Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Осъзнавания по пътя ни  (Прочетена 965 пъти)
Stan
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 40


  • Град: Велико Търново
  • « -: Октомври 08, 2012, 10:04:13 »

    Здравейте,

    Нека използваме темата да разказваме прозрения и осъзнаване, които всеки от нас получава по пътя си.
    Как разчупваме "старото" мислене, какви идеи ни се дават за това и т.н.

    Аз съм записвал доста такива прозрения и се чудех какво да правя с тях.
    Сега ми се струва полезно да споделям, защото така мога да получа и обратна връзка от много различни гледни точки, а не само моята.
    Също така съм опитвал да споделя и с "неосъзнати" хора тези прозрения, но резултата там беше един и същ - "Не са верни тези неща".

    Станислав
    Активен
    Stan
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 40


  • Град: Велико Търново
  • « Отговор #1 -: Октомври 08, 2012, 10:07:47 »

    / Началото на 2009 година/
    Беше изминала повече от една година от как срещнах Иван (духовния си учител) и се обучавах при него. Доста от досегашните ми представи се бяха разбили, но имаше и още много работа пред мен. Все пак това бяха 30 години, в които съм гледал света отвън и съм го тълкувал през филтъра на знанието си, насадено от обществените норми и поведения.

    По това време бях в Китай и вече имах собствена фирма, чрез която извършвах консултантска дейност в областта на софтуера. За първи път в живота си бях финансово независим и можех да си позволя неща, които досега само съм можел да гледам отстрани и да мечтая.

    Все пак и това не беше лесно. Да живееш цял живот в лишение и недостиг и изведнъж да получиш с пъти повече пари отколкото си имал на месец си беше трудна задача като за начало. Странно е, защото винаги съм си представял обратното – ако имах много пари, всичко щеше да е лесно и нямаше да имам грижи. Трудно е да се свикне с мисълта, че имаш и е трудно тези пари да се „опазят”. За мен беше сякаш да дадеш на гладувалия с години един куп храна – ядеш, до прекаляване. Така и аз в началото като получих достатъчно пари, за да си платя всички разходи за месец и ми остана излишък, започнах да си захранвам паричния глад, като си позволявах нещата, които отадавам чаках да мога да си позволя. Радвах се като си купя вещи или изживявания, но после се чувствах виновен, защо съм изхарчил парите. И така не всичко стана розово само от факта, че получих пари в живота си. Имаше още много работа пред мен, работа по себеусъвършенстване и осъзнаване. Освобождаване от старото ограничено мислене и посаждане на съвсем нови мисловни модели, базирани на нечувана досега за мен философия. А именно философията на новата ера (на Водолея, както я наричат) и съответно на раждането на душите индиго, за каквато душа считам и себе си.

    Разбира се, парите дават известна материална свобода, но далеч не решават всичко предизивикателства в живота, като например взаимоотношенията с хората. Близки и роднини, партньорки в живота, приятели, сякаш всеки си има собствени изисквания за това, кой трябва да бъда аз и как ще има бъда удобен. Старото мислене ме беше дресирало да съм винаги удобен на другите и никога да не следвам себе си и това беше един от основните вътрешни конфликти в мен. От една страна това, което чувствах, че искам да направя аз и от друга страна, това, което другите искат от мен.
    Четох доста книги по въпроса и всички те ми показаха, че най-подходящото нещо във всеки момент е човек да следва себе си – вътрешния си глас. Така наречената интуиция, която всички ние „притежаваме”, но малко сякаш я използват, когато вземат решения.
    Ето къде се появи и конфликта. Когато следвах себе си, рядко бях удобен за другите, защото не им обслужвах интересите (празнините). Това особено много ми тежеше, тъй като една част от мен все още беше „неизлекувана” и търсеше одобрението на другите. Това е така нареченото „Браво, супер си”, което исках да получа, а нямаше как да получа ако не „обслужвам” другите. И така пред мен седеше очевиден кръстопът – да продължа да обслужвам интересите на другите и така да си получа дневната доза одобрение от тях или да изява и следвам себе си. Отговора ми несъмнено беше да следвам себе си, а и още повече бях тръгнал по този път. Едно от основните разбирания, на които базирах избора си беше, че всеки от нас е тук, за да изяви себе си по най-висшия начин, по който се вижда. Или казано с други думи – единствения грях е да не бъдеш себе си.
    Всеки от нас се ражда уникален и целта му е да стигне до себе си, до тази уникалност и да я изяви. Много често обаче се губим, губим идентичността си в това общество, в което живее, потопени в изискванията му.
    Тъкмо на този кръстопът бях и аз – да продължа да губя себе си или да изява себе си. Вече бях осъзнавал, че облужвайки интересите на другите, ние живеем техните избори и техните живота, което очевидно не е автентичната ни себеизява. А аз считам, че всеки е щастлив единствено и само, когато бъде автентичния си аз и когато върви по пътя на този аз.
    До тогава дълго живях в старания да угодя на всички около себе си и все изживявах неудовлетвореност. Именно това разбиране, което описах ми липсваше, за да разбера защо не се чувствах добре. Защото не бях себе си. Това не бях аз. Това беше страха ми.
    Страха ми да бъда отхвърлен, да остана сам. Бях дресиран и вярвах, че благата идват от другите, че одобрението идва от другите, че без другите съм нищо и най-невероятното от всички – че другите са великите, а аз съм неспособния.
    Разбира се, че изживях провал в опитите си да се харесам и съм идеален за другите и особено в случаите, когато около мен имаше повече от един човек. Угаждах на единия и другия тогава беше недоволен. В крайна сметка резултата беше, че докато угаждах пак бях неудобен за някой. Тогава защо изобщо ми трябваше да изживявам такова усилие да се предвиждам какво евентуално би искал другия и да му го дам като поведение. Не беше ли по-лесно да погледна в себе си и да направя това, което ми се правеше. Така или иначе другите като са неудовлетворени, не може да им се угоди и колкото и да се стараех, те само ставаха по-взисквателни. Така изразходвах енергията си и другите я получаваха и често вечер падах безсилен. Дори понякога се чувствах сякаш съм упоен. Това състояние изчезна моментално, когато спрях да се раздавам.
    В началото обаче съвсем не е лесно да следваш себе си. Казваш си, аз по един или друг начин съм зависим от околните и ако не им угодя тогава те няма да ми дадат това, което те имат, а аз нямам (и искам да имам). Това мислене прави себеизявата трудна и съм виждал много хора да се отказват от пътя точно тук (тук имам предвид пътя на себеизявата и хора започнали да изучават тази философия). Аз продължих и това, което ме движеше напред беше знанието, че ние сме много повече от телата си и че всичко е в нас. Цялото изобилие, което съществува на този свят, всички материални блага, всички хора, цялата любов, всичко е вътре в нас. Дори света, който виждаме с очите си е вътре в нас и ние изживяваме илюзията, че той е отвън.
    Така ясно разбрах, че старото знание, че благата идват от другите, от богатите от работодателите, не е вярно. То е ранния опит да си обясним света, без да знаем достатъчно за него.
    След като всички блага бяха в мен (и всеки) нямаше причина да се харесам на другите и бях свободен (поне в това отношение) да бъда себе си. Прилагах закона за привличането, както го наричат някой и така проявявах това, което ми е „нужно” всеки ден. Ако ми трябваха пари – избирах да проявя себе си, като материално изобилие. Ако ми се изживяваше любов, избирах любов и т.н. Дори и избора да започна да следвам себе си, започна да се проявява по великолепен начин и започнах да попадам в среда на все по-независими хора. Хора, които бяха самодостатъчни и не очакваха аз да осмислям деня им и да им запълвам празнините. След като аз самия видях себе си, като човек, който няма празнини (самодостатъчен), започнах да живея на такова ниво.
    Все още процеса на освобождаване не беше напълно приключил, затова и привличах и други типове хора. Всички обаче бяха с точното поведение, което провокираше точните мои страни и така си давах възможност да видя себе си в различни ситуации. Да се видя как реагирам, как се чувствам и така да разбера, какво все още ми предстоеше да освободя и осъзная.
    След всяка среща с различни хора и ситуации аз анализирах себе си и така освобождавах един по един всички блокажи от старото мислене. Обсъждах осъзнаванията си с приятели, споделях, те виждаха по нещо за себе си, казваха си мнението и така се раждаха интересни теории, които ми помагат и до днес в ежедневието ми.
    Активен
    Stan
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 40


  • Град: Велико Търново
  • « Отговор #2 -: Октомври 09, 2012, 17:35:03 »

    Напоследък често се срещам с хора, които изказвам коментари като "Той не ме уважава" "Ти не ме уважаваш"
    или "Ако ме уважаваше щеше да ми звъннеш"
    "Ако ме уважаваше нямаше да ми кажеш тези неща..."

    Забелязвам колко грешно се използва смисъл на думата уважение и как се нагажда,
    за да се постигнат някакви други цели, като спечелване на внимание или създаване на удобна зона и т.н.

    Какво е всъщност уважение.
    Уважението е утъждествимо със себеуважение.
    Преди години бях казал на един колега - както се отнасяш със себе си, така се отнася и света с теб.
    Ти не се уважаваш и никой няма да те уважава.
    Той се засмя и каза - "Всички ме уважават и знаеш ли защо? Защото никой не знае, че не се уважавам"
    Усмивчица Весело...

    И така човека получаваше привидно уважение. Фалшиво. Хората му казваха добър ден и той живееше
    с мисълта, че го уважават, но всъщност получаваше точно толкова уважение колкото си даваше сам!

    Така както се отнасяш към себе си, така се отнася и света към теб, защото ти и другите сте едно.

    Какво е себеуважение?
    Да действам, да мисля, да се чувствам по начин по който е най-благоприятен за мен самия.
    Да правя най-висшия избор за себе си (като най-висшия избор за себе си, разбира се е и най-висшия за друг).

    И да разгледаме сега тези изказвания "Ти не ме уважаваш, ако ме уважаваше щеше да ми звъннеш еди кога си".
    А ако аз не съм чувствал желание да се обадя?
    Тогава себеуважението ми подсказва да следвам себе си и аз не се обаждам.
    Тогава другия започва да ми вменява вина, че не съм му се обадил. Следователно той има изискване за това,
    кой трябва да бъда аз. Кой в случая проявява неуважението, аз или другия?

    Виждаме как уважението често се бърка от хората със задължението.
    С желанието да моделираме другите, така че да са ни удобни и да ни обслужват нуждите.
    Един самодостатъчен човек не би имал НУЖДА да бъде търсен, а би осъзнал, че ще е търсен тогава, когато
    избора е взаимен...

    Уважението НЕ Е задължение!

    Друго често срещано още от комунизма бъркане е страхопочитанието да се счита за уважение.
    "Аз съм ти баща, ти трябва да ме уважаваш" или "Аз на баща си не съм си позволявал никога да му отговарям!"
    И така казват, аз уважавам баща си.
    Поканван всички, които мислят така да използват точните имената на нещата, а именно:
    "Аз проявявам страхопочитание към баща си"
    Да не говориш, когато чувстваш, че ти се говори означаваш да отречеш себе си, заради някой друг.
    Това никога не може да е уважение, защото това никога не може да бъде себеуважение.
    Само човек, който уважава себе си може да уважава друг.

    Друг пример - дете тъпкано и унизявано от родителите си с години.
    Един ден става и им казва, престанете, така не е редно.
    Те остават същите, детето прощава. Казва им - простих ви и си отива от живота им.
    Родителите казват - леле, какво неуважение, а уж казва, че ни е простил, какъв лъжец.
    Важно е да не се бърка уважението със самоунищожението.
    Да простиш не означава, че ще продължиш да понасяш негативното отношение.
    Проява на най-висше уважение към другия е да го освободиш от това да понасяш негативите му и така
    той да има възможност да преосмисли поведението си и да израстне.
    Ето как себеуважението води до уважение. Аз уважавам родителите си и затова не им позволявам да
    ме унизяват или да се държат с мен недостойно (и така проявявам и уважение към себе си).


    Това, че съм простил, не означава, че ще допусна пак да бъда подложен
    на това отношение.

    Активен
    Stan
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 40


  • Град: Велико Търново
  • « Отговор #3 -: Октомври 11, 2012, 09:51:17 »

    Друго често бъркане на уважението е с обслужване на нуждите и празнините на друг човек!
    Да имаш нужда от комплимент и когато ти се направи да кажеш - той ме уважава.
    Или да кажеш - ти не ме уважаваш, защото не ми каза Добър Ден...
    Това не е вярно и това не е неуважение, това показва просто нуждата на другия човек от внимание.
    Когато човек чувства, че иска да каже добър ден той го прави, това не трябва да се превръща в задължение.
    Аз пък ще ви кажа сега, че е акт на най-голямо неуважение да кажеш ДОБЪР ДЕН...ако не чувстваш в момента, че искаш да го направиш, но въпреки това го правиш.
    То е лицемерно изказване направено на сила, само и само да избегнем негодуването на другия човек! Ето това вече е неуважение и към себе си и към другия.
    Какво уважение проявявам аз, ако казвам добър ден от страх или задължение? Човека ще получи един празен акт.
    Но ако го кажа, когато усетя и е заредено с цялото ми желание и любов, ЕТО ТОВА ВЕЧЕ ИМА СТОЙНОСТ!

    Аз намирам за неуместно да се използва уважението за манипулиране на другите.
    « Последна редакция: Октомври 11, 2012, 09:57:47 от Stan » Активен
    balar
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 88


  • Град: В КЪЩИ ПРЕД КОМПА
  • индиго ама ренегат:)

    « Отговор #4 -: Октомври 11, 2012, 14:06:21 »

    Един древен философ е дал рецепта за подтискане на Егото. Не споменавай нищо което би прозвучало ката самохвалство. Дори след като отпиеш вода и после я изплюеш неспоменавай за това.  Книгата на Диоген Лаерций  "Животът на философите" е идеална за всеки който сериозно е решил да води битка със себе си. Можете да я откриете в някоя оцеляла по-чудо библиотека. А покрай нея има и други хубави книги. Такива вече не се издават или поне аз не съм виждал.
    Активен
    Stan
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 40


  • Град: Велико Търново
  • « Отговор #5 -: Октомври 11, 2012, 14:35:46 »

    Също книгата "Учението на Буда" има подходящ материал по въпроса...

    Балар, книгата която препоръчваш, има няколко бройки от нея тук:
    http://knizhen-pazar.net/index.php?search=%C6%E8%E2%EE%F2%FA%F2%20%ED%E0%20%F4%E8%EB%EE%F1%EE%F4%E8%F2%E5&searchin=title
    « Последна редакция: Октомври 11, 2012, 15:43:08 от Stan » Активен
    balar
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 88


  • Град: В КЪЩИ ПРЕД КОМПА
  • индиго ама ренегат:)

    « Отговор #6 -: Октомври 11, 2012, 22:17:01 »

    Намерих тази която посочваш. Ама на английски.
    Активен
    Stan
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 40


  • Град: Велико Търново
  • « Отговор #7 -: Октомври 12, 2012, 09:31:37 »

    Намерих тази която посочваш. Ама на английски.
    Може би тук:
    http://www.book.store.bg/p2539/uchenieto-na-buda.html
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    ЕГО и АЗ - есенцията на идеята за Пътя и Духа... и Човека « 1 2 »
    Духовни учения
    Administrator 18 2767 Последна<br />публикация Септември 06, 2010, 21:25:28
    от DArkAngel
    Странника и Пътя
    Духовни учения
    delfin 7 1947 Последна<br />публикация Ноември 20, 2009, 21:37:10
    от delfin
    Живот по пътя на изцелението
    Духовни учения
    Админ 0 1386 Последна<br />публикация Януари 28, 2010, 18:00:10
    от Админ
    Книга за Пътя и Неговата Сила - Лао Дзъ
    Книги
    Странник 0 2244 Последна<br />публикация Март 27, 2010, 00:49:56
    от Странник
    ОШО - човекът, който ме наставлява по пътя ми ...
    Духовни учения
    Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso 12 2996 Последна<br />публикация Септември 20, 2011, 20:10:23
    от Selinna

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright