Накратко:
Вярвате ли в Иисус Христос? - Не!
Защо? - Защото не е съществувал.
Съществуването му е безспорен факт.
Да. Чудовището Неси от езерото Лох Нес, също е действителен образ.
Че Христос е съществувал, май е безспорно
Май, ама май не. Дори не е и спорно, а направо си е съмнително.
По всички показатели, Иисус е митологичен персонаж, а не историческа личност. Същото би било, ако беше попитал "Вярвате ли в крал Артур?".
Във времената, в които е живял (според библията), по тези места (и през които е преминал)е имало поне 20 действащи историка. Как така, всеки един от тях е пропуснал да отбележи подобна сензация, като човек, който превръща водата във вино, изцерява слепи, глухи, вдига мъртъвци и ходи по водата?!
Да, делата, описани в този сборник от римски и египетски легенди, който наричаме библия, са достойни за възхищение и всеки би могъл да се поучи от тях или да намери нещо за себе си, така, както във всяка легенда, притча или сказание.
Въпроса е двусмислен, та даже и повече от дву, защото не е конкретно – “Вярвате ли в съществуването на Иисус?” , нито “Вярвате ли в Бог”.
Според мен, същинския въпрос е – в какво вярваме и дали вярваме изобщо в нещо, но според мен, Раби го е задал така, за да се оплетем в разсъжденията си и да се замислим сами над този въпрос.
И тук ще отговоря, също толкова общо, както е и зададен въпроса – не вярвам в образи, герои, имена и думи – вярвам в дела и резултатите от тях. Словото също е дело, но от това, което се съдържа в библията, рядко съм виждал добри резултати.
Веднага давам пример, за тези, които не се досещат какво имам предвид.
1. Вярвам в Леонардо Да Винчи
2. Вярвам в инженерната и творческа гениалност, която е помогнала в развитието на науката и изкуството. Гениалност, проявена в един човек, на име Леонардо Да Винчи.
Дали вярвам в него като човек – не, тъй като не съм запознат с неговата същност и човешка природа. Запознат съм с добрите резултати от неговите дела и начина, по който ми въздействат творбите му.
Дали вярвам в Христос? Не! Вярвам в силата на доброто, смирението, скромността и въздържанието, което някой, някъде, някога е решил да концентрира в един образ, за да го разпръсне под формата на учение. Едни са го именували Христос, други Мохамед, Буда и т.н.
За това смятам, че щяхме да си спестим доста размисли и страсти, ако въпроса беше “Вярвате ли в Бог?”, а най-всеобхватен би бил “Вярваме ли в себе си”. Но сега виждам, че нещата завиват рязко към тълкуване на текстове от светото писание и библейски спорове. Това е лабиринт, в който ще се изгубим.
За онези от вас, които изпитват трудности, породени от вътрешен конфликт между усещания и логика (каквито често забелязвам), ще припомня старото упражнение с антидота.
Ако “блокирате”, търсейки отговор на въпроса “вярвате ли Бог (доброто, любовта, смирението, търпението, споделянето, мъдростта, баланса... и т.н.”, то се преоринтирайте към отговор на въпроса - “вярвате ли в дявола (злото, порочното, алчността, егоизма, материализма, властолюбието, завистта, омразата... и т.н.)”
За сега това е по темата от мен.
Искам да обърна внимание на някои изказвания (нали не си помислихте, че ще се отървете?).
Започвам подред.
Така, както е поставен, въпросът бъка от обществени наслоения с вярвания и предразсъдъци. Като например- ако вярвам, това автоматично означава, че отричам другите религии, съществуването на Буда, Кришна, Мохамед и други като тях.
Alida, видяла си “клопка”, там, където няма такава. Може и да се изненадаш, но нито едно от другите основни религии не подлага на съмнение съществуването на Христос. Освен това, живеем във време, в което границите между различните схващания са се размили достатъчно. Мнозина са онези, чиито религиозни възгледи и вярвания съчетават две и повече учения.
ако се проучат обстойно и се разгледат през възможно най-много призми , ще се получа сглобки от светогледите на всички религии и течения .
Разликите между различните религии са много малко. Там е работата, че повечето наблягат на тях, а не на приликите.
Ще дам пример с автора на темата. Първо беше привърженик на Хитлер, после на национализма, на анархизма (нали не бъркам, а имаше нещо такова? не говоря за анархисткия форум), на Дънов...
Всеки минава по собствен път, Ев, но никак не е особено разумно и коректно, да използваме това, излагайки пътя му на всеослушание, а още повече като пример за дезориентираност.
Дали авторът се научи да не залита твърде уверено, в недоказани неща?
Оставам с впечатление, че автора и неговата личност и лутания са ти по-интересни от Христос и самия въпрос. Представи си, че темата е поставена от някой, който току-що се е регистрирал във форума и нищо не знаеш за него, не знаеш как изглежда, на колко е, каква музика слуша и т.н. Половината ти мнение е опит за психо анализ на Рабено и поривите, които са го сложили зад монитора обладан от идеята да постави този въпрос.
идеята ми е не да обяснявам колко е безсмислена темата, макар че аз напоследък основно с това се занимавам във форум
Не бива да робуваме на смисъла, но иначе те разбирам - моята функция беше подобна или поне една от функциите ми.
прекаленото доверяване е стъпка номер 1 към разочарованието
Дори не съм сигурен дали има стъпка номер 2... но това означава ли, според теб, че недоверието и мнителността, които... определено биха ни предпазили от разочарования, са по-добрия вариант? Да, за оцеляване... може би, но... за щастие, живот, развитие... едва ли. Кажи ти.
Може да стане диалог, в който да се излагат размисли по тоя въпрос.
Проблемът е, че тук рядко стават диалози, защото понятията "диалог" и "спор" са тотално объркани.
Диалозите за повечето съфорумци означават "оо, да, съгласна съм!", преповтаряно в някакъв зле премерен интервал от време.
Мисля, че бъркате диалог с дискусия. Смея да твърдя, че доста добри диалози са се получавали, пък било то и само в рамките на форума. Иначе и аз съм забелязал това, да – понятията и тяхното значение, често са в тежък конфликт, по начина, по който биват употребявани.
Малко ми е трудно пък на мен да разбера защо във всяка тема, където има въпрос (а такива не са много!), има и въпроси към въпроса, колкото и да е ясен.
Някакъв стремеж да се покаже невежеството на питащия, като по този начин отговарящият уж да блесне ли е?
Бинго!
когато съм несъгласна с нещо, обикновено давам варианти или по-добро предложение със съответната му аргументация.
Съжалявам, но това е едно от нещата, за които трябва да те поздравя. Знам, че не обичаш, ама ...такъв е живота.
ако не ви харесва въпросът - задайте друг, а не разсъждавайте.
...Защо? За да покажат невежеството на питащия?
Като например- ако вярвам, това автоматично да означава, че отричам другите религии, съществуването на Буда, Кришна, Мохамед и други като тях. А ако не вярвам, значи съм неверник.
Нищо подобно не виждам аз.
Пак ви казвам, четете поне въпросите. Никъде не видях Кришна или Мохамед.
Alida просто прави паралел между идентични образи. И... Ев, назидателността в израза ти е неуместна. Може да препоръчваме, но не и да казваме – кой какво да прави.
Това, че си наказана с повече интелигентност, не означава, че трябва да третираш всички, като някакво стадо безмозъчни едноклетъчни, които не разбират от дума.
Замисли се, Рабенски, някой може ли да изкупи твоите грехове и това ще бъде ли услуга за теб?
Това е въпрос, върху който определено си заслужава да се замисли човек.
Мнението, че някой може да изкупува чужди грехове, ми се вижда напълно лишено от логика или поне в явно противоречие със законите за кармата, които аз поне не знам Христос да е отричал някъде.
Да, но не бива да забравяме, че християните са твърдо убедени, че прераждане няма и живеем само един живот. Да, те са убедени и че света е сътворен преди 2000 години, но това, както и други, особено несериозни твърдения, подлежат на тълкувания, които е по-добре да оставим на специалистите.
За мен е важно да знам коя част, от къде и с какво може да ми бъде полезна, а не дали се приема.
Определено много добре си се насочила, макар и леко егоистично, но имам една изненада за теб – няма как да знаеш коя част, от къде и с какво може да ти е полезна.
Остава варианта – проба-грешка. Опитай, докато е време, защото сега ти е времето за грешките. Това е, което прави Рабено, макар и да изглежда твърде екстремен неговия рейд. Проблема не е в това, че грешим, а по-скоро в това, че повтаряме грешките си.
Какво значи грехове .
Грехът, Еона, е когато на човек му се случи да сгафи в нещо сериозно. Леко, да не бутнеш някой шкаф!
Е тука си попрекалила вече!

Първо, че не е никак забавно и второ, че това ако е на live, не бих се очудил, ако Еона ти подпали вратлето и ще е с право!
Как може да забравяте, че сега ни има като народ, само и единствено благодарение на православната вяра!?
Нима? Раби, това вече е безкрайно несериозно. А пък аз мислех, че я изяснихме тази тема с теб. Всъщност християнството ни е наложено по същия начин, както и мохамеданството в някои региони.
Би ли твърдял с категоричност, че българите мохамедани, са по-малко българи от българите християни (или е по-правилно да ги наречем псевдо християни)?
Няма православна, няма кривославна, има вяра.
Втори въпрос – би ли могъл да твърдиш със същата тази категоричност, че теб като индивидуалност те има, само и единствено, благодарение на православната вяра?
Знам че тука преобладават ню ейдж глобалистите
Надявам се под “тук” да имаш предвид Европа, Северна Америка и Австралия
глобализма и ню ейдж са ученията на Сатана
Добре, няма да се хващам за израза, та дори и ще ти отговоря по твоя начин, щом сатаната е за теб олицетворение на неправилното. Всяко учение, движение, религия, кауза, идея, философия или течение, което заставя личността да върви и да се развива в коридор, ограничавайки я само в рамките му са дела на сатаната.
Що за безобразие е да подкрепяте сили, които мачкат вярата на вашите деди!
Дори не подозираш колко си прав тук, но това е въпрос, чиито отговори са в основата на повечето неразбории в нашето съвремие и ежедневие.
Е, някой ще каже - нас не си интересува миналото, нас ни интересува бъдещето и искаме да знаем истината.
Едно и също е.
Аз бих предпочел да кажа на един болен неизличимо, че ще живее и ще го излъжа, защото така е справедливо.
А аз бих му казал истината, защото така е справедливо.

Има един светия гръцки, починал само преди 18 години, стареца Паисии Светогорски. Та той разказва, че веднъж вярата му била разклатена от поддръжник на дарвиновата хипотеза, та отишъл в една гора и се помолил на Исус да му се яви, ако наистина съществува и ако наистина е Божи син. И изведнъж задухал силен вятър, та стареца, тогава млад, погледнал нагоре и видял Исус Христос. Видял го точно така както е изобразен по иконите. Оттогава, до сетния си дъх, Стареца живял праведно и починал вярващ.
Ами ако не му се беше явил?
Та той казва, че благодарение на аскетичния живот на монах, който водел, изпълнен с много лишения, той опознал себе си. Когато опознаеш себе си ти се приемаш такъв какъвто си и се изпълваш със смирение. Само тогава можеш, без гордост и себелюбие, да се обикнеш и да изповядаш греховете си. Но според Стареца ако нямаш нужната вяра нищо не би могъл да
постигнеш.
Вярвам на думите му. Човек живял във въздържание и смирение, неминуемо отключва мъдростта в сърцето си. А ако е аскетски, отшелнически живот, тогава просто егото (гордостта и себелюбието) не му е нужно и то бавно умира.
Като го питат: А като стана монах не те ли беше страх, че няма какво да ядеш и къде да живееш? - Стареца отвърнал с пасаж от евангелието на Матей, който преразказвам - Исус е казал: Нима горските животни сеят и жънат и нима птиците с такъв труд изкарват подслон и храна?! Помислете Бог колко за вас ще се погрижи, ако вие, човеци, сте му много по-скъпи от птиците! - светиите са доказателството за правотата на тия думи.
Светиите далеч не са единственото доказателство, Раби, а и на мен специално не ми е нужно такова. Ходил съм в планината, без никаква подготовка и то – напълно спокоен, че няма какво да ми се случи. Когато нещо се прави с някаква идея, а не просто така, когато има някакво послание или водещ мотив, тогава може и цял живот да си остане в гората и да е спокоен, че няма какво да се обърка. Ако обаче се вдигне, ей така залудо, от някакви авантюристични подбуди, то и ден няма да изкрета.
Второто пришествие - знаете много добре - ще е съпроводено с катаклизми, войни, бедност, мизерия, антихристи, и ще бъде предшествувано от Царството на Антихриста. Хората които го приемат( в новите лични карти правят опити да пробутат 666) ще страдат дълго, тъй като те ще са си продали душата на лукавия, споделяйки неговото страдание. А хората които не приемат властта му, които издържат на мъките(за тях те ще бъдат съкратени и облекчени) - те ще живеят в бъдещия свят на Бога.
Не чети и не приемай всичко толкова буквално, Раби. Всяка дума, действие и описание в свещените книги е символизъм. Препоръчвам ти да не се мъчиш и да не се опитваш да тълкуваш... защото това е безкрайна главоблъсканица. Това, което е истина, прозира на пръв прочит. Всеки допълнителен анализ и тълкувание, прави объркването ти по-голямо.
Рабено , а как според теб теб ще обясниш сходството на древноегипетския бог Хор със Иисус.
За това е виновен император Константин. По негово време образа на Исус е много изменен. При нас, православните, той си е по-близко до истинския. Примерно на Коледа не празнуваме Рождество Христово(Исус е роден лятото), а празнуваме зимното слънцестоене, това е бил празник на Хор. Великден пък е еврейската Пасха, която те си празнуват от повече от 3000 години. За Божи ден не знам кое трябва да празнуваме, но знам, че неделя на англииски е |sunday" - деня на слънцето. И това наистина си заслужава да бъде критикувано, както и още неща. Но разликата между Исус Христос и Хор е в друга символика. Хор е бил едноок. Вярва се, че отнетото му око- това е слънцето. Загубил го в битка със Сет(битката между Горен и Долен Египет). В Корана например пише: Твоят Бог не е едноок или куц. - В Библията също се намеква за това. Откъде мислите, че идва всевиждащото масонско око?
Раби, Раби... Раби... Спри да се наливаш с информация, тотална каша ти е станала в главата. Не знам от къде да почна, а и ще стане километрично, но поне ще се опитам да предотвратя това, невинни читатели да останат с погрешни впечатления. Хор не е бил циклоп, а е изгубил окото си в битка, след което си го връща на мястото... Всевиждащото око не идва от него, а именно от християните. В множество старинни икони ще го видиш, както и в архитектурите на много църкви и катедрали. Дори триъгълника, в който се вписва, при илюминатите, символизира триединството, а не египетска пирамида, както мнозина смятат. Да, идеята идва от древен Египет, но не от Хор, а от “слънчевия диск” – Окото на Атон (първата монотеистична религиозна система, от която идват всички останали, поради което има толкова сходства, едно от което Еона е забелязала, но нямам представа защо би отбой). От там вече идва и Луцифер – Носещия Светлина (lucis – от латински светлина), както и илюминати – озарителите (lumen – също от лат. – светлина, но използвана по-скоро в смисъла, не толкова на слънчева, колкото на ориентировъчна, например светлина от факла, в тъмна пещера), за това лумен е мерна единица за светлинен поток във физиката.
Всичко идва до нас от астрономическите познания на древните. Няма Хор, няма Атон, няма Христос, Аллах и т.н. - всичко е символика, звезди, традиции, празници и ритуали, които ти наричаш езически. Зад цялата тази дандания, относно Бог, Всевишния, Всевиждащия, Всеможещия, Озарителя, Източника на Живота и т.н. стои древноезически култ към Слънцето!
