Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: между духовното развитие и зациклянето  (Прочетена 650 пъти)
ekaya
Гост
« -: Юни 23, 2012, 09:36:18 »

"Ако хората знаеха всичко за своето минало, мно¬го от тях щяха да обръщат прекалено много внима¬ние на него, вместо да изпробват нови подходи към същия проблем. Новият живот трябва да се взима насериозно. Ако човек няма стари спомени, неговата главна грижа няма да е преди всичко да се опитва да си отмъсти за миналото, да се разплати за злините, които са му причинили." ("Пътят на душите", Майкъл Нютон)

Преглеждайки диагонално тази книга, попаднах на този абзац и си зададох въпроса - имаме ли нужда от "духовно развитие"? Не идваме ли на този свят с всичко, което ни е необходимо, и не се ли отклоняваме от пътя си, като се оптиваме да "се развиваме духовно"?
Много автори пишат за това, че душите се прераждат в различни условия с цел да се избегне еднопосочното им развитие. Тоест, условията, при които сме се родили, идеално съответстват на целите на душата ни на този етап - имаме ли нужда да се отказваме от "благата на цивилизацията", след като сме се родили тук и сега именно по тази причина - да се възползваме от тях?
След това - какви цели преследваме, стремейки се към духовно развитие? Не са ли отново цели на Егото - да бъдем по-съвършени, да бъдем по-добри, да бъдем по-здрави, да живеем по-дълго, да бъдем по-по-най (всяка аналогия с това хубаво детско предаване не е случайна). Духовното развитие обаче е свързано с отказ от Егото и разчистване на кармичните дългове, а стремежът към съвършенство е точно обратното - той определено е егоистичен стремеж. Тук се сещам за Лазарев и това, което казва той - че най-трудно преодолими са привъзраностите към духовността, идеалите и вярата в Бог, защото вярата в Бог не е Бог, а нещо съвсем различно - нещо, което ни помага в трудни моменти, дава ни сила и в крайна сметка подсилва защитеността на Егото ни.
Например, много хора решават да станат вегетераианци, защото духовните учители казват, че това е правилно. Но при повечето хора това е насилствено наложено решение на разума - така трябва, за да стана по-съвършен, а не е необходимост на душата. Както казва един любим автор - всяка дисхармония между душата и разума създава само излишен потенциал, чието поддържане изисква много енергия и в крайна сметка равновесните сили рано или късно възстановяват хармонията ("вегетарианецът" изпада в депресия и си казва - супер си му, ще изям това кюфте!). Необходимо ли е вегетарианството на душата-не-вегетарианка? Давам точно този пример, защото и аз, и брат ми сме родени вегетарианци - в семейството ни всички ядат месо, на селото ми, където сме прекарали много време в детството, се отглеждаха всякакви животни и докато братовчедите ми си похапваха с апетит, ние с брат ми плачехме заради тези убийства. Не сме имали нужда да се убеждаваме, че вегетарианството ще ни отведе до просветление - душите ни са стигнали до това на някакъв етап от развитието си и то вероятно е станало спонтанно. Не вярвам в това, че душата може насилствено да се убеди, че не й трябва нещо, от което тя има необходимост - това може да стане само в контекста на реални ситуации и опит.
В тази връзка, стигам до извода, че единственият път за духовно развитие е този - да приемем себе си такива, каквито сме. Най-добрият път за развитие е собственият ни. Душата ни ще ни помогоне да минем оттам, откъдето трябва, и така, както е най-добре за нея - стига да се вслушваме в гласа й. Най-добрият критерий за правилен начин на живот е очевидният - здравето и дълголетието.
Имам за пример двама прекрасни възрастни хора, единият от които е дядо ми, а другият - жена, с която животът "случайно" ме срещна. И двамата са на 85 години, казват се Живко и Живка и на тази възраст са най-жизнерадостните хора, които аз познавам. И двамата не вярват в Бог, но вярват в себе си. Не спират да работят - дядо ми все още работи на 3 места. Като ни дойде на гости, първо ни поздравява, след това взима лопатата и слиза долу пред блока да почисти боклуците и да прекопае градинката (защото - какво е това безобразие, как може да не се грижите за тази земя...). Похапва си всичко, и месо, и зеленчуци и плодове, пие само виното, което сам произвежда - и не спира за миг. През живота си не е боледувал, освен няколко травми. Преди няколко години загуби син - поплака и продължи. Не мисли за Бог, не се моли, не медитира, не тренира, не спазва диети, но върши всичко по правилния начин, добродушен е, помага на хората, работи без да очаква резултат - не го интересува, че всички ще го помислят за смахнат, че прекопава чужди градинки - прави го заради любовта си към земята.

Вече си мисля, че всъщност наистина знаем всичко, което ни трябва, имаме всичко, което ни е необходимо - опита и знанията на душата ни. Духовното развитие не се изразява в това да си налагаме непосилни програми за изпълнение (непосилни за нас в този момент), тайната не се крие в аскетичния начин на живот, нито в безспирните молитви и мисли за Бога или дявола, нито в дебелите книги. Тайната е в това да си позволим да живеем живота, който сме получили, предопределен или не, тайната е да го извървим и да направим дребните си избори. Духовно развитие се постига в процеса на преминаването на душата през различни стиуации - но трябва да видим ситуацията от всички страни, за да я разбрем и да направим правилния избор. Грях ли е изневярата? Не, когато е от любов - защото ни показва другата страна на верността. Възвишено ли е въздържанието? Въздържанието е истинска мъка, когато е механично наложено (защото така трябва, защото така казват учителите), но също е и радост, когато е съпроводено с осъзнаването на това колко енергия за творчество (във всеки смисъл на думата) ни предоставя. За да направи правилен избор, човек трябва да види всички страни. Научен урок е този, след който душата вече може без мъка да се откаже от материалната/духовната ценност - защото вече знае, че това не й е нужно. Но преди това тя трябва да го е получила, за да разбере, че няма необходимост от него. Очевидно, насилственото принуждаване на душата (няма да ти дам това, защото учителите казват, че то не е необходимо) не може да доведе до положителен резултат - и този урок ще се връща отново и отново.
Тук ми се ще да добавя, че духовните учители наистина ни дават прекрасен пример за това към какво трябва да се стремим и докъде трябва да стигнем. Но да не забравяме, че те не са стигнали до там от раз - и ние няма да успеем. Целта ни не трябва да бъде Буда, или Исус, или Лао Дзъ, или еди кой си - защото той е твърде отдалечен от нас. От друга страна, животът ни непрекъснато ни среща с хора, от които има какво да научим и на които има какво да дадем - те са нашите истински учители, реалните хора, с които ежедневно общуваме. Трябва да правим малки стъпчици, за да изминем дългия път - и изборът е наш, дали по пътя ще мислим за целта (и пътят ще ни се види дъъллъъъъгггг и трррррууууден) или ще се концентрираме върху отделните стъпки, гледайки в краката си, заобикаляйки препъни-камъчетата и радвайки се на цветенцата и птичките, които ще ни придружават.
Та въпросът ми е: в стремежа си към съвършенство, не се ли отдалечаваме от най-краткия и естествен път към него - собствения ни? Имаме ли нужда от езотеричните науки, за да живеем правилно? Необходимо ли е ни е да знаем астрология, да предвиждаме бъдещето, да преживяваме два пъти живота си? Необходимо ли ни е да развивеаме способности, които не са се проявили спонтанно - като телекинеза например Шегата настрана, но ако ясновиждането (например) не се е появило спонтанно, дали е полезно да го развиваме насилствено - почти всеки човек може да развие почти всяка способност, но дали може да я понесе психически? Не малко хора, тръгнали по тоиз път, са свършили в психиатрии и по-зле. Стремежът ни към духовно развитие на всяка цена не е ли поредното зацикляне, поредната привързност, от която в един следващ момент ще трябва (мъчително) да се откажем?
Да, имаме нужда от духовните учения - безсмислено е да отхвърляме опита и мъдростта, постигнати от хората в продължение на хилядолетия. Но колкото по-ценно е нещо според ценностната ни система, толкова по-голям е рискът от развитие на зависимост. А зависимост е всяко нещо, от което не можем да се откажем. В този смисъл зависимост е и вярата в Бог (в който и да е бог), зависимост е и всяка духовна практика. Зависимост е привързването към стереотипи - пък били те и духовни.
Друго, което усещам за себе си, че винаги знаем верния отговор - душата ни винаги ни подказва кое е правилното решение в дадена ситуация. Грешим само тогава, когато не я слушаме. Защото духовните учения дават общи насоки за правилен живот - но всеки от нас е в собствената си конкретна ситуация, където общите приказки малко могат да ни помогнат. Така например, ако един духовен човек след 3 прераждания в Тибет се роди в Калифорния, кое за него ще е правилно - да се оттегли в Скалистите планини или да се "заземи", изживявайки пълноценно живота си в луксозна къща с басейн, заобиколен от красиви жени? Самият факт, че се е родил в такива условия, сам по себе си не е случаен. И вероятно истината е по-близо до нас, отколкото си мислим.
Мисля, че не ни е необходим никой и нищо, за да светим със собствената си светлина, а когато наистина имаме нужда от помощ, получаваме я по възможно най-неутралния и ненатрапчив начин.
Въпросът е, къде е границата мужду духовното развитие и зациклянето върху духовното развитие?
Активен
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #1 -: Юни 23, 2012, 12:10:53 »

    exanea - поздравления и комплименти  за зрелите разсъждения,много бих се радвал ако по-често чета и други твои.
    Много верни неща написа.
    И най-важното -това е писано от теб!
    Бих допълнил към думите ти още малко...
    Душата ни е дадена на заем... тя идва в тялото и си отива след времето което наричаме живот.
    Душата ни като част от Създателя не е стара,млада няма нужда от израстване и/или развитие.
    Духовен живот,развитие и еволюция всъщност търпи съзнанието ни тук в тази реалност под нейното ненатрапчиво водачество.
    Натрупаните знания,опит,спомени и способности в края на живота ни си отиват заедно с нея.
    Информацията която отнася със себе си Душата ни се разлива и копира в Съзнанието на планетата ни...
    Така след време всъщност когато се родят новите деца - те знаят толкова много неща...носят частица от нашия живот,опит и съзнание.
    Границата между духовното развитие на съзнанието и зациклянето му е в Осъзнаването на това какво всъщност е Душата ни както и нейните възможности и избори които ни открива когато работим заедно с нея...
    Развиването на способности на всяка цена наистина като самоцел е опасно начинание...
    Всъщност способностите носят със себе си нови отговорности и задължения пред човечеството...
    И тези способности не ни се дават за забавление...
    Много по-всеобхватни са нещата всъщност...
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #2 -: Юни 23, 2012, 16:32:23 »

    Много е важно да можем по всяко време да направим отграничение между истинските духовни учители и тези, които генерализирам под категорията "гуру'ец". Имал съм си работа с един такъв "гуру'ец" и наистина щях много сериозно да си изпатя, ако не бях го зарязал. Защото въпросният "гуру'ец" се беше короновал за месията-спасител на България (мале, тоя Волен Сидеров много яко му е одрал лака...) и постоянно настояваше да се моля против вътрешните ми необходимости да се моля като зомби по 1000 пъти на ден за най-малкото нещо, което естествено на болшинството обикновени хора би се сторило най-малкото смахнато. Върха на простотията му беше, когато на групата, която бяхме около него, раздаде един списък с храни - забранени и позволени. Забранените бяха чувствително повече от позволените и сред тях се открояваха неподсладените житени и ръжени кълнове, които не са храна за всеки заради ред особености на състава, като също така ми направи впечатление, че всички храни с мазнини липсват... Е, да ви питам, как може човек да не приема мазнини? Той след известно време ще мръдне, ако не приема мазнини. Тогава ми стана ясно, че този човек е луд за връзване. Скоро след това се опита за някаква глупава дреболия да му начупи пръстите и след като каза, че "човек искал да ме прави", ми стана ясно, че съм се забъркал с един откачен фанатик, а не с човек, който би ми помогнал истински. Точно тогава истински бих зациклил и забоксувал.
    Така че този наш вътрешен компас за истинността на тезите на някой обаятелен и сладкодумен човек със съмнително добра репутация трябва да бъде винаги включен - така никога няма да попаднем в разни закучени положения като секти и разни верички, та да се чудим как да се отървем от този кошмар после.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #3 -: Юни 23, 2012, 21:58:29 »

    exanea, в един пост си събрала въпросите и отговорите на целия форум .
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    Дом
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 132

    « Отговор #4 -: Август 04, 2012, 09:46:26 »

    ekaya, много ми хареса твоят пост. Според мен духовното израстване е неотменим процес у всеки, независимо дали е осъзнат или не, дали е съзнателно търсен или не. Разказът за дядо ти ми напомни притчата за двамата братя от книгите на Владимир Мегре
    http://chitanka.info/text/1671/25
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Където науката и духовното се срещат
    Видео клипове
    kim 4 868 Последна<br />публикация Май 28, 2010, 14:26:09
    от kim
    Духовното развитие на човечеството « 1 2 ... 6 7 »
    Духовни учения
    Ich 95 3441 Последна<br />публикация Декември 21, 2010, 10:35:50
    от Ich
    За духовното учителстване
    Духовни връзки и взаимоотношения
    Еруин 0 1136 Последна<br />публикация Март 15, 2011, 20:19:10
    от Еруин
    НЕПТУН - “Сърцето на Духовното Слънце”
    Астрология и нумерология
    dayana 3 3293 Последна<br />публикация Юни 11, 2011, 19:49:09
    от dayana
    Духовното развитие
    Обща тематика
    onidar 14 752 Последна<br />публикация Юли 18, 2011, 05:36:14
    от НИКОЙ

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright