Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3] 4 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Просветление  (Прочетена 4609 пъти)
shining_star
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 728

« Отговор #30 -: Юли 23, 2012, 21:23:45 »

...няма наблюдател и няма наблюдавано, и няма кой да каже, че няма наблюдател и наблюдавано. А тоя който казва, че няма кой да каже това, и него го няма.

Това не го пише в сутрата, но...


И аз мога да цитирам Просветлените Учители, които казват, че целта е да се контролира ума.
И какво като имаш безкраен потенциал, като не можеш /не си се научил/ да го използваш. Вън от това, което знаем на практика, ние нищо не знаем, за мене е от полза това, което в дадения момент мога да приложа, само това.

 
Активен
Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 280


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #31 -: Юли 23, 2012, 22:02:31 »

...няма наблюдател и няма наблюдавано, и няма кой да каже, че няма наблюдател и наблюдавано. А тоя който казва, че няма кой да каже това, и него го няма.

Това не го пише в сутрата, но...


И аз мога да цитирам Просветлените Учители, които казват, че целта е да се контролира ума.
И какво като имаш безкраен потенциал, като не можеш /не си се научил/ да го използваш. Вън от това, което знаем на практика, ние нищо не знаем, за мене е от полза това, което в дадения момент мога да приложа, само това.

 
Ще е много интересно да се види кои будистки просветлени учители говорят за контрол върху ума, от гледна точка на аз-а, защато ако има контрол, то няма как да няма контролиращ, сиреч някой, който да осъществява въпросния контрол.
Подобни твърдения нямат абсолютно нищо общо с Будизма.

А иначе, ето нещо и от Ошо:
Цитат
-  Първата карма мудра е паметта.
Тантра казва: Всяко нещо, мислимо като действие е памет. Всъщност действието никога не е ставало. То е сън, твоя проекция. Дествието не става, не може да се случи в самата природа на нещата. Действието е само сън на ума, твоя проекция.
Първата, карма мудра, съответства точно на паметта. Когата изоставиш паметта, ще се озовеш отвъд действието. Тогава нещата също стават чрез теб, но ти вече не си актьорът, не ти правиш нещата. Егото изчезва. Всичко тече чрез теб, но не ти го правиш. Дърветата не се опитват да растат. Растежът се извършва сам. Цветята цъвтят на в това не влагат никакво специално усилие. Реките текат, но това не ги изморява. Звездите също се движат, но това не е в състояние да ги разтревожи. Нещата стават от само себе си, без извършител.
  
   -  Второто състояние е гяна мудра, познанието.
Сега просто наблюдаваш, познаваш, не правиш нищо. Нещата се случват, ти си само наблюдател, не се индентифицираш, като извършител.
  
   -  Третата мудра е асамая мудра.
Постепенно отпада нуждата от познаващ субект, тъй като вече липсва каквото и да било за познаване. Най-напред изчезва действието, после и познанието. Остава чистото единство, времето тече в своята чистота. Всичко е: нищо не трябва да се прави, нито да се познава. Ти си просто съществуване. Край теб животът продължава да си тече, но ти оставаш незасегнат от него. Всяко желание за знание и действие е изчезнало.
    Съществуват само два вида желание: по-нисшия вид е да се прави нещо, по-висшия - да се познава. За по-нисшия вид е необходима телесност, за по-висшия - ум. Сега и двата вида желание са изчезнали, останал си сам. Нещата се движат, времето тече, случва се какво ли не. Ти самият обаче нито правиш, нито познаваш.
  
   -  Четвъртата мудра е махамудра, великият символ.
Сега дори теб самия те няма. Действие - вън, познание - вън, време - няма го... Сега на свой ред изчезваш и самият ти. Настъпва тишина. Ето това се казва тишина! Твоята тишина не е никаква тишина, а далечен отблясък, нищожно подобие... Понякога се чувстваш отпуснат, умът не се движи толкова бързо, почива и той, настъпва тишина. Това обаче е нищо.
    Истинската тишина настава само, когато действието си е отишло, заедно с времето, познанието... и самия теб. Накрая изчезваш и ти. Един прекрасен ден откриваш, че не си - всичко е изчезнало, няма нищо. В това нищо ти ставаш Безкраен.

    
1.    При карма мудра все още има мисли. Заедно с тях, както си му е редът, тук са миналото и бъдещето. Мислите принадлежат или на миналото, или на бъдещето. Около мислите се навъртат страхът, напрежението, болката...

2.    При гяна мудра паметта се разтваря в без-паметството - няма минало, няма бъдеще, само настояще. Умът е заспал, но все още жив, може да се събуди отново. Това състояние настъпва много пъти, но лесно изчезва. Печелим медитацията и я губим. Умът не е разрушен, а само е отишъл да си легне. Дремва за малко, това е всичко - спи. После отново се връща, понякога дори с огромно желание за мъст, с огромна енергия - нали си е починал добре! След всяка дълбока медитация умът ускорява оборотите, има повече енергия на свое разположение. Починал си е добре и е станал по-активен. При гяна мудра умът отива да поспи, още не е изчезнал. Само за миг може да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата и ти си във възторг.
Когато си видял тази светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек.

3.   Самая мудра е непораждане, съответства на непораждането - анутпана. Умът не е заспал, а напълно преодолян. При второто състояние умът ще се върне, само е приспан. При третото - вече няма да му е лесно, но все пак връщане е възможно с известни усилия. При второто състояние той ще се върне от само себе си. При самая мудра ако искаш да го върнеш, добре, но той никога няма да дойде сам.

4.  При четвъртото състояние, махамудра, въпреки твоето желание за евентуално връщане, то ще се окаже невъзможно. Стигнал си отвъд. Това четвърто състояние, с което се полага началото на съществуването, е целта на Тантра.

Цитат
Без-умството е в основата на всичко.
Тъкмо това Удалака се помъчил да каже на своя син. Попитал го: "Научил ли си за онова, чрез което научаваш всичко останало, а забравяйки го, забравяш всичко? Виждал ли си това нещо? Сблъсквал ли си се с него?"
Синът в объркването си отвърнал:
- Изучих всичко. Но за какво приказваш ти? Учителят ми никога не е говорил за това.
- Тогава се върни - казал Удалака, - защото всичките ти науки са боклук. Върни се назад. В моето семейство винаги сме били истински брамини.
Под истински брамин той разбирал - познали сме Брама, истината. Не сме брамини само по рождение.
- Връщай се, връщай се незабавно! Посрещането било прекратено, отишли си и музикантите. Боляло го Удалака, но се налагало да върне сина си. Толкова години прекарал вън от къщи, а сега трябвало отново да го отпрати - без нито един ден отдих. Много наскърбен, синът се завърнал при своя учител.
- Защо не ме научи на "онова", което татко така харесва? - попитал го с горчивина.
- Защо пропиля толкова години от живота ми? Татко смята всичко научено от теб за безсмислица!
Не познавам себе си. "Ако не познаваш себе си, - казва баща ми - що за знания си натрупал? Какво ще правиш с познанията си върху Ведите? Можеш да ги казваш наизуст, но за какво ни е това учение? В нашето семейство, - твърди татко - винаги сме били истински брамини. Върни се и преди да умра стани истински брамин!"
Учителю, научете ме какво е "онова". Учителят се засмял.
- Това не може да бъде преподадено. Може да се постигне и схване, но не може да бъде преподадено. Затова не се постарах да те науча на него. Но ако настояваш, можем да създадем подходяща ситуация.
Това правят всички учители - създават подходящи ситуации.

Тази комуна е ситуация.
Не мога да ви преподам истината, но мога да създам благоприятна ситуация, благодарение на която да започнете да схващате отделни нейни отблясъци.
Пребиваването ми тук е ситуация, говоренето ми пред вас. Не че мога да ви преподам истината чрез говорене, но просто съществува ситуация, в която нещо като треперене може да премине във вас. Усещате вибрации и те ви тласкат напред по дългия път, навътре.
И така учителят казал:
- Можем да създадем подходяща ситуация - грижи се за всичкн крави в ашрама. (имало около четиристотин крави) Заведи ги вдън гори тилилейски. Колкото по-далеч, толкова по-добре, да не те достигне човешки поглед. Върни се чак когато стадото ти е нараснало на 1000 крави и бикове. Ще минат много години, но какво от това!? Помни, не трябва да се виждаш с никакво човешко същество. Приятели ще ти бъдат единствено кравите, те ще бъдат твоето семейство. Ако искаш, можеш да си говориш с тях.
Светкету заминал в дън горите тилилейски, където още не бил стъпвал човешки крак. Там той живял с кравите в продължение на много години.
Историята е изключително красива. За какво можеш да си говориш с крави? В началото може и да се е опитвал, докато е разбрал, че е напълно безсмислено - кравата просто те гледа! С празен поглед. Няма диалог. В началото по навик краварят трябва да е повтарял Ведите в присъствието на преживящите животни. Те, разбира се, не се интересуват от Ведическо знание и поради това няма как да го похвалят за знанията му. Сигурно е опитал да им говори за астрология, за звезди, но едва ли е събудил по-голям интерес. Какво може да се направи пред аудитория от крави? Ще не ще, трябвало постепенно да се отучва от говоренето, започнал да забравя. Настъпило голямото отучване.
Минали години. Броят на стадото достигнал 1000. Сега обаче Светкету напълно забравил, че трябва да се връща. Забравил да брои - толкова много години...
Кравите се разтревожили, времето дошло. Една от тях се престрашила и казала:
- Слушай, след като вече сме 1000, времето настъпва и Учителят сигурно чака. Трябва да се приберем вкъщи.
Светкету последвал кравите. Когато стигнал заедно с 1000-те крави при учителя, той излязъл да ги посрещне и казал на останалите ученици:
- Вижте тези 1001 крави!
- Има само 1000 крави. - отвърнали учениците - Другият е Светкету!
- Той е изчезнал. - заявил учителят - Няма го вече там. Станал е крава, невинна крава, вгледайте се в очите му!

Това е състоянието на без-умие. Това състояние винаги е било целта на Изтока. Състояние, прй което не си, а в същото време за първи път реално съществуваш.
Това състояние на смърт и на живот, на изчезване на его-то и всичко фалшиво; на появяването на истинското и автентичното - това именно състояние наричаме реализация, Божествена реализация, самореализация. Това е състоянието, което Сараха нарича самосъществуване, отвъд мисълта, отвъд ума.
Тантра означава разширяване. Това е състояние, при което ти се разширяваш до безкрайното. Твоите собствени граници и границите на съществуването вече не са различни, а съвпадат. Нищо по-малко от това не е в състояние да задоволи тантра.
Когато станеш универсален, се прибираш у дома.
Когато станеш всичко, когато станеш едно с всичко, когато си голям колкото вселената, когато звездите започнат да се движат в теб, когато в теб се раждат земи, а после изчезват по реда си, когато осъществиш такова космическо разширяване, твоята работа е свършена.
Прибрал си се у дома. Ето целта на тантра.

Как? Как да бъде постигнато всичко това?
"Как?" е велик въпрос! Той не изисква философия, не изисква логика, интелект. Този въпрос се интересува само от метода, но не за да го разисква, а за да го практикува. "Как?" се задоволява лесно. Стига му само да получи кратък отговор, като например: "Прави това или онова." Достатъчно е. Повече нищо не е нужно. Всичко останало пристига като следствие на/от практиката.
Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
mamagaya
Гост
« Отговор #32 -: Юли 23, 2012, 23:59:35 »

Цитат
Легендите на древността полагат в основата на мирозданието тази величествена Причина за всичко съществуващо. Всички древни народи са се покланяли на това единно Божествено Начало под различни названия, съответстващи на всеки народ, на всяка страна. Ето как славослови това велико понятие един от химните на Абсолюта – Парабрахман:
ТИ СИ ЕДИНЕН, НАЧАЛО НА ВСИЧКИ ЧИСЛА И ОСНОВА НА ВСИЧКИ ТВОРЕНИЯ.
ТИ СИ ЕДИНЕН И В ТАЙНАТА НА ТВОЕТО ЕДИНСТВО СЕ ЛУТАТ НАЙ-МЪДРИТЕ СРЕД ХОРАТА, ЗАЩОТО НЕ ГО ПОЗНАВАТ.
ТИ СИ ЕДИНЕН И ТВОЕТО ЕДИНСТВО НИКОГА НЕ НАМАЛЯВА И НИКОГА НЕ СЕ РАЗРУШАВА И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОМЕНЕНО.
ТИ СИ ЕДИНЕН, НО НЕ КАТО ЕЛЕМЕНТ ОТ ИЗЧИСЛЕНИЯ, ТЪЙ КАТО ТВОЕТО ЕДИНСТВО НЕ ДОПУСКА УМНОЖАВАНЕ, ИЗМЕНЕНИЕ ИЛИ ФОРМА.
ТИ СЪЩЕСТВУВАШ, НО СЪЗНАНИЕТО И ЗРЕНИЕТО НА СМЪРТНИТЕ НЕ МОЖЕ ДА ВЪЗПРИЕМЕ ТВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ, НИТО ДА ОПРЕДЕЛИ ТВОЕТО КЪДЕ, КАК И ЗАЩО.
ТИ СЪЩЕСТВУВАШ, НО В САМИЯ СЕБЕ СИ, ТЪЙ КАТО НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА С ТЕБЕ.
ТИ СЪЩЕСТВУВАШ ПРЕДИ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА И ИЗВЪН ВСЯКО МЯСТО.
ТИ СЪЩЕСТВУВАШ, И ТВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ Е ТОЛКОВА ДЪЛБОКО И СЪКРОВЕНО, ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРОНИКНЕ В ТВОЯТА ТАЙНА И ДА Я ОТКРИЕ.
ТИ СИ ЖИВ, НО ИЗВЪН ВРЕМЕТО, КОЕТО МОЖЕМ ДА УСТАНОВИМ ИЛИ ЗНАЕМ.
ТИ ЖИВЕЕШ, НО НЕ СЪС СИЛАТА НА ДУХА ИЛИ ДУШАТА, ЗАЩОТО ТИ САМИЯТ СИ ДУШАТА НА ВСИЧКИ ДУШИ!

Из "СЕДЕМТЕ ВЕЛИКИ ТАЙНИ НА КОСМОСА", Николай Рьорих
Активен
Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 280


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #33 -: Юли 24, 2012, 07:26:05 »

Цитат
Легендите на древността полагат в основата на мирозданието тази величествена Причина за всичко съществуващо. Всички древни народи са се покланяли на това единно Божествено Начало под различни названия, съответстващи на всеки народ, на всяка страна. Ето как славослови това велико понятие един от химните на Абсолюта – Парабрахман:
ТИ СИ ЕДИНЕН, НАЧАЛО НА ВСИЧКИ ЧИСЛА И ОСНОВА НА ВСИЧКИ ТВОРЕНИЯ.
ТИ СИ ЕДИНЕН И В ТАЙНАТА НА ТВОЕТО ЕДИНСТВО СЕ ЛУТАТ НАЙ-МЪДРИТЕ СРЕД ХОРАТА, ЗАЩОТО НЕ ГО ПОЗНАВАТ.
ТИ СИ ЕДИНЕН И ТВОЕТО ЕДИНСТВО НИКОГА НЕ НАМАЛЯВА И НИКОГА НЕ СЕ РАЗРУШАВА И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОМЕНЕНО.
ТИ СИ ЕДИНЕН, НО НЕ КАТО ЕЛЕМЕНТ ОТ ИЗЧИСЛЕНИЯ, ТЪЙ КАТО ТВОЕТО ЕДИНСТВО НЕ ДОПУСКА УМНОЖАВАНЕ, ИЗМЕНЕНИЕ ИЛИ ФОРМА.
ТИ СЪЩЕСТВУВАШ, НО СЪЗНАНИЕТО И ЗРЕНИЕТО НА СМЪРТНИТЕ НЕ МОЖЕ ДА ВЪЗПРИЕМЕ ТВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ, НИТО ДА ОПРЕДЕЛИ ТВОЕТО КЪДЕ, КАК И ЗАЩО.
ТИ СЪЩЕСТВУВАШ, НО В САМИЯ СЕБЕ СИ, ТЪЙ КАТО НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА С ТЕБЕ.
ТИ СЪЩЕСТВУВАШ ПРЕДИ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА И ИЗВЪН ВСЯКО МЯСТО.
ТИ СЪЩЕСТВУВАШ, И ТВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ Е ТОЛКОВА ДЪЛБОКО И СЪКРОВЕНО, ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРОНИКНЕ В ТВОЯТА ТАЙНА И ДА Я ОТКРИЕ.
ТИ СИ ЖИВ, НО ИЗВЪН ВРЕМЕТО, КОЕТО МОЖЕМ ДА УСТАНОВИМ ИЛИ ЗНАЕМ.
ТИ ЖИВЕЕШ, НО НЕ СЪС СИЛАТА НА ДУХА ИЛИ ДУШАТА, ЗАЩОТО ТИ САМИЯТ СИ ДУШАТА НА ВСИЧКИ ДУШИ!

Из "СЕДЕМТЕ ВЕЛИКИ ТАЙНИ НА КОСМОСА", Николай Рьорих
Усмивчица
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0%D0%BD

Цитат
Брахман е както изпълнителната причина, така и материалната причина на Творението. Според Веданта Брахман е творецът, но също и творението. Вселената не е сътворена ex nihilo, от нищото, а Брахман посредством своята сила на преображение, Мая, се е превърнал в светът, без това да променя същинската му природа, която е вечна, сатчитананда, съществуване-съзнание-блаженство.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%B0_%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0

След като "sarvam khalv idam brahma" ("всичко, което се разпростира е Брахман"), тогава къде е този "аз", или това "ти" (дуализма, множествеността)?
Ето защо в Будизма например, се говори за абсолютна реалност, за абсолютна истина, за буда природата, за непроменливата, вечна, сияйна и спокойна природа на ума, която е природата на всичко.
Тази природа на ума е едно и също нещо с въпросния Атман и когато човек прозре, че Атман е Единосъщен с Брахман (природата на всичко съществуващо), тогава се говори за Самадхи, за Нирвана.
"Нирвана" означава "угасване".
Според Будизма, егото, аз-а - това е просто една концептуалност, която няма реално съществуване, т.е. илюзия е, заблуда (авидя) и всеки, който има себе си за "аз" се върти в циклите на Сансара, където неминуемо изживява страдание.
Та човек бива да угасне (Нирвана), идеята за "аз" бива да бъде прекратене чрез виждане на абсолютната реалност, в която няма "аз", защото няма другост, няма "ти".
Докато човек се е вкопчил в идеята за "аз" и и отдава реално съществуване, докато човек се е вкопчил в себе-то, в индивидуалното съществуване на това себе, до тогава няма как да се изживее абсолютната реалност, т.е. няма как да се осъществи сливане с Бога, въпреки, че думата "сливане" не е точна, защото дефакто няма какво да се слива. Не може илюзията да се слее с реалността, но може илюзията да бъде прекратена и да изгрее реалната истина.
Затова е по-правилно да се каже "разтваряне", че аз-а се разтваря, изгасва, изчезва, прекратява се.
Аз-а и его-то са едно и също нещо.

Когато човек изгасне (Нирвана), тогава той умира. "Самадхи" се превежда и като "смърт". Когато човек се завърне от Самадхи, тогава това означава Новораждане. Аз-а се завръща, но "той" вече никога не е същия, защото успоредно с идеята за "аз" никога не изчезва абсолютната истина и отъждествяването с Брахман, с Бога. След Самадхи идеята за "аз" се превръща просто в Лилла, в игра, в наслаждение.
Ако човек не се завърне от Самадхи, тогава се говори за МахаСамадхи.

Свещенната третраграма "йод хе вав хе", прознасяне погрешно като "Яхве" или като "Йехова", означава именно това и описва целия този "процес", цялата игра, замисъл, Битие и Небитие, Сансара и Нирвана, както и тяхното "сливане" (единосъщие, тъждественост).
"аз; не аз; аз & не аз; аз"
"аз" е аналогично на Сансара.
"не аз" е аналогия на Нирвана, на Самадхи, на "Себе"познанието (думата "Себепознание" е неточна, защото в това познание няма "тебе"/дрогост, затова не може да има и "себе", но езика е беден за да се опише въпросното).
"аз & не аз" - това се отнася за "онзи", който се е завърнал от Самадхи (тук "онзи" също не е точно, като обясение, както не е точна и думата "завърнал"), втори път родения ("Два пъти роден" - http://triangle.bg/books/1943-02-21-05.1997/1943-03-28-05.html), Новораждането, в което се изЖивява (аз_Жив_яви) единството между Нирвана и Сансара.
 Усмивчица
Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #34 -: Юли 24, 2012, 12:39:12 »


    В "буда природата", в онзи аспект на ума, който е присъщ на всичко и който с нищо не е по-различен от "буда природата" на каквото и да е "друго", липсва "аз", защото "там" няма "ти".
    "Аз" и "ти", чувството за "аз"-ност, за "съм"-ност, са част от Илюзията, от Сансара.


    Тогава кои са прави - будистите, смятащи така или хиндуистите и християните, свързващи Аза с Бога:


    Християните и евреите наричат това нещо „Бог", хиндуистите го наричат „Аз", „Шива", „Брама" и „Вишну", мистиците Суфий го наричат „Скрита същност", а будистите - „буда-природа".


    Някои от причините за неправилното разбиране на будистите за фундаменталната роля на Аза в човешката еволюция и невъзможността Той да бъде унищожен, посочвам в темата за Мисията на Христос:

    http://indigota.com/index.php?topic=2634.msg70776#msg70776
    Активен
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 280


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #35 -: Юли 24, 2012, 14:53:33 »


    В "буда природата", в онзи аспект на ума, който е присъщ на всичко и който с нищо не е по-различен от "буда природата" на каквото и да е "друго", липсва "аз", защото "там" няма "ти".
    "Аз" и "ти", чувството за "аз"-ност, за "съм"-ност, са част от Илюзията, от Сансара.


    Тогава кои са прави - будистите, смятащи така или хиндуистите и християните, свързващи Аза с Бога:


    Християните и евреите наричат това нещо „Бог", хиндуистите го наричат „Аз", „Шива", „Брама" и „Вишну", мистиците Суфий го наричат „Скрита същност", а будистите - „буда-природа".


    Някои от причините за неправилното разбиране на будистите за фундаменталната роля на Аза в човешката еволюция и невъзможността Той да бъде унищожен, посочвам в темата за Мисията на Христос:

    http://indigota.com/index.php?topic=2634.msg70776#msg70776
    Здравей!
    Проблемът с разбирането и тълкуването на Атман е много стар. Точно поради това Буда е преподал уточняващо учение за Анатман.
    В какво се състои проблемът?
    В разбирането, че Атман, най-вътрешната част от Духа има някаква идентичност (аз).
    В медитация, човек все повече и повече навлиза в своя ум, докато не достигне до Пустотата, която е непразна, а е излъчваща Светлина.
    Грешката на мнозина хиндуисти, от старите времена, е че имат себе си за нещо повече от другите, без въобще да са проникнали още по-дълбоко, където се познава "Аям атма брахма" ("този Атман/Дух/Душа* е (всъщност) Брахман"); "Ахам брахмаасми" ("аз съм Брахман"); "Тат твам аси" ("Ти си това").
    Та, медитиращите достигат до това ниво на своя ум, където има само Пустота/Шунята. Там липсва каквото и да е. Излизайки от това състояние, те считат това също за "аз", но то няма нищо общо с "аз"-овщината, защото всъщност е природата на всичко.
    Ето защо Согиал Ринпоче казва:
    Цитат
    Не правете грешката да смятате, че природата на ума е свойство, присъщо единствено на нашия ум. Всъщност тя е природа на всичко. Няма да сгрешим, ако кажем, че да разберем природата на ума означава да разберем природата на всичко.
    Именно срещу разбиранията на тези, които са попаднали в капана и са допуснали тази грешка, се възправя Буда, чрез учението за Анатман.
    Цитат
    Анатман

    Букв. не-атман, обикновено се превежда като не-душа и се интерпретира като възглед за несъществуване на душата. Възгледът за анатман е основен в будисткото учение. Изтъкнатият будолог Ф. Шчербатской подчертава, че в никакъв случай не става въпрос за елементарно отричане на съществуването на душата. Преди всичко, с понятието атман се обозначава не просто душа, а личност, "аз", съзнателно действащ индивид. "Анатман" ще рече, че атман няма съществуване като крайна реалност, като проявяващо се, като даденост (дхарма). Атман, или "аз", представлява комбинация от елементи, образуващи поток (сантана). В този смисъл няма "аз", или няма атман в качеството на духовна субстанция, като нещо отделно от съвкупността от психични елементи (т. е. от дхарми, каквито са усещанията, представите, волевите актове).
    Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 280


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #36 -: Юли 25, 2012, 00:46:42 »

    ... Проблемът с разбирането и тълкуването на Атман е много стар. Точно поради това Буда е преподал уточняващо учение за Анатман.
    В какво се състои проблемът?...

    Цитат
    ... Когато ариите дошли в Индия, били разделени на три съсловия — воини, свещеници и обикновени граждани. Когато обаче влезли в контакт с неариите и ги включили в своето общество, необходимостта от поддържане на известни различия нараснала. Оформило се деление на две основни части — двиджа или два пъти родени, т.е. тези, които знаели Ведите, а те са ариите, и адвиджа — неариите и смесените. Делението било прокарано по цвета на кожата — варна на санскрит, откъдето идва и по-късното название на кастите — варни. Постепенно започнало да се оформя деление на обществото на четири групи. В една от по-късните части на Ригведа се споменава, че бог създал брахманите, или духовенството, от главата си, кшатриите, или войните — от ръцете си, вайшиите, или обикновените граждани — арии, заети със земеделие, скотовъдство, търговия и занаяти — от бедрата си, и неариите или шудрите от краката си. Но освен това, че шудрите били видимо отделени от останалите три групи, не е съществувало строго разграничение и още по-малко някакви социални ограничения. През късния ведически период брахманите и кшатриите придобили водеща позиция в обществото, като първите вече претендирали за превъзходство над всички останали. Вайшиите, както останалите арии били наричани, запазвали своето превъзходство над неариите, но положението им постепенно се влошавало, докато положението на неариите определено западало.
    ...
    Философията на Буда може да бъде събрана в три думи: анатман, анитя и дукха. Не съществува човек или живо същество, или жива същност, която може да бъде наречена безсмъртна душа. Представата за Атман е общоприета условност. Освен нирвана, която е абсолютна, всички неща са преходни (анитя) и като такива са страдание (дукха) и лишени от постоянна същност. Онова, което наричаме човек или индивид, не е нищо друго освен нама (име, нематериална част) и рупа (материална форма), които се променят всеки миг. Двете части имат своите елементи: материалната включва физическите характеристики на организма — неговите части, функции, а другата — менталните свойства на личността — съзнанието, емоциите, възприятията. Външните предмети и явления, които са също толкова изменчиви, въздействуват върху менталните свойства и предизвикват впечатления, спомени, въображение и други психически явления, които отразяват опита, възникнал от общуването с околния свят. Така ранният будизъм, като отрича постоянната същност на човека и разчленява неговата психика на редица състояния, говори за различните пластове на цялото, но не и за цялото, говори за променливото, но не и за неговата постоянна същност. Това схващане почива върху приемането на всеобщия закон за относителността, според който няма нищо абсолютно постоянно, всичко се променя и се подчинява на принципа на причинността.
    Буда и неговите ранни последователи не отричат човека изобщо и индивида като конкретно явление, но искат да докажат неговия условен характер. Щом цялото е в непрекъсната промяна, щом във всеки момент демонстрира различни качества и състояния, в крайна сметка то е илюзия.
    Но тъй като светът, в това число човекът, непрекъснато изявява своята диалектична природа, пред будизма се появява необходимостта да обясни защо все пак отделната личност като поредица от сменящи се качества и състояния остава макар и временно нещо единно и как всичките й елементи запазват връзката помежду си. Това става благодарение на една вътрешна сила, наречена прапти. Тя не само осигурява равновесие на отделните елементи, но ги подбужда да взаимодействат и едва ли не да се разтварят един в друг. Така възниква сантана, потокът от състояния, който в обикновения живот се нарича човек или индивид, или лично Аз.
    В противовес на традиционното за брахманизма понятие за душа — джива в конкретен план и Атман във всеобщ — будистите въвеждат понятието анатман (не-душа). Буда не приема разбирането на ортодоксалната религия за единната и цялостна душа, нито това на джайнистите за нейната постоянна индивидуална природа тук и в отвъдното. И това той прави въз основа на закона за мигновеността. Нещо повече, неизменността на душата е по-незащитима от неизменността на тялото, защото то се променя външно много по-бавно, докато психическото състояние на човека се променя всеки миг.
    Интересна е крайната мотивация на Буда за отричане на душата. Както трябва да се очаква, това не е преследването на научната истина в съвременния смисъл, а обслужването на крайната цел. Несъмнено той е познавал добре брахманисткото разбиране за душата. Литературата свидетелствува, че възразявайки на своите опоненти, Буда излага шестдесет и две концепции за природата на душата. Той обаче стига до извода, че вместо да бъде причина за освобождението, както се поддържа от последователите на Упанишадите, понятието душа, личното Аз е реална пречка за това. Понятията „аз“ и „мое“ са истинската причина за привързаността към този свят и трябва да бъдат изоставени. Докато традиционните мислители проповядват, че освобождение може да се постигне само чрез познаване на истинското Аз на душата, Буда учи, че понятията „аз“ и „мое“ във всекидневния живот не могат да изчезнат, ако съществува понятието за личното Аз като синоним на душата. Това го довежда до отричане на душата. Има още нещо. При наличието на единна и непроменяща се душа трансформацията на същество, което в миналото си раждане е било животно, а сега човек, би била неосъществима.
    За да изкорени желанието (кама), будистката доктрина прави усилия да докаже, че в действителност не съществува нито субект, нито обект на желанието. Това не й се удава лесно, при положение че всеки намира за очевидно обратното. Но будистите създават цяло учение за анатман, според което не само не съществува личното Аз, но и нещата около нас нямат свой атман или независима същност, тъй като тяхното съществуване зависи от определени причини и условия. Как може това, което няма своя природа, да бъде в природата на друго — питат те. Ето защо видимите неща също не съществуват в действителност. Преражданията и съпътствуващите ги факти на външно съществуване според ранните коментатори на канона са само резултат от вътрешната активност на индивида, на неговите непотушени желания. Външният свят е проекция на вътрешното състояние на индивида.
    Но ако светът и душата са нереални в абсолютния смисъл на думата, тогава между състоянията, през които преминава индивидът в процеса на преражданията, не може да съществува никаква връзка. Разбирането на будистите за карма изключва това. Остава следователно другата възможност: и светът, и душата са относително реални.
    Будистите обясняват потока на земния живот със закона за зависимия произход — истинското наименование на закона за относителното съществуване. С неговото приложение към човека те изясняват как трите последователни раждания на даден индивид — минало, настоящо и бъдещо — се отнасят едно към друго. Подобно на всички индийски религиозни и философски системи, освен Чарвака, будистите се обръщат към карма, която смятат отговорна за живота на личността и за това дали той ще продължи в по-нататъшни прераждания.
    Авидя, незнанието на четирите благородни истини в миналия живот, води индивида до действията в същия минал живот. Незнанието и действията водят до появата на съзнанието на индивида. От съзнанието (виджняна) произлиза нама-рупа, комплексът от физически и ментални елементи на личността, който има като свои съставки сетивните органи и ума. Последните влизат в контакт с външните обекти. Контактът води до усещания — приятни или неприятни, или нито приятни, нито неприятни. Дотук настоящият живот не е отговорен за нищо. Всичко, което става, има своята причина в миналия живот. Човек не може да избяга от него, щом са били налице незнанието и породените от него действия. Бъдещето на индивида, дали той ще продължи да се преражда и с това да страда, се решава оттук нататък. Ако не може да контролира своя ум и чувства, ако позволи у него да се появи жаждата или желанието, той непременно ще се прероди. В обратния случай той ще има възможност да получи освобождение. Това е критичната точка в сегашния живот, когато индивидът трябва да направи всичко, за да пресече иначе нормалния път на възникване на жаждата. От жаждата възниква алчността, от алчността — карма-бхава или действието, което води до следващото раждане. А когато има раждане, има старост, смърт, ридания, печал, страх и скръб.
    Според ранния будизъм животът обхваща три равнища на съществуване. Равнище на желанията, което включва сферите на животните, духовете, обитателите на ада, демоните, човешките същества и някои богове от нисък порядък. Равнище на формите, което включва шестнадесет вида богове от по-висок ранг, и равнище на безформените, което включва богове с невидима форма. Човешкият индивид може да пребивава във всяко от тези равнища в зависимост от заслуженото от него място.
    Но ако не съществува душа, която трансмигрира от един живот към друг, как индивидуалността се запазва от едно прераждане в друго? Има ли нещо, което преминава от един живот в друг? На този въпрос будистите отговарят с помощта на учението за карма. Тя е независима и неотменна сила и продължава да действа, докато бъде изчерпана. Когато човек умира и тялото му се разпада, умиращото съзнание в този живот по силата на карма ще бъде заменено от ново съзнание в новото тяло, което, от своя страна, ще способства силата, наречена карма, да се прояви напълно. Тъй като силата на карма остава същата през даден преход, идентичността на миналия и на настоящия живот се запазва чрез физическите и менталните качества, породени от нея. Възникването на новото съзнание от умиращото съзнание на миналия живот се обяснява като запалване на нова свещ от стара, вече угасваща. Пламъкът не е преминал от едната в другата и все пак пламъкът на новата не би се появил без помощта на старата.
    Ако човек следва строго осемкратния път, предложен от Буда, ако той действува, защото не може да не действа, но ако действията му са лишени от всякакви желания и очаквания на конкретни плодове, силата на неговата карма се изчерпва и той престава да се преражда сега и в бъдеще. Той достига нирвана...
    ДРЕВНОИНДИЙСКАТА КУЛТУРА, Стефан Чолаков

    Беше попитано кои са прави, хиндуистите, или будистите.

    С оглед на вярното разбиране, и двете последоветелски групи говорят за едно и също нещо, но с различни думи.
    Будизма се е появил, защото е настъпил опадачен период в Хиндуизма и по-конкретно в Брахманизма. Мнозина брамини са тълкували и преподавали погрешно идеята за Атман и са имали себе си, в лицето на два пъти родени, като нещо висше и като нещо над всички останали.

    Според правилното тълкувание на Веди, Упанишади, Шустри и пр., Духа, Атман е Пуст, но в същото време е непразен, а е излъчващ, сияен, ясен, бистър, вечен и т.н.. Този Дух няма нищо общо с индивидуалността, с т.н. личностен дух, или душа в човека.
    Духа, Атман е необусловено явление, докато личностната душа е обусловеност, която е впримчена в цикличното съществуване.
    Атман е чистото и ясно съзнание. Обусловеността е идеята за аз, т.е. оцветеното в краски съзнание, към което спадат мислите, чувството за индивидуалност, за съм-ност (аз съм, аз съм жив(а), аз съществувам) и пр..

    Та това чисто и ясно съзнание в ума на човека (умът е еквивалент на духа - чистия ум, буда природата, е Атман; обусловения/оцветения ум, със самосъзнание и чувство за индивидуалност, е личностния дух) е Атман.
    Как човек стига до Освобождението, до нирвана, до Мокша?
    Посредством правилното разбиране, че всъщност тази чиста съзнателност, това вечно и неизменимо присъствие е корен на нещата.
    В такъв момент читта, чрез будхи, разпознава Пуруша и се освобождава от Пракрити, или казано иначе - бодхичитата разпознава буда природата, или казано иначе - обусловеното съзнание разпознава Атмана, необусловеността.
    Това е да познаеш Пустотата в "себе си".
    Има още една дълбочина, още едно стъпка. Сега следва да влезеш в още по-дълбоко проникновение - да осъзнаеш, че този Атман, тази Пустота, тази чиста съзнайност е основата на всичко, че е навред, че изпълва всичко, както бялото платно е основата на която и да е картина.
    Това е да осъзнаеш тъждествеността между Атман и Брахман, т.е. да стигнеш до познанието, че този Атман, тази Пустота, която си намерил в "себе си" е Брахман, основа на всичко и е навред, изпълващо и градящо всичко.

    В Дзен Будизма се дава следната аналогия - руппа, формата е като празна ваза, която е затворена, от към гърлото. Въздухът вътре по нищо не се различава с въздуха вън от вазата.
    Съзнанието в "теб", в това тяло, което имаш за "аз", по нищо не се различава от окръжаващия свят, защото и той е изграден от седмоцветно съзнание, точно както и "ти".
    (В Каббала, а и не само, ами и в Християнството, се казва, че всичко в света е Божието Слово, изградено от 3 (троичността), 7 (седморността и) и 12 (12 аспекта, поднива) = 22, колкото са и Големите Аркани в Таро)

    Чак тогава човек изживява Единосъщието и излиза от дуалното възприятие на "аз" и "ти". Чак тогава изчезват всичките врагове, дяволи, и неща, които са срещу теб, защото тогава се прекратява съществуването на всяка другост. Само "ти" Си ("ти" не е точно описание, защото липсва двойственост, но езикът е беден).

    Иначе докато си "аз", дали с тяло, или само от гледна точка на индивидуална душа, то все ще имаш противници, врагове, нещо което да те застрашава, да ти пречи, да те заплашва, да ти вреди и нещо, с което да се бориш, към което да изпитваш ненавист, омраза, което да пренебрегваш, което да игнорираш и т.н., т.е. докато си "аз", безусловната Любов ще е непонятно явление.
    Тук, в този свят ще срещаш "дяволи", ще се бориш с тях, ще правиш какво ли не за да оцелееш, за да се утвърдиш; и там, в отвъдни свят, това ще продължи. Няма да съществува Свободата и Любовта. Усмивчица
    « Последна редакция: Юли 25, 2012, 01:37:51 от Pelin » Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #37 -: Юли 25, 2012, 11:26:10 »

    Цитат
    ...  
    Интересна е крайната мотивация на Буда за отричане на душата. Както трябва да се очаква, това не е преследването на научната истина в съвременния смисъл, а обслужването на крайната цел. Несъмнено той е познавал добре брахманисткото разбиране за душата. Литературата свидетелствува, че възразявайки на своите опоненти, Буда излага шестдесет и две концепции за природата на душата. Той обаче стига до извода, че вместо да бъде причина за освобождението, както се поддържа от последователите на Упанишадите, понятието душа, личното Аз е реална пречка за това. Понятията „аз“ и „мое“ са истинската причина за привързаността към този свят и трябва да бъдат изоставени. Докато традиционните мислители проповядват, че освобождение може да се постигне само чрез познаване на истинското Аз на душата, Буда учи, че понятията „аз“ и „мое“ във всекидневния живот не могат да изчезнат, ако съществува понятието за личното Аз като синоним на душата.

    Азът не е синоним на душата.
    Азът е Духът, който се проявява в човека.

    Цитат
    Но ако не съществува душа, която трансмигрира от един живот към друг, как индивидуалността се запазва от едно прераждане в друго? Има ли нещо, което преминава от един живот в друг? На този въпрос будистите отговарят с помощта на учението за карма. Тя е независима и неотменна сила и продължава да действа, докато бъде изчерпана. Когато човек умира и тялото му се разпада, умиращото съзнание в този живот по силата на карма ще бъде заменено от ново съзнание в новото тяло, което, от своя страна, ще способства силата, наречена карма, да се прояви напълно. Тъй като силата на карма остава същата през даден преход, идентичността на миналия и на настоящия живот се запазва чрез физическите и менталните качества, породени от нея. Възникването на новото съзнание от умиращото съзнание на миналия живот се обяснява като запалване на нова свещ от стара, вече угасваща. Пламъкът не е преминал от едната в другата и все пак пламъкът на новата не би се появил без помощта на старата.


    Ако няма Аз, който да се превъплъщава, кое дава правото на кармата да пренася последиците от действията на един Аз върху съвсем друг Аз?

    Цитат


    Това е да познаеш Пустотата в "себе си".
    Има още една дълбочина, още едно стъпка. Сега следва да влезеш в още по-дълбоко проникновение - да осъзнаеш, че този Атман, тази Пустота, тази чиста съзнайност е основата на всичко, че е навред, че изпълва всичко, както бялото платно е основата на която и да е картина.
    Това е да осъзнаеш тъждествеността между Атман и Брахман, т.е. да стигнеш до познанието, че този Атман, тази Пустота, която си намерил в "себе си" е Брахман, основа на всичко и е навред, изпълващо и градящо всичко.

    Съзнанието в "теб", в това тяло, което имаш за "аз", по нищо не се различава от окръжаващия свят, защото и той е изграден от седмоцветно съзнание, точно както и "ти".


    Но ти съществуваш, не е ли така?

    Цитат

    Чак тогава човек изживява Единосъщието и излиза от дуалното възприятие на "аз" и "ти". Чак тогава изчезват всичките врагове, дяволи, и неща, които са срещу теб, защото тогава се прекратява съществуването на всяка другост. Само "ти" Си ("ти" не е точно описание, защото липсва двойственост, но езикът е беден).

    Иначе докато си "аз", дали с тяло, или само от гледна точка на индивидуална душа, то все ще имаш противници, врагове, нещо което да те застрашава, да ти пречи, да те заплашва, да ти вреди и нещо, с което да се бориш, към което да изпитваш ненавист, омраза, което да пренебрегваш, което да игнорираш и т.н., т.е. докато си "аз", безусловната Любов ще е непонятно явление.
    Тук, в този свят ще срещаш "дяволи", ще се бориш с тях, ще правиш какво ли не за да оцелееш, за да се утвърдиш; и там, в отвъдни свят, това ще продължи. Няма да съществува Свободата и Любовта. Усмивчица


    Ако няма Аз, кой ще изпитва Любовта?
    Тя не е ли едно съзнателно действие на едно самоосъзнаващо се същество?
    Кой ще е свободен?
    Ако човек няма съзнание за себе си, как ще е свободен?
    Активен
    iti2
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 98

    « Отговор #38 -: Юли 25, 2012, 12:05:30 »

    Цитат

    Ако няма Аз, кой ще изпитва Любовта?

    Целта е да се осъзнае единството на теб с всичко останало. Да се достигне до това състояние, в което ще се слееш с всичко останало и ще бъдеш едно цяло с това всичко .Тогава Аз-ът така да се каже се изгубва или по-точно се разтваря вътре в теб за да се  изпита безусловната любов към всичко около теб.  Любовта разцъфтява вътре в теб и сърдечната чакра се отваря напълно и прелива от любов. Тогава както се казва сме постигнали това равновесие и  центриране в сърдечната чакра.

    Цитат
    Тя не е ли едно съзнателно действие на едно самоосъзнаващо се същество?

    Когато съществото стигне до пълното  самоосъзнаване то вече не е едно самоосъзнаващо се същество, а е разбрало и почувствало,че е  едно с цялото.

    Цитат
    Ако човек няма съзнание за себе си, как ще е свободен?
    Всеки човек има съзнание за себе си, но нали целта е разширяане на това съзнание, за да може да се види и разбере истината на цялостната картинка  и след това да се достигне до  обединяване с единното съзнание на планетата с което да се постигне и  свободата.


    Искам да попитам Pelin дали може да ми опише с думички понятието " безусловна любов "  Усмивчица
    « Последна редакция: Юли 25, 2012, 12:23:07 от iti2 » Активен
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 280


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #39 -: Юли 25, 2012, 21:03:04 »

    Азът не е синоним на душата.
    Азът е Духът, който се проявява в човека.

    Ако няма Аз, който да се превъплъщава, кое дава правото на кармата да пренася последиците от действията на един Аз върху съвсем друг Аз?

    Но ти съществуваш, не е ли така?

    Ако няма Аз, кой ще изпитва Любовта?
    Тя не е ли едно съзнателно действие на едно самоосъзнаващо се същество?
    Кой ще е свободен?
    Ако човек няма съзнание за себе си, как ще е свободен?
    Привет!
    Зависи какво се влага в термините "душа" и "дух". Зависи от философията. Усмивчица
    В Християнството например се говори за Свят Дух, който е третия ипостас на Бога. Говори се също за личностен дух, който е еквивалентен на обусловеното съзнание в Санкхя и в Йога, както на съвкупността от пет сканди в Будизма.
    В индийската философия (има общо шест философски системи) някъде тези неща се наричат "душа", някъде "дух", но и в двата случая не става дума за Атман.
    Атман не се преражда. Брахман не се преражда. В Този смисъл прераждане, преинкарнация няма, както няма смърт, болест, мъка, страдание. От гледна точка на Абсолютната Реалност няма индивидуални дух, душа, прераждания и пр.. Всичко това е Илюзия, Дхармакая, игра на Брахман, божествена Лила, относителна реалност.

    Та Християнството стои в дуалността - поставя Бога от една страна, а от друга човека.
    Согиал Ринпоче и Будизма, като цяло, също разделят ума на множество аспекти, два от които най-характерни - сем и буда природата (еквивалентна на Троичността в Християнството и позната още като Трикая, изявяваща се чрез Трилока).
    Християнството, Исляма и Юдаизма говорят за същите неща, но с други думи, чрез друга философия чрез множество алегории, метафори.

    Превъплъщението е част от Сансара, от относителната реалност.
    Реално никой не се превъплъщава. Относително реално друг освен Бог не се превъплъщава, игрейки Сам играта Си, влизайки в ролята на герой, който отново Сам сътворява и криейки се, в последствие, от самия Себе Си. Усмивчица
    Погледнато през очите на заслепението има прераждане, има индивидуалности, има множественост, или души, духове и пр., има свят, светове и т.н.. Всичко това е филм. Усмивчица
    Карма също е част от филма.

    Аз съществувам относително реално, от гледна точка на индивидуалността. Тази индивидуалност не е вечна. Има едно понятие Ноща на Брахма, в която нощ няма каквото и да било проявление. Равносилно е на Абсолютната Нула позната във физиката и на Хаос от гръцката Митология, на Нун от египетската, на Айн от Каббала, на Шуня от Будизма, на ПараБрахман от Хиндуизма.
    Еди колко си калпи има Свят, т.е. в еди какъв си период Брахман, Бог се проявява, чрез Творение. После това угасва Творението, заедно с всички души, духове и пр. нетрайности. Всичко се прибира и замира в Него. Подобно на черна дупка. Усмивчица
    Всъщност Творението не е друго, а е пак Творецът, който си е предал форма, проявил се е. Тъй, че "ти" си Вечен, но "ти" в случая е неточно нещо, защото... вече обясних в по-горните мнения. Усмивчица
    Само на относително, илюзиорно ниво има "аз", "ти", множественост, за да може да има Игра, за да има Лилла. Усмивчица
    Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 280


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #40 -: Юли 25, 2012, 21:14:43 »

    Искам да попитам Pelin дали може да ми опише с думички понятието " безусловна любов "  Усмивчица
    Здравей! Усмивчица
    Каквото и да е описание да се даде за любовта, то ще е бледо и неточно, еле пък за безусловната. Тя, тази любов върви с просветление, с изживяването* на Единосъщието.
    Може да се обича условно, от гледна точка на множествеността, между две, или повече индивидуалности. Може да се изживява някаква по вид любов, от гледна точка на дуалноста - "аз" и "тя" (Любовта), като чувство.
    Но да се опише това е много трудно.
    Може би с думите "прекрасно, спокойно, уравновесено, изпълващо, безкрайно, всепроникващо, разширяващо блажество" Благодат, СатЧитАнанда. Усмивчица
    Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    iti2
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 98

    « Отговор #41 -: Юли 25, 2012, 23:56:43 »

    Цитат
    Може би с думите "прекрасно, спокойно, уравновесено, изпълващо, безкрайно, всепроникващо, разширяващо блажество" Благодат, СатЧитАнанда


     Усмивчица
    Активен
    Финист
    Финист
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 140


    WWW
    « Отговор #42 -: Юли 26, 2012, 08:52:59 »

    брахман(бог), атман(аз), кама(лябовна страст), бхакти(любовна отдаденост), праджна(практика), дхарана(медитация?), нирвана, самсара... всички тия термини и някои други по правило се считат за НЕОБЕСНЯЕМИ, за невъзможни да бъдат разбрани от миряните, тоест от тия дето на са се отдали тотално на изучаването на йога-видя или някоя от алтернативите там... това е така и в хиндуизма, и в будизма, и в исляма, и в християнството, и при философите, и на други места сигурно също...

    е какво тогава го обсъждате? някой стана ли просветлен за 4 страници обсъждане? или поне да стигнахме до някакво съгласие по темата? докато не дойде някой просветлен да си каже тежката дума, специално темата за просветлението е напълно безмиселна, според мен поне. тааа - да познавате някой просветлен? ха... сещам се за поговорката "просветление има -  просветлени няма"

    макар че дискусите на просветлените са малко като хвалбите на смирените. В един форум някой беше написал "смирените, моля похвалете се какви успехи имате в своето смирение"... сещате се какъв беше закономерният отговор - мълчание... Та и настоящата тема ме присеща за една притча:

    Цитат
    Говорят си, значи, просветлен майстор и неговият най-добър ученик.
    - учителю, учителю, има ли техника с която да постигна просветление със стопроцентова сигурност
    - има.
    - учителю, учителю, вие знаете ли я?
    - знам я.
    - учителю, учителю, коя е тази техника?
    - тази техника е... (и учителят замълчал)
    ученикът зачакъл отговора. Учителят мълчал... ученикът чакал и също мълчал... но учителят мълчал... и ученикът мълчал... учителят мълчал... ученикът мълчал...
    да да да

    да, това е форум, и все пак... диалогът може да ни доближава до прозрението/прросветлението, а може и да ни отдалечава...
    като гледам колко теми несвързани с просветлението са дискутирани, си съставям мнение накъде води темата...
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 728

    « Отговор #43 -: Юли 26, 2012, 11:10:16 »

    Дори и да дойде някой просветлен да си каже тежката дума, пак нищо няма да разбереш ако сам не го изпиташ.

    А Просветления когато са го питали как е постигнал просветлението, отговорил: "Не мога да кажа, че съм го постигнал, защото съм постигнал."

    - Учителю, покажи ми пътя.
        - Закуси ли днес?
        - Да, Учителю.
        - Тогава иди и си измий чинията.

       
    Активен
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1537


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #44 -: Юли 27, 2012, 00:13:54 »

    Няма просветлени,няма!!!
    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    Страници:  1 2 [3] 4 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Пътища за духовно развитие, себереализация, просветление
    Духовни учения
    nre 0 2239 Последна<br />публикация Декември 31, 2010, 01:26:03
    от nre

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright