Някой от вас смята ли ,че съществуват "Сродните Души" ?!
- Във физическо тяло (тук на Земята) ?
- В Духовния Свят ?
Същото е като в материалния свят. Ти как смяташ - имаш ли роднини, приятели, хора, с които си на едно равнище и такива, които приемаш за авторитети?
В духовен план е същото, само където, там няма роднини по кръв.
Добре е да се започва от основата. Като начало, затвори очи и се опитай да осъзнаеш, че всички души са сродни души.
защото не задължително да е само една и по пол
Ами там е работата, че не е, но повечето хора, както и тук гледам, избързат доста със заключенията и изводите - след едно сетивно удоволствие, решават, че това им е сродна душа.
Защо са с нас,само когато се нуждаем от тях? А след това отново си отиват?
Кой ти ги говори тия?
Възможно ли е да ги задържим около себе си ?!
Възможно ли е да задържим човек около себе си? Възможно ли е да задържим себе си?
Сродната душа като човек може в първия момент да искаш да я убиеш по най-жестокия начин, но ако осъзнаеш и приемеш, че срещу тебе стои твоя огледален образ, много бързо ще се влюбиш до уши в нея/него.
Силните емоции не са индикатор за духовна връзка, но от друга страна - тя е предпоставка за силни емоции, проявяващи се дори и в иначе безчувствени хора. Най-вече в такива. И тогава е знак, да. Но ако човек пилее емоциите си, по време на житейския път, трудно ще разпознае разликата им, когато срещне "неговия човек". Усеща някакви различия, но ги отдава на други фактори, принизявайки ги на нивото на сетивните възприятия и заблуди.
Например аз срещнах своята сродна душа под формата на малкия брат на една моя съученичка.
Честито!
С него отначало си бяхме странни, но в един момент се влюбихме един в друг
В един момент значи се влюбихте
И в края на този момент какво? Разлюбихте ли се?
успяха от завист другите да изковат слуха, че сме любовници.
Ти омъжена ли си? Какви любовници? Пък и нека си коват, това им е работата. Въпроса е ти/вие да се справиш/те с това дребно препятствие, сковано от завист. Ако такава дреболия ви спре, то тогава по-добре не се напъвайте.
Даже сега ревем един за друг.
“Само две неща са безкрайни - Вселената и
човешката глупост. Всъщност, за първото не съм сигурен.”
Айнщайн
Но чувството да си с най-близкия си духом човек е като да потъваш в една яма с топла, гъста и мека кал - усещаш как енергията те обгръща и гали.
Имаш поетични заложби. Развивай ги.
Всеки човек има няколко сродни души. Наричаме ги приятели.
Всички души са сродни души. Въпроса с приятелството е малко особен.
В един обичаен вариант, това са хора, с които ни срещат обстоятелства и определени събития. Съученици, съседи, съмишленици и т.н. Няма нищо общо със степента на духовна свързаност.
сродна душа и душа близнак са две сходни и в същото време много различни понятия.
Всички души са сродни души. Това, че някой “роднина” ти е по-близък от друг, не го прави сходен или различен. Просто ти е по-близък. Това, че някой не искаш да го виждаш и чуваш, да не би да значи, че ти е духовен враг?
На човек му се дават много малко общи прераждания с душата му близнак, ако не се лъжа 12. През повечето време обаче едната душа е горе и подпомага , тази което е долу.
Няма как да взема насериозно подобно твърдение. Източниците ви са безкрайно безпощадни към вас.
Когато се срещнат двете души става чудо и е наистина прекрасно. Но само човек, които се е докосвал до това може да го разбере и оцени.
Физическата среща не е определяща за съществуването на ...близначната душа, както я наричате. Това ..”прекрасно чувство” при хората, осъзнаващи духовната си същност и връзки, е перманенентно. Да, когато познае в някой, една от тези връзки и още повече – себе си е наистина звездно. Друго си е да добиеш картина и звук... но сетивата са си сетива. Те са ограничени и не определят почти нищо. [/right]Самоограничавайки се в сетивните си възприятия, човек губи същността... дълбочината, истинното, непреходоното в себе. Това, автоматически предопределя невъзможността му да се отдаде пълноценно на тази свързаност, дори и да е налична. Тъй като са ...както казвате “близначни души”, а това, явно означава – една душа в две или повече тела, това означава, че нивото им на духовно развитие и осъзнаване е сходно и дори еднакво. Е... ако са high level, нормално е да се познаят в първата секунда и да се получи експлозия на чувства и емоции, непознати до тогава и на двамата.
Защо са с нас,само когато се нуждаем от тях? А след това отново си отиват?
Защо реши, че те са с нас, само когато се нуждаем от тях? Напротив ВИНАГИ са с нас и когато имаме и когато нямаме нужда. Срещнем ли ги веднъж никога не си отиват от нас. Знаеш ли защо? Защото са в сърцата ни и няма нищо по-прекрасно от това!
Това е така, но една малка поправка – няма нужда да ги срещаме. И преди да ги срещнем пак са с нас, но то пак е според равнището на осъзнаване. Някои и да ги срещнат – все тая, а други и без да ги срещат, осъзнават свързаността си с тях.
когато има много егоизъм няма място за Любов. Защото Тя е себеотрицание, а не себезадоволяване.
Тука добре си го казала.
Има една приказка, малко клиширана, но много вярна : "Ако обичаш някого пусни го на свобода, ако той те обича никога няма да си тръгне от теб".
Не е точно така лафа, но да не издребнявам. Всъщност, работата е там, че когато човек е сигурен, че птичето ще излети, няма да го пусне никога.
Ще го гледа как угасва, как губи от цвета си, ще чува как песните му заглъхват, но няма да го пусне. Защо? Защото човека не е вкопчен толкова в песните и в цвета на животинчето, а в усещането, че не му е празна клетката.
ако наистина обичаш някого, той ще го усети и няма да сте разделени никога
Няма наистина. Ако някой обича някого, безусловно, безкористно и безрезервно, в даден момент, този човек си дава сметка, че всъщност обича самата любов. Единствената нужда, която изпитва, това е да я сподели, тъй като единственото свойство на любовта, това е да се проявява на различни равнища – духовно, енергийно, физически, всякак... Там е работата, че днес, тази вид споделеност е мит. Няма как човек, който си бие кучето, да изпитва любов към друг човек. Няма начин човек да мрази някого или пък да изпитва трудност да го приеме и в същото време да твърди, че сърцето му е в състояние на любов. Просто няма как. Пък вие си играйте на Ромео и Жулиета колкото си искате. Лошо няма.
Знам, че никога няма да срещна този човек отново в живота си. А с годините дори споменът за лицето избледнява.
Така е, но чертите на лицето, гласа и миризмата на човека, чиято душа е половина на нашата, нямат никакво значение. Тези неща са преходни – умират. Дори и да го беше снимала, дори и да се беше запознала и да бяхте изживяли няколко незабравими мига заедно, това нямаше да промени заряда и стойността на онова, което е истинско...така, както и ако не се бяхте срещали никога.
Остава само усещането за срещата.
Това е най-... ..та дори и единственото важно нещо. Останалото са игри на светлото и тъмното.
Понякога се чудя кой е и къде ли по света живее? И дали усещането нямаше да изчезне, ако го бях заговорила ?
Ако нещо изчезне, значи никога не е съществувало. Лъжовни духове навсякъде, а да не говорим за заблудите, които идват от съзнанието ни.
Сподели тази тема във Facebook
Юли 24, 2012, 19:08:55 
