Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Размисли за ситуацията напоследък(и не само) - разговори с Уолъс Черния Лос  (Прочетена 759 пъти)
Selinna
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 255


  • Град: София
  • « -: Септември 29, 2012, 13:21:00 »

                                                     Разговори с УОЛЪС ЧЕРНИЯ ЛОС  

    "Светът е като балонче в ръцете на дете. Един ден детето пораства, хвърля играчката си и престава да се интересува от нея. Така и ние сме се превърнали в хора, населяващи една захвърлена планета.
    А е имало време, когато сме познавали аромата на земята и лекотата на семето, когатоо сме вдишвали вятъра, когато чертозите на тялото ни са се нуждаели от морската сол, когато сме оставали дъжда да мие кожата и съзнанието ни. Понякога ни е обземала почуда, че Земята е звезда, че гя е красива, топла и вечна в безкрая на вселената и че именно на нас, обикновените смъртни, ни е дадено да ходим по нея. Тя облагородявала нашите стъпки. Тя била нашето щастие и нашата съдба.
    Това е било времето, когато сме били способни да чуваме света. Ние сме знаели, че някъде в безкрая съществува един глас, който ни говори. Ние сме разбирали, че птицата, прелитаща по небето, ни носи някакво послание. Ние внимателно сме се вслушвали в тайните и загадките.
    Между тялото и съзнанието ни царувала хармония и между тях се движели изтоци от информация, чийто смисъл сме разбирали.
    Тогава сме знаели, че присъствието на другия ни е необходимо. Той бил подобен на нас и ако все пак сме се стремели да го докоснем, да влезем в контакт с него, то е било именно заради това, че е различен от нас. А за да може този сблъсък да бъде плодотворен, е било необходимо да се вслушаме в човека отсреща, в този друг. Тогава ние сме знаели как да правим това.
    Днес песента на света е замлъкнала - нещата вече не са онова, което са. Ние прехвърлихме на други на машините, наречени скенер или ехограф грижата и отговорността да се вслушват в нашето гяло Гласът на хората, викащи съвсем наблизо, се губи в празнотата.
    Символите вече не властват. И изведнъж, подобно на световъртеж, ни обзема тревога и страх. Промъквайки се от света на знаците към света на фактите и явленията, ние сме обзети от усещането, че сме изгубили нещо по пътя. Ужасяващо омаловажаване. Именно извършването на това движение отгоре надолу се нарича „пропадане в пропастта" или „опропастяване". И как иначе да го наречем, когато днес все още ни се случва да изпитваме носталгия по времето, когато смъртността е била така висока. Очевидно онова, което ни липсва, не е варварството, всекидневното насилие, невежеството. Не, единственото нещо от това време, за което наистина съжаляваме, е онзи тих, нежен и близък глас, който ни говореше за света, за самите нас. Глас, който загубихме...
    Тишината е добра, защото помага за размисъла, за медитацията и за оценяването на значението и величието на всяко нещо. Глухотата обаче съвсем не е желателна. И все пак именно тя царува днес в нашия свят.
    "  - Пако Рабан "Индиански урок"


    За тези, които не са чели книгата ще кажа, че цитатът не е пълен, защото натам авторът разказва за пътешествието си. Това което искам да кажа, че макар и цитат е много верен... ...Да може да е поредния и да остане - както сигурно и ще се случи - глас в пустиня... Цитатът е провокиран по повод стеклите се напоследък обстоятелства и последната тема, където няколко човека се оплакаха от начина на писане на техен съфорумец и най - вече от изявената почти постоянно от него критика..
    Понеже аз надали ще се изразя толкова добре колкото Пако Рабан ще цитирам какво казва той:

    "Тогава сме знаели, че присъствието на другия ни е необходимо. Той бил подобен на нас и ако все пак сме се стремели да го докоснем, да влезем в контакт с него, то е било именно заради това, че е различен от нас. А за да може този сблъсък да бъде плодотворен, е било необходимо да се вслушаме в човека отсреща, в този друг. Тогава ние сме знаели как да правим това."

    Аз не желая да защитавам този човек - знам, че няма нужда - той и самичък се справя с тази задача... ..искам да отбележа тъжната картинка, поради която се отказах да влизам и да чета всичко в този форум. Просто при вида на толкова самоизтъкващи се и същевременно обидчиви същества ми става тъжно и тегаво... Няма да ви обвинявам - надали вие сте виновни за състоянието в което сте. Форума НЕ Е само за духовно развитие - В него има от всичко по - малко и знам, че това ви е пределно ясно.

    Бих помолила хората в този форум да ми отговорят на няколко въпроса:

    Защо имате претенции да задавате въпроси, а не приемате след това някой да ви отговаря? Какво целите след като вече сами сте си отоговорили?
    Ако искате развитие защо не приемате, не чувате и не виждате нищо около вас, а само вътрешните си светове  и вътрешните си изводи?
    Прави ми силно впечатление, че повечето от вас тук четат само изреченията отгоре - отгоре и нямат възможноста или може би желанието да вникнат в смисъла на думите? Защо това е така?
    Спестете ми романчетата за интуицията и това, че сте индигота/кристали/елмази и други производни.. Това не би следвало да е оправдание за поведението ви! Дори и да сте такива надявам се осъзнавате, че това не ви прави неприкосновени и безсмъртни?
    Също така ще помоля да ми се спестят дългите постове подобни на "Всичко е любооов - обичайте се и бля - бля - бля" начела съм се и съм се нагледала за две години на такива постове.

    Ще ви бъда благодарна да отговорите кратичко и чистичко защо мислите, че това е така? Вие не сте глупави и се надявам, че разбирате какво имам предвид!

    « Последна редакция: Септември 29, 2012, 13:43:02 от Stihl » Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    VET
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 25

    « Отговор #1 -: Септември 29, 2012, 13:32:09 »

    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #2 -: Септември 30, 2012, 17:33:26 »

    Ако разбираш, ще те разбират. Ако чуваш другия, ще те чува и той. А ако само искаш да бъдеш разбран, а сам не разбираш, няма да се получи - рискуваш да останеш като глас в пустиня. Говоря по принцип, не визирам тебе конкретно. Ако искам, ще те разбера. Ако не искам, каквото и както и да говориш, няма да те разбера.

    Казваш, че ти е писнало да четеш за любоооов...може би ти е писнало да четеш и  за това, че другия отразява собствената ни реалност, отразява нас, получаваме обратно това, което изпращаме. Важен е мотива, намерението, с което правим нещо. С други думи мотивацията, намерението, с което си изпратил нещото...дали във виртуала, дали като думи, мисъл или по друг начин...се връща към тебе обратно. Ако не уважавам човека срещу мен, който и да е той, и не желая да разбера какво казва, как да очаквам да получа уважение и разбиране? В най-добрия случай ще срещна мълчание Усмивчица, глас в пустиня:).

    Казваш, че не ти се влиза в тоя форум...тук поне нещо мърда, има движение и развитие. Другите форуми по мои наблюдения, са замръзнали, атмосферата е застинала. Като вляза, какво виждам? Застинала атмосфера и безкрайни безплодни размишления. Но това е което аз виждам, за други със сигурност е интересно и полезно.
    Та всичко зависи от нагласата, ако не ти харесва да виждаш нещата по начина, по който ги виждаш, промени нагласата.Всеки си има свои начини за това.Усмивчица

    Ще цитирам вдъхновения амейз:

    Къде отиваш знаеш ли, кажи,
    битката свирепа не ще сама да свърши,
    оплетен на ума си в тънките лъжи,
    моля те предай се, преди да те прекърши.

    Стана доста дълго, но...Дарки, с теб сме се срещали тук в тоя форум, и аз съм разбирала твои изказвания по своему, както и ти си разбирала моите по своему. Но идва момент, когато става ясно, че нито ти имаш нещо против мене, нито аз против тебе, и въпроса се изяснява. И любимата ми реплика от един филм, където баща и син разговарят, и единия казва на другия: аз нямам проблеми с тебе, ти имаш проблем с мене.
    И финалната сцена от филма: героят тръгва да се качва на самолета, обръща се и казва: ...and remember, you can't go alone. Nobody can...
    Сега аз не знам дали харесваш емотикони, или не харесваш. Но понеже аз ги харесвам, ще сложа. А ти как ще го възприемеш, ти си решаваш.
    « Последна редакция: Септември 30, 2012, 17:39:42 от shining_star » Активен
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #3 -: Октомври 01, 2012, 10:59:38 »

    Цитат
    Ако разбираш, ще те разбират. Ако чуваш другия, ще те чува и той. А ако само искаш да бъдеш разбран, а сам не разбираш, няма да се получи - рискуваш да останеш като глас в пустиня. Говоря по принцип, не визирам тебе конкретно. Ако искам, ще те разбера. Ако не искам, каквото и както и да говориш, няма да те разбера.

    А защо според теб има хора, които всякаш разбират всички, а тях почти никой не ги разбира?  
    Не трябва ли, ако имаш желанието за развитие да не си на принципа ''Ще си разбрам каквото си поискам, който си поискам и както си поискам"?  
    Цитат
    Казваш, че ти е писнало да четеш за любоооов...може би ти е писнало да четеш и  за това, че другия отразява собствената ни реалност, отразява нас, получаваме обратно това, което изпращаме. Важен е мотива, намерението, с което правим нещо. С други думи мотивацията, намерението, с което си изпратил нещото..

    Не ми е писнало да чета за любовта като за любов, а тези постове дето нямат едно изречение по самата тема, а просто даден човек идва и казва нещо от рода "Не се сърдете и се обичайте, защото всичко е любов и... т.н." плюс купища слънчица, розички и тем подобни - сещаш се за кои коментари говоря. Какъв е смисъла им в конкретна тема? Айде за Говорилня - Ок ..ама иначе?
    Огледалния смисъл според мен идва от друго.. ..В даден диалог примерно единия човек говори за едно, другия за друго и всеки се опитва да убеди срещуположния в своята си гледна точка. Единия човек изразява гледната си точка, докато другия го слуша, после този друг човек казва "Да, ти си прав, обаче не мислиш ли, че..." и вкарва неговата си гледна точка. Опитваш се, както се казва, да говорите на един език. Има го навсякъде и във всички сфери това нещо. Сиреч се стига до извода, че пасивен конфликт или спор е самото общуване като цяло Усмивчица Иначе няма да има обмен на информацията и не стигаме доникъде.
    А вече мотива и самото намерение/енергия с, които говориш определят накъде ще отиде този пасивен конфликт - дали ще се обърне в директен спор, или ще затихне като всеки си е получил и приел нова информация ^^

    Цитат
    Казваш, че не ти се влиза в тоя форум...тук поне нещо мърда, има движение и развитие. Другите форуми по мои наблюдения, са замръзнали, атмосферата е застинала. Като вляза, какво виждам? Застинала атмосфера и безкрайни безплодни размишления. Но това е което аз виждам, за други със сигурност е интересно и полезно.

    Не съм влизала по другите форуми кой знае колко, но по мой наблюдения си права. Дето се вика.. ..За извънземните ние сме извънземи  Ухилен
    Ама сега като им е интересно няма да ходим и да им разваляме световете дето са си изградили с толкова труд...  Нека си се занимават там с нещо, щом не вредят на другите и най - вече на себе си хаха
    И точно, защото от време на време тук се забелязва някакво движение още се подвизавам тук. Аз и като не писах, отвреме - навреме, влизах да видя как сте. За мен самото място си има сантиментала стойност  Плезещ се

    Цитат
    Та всичко зависи от нагласата, ако не ти харесва да виждаш нещата по начина, по който ги виждаш, промени нагласата.

    Отново искам да ти кажа, че искренно ти се радвам на начина по който пишеш Шайни.  
    Чистичко, кратичко, ясно. Не ти е дълъг поста, миличка..
    Много ще е хубаво, ако хората, които имат/ха против начина на писане на Вожда прочетат точно този ред и да си извадят изводите самички (ако вече не са)..

    Цитат
    Сега аз не знам дали харесваш емотикони, или не харесваш. Но понеже аз ги харесвам, ще сложа.
    Айде и от мен една по случая




    « Последна редакция: Октомври 01, 2012, 11:11:05 от DarkAngel » Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #4 -: Октомври 01, 2012, 12:49:51 »


    ...сякаш разбират всички, а тях като че ли никой не ги разбира - това е едностранна комуникация, говори със себе си, или сам си говори. Такива хора, както си забелязала, говорят сами със себе си. Тях не ги вълнува дали ги разбират или не, или кой как и какво разбира - това не е диалог, това е монолог. Усмивчица На такъв човек нищо не можеш да му кажеш, той не приема, само предава. Или "ни приема, ни предава".


    Защо ги има ами...такава им е нагласата, на такава вълна са. Усмивчица
    Както има и хора настроени на "въпреки", да спорят, да се конфронтират...за тях   не е разговор, ако няма противопоставяне и желание да "наложат своето".

    Конфронтацията и неразбирането /както аз го виждам/, се получава, когато не приемаме гледната точка на другия и искаме да го убедим, да наложим своята. От това  идва неразбирането, от неприемането на другия, на неговото виждане и позиция. Иначе ние може да сме /както и сме/ с различно виждане, опит, нагласа...но ако аз разбирам, уважавам и приемам твоята позиция, а ти моята, ще има правилна комуникация - тогава никой не гледа да убеждава и налага своето, тогава има споделяне: ти ми казваш твоето мнение и аз го разбирам и приемам, и аз ти казвам моето, което е различно, и ти го разбираш и приемаш. Няма да изглежда като спор, конфронтация - и двамата ще знаем, че не се конфронтираме, а споделяме.

    То е както в един оркестър - всеки свири неговия си тон, неговата партия на неговия инструмент, и заедно звучат в хармония.

    Аз също ти се радвам за всичко, което виждам в теб.
    И това не е изтъркана клиширана фраза, I'm what I see into you!!






    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Философски мисли и размисли
    Езотерика
    delfin 5 7164 Последна<br />публикация Август 12, 2011, 13:17:39
    от Финист
    dana2012 и нейните разговори с Бог « 1 2 ... 17 18 »
    Въпроси и отговори
    giti 256 15394 Последна<br />публикация Февруари 07, 2012, 18:07:43
    от Мислещ
    Разговори с Бога!!!
    Книги
    The One 5 1570 Последна<br />публикация Август 28, 2010, 02:28:00
    от The One
    Информация,Избор,Съвет,Решение,Край на ситуацията
    Необичайни преживявания
    Misli 1 942 Последна<br />публикация Декември 20, 2010, 03:07:01
    от Eona Lightholder
    Подуване на черния дроб
    Изцеление от природата
    Админ 1 5321 Последна<br />публикация Март 24, 2011, 12:35:13
    от Теменужка

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright