Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Какво представлява тъмната нощ на душата?  (Прочетена 2181 пъти)
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 419

« -: Септември 09, 2012, 23:48:45 »

    Здравейте, четох някои части от статии които не ме удовлетвориха, и реших да направя отделна тема, описваща единствено процесът наречен тъмната нощ на душата. От скоро започнах да се осведомявам по темата и искам да разбера някои подробности от първа ръка. Има ли някой който мисли че е преминал през този така важен момент от духовно развитие, може ли да споделите впечатления и преживявания?
Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1237


« Отговор #1 -: Септември 10, 2012, 08:14:13 »

Обясни на хората де Усмивчица
Какво е тъмната нощ на душата?!?!?
Активен
protoplasma
Гост
« Отговор #2 -: Септември 10, 2012, 10:00:59 »

Цитат на: Житара
   Здравейте, четох някои части от статии които не ме удовлетвориха, и реших да направя отделна тема, описваща единствено процесът наречен тъмната нощ на душата.
Напротив, на някои места е обяснено, особено обстойно. Като това тук.
Обясни на хората де Усмивчица
Какво е тъмната нощ на душата?!?!?
Добре, ще се опитам да ти кажа, Ари, неща, които не забелязах да ги пише в статията.
Някога, в древен Рим, още преди, а и по времето на Октавиан, когато религията им е била политеистична, преди да бъде изместена от култа към императора, римляните са имали една, особено интересна практика.
Преди да завземат дадена територия, племе или народ, те са се молили на боговете им, като са ги убеждавали, да им позволят да победят и превземат техните последователи/поклонници/поданици. Съответно, когато ги завоюват, те са считали, че боговете на този народ са ги оставили в ръцете на Рим, и са се преклонили пред волята на римските богове. Това се е считало като позволение, да навлезнат в светите им места и да посегнат на свещените им символи. Събирали са ги в отделни, определени за целта места, като са вярвали, че така ги пленяват.
Покръствали са тези, които са оставали живи и са ги присъединявали, заедно със земите им, към Рим. Лека-полека, така се основала Римската Империя.
Римляните са били изключително отдадени и хипнотизирани от величието и всемогъществото на своята империя, император и богове. За това, когато някой от новопокръстените, ако не изпитвал особена радост от това, че е "въведен в правия път", са наричали това състояние - tenebrosa nocte anima (тъмната нощ на душата).
Всъщност, колкото и мистично да звучи, идеята на този термин се корени в невежеството на древните римляни да определят състояния като депресия, меланхолия, апатия и т.н.
Иначе казано - няма нищо интересно, точно и конкретно в самия термин и това, което описва и значението и произхода му са всъщност доста прозаични. Същото би било, ари, ако поискаш да ти обясня повечко за неврозите и психозите.
В последствие римокатолическите невежи са взаимствали този "медицински термин". Естествено е, че когато някой е приел "правата вяра", а се чувства зле, сдухан и нещастен, няма да кажат друго, освен, че това е временно и ще му мине. Съответно се лепва диагноза - тъмната нощ на душата. Ако в това състояние изпадне друговерец, еретик или езичник, то считай, че сатаната го е обладал и инквизицията запретва ръкави. Нататък няма да изпадам в подробности.
Цитат на: Житара
Има ли някой който мисли че е преминал през този така важен момент от духовно развитие, може ли да споделите впечатления и преживявания?
Честно - не са особено интересни и приятни, а и това си типични симптоми при депресия. Нито повече - нито по-малко.
Ако не си я преживявал, би било невъзможно да ти я опише, който и да било, така че да разбереш какво е.
Цитат на: Житара
отделна тема, описваща единствено процесът наречен тъмната нощ на душата

Депресивните състояния (а не процеси) не са толкова интересни за отделна тема. Но, да, като част от етапа на "пробуждане" и "проглеждане" е добре да се разгледат и те, но по-скоро (то май имаше някъде, ако не се бъркам), направо раздел или тема, отнесени до тези етапи, от а до я.
Иначе, същото би било, ако се направи тема "Какво представлява Бялата Гостенка".
Това е от мен засега.
« Последна редакция: Септември 10, 2012, 10:18:42 от в о ж д а » Активен
Sue
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #3 -: Септември 10, 2012, 10:46:51 »

    Аз го разбирам като при спорта - намираш се на плато. Това е момент, в който чувстваш, че нещата не вървят, че не научаваш нищо ново, че тъпчеш на едно място. После се "събуждаш" и се оказва, че можеш много повече неща, отколкото си очаквал.
    Всъщност, платото е момента, в който знанията и уменията се интегрират, отсяват и преработват в съзнанието и физиката. Де факто процесът на учене не спира.

    Горе-долу така се получава и с духовните знания и умения. Имаш период на пресяване, пречистване и затваряне на енергийния обмен навън, но интензивна работа вътре в теб. Емоционалният ефект след това е като след пречистващ душ. При някои хора след "тъмна нощ" се получава сякаш скок и им се проявяват всякакви пара-способности. Просто са завършили един цикъл на духовна работа и започват следващ.

    Май трябваше да го пиша в първо лице Усмивчица Е, аз се опитах да си оборя вярата в божественото и магичното в една такава "тъмна нощ". Ъм, не успях. Преработих доста емоционален товар обаче. Пара-способности не са ми се отваряли, поне не забелязвам да мога да огъвам вилици с мисъл. Но пък забелязвам , че все повече около мен се появяват хора, които описваме като "индигота, кристали, ангели" и т.н. Което значи, че съм станала чувствителна и съзнателна към присъствието им. .. съм приела да съм това, което съм

    Не бих описала състоянието като депресивност, но малко като самотност.
    Активен
    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 419

    « Отговор #4 -: Септември 10, 2012, 11:58:05 »

        Санг, ако търсех исторически факти и невалидни линкове, щях да си ги намеря и сам Намигване. Доста изчетох преди първият ми пост, като не наблегнах особено на историческите факти, интересни са да. Търся преживяванията на хора от първа ръка, препоръчвам ти да оставиш на тях решението, дали е възможно или не описанието на процеса или състоянието, както го наричаш.
        
        Здрасти Ари, бих обяснил ако бях преминал през тази така наречена тъмна нощ, според мен за да даде мнение по темата  и не само по тази, е важно човек да притежава и съответната опитност. Ако дам мнение от ще е нереално за самия мен, иначе цял ден мога да преписвам сайтове и да пускам инфо, което може би не е лоша идея.

        Сюи, благодаря за споделеното. Мисля че, магнитутът на състоянията през които преминава човек, по време на тъмната нощ, зависи от интензивността и дълбочината на самия процес, при всеки те ще са различни, както и крайните резултати.
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1237


    « Отговор #5 -: Септември 10, 2012, 12:38:58 »

    Благодаря на Санг за това инфо, никак не е излишно Житар, защото аз например въобще идея си нямах какво представлява термина, който си изложил тук в темата.За това попитах, получих отговор и сега когато вече разбирам, мога да кажа и за своето състояние нали, само че точно сега нямам време ..после.
    Колкото до линка на Санг, той ти е дал инфо, което смята, че може да ти помогне, не е нужно да бъдем груби с хората, които се опитват да ни помагат нали.Задал си въпрос - отговаря ти се.Като не ти е от полза благодари и толкова Усмивчица
    Не се явявам някъв защитник на Вожда, за всеки бих ти казала същото.
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #6 -: Септември 10, 2012, 13:03:05 »

    На мен лично тази статия ми хареса http://espirited.com/%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%89-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0/

    Ако мога да съдя от там някаквия ми житейски опит , мога да дам 2 определения - тъмна и светла нощ.

    Светлата нощ или периода на нищонеслучването. Първоначално това блеене в нищото , спане , желание за нищо , го отдавах на депресивно състояние и го изживявах като такова, до момента до който не реализирах ,че това е вид възтановителна капсула и го изживявам като ....вид летаргия - зимен сън на яве. Разума е изключен или по-точно на режим -да не се очистя, битовизмите на автоматик . Какво става в енергийните тела , асимилират поетото . Това се случва след период на усилена енергийна работа , обмен и канализиране = отвореност към енергийните вселенски събития.


    Тъмната нощ. Ако съм честна докарах си я сама . От композирането на събитията ,които я отключиха до края . Катарзис чрез болка . Докарваш се до крайната точка на преживяването на емоциите , всичките ,които можеш да си докараш. Нашмулваш се до зуко с наркотик собствено производство (метафорично разбира се) . Дотолкова че всичките тези неща започват да се отразяват на физическото ти тяло - отслабваш, разболяваш се , лекуваш се с химиии до влудяващите. Такаааааа ..... до момента в който не си кажеш - изпитани емоции - Тъмна нощ - чек (изпълнено) . И тогава идва един момент в който осъзнаваш ,че си завършил един етап и си затворил една глава на книгата ти, и е време за ново начало и ново ниво.

    В момента когато напуснах Тъмната нощ , продължила повечко от година , дойдоха да ме посрещнат 2 големи светещи сфери , които бяха привлечени от еуфорията на зазоряването в мен.( умрях си от шубе Усмивчица)  От тогава започна подготовката за деня в мен и посрещането на бебо .

    Та тъмната нощ е една концентрация на емоции за изчистване преди да дойде пътя към светлината на деня . Поне така беше за мен и знам че и за други с които сме го обсъждали, под един или друг вид.

    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #7 -: Септември 10, 2012, 13:59:50 »

    Житара, да. На мен ми помогна това, че някъде в процеса на бидейки в тъмната ми нощ прочетох за тъмната нощ. Или преди тъмната нощ точно попаднах на статия за нея. Т.е. при мен се получи някакво разслояване - от една страна си изживявам затварянето в мен и "застоя" в интереса към духовното ми развитие, от друга страна се наблюдавам от страни и чакам търпеливо да ми мине.
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #8 -: Септември 10, 2012, 14:08:36 »

    Тъмната нощ на душата, наричат го също изпитът на Йов, това е тежко, продължително страдание, физическо или друго, в което си останал напълно сам. Не че няма близки хора около тебе, но те не могат да ти помогнат, нито ти можеш да си помогнеш.

    При мене беше доста продължително...няма да описвам състоянието, всеки, който го е преживял по един или друг начин, има представа. "Сякаш целия ад е върху тебе", казва Учителя...чувствах се абсолютно безсилна и безпомощна да променя нещо, да изляза от състоянието и да го подкарам в някаква посока...да, може да се нарече и депресия. Виждах причините, грешките, които също си имаха причини и които ми докараха тези последици, знаех също, че ако му се оставя, свършено е с мене. Тогава взех решение за себе си, съзнателно категорично решение, че ще се измъкна. И се хванах за това решение като удавник за сламка, това беше единственото, което ме крепеше: че е временно и ще се измъкна. В същото време го приех, приех го като нещо, което трябва /нямах избор/ да преживея и  надрасна.

    Е, преживях го, една сутрин се събудих и видях, че депресията или там каквото е...я няма, беше си отишла. Този период дойде да ми покаже, че е време да сменя посоката, да направя завой и да си взема в ръце живота, както се казва...да се науча да поемам отговорност за себе си, за начина, по който мисля и се чувствам, за нещата в собствения ми живот.

    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #9 -: Септември 10, 2012, 14:33:23 »

    Цитат на: Житара
       Санг, ако търсех исторически факти и невалидни линкове, щях да си ги намеря и сам Намигване. Доста изчетох преди първият ми пост, като не наблегнах особено на историческите факти, интересни са да.
    Ами... добре, метни линк и ние да попрочетем нещо от тези интересни исторически факти. Аз не намерих никъде и реших да  споделя това, което знам.
    Съжалявам, ако съм ти “оцапал” темата с излишна информация, но това за произхода на самото название - "тъмната нощ на душата" го няма никъде. Навсякъде се споменава, че е измислица на християнската църква, но никъде не споменава за същинските корени, от къде всъщност идва и какво са определяли с това название. Е, вече в нашия форум го има и ако някой реши да потърси, нека чете.

    Цитат на: Sue
    Имаш период на пресяване, пречистване и затваряне на енергийния обмен навън, но интензивна работа вътре в теб. Емоционалният ефект след това е като след пречистващ душ. При някои хора след "тъмна нощ" се получава сякаш скок и им се проявяват всякакви пара-способности. Просто са завършили един цикъл на духовна работа и започват следващ.
    Добре казано. Или си наблюдателна или умееш добре да си представяш и описваш нещата, но с тези 2-3 изречения, може да се каже, че си обобщила, в резюме, целия механизъм на духовно  съзряване. И все пак, мисля, че говориш за друго.
    Цитат на: Sue
    Е, аз се опитах да си оборя вярата в божественото и магичното в една такава "тъмна нощ". Ъм, не успях. Преработих доста емоционален товар обаче. Пара-способности не са ми се отваряли, поне не забелязвам да мога да огъвам вилици с мисъл. Но пък забелязвам , че все повече около мен се появяват хора, които описваме като "индигота, кристали, ангели" и т.н. Което значи, че съм станала чувствителна и съзнателна към присъствието им. .. съм приела да съм това, което съм
    Да, може би това е било, нещо като подготовка за срещата ти с подобни представители на “новата раса”.  ...От друга страна, щом не можеш да огъваш вилици и лъжици... някак си се губи смисъла на всичко Ухилен Къш от форума! Ухилен
    Су... всеки човек в живота си, има поне един "тъмен момент". Периоди на отречение, отчаяност, отпадналост, дилеми и вътрешни конфликти.
    Всеки има момент, който би нарекъл "тъмната нощ на душата", но в случая става дума за друго. Налага се на доверие да го приемеш, тъй като няма как, чрез доказателства да те уверя в това, че душата ти не е преживяла този катаклизъм. В никакъв случай не искам да омаловажа твоите преживявания, възходи и падения, но...
    И недей да си мислиш, че ти пожелавам да разбереш разликата. В никакъв случай.
    Цитат на: Sue
    Не бих описала състоянието като депресивност, но малко като самотност.

    Именно. Да речем, че това при теб е било “здрача на душата”, образно казано.
    От “тъмната нощ”, голяма част от попадналите в нея, за съжаление, така и не се завръщат. Е... поне не и в тези си тела.
    Цитат на: AriaM
    Благодаря на Санг за това инфо
    Радвам се, че ти е било интересно, Ари.
    Цитат на: AriaM
    попитах, получих отговор и сега когато вече разбирам, мога да кажа и за своето състояние нали, само че точно сега нямам време ..после.
    Да, би било интересен начина, по който ще го опишеш тук.

    Цитат на: AriaM
    Колкото до линка на Санг, той ти е дал инфо, което смята, че може да ти помогне
    Съжалявам за неудобството с неработещия линк. Страницата е защитена, но май този път ще сработи, пробвайте  тук.
    Цитат на: AriaM
    не е нужно да бъдем груби с хората, които се опитват да ни помагат
    Така е, Ариам. Всъщност, с никой не е нужно да бъдем груби, но това е друга тема. Усмивчица Мен, знаеш, че няма как да ме нагрубят, тъй като съм доста дебелокож.
    Цитат на: Eona Lightholder
    Да, добра е, но също се набляга на това, че това е болест на душата/ душевна криза. В медицината няма такива положения. Да, в медицината не е имало и вируси преди стотина години, но според мен, всяка едно психично разстройство е болест на душата, а  по начина, по който са поднесли материала, излиза някак, че това е нещо отделно от всички и само то е душевна криза - другите не са. Именно това е, което забелязвам и не ми прави добро впечатление, но може и да греша.
    Цитат на: Eona Lightholder
    Тъмната нощ. Ако съм честна докарах си я сама
    Да, това също се отнася за всички заболявания.
    Цитат на: Eona Lightholder
    В момента когато напуснах Тъмната нощ , продължила повечко от година , дойдоха да ме посрещнат 2 големи светещи сфери
    Вероятно - празнична заря, послучай излизането ти? Намигване
    Цитат на: shining star
    Тъмната нощ на душата, наричат го също изпитът на Йов, това е тежко, продължително страдание, физическо или друго, в което си останал напълно сам. Не че няма близки хора около тебе, но те не могат да ти помогнат, нито ти можеш да си помогнеш.
    Да, но не искаш. Нямаш абсолютно никакво желание да си помагаш и изобщо не те интересува какво следва от там-нататък. А страданието е на всички нива. Да, тогава няма такиова нещо като близки хора.
    Цитат на: shining star
    При мене беше доста продължително...няма да описвам състоянието, всеки, който го е преживял по един или друг начин, има представа.
    Това е, което имах предвид по-горе. Не са много тези, които са го преживяли, а едва ли някой от тях би искал да се връща там, за да ни разкаже колко интересно си е прекарал.
    Цитат на: shining star
    В същото време го приех, приех го като нещо, което трябва /нямах избор/ да преживея и  надрасна.
    О, имаш избор, шайнинг и още как. Както и по-горе казах, единици са тези, които избират да намерят смисъл, че да останат.
    Цитат на: shining star
    Е, преживях го, една сутрин се събудих и видях, че депресията или там каквото е...я няма, беше си отишла.
    Да, между другото, ти си третия случай, за който разбирам, че просто така, един ден се събужда и все едно нищо не е било. Не мога да бъда сигурен на какво да отдам това, но предполагам, че става дума за външна намеса.

    Цитат на: venerina
    Написаното от теб звучи като , че си му майка орлица.
    А ти сега как звучиш, venerina? Ne e нужно да бъдем груби, нали така?
    Това го умеем, както и сама си забелязала.
    Цитат на: venerina
    Първо така му изземаш правото той сам да се защити , ако изобщо се почувства нападнат
    Тя си е такава, venerina, знаем си я тук. Тя не скача срещу житара, нито защитава мен, а просто вижда нередност и реагира. Импулсивна е, така си е, но... такава й е природата. Щом познаваш мен, би трябвало да си опознала и нея и да си наясно с това.
    Цитат на: venerina
    той щеше да се справи много по-добре и по-цветно и в защитата и в нападките.
    Поздравления за твоята наблюдателност, venerina.
    « Последна редакция: Септември 10, 2012, 14:43:11 от в о ж д а » Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #10 -: Септември 10, 2012, 15:12:02 »

    Щом тъй мислиш

    Все пак, Санги, да ти припомня, че идвам от зодия, дето сме царе на изпадане в депресии и излизане от тях. Мога да използвам и чутовно - гръмовни думи за състоянието или да цитирам линка със статията, която дава Ео:

    Цитат
    Външно то прилича на болест, която психиатрите наричат депресивна психоза или меланхолия. Нейните признаци са: състояние на тежка подтиснатост, стигаща до отчаяние; ясно изразено чувство на собствена недостойност; остро самоосъждане – съвършено безнадежден и прокълнат; угнетяващо чувство на парализираност на ума, загуба на сила на волята и самоконтрола, съпротивление и възпиране по отношение на всякаква активност. Някои от тези симптоми могат да се проявят в по-малко изразена форма и в предшестващите стадии, без обаче да достигат нивото на “тъмната нощ на душата”.

    Цитат
    В тоя период на вътрешна сухота, както го нарича свети Йоан от Кръста, човек се чувства самотен, изоставен, объркан, отчаян, откъснат и неразбран. Състоянието много прилича на духовната умора, за която писах в предишна публикация. Има изтощение от извървяния път, но няма никакви знаци, че неговия край е близо. Даже напротив.

    ама това са си глупости Лош спомен, който в крайна сметка се е оказал полезен.
    За това казвам, добре е преди това да се знае, че има такова животно "тъмна нощ на душата" и да се понаблюдаваш отстрани, докато го преминаваш. Хммм, или да оставиш т.нар. Висш Аз да си върши успокоително -утешителната работа, че "и да паднеш и да станеш", все тая за света наоколо и не съвсем.

    Всъщност като се замисля, най-големият урок на "тъмната нощ" е смирението.
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 730

    « Отговор #11 -: Септември 10, 2012, 16:11:36 »

    Санг: "Единици са тези, които намират смисъл, че да останат".
    Не е така, в това състояние, както казваш, изчезва и смисъл, и сила, и воля, и всичко. Но инстинкта е много силен, знаеш...иначе всички масово щяхме да се самоубием. Да, някои го правят, а има и такива, които не успяват да се измъкнат и течението ги завлича...Но повечето се бориме със зъби и нокти, каквото и да става и да е станало, не можем да прекрачим инстинкта току така...И сега към днешна дата си давам сметка, че ако не бях го преживяла, ако не се беше случил тоя период, нямаше как да стигна до това осъзнаване, за което тук си говорим.

    Не е от външна намеса и хей така изведнъж. Колко време може да страда и да се мъчи човек? 5, 10, 15, 20 години, през целия си живот докато е жив? Всичко минава, минава и това. Но трябва да му дадеш отпор, вътрешно да вземеш решение, че ще го ликвидираш на всяка цена. Да не говориш наляво и надясно за проблема, да не търсиш и да не чакаш помощ отвън, от другите хора, да си вършиш работата и задълженията колкото и да ти е трудно, и да се бориш, колкото и както можеш. Това мога да кажа от моя опит. Усмивчица
    Активен
    ThatWoman
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 47


  • Град: София
  • « Отговор #12 -: Септември 10, 2012, 16:54:50 »

    Не съм много наясно как се обяснява тъмната нощ по книгите и другите средства за масово информиране,но ето как аз си я обяснявам.Според мен ,докато душата е в плен на материята,това състояние аз го разбирам като тъмна нощ.Всеки изпада в депресии,всеки има своите моменти на самоопознаване...но,тъмната нощ не си я обяснявам като депресия или единично изпитание с което сме се сблъскали..по -скоро всичко с което се сблъскваме докато сме тук на Земята.И въпреки проблясъците които имаме,това състояние съществува,до момента в който душата напусне тялото или душата се намира в такъв етап на осъзнаване,че материята не спира развитието и...но второто се случва много рядко....
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #13 -: Септември 10, 2012, 17:48:18 »

    Санг: "Единици са тези, които намират смисъл, че да останат".
    Не е така, в това състояние, както казваш, изчезва и смисъл, и сила, и воля, и всичко. Но инстинкта е много силен, знаеш...иначе всички масово щяхме да се самоубием.
    shining, силен е инстинкта, но те до един се изпаряват. Да, самоубиват се. Пожелават си да умрат и си го постигат. То е същото като самоубийство.
    Цитат на: shining star
    Не е от външна намеса и хей така изведнъж. Колко време може да страда и да се мъчи човек? 5, 10, 15, 20 години, през целия си живот докато е жив? Всичко минава, минава и това.
    Не съм сигурен, че е добра идея да омаловажаваш външната намеса, shining. А човек може да страда постоянно. Някои цял живот.
    Цитат на: Sue
    ама това са си глупости

    Именно, Су, но ако го бях казал аз, щеше да има канонада от поучителни и укорителни обръщения, та съм ти особено благодарен, защото все някой трябваше да го каже. Изобщо този термин "dark night of the soul"Ухилен, върви повече за музикалната и филмовата индурстрия, да шашкат подрастващите, но не и като обект за сериозна дискусия. Е... освен ако тези, които я обсъждат не си я направят такава, но както виждаш - трудно.
    Цитат на: Sue
    Всъщност като се замисля, най-големият урок на "тъмната нощ" е смирението.
    ...и търпението  
    Целия арсенал от депресивни състояния, при някои народи се разглеждат като отделни личности - духове, които навестяват човек, когато спре да вярва в себе си, силите и качествата, които са му дадени, и започне да отрича целия смисъл, всичко красиво и стойностно. Ще прескоча подробностите, но зная, че единствения вариант да се справи е - като го поиска (след което вече има различни начини за “връщане”). Ако ли не, просто умира от обезводняване или недохранване.

    Цитат на: utro
    От въпроса ти лъха усещане,че се опитваш да се подготвиш,трупайки знания в очакване...(грубо казано)
    Ухилен
    Утро, тук има теми и за разни секти и за деян колев и за самоубийството, но поне до сега, не зная някой да се е натъкнал на някой от тях или да си е посягал. Не изпадай в паника...
    Относно това, което си разказала, поне на мен ми звучи достоверно.
    Най-много ми хареса това:
    Цитат на: Utro
    Чувствах се като слепец,който е прогледнал..Благодарила съм хиляди,хиляди пъти за това си преживяване...толкова много научих и се промених...
    И според мен така е най-правилно – да се благодари. Независимо колко зле е било, независимо колко тежко го е преживял човек. Благодарността е едно от най-красивите състояния, в които, душата е здрава, мирна и спокойна.
    Цитат на: That Woman
    Според мен ,докато душата е в плен на материята,това състояние аз го разбирам като тъмна нощ.
    Демек, според теб – цял живот сме в “тъмната нощ на душата”? Ухилен
    Цитат на: That Woman
    И въпреки проблясъците които имаме,това състояние съществува,до момента в който душата напусне тялото
    Да, май наистина това имаш предвид. Ухилен  “Живота е една тъмна нощ за душата!”
    Май първо трябваше да попрочетеш темата, That Woman.
    Излишната част от мнението, нямаща нищо общо с темата е преместена в "говорилня", заедно с предходните мнения на Ариам и venerina.
    « Последна редакция: Септември 10, 2012, 18:29:18 от soulSurgery » Активен
    ThatWoman
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 47


  • Град: София
  • « Отговор #14 -: Септември 10, 2012, 18:46:01 »

    Цитат на: в о ж д а
    Демек, според теб – цял живот сме в “тъмната нощ на душата”?

    Ами ,замисли се Вожде.Има хора,които си мислят,че са родени за да ядат и пият по цял ден.Животът им се ограничава до това,да си сипят една ракия след работа и да си излеят гнева върху някой.Дали душата им не е цял живот в непрогледен мрак,една постоянна тъмна нощ.Депресията не я приемам като такава,защото понякога тя води до осъзнаване.Не говоря за депресивните състояния породени от мисли като "Много съм дебела" или "Пенчо харесва повече Гичка отколкото мен"Говоря за депресивно състояние породено от осъзнаването на нещо ново за самия теб.Поне при мен беше така ,де.Първо се депресирах ,защото всичко ми беше много непознато.Не знаех какво става.Но пък в такова състояние започнах да обмислям много повече нещата.За това ,поне за мен тази депресия не беше тъмна нощ,а стъпка с която излизам от мрака.

    П.П Прочетох темата Усмивчица просто това е моето мнение по нея...
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright