Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Хиперборея  (Прочетена 2587 пъти)
delfin
Гост
« -: Декември 06, 2009, 15:29:49 »

Стари записи, традиции и вярвания свиделстват, че първата земна цивилизация се е появила в далечния север, преди да го покрият ледовете на Арктика. Според легендите, нашите предци са се спуснали от "Земята на Боговете", "Вечната Земя", "Неунищожимият остров", необикновени царства на светлината , които се намират над или зад Северния полюс. Д-р Цейс, Директор на Интернационален институт за изучаване на междугалактичните колонизации счита, че същества от други планети са донесли цивилизацията на Земята, преди 10000 години. В Библията - Битие това едва е загатнато. Навсякъде, където се говори за т.нар. Небесно Царство, от което иде Исус, повече не се споменава нищо. За тази тайна "светите отци" на християнската религия мълчат. Тя, обаче, е спомената в гностичното евангелие на Юда ето тук - в този пасаж: Юда му рече: Аз знам кой си и откъде си дошъл. Ти си от безсмъртното царство Барбело. И аз не съм достоен да изрека името на Този, Който те е изпратил. Хиперборея ли е Барбело?

Легендите твърдят, че хиперборейците са били извънземни, които движейки се из Вселената, са колонизирали част от Земята. От тях са произлезли предците на бялата раса. Голям катаклизъм унищожил Хиперборея и третият цикъл от човешкото развитие продължил на великия континент Лемурия, разпрострял се преди много милиони години върху по-голямата част от Пасифика - от Антарктика до Индия. На него се спуснали боговете. Лемурианите изглеждали като днешните американски индианци, с мекосинкаво нюансиран цвят на кожата, непропорционално голяма глава, много високо чело, в чиито център се намирала издатина с големината на орех, известна като "трето око". То било доказателство за високо развита психика. Лемурия също изчезнала по време на голяма катастрофа и за нея останали само легенди. Атлантида е неин наследник, цивилизацията на Атлантите последва тази на Лемурийците. Но началото идва от Хиперборея.


Lucia_free


Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Декември 06, 2009, 15:47:49 »

"През настоящият прецесионен цикъл вълната на духовно развитие на населението в Голяма Европа /вкл. и сев. Африка и предна Азия/ няколко пъти е сменяло посоката си от север на юг и от юг на север, подхранвано от трите основни "фунии" , през които тук проникват по-висши енергии - тази в южните склонове на Атлас, другата около пирамидите в Гиза и третата - на север, в района на Меру. В един определен момент - преди около десет хиляди години - духовният център на Европа е бил и в Свещена Тракия, и за това могъщество и досега има запазени спомени /а и други неща/ в астрала на тази наша област."

valentinus
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Декември 06, 2009, 15:52:28 »

Хиперборея – Арийската империя отвъд Полярния кръг.

Хиперборейците - децата на Аполон




Данните от няколко проведени наскоро археологически експедиции доказват, че прародината на индоевропейските племена следва да се търси в най-северните райони на Стария континент. На колко години е човечеството? Съвременните учени, по правило, сочат цифрата 40 000 години – т.е. епохата, когато се появяват първите кроманьонци. Това е и стандартният времеви интервал на човешката история в научната и справочна литература.

Има обаче и други цифри, нямащи нищо общо с тази. Така древните халдейски, египетски и гръцки историци изчисляват възрастта на човечеството на около 400 000 години. Според астрономите и жреците на маите, пък, човешката история започва в 5 041 738 г.пр.н.е.!

Напоследък археолозите направиха редица открития, които като че ли доказват правотата на старите летописи. Включително и по отношение на една от най-загадъчните древни пра-цивилизации – тази на хиперборейците. Думата буквално означава онези, които живеят отвъд Борей (Северния вятър) или просто Северните хора. За тях съобщават много антични автори. Така, един от най-авторитетните учени в древния свят - Плиний Старши описва хиперборейците като съвсем реален макар и много стар народ, живеещ в района на Полярния кръг и генетично свързан с гърците чрез общия култ към Аполон Хиперборейски - Лечителя. Според него, хиперборейските племена от незапомнени времена обитавали най-северните райони на Европа, където "слънцето не залязва половин година, климатът е изключително благоприятен, а хората живеят изключително дълго".

Очевидно, съдейки по представите на тогавашните историци, Хиперборея се е намирала някъде в района на Полярния кръг, където слънцето действително не залязва по цели месеци. Що се отнася до описанието на тамошния климат, проведените съвсем наскоро комплексни изследвания в Северна Шотландия доказват, че до края на Второто хилядолетие пр.н.е. климатът в Крайния север на Европа е бил подобен на средиземноморския и регионът буквално е гъмжал от топлолюбиви животни. Впрочем, още преди време руски океанографи и палеонтолози стигат до извода, че в периода между 30-то и 15-то хилядолетие преди н.е. климатът в Арктика е бил достатъчно мек, а Северният ледовит океан е представлявал топъл воден басейн, въпреки ледниците, покриващи по-голямата част от тогавашна Европа. Като доказателство за това се приема и ежегодната миграция на прелетните птици, притежаващи генетично програмирана памет за топлата Прародина на Север.

Свидетелство за съществуването на древна високоразвита цивилизация в най-северните части на Стария континент пък са многобройните внушителни каменни съоръжения и мегалитни постройки (като световно известната каменна обсерватория в Стоунхендж, алеите с менхири на полуостров Бретан или загадъчните каменни лабиринти, открити на Колския полуостров). В една, запазена до наши дни, карта, изработена от Герхард Меркатор – най-известният средновековен картограф, който очевидно е ползвал неизвестни древни източници, Хиперборея е изобразена като огромен арктически материк с висока планина (наречена Меру) в центъра.

Всъщност, въпреки оскъдните сведения на историците, античният свят очевидно е разполагал с многобройни данни за живота и нравите на тайнствените хиперборейци. Най-вече поради това, че корените на отдавнашните и тесни връзки между тях и другите племена, населяващи антична Европа, водят към онази полумитична общност на пра-индоевропейската (или арийската) цивилизация, която все повече съвременни учени свързват със земите около Полярния кръг, смятани от древните за края на Земята, тоест, северната континентална линия на Евразия, където напоследък археолозите откриват нови следи от изключително стара култура. Впрочем, според Есхил, именно тук "на края на земята", в безлюдната пустиня на дивите хиперборейци, по заповед на Зевс, бил прикован и митичният Прометей, дръзнал да даде на хората огъня, а също да им открие тайните на движението на звездите и планетите, да им подари буквите и да ги научи на земеделие и корабоплаване.

Пак там, в далечната северна Хиперборея, легендарния Персей се сражава с чудовището Горгона Медуза. Между другото, много антични автори, упорито внушават, че обитателите на тази легендарна страна, освен всичко друго, можели и … да летят. Възможно ли е, древните жители на Арктика да са владеели тайните на въздухоплаването? Не бива да отхвърляме с лека ръка подобна хипотеза, след като през последните години върху скалите край стотиците езера в Карелия (област в Северна Русия и Финландия) учените откриха множество изображения на летателни апарати, наподобяващи въздушни балони. Интересно е, че един от най-разпространените символи на древната Хиперборея са били широко разперените крила – археолозите постоянно ги намират, най-често изработени от зъби на морж, в гробниците на първите жители на Арктика – при това, както на европейския така и на американския бряг на Северния ледовит океан.

Истинска сензация обаче предизвикват твърденията им, че тези находки са по-древни от откритите сходни изображения на териториите на някогашните египетска, асирийска, хетска и персийска държави. В древноиндийския епос (включително в класическата поема "Махабхарата") се съдържат много данни за прародината на арийските племена, завладели преди четири хиляди години полуостров Индустан. Повечето от тях поразително съвпадат с описанието на загадъчната Хиперборея в съчиненията на европейските антични географи. Така, във ведическите книги могат да се открият описанията на религиозни обреди, каквито и днес се изпълняват от народностите, населяващи земите отвъд Полярния кръг, както и растения, които със сигурност не могат да се видят в Индия, но са типични за крайния европейски Север. Върху керамични съдове от периода, непосредствено след арийското нашествие в Индустан, пък са изобразени лосове и други животни, също обитаващи земите около Полярния кръг.

От друга страна, анализът на древногръцкия мит за бог Аполон също навежда на мисълта, че става въпрос за прастар култ, пренесен на Балканите някъде от далечния Север на Стария континент. В същото време, описанията на приказната Валхала в скандинавската и германска митологии, поразително съвпадат с тези от индийските легенди и с изобразената на картата на Меркатор Хиперборея с нейната свещена планина Меру. Тоест, налага се хипотезата за съществувала в дълбока древност в Северна Европа култура, дала по-късно началото на гръцката, индийската, келтската и редица други цивилизации.

За това говорят и многобройните каменни лабиринти, които учените откриват в Карелия и Колския полуостров, напомнящи умалени макети на онези, типични за крито-микенската цивилизация например. Или пък малките каменни пирамиди от натрупани камъни, наподобяващи по нещо египетските.

Но, ако в дълбока древност, в районите около Полярния кръг действително е съществувала страната на легендарните хиперборийци, откъдето в различни епохи на Юг или Югоизток са се отправили прадедите на старите елини, индо-арийци или келти, би трябвало тя да е оставила и други материални следи от своето съществуване.

Доскоро такива липсваха, но проведените преди няколко години в района на Колския полуостров научни експедиции "Хиперборея-97" и "Хиперборея-98" попадат на находки, които могат тотално да обърнат представите ни за историята на човечеството. Водени от д-р Валерий Дьомин, групата руски учени откриват останки от древен път, покрит с обработени каменни плочи, водещ в непроходимата карелска тундра към едно от стотиците местни езера, за което и до днес се разказват странни легенди.

На брега му, върху огромна отвесна скала, пред смаяните погледин на изследователите се открива 70-метрово изображение на странно човекоподобно същество с разперени ръце. Достъпът до него е възможен само с най-съвременна алпинистка техника. Според древна саамска легенда, върху скалата е изобразен Куйва – вождът на коварните чужденци дошли отвъд Полярний кръг, които за малко не изтребили напълно местните лапландски племена. Само намесата на духовете, призовани от лапландските шамани спасила последните, превръщайки Куйва в черна сянка върху скалата.

Малко по-късно, стигайки планината Нинчурт, експедицията попада на остатъци от държавата на Куйва – загадъчната Хиперборея от европейските легенди. Учените откриват голям културен център, макар и полузасипан от скални отломъци и ерозиран от многобройните ледници и лавини. Виждат гигантски, отлично обработени каменни плочи с правилни геометрични форми. Стъпала, които сякаш не водят никъде (истината е, че просто не можем да кажем, къде са водели пред 20 хиляди години). Стени, издигнати с поразително за онези далечни времена умения. И накрая най-впечатляващото откритие - останки от изключително древна астрономическо обсерватория (при това намираща се в безлюдните планини отвъд Полярния кръг!) с 15-метров улей, издигащ се нагоре, към звездите и с каменни визири в двата си края. По външния си вид и функционалното си предназначение, обсерваторията напомня големия, зарит в земята секстант на прочутата средновековна обсерватория на Улугбек край Самарканд. Като цяло, развалините пък, наподобяват изоставените високо в Андите каменни градове, построени от до-инкските цивилизации. Впрочем, сравнението едва ли е уместно, защото паметниците от пред-колумбовата епоха в Новия свят са не просто известни, но и достатъчно добре изучени, докато откритите наското отвъд Полярния кръг останки от арийската Хиперборея принадлежат към далеч по-древна култура и на практика все още остават неизвестни за широкия кръг европейски учени.



Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Декември 06, 2009, 16:07:16 »

Годината е 1531 г., а в Англия Оронтей Финей рисува своята карта на Антрактида.

Общата форма на континента поразително напомняла очертанията му на съвременните карти. Планинските вериги по бреговете съответствали на откритите едва през последните години чрез ехография и От повечето от тях извирали реки, които се вливали в морето и убедително следвали напълно естествени посоки. Това обаче предполагало, че когато е била начертана оригиналната карта, бреговете не са били заледени.

Морето на Рос в момента е скрито под леден шелф, дебел стотици метри.А на карта е свободно, в него се вливат реки, има удобни заливи, пристанища.

Между другото, Антрактида ще бъда открита от европейците след няколкостотин години...
А през 1513 година адмирал Пири Реис в Инстанбул рисува карта.

Картата на Пири Рейс е нарисувана върху пергамент, изработен от кожа от газела и включва координатна мрежа пресичаща Атлантическия океан. Така наречените "линии на посока" (или румбови линии) са типични за портоланските карти и морските карти от средновековието и на тях не се отбелязва географската дължина и ширина, а се ползват по-скоро като указател на посоките (подобно нещо днес се използва понякога в авиацията). Картата включва още красиви рисунки и записки отбелязващи важни открития. Една от тях отговаря с почти пълна точност на експедицията на Кабрал (Cabral) от 1500 г. Кабрал открива Бразилия когато ветровете го отклоняват от пътя му към американските индианци.

През 1957 г., която била годината на геофизиката, картите били дадени и на директора на Уестънската обсерватория и на йезуитския свещеник Линехам, картограф на Щатския военен флот. След обстойни проучвания Линехам съобщил, че картите били до смайваща степен точни и че показвали ясно области, които в онези дни още не са били съвсем напълно проучени. Най-смайващо било, че на картите се виждали и планините на Антрактида. Но тези планини били открити едва през 1952 г. чрез ехолокация. По-рано съществуването им не било известно, тъй като Антрактида е покрита с ледове още от 6000 г. пр. Хр.

Последните проучвания на проф. Чарлз Хапгуд и математика У. Срейхан ни предоставят и още по-смущаващи факти. Съпоставяйки сателитни снимки на Земята с картите на Пири Реис, се получило изумително сходство. Учените стигнали до извода, че тези карти би трябвало да се основават на фотографии, заснети от голяма височина.

Пири Рейс е бил адмирал във флотата на Отоманската империя . Участвал и спечелил множество морски битки. Смятали го за специалист по Средиземноморието, написал книгата "Китаби бахрие", съдържаща изчерпателно описание на бреговете, пристанищата, теченията, плитчините, заливите и проливите в Егейско и Средиземно море.

През 1554-1555 година изпаднал в немилост и бил обезглавен и тайната на картите му остава неоткрита чак до наши дни.



Цитатите са от Чарлз Х. Хапгуд, "Карти на древни морски крале", 2004, публикувани в българската Уикипедия и Mapa de Piri Reis - Уикипедия на испански език



Има още доста да се говори по темата.


Още от средата на XIX в. има открити фосили, които са в противоречие с Дарвиновата теория. “Човекът от Ява” е “намерен” през 1891 г. при разкопки в Ява, Индонезия, в пластове от средния плейстоцен, чиято възраст се определя на 800 000 години. А и в момента, в Китай има една мумия (открита в пустинята Такламакан), която е абсурдна поради факта, че косата е била много добре запазена и след проведените анализи се оказва, че е принадлежала на русокос човек. В момента гробницата е старателно засипана и всякакви разкопки в района са абсолютно забранени...
« Последна редакция: Декември 06, 2009, 16:12:39 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Декември 06, 2009, 16:13:46 »

"В пустинята Гоби има не една, а много открити мумии, с лица, определени като европеидни от антрополозите и много напомнящи тези на днешната бяла раса.

Чували ли сте за Абарис? Платон го споменава в диалога си Хармид като Абарис Хиперборееца. Абарис е лекар, свещеник и пророк на Аполон, който посещава Гърция на няколко пъти и от когото гърците научават, че болестите на тялото идват от противоречията в душата и са тясно свързани помежду си - нещо заложено във философията на питагорейците и платоновите ученици. Интересното е, че Платон го споменава като един от т.нар. от гърците "тракийски лечители". В мита за Абарис се разказва как Аполон му подарил златна стрела, с помощта на която той е можел да лети над цели континенти и морета без да се храни с дни, да лекува болните, да предсказа бъдещето и да върши чудеса. Споменава го и Херодот в своята История. Между другото, древните гърци са наричали остров Исландия с името Хиперборея, така че нищо чудно той да е една останка от този древен свят."


Lucia_free
Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Декември 06, 2009, 16:21:41 »

"Зад Рипейските планини от другата страна на Аквилон, щастлив народ живее, който се нарича хиперборейци, достигащи до много дълъг живот и са прославени с чудни легенди… Там не са известни раздори и болести… Смъртта идва само от пресищане от живеене. Не се съмнявайте в съществуването на този народ."

Плиний Старши - "Естествена история"

Рипейските планини е древното название на Хималаите.


Във "Веда" също могат да се открият с това име:

Голямо заледяване донесе вятъра до земите арийски.
И покри всичко с белия си плащ.
Нямаше храна за хората и животните в това време.
И започна Голямо Преселение
на потомците на Рода Небесен зад планините Рипейски,
които защитават западната страна
на Святата Рассения.

С последното име са наричали Сибир. Тук четем, че народът, който Плиний упоменава като хиперборейски, е наречен още Рода Небесен във Ведите. Там пише също за страната Даария - в древността съществувал в Северния Ледовит океан огромен остров, наричан Даария, където хората живеели доста дълго, според някои данни до 1000 години. По средата на острова-държава се намирала огромната планина Меру. Меру от санскрит значи Мир. Жителите на Даария са се наричали потомци на Небесния род. Има хипотези, че на Земята се е разбило космическо тяло, състоящо се от лед, което разрушило ледената шапка на Северния полюс и създало условия за разместване на континентите. Континентът-остров Даария започнал да потъва в океана. Потопът е бил бавен, не както при Атлантида, която потъва много бързо. Ледникът от Северния полюс започнал своя дрейф по посока на екватора.



Ето още нещо интересно във "Ведите":

И ще унищожат Ний и Стихия тази Земя.
И ще се скрие тя в дълбините на Великата Вода.
Така, както в древни времена се скри в дълбините
На Северната Вода Свещената Даария…
Боговете на расата ще спасят праведните хора
И Сила Небесна ще ги пренесе на изток
В земите на хора с кожа на мрака.



"Според разкопките и геофизиците катаклизмът в Северния Ледовит океан, поради който Хипербория потъва, започва преди около 118 100 години и потъването завършва преди около 111 810 години приблизително. Преди този период на континента е процъфтявал т.нар. Златен век на човечеството. Т.нар. арии или хиперборейци мигрират от прародината си от север на изток и на юг, за да се избавят от потопа."


Дадено от: Лучия Фри
Активен
Lucia
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 1

« Отговор #6 -: Декември 19, 2009, 20:54:31 »

Благодаря, че сте ме цитирали!  Намигване
Активен
До
Гост
« Отговор #7 -: Декември 19, 2009, 22:27:57 »

Благодаря, че сте ме цитирали!  Намигване

 Ухилен Ухилен
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright