Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Безкрайността  (Прочетена 1084 пъти)
nikcvet
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 90


« -: Август 21, 2012, 14:05:14 »

Когато се обсъждат духовни теми, често се употребяват понятия, родствени на понятието
"безкрайност". Например "безсмъртие" означава да се живее безкрайно дълго време.
Мисля, че е добре тези понятия да се уточнят, доколкото е възможно.

Да разгледаме крайното множество А от бройни числа:
A={1, 2, 3, 4, 5}
Това множество се състои от 5 елемента, или както се казва,
има мощност (кардинално число) 5.

Друго крайно множество:
B={1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11}
Неговият брой на елементите е 11.

Сега да разгледаме безкрайното множество на бройните числа:
N={1, 2, 3, ...}
Броят на елементите му е безкраен (но изброим, не безброен).
Това множество е безкрайно, изброимо. Както е известно, в теорията на множествата се
доказва, че съществуват и други видове безкрайност, например безкрайни неизброими
множества.

Да разгледаме въпроса за съществуването на множеството N, а именно, в какъв смисъл това
безкрайно множество съществува.
Крайните множествата A (съставено от 5 елемента) и B (съставено от 11 елемента) очевидно
съществуват, техните елементи са изписани явно.
На практика човек е виждал само крайни множества, съставени от повече или по-малко на
брой елементи.

Безкрайното множество N={1, 2, 3, ...} се мисли като потенциално безкрайно, тоест
предполага се, че неговите елементи могат последователно да се изреждат до безкрайност.
Но на практика човек не може да изреди всичките безкрайно много бройни числа или да ги
види по някакъв начин наведнъж заедно.
Безкрайното множество N, разгледано като актуално безкрайно, цялостно образувание,
съществува само някъде в света на идеите, а не може да се види в материалния свят.

Този пример показва, че в света на идеите, който се състои от всички мислими неща,
съществуват обекти, като например множеството N, за които не може да се докаже
експериментално дали съществуват в материалния свят.
Значи светът на идеите е по-широк от материалния свят.
Типично понятие от света на идеите е безсмъртието. Грубо казано, няма начин някой да чака
до безкрайност, за да се убеди на практика, че нещо наистина е безсмъртно.
Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Август 21, 2012, 14:18:15 »


    Значи светът на идеите е по-широк от материалния свят.
    Типично понятие от света на идеите е безсмъртието. Грубо казано, няма начин някой да чака
    до безкрайност, за да се убеди на практика, че нещо наистина е безсмъртно.


    Но можем да проверим, че нещо е смъртно, нали?

    Какво се получава, че ние можем експериментално да се убедим (да докажем) крайността на нещо, но не и неговата безкрайност?

    А какво ще ни помогне в работата с безкрайното?
    Активен
    nikcvet
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 90


    « Отговор #2 -: Август 21, 2012, 15:44:19 »

    Поне според мен, постижение е самото приемане, че безкрайността съществува.
    По-нататък възможностите на рационалния разум изглежда свършват.

    В математиката има области, като интегралното и деференциалното изчисление, които се
    основават на понятието за безкрайно малки величини. Тази разновидност на безкрайността е
    показала своята практическа полезност.
    Но все пак това не доказва необходимостта от съществуване на безкрайност.

    Изглежда има бариера между крайните и безкрайните неща.
    Самата идея да се работи с безкрайно чрез крайни средства ми изглежда неосъществима.

    В миналото се е приемало, че има неща, които могат да бъдат приети само на вяра и не
    е в човешките възможности да бъдат постигнати.
    Метафорично казано, може би просто не е възможно човек да работи с безкрайността,а само
    безкрайността може да работи с човека.

    Или с безкрайността може да се работи чрез интуиция и пряко усещане (нещо такова).
    Активен
    дрян
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 16

    « Отговор #3 -: Октомври 23, 2012, 02:01:06 »

    Хипотеза1: Между всеки две различни числа има безброй много числа.
    Нека са дадени числата А и Б, като Б < А
    Допускаме, че съществуват само краен брой, N на брой числа по-големи от Б и по-малки от А
    нека това са числата с1, с2, с3,....,сN  като с1<с2<с3<...<сN или ci<c(i+1)
    Тогава x=(с1 + с2)/2 също е число във интервала между Б и А(тъй като Б<с1<x<с2<А), следователно съгласно допускането x е едно от изброените числа с1, с2, с3,....,сN, които са краен брой. Нека x=ci ,където 1=<i<=N,
    1)ако i>=2 то сi>=с2 следователно (с1 + с2)/2>=с2 следователно с1>=с2 което е противоречие;  
    2)ако i=1 то сi=с1 следователно (с1 + с2)/2=с1 следователно с2=с1 което също е противоречие.
    Следователно допускането че между всеки две различни числа има краен брой числа беше оборено.
    Следователно е валидно противоположното твърдение, а именно условието на хипотезата.
    Това превръща Хипотезата в Лема(помощна теорема).
    Активен
    nikcvet
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 90


    « Отговор #4 -: Октомври 24, 2012, 10:49:24 »

    Първо се предполага, че има определение, какво е това "число": някакъв обект, за който е
    дефинирано отношението "<" и операциите "+", "/" с техните свойства.

    В един момент се предполага, че съществува x=(c1+c2)/2 и за това x е в сила неравенството
    c1 < x < c2, когато c1<c2.
    Един вид в този момент се казва, че интервалът от c1 до c2 може да се раздели по средата
    от x. Или, че всеки интервал може да се раздели по средата, по-малките му половини
    също могат да се разделят по средата и т.н. до безкрайно малки части.

    Но поначало се предполага, че в това множество (на реалните числа) винаги е възможно
    такова деление (при приетата дефиниция на операцията деление).
    Доказателството за тази безкрайна делимост на все по-малки половини на даден
    интервал следва от приетите дефиниции за реално число и операцията деление върху него.

    Ако дефинираме числото и операцията деление по друг начин, ситуацията ще се измени.
    Например, ако разгледаме множеството на целите числа {...,-3,-2,-1,0,1,2,3,...}
    и дефинираме операцията деление "/" така, че (1+2)/2=1,  (2+3)/2=2 и т.н. за нашето x
    няма да е изпълнено c1<x<c2 при c1<c2, разбира се.

    Така просто се казва по друг начин, че интервалите в множеството на целите числа
    (с целочислено деление) не са делими до безкрайност на все по-малки половини.

    Значи можем да "постулираме" реални числа и безкрайна делимост на интервалите и ще
    получим някаква непротиворечива теория (съдържаща съответните теореми).
    Това, че съществува такава теория, показва, че дадената ситуация е възможна, поне в
    "света" на математиката.

    А как е в света на физиката ?
    Измерваме една величина, предполагаме, че измерената стойност е реално (безкрайно делимо)
    число. Но така ли е в действителност ? Все пак при всяко измерване имаме крайна точност
    (фиксиран, малък брой знаци след десетичната точка), т.е. всяка измерена стойност може
    да се представи едва с цяло число.
    Значи съществуването на реалните числа във физиката е възможно, но не доказано (а дали
    е необходимо?).

    Тази граница между предположение, теория и практика (физика) изглежда показва една
    сериозна граница между така наречените "материално" и "духовно".
    Активен
    дрян
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 16

    « Отговор #5 -: Октомври 26, 2012, 11:39:06 »

    Ако дефинираме числото и операцията деление по друг начин, ситуацията ще се измени.
    Например, ако разгледаме множеството на целите числа {...,-3,-2,-1,0,1,2,3,...}
    и дефинираме операцията деление "/" така, че (1+2)/2=1,  (2+3)/2=2 и т.н


    (1+2)/2=1                            (2+3)/2=2
    (1+2)/2=1
    (1+2)/2 + (1+2)/2 = 1 + 1
    (1+2+1+2)/2 = 2                   (2+3)/2=2
    (2+4)/2=2                            (2+3)/2=2          следователно   2+4 = 2+3  следователно 6=5
    Активен
    nikcvet
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 90


    « Отговор #6 -: Октомври 26, 2012, 15:52:23 »

    Извинявам се.
    Получиха се и някои неточности.
    То така човек се вкарва в грях - ако е горд, ще се обяснява до безкрайност, което не ми
    се иска да правя.

    Всъщност отначало ме занимаваха някои конкретни въпроси.
    В древните учения се говори за безсмъртие (на душата). Какво означава това и откъде
    го знаем ?

    Безсмъртие би трябвало да означава безкрайно продължителен живот т.е. живееш един ден,
    след което знаеш, че ще живееш и следващия, и така след всеки следващ ден знаеш, че ще
    живееш и следващия.
    Това е така наречената "потенциална" безкрайност - не ги знаеш всичките дни, но знаеш,
    за възможността (сигурността) след всеки ден да има и следващ.

    Също така има и безкрайност на количеството - мислим, че Светът е безкраен - извън нашата
    Вселена може да има и други вселени и така до безкрайност.
    Но от къде е възникнала тази представа ?

    На практика човек може да види някаква "купчина" предмети. После да си представи и
    все по-големи такива, но безкрайното количество е това, което е по-голямо от всяко, което
    си представяме конкретно (така се превръща в отвлечено понятие).

    И един пример с числа:
    1, 2, 3, 4, 5, ...
    2, 4, 6, 8, 10, ...

    В горния ред изреждаме до безкрайност бройните числа.
    В долния ред под всяко число слагаме умноженото по две.
    Значи и горният и долният ред имат еднакъв брой числа.
    Но нали всички числа от долния ред се съдържат между числата в горния ред.

    Излиза, че числата от долния ред са също безкрайно на брой, но са само част от числата
    в горния ред.
    И въпреки това и горният и долният ред имат еднакъв - безкраен брой числа.

    Този парадокс показва, че сякаш една част от безкрайно множество също е безкрайна и с равна
    големина на цялото множество.

    Активен
    дрян
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 16

    « Отговор #7 -: Октомври 27, 2012, 13:02:50 »

    Прощавайте за моя буквализъм.
    « Последна редакция: Октомври 27, 2012, 13:54:49 от дрян » Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright