[Аэ съм]

Разгледай поотделно първите 3 глави на Eвангелието на Лука и Евангелието на Матей.
Запиши си на един лист събитията, които са описани в едното и в другото - до 12-та година от живота на Исус.
Мисля, че с твоите интереси към историята, ще ти бъде интересно да сравниш двете описания и да се опиташ да помислиш възможно ли е да се случат така, както са описани, с един човек.

  В евангелието на Матей се споменава страшно малко за живота на Исус до 12 година. Нормално е тук да става въпрос за различни истории в различни моменти от живота на Исус.

  Чел си новия завет, така ли...я пак го прочети. Самия Исус говори за прераждане и това го има черно на бяло.

   и ако искате да знаете, тоя е Илия, който имаше да дойде, но не го познаха и постъпиха с него, както си искаха...

   Предполагам знаеш, че свети Илия се е възнесъл жив на небето, издигнат от огнена колесница. Нормално е като излезе някой светец или дори Месията да го вземат за завърналия се Илия. Ако все пак те са го взели за прероден, то защо тогава в цялата история по тези региони никой не е вярвал в прераждане по онова време. Пак казвам, прераждането и кармата са източни подправки към световната религия.
   Ако наистина имаше такива работи мислите ли че Исус е щял да ги подмине, мислите ли че най-ранните светии, а и по-късните, са щели да ги подминат тъй бързо. Сигурен съм че Исус тогава въобще не е знаел за термините карма и т.н., не ги е чувал около себе си.
   И друго, да припомня, че само някои изключително възвисени духовно личности, светии, могат да се връщат на земята обратно в плът и кръв. Защото имат мисия към човечеството. А мисията на самото човечеството е да се спаси.


"На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (Евр. 9:27)



http://www.pravoslavieto.com/inoverie/petar_dunov/uchenie.htm

 Ако не ви мързи или имате време прочетете тоя труд и вижте гледната точка на Църквата.


Йеромонах Висарион и о. Сергей разгледаха и абсурдната индуистка идея за прераждането на човешката душа в различни тела, горещо споделяна от Дънов и Ванга в противовес на апостолските думи: "На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (Евр. 9:27). Според отците учението за карма и самсара е плод на погрешното прехвърляне на принципа на цикличността в природата върху живота на личността. Тази заблуда води до духовно и нравствено разслабване на човека, който така става склонен съзнателно и подсъзнателно да се самоизвинява за сторените грехове, воден от лъжливата надежда за "многото възможности на бъдещите прераждания". Ала всъщност няма по-голяма трагедия за духовното усъвършенстване на човека от това религията ти да те лишава от общуването с личен и истински Бог, Комуто можеш да говориш само както личност може да говори с Личност. Дъновизмът, за съжаление прави именно това - размива границата между човека и Бога, между творението и Твореца, и така лишава последователите си от потребността и възможността да се обръщат в покаяние към личния Бог, към най-Прекрасния и Съвършения. Затова те по-скоро се вълнуват от активирането на "хилядолистника" си (мним орган и символ на развито духовно съзнание), отколкото от дара на смирението, който помага на човека да преодолее своята самоувереност и да прошепне: "Господи, помилуй мене грешния". Именно Иисусовата молитва винаги е била пътя на православните светии. В тази връзка, отговаряйки на въпрос за това дали медитативните, заклинателните и танцовите практики на дъновистите (напр. паневритмичното изобразяване на пентаграм в кръг) имат отрицателно влияние върху духовното ни пространство, о. Висарион каза, че участието в църковните тайнства и Иисусовата молитва са най-добрия духовен щит на православните християни и на православна България спрямо окултните действия на религиозни общности като Бялото братство.

 ИЗточник: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=41665

[shining_star]

Добре, за Илия както и да е, това им е становището.
Но за другото не съм много съгласна, ето например това за слепия по рождение: питат Исус поради чий грях, н е г о в  ли, или на родителите му, тоя човек се е родил сляп? Исус отговаря "нито негов, нито на родителите му, а за да се явят в него Божиите дела.

Как смяташ, дали е възможен този диалог, ако хората по онова време, както и самия Исус, не са вярвали в прераждане?

...а че идва от изток това е ясно.

Хайде Илия е бил взет, ами това?...
Но както и да е, да не спорим. Това за рая и ада "за вечни времена", мисля, че е било наложено от църквата. А може и да не е...може това да са огромни, необятни периоди, които ние с нашия разум не можем да проумеем.

[Аэ съм]

http://www.pravoslavieto.com/inoverie/reincarnation/istina_ili_luzha.htm


  Ей това е доста интересно. Пак изразява мнението на Църквата, но ми се струва доста интересно, та затова давам линк. Говори се че в ранната версия на индуизма прераждането хич не е било споменавано. Ако приемем че цялата идея е наистина доста фалшива, то има голяма логика в това - да е било изфабрикувано по-късно.

[Аэ съм]

Мисля че ще е много полезно, ако публикувам и текстове от този линк:

Прераждането - истина или лъжа?

Съществува ли прераждане и съвместимо ли е то с християнството? От време на време жълтият печат поднася платени сензационни истории за деца, които си спомняли предишни животи. После се оказва, че тези случаи са най-обикновени мистификации. Но ако прераждането важи за всички, защо само някои хора могат уж да го потвърдят, а милиарди други - не? Психологията смята, че всъщност става въпрос за едно често явление, наречено с френското название "дежа вю". При него човек преживява като личен опит нещо случайно чуто, видяно, прочетено.

Прераждането е присъщо преди всичко на индуистката митология. То не се споменава в най-ранните й писания - "Ведите", а в по-късните - "Упанишадите". Илюзията за прераждане възниква в дълбока древност, когато хората живеят в лоното на природата заедно с растенията и животните и смятат, че душите им след смъртта преминават в тях.

 

Теософите и дъновистите настояват, че за прераждане се споменавало в Библията. Самият Христос бил казал, че св. Иоан Кръстител бил прероденият пророк Илия. Наистина Господ казва за Своя Предтеча: "И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде" (Мат. 11:14). Дали това означава, че св. Иоан е прероден Илия или Иисус има нещо друго предвид?

Според Свещеното Писание мисията на Илия е да подготви избрания народ за пришествието Господне на земята. Ако св. Иоан Кръстител е духовно равен на Илия, това означава, че вече се е изпълнило пророчеството за идването на Месията.

Освен това, може ли човек да се прероди преди да е умрял? Библията разказва, че пророк Илия е взет жив на небето (Сир. 48:1). Как той може да се прероди, щом не е умрял с тяло? Оказва се, че твърдението за прераждане на Илия в Иоан Кръстител е нескопосана измислица.

При срещата с човека, роден сляп, апостолите питат Христос кой е съгрешил, "тоя или родителите му, за да се роди сляп"? (Иоан.   9:2). Някои твърдят, че тук се загатвало за прераждане и карма. Но ги опровергава отговорът на Самия Иисус, който казва: "Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му" (ст.3). След което Той излекува слепия с едно докосване.

 

Възкресение Христово, Хорос.Вярно е, че Библията никъде не отрича прераждането. Но също така е вярно, че тя никъде не говори за прераждане. Ако съществуваше прераждане, Библията в никакъв случай не би го отминала без внимание.

Не издържа и на елементарна критика твърдението, че текстовете за прераждане били отстранени в по-късните й редакции. Основната идея на Божието Слово е възкресението - духовно и телесно. Самата идея за възкресението е несъвместима с идеята за прераждане. Със същата логика може да се каже, че Библията никъде не отрича например  мюсюлманството. Причината е, че мюсюлманството се появява чак 600 години след написването на последната библейска книга. Не може да се говори против нещо, което още не се е появило.

И днес звучи актуално предупреждението на ап. Павел в Посланието му до колосяните:

    "Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа" (2:.

Архимандрит д-р Павел Стефанов

[Аэ съм]

Ето и друго:


Има ли прераждане според Библията

Напоследък се среща многобройна литература, проповядваща вяра в кармата и прераждането. Авторите на тези книги не само че не отричат и не се противопоставят на християнството открито, напротив, те твърдят, че Библията (респективно християнството) приема вярата в прераждането, а Господ Иисус Христос бил (според тях) само един велик учител (такъв като Буда, Кришна, Мохамед), едно от многобройните въплъщения (аватари) на Божеството. Той ни бил открил една малка частица от истинското (всемирно) познание.

В сбита форма учението за прераждането се състои в следното: основен закон в духовния живот е развитието на душата, а за това един живот не бил достатъчен. Понеже не може в краткия период на едно земно съществуване да се достигне съвършенство, душата се вселява след смъртта на тялото (след повече или по-малко продължително време) в друго, ново тяло, за да продължи в него пътя на самоусъвършенстване. Тези, които тук не правят зло, в другия си живот или ще се преродят като духовни водачи, или ще се освободят от прераждания. Накрая всички ще се слеят с Абсолюта. Отделните личности са маVя - т. е. илюзия. Всички сме частици от Бога, т. е. богове, но на ниско стъпало на усъвършенстване.

За съжаление много православни християни все повече се увличат в учения, проповядващи прераждания (индуизъм, вайшнавизъм, дъновизъм и др.), и смятат, че християнската им вяра е съвместима с тези нови убеждения. Често хора, определящи се иначе като православни християни, заявяват, че всъщност дори Библията учела не за частен и всеобщ съд след смъртта, а за смърт, карма и следващ живот на земята.

Налага се да отговорим на въпроса: има ли прераждане според Библията? Съвместима ли е вярата в Спасителя и Неговото учение с вяра в неограничен брой прераждания?

Свещеното Писание ни открива Бог като Триипостасен Творец и Промислител. Той е сътворил света от любов, а човека е поставил като разпоредник и съуправител - венец на Неговото творение. Бог е сътворил човека по Свой образ - дарил го е с безсмъртна душа, свободна воля, с ум и чувства, и го призовал към богоуподобяване (Бит. 1:26-27). Нашите праотци Адам и Ева са били създадени с възможност за безсмъртие. Смъртта е една от горчивите последици на греха, който е внесъл повреда в нашата природа. Тя е двояка: физическа - смъртта на тялото, и духовна - отделянето на човека от Бога (срв. Бит. 3 гл.).

Какво става с душата след смъртта според Свещеното Писание, преражда ли се тя в друго тяло?

В книга Псалтир можем да намерим ясен отговор на поставения по-горе въпрос. В псалом 9:18 (срв.48:15) Псалмопевеца нарича нечестивци тези, които не изпълняват Божиите заповеди и по този начин забравят Бога: "Да си идат в ада нечестивците, - всички народи, които забравят Бога".

Участта на нелюбещите и нетърсещи Бога души е в ада и следователно, те нямат възможност да се преродят. Някои може би ще си помислят, че праведниците ще се преродят, за да се усъвършенстват още повече в доброто. Не! В Пс. 77:39 е изразена идеята, че всички хора, както праведни, така и грешни не се прераждат. Тук ясно личи несъстоятелността на мнението, че Библията била учела за прераждане. В целия псалом се разкрива Божията милост към евреите, въпреки че те непрекъснато са се противили на Бога в пустинята (през време на четиридесетгодишното си странстване) и не са изпълнявали волята Му. Въпреки това Бог не ги е погубил. "Той помнеше - пише св. Псалмопевец, - че те (в см. хората) са плът, дихание, което отива и се не връща."

В книга Йов библейската истина, че няма прераждане, е доста ясно отразена. "Разведрява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе, не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече" (Йов. 7:9).

Размишлявайки за преходността на земния живот, праведният Йов изповядва: "Краят на годините ми иде, и аз заминавам на път невъзвратен" (Йов. 16:22).

От гореказаното е ясно, че Словото Божие учи, че след физическата смърт душата не умира. Тя отива в ада или в рая (душите на праведните след Христовото изкупително дело), но не се връща на земята, не се въплъщава в никакво тяло.

В книгата на св. прор. Исаия (38 гл.) е описано страданието на юдейския цар Езекия (727-698 г. пр. Р. Хр.). Последният е бил на смъртно легло и с дълбоко прочувствени думи се е обърнал към Подателя на живота: "Казах в себе си: когато преполових дните си, трябва да вляза в портите на преизподнята; аз съм лишен от остатъка на годините си. Аз казах: не ще видя Господа, Господа в земята на живите; не ще видя вече човек между живеещите в света" (ст. 10-11).

Езекия изповядва общата за старозаветните хора вяра, че душата след смъртта на тялото ще отиде в ада, и надеждата, че Спасителят ще въведе душите на праведните в рая, защото така учи Бог чрез Своето слово, записано в св. Библия от боговдъхновени мъже. Затова и Езекия не мисли, че ще се прероди, но че няма да види повече земята на живите и там не ще може да "види" Господа - т. е. не ще може да върши добри дела, които водят до съзерцаване на Бога както тук на земята, така и в отвъдното.

Знаем, че след смъртта човек не може да извършва никакви дела, включително не може и да се покае. Езекия също е знаел, че само докато е жив може да се разкае за греховете си, че след смъртта си няма да има възможност за това. Ако имаше прераждане, едва ли Езекия щеше така умилно да се обръща към Бога със сълзи на покаяние, защото щеше да знае, че макар тук и сега да е грешил, то след прераждането си, в другия си живот на земята, може да се усъвършенства духовно, да изкупи грешките си със страдания и да се надява на по-добро прераждане. Щеше да се надява в другия си живот да постигне нирвана или пък да се слее с безличния Абсолют. Но не, Езекия знае богооткровеното учение на Св. Писание за състоянието на душата след смъртта, и че от ада може да го избави само Изкупителят Бог, но при условие, че той искрено се откаже от греха и възжелае от все сърце да служи на Бога приживе.

Голяма част от тези, които, считайки се за християни, смесват своята вяра с вяра в прераждането, смятат, че в Мат. 11:10-14 и Мат. 17:10-13 се говори, че св. прор. Илия се е преродил и сега е св. Йоан Кръстител. Но това е само на пръв поглед - смисълът тук е, че св. Йоан Кръстител е смел изобличител на греховете на юдеите, такъв, какъвто е бил св. пророк Илия. Сам св. Йоан Кръстител заявява, че не е Христос, нито е пророк Илия (Йоан 1:12-27).

Според защитниците на прераждането, за да може душата да се въплъти, тя трябва да е напуснала предишното тяло. В случая дори и да имаше прераждане, това е невъзможно, защото както знаем св. прор. Илия не е умрял, а е взет жив на небето (4Цар. 2:14). Също така, ако юдеите вярваха в прераждане, а не във възкресение, те не биха сметнали Христос за възкръсналия св. Йоан Кръстител, който е починал ок. 31 г. сл. Р. Хр., т. е. две години преди смъртта и Възкресението на Спасителя.

Привържениците на вярата в кармата и прераждането сочат като основание, че и Библията проповядва това учение - в Йоан 9:1-2, където се повествува за изцерението на слепородения. При изцеряването му апостолите попитали Господ Иисус Христос кой е съгрешил - слепороденият или родителите му, та се е родил с такъв недостатък (ст. 2). Според вярващите в прераждането, светите апостоли явно също са вярвали в него.

Апостолите били свидетели на това как Спасителят преди това изцерил разслабения, като му казал: "Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо" (Йоан 5:14). Сега те споделили всеобщото мнение, че за греховете на родителите могат да бъдат наказани техните деца. То се основавало на неправилното разбиране на думите от Мойсеевото законодателство, че Господ "за вината на бащите наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода" (Изх. 34:7, 20:5; Числ. 14:18). Затова и Спасителят побързал да разсее недоумението им, като отвърнал: "Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му" (ст.3).

В проповедта на планината Господ Иисус Христос говори за това, че вярата ни трябва да бъде придружена с добри дела: "Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън" (Мат. 7:17-19).

Доброто дърво изобразява добродетелните и праведните, а лошото - непокаялите се. Участта на грешника след смъртта е в огъня, т. е. в ада. В Христовия разказ за жестокия богаташ и бедния Лазар (Лука 16:19-31). Тук образно Господ Иисус Христос ни предава както мъките на жестокосърдния богаташ в ада, така и блаженството на Лазар в лоното Авраамово. Ясно е, че всеки си получава заслуженото не в друго тяло, а в отвъдното.

Свети ап. Павел в посланието си до евреите пише, че "на човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (9:27), така "и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение (ст. 28).

Следователно както Христовата жертва е едно-кратна, така и човек живее само веднъж на земята, иначе би трябвало Господ Иисус Христос да се жертва за всеки един човек по много пъти - тъй като това е немислимо, така и животът много пъти.

В Свещеното Писание на Стария и Новия Завет се възвестява не прераждане, а всеобщ съд и възкресение. Ние, християните, не можем да вярваме едновременно в Страшния съд и в прераждането. Нека за миг да приемем, че както има справедлив и окончателен съд над всички, така съществуват и прераждания. При това положение възникват доста противоречия:

1. Ако човек чрез много прераждания достига до нирвана и се избавя от кармичните последици, то защо трябва да има съд, който окончателно да въздаде всекиму заслуженото? Страшният съд тогава би бил безсмислен и нереален.

2. Всеобщият съд би прекъснал преражданията, тъй като той е окончателен. С прекъсването на преражданията се прекъсва и възможността за освобождаване от прераждания. Пита се, нима справедливият Бог, Който не иска смъртта на грешника, а неговото покаяние, би прекъснал духовното усъвършенстване на Своите чеда?

Учението за прераждането не само е несъвместимо с Христовото учение, но то е изтъкано от много вътрешни противоречия. Ето само някои от тях:

Както споменахме по-горе, според това учение добрият живот и карма определят бъдещото добро прераждане и обратно. Това обяснявало защо някои в този живот се радват на успех и добро, а други страдат.

Ако съществуваха обаче минали животи и душата е съществувала по-рано, то:

    1. Би трябвало още от най-ранната си възраст, човек да притежава много знания и опит (натрупани в следствие от предишните животи). Ние обаче наблюдаваме точно обратното: знанията, опитът, уменията се получават и натрупват с годините в един живот.

    2. Никой човек не си спомня с какво точно е съгрешил или какви добрини е извършил в предишния си живот, респ. животи, и следователно с какво е заслужил страданията или безбедния си настоящ живот.

    3. Ако имаше прераждания, то всички хора без изключение трябваше да си спомнят предишните си животи, така както всички ние имаме съвест, която колкото и да е помрачена, ни изобличава и ни спомня всички лоши и добри дела, които сме извършили.

    4. Ако поддръжниците на вярата в прераждането ни опонират, че някои от нас са забравили предишните си животи или че само с помощта на гуру можем да си ги спомним, то ще отвърнем така: Ако човек не си спомня преражданията си то те са напълно безсмислени. Защо да страдаме, като не знаем защо сме наказани? Не е ли жестоко от страна на Бога да наказва някого за грях, който той не знае и за който няма чувство на вина? Не е ли все едно да бъдат наказани малоумни и невменяеми за техните грехове! Ако имаше прераждания Бог нямаше да ни остави в неведение и щеше да ги запише върху скрижалите на съвестта ни.

    5. Ако с помощта на духовен учител, чрез вършенето на добро могат да се обезсилят лошите последствия от предишния живот и може да се измени кармата, то тогава последната се отрича като неизбежен и абсолютно справедлив закон. Нали Бог е отредил чрез страдания в сегашния, човек да изкупва грешките от миналия си живот. А ако и сега грешим, също трябва да понесем вината си. Страданието сега за предишните, както и за настоящите грешки се приема за справедливо и никой човек не може да го отмени. Греховете против Бога могат да бъдат простени и изкупени само от Него.

    6. Не е ясно защо благочестиви хора страдат. След като са толкова благочестиви и добри, то явно в предишния си живот също са били такива (по закона на прераждането и кармата) защо сега страдат?

    7. В обществения живот, както и в развитието на цялото човечество въобще, трябваше да има голям духовен подем и напредък. След толкова много прераждания човечеството трябваше да е станало много по-духовно извисено от своите предшественици. Напротив - омразата, социалните напрежения, войните ни карат да мислим, че в повечето отношения ние сме станали по-лоши от нашите предшественици.

    8. Ако бъдат последователни и логични, то вярващите в кармата и прераждането не би трябвало да осъждат престъпника за неговото престъпление и да защитават потърпевшия. Престъпникът не е виновен, че е такъв, защото в предишния си живот не е могъл да се усъвършенства, имал е лоша карма и затова сега е такъв. Жертвата пък съвсем не е невинна. Тя вероятно в предишния си живот е била престъпник и сега "заслужено" е получил наказанието си.

Това са само някои от вътрешните противоречия в учението за прераждането. Господ Иисус Христос ни учи, че с вяра в Него, с дела съобразни с учението Му, чрез покаяние, изповед и причащение с Тялото и Кръвта Христови ние духовно се прераждаме и се богоуподобяваме. По Божия милост се надяваме да общуваме с Него и в Неговото царство.

Анна Маринова
ЦВ
Брой 16 от 2002 година

[Eona Lightholder]

Честно казано нито аргументите За ,  нито тези Против тезата има ли прераждане спрямо Библията са ми достатъчно твърди и въпросът си остава отворен.

Явно всички убеждения идват от личен опит , аз няма как да убедя някой друг ,какви спомени съм имала от 3 годишна , като такива неща не са ми четени или съм гледала . Спомен в бебешка количка , че искам възглавница и рева от безпомощност!!!!!!! Неща за които и собствената майка и баба не ми вярват , въпреки че им описвам детайлите , ми викат , че някой ми бил разказвал. Е странно как ще ми разказва някой как ми изглежда количката отвътре или еди коя си дрънкалка. и е такива неща . Сега примерно с моя син . Баба дойде специално да ми каже , въпреки че е много стабилен православен христянин , че малкия знае (на2 години ) 3 азбуки и цифрите на 5-6 езика , защото си ги спомнял , нямало друг начин . За това може да се спори , но аз също уча припомняйки си и рядко нещо наистина ново.

Незнам Рабено , пожелавам ти много интересни преживявания в търсенето , още ще се разгръща. Аз лично се радвам ,че се държиш за вярата и каквото и да става ,да намираш винаги нишката свърваща те с Бога, защото поне в това съм сигурна ,че ние сме в Него и той е в нас и това никога не се променя и всичко друго са подробности по Пътя.

[Аэ съм]

   Преди много четях Дънов, направо за всичко интересно, което намирах пред очите си, търсех да чуя какво е казал Петър Дънов. Но явно моя Път ме отведе по такава пътека, че в един момент думите му ми звучаха като някакъв присмех - не ме успокояваха, а дори ме наскърбяваха. Разбрах защо човек постоянно търси минали животи...Един християнски богослов четох, който казваше, че проблемите на човека с настоящите го карат постоянно да се връща в миналото - ако има ново работно място, мечтае за старото; ако не харесва някакъв нов етап в живота си, се връща към минали; и така. Бягството от тия проблеми, нежеланието да се справиш с тях, са породени от тия отрицателни чувства.
   Хората нямат смелост да зарежат всичко и да идат там дето им видят очите - сред природата - и затова се успокояват с такива неща. Човека от толкова разнородни права и задължения се е побъркал и вече не знае какво иска. Живеем в невероятен духовен хаос. Медиите ограничават словото на Църквата, а БПЦ се появява в медиите само, за да зарадва зрителите с някой евтин скандал. Тия скандали карат човек да се чувства добре, това е проблема. Отпускат го. Затова тия риалити предавания са толкова успешни. 

[shining_star]

Ще кажа само, че твърдението им, че господ, който е любов и т.н........може да осъди някого да гори в ада за вечни времена, за мене е абсурдно. Това би означавало да отрече сам себе си...

Да, знам позицията на светите православни отци, но това нищо не значи. Говорят, сякаш имат монопол върху истината......а истината не е тяхно притежание, не е ничий приоритет и притежание.

Иначе - да им бъде според вярата. Щом в това вярват, така да бъде.

[Eona Lightholder]

Аз незнам къде се пази истинското православно учение , предполагам в Атон или в малките манастири далече от светските попове.
Сигурна съм ,че кой каквото търси го намира. Ти какво търсиш Рабено , аз търся предимно разбиране на странните неща ,които винаги са се случвали около мен , да различавам кое е чудо , кое илюзия. На мен ми е помогнала вярата , не религията и не БПС или която и да е друга църква. А в миналото има също отговори , но не предимно там, има навсякъде , само трябва да си бдителен !!!

[shining_star]

Къде се пази ли, ами...в пещерите около Мъртво море, т.нар. свитъци от мъртво море...но тях като ги извадят на въздуха, се разпадат на прах.

А каквото от оригиналните текстове са изровили и запазили, се пази във ватикана.


Блудницата в откровението на Йоан е точно БПЦ.

[Аэ съм]

  Говорете за себе си. Ръката Господна отсъжда на всекиму дължимото - това го имаше в един филм. Това което свещениците защитават като истина не са го измислили те - това е измислено преди стотици, хиляди години, някои неща ги има дори отпреди Исус - говорим за светиите. Но не ща да се повтарям.
  Затова е важно грешниците или заблудените да бъдат обърнати в правата вяра. Щото тя е тествана и във време на мир, и на война, и на свобода, и на робство, и на щастие, и на тъга.


   

може да осъди някого да гори в ада за вечни времена, за мене е абсурдно

   Ако се считаш застрашена със сигурност би те смутило. Нали за това е даден живота? Тука той е просто прелюдия към нещо по-висше.

Иначе - да им бъде според вярата. Щом в това вярват, така да бъде.

   Смисъл - в каквото вярват, туй да им се случи? Силата на мисълта?
   Не знам, но трябва да кажа друга наистина доста неприятна за мнозина новина. Знаете ли каква е позицията(неофициална) на Църквата за децата-индиго? Че се различават от предишните по това, че тяхното бунтарство излиза извън всякакви норми и правила, не уважават онези авторитети, които трябва да се уважават(родители, Бог), когато изпаднат в тия бунтове. Лошото е че тия бунтари и революционери, които имат потенциала да палят цели парламента и да изпепеляват правителства и държавни устройства са поощрявани всячески от обществото под претекст различни, неразбрани и т.н. Да, вярно е, навсякъде около нас са, но кукловодите имат нужда точно от такива разрушители...

   

Ти какво търсиш Рабено , аз търся предимно разбиране на странните неща ,които винаги са се случвали около мен , да различавам кое е чудо , кое илюзия. На мен ми е помогнала вярата , не религията и не БПС или която и да е друга църква.

    Аз търся начин да заживея тих и кротък живот, на някое усамотено местенце, близо до корените си, по възможност най-далеч оттук. Какво повече му трябва на човек?

 

Блудницата в откровението на Йоан е точно БПЦ.

  Е как, като тя язди бик. Как успя да свържеш блудницата и бика точно с Българската православна църква? С Европейския съюз - да, там може...като се замисля само там може. Но не БПЦ седи в основата на тоя съюз, а Ватикана. А между двете църкви има една схизма, която се подава оттук-оттам... Но и съм съгласен, че Ватикана може да бъде оприличена на блудница. Документа, издаден от крал Пипин Къси през 8 век и който уж доказва автентичността на Ватикан, е фалшификат, но това се установява през 13 век от някакъв испанец. Ама смей да им го кажеш...

[shining_star]

Правата вяра не е да кажеш "тука е истината, това е правата вяра, останалото е заблуда и лъжа от дявола". За това говоря, а не че те не са прави, прави са.

Имат ли моралното право да съдят за децата-индиго, като и те са вършили престъпления, даже в името на Бога?...

Сега ако кажа един е Аллах и Мохамед е неговия пророк, ти какво ще кажеш? че това е заблуда ли, и не е права вяра. Щото видиш ли, само тяхната библия е свещено писание и само тяхната вяра е права. Това е, с което не мога да се съглася.

Не ти опонирам и не споря, Рабено. Просто говоря от друга перспектива.
Всеки иска да избяга, да отиде в гората. Там, в спокойната атмосфера между манастирските стени, е лесно да медитираш, там хората от хиляди години са правили само това и са създали атмосфера, казва един човек...тук в лудницата, посред тълпата на пазара в битката за  оцеляване,  е по-трудно. А  казват, че сега не е време да се бяга в пещерата и  ашрама, времето на пещерите и манастирите май отминава, сега времето изисква да останем тук и тук да осъществим /или не/ връзката си с Бога и да свалим рая на земята. Вече знаем, че адът е на земята . Рай в небесата, няма такъв... няма рай в небесата, след като умрем. Адът и раят са състояния на съзнанието, Бог работи чрез хората и каквото вържеш тук, ще бъде вързано и там.

[Аэ съм]

Идеята ми, когато споменах предишните ти "интереси", беше да се замислиш с какво християнството е по-различно от всичките досегашни и дали няма да изникнат впоследствие "неоспорими факти", които и от това да те разубедят.

   Че аз винаги съм бил християнин...

Но аз не бих могла да се чувствам благодарна за нещо, от чието "случване" не виждам абсолютно никакви резултати.

   Църквата е помогнала да се запазим като народ. Това че имаме скапана държава е друг въпрос. Нима предпочиташ да се зовем турци и да носим чалми?

Много са ми сложни тия неща.
Нито логика виждам - да са по описаният начин, нито аргументация,.

Опитваш се да си контра на това дето пиша. Защо не осъзнаете всички, че единствено Исус ще ни спаси?

   Evigilatus, ти в какво вярваш? Обясни в какво вярваш и дай някакви конкретни примери, да речем, от ежедневието и реалността. Щото и аз мога да съм все контра, ама не ми се занимава...Казвам квото имам да казвам и това е. Писнало ми е повърхностни скандали( от които се препитава човека) и празни разговори.

[Eona Lightholder]

Рабено айде да разделим Българската Православна Вяра  от БПЦ, защото мога да ти разказвам едни работи , кой кого приютяваше в манастирите по време на борческите години и тея същите които подържат масоните в България , абе БПЦ си е същата блудница ,като Ватикана.

Знам за няколко места с истински монаси , незнам в какво отношение са с официалната църква ,но се отличават . За това нека говорим наистина за Вярата в Иисус , а не за религията и църквите и , които са до една секти . И Иисус го знаел ,че ще е така , за това има 12 ученика , не един . Така някакси по-обективна картина за учението ще се предаде. Ако разгледа само колко са различни Петър и Павел....  Незнам колко са били паметливи учениците , ама със сигурност не са си водели записки на проповедите , всичко е преразказано и пречупено през призмата на апостолите. Макар и осенени от Светия Дух , това са си хора и Библията е човешки превод на светлинни кодове, но те са вътре за това и работят.

[в о ж д а]

Накратко:
Вярвате ли в Иисус Христос? - Не!
Защо? - Защото не е съществувал.

Съществуването му е безспорен факт.

Да. Чудовището Неси от езерото Лох Нес, също е действителен образ.  

Че Христос е съществувал, май е безспорно

Май, ама май не. Дори не е и спорно, а направо си е съмнително.
По всички показатели, Иисус е митологичен персонаж, а не историческа личност. Същото би било, ако беше попитал "Вярвате ли в крал Артур?".
Във времената,  в които е живял (според библията), по тези места (и през които е преминал)е имало поне 20 действащи историка. Как така, всеки един от тях е пропуснал да отбележи подобна сензация, като човек, който превръща водата във вино, изцерява слепи, глухи, вдига мъртъвци и ходи по водата?!
Да, делата, описани в този сборник от римски и египетски легенди, който наричаме библия, са достойни за възхищение и всеки би могъл да се поучи от тях или да намери нещо за себе си, така, както във всяка легенда, притча или сказание.
Въпроса е двусмислен, та даже и повече от дву, защото не е конкретно  – “Вярвате ли в съществуването на Иисус?” , нито “Вярвате ли в Бог”.
Според мен, същинския въпрос е – в какво вярваме и дали вярваме изобщо в нещо, но според мен, Раби го е задал така, за да се оплетем в разсъжденията си и да се замислим сами над този въпрос.
И тук ще отговоря, също толкова общо, както е и зададен въпроса – не вярвам в образи, герои, имена и думи – вярвам в дела и резултатите от тях. Словото също е дело, но от това, което се съдържа в библията, рядко съм виждал добри резултати.
Веднага давам пример, за тези, които не се досещат какво имам предвид.
1. Вярвам в Леонардо Да Винчи
2. Вярвам в инженерната и творческа гениалност, която е помогнала в развитието на науката и изкуството. Гениалност, проявена в един човек, на име Леонардо Да Винчи.
Дали вярвам в него като човек – не, тъй като не съм запознат с неговата същност и човешка природа.  Запознат съм с добрите резултати от неговите дела и начина, по който ми въздействат творбите му.
Дали вярвам в Христос? Не! Вярвам в силата на доброто, смирението, скромността и въздържанието, което някой, някъде, някога е решил да концентрира в един образ, за да го разпръсне под формата на учение.  Едни са го именували Христос, други Мохамед, Буда  и т.н.
За това смятам, че щяхме да си спестим доста размисли и страсти, ако въпроса беше “Вярвате ли в Бог?”, а най-всеобхватен би бил “Вярваме ли в себе си”. Но сега виждам, че нещата завиват рязко към тълкуване на текстове от светото писание и библейски спорове. Това е лабиринт, в който ще се изгубим.
За онези от вас, които изпитват трудности, породени от вътрешен конфликт между усещания и логика (каквито често забелязвам), ще припомня старото упражнение с  антидота.
Ако “блокирате”, търсейки отговор на въпроса “вярвате ли Бог (доброто, любовта, смирението, търпението, споделянето, мъдростта, баланса... и т.н.”, то се преоринтирайте към отговор на въпроса -  “вярвате ли в дявола (злото, порочното, алчността, егоизма,  материализма, властолюбието, завистта, омразата... и т.н.)”
За сега това е по темата от мен.

Искам да обърна внимание на някои изказвания (нали не си помислихте, че ще се отървете?).
Започвам подред.

Така, както е поставен, въпросът бъка от обществени наслоения с вярвания и предразсъдъци.  Като например- ако вярвам, това автоматично  означава, че отричам другите религии,  съществуването на Буда, Кришна, Мохамед и други като тях.

Alida, видяла си “клопка”, там, където  няма такава.  Може и да се изненадаш, но нито едно от другите основни религии не подлага на съмнение съществуването на Христос. Освен това, живеем във време, в което границите между различните схващания са се размили достатъчно. Мнозина са онези, чиито религиозни възгледи и вярвания съчетават две и повече учения.

ако се проучат обстойно и се разгледат през възможно най-много призми , ще се получа сглобки от светогледите на всички религии и течения .

Разликите между различните религии са много малко. Там е работата, че повечето наблягат на тях, а не на приликите.

Ще дам пример с автора на темата. Първо беше привърженик на Хитлер, после на национализма, на анархизма (нали не бъркам, а имаше нещо такова? не говоря за анархисткия форум), на Дънов...

Всеки минава по собствен път, Ев, но никак не е особено разумно и коректно, да използваме това, излагайки пътя му на всеослушание, а още повече като пример за дезориентираност.

Дали авторът се научи да не залита твърде уверено, в недоказани неща?

Оставам с впечатление, че автора и неговата личност и лутания са ти по-интересни от  Христос и самия въпрос. Представи си, че темата е поставена от някой, който току-що се е регистрирал във форума и нищо не знаеш за него, не знаеш как изглежда, на колко е, каква музика слуша и т.н.  Половината ти мнение е опит за психо анализ на Рабено и поривите, които са го сложили зад монитора обладан от идеята да постави този въпрос.

идеята ми е не да обяснявам колко е безсмислена темата, макар че аз напоследък основно с това се занимавам във форум

Не бива да робуваме на смисъла, но иначе те разбирам - моята функция беше подобна или поне една от функциите ми.

прекаленото доверяване е стъпка номер 1 към разочарованието

Дори не съм сигурен дали има стъпка номер 2... но това означава ли, според теб, че недоверието и мнителността, които... определено биха ни предпазили от разочарования, са по-добрия вариант? Да, за оцеляване... може би, но... за щастие, живот, развитие... едва ли. Кажи ти.

Може да стане диалог, в който да се излагат размисли по тоя въпрос.

Проблемът е, че тук рядко стават диалози, защото понятията "диалог" и "спор" са тотално объркани.
Диалозите за повечето съфорумци означават "оо, да, съгласна съм!", преповтаряно в някакъв зле премерен интервал от време.

Мисля, че бъркате диалог с дискусия. Смея да твърдя, че доста добри диалози са се получавали, пък било то и само в рамките на форума. Иначе и аз съм забелязал това, да – понятията и тяхното значение, често са в тежък конфликт, по начина, по който биват употребявани.

Малко ми е трудно пък на мен да разбера защо във всяка тема, където има въпрос (а такива не са много!), има и въпроси към въпроса, колкото и да е ясен.
Някакъв стремеж да се покаже невежеството на питащия, като по този начин отговарящият уж да блесне ли е?

Бинго!

когато съм несъгласна с нещо, обикновено давам варианти или по-добро предложение със съответната му аргументация.

Съжалявам, но това е едно от нещата, за които трябва да те поздравя. Знам, че не обичаш, ама ...такъв е живота.

ако не ви харесва въпросът - задайте друг, а не разсъждавайте.

...Защо? За да покажат невежеството на питащия?

Като например- ако вярвам, това автоматично да означава, че отричам другите религии,  съществуването на Буда, Кришна, Мохамед и други като тях. А ако не вярвам, значи съм неверник.

Нищо подобно не виждам аз.
Пак ви казвам, четете поне въпросите. Никъде не видях Кришна или Мохамед.

Alida просто прави паралел между идентични образи. И... Ев, назидателността в израза ти е неуместна. Може да препоръчваме, но не и да казваме – кой какво да прави.
Това, че си наказана с повече интелигентност, не означава, че трябва да третираш всички, като някакво стадо безмозъчни едноклетъчни, които не разбират от дума.

Замисли се, Рабенски, някой може ли да изкупи твоите грехове и това ще бъде ли услуга за теб?

Това е въпрос, върху който определено си заслужава да се замисли човек.

Мнението, че някой може да изкупува чужди грехове, ми се вижда напълно лишено от логика или поне в явно противоречие със законите за кармата, които аз поне не знам Христос да е отричал някъде.

Да, но не бива да забравяме, че християните са твърдо убедени, че прераждане няма и живеем само един живот. Да, те са убедени и че света е сътворен преди 2000 години, но това, както и други, особено несериозни твърдения, подлежат на тълкувания, които е по-добре да оставим на специалистите.

За мен е важно да знам коя част, от къде и с какво може да ми бъде полезна, а не дали се приема.

Определено много добре си се насочила, макар и леко егоистично, но имам една изненада за теб – няма как да знаеш коя част, от къде и с какво може да ти е полезна.
Остава варианта – проба-грешка. Опитай, докато е време, защото сега ти е времето за грешките. Това е, което прави Рабено, макар и да изглежда твърде екстремен неговия рейд. Проблема не е в това, че грешим, а по-скоро в това, че повтаряме грешките си.

Какво значи грехове .

Грехът, Еона, е когато на човек му се случи да сгафи в нещо сериозно. Леко, да не бутнеш някой шкаф!  

Е тука си попрекалила вече!   Първо, че не е никак забавно и второ, че това ако е на live, не бих се очудил, ако Еона ти подпали вратлето и ще е с право!

Как може да забравяте, че сега ни има като народ, само и единствено благодарение на православната вяра!?

Нима?  Раби, това вече е безкрайно несериозно. А пък аз мислех, че я изяснихме тази тема с теб. Всъщност християнството ни е наложено по същия начин, както и мохамеданството в някои региони.
Би ли твърдял с категоричност, че българите мохамедани, са по-малко българи от българите християни (или е по-правилно да ги наречем псевдо християни)?
Няма православна, няма кривославна, има вяра.
Втори въпрос – би ли могъл да твърдиш със същата тази категоричност, че теб като индивидуалност те има, само и единствено, благодарение на православната вяра?

Знам че тука преобладават ню ейдж глобалистите

Надявам се под “тук” да имаш предвид Европа, Северна Америка и Австралия  

глобализма и ню ейдж са ученията на Сатана

Добре, няма да се хващам за израза, та дори и ще ти отговоря по твоя начин, щом сатаната е за теб олицетворение на неправилното. Всяко учение, движение, религия, кауза, идея, философия или течение, което заставя личността да върви и да се развива в коридор, ограничавайки я само в рамките му са дела на сатаната.

Що за безобразие е да подкрепяте сили, които мачкат вярата на вашите деди!

Дори не подозираш колко си прав тук, но това е въпрос, чиито отговори са в основата на повечето неразбории в нашето съвремие и ежедневие.

Е, някой ще каже - нас не си интересува миналото, нас ни интересува бъдещето и искаме да знаем истината.

Едно и също е.

Аз бих предпочел да кажа на един болен неизличимо, че ще живее и ще го излъжа, защото така е справедливо.

А аз бих му казал истината, защото така е справедливо.

Има един светия гръцки, починал само преди 18 години, стареца Паисии Светогорски. Та той разказва, че веднъж вярата му била разклатена от поддръжник на дарвиновата хипотеза, та отишъл в една гора и се помолил на Исус да му се яви, ако наистина съществува и ако наистина е Божи син. И изведнъж задухал силен вятър, та стареца, тогава млад, погледнал нагоре и видял Исус Христос. Видял го точно така както е изобразен по иконите. Оттогава, до сетния си дъх, Стареца живял праведно и починал вярващ.

Ами ако не му се беше явил?

Та той казва, че благодарение на аскетичния живот на монах, който водел, изпълнен с много лишения, той опознал себе си. Когато опознаеш себе си ти се приемаш такъв какъвто си и се изпълваш със смирение. Само тогава можеш, без гордост и себелюбие, да се обикнеш и да изповядаш греховете си. Но според Стареца ако нямаш нужната вяра нищо не би могъл да
 постигнеш.

Вярвам на думите му. Човек живял във въздържание и смирение, неминуемо отключва мъдростта в сърцето си. А ако е аскетски, отшелнически живот, тогава просто егото (гордостта и себелюбието) не му е нужно и то бавно умира.

Като го питат: А като стана монах не те ли беше страх, че няма какво да ядеш и къде да живееш? - Стареца отвърнал с пасаж от евангелието на Матей, който преразказвам - Исус е казал: Нима горските животни сеят и жънат и нима птиците с такъв труд изкарват подслон и храна?! Помислете Бог колко за вас ще се погрижи, ако вие, човеци, сте му много по-скъпи от птиците! - светиите са доказателството за правотата на тия думи.

Светиите далеч не са единственото доказателство, Раби, а и на мен специално не ми е нужно такова. Ходил съм в планината, без никаква подготовка и то – напълно спокоен, че няма какво да ми се случи. Когато нещо се прави с някаква идея, а не просто така, когато има някакво послание или водещ мотив, тогава може и цял живот да си остане в гората и да е спокоен, че няма какво да се обърка. Ако обаче се вдигне, ей така залудо, от някакви авантюристични подбуди, то и ден няма да изкрета.

Второто пришествие - знаете много добре - ще е съпроводено с катаклизми, войни, бедност, мизерия, антихристи, и ще бъде предшествувано от Царството на Антихриста. Хората които го приемат( в новите лични карти правят опити да пробутат 666) ще страдат дълго, тъй като те ще са си продали душата на лукавия, споделяйки неговото страдание. А хората които не приемат властта му, които издържат на мъките(за тях те ще бъдат съкратени и облекчени) - те ще живеят в бъдещия свят на Бога.

Не чети и не приемай всичко толкова буквално, Раби. Всяка дума, действие и описание в свещените книги е символизъм. Препоръчвам ти да не се мъчиш и да не се опитваш да тълкуваш... защото това е безкрайна главоблъсканица. Това, което е истина, прозира на пръв прочит. Всеки допълнителен анализ и тълкувание, прави объркването ти по-голямо.

Рабено , а как според теб теб ще обясниш сходството на древноегипетския бог Хор със Иисус.

За това е виновен император Константин. По негово време образа на Исус е много изменен. При нас, православните, той си е по-близко до истинския. Примерно на Коледа не празнуваме Рождество Христово(Исус е роден лятото), а празнуваме зимното слънцестоене, това е бил празник на Хор. Великден пък е еврейската Пасха, която те си празнуват от повече от 3000 години. За Божи ден не знам кое трябва да празнуваме, но знам, че неделя на англииски е  |sunday" - деня на слънцето. И това наистина си заслужава да бъде критикувано, както и още неща. Но разликата между Исус Христос и Хор е в друга символика. Хор е бил едноок. Вярва се, че отнетото му око- това е слънцето. Загубил го в битка със Сет(битката между Горен и Долен Египет). В Корана например пише: Твоят Бог не е едноок или куц. - В Библията също се намеква за това. Откъде мислите, че идва всевиждащото масонско око?  

Раби, Раби... Раби... Спри да се наливаш с информация, тотална каша ти е станала в главата. Не знам от къде да почна, а и ще стане километрично, но поне ще се опитам да предотвратя това, невинни читатели да останат с погрешни впечатления. Хор не е бил циклоп, а е изгубил окото си в битка, след което си го връща на мястото... Всевиждащото око не идва от него, а именно от християните. В множество старинни икони ще го видиш, както и в архитектурите на много църкви и катедрали. Дори триъгълника, в който се вписва, при илюминатите, символизира триединството, а не египетска пирамида, както мнозина смятат. Да, идеята идва от древен Египет, но не от Хор, а от “слънчевия диск” – Окото на Атон (първата монотеистична религиозна система, от която идват всички останали, поради което има толкова сходства, едно от което Еона е забелязала, но нямам представа защо би отбой). От там вече идва и Луцифер – Носещия Светлина (lucis – от латински светлина), както и илюминати – озарителите (lumen – също от лат. – светлина, но използвана по-скоро в смисъла, не толкова на слънчева, колкото на ориентировъчна, например светлина от факла, в тъмна пещера), за това лумен е мерна единица за светлинен поток във физиката.
Всичко идва до нас от астрономическите познания на древните. Няма Хор, няма Атон, няма Христос, Аллах и т.н. - всичко е символика, звезди, традиции, празници и ритуали, които ти наричаш езически. Зад цялата тази дандания, относно Бог, Всевишния, Всевиждащия, Всеможещия, Озарителя, Източника на Живота и т.н. стои древноезически култ към Слънцето!