки тяхното минало като тъмните кристали да твори вместо тях. Това се нарича да живееш чрез кармата си.

Можете да попитате какъв всъщност е смисълът от всичко това. Ние сме тук, за да съ-творим нов свят. Всички се променяме, раждаме се в едно ново съзнание. Това означава, че нашите тежки физически тела се променят в посоката на превръщането им в светлинни тела. Представете си физическо тяло, което няма тъмни кристали. Това е светлинното тяло. Така че тъмните кристали завинаги са били част от майсторството върху ограниченията, което сме си поставили като задача да овладеем и са действали като инструмент за навлизането и оставането ни във физическата реалност. Носталгията по миналото е тъга. Тъгата е най-инертната форма на емоционалната енергия. Ако изпитвате носталгия по физическия свят и неговото вечно въртящо се колело на преражданията, самата носталгия ще е причината да се завръщате отново и отново и нищо няма да се промени за вас, докато не я освободите. Няма друга причина извън вас, която да ви държи затворени в миналото. Имплантите са били нужни и са се освобождавали изключително бавно и трудно преди 1989 г. Преди момента на Хармоничното Сливане. Но след този момент те вече не са нужни, защото човечеството започна своя път към свободата и започна да захвърля един по един воалите на забравата. Вече не е необходимо да сме бавни или да ни е трудно. Благословията и Милостта на Източника са тук, с нас. Колкото повече светлина внасяте в своите тела, колкото повече светлина интегрирате, колкото сте по-будни, толкова повече от своята карма освобождавате. Не е необходимо имплантите или вашата собствена сянка вече да управляват живота ви.
Активен

"Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
Alida
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 256


« Отговор #1 -: Октомври 18, 2012, 19:48:51 »

Вселената се пренарежда, за да се нагоди към твоята картина на реалността.

В светлинната работа са необходими две неща: искреност и търпение. Търпението означава да приемате. Да изоставите алчността на ума за нови и лъскави придобивки. Да се успокоите и да потънете в себе си. Търпението означава да спрете да воювате със себе си или със света, да не си поставяте цели извън това, което усещате чрез интуицията си в момента. Един от великите учители на това време, Браян Гратън, е казал, че всичко, което ни е необходимо е да слушаме своя собствен канал и информацията, която идва в момента. Да заглушим силния глас на егото, което иска да има, да изпъкне, да прави, да постига и да започнем да живеем според изискванията на настоящия момент. Ако във вас има прекалено много гняв, страх или мъка, които проектирате към света и смятате, че той ви го причинява, и не осъзнавате, че това е следствие на собствената ви карма, ще имате и изключително силното желание да “създавате нов свят”, който да е по мярка на вашите нужди и разбирания. Няма нищо по-погрешно в светлинните медитации от това. За това ще говорим по-нататък, когато обсъждаме светлите кристали…

Търпението означава също така, да се доверяваш на моментната интуиция, която тече от Душата/Висшата Същност/Божествената ви Връзка. Няма лечение, което да можете да направите или да канализирате, ако нямате разрешение за това от Висшия си Аз. Не можете да освободите нито един имплант, енергийна връзка, болест, дискомфорт, нехармонична ситуация от живота си, ако първо не я приемете, не си простите за нея и не получите разрешение “отвътре”. Всяко пречистване става само и единствено в съответствие с божествената воля. Ако някой ви казва обратното, че можете просто да вземете даден проблем и да си го излекувате, просто ви заблуждава и си играе с надеждите и очакванията ви. Или пък самият той не разбира какво прави и проектира ума си във фините измерения. Научете се да слушате своята интуиция. Няма нужда да ходите на специализации в тази област. Използвайте някоя от медитациите за навлизане в сърцето, предложени на този сайт. Използвайте медитацията за среща с Учителя в сърцето, предложена в книгата “Махатма” на Браян Гратън. Или недейте. Да сте центрирани, означава да сте земни, обикновени, приемащи, слушащи себе си, без претенции, без илюзии. Колкото по-добра връзка със Земята имате, толкова по-лесно можете да навлезете в Сърцето си. Дори и да не знаете как. Когато се успокоите, капитулирате пред себе си, когато започнете да усещате себе си отвътре, автоматично ще започнете да навлизате в своя център. Връзката със Земята ви е нужна, в друго време и в друга тема може да обсъдим защо. Установете любяща връзка с планетата, като изпратите любовта си към нея и дишате в нейната енергия. След това се свържете с Източника, АЗ Съм Присъствието си, Висшия си Аз, решетките на съзнание около планетата, слънцето, единното съзнание, христовото съзнание (ако ви се зави свят от всички тези изброявания, знайте, че свързването с което и да е от тях, има същия ефект, като останалите). И преместете вниманието си от главата, през гърлото, през тимуса в свещеното пространство на Сърцето. С малко тренировки ще успеете да го правите. Сложете си маска за очи, правете го в тъмнина, в тишина, релаксирани. Легнали, седнали, изправени – няма значение. Свалете вътрешното си внимание до тимуса, до точката зад сърцето и след това навлезте през нея. Толкова е просто. Недейте да мислите за определена чакра, а за мястото, в което чувствате любов. Истината е, че това пространство дотолкова е откъснато от човешката ви реалност, че и енергийно се е откъснало от полетата ви на съзнание. Вашата интуиция знае пътя навътре. Оставете вътрешното ви внимание да извърши своята поредица от движения, навлизания, плъзгания навътре, пропадания в сърцето и т.н. Научете се да се движите в тъмнината в себе си. Когато навлезете в свещената вибрация на своето сърце, продължете навътре. Колкото можете. Колкото по-често правите това, толкова по-магнетично ще става вашето сърце и неговата светлина ще ви привлича все по-лесно. Докато един ден не започнете да живеете от него. (Малка забележка, има огромно разнообразие от техники за навлизане в алфа-ниво, научете някоя от тях, защото този процес става много по-лесно, ако мозъкът ви произвежда алфа-вълни – те са продукт от хармоничната и синхронна работа на двете ви полукълба – лявото, рационално и логично и дясното, ирационално и чувствено – чрез което между другото създавате познатата ви човешка любов и защото го правите от мозъка, вашата обичайна любов е също така “умствена”, полярна и създава конфликти в живота).

След като се центрирате, си припомнете, че имате вечна и неразрушима връзка с божественото. Поканете своя Висш Аз, Душа, АЗ Съм Присъствие, дух, Монада, божествен аз или вашата собствена представа за много-измерна същност – да бъде с вас, да пребивава с/във вас. Не ви препоръчвам (и се надявам да се вслушате в този съвет, след като се изчели всички тези думи до тук и ги следвате) да поканите своите “водачи” или “учители”. Причините за това ще споменем малко по-надолу.

Оставете вибрацията, божественото присъствие, вашата собствена много-измерна светлина да се стеле, натрупа, канализира, заземи, заздрави, усили, стане реалност за вас. Обърнете се изцяло към нея. Чрез своята божествена връзка създайте в себе си Перлено Виолетовия Пламък – казвам да създадете в себе си, а не да извикате (и същото важи и за всеки един аспект на канализирането на енергия), защото реалността на сърцето е единна. Там няма линейно движение от една точка към друга. Когато “извикате” Виолетовата светлина, тя е с вас, просто започва да извира от всяка точка, не да идва към вас. Активира се едновременно от Източника и във всяка една точка до/във вас. Няма линеен поток. Това е една от разликите при канализирането на енергия от ума и от сърцето – разликата разбира се, се открива с личния опит и преживяванията. Истината е, че дори да сте навлезли във вътрешния храм, някои ваши разбирания/убеждения/начин на вършене на нещата могат лесно, неуловимо и бързо да ви изкарат обратно в главата. Практика и пак практика.

Обгърнете се с Виолетовата Светлина, Махатма енергията или всяка една друга енергия, подсказана от Висшата ви същност. Вие сте тези, които трябва да добият майсторство над собствената си енергия. Вие сте тези, които трябва да медитират. Няма как вашата Висша Същност или Монада да медитира вместо вас. Вие трябва да подържате фокус върху своя център, да живеете от него и да бъдете в него. Твърдения, че можете да “поискате” (като си го помислите в състояние на еуфория или повишени вибрации – двете неща са едно и също нещо за хората, които живеят от ума си) от Висшия си Аз да канализира еди-каква си енергия за вас непрекъснато, да ви лекува непрекъснато и т.н., граничат с илюзията. Няма как да канализирате каквато и да е енергия, ако не я живеете. Ако не се слеете с нея и не фокусирате всеки аспект от себе си върху нея. Светлината не е плащ, който да ви бъде поставен за ваше удобство, така че да си тече и да си работи, а вие да подържате старата си реалност или да си мислите, че правите нещо. Това е самозаблуда и е резултат от инерцията на ума, който е способен да превърне всяка една тайна/медитация/откровение/лечение в обект за придобиване и просто да имитира това състояние във вас. Навиците на ума отмират трудно и за свое удобство той може да имитира всички резултати, които желаете (лечение, пробуждане на кундалини, просветление и прочие лъскави неща от тази епоха), за да не му се налага наистина да се трансформира. Направете сами своите собствени лечения. Бъдете във всички процеси и ще останете удивени от тяхната дълбочина, истинност и трансформация.

И така, стига отклонения, вие сте заземени, свързани с божествената си същност, в центъра си, в своята истинска светлина, обгърнали сте се с някоя енергия на трансформацията (виолетовия пламък, Махатма, Диамантената честота на Шамбала…) – попитайте коя емоция/тъмен кристал/имплант сте готови да трансформирате/освободите в този момент. Усетете тялото си, енергийните си полета – усетете ги не от кожата си, не от очите, не от главата си, а от сърцето – от вътрешния храм. Почувствайте едновременно своята интуиция и накъде ви води. Много неуловим процес. Но ако сте свързани със сърцето си, всичко това работи на пълни обороти – има дълбока и истинска интензивност. Чувствайте, усещайте, създайте от сърцето си още и още любов за себе си. Приемете се като перфектни в този момент. Почувствайте, че това е така. Приемете се като цялостни и завършени. Приемете се като Любов. Приемете, че можете да бъдете Любов. Всяка клетка от тялото ви, всяка фибра на съществото ви. Освободете сърцето си, така че да пусне своята любов и я насочете към всичко от вас, което има нужда от лечение. Приемете като отдавна изгубено дете всяка една тежка емоция. Прегърнете себе си като това същество от миналото, което е било тъжно, изплашено, гневно, засрамено, виновно и т.н. Вдишайте тези отдавна загубени аспекти от вас в любовта. Няма как да създадете любов от ума си. Няма как да кажете от ума си “Аз програмирам себе си да обичам” – това е наивно. Почувствайте любов към себе си – все едно никога не сте били наранявани, все едно никога не сте затваряли сърцето си. Ако четете това от главата си, можете да попитате, как това ще стане, нали имам всички тези импланти. Истината е, че в момента, в който активирате своята връзка със Земята, тя ще ви обгърне с толкова интензивна и сладка любов, че ще забравите за колебанията си. Истината е, че в момента, в който започнете да интегрирате своя Висш Аз, сърцето ви толкова много ще оживее и ще затрепти, че дори ще ви трябва време да успокоите себе си от прилива на безусловна любов. Просто си позволете. Всеки е способен да го направи и не мога да се сетя за нито една причина, освен собственото ви отричане, да не го направите. Имате и винаги сте разполагали с цялата помощ и съдействие, които са ви били необходими. Докато сте в енергийна връзка с Небето и Земята, почувствайте колко много сте обичани от божественото, от живота, от цялото – поплачете си, ако трябва. Радвайте се, ако трябва. Но след това се центрирайте и навлезте навътре. И започнете трансформацията си.
Питайте винаги какво, кое, как да освободите. Кое е част от волята на вашата божествена същност да се случи сега. Няма процес, блокаж, болест, имплант, кармична връзка, която да можете да освободите, преди да й е дошло времето. Вашият Висш Аз иска да приемете обратно всяка една емоция, която сте отхвърлили от себе си, преди да се случи каквото и да е лечение. Прекарвайте час всеки ден в този процес. Едва ли има по-ценен начин да прекарате времето си.

Всичко, което не е светлина, бива премахнато, когато светлината започне да сияе. И така вие правите всички тези чудесни и прекрасни неща. Излъчвате любов, светлината сияе през вас, тялото ви, съзнанието ви. И изведнъж, точно както сте в центъра си и се обичате и сте на път да разтворите още един имплант, всичко това изчезва. Някой дърпа шалтера на всичката енергия точно под носа ви. “Мислех, че се справям много добре, но пак се провалих” – си казвате, но истината е, че се справяте прекрасно. Просто енергийните модели се движат през вас, може би се прекъсват древни енергийни връзка с други хора или места и натрупаната в тях енергия се връща във вас (не е много приятна в повечето случаи) – няма нужда да се самосъжалявате, да търсите чужда помощ или приятел, на когото да се оплачете, телефонният ми номер (защото най-голямата услуга, която ще ви направя, е да ви откажа помощ – сигурен съм, че много хора няма да разберат защо, но освен чрез сайта и чрез публичните лекции и курсове в Център Сен Жермен, окуражаването да правите всичко сами и да се доверявате на себе си, нямам какво повече да ви предложа – никой освен вашият собствен Източник/Висш Аз/Душа може да ви предложи нещо повече). В този момент сте вие – припомнете си колко думи споделих за приемането, за прошката, за позволението да бъдете тъжни, разстроени и т.н. – в момента, в който спрете да бягате от дисхармоничните си състояния, те ще започнат да се променят. Разликата между истерията и това да се справите с болката е вашата собствена будност и съзнателност – способността да приемате, да си простите и да продължите с тъгата, гнева и страха в себе си. Само така те ще се интегрират и превърнат в светлина. Недейте да използвате вътрешния си взор, помощта на други, които да ви сканират, правят ченълинги за възможната причина и прочие, за да отстраните като хирург болната плът от себе си – приемете болката си и й позволете да бъде във вас. За последен път ще се повторя – чувствайте, дишайте дълбоко, приемете себе си и пак се центрирайте. Изживейте потиснатото сега. За последно. Цялостно. Без остатък. Няма нужда да чистите фанатично, защото колкото повече го отблъсквате, толкова по-сигурно това ще се прояви. Позволих си да повторя всичко това, защото колкото и да съм го споделял на лекции и курсове, лесно се забравя. Всъщност вие сте го чували сигурно десетки пъти. Чували сте го от много други хора – едва ли с тези думи, защото те са моите, но есенцията му е същата. И когато някой дойде и ми каже след подобна лекция – “О, да, много хубаво приказваш, това съм го чел еди-къде си” – винаги зная, че точно този човек пак го е пропуснал – защото е слушал с ума си, сравнявал е, създал е още чекмедже в картотеката на ума си, пъхнал е файла там, надписал го е грижливо и е продължил нататък, без да се усеща, че нищо не е направил със себе си. Все някога трябва да започнете да практикувате това, за което говорите и мислите, това, което желаете. Не можете да го игнорирате, не можете да го отречете, ако отново го потиснете (когато е започнало да излиза), не знаете какво още сте създали в себе си…
Вие имате пълен контрол, когато работите с тъмните кристали и имплантите. Понякога само можете да си мислите, че нямате, но това е просто още един имплант, впечатление, идентификация, обезсилване. Да помните това, е полезно. Имате контрол при канализирането на енергии от други измерения, които да трансформират старото много бързо. Пет измерната енергия е изключително ускорена. Използвайте камертони, кристали, звук, мантри, светлина. Използвайте ги върху себе си. Ефектът от това някой друг да го направи върху вас е около 1% от това, което сами можете да постигнете. Ако този някой пък създава обвързващи емоции във вас (играйеки си с надеждите и очакванията ви), намеквайки или казвайки директно, че това се случва, защото той/тя/то канализира енергията за вас или защото има висока връзка, ви кара да създадете още и още от тъмните кристали на обезсилването в себе си и да, някакъв ефект от цялата тази работа ще има, защото другият изтегля вашата вибрация малко по малко, но ефектът е временен и накрая всичко опира до това сами да започнете да действате. Недейте да отлагате. Канализирането на енергия, използването на тонове, звуци, камертони, кристали и т.н. съдействат всички активирани процеси от вашия Висш Аз да се случат за милисекунди, така че няма как да ги върнете с ума си. Недейте да се фокусирате и след това върху тях, защото някои от вас са големи специалисти в ре-активацията на стари блокажи и връщането на излязлата от вас енергия. Недейте да се оплаквате, да се хвалите, да се съмнявате, да се страхувате какво и как точно сте направили. Вярвайте от сърцето си, че всичко става в съответствие с божествения план и с отворено в доверие сърце в божественото, продължете. Цялата тази пречистваща работа не е нищо особено, тя е част от енергийната ви реалност. Всичко е част от ученето.
Всеки път, когато премахвате една от тези картини на реалността/импланти, освобождавате място в себе си, в което вече няма врагове. Колкото повече това се случва, толкова по-силно вселената се пренарежда, така че да имате по-малко врагове и съпротива във външния свят – единственият, който кани врагове и съпротива в реалността си, сте били самите вие. И ако това пречистване се случи в по-глобален мащаб, това би прекратило войните. Защото на тази планета има милиони хора, милиарди хора с потисната карма/емоции, които казват, че имат враг и вселената се пренарежда, за да създаде тази реалност.
Понякога човек трябва да бъде нахъсан, за да промени реалността си. Но не нахъсаност в смисъл, че трябва да победите някого, а нахъсаност от перспективата на повече светлина и повече свобода. Посвещаване на тези процеси, за които твърде малко говорим във външната реалност.
Трябва да пречистим това, което сме създали, а не да създаваме повече от него. И в хода на това пречистване се връщаме в естественото си състояние на ентусиазъм (не причинено от ума, а естествено), свобода и лекота. Това усещане се ражда, когато следваме духа си без колебание.
Към края на тази статия ще спомена няколко думи за светлите кристали. Предполагам, че може да имате “нужда” от всякаква друга информация за това как да приемете и освободите тъмните импланти, но, повярвайте ми, това, което споделих, е повече от достатъчно. Сърце, Светлина, Любов, Приемане и Интуиция са всичко, от което имате нужда – и да, желание да се освободите, не само да говорите как искате да се освободите.
Активен

"Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
Alida
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 256


« Отговор #2 -: Октомври 18, 2012, 19:53:05 »

За да разберете по-добре реалността на светлите кристали/позитивните импланти, трябва да си припомните нещо, което вече знаете. Всеки един от нас има под-личност или различни аспекти от личността си. Различни фасетки от един и същи диамант. И нарочно използвам думата диамант в контекста на личността, защото мое лично виждане е, че личността/ егото в хода на еволюцията става като диамант. Персоналното ми виждане за силна и слаба личност, за голямо и малко его, предполагам, е точно обратното на това, което повечето хора възприемат. Една силна личност (вашата личност е един от аспектите на душата ви, който тя използва за целите на собствената си еволюция/майсторство/разбиране на себе си и бог) е едновременно самодостатъчна, центрирана и обичаща. Само, когато си центриран, наясно със себе си и това, което чувстваш и изпитваш във всеки един момент и можеш да го споделиш в чист и ясен вид, без потиснати емоции и без прибавени такива, без оглед на чуждите проекции и без да се обиждаш от чуждите проекции, си превърнал негативното и мрънкащо его от въглен в диамант. Колкото повече стабилност, любов и разбиране за самия себе си си развил и натрупал, толкова по-малко нужда имаш от защитните механизми на егото/личността. Колкото е по-голямо твоето его, толкова по-малко неща то иска от външния свят и от толкова по-малко неща зависи. Толкова си повече над нещата и повече извън тях. Обикновено това, което хората наричат “голямо его” от личната ми перспектива е една по-недоразвита личност, която зависи в много голяма степен от одобрението на другите и не чувства достатъчно свобода в себе си, за да твори по един уникален начин. Обикновено темата за големината и размера на егото изниква в умовете на тези, които са несигурни в себе си и имат нужда да се сравняват – да принизят друг, за да изпъкнат – това е сравнението). Добре шлифованото, чисто и кристализирало (като диамант) его е почти готово да бъде освободено и затвореното в него съзнание да се прелее в Душата и да продължи своя път към божественото. Силното его е това, което можеш да изоставиш. Не слабото. Ако си на другия полюс (защото, когато говорим за его или личност, винаги говорим за полюси, няма как) имаш още много път пред себе си – да се освободиш от болката, да надникнеш в много и много кътчета от себе си и да влееш светлина там. И малко по-малко чистотата и яснотата се настаняват в теб. Колкото е по-силна личността, а тази сила извира от самопознанието й и откровеността й, толкова по-малко се бори със света. Силното его просто живее в този свят, заявява себе си и прави това, което усеща, че трябва да прави, без алчността и комплексите, без да имитира и да следва, без да има нужда от следовници. Останала е само една стъпка и тя е безмълвната медитация и цялостното живеене от сърцето. Колкото по-чисто, ясно и в известен смисъл “позитивно” (не точно в общоприетия смисъл на думата) е егото, толкова по-близо е то до съзнанието на Душата, от която произлиза и толкова по-силно се ръководи от нейната съвест, насока, любов, мъдрост и воля.
Позитивното его съдържа в себе си сила и позитивност, които произхождат от това, че познава себе си и е наясно със себе си. Позитивността на негативното его произлиза от желанието за компенсация на това, което чувства, че няма. Недоразвитото его (или това, което има още много еволюция и път пред себе си, като времето е относително, всичко зависи от интензивността, с която сме се заели със себе си) иска да изглежда силно, заради слабостта в себе си. Иска да бъде обичано, заради страха в себе си. Иска да бъде желано, заради самотата в себе си. Полярността е най-силна в негативното его и макар че го наричаме негативно, трябва да се разбере, че него можем да открием най-големите крайности на позитивното и негативното, едновременно). Колкото повече единият полюс присъства вътре, толкова по-силен е другият полюс, или състояние, извън него. Така създаваме голяма част от илюзията в живота си. И се движим между тези два полюса. Борим се за мир, воюваме срещу глада, не харесваме нещо и се изправяме срещу него, вместо да прегърнем това, което наистина искаме да постигнем. Това е задънена улица, но всеки поотделно трябва да разбере това, то е част от училището на Земята и всеки трябва да издържи своя собствен изпит по осъзнатост и разбиране.

И позитивното, и негативното его имат аспекти, фасетки, под-личности. Имаме аспекти, които ни казват как да се държим на работното място, вкъщи, с приятели, с конкуренти, с познати, с непознати, със семейството, с роднините, с децата, с възрастните, с различните, с много-подобните на нас. Затова всеки реагира различно в различните ситуации и понякога се учудваме, като видим някой свой познат за първи път в нова за нас среда – просто не сме познавали този аспект от личността му. Понякога някоя фасетка от личността блести и е ясно, друга в същото време е покрита с варовик или е като въглен.

По-малко съзнателните хора са по-деструктивни, защото преживяват, но не осъзнават, предимно по-тъмните си и сенчести фасетки. Много често, точно защото вътрешно са под голямо напрежение заради тях, отказват да ги признаят и ги отричат, с което ги правят още по-сенчести и им дават още по-голяма автономност.

Друг път човек дотолкова се фиксира от някоя по-блестяща черта от личността си, че тотално забравя за тези, върху които трябва да работи. И започва да си фантазира, че ще промени света, без да му се налага да промени себе си. Рядко казваме истината за това, но това поведение е в основата на т.нар. духовно его. Егото на светеца, на “духовния учител”, на “гуруто” (с най-искреното ми и дълбоко уважение към всички, които са открили гуру или светлината в себе си, тук използвам думата за тези, които просто са си пришили тази титла без реално да са трансформирали себе си). С желанието да променяме света, да сътворим нова реалност за себе си, да променяме своята реалност – създаваме светлите импланти. И те са също толкова голяма спирачка в еволюцията ни, колкото и тъмните. Но защото са по-сладки, по-привлекателни и по-лъскави, смятаме, че всичко е О.К. с тях. Светът няма нужда от промяна. Светлинната работа не е промяна на света. Тя е промяна на начина, по който възприемаш реалността – когато промениш начина, по който възприемаш Вселената, тогава и Вселената ще се промени. Възнесението е преместването от ума в сърцето. Нищо повече от това. Промяна на твоя поглед към теб самия и към реалността. Падението е било излизането от свещеното пространство в нас, чрез което сме едно с целия живот, към главата. Нищо повече от това. Не мислете, че когато сме направили тази промяна, т.нар. падение, излизане от Рая или пропадане през измеренията, ние внезапно сме подивели, превърнали сме се в първобитни същества или сме деградирали и заради това светът около нас е в този вид. Нищо подобно. Ние сме започнали да живеем, гледайки на света през призмата на мозъка и ума си и това е довело до реалността, която виждаме около себе си.

Всякакви външни промени, предизвикване на промени, мисълта, че защото вие и още няколко човека сте големи светци, трябва целия свят да живее като вас, е от сферата на позитивното мислене, творение от главата. Реалността никога не се променя по този начин. Светлите кристали са всъщност балон от реалност, виртуална реалност, която надеждата създава. Много често тази надежда е просто бягство от реалността, защото не води до нищо конкретно. Светлите кристали са понякога дори по-опасни от тъмните, защото те най-бързо карат човек да скъса своя контакт с реалността и да заживее в облачните кули на мечтите си. Хората, които ги притежават, са още по-изкоренени от живота, отколкото тези, които имат предимно тъмни кристали. Розовите очила са още по-опасни от тъмните, защото заради тях самозаблудата може да продължи вечно.

Когато човек е притиснат от собствената си болка, той няма как да я пропусне и затова гледа себе си. Но когато вниманието ти е изцяло насочено навън, защото смяташ, че коренът на всичко проблеми е в реалността и трябва да я промениш, тогава това е много опасно за собствената ти духовна еволюция.

Спрете да искате да променяте реалността си, добийте майсторство върху себе си и реалността сама ще отговори на промените във вас. Независимо колко на брой хора променят своето съзнание, реалността за другите, които не са, няма да избухне в бяла светлина и блажена любов. Не е възможно да сътвориш реалност за някой друг, освен за себе си. Независимо колко силно вярваш в истинността на собствената си свещена война, джихад, кръстоносен поход, мисия и прочие залъгалки от ума, само ти си подвластен на нея. Милиони вярват, че чрез Исус ще дойде Рая на Земята. Милиони вярват, че чрез Аллах ще дойде Рая на Земята. Милиони вярват, че Калки ще донесе хилядогодишната златна епоха на мир на Земята. Милиони могат да вярват, че извънземните ще дойдат и ще вземат човечеството в пето и шесто измерение. И т.н. Всичко това са отделни реалности-балони, които са валидни само за тези, които вярват в тях. В един момент ще трябва да свалиш очилата и да тръгнеш навътре, променяйки себе си, а не навън. Общата реалност е сбор от личните ни реалности. Няма по-голям или по-малък балон. Всички са равни. Не е въпрос на гласуване. Нито на съгласуваност. Светлите импланти могат да затворят личността в опасни и дълговременни по своите ефекти процеси. Защото изместват фокуса от личната работа към комсомолската работа за отряда. Това е състраданието на сърцето, разбрано от ума. Това е любовта към ближния, приложена от ума. Това е Благоденствието на Вселената, разбрана като позитивност от мозъка. Няма нужда да обяснявам повече за светлите импланти, защото ако при вас лично те не са толкова силни, няма от какво да се притеснявате. А ако точно във вас са силни, няма да чуете – така действат – създават по-голям разлом между вас и останалия свят – най-вече чрез силата на самомнението, вярата, че всичко, което ти хрумва е откровение свише и нежелание за дълбока и истинска работа навътре. Обикновено точно реалността отразява тези импланти чрез по-сурови уроци, които те стряскат и те карат да заживееш реалния живот на пълни обороти, така че да забравиш за витаенето в облаците. Единната реалност винаги намира начин да се промъкне в илюзорната и да я заяви себе си.
От друга гледна точка, за да можеш наистина да твориш и да променяш единната реалност, трябва да се освободиш от своето минало – т.е. трябва да погледнеш наистина дълбоко в себе си и да се промениш и трансформираш в свобода и любов, в истинско човешко същество, което приема всеки аспект от себе си, вместо да бягаш от това и да приемаш прибързано формата на полу-божество, полу-гуру. Трябва да се освободиш от това, което си бил – от всички самосъздадени илюзии и болки, потиснати емоции и полярни мисли. Това е едно от най-трудните неща, защото самото физическо тяло е сътворено от миналото, живее в миналото и сътворява, оформяйки енергията от миналото. На първо място, ние сме тук на тази Земя, за да научим да бъдем човешки същества във всеки един аспект. Ние вече сме духовни същества и няма какво да направим по този въпрос. А да бъдеш истинско човешко същество, означава да бъдеш цялостен в това, което правиш, което чувстваш и което мислиш.

Твоите клетки съдържат в себе си спомените за всичко, което си бил и го държат в себе си, защото живееш в линейното време – това се случва, когато възприемаш себе си и света от главата. Когато навлезеш в сърцето, вибрацията на миналото, спомена за него, започва да се разтърсва и да отпада автоматично и енергията на настоящия момент, любовта, да тече през теб. В същото време клетките в теб съдържат спомена как е сътворена самата вселена. Но този спомен може да бъде отключен отново, ако навлезеш в Свещеното пространство на сърцето си – защото от там самата Вселена е сътворена.

В теб едновременно съществува тежкото и мрачно същество, затворено в материята, и сияйното и великолепно същество, което си, бил си и можеш да бъдеш, и което можеш да преживееш чрез любовта на сърцето си.

Намасте

* Кратко описание, защо не е препоръчително да извикваме “духовни водачи” преди да сме трансформирали и пречистили в голяма степен себе си:

Интензивните емоции са основната причина, поради която човек влиза в контакт с каквито и да е било енергийни същности. Имплантите са начинът, по който те са поканени, навлизат и остават във фините тела. Само най-грубите от тези същности или тези с най-ниска вибрация причиняват истински дискомфорт на емоционално или физическо ниво. Част от тях, т.нар. психични същности, са “невидими” в повечето случаи за вътрешния взор (защото съзнателно са решили да останат в даден човек и правят всичко възможно да не се разкрият или да се прикрият под определена форма). Единствено и само по поведението на даден човек и на наблюдаването на неговите реакции и излъчване в дадени ситуации може да се предположи, че има такива. Т.нар. “духовни водачи” спадат в тази категория. Тези психични същности са избрали да се представят като такива или живеят в илюзията, че са такива и защото тяхната есенция е изцяло от менталните планове, това, което мислят – това са, или го излъчват. Те използват желанието, моделите и нагласите на хората да бъдат водени, да променят реалността или за да подсилят някои черти на егото, което иска да блесне, да се постави на пиедестал или да изглежда по-специално и заслужило от останалите – всички тези импулси на егото са обикновено резултат от дългогодишно обезсилване и по-повърхностна лична работа. “Духовните учители” нямат нищо общо с Майсторите, които са преминали през Възнесение на съзнанието. Когато Възнесените учители като Джуал Кхул, Кутхуми или Сананда са избирали хора, с които да работят, информацията, която са предавали е била изцяло за промяна в съзнанието, споделяли са определен начин на възприемане на реалността, начини за медитация, така че искрата на личността да се пробуди и да се олекоти, да се превърне в светлина. “Духовните учители” споделят информация, която няма пряка връзка с теб.

Възнесените учители създават енергийна среда, в която да се трансформираш, да се излекуваш чрез осъзнаване или да имаш възможност да действаш от своя истински център. “Водачите” от психичните планове те вкарват в светоглед, който засилва полярността, борбата между светлина и сянка и желанието да променяш реалността. “Водачите” са пряко следствие от наличието на светли кристали в енергийната система. Те с готовност биха говорили за нуждата от външна промяна, как да въздействаш на реалността, как да създаваш събития, да насочваш живота, понякога дори как да влияеш на другите (“защото е за тяхно добро”), да ги предупреждаваш, понякога дори да ги заплашваш (отново “за тяхно добро”). Възнесените Майстори (не много често) могат да създават определени ситуации, три-измерни или много-измерни, след което само наблюдават как ще реагираш, какъв избор ще направиш, от гледна точка на полярното или на единното съзнание. Без осъждане, поправяне или наказание. Те рядко се разкриват в тези сценарии, защото биха ги променили и защото правят това заради развитието и еволюцията на душата. Голяма част от дейността на Майсторите спада в това, което се нарича “вътрешни уроци”. Водачите, учителите, наставниците от психичните планове, когато присъстват, са причината за вътрешните филми, които се проектират в една по-повърхностна медитация с психични енергии. Те няма да настояват за твоята лична промяна, защото “това вече е направено от някой друг”, ще отклонят вниманието към промяна на другите, реалността или засилят вътрешните противоречия, ще засилват желанието да се бориш със себе си или живота, ще дават причини за тази борба (“светът е пълен с тъмнина”, “има спешна ситуация някъде отвън” и т.н.). С две думи Джуал Кхул през Алис Бейли е казал “Не се занимавайте с нисш психизъм, търсете истинската светлина.”

В началото на личната работа е най-препоръчително човек да търси, да се отвори, да изгради връзка със собствената си Душа, Висша Същност или АЗ Съм Присъствие. След като открие и заздрави тази връзка, чрез нея да работи с духовния свят. Така никога няма да му се налага да влиза в подобни сценарии, да се притеснява дали не работи с полярна енергия или дали не влиза в задънени улици. Има един стар термин в светлинните медитации и той е “обаяние” – това е изкуствената аура, която астралните и психични същества създават около себе си и която им помага да имитират духовния свят. Това е образът на някой Възнесен Учител, Ангел, спасител, месия, помощник, лечител.

Ще завърша с една любима история, която Друнвало Мелхизедек разказва преди десетина години. Тя се развива в началото на 80-те години, когато той и група негови приятели влизат в контакт със същества от съзвездието Пляди, същества от многоизмерните планове. Месеци наред им предават информация, която допада на всички, информация, свързана с пряка промяна на земната реалност, за устройства от кристали (които работят, след като са ги изградили и изпробвали), планове за промяна на лей-линиите, за пречиствания и активация на свещени места, за лична промяна на енергийната система и т.н. Тъй като фокусът на Друнвало е бил винаги лично да изпробва всичко и да медитира на първо място върху себе си, а след това да съдейства с каквото може на Земята, той разбира, че тези същества от Плиядите имат други планове (и по онова време са влезли в съюз с т.нар. Сиви и гущероподобни същества) и най-общо те са целяли да създадат условия тук, за да може тяхното съзнание да навлиза по-дълбоко и всеобхватно и да присъства по-явно на Земята – тяхното желание е било първо да преживеят тази три-измерна реалност, а после да я използват за собствени цели. Друнвало обобщава цялата ситуация (перефразирам грубо) “Степента на интелигентност на многоизмерните същества е неизмеримо по-голяма от нашата собствена в момента. Те имат начини за заблуда, които и след 100 години няма да разберем. Затова е много важно да бъдем в сърцата си и да оставим своята Висша Същност да действа.” В отворено писмо до Тиберон, Друнвало отново припомня този случай, добавяйки, че същества от полярното съзнание съзнание използват добронамереността на хората и желанието да си помагат, за да засилят разделението на Земята. Той споделя, че 99.9% от информацията може да е вярна, но когато идва от такива същности, винаги има няколко идеи (най-вече да се гледа навън и да се променя реалността или да има вмешателство в личния план на друг човек), които са поставени, например, в началото на някой абзац или са прокарани като идеина нишка. Отново, използвайте само тази информация, която се отнася до вас лично, до вашата трансформация, до вашето познаване на божественото, до вашето лично лечение. Не гледайте навън. В един момент, когато сте опознали Свещеното Пространство на Сърцето, можете да започнете да творите чрез него и да съдействате тази реалност да се излекува. Но лечението от Сърцето се случва само с 1000% доверие в божественото. Божественото е това, което прави всички промени, в съответствие с това, което наричаме божествен план.

http://mahatmaon.com/%d1%82%d1%8a%d0%bc%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b8%d0%bc%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5/
Активен

"Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
utro
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 711

« Отговор #3 -: Октомври 19, 2012, 07:52:15 »

Благодаря за споделеното Алида!

Цитат
Когато човек е притиснат от собствената си болка, той няма как да я пропусне и затова гледа себе си. Но когато вниманието ти е изцяло насочено навън, защото смяташ, че коренът на всичко проблеми е в реалността и трябва да я промениш, тогава това е много опасно за собствената ти духовна еволюция.

Спрете да искате да променяте реалността си, добийте майсторство върху себе си и реалността сама ще отговори на промените във вас. Независимо колко на брой хора променят своето съзнание, реалността за другите, които не са, няма да избухне в бяла светлина и блажена любов. Не е възможно да сътвориш реалност за някой друг, освен за себе си. Независимо колко силно вярваш в истинността на собствената си свещена война, джихад, кръстоносен поход, мисия и прочие залъгалки от ума, само ти си подвластен на нея.

Източник: http://indigota.com/index.php?action=post;msg=74470;topic=6432.0;sesc=b3e8ef969eba48db93cfe887e47ade17#ixzz29ibQIUHL

Ясно и точно!...и не само...
« Последна редакция: Октомври 19, 2012, 08:23:32 от Утро » Активен

Живейте в света без ни най-малка представа какво ще се случи. Дали ще сте победител или губещ, няма значение.<br />Единственото, което има значение и което винаги е имало значе­ние как вие играете играта. <br />Дали и се наслаждавате? -на самата игра - тогава всеки миг е миг на радост.-Ошо
modlin
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 1

« Отговор #4 -: Март 13, 2013, 20:54:24 »

Аналогична на психоанализата на Фройд.Разликата е в това,че тук се говори за автоанализа,докато при Фройд става дума за стандартна психоанализа.Много е трудна за прилагане самостоятелно тази практика,има опасност за всеки,който я практикува,неподготвен.Не е за всеки,а за онези,които са ,,събудени,, и ,,виждащи,,,а не всеки може сам за себе си да определи какъв
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright