Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Общ поглед върху грешките допускани от възрастното индиго  (Прочетена 2193 пъти)
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 419

« -: Септември 09, 2012, 03:15:44 »

                                   Общ поглед върху грешките допускани  
                                 от възрастното индиго и как да ги избягва.

    Всяко индиго, което е преминало през някаква битка и е поело  щети, може да направи грешка или две, може и седем-осем. При повечето възрастни индиго се наблюдава липсата на образователна подкрепа и културното приемане, на които днешните индиго децата се радват, или поне част от тях. Ето някои комфортни и забавни неща, които възрастното индиго може да прави за да избегне или коригира грешките си.
    
Синдромът на крайният работник:
Това е роля която без да искаме може да поемем като родител, въпреки че сигурен съм ако се върнете назад в мислите си ще намерите поне няколко такива примера които са лично ваши. Ето един: мъж,работи не две места, издържа жена си и детето си, което е вече юноша, жена му пък е безработна. Този човек поема твърде много на гърба си и всички са свикнали да мислят, че той ще прави това до края на живота си. До тук  добре. Много природно надарени хора, емпати, екстрасенси, лечители и т.н. автоматично започват да изпитват желанието да помогнат на човекът в нужда. Да, тук сме за да сме пазители, лечители, да раздаваме радост, щастие и още куп неща, но трябва да има една ясна граница, която да сложи очертанията между момента в който даващия запазва и дори култивира позицията си, и момента в който той се превръща,  образно казано в дойна крава...

Практикувайте да отказвате, това е много важен момент, практикувайте да казвате, НЕ!
Ако едни и същи хора търсят  услугите ви често, започнете да отказвате.
Отказвайте всеки призив за помощ от хора които сами не желаят да се подобрят или повдигнат, а разчитат само и единствено на вас за тази цел, защото това вече не е помощ.


Самоунищожителното индиго:
Много често се намирате в положение на тревога, постоянно се налага да гасите „пожари“, да разрешавате спорове, дори да спасявате съседските деца от скука. От моментът в който се събудите, до моментът в който колабирате, все сте заети с нещо или някого. Предполагам вършите добре всички тези неща. Нещеш ли след време се появява някаква болест и се чудите от къде ви е дошло, може и по-лошо да е, толкова сте уморени че започвате да увеличавате кафето, цигарите и евентуално се стига до сърдечен или нервен пристъп. Познато ли ви е?

Направете си списък с най важните неща. (хайде сега, признайте си, вие дори не фигурирате в него, май и това ви е познато Намигване)… Ето едно решение: задоволете  четири от основните си нужди. Щастливо тяло – отнесете се с тялото си добре, бих се насладил на масаж, но всеки с предпочитанията си. Наспете се. Нахранете се добре. Щастлива Душа – насладете се на разходка в природата, медитирайте… Каквото и да подхранва душата ви, направете го. Направете тези практики с нагласата, че осъществяването им е важно за вашето благоприятно развитие. Щастливо семейство или връзката – трябва да има баланс между четирите практики плюс насладата от семейният живот, която е част от този баланс. Играйте с децата си и се вслушвайте добре в това което казват, прониквайте дълбоко в това което правят, те са и учители. Започнете отново да се срещате с любимата/мият ви, намерете време, да си отделите вниманието, което си отделяхте когато бяхте млади любовници. Щастливи на работното място – сложете граница между употребата и злоупотребата с вашето време и умения, уверете се че сте на ясно с това което се очаква от вас и това което може да дадете.
    
Кърлежи, пиявици, вампири – всички се сещате на къде отиват писаниците ми….
Докато се изкачваме по стълбицата на таланта и силата, съществува известен риск да привлечем и допуснем такива индивиди в живота си. Тези ранени и разбити хора идват с надеждата, че можем да ги поносим поне малко, като бездомни котета или бебета птички, идващи за подслон.

След като разберете какви са, просто ги пуснете да си вървят. Знам че на думи не е толкова просто, но това е най-добрият вариант за всички ви.


Религиозно вбесяване! Намигване
Така… ти си отдаден/а на майката църква до край, научил/а си всичко което може да ти даде, дори през лятото ходи, да помагаш за строежа на новата черква. Лошо няма! След няколко месеца обаче осъзна че твоята религия не съдържа цялата истина…! Тя успя да те изпързаля, както теб, така и много други, а днес си далеч от от този енориаш който беше преди. Станал си пречистващ кристал, който поставя под съмнение всичко и не взема заложници в преценката си. Като един трошач на стари модели, индиго е призван да разрушава стените на полуизгнилите идеологии. Това е което се случва!  Като видим боклук, изхвърляме го. Да, но имаме приятели, семейство, партньори, които все още вярват на разните проповеди… Какво да правим, да ги убеждаваме ли в правотата си или какво? Ами ако не ни повярват? Повечето хора е ясно как ще постъпят… За останалите:

Вместо да се ядосвате, смекчете тона. Поведете отстрани, а не отпред. Влияние променено от изживяване на примера, но без негативни преценки. Оставете хората да бъдат такива каквито са, дайте им достатъчно пространство за да се развиват, без да отнемате достойнството им. Дръжте токсичните хора извън живота си, като им пожелаете доброто и не ги каните у вас повече -образно казно. Оставете вратата отворена за онези притежаващи потенциал да се развиват, научете се да различавате тези два вида хора.


Самоизоставяне, занемаряване, пренебрегване:
Чувствате ли се виновни когато купите нещо само за себе си? Търсите ли извинения за това, че семейството или половинката ви изглежда чудесно, а вие приличате на изваден от варела за смет зимен балтон? Бельото ви на каква възраст е, по-старо ли е от децата ви? Ако не носите бельо, дънките ви по-стари ли са от най-възрастното ви дете? Омаловажавате ли комплименти, отблъсквате ли похвали, насочени към вас? Изпитвате ли неприятни чувства, когато видите че някой има "по-готино" гадже от вашето или кара кола със запомнящ се номер, пък вие нямате, има си и разни джаджи които вие никога не сте имали?

Е, спрете да се чувствате така! Бъдете добри със себе си и станете приятел с вината, която изпитвате при мисълта да се поглезите. ( Като се замисля, може би ще е добре да започна нов раздел посветен на изкуството да сме признателни към себе си.)

Не очаквайте, лошото да си отиде от самосебе си. Не бъдете като някакъв индиго мързел, който очаква света около него да се промени автоматично. Бъдете проактивни, с отворен ум и нагласа за изпробване на нови подходи и модели. Не чакайте докато останете без възможности, за някои от нещата, които изброих, да проработят за вас. Моята  глава е твърда, но в крайна сметка дори аз имам полза от тези упражнения.

Да, да се обичаме, да гледаме за себе си в наше време е трудно, защото има много работа, не бързайте и мислете и за себе си. Ако вас ви няма кой ще дава на падналите духом и нуждаещите се.  
« Последна редакция: Септември 09, 2012, 04:41:20 от Житара » Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Септември 09, 2012, 10:54:19 »

                             
    Практикувайте да отказвате, това е много важен момент, практикувайте да казвате, НЕ!
    Ако едни и същи хора търсят  услугите ви често, започнете да отказвате.
    Отказвайте всеки призив за помощ от хора които сами не желаят да се подобрят или повдигнат, а разчитат само и единствено на вас за тази цел, защото това вече не е помощ.



    А тези хора, на които ще се отказва, няма ли да страдат?
    Хуманно ли е да бъдат отблъснати?
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #2 -: Септември 09, 2012, 11:31:05 »

    Их, на повечето им е по-лесно друг да им решава проблемите, вместо те самите да се опитат да си помогнат като са били насочени вече.Мисля, че това е мечешка услуга, а ти?!
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #3 -: Септември 09, 2012, 12:05:23 »

    Их, на повечето им е по-лесно друг да им решава проблемите, вместо те самите да се опитат да си помогнат като са били насочени вече.Мисля, че това е мечешка услуга, а ти?!

    Значи, според теб, авторът на статията е прав, пишейки, че те си намират "дойна крава"?

    И че, въпреки болката, която ще им бъде нанесена, по-добре е те да бъдат изоставени, оставени на самите себе си?
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #4 -: Септември 09, 2012, 13:22:53 »

    Ако Гаятри се включи , може да ви разкаже много интересен пример именно по тази тема - Къде да сложим границата на помоща си и кога тя се превръщане в хрантутене за наша сметка.

    Това не бива да е изоствяне според мен. Просто ясно декларирай участието си  - Повече не ме питай , потърси отговорите сам , ако се оплетеш и имаш нужда от помощ съм насреща .

    Иначе идва един синдром на давещия се, който те стиска и потапя.

    Но всичко това са крайни случаи , мисля , че един човек на новото време учи на хармонично общуване и създава среда с видими граници .

    Според мен този текст е написан от опит , но човека прави една грешка само - тъпение до момент на пренапрежение. Цаката е да се предвижда явно отсрещния или ситуацията и да не се допуска момент на пренапрежение (дисхармония).
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #5 -: Септември 09, 2012, 14:00:57 »

    Их, а как е според теб. Усмивчица
    Кажи ми своята гледна точка!?
    Активен
    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 419

    « Отговор #6 -: Септември 09, 2012, 16:25:32 »

                               
    Практикувайте да отказвате, това е много важен момент, практикувайте да казвате, НЕ!
    Ако едни и същи хора търсят  услугите ви често, започнете да отказвате.
    Отказвайте всеки призив за помощ от хора които сами не желаят да се подобрят или повдигнат, а разчитат само и единствено на вас за тази цел, защото това вече не е помощ.



    А тези хора, на които ще се отказва, няма ли да страдат?
    Хуманно ли е да бъдат отблъснати?

    Уместен въпрос задаваш Их.

    Имам достатъчно примери от ежедневието, ще дам един, простичък:
    Вървя на път за работа и срещам един от обичайните хора, на които давам  по нещичко от време-на време, посегнах за портфейла си когато за кой ли път видях бутилката да стърчи от джоба му, беше някаква водка...... Да му дам ли пари за да се трови и да продължава да не си търси работа или да го оставя да се справя сам? Ще му навредя ли ако му дам?

    Ще дам и противоположният пример:
    Имаше и един друг човек, който беше противоположността на горния, той просеше, да, но след това отиваше в църквата и ДАРЯВАШЕ, част от парите които беше изпросил, слагаше ги по иконите, молеше се на колене. Като се замисля по-дълбоко, стигам до констатацията, че по този начин просякът помагаше и на свойте благодетели. Въпреки, че не вярвам в представата за Бог, която църквата предлага, тази картинка за малко не ме просълзи. 

    Та... на отговора... Изглежда ми хуманно-причината: не можеш да помогнеш на някого ако той сам не желае да се повдигне. Колкото и да се напъваш, той ще си остава на същото ниво, на което е бил преди намесата ти, не защото помощта ти е слаба или неуместна, а защото не желае сам да си помогне или по-лошо използва те. В случая прахосваш силите си и вредиш и на двама  ви.
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    Щуродино
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 257

    « Отговор #7 -: Септември 09, 2012, 18:31:47 »

    Интересна тема-заинтригува меЛуиз Хей пише-перефразирам-"Ако самият ти не си здрав,няма как да се грижиш за близките си".Понякога се "глезя" с плодове и шоколад Усмивчица
    Активен

    Омръзна ми да се обяснявам-47 годишна
    Финист
    Финист
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 142


    WWW
    « Отговор #8 -: Септември 09, 2012, 23:36:22 »

    >> А тези хора, на които ще се отказва, няма ли да страдат?
    Да, ще страдат!

    >> Хуманно ли е да бъдат отблъснати?
    Да, хуманно е!

    >> въпреки болката, която ще им бъде нанесена, по-добре е те да бъдат изоставени, оставени на самите себе си?
    Да, по-добре е!

    Все пак става дум аза ситуации където и самите "изоставани" имат достатъчно сила да се справят. Но струва ми се, че понякога е валидно и не само в такъв случай.
    Още повече, доколкото разбирам от оргиналния пост, след кат опоразмишлявах над него(!), не става дума да се зареже човек, а да не му се пречи да се погрижи сам за себе си...

    ...братовчед ми не можеше да си връзва обувките до 6ти клас, защото му ги връзваха... имах съученик в университета който пък ме пита веднъж по телефона как се пържат яйца, с колко олио, на колко силен котлон, трябва ли да отделя белтъка, защото никога досега не беше пипал печката... докато има кой да върши работата му вместо него, човек не се развива...

    Страданието е наш другар, наш учител!
    "За един бит - трима небити дават"
    Активен
    viosta
    Гост
    « Отговор #9 -: Септември 10, 2012, 15:24:04 »

                           
         Има един друг момент , за който малко хора си дават сметка и това е когато помагайки на другите , всъщност ние искаме да помогнем на себе си чрез тях или изкупваме някаква вина чрез оказаната от нас помощ. Например единия вариант – помагаме на някой приятел , роднина или  просяк финансово или да разреши някакъв свой проблем , в замяна обаче ние очакваме нещо насреща. Ако е приятел или роднина сигурно очакваме след време да ни върне услугата . Ако е някой скитник или деца в приют , от тях няма какво да очакваме , ама нали като им даваме нещо другите ще видят, или ние сами ще се похвалим какво ГОЛЯМО ДОБРО сме направили и ето, печелим хорското възхищение. Т.е. до тук направихме ли нещо за тези на които „уж“ помагаме или всичко правим за себе си , но го представяме така че все едно е за другите? Втория вариант – ние наистина правим някакво добро и дори прекаляваме на моменти . Един от най-силните двигатели за това е чувството за вина. Вина , че някога не сме помогнали на някой , който е имал нужда от нас и продължаваме да живеем с тази тежест . Заблуждавайки се , че помагайки на някой друг ще се реваншираме за пропуснатото . Всъщност , колко често правим истинско добро , безкористно и безрезервно , без скрити мотиви ? А много често дори и самите ние не си даваме сметка за тези скрити мотиви , защото те остават скрити и от нас някъде на подсъзнателно ниво.
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #10 -: Септември 10, 2012, 15:53:42 »

    Сетих се изведнъж за филма Предай нататък.

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=xCMLl_RaVUc" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=xCMLl_RaVUc</a>
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 419

    « Отговор #11 -: Септември 10, 2012, 21:29:27 »

                           
         Има един друг момент , за който малко хора си дават сметка и това е когато помагайки на другите , всъщност ние искаме да помогнем на себе си чрез тях или изкупваме някаква вина чрез оказаната от нас помощ. Например единия вариант – помагаме на някой приятел , роднина или  просяк финансово или да разреши някакъв свой проблем , в замяна обаче ние очакваме нещо насреща. Ако е приятел или роднина сигурно очакваме след време да ни върне услугата . Ако е някой скитник или деца в приют , от тях няма какво да очакваме , ама нали като им даваме нещо другите ще видят, или ние сами ще се похвалим какво ГОЛЯМО ДОБРО сме направили и ето, печелим хорското възхищение. Т.е. до тук направихме ли нещо за тези на които „уж“ помагаме или всичко правим за себе си , но го представяме така че все едно е за другите? Втория вариант – ние наистина правим някакво добро и дори прекаляваме на моменти . Един от най-силните двигатели за това е чувството за вина. Вина , че някога не сме помогнали на някой , който е имал нужда от нас и продължаваме да живеем с тази тежест . Заблуждавайки се , че помагайки на някой друг ще се реваншираме за пропуснатото . Всъщност , колко често правим истинско добро , безкористно и безрезервно , без скрити мотиви ? А много често дори и самите ние не си даваме сметка за тези скрити мотиви , защото те остават скрити и от нас някъде на подсъзнателно ниво.


    В общи лини: причината идва от следствието, ако се чувстваш принудена да помогнеш, причината идва от теб. С каква цел ще го направиш, е съвсем друг въпрос, но е и много уместен. Виждаш ли, хората сме такива, обичаме да си измисляме причини, да си поставяме цели и да проследяваме следствията, спасение няма. Докато свободата на действието ни прави свободни, следствието ни принуждава да действаме. Всеки сам избира дали ще действа по собствено желание или ще чака следствието да го притисне.
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    viosta
    Гост
    « Отговор #12 -: Септември 10, 2012, 21:51:42 »

     Нещо не разбрах коментара ти към моя пост .... поясняваш казаното от мен, или не си съгласен с него , или пък друго....?
    Активен
    nikcvet
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 90


    « Отговор #13 -: Септември 11, 2012, 12:15:25 »

    Във филма "Предай нататък" стана така, че детето имаше проблеми, направи нещо изключително
    и накрая всъщност се жертва за другите.
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #14 -: Септември 11, 2012, 12:42:47 »

    Ще ви разкажа една притча, която ми се случи наскоро, в една следобедна разходка, с едно момиче.
    Пресрещна ни един човек, който се беше предал на алкохола. Искаше някакви стотинки, не помня точно сумата.
    Тя спря и тръгна да бърка в чантата си.
    Подуто от алкохол и недоспиване лице, коса, която сякаш е ресал с миксера и усмивка, с труднозабележими, няколко зъба, подредени шахматно.
    - Няма да ви лъжа - за пиене са ми, не за хляб!  
    Това по никакъв начин не забави движенията на момичето, а дори и се усмихна на свой ред... което, поне според мен, беше много по-ценен дар, от стотинките, които му даде.
    Усмихнах се и аз - първо, защото видях нейната и второ, защото забелязах един особен проблясък в очите на пияния човек. Проблясък, който избрах да вярвам, че е, защото вижда тази усмивка и това му носи добри спомени и емоции.
    След тази случка, темата отиде в друга посока, но след това помислих върху нея.
    Запитах се - тя защо ли не се спря? Защо не се отдръпна, като разбра, че тези стотинки ще се превърнат в отрова за този човек, която ще налее в себе си? Дори и не тръгна да го поучава или укорява за избора му. Все едно й каза - за лекарство са ми.
    И... наистина, за нея нямаше значение за какво са му. Той, съвсем спокойно, можеше просто да поиска стотинките, без никакви обяснения или трикове, които е научил в практиката си.
    Единственото, което беше от значение, за това момиче, беше - да даде. Да даде от себе си. Тя не гледаше на това, че дава, като на някакъв акт на милосърдие и съпричастност, нито очакваше благодарност и благопожелания.
    Замислих се, колко елементарно е всъщност. На един човек не му достигат стотинки, а друг човек има. По принципа на баланса, повече от естествено е, този, който има, да отдели, за да даде на този, на който не му достига нещо. Избора, как ще използва той това, си е лично негов и по никакъв начин не бива да се бърка никой, освен ако не поиска да му бъде помогнато.
    Принципите на баланса, хармонията и ...взаимодопълването, властват навсякъде в Природата и Вселената. Това са основните... свързващи елементи, без които, всичко, просто ще рухне.
    Някога, всред хората, тези принципи също са били в основата на тяхното отношение към хората, животните, растенията... цялата природа, както и към невидимия свят на духовете.
    Това е било така, защото, принципите на баланса, са властвали в самия индивид. При тези хора, трудно ще срещнете наднормено или поднормено тегло, нервни или психични разстройства и изобщо, каквито и да било болести.
    Единици са, днес, тези, в които тези принципи са живи и работят. Не винаги осъзнават това и често изпитват трудности, когато трябва да обяснят действията си, но те винаги търсят... и се стремят към баланса.
    Това, обикновено са хора, свързани с природата и с отминали времена и народи.
    И за съжаление, за разлика от преди, когато са се радвали на добро здраве, благодарение на цялостния баланс, в отношенията им с останалите хора, сега са болнави и с отслабена имунна система.
    И колкото повече се опитват да постигнат баланс в този изкривен свят, толкова по-многобройни и тежки са заболяванията им. Единствения вариант, за самосъхранение  - е да се затворят и да се крият в себе си, докато са живи.
    Някои избират това.
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    ОШО. Медитация - поглед навътре / Оsho - Meditacion es mirar hacia dentro
    Филми
    Arcoiris 0 1571 Последна<br />публикация Декември 08, 2009, 23:21:59
    от Arcoiris
    ЕДИН РАЗЛИЧЕН ПОГЛЕД
    Послания
    Elvira1989 2 1598 Последна<br />публикация Април 15, 2011, 14:09:37
    от Sentinel
    Да изчистим(?) последствията от грешките?
    Обща тематика
    Luna:) 3 665 Последна<br />публикация Април 20, 2011, 23:50:25
    от Ich
    Вселенски Закони-друг поглед
    Вселенски закони
    animus 0 1120 Последна<br />публикация Януари 27, 2012, 13:53:27
    от animus
    Грешките и отношението към тях « 1 2 »
    Обща тематика
    вожда 18 1088 Последна<br />публикация Февруари 06, 2013, 17:39:43
    от nobody

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright