Духовно развитие

          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Митове за сътворението на света  (Прочетена 5716 пъти)
Търсач
Търсач
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 387


WWW
« Отговор #15 -: Юни 08, 2012, 19:42:24 »

Творение — 1977
http://nirmalmata.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=413&Itemid=3
Активен

meander
Каквото дадеш това ти се връща.
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 376


« Отговор #16 -: Юни 08, 2012, 20:00:52 »

Здравей Sue .
А знаеш ли българската версия за създаването на света?
Ориентир,в няколко приказки е.Подреди ги преавилно и ще разбереш.
Живи и здрави.
Активен

Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
Мухата влиза само в отворена уста!!!
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1374


  • Град: Варна
  • « Отговор #17 -: Юни 09, 2012, 10:12:17 »

    Препоръчвам филма Unlocking The Mystery of Life.
    Филма може да бъде намерен и свален свободно от kolibka.com чрез търсачката в сайта.
    Уверявам ви че няма да си загубите времето.
    Описание:
    Дали животът на Земята е продукт на индиректни процеси, време, шанс и естествен подбор? Или резултат на интелигентен Разум. Филмът Мистерията на живота изследва безкрайните въпроси, представя ясни доказателства за това, че еволюцията не е възможна. Тогава остава само някой интелигентен Дизайнер да е поставил началото на всичко. Така ли е? Проверете сами.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 169


  • Град: Варна
  • « Отговор #18 -: Юни 09, 2012, 14:44:29 »

    Тогава остава само някой интелигентен Дизайнер да е поставил началото на всичко. Така ли е?
    Така е! Усмивчица
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 292


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #19 -: Юни 09, 2012, 17:07:37 »

    По света има само три версии как точно е бил създаден. Най-старите писмени/глифни източници, който имаме и за трите, се намират в Египет. По-старите не знаем, а останалите са само версии на тях.
    Меандър, като довърша с тези вече преведени неща, ще погледна към кой от трите спада българската версия. Подозирам коя е, но ще се изненадам приятно, ако е една от другите две.

    ---------------

    ПРОИЗХОДЪТ НА СВЕТА
    Коптски текст

    http://www.gnosis.org/naghamm/origin.html

    * Преводът по-долу е направен от потребителка July във форум xnetbg.com
    http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php?...59844#msg159844
    Не е плавен и на места има пропуски в преведените думи.

    Този трактат е част от ръкописите открити в Наг Хамади. Времето на написване се дебатира, но предполагаемото е в края на 300СЕ.
    2/3 от документа съдържат произхода на Света от началото до създаването на Адам.
    * **

    Не е вярно да се твърди, че Хаосът е произлязъл от нищото. Всъщност той произхожда от сянка наречена Мрак. И сянката произхожда от материя (субстанция, продукт), която съществува от началото. Повече от ясно е, че тази субстанция същетвува преди Хаоса да се роди и като такъв последният е постериор (последствие) от първото.

    След като естествените структури на Бесзсмъртните същества бяха напълно създадени и утвърдени от безкрая, подобие тогава еманира ( се появи) от Пистис (Вяра, Faith). Казва се Софиа ( Мъдрост). Тя прояви своеволие ( избор) и Стана продукт наподобяващ примитивна ( primevil) светлина.

    И незабавно нейната воля се прояви ( манифестира) като подобие на рай с невъобразими размери. Беше между безсмъртните и онези, които се появиха след тях, като тя, София, функционираше като воал, който разделя човешкия род от Нещата Горе.

    Вечната обител (Еон)(измерение) на истината няма сянка извън себе си, защото там безграничната Светлина е навсякъде, пропита в нея. Но нейната външност е сянка наречена Мрак. От там се появила сила, която управлява мрака. И последвалите от нея сили нарекли Сянката “Безкраен Хаос”.

    От него всеки вид бе създаден , заедно със самото място и така, Сянката е постериор ( последствие ) от първия продукт. Точно в Бездната (abyss) Сянката се появи, като производно на Пистис.

    Сянката усети, че има нещо по-велико от нея и изпита Завист. И като забременя по своя воля, веднага роди Ревността.

    От този ден принципът на Ревността в целия Безкраен свят станал Явен.

    За Ревността станало ясно, че е просто един аборт без Дух в него. Точно както сянката . Беше последствие. Роди се в огромна водна субстанция. След това целия боклук (bile) (това е горчив алкален флуид, секрет който черният дроб произвежда и след това отделя за разграждане на мазнините ),
    който се появи от сянката, беше хвърлен в част от Хаоса. От този ден водниста субстанция се появи. И каквото попаднеше в нея, беше отнасяно от водите и се появяваше в Хаоса: точно както, когато жена ражда дете – всички остатъчни течности и флуиди се изхвърлят.

    Ето така материята се роди от Сянката и не си тръгна от Хаоса, вместо това беше в Хаоса и стана част от него.

    И когато тези събития отминаха, Пистис се появи над материята и Хаоса, които бяха изтекли като абортирал фитус ( плод) – тъй като в него нямаше Дух (spirit). Целият Хаос беше безкрайна тъмнина, Мрак и бездънна вода.

    Сега, когато Пистис-София видя резултата от грешката си, се смути и разстрои. И това смущение се прояви (материализира ) като страховит продукт. И се втурна към нея в Хаоса. Тя се обърна към него и духна в лицето му, в бездната, която е под Небесата (Рая).

    Тогава тя пожела Това ( дето е без Дух) да се оформи като нейно подобие и да господства над материята и над всички нейни (на материята) сили . И така за първи път се появи Господарят от Водата, приличен на лъв (lionlike) андроген, с огромна власт, сила и авторитет и напълно неграмотен (невеж) за това как се е появил да съществува.

    Когато Пистис-София го видя да се движи в дълбините на водата, тя му каза: “Дете, премини насам!”, буквалният превод на което е “ ялда баот “ (“yalda baoth”)


    От този ден за първи път се появи вербалното изразяване(иде дума за речта), което достигна до боговете и до ангелите и до човешкия род.

    И това, което бе започнато в резултат на речта, боговете, ангелите и човешкият род довършиха.

    Що се отнася до Ялдабаот, той беше напълно невеж по отношение силата на Пистис-София: той не видя лицето й, по-скоро видя нейното отражение във водата, което му беше проговорило.

    И заради този глас, който беше чул, той нарече себе си Ялдабаот. Но перфектният го нарече Ариаел, защото приличал на лъв. Сега, когато той вече имал власт върху материята, Пистис-София се оттеглила горе в своята Светлина.

    Когато Господарят (Ялдабаот) видя своите размери и беше само себе си, което той видя, нищо друго, освен вода и тъмнина. И тогава той предположи, че е единственият, който съществува. Неговото ( ...липсва текст) беше завършено с вербално изказване; появи се като Дух движещ се към и от водата . Господарят отмести водата и това, което беше сухо той отдели като друго място . И от материята създаде за себе си обител го нарече небеса , Рай (heaven). И от материята Господарят направи столче за краката си и го нарече земя. ( Обикновено когато един владетел има трон, той има долу пред него малко тапицирано столче за краката си , около което обикновено сядат слугите).

    След това Управникът имаше една мисъл, която резонираше с неговата същност и чрез речта, той създаде от тази мисъл андроген. Ялдабаот си отвори устата и му гукна ( както гълъб, както се гука на бебе) и андрогенът му отвърна “Еее!” Тогава баща му го нарече Еее-а-о ( Яао). После той създаде 2-ри андроген и гукна и на него. Андрогенът отвърна на баща си: “Ех!” и баща му го нарече Елоай. След това той създаде 3-ти андроген и гукна и на него. Синът отвори очи и отвърна на баща си: “Ассс!” И баща му го нарече Астафайос. Това са тримата сина на техния баща.

    7 се появиха в хаоса, андрогенни. Те имаха мъжки и женски имена. Мъжкото име е Проноя (Замисъл) Самбатас, което е “седмица”. И неговия син се нарича Яао: неговото женско име е Лорд ( Lordship).

    Сабаот: неговото женско име е Натурата на Бог (Diety)

    Адонайос – неговото женско име е Царуване (Kingship)

    Елоайос – Неговото женско име е Ревност ( Jealusy)

    Oрайос – Неговото женско име е Богатсво ( Wealth)

    И Астафайос - Неговото женско име е София ( мъдрост) (Wisdom)

    Тези са 7-те сили и 7-те небеса (heavens) на Хаоса. И те бяха родени андрогени., консистентни с (в съответсвие с) безсмъртната матрица, която съществуваше преди тях, в съглсие и по плана на Пистис – така, унисонът с принципа на това, което съществуваше преди тях да не се нарушава и да пребъде.

    Можете да намерите ефекта на тези имена и сили на мъжки същества (entities) в Архангелска книга на пророка Мойсей, a за ефекта на имената на женските (entities) в първата книга (biblos) na Норайа.

    Сега, първичният баща Ялдабаот, тъй като притежаваше огромна сила, създаде небеса за всеки от потомството си. Чрез вербално изразяване ( той казва и нещо става) той създаде красиви места и във всяко място създаде Власти ( сили) 7 пъти прекрасни. Тронове, дворци, храмове , а също и кралски колесници и девстени духове, чак до невидимото и техните собствени слави; всеки един имаше всичко това в неговия собствен Рай (небе). Велики армии от Богове и Лордове и Ангели и Архангели – безчетни мириади – че те да служат.

    За тези подробности ще намерите в “ Описание от Орайа”

    И те бяха завършени от този Рай, чак до 6-то небе, наречено така от София.
    Раят и земята бяха разрушени от Оня проблемния под тях. И 6-то небе се разтърси, защото силите на Хаоса знаеха, кой е разрушил Рая, който се намираше под тях.

    И когато Пистис-София разбра за нарушението, тя изпрати напред дъха си и го обвърза и го повали долу в Тартарос. От този ден Раят заедно със земята си се консолидира чрез София, дъщерята на Ялдабаот, тя, която е под тях.

    Когато небесата се консолидирха заедно с техните сили и администрации, Първобащата (Ялдабаот) стана нагъл и арогантен. И той беше уважен от цялата армия ангели и всички богове и ангели го благословиха и му отдадоха почест.

    От своя страна той беше много доволен и все повече се възгордяваше, казвайки им: “ Аз нямам нужда от никого. Аз съм този, който е Бог и никой друг не съществува освен мен”. И като каза това, той прегреши пред всички безсмъртни същества, тези, които знаеха отговорите на всичко.

    И когато Пистис видя безчестието на тзои Управник тя се изпъллни с гняв и каза: “ Ти грешиш, Самаел”, това е “сляп Бог”. “ Има един безсмъртен мъж от светлина, който съществува преди теб и който ще присъства винаги във формите, които ти моделираш. Той ще ти се присмее и ще те намачка така както се мачка глина и ти ще потънеш в твоята майка, Бездната, заедно с тези, които ти принадлежат. Защото консумацията на вашия труд, целия дефект, който стана явен, ще бъде отменен от истината и ще изчезне, като нещо, което никога не е съществувало.

    Казвайки това, Пистис-София разкри своята същност от своята Слава във водата. И така се издигна към своята Светлина.

    Андрогенът Сабаот – синът на Ялдабаот , чу гласа на Пистис и той пя песни на почит към нея, заклеймявайики баща си с думите на Пистис. Той й оказа респект, защото тя им е казала за Безсмъртния и неговата Светлина.

    Тогава Пистис-София протегна пръста си и изсипа от нейната светлина към него, да бъде като заклинание/заклеймяване срещу баща му.

    И когато Сабаот беше илюминиран, той получи Велика Слава и сила срещу силите на Хаоса. И от този ден той бил наречен Лорд на Силите.

    Той мразеше баща си, Мрака, майка си Бездната и ненавиждаше сетра си, Мисълта на Първобащата, която се движеше вътре и вън от водата.

    И заради неговата светлина всички авторитети от Хаоса му завидяха. И когато се ядосаха те поведоха голяма война в 7-те небеса.

    Когато Пистис –София видя войната тя изпрати 7 Архангела на Сабаот от нейната светлина. И те го грабнаха и го отнесоха до 7–то небе. И застанаха пред него като стражи. След това тя му изпрати още 3 Арханглеа и създаде царство за него над всичко. Така, че той да владее над 12-те Бога на Хаоса.

    Когато Сабаот зае мястото си, за отплата Пистис му даде също дъщеря, Зое (Живот), с голям авторитет, така, че тя да го инструктира (напътства) за всичко, което съществува в 8-то небе. И тъй като той притежаваше авторитет, първо си издигна невероятен дворец, огромен по размер, 7-пъти по-красив от онези в 7-те царсва. И пред своя дворец той издигна един трон, който беше огромен и беше върху 4 лицева колесница, наречена “Херувим”.

    Херувим имаше 8 форми за всеки от 4-те си ъгли, лъвски форми, кравешки форми, човешки форми и орлови форми. Така, че всичките форми наброяваха 64. Той създаде 7 Архангела, които да стоят пред колесницата. Той е 8-ят и е авторитетът. Така всички форми достигнаха бройката 72.

    След това от тази колесница 72 кучета се оформиха. Те заеха форма, да господставт над 72-та езика на хората.

    И край своя трон създаде други, змиеподобни ангели (serpentlike angels) наречени Сарафин, които да го възхваляват непрекъснато.

    После той създаде конгрегация (ekklesia) (събор, сбор) от хиляди ангели с безбройни мириади, които наподобяваха конгрегацията от 8-то небе. И първият роден е Израел – мъжът, който вижда Бог. И още едно същество, наречено Исус Христос ( Jesus Christ), по подобие на Спасителя горе в 8-то царсво и седи от дясно на трона и от ляво му седи девица от Светия Дух, на трон и го прославя. И пред нея стоят 7 деви с 30 арфи и псалтири и тромпети, прославяйки го. Той седи горе, на трон от светлина в голям облак, който го покрива. И няма никой друг в облака с него, освен София, дъщерята на Пистис, за да го напътства за всичко, което съществува там, в 8-то небе. Така, че подобия на всичко това да бъдат създадени, та неговото царуване да пребъде, докато Небесата на Хаоса и техните сили бъдат изконсумирани, до техния край.

    Пистис-София го отдели от Хаоса и го сложи от дясната си страна , а Първобащата го сложи от ляво.

    И от този ден дясното се нарича справедливо, правилно (right), а всичко ляво се нарича зло, неправилно.

    Поради това, те всичките получиха обители, космос, в събора на справедливостта и злото,......съществуват........над всички същества...

    И когато първобащата на Хаоса (Ялдабаот) видя сина си Сабаот и славата, с която бе покрит, разбра, че той не е най-великият авторитет от хаоса и му завидя.

    Възнегодуван и разярен, той създаде Смърт от неговата смърт. И Смърт беше установен над 6-то царство, защото Сабаот беше грабнат от там. И така числото на авторитетите на Хаоса беше възстановено. Смърт, бидейки андроген, се смеси със собствената си природа и създаде 7 андрогенни потомци.

    Това са имената на мъжките: Ревност ,Смешение, Сълзи, Въздишки, Страдание, Ридание, Горчив плач.

    Това са имената на женските: Смешение, Болка, Лъст, Въздишка, Проклятие, Горчивина, Раздор.

    Те бяха представени един на друг и чрез сношение всеки от тях съзададе още 7, така, че бройката на андрогените-демони стана общо 49. Техните имена и ефекти, ще намерите в Книгата на Соломон.

    И като стана свидетел на това Зое, която седеше до Сабаот създаде 7 добри андрогенни сили.

    Това са имената на мъжките: Независтник, Благословен, Радостен, Истина, Безкористност, Обичан, Стабилен.

    И това са имената на женските: Мир, Доволство, Ликуване, Истина, Благословеност, Любов, Вяра(Пистис).

    И от тези произхождат много добри и невинни духове.

    Когато видя образа на Пистис във водата, Първобащата страда много, особено, когато чу гласа й., също като оня първи глас дето беше чул когато се роди. И когато разбра, че всъщност тя му е дала името, въздъхна. Беше засрамен от действията си. И като научи, че има безсмъртен мъж от светлина, който съществува преди него, той беше много смутен. Защото преди беше казал на всички богове: “Аз съм единствен и никой не съществува освен мен.”. Сега той се страхуваше, че всички ще го отрекат разбирайки за Безсмъртния от Светлината. И той каза:” Ако нещо е съществувало преди мен, нека се появи тук пред мен!”

    И незабавно, виж! Светлина се появи от 8-то небе и премина/проникна през всички небеса до земята. И когато Първобащата видя светлината и видя, колко е ярка и сияйна, той беше удивен и засрамен.

    И когато тази светлина се появи, човекоподобие се появи в нея, ябсолютно прекрасно! И никой не го видя освен Първобащата и Проноя, която беше с него. Но въпреки това неговата светлина се появи във всички небеса. И затова всички се разтревожиха.

    Когато Проноя видя Емисаря (пратеника) тя се влюби в него. Но той не я обичаше, защото тя беше от Мрака. Тя пожела да го прегърне, но не можа. Когато тя не можа да демоснстрира любовта си, тя изсипа светлина от себе си надолу към земята. От този ден нататък Емисарят на Светлината бил наречен Адам от Светлината, чието тълкуване е “сияйният мъж от кръв” и земята се разстла над него, свщения Адаман, чието тълкуване е “Свещената земя на Адамантин”.

    От този ден авторитетите почетоха кръвта на девсвеника. И земята беше пречистена от кръвта на девственика. Нещо повече – водата беше избистрена чрез отражението на Пистис –София. Тогава било казано “чрез водата”, Свещената вода, която съживява и пречиства всичко. (Затова обливането с вода не чисти само физически, но и духовно)

    От тази първа кръв се появи Ерос, бидейки андроген, неговата мъжественост е Химирерис или (Химерос), бидейки огън от светлина.. Неговата женственост – душа от кръв – е от материята на Проноя. Той е прекрасен в неговата изумителна красота, с чар, превъзхождащ отвъд всякакви граници всички същества на Хаоса.

    Тогава всички богове и техните ангели, когато го видяха, се влюбиха в него. И появявайки се, той запали огън у всеки от тях, както една лампа светва и от нея много други лампи светват. И тази лампа не угасва. И така Ерос проникна във всяко същество от Хаоса и не угасна. Точно по средата между мрака и светлината се пяви Ерос и точно по средата между ангелския свят и човешкия свят сексуалният съюз на Ерос беше консумиран; така, че първичното удоволсвие разцъфтя и се разпростря отвъд земята. Жената последва земята. Раждането поледва женитбата. Разпадът последва раждането.

    След тоя Ерос, лоза поникна от тази кръв, която беше пролята над света. И затова, тези, които пият от нея, (може би става въпрос за виното?) се заплождат с желанието за сексуален съюз. След лозата, смокиня и нар поникнаха от земята, заедно с другите дървета, всички видове. Носейки вътре в себе си собсвенто си семе, от семето на авторитетите и техните ангели.

    Тогава Справедливост(Justice) създаде Рай(Paradise), красив и извън орибитата на луната и извън орибитата на слънцето в Земята на Разточителството и разгулния живот. ( Wantoneness) на Изток, по средата на камъните.

    И желанието е по средата , измежду красиви, апетитни дървета. И дървото на вечния живот – появило се, като по Божията воля – е на Север от Рая, така, че да може да дарява безсмъртие на душите на чистите, които щели да дойдат от моделираните форми от низоста и консумацията на възрастта.
    Цветът на дървото на живота е като слънцето. И клоните му са красиви. Неговите листа са като тези на кипариса. Плодовете му са като гроздове, когато гроздето е бяло. Неговата височина се простира до небесата.. И до него е дървотро на познанието ( гносис) и има здравината на Бог. Неговото великолепие е като луната, когато е сияйна. Неговите клони са красиви. Неговите листа са като на смокиня. Неговите плодове са като апетитни фурми. И това дърво е на север, тъй, че да може да въздигне душите от апатията и невежеството ( torpor)на демоните, в случай, че душите може да минат покрай дървото и да ядат от плодовете му и по този начин да заклеймят aвторитетите и техните ангели.

    Ефекта на това дърво е описан в Свещената книга, знай : “ Ти си дървото на Познанието, което е в рая и от което първият мъж яде и което му отвори съзнанието; и той обикна своето женско копие (дубликат) и заклейми другите чужди подобия и се отврати от тях.

    След това маслинено дърво поникна, с цел да пречиства кралете и високите свещеници (жреци), които щяха да се появят в последните дни, тъй като маслиненото дърво се появи от светлината на първия Адам, с цел да се произведе от него оня балсам (мехлем) , който те щяха да получат.

    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 292


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #20 -: Юни 09, 2012, 17:08:03 »


    Първата Душа (psyche) обикна Ерос, който беше с нея и поля с кръвта си него и земята. И от тази кръв роза поникна за първи път, направо от земята, от трънливия храст, за да стане източник на радост и заради светлината, която щеше да се появи в храста. Нещо повече, след това красиви, чудно ухаещи цветя поникнаха от земята, различни видове, от всяка една от девиците – дъщери на Проноя. И когато и те се влюбиха в Ерос, проляха тяхната кръв над него и над земята. След това всяко растение поникна от земята, различни видове, съдържащи семето на авторитетите и техните ангели.

    След тях авторитетите сътвориха от водата всички видове животни и влечугите и птиците – различни видове, съдържащи семето на авторитетите и техните ангели.

    Но преди всички тези той (предполагам Адам от Светлината) когато се беше появил на първия ден, той остана на земята нещо като 2 дена и остави ниската Проноя в небесата, и се издигна към светлината си. И незабавно мрак покри цялата Вселена. Тогава София от долните небеса поиска авторитет от Пистис, и създаде огромни сияещи тела и всички звезди. И ги пръсна по небето да осветяват земята и да осигурят знаци за разпознаване на сезони, години, месеци, дни и нощи и моменти и т.н. И тогава цялото небе стана обект на възхищение.

    Сега, когато у Адам от Светлината се породи желанието да влезе в своята светлина (т.е. 8-то небе) , той не бе в състояние, защото нещо ниско се беше смесило с неговата светлина. Тогава той създаде за себе си огромен, вечен свят. И в този безкраен свят – още 6 безкрайни свята с техните украшения, също 6 на брой, които бяха 7 пъти по-красиви от небесата на Хаоса и техните украшения.

    Сега, всички тези безкрайни светове същесвуват в безкрая, който е между 8-то небе и хаоса под него, който се причислява към вселената, която принадлежи на низкото, бедността (poverty).

    Ако искате да нмрите как точно са организирани тези, ще го намерите написано в “Седмата Вселена” на пророка Хиералиас.

    И преди Адам от Светлината да се оттегли в Хаоса, авторитетите го видяха и се присмяха на Първобащата, защото той беше излъгал, като каза: “Аз съм Бог. Никой и нищо не съществува преди мен!”

    Те отидоха при него и казаха: “Не е ли това Богът, който разруши нашия труд?”

    Той им отговори: “ Да, ако не икате той да разруши нашата работа, дайте да създадем човешко същество от земята, с физика в съответствие с имиджа от нашето тяло и с образ, подобен на имиджа на Адам от Светлината; да ни служи. Така, че, когато Адам от Светлината види подобието на своя лик, да може да го обикне. И повече няма да руши нашия труд; по-скоро ние ще направим тези, родени от светлината, наши слуги за цялата продължителност на този вечен релм (царство).

    И така всичко това премина в съответствие с намерението на Пистис, така, че човешко същество да се появи, по подобие на него и да ги заклейми заради тяхната моделирана форма и тяхната моделирана форма стана затвор на светлината.

    След това авторитетите получиха познанието (гносис) необходимо за създаването на човек. София-Зое, която е със Сабаот заподозря тяхното намерение и се изсмя на тяхното решение. Защото те са слепи: срещу техния личен интерес те по неграмотен начин го създадоха. И не осъзнаваха, какво щяха да направят.
    Понеже беше ги заподозряла, тя направи свое човешко същество преди тях, с цел то да инструктира тяхната моделирана форма как да ги намрази и да избяга от тях.

    Сега, продукцията на инструктора се появи както следва:

    Когато София капна капка светлина, тя падна във водата и веднага човешко същество се появи, бидейки андроген. Тази капка тя първо оформи като женско тяло, по образа на майката, която се беше появила. И тя го завърши за 12 месеца. Андрогенно същество било произведено, което гърците наричат Хермафродитис, чиято майка евреите наричат Ева от Живота (Еve of Zoe), а именно женският инструктор на живота. Нейинят потомък е лорд. По-късно авторитетите го нарекоха “Beast”, така, че той да поведе на бунт техните моделирани създания. Преводът на “Beast” е “the instructor” инструкторът, защото станало ясно, че той е най-мъдрото от всички същества.

    И така Ева е първата девица, която без съпруг, родила първия потомък и тя сама го акуширала.

    По тази причина, била чута да казва:

    Аз съм част от мойта майка.
    Аз съм съпругата.
    Аз съм девицата.
    Аз съм бременната.
    Аз съм акушерката.
    Аз съм тази, която облекчава родилните мъки.
    Моят съпруг ме създаде.
    И той е, който е моят баща и мой лорд.
    Той е моята сила.
    Той казва каквото пожелае и винаги има право.
    Аз съм самата съм процес на създаване.
    И въпреки това аз създадох човек като лорд.

    Душите, които щяха да влязат в моделираните от авторитетите форми, бяха разкрити на Сабаот и неговия Христос (Christ). И що се отнася до тези души, свещвният глас каза: “ Множи се и се усъвършенствай! Бъди господар на всички създания ( твари)”. И това са тези, които станаха пленници на съдбата, която им бе отредена от Първобащата.

    И така те бяха затворени в зарворите на моделираните форми. И по това време първобащата даде мнение отнасящо се до мъжа, на тези, които бяха с него. И тогава всеки от тях хвърли своята сперма точно в центъра на земята (midst of the navel of the earth). От този ден 7-те управници моделирали човешкото тяло по подобие на своите тела, но неговите черти наподобяваха, мъжът, който им се беше явил преди. Неговото моделиране стана на части, малко по малко. И техният лидер моделира мозъкът и нервната система. След това той се появи като първичен на него. Той се превърна в мъж с дадена му душа. И той бе наречен Адам , което е “баща” точно както оня, който същвствуваше преди него.
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 292


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #21 -: Юни 09, 2012, 17:09:35 »

    Тази изстория идва от Хаваии, където е част от Кумулипо – песен, която разказва за произхода на света и генеалогията на царското семейство. Кумулипо е поетична творба, с много отсенки в значенията и игри на думи и също съдържа много скрити притчи и пародии над противниците на царското семейство. Трудно е да се предаде хавайската игра на думи и рима в английска проза. Версията тук се опитва да запази съпоставянето на организмите с подобни имена, но го прави ограничено. Във всяка част от историята сенки на тъмнината със собствени имена на хавайски отстъпват към светлината и раждат живота в света.


    Рождение в изгрева


    Когато земята първо стана гореща и небесата закипяха и слънцето беше тъмно, земята се появи от тинята на морето. Най-тъмния мрак на пещерите, мъж, и безлунната тъма на нощта, жена, дадоха живот на простите живинки в морето. Коралът, който строи островите беше роден и ларвите, морската краставица, морския таралеж, рачетата, мидите и всякаквите мекотели. Роди се и морската трева, обрамчена с грубата земна трева на сушата; роди се манауеа мъха на морето и манауеа таро на сушата; роди се келе водораслото и екеле на сушата.
    После дълбоката тъма на дълбокото море и тъмата, разчупена от пръски светлина в лунната гора дадоха живот на рибата в морето. Делфинът беше роден и акулата, рибата коза и змиорката, октоподът и рибата тон, скумрията и кефалът и есетрата. Роди се змиорката Кауила в морето и Кауила дървото на сушата; роди се Купоупоу рибата в морето и Коу дървото на сушата; роди се А`ава рибата в морето, охранявана от `Ава растението на сушата. Ята от риби плуваха около ръбовете на коралите, все още в тъмата на нощта.
    След това тъмата на нощта и нощта, която едва отстъпва на изгрева родиха летящите същества. Гъсеницата се роди и нощната пеперуда от нея; личинката се роди и водното конче, в което тя се превръща; ларвата се роди и скакалеца, в който става. Бекасът се роди и каменарят, гарванът и дърдавеца, албатросът и свирецът. Родиха се морската патица на островите и дивата патица, която живее на сушата; роди се птицата Хехе в морето и гъската Нене на сушата.
    После морето настъпи върху сушата и започна да се движи напред назад през нея. Светлината на ранното утро и полу-тъмата направиха пълзящите същества, които произлязоха от морето. Костенурката беше родена. Омарът и гекото бяха родени и съществата, които се ровят в калта и оставят следите си по пясъка бяха родени. Родиха се морския-дупкопробив Уили и Уилуили дървото на сушата; опеопе медузата в морето и охеохе бамбука на земята. Така пълзящите животни се родиха в нощта, пълзейки и влачейки се по земята.
    После се родиха животните на земята, включително кучето и плъха. После в тишината на светлината, когато изгрева дойде на земята, бяха родени Ва`ила`и жената и Ки`и мъжът и богът Кане и октоподът Каналоа. От съюза на Ла`ила`и с Ки`и и Кане произлезе човечеството, чийто вълни се пръснаха надалеч. Родиха се Хахпо`ел момичето и Ха-попо момичето, в горните долини, от където произлязоха вождовете. Родиха се хората, които се пръснаха по земята и вече беше ден.


    Martha Warren Beckwith (translator and editor), 1951, The Kumulipo: Chicago, University of Chicago Press, 257 p. (BL2620.H3 K9)
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 292


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #22 -: Юни 09, 2012, 17:10:45 »

    Тази история е от племето Вакаранга, което днес влиза в територията на Зимбабве.

    Живот от луната и звездите


    Преди да има живот на земята, Господ направи човек и го нарече Луна. Той изпрати Луна да живее на дъното на морето, но Луна искал да живее на сушата. Въпреки предупрежденията на Господ колко ще е труден живота, Луна се преместил да живее на сушата.
    Пустощта на сушата направила Луна толкова нещастне, че той заплакал. Господ се съжалил над него и му изпратил съпруга – Утринна звезда, да го разтушава две години. Когато Утринна звезда дошла от небесата да живее с Луна, тя донесла със себе си огъня, защото огънят не съществувал на земята преди това. Тя наклала огън в средата на колибата на Луна и спала противоположно на Луна, от другата страна на огъня. През нощта обаче той преминал при нея и правили любов. На сутринта тя била бременна и родила тревите и дърветата и другите растения, и скоро светът бил зелен с живот. Дърветата расли, докато стигнали небето, а първият дъжд паднал от облаците, които те докоснали. А животът разцъфнал и Луна и Утринна звезда водели щастлив живот в новия им рай.
    В края на двете години Утринна звезда се върнала в небесата, за да живее там завинаги. Отново Луна заплакъл от самота. Господ му предложил друга жена, но го предупредил, че този път жената ще умре след две години. Нощна звезда дошла да живее с Луна. Когато те за първи път правили любов, тя родила козите, овците и кравите. На следващия ден родила антилопите и птиците. На третия ден тя родила момчета и момичета.
    Луна пожелал отново Нощна звезда, но Господ го предупредил да не го прави. Той обаче не го послушал и на следващия ден Нощна звезда родила лъвовете, леопардите, змиите, скорпионите и всякаквата друга проказа за човечеството. Защото Луна пренебрегнал предупреждението.
    Когато дъщерите на Луна порастнали, те били много красиви, той ги пожелал също. Луна правил любов с тях и те дали живот на много деца. Така Луна започнал да управлява над обширно царство от потомци. Нощна звезда ревнувала и изпратила змия, която да ухапе измамния съпруг. Той скоро се разболял и дъждът, на който неговите наследници се радвали, спрял. Когато реките пресъхнали и започнал глада, хората му решили, че е негова вината. Те се вдигнали на бунт и сложили друг човек като цар начело.
    Хората изхвърлили тялото на Луна в океана, но той се въздигнал от морето към небето, за да намери своята първа съпруга Утринна звезда, с надеждата да съживи отново живота в рая, който те двамата имали преди.


    Ulli Beier, 1966, The Origin of Life and DeathРAfrican Creation Myths: London, Heinemann Educational Books Ltd., 65 p. (GR355.B4)



    * Този мит разглежда по друг начин "кутията на Пандора" и "падението на ангелите".
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 292


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #23 -: Юни 09, 2012, 17:12:45 »

    Това е последната приказка, която съм превела от книжчицата. Пропуснах някои, защото прецених, че не внасят допълнителна информация към цялостната картина и заради недостига от време за превод.
    http://www.gly.uga.edu/railsback/CS/CSIndex.html
    беше адресът на книжката.

    ---------------------------------------------------------------------------------------

    Тази история идва от племето Уичита в южна Оклахома и източен Тексас. Историята е разказана от вождът на уичита Товакони Джим на Джордж Дорси, който събира различни уичита истории.


    Луната и Утринна звезда


    В началото нямаше нито слънце, нито звезди, нито нещо, което да познаваме днес. Дълго време единственият човек беше Човекът-никога-непознат-на-Земята. Той създаде всичко. Той създаде света и той създаде сушата и водата. Но те не бяха разделени всичко беше тъма. Човекът-никога-непознат-на-Земята създаде мъжа, който е известен като Човека-със-силата-да-носи-светлина и жената, която се нарича Светлозарна-жена. Всичко, от което се нуждаеха и за което сънуваха беше пред тях, когато се събудиха. Светлозарната-жена получи кочан царевица и тя знаеше, че това ще е храната на идните поколения.
    Все още там нямаше нищо, освен тъма. Без да знае защо, Човекът-със-силата-да-носи-светлина започна да се движи на изток, придвижвайки се бавно в тъмата. Той срещнал непознат, който му казал, че ще има много села и много хора в бъдещето и, че Човека-със-силата-да-носи-светлина ще трябва да ги учи. Докато те ходели, глас от изток призовал непознатия да убие черно-бял елен, който ще последва бял елен и черен елен, които ще изскочат от близкия поток. Четири пъти непознатият трябвало да каже на нетърпеливия глас, че приготвя лък и стрела, за да убие елена. Най-накрая той бил готов, еленът изкочил от водата и той го пронизал. Това означавало, че земята ще се завърти, звездите ще се движат и деня и нощта ще се редуват. Непознатият, чието име било Звезда-която-винаги-се-движи, последвал ранения елен, но Човекът-със-силата-да-носи-светлина останал на брега. От посоката, от която се чул гласа, той видял как слънцето изгрява за първи път. Той се върнал в къщи, но сега пътуването му било по-леко, защото имало светлина. Същата нощ той видял на небето три звезди и една близо до тях. Той заключил, че това са трите елена и мъжа, който ги следва.
    След като се появила светлината, селата и хората се размножили, както непознатия предсказал. Човекът-със-силата-да-носи-светлина и Светлозарната-жена пътували от село в село, за да учат хората. Човекът-със-силата-да-носи-светлина научил мъжете как да правят лъкове и стрели и как да играят играта с топка и катеренето.
    Светлозарната-жена научила жените как да се грижат за царевицата и как да изхранват хората с нея, как да предлагат малко царевица на Човека-никога-непознат-на-Земята с всяко ястие, как да направят четири ядки и да ги разтриват в децата си като молитва. Също ги научила играта с двойната топка. Тя им казала, че когато си отиде, те ще могат да гледат лицето и, за да познаят кога ще дойде месечното им кръвотечение и когато броят неините появи, ще могат да отгатват, кога ще се роди детето им. После ги оставила, за да се появи в нощта, защото тя била Луната.
    Човекът-със-силата-да-носи-светлина научил мъжете как да предлагат малко от дивеча, който са уловили на луната и на останалите звезди и другите свръхестествени същества. Той им казал, че ще ги остави, но те ще могат да го виждат понякога сутрин рано. Когато го виждали, трябвало да вземат децата си, за да пият и да се къпят в реката, което ще им даде дълъг живот. После ги оставил и се превърнал в Утринна Звезда.


    George A. Dorsey, 1904, The Mythology of the Wichita: Washington, Carnegie Institution, 351 p. (E99.W6 D718).
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 292


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #24 -: Юни 11, 2012, 10:31:44 »

    Следващият текст идва от този линк:
    http://www.chitanka.info:82/lib/text/27

    Това е предговора към българското издание на "Попол Вух" и в него ще откриете "двете части" на Битие в една история, разделянето на Твореца на помощници, които от своя страна правят хората, а и четирите сътворения на Хопите и другите индианци.

    "Тук е мястото да отбележим, че кичеанският текст, независимо кога и къде се е зародил устно, е бил прехвърлен върху хартия в колониално време и макар като цяло да остава несъмнено чужд на европейското мислене, все пак тук-там съдържа леки християнски наноси. Тяхното присъствие изисква предпазливост в намирането и прокарването на бързи и лековати успоредици спрямо други космогонии, митологии, народни творчества, за да не подведат към погрешни изводи относно например всемирния потоп, вавилонското стълпотворение и прочие библейски събития. Отсяването на християнските наноси може да стане единствено въз основа на проверка за тяхното отсъствие в други индиански източници, предания, поверия, археологически сведения."

    РУМЕН СТОЯНОВ


    -----

    САМО НЕБЕТО СЪЩЕСТВУВАШЕ


    В Месоамерика испанските завоеватели заварили множество народи. Течала година 1519 от християнското летоброене, ала там не познавали ралото, грънчарското колело, никакъв вид сухопътно превозно средство или товарно животно, от метали правели не сечива, а предмети за украса или размяна и вършели човешки жертвоприношения. Тия особености в развитието на предколумбовото население учудили пришълците не по-малко, отколкото изключителните му постижения в астрономията, изобразителните изкуства, строителството, наличието на писмености и книги. Книгите представлявали дипляни от варосани листа, покрити от двете страни с изображения и знаци, които малцина високопоставени личности умеели да тълкуват. Писмената били свещени, достъпни единствено за избраници, предимно жреци, затова приемствеността в разбирането им секнала бързо. Щом посветените измрели, по-скоро след като били унищожени от великия бял човек, нямало кой да проумее причудливите обозначения. А и книгите били унищожавани, завоевателите богобоязливо ги горели, съзирайки в шарените дипляни ръката на лукавия. Сред стотиците и стотици индоамерикански народи най-напреднали в културно отношение били маянците. До нас са оцелели само три от книгите им, изработени с нишки от дървесни кори.

    През XVI столетие в Месоамерика съществували многобройни писмени системи на по-високо или на по-ниско равнище. Дори олмеките, дали най-старата позната месоамериканска култура, възникнала около 1000 г. пр.н.е. по земите на днешния южномексикански щат Табаско, разполагали с възможности за знаково обозначение. В цяла Америка маянците имали най-развитата писменост, оставила още към края на V или началото на VI век дълги-дълги надписи, ако съдим по каменната плоча номер тридесет и едно в Тикал. Днес се налага становището, че тя представлява съчетание от нефонетични (пиктограми и идеограми) и фонетични знаци, които се смятат за неразгадани независимо от успехите на отделни учени. Броят на маянските знаци — по книги, каменни плочи, глинени съдове, стенописи, дърво, а според някои източници и върху кожа — се определя приблизително от сто до седемстотин в зависимост от преценката кои трябва да се приемат за еднакви и кои не. Маянската писменост не се четяла, а се тълкувала — не била предназначена да улавя всичко изречено, а била паметоулесняваща. Посредством знаците отбелязвали митове, предания, обреди, исторически събития, родословия на владетели, изчисления на времето — въобще онова, което било от първостепенна важност. Писмената напомняли на посветения същественото в тия сведения и реда, в който следват. Останалото от съдържанието четецът, по-точно тълкувателят или разказвачът, допълвал въз основа на запаметени, устно получени познания по тия въпроси, в което бил нарочно обучен. Такава книга — паметоулесняваща, сиреч отчасти четена, отчасти съчинявана, тълкувана, разказвана, възстановявана, ще да е била и „Попол Вух“, чийто първообраз изчезнал.

    Въпреки кладите, погълнали чудноватите листове през първите години след завоюването, Месоамерика продължила да създава своя книжнина, но вече по друг път. С подкрепата на духовници християни будни индианци бързо усвоявали латиницата и пишели на родните си езици, като тук-там вмъквали между европейските букви и някои рисункови (пиктографски) символи.

    Стане ли дума за маянска култура, в слуха ни отекват Петен или Копал, Бонампак, Ушмал, Паленке, Чичен-Ица, Тикал, тия имена на приказни градове, чиято необичайност толкова изумила първите чуждоземци, че отдали тяхното въздигане на древни племена, дошли незнайно кога и как от други материци, или на митични същества. А в съзнанието ни изплуват храмове и пирамиди, скулптури и стенописи, жертвоприносилища и гробници — безмълвни общочовешки съкровищници сред разкошните гори на Юга. Но заговорим ли за книжнината на ония смугли дребни люде с коси и очи тъй черни, сякаш са от нощта преди сътворението на светлината, трябва да се отбием и встрани от тия дивни градове, да се изкачим сред Високите земи на Гватемала. Там ваянията на каменни плочи, релефи, статуи, разкошът в строителството, точността в градоустройството са по-скромни. В маянската цивилизация приносът на високоземските обитатели е преди всичко чрез писмената, а в многоезичната индианска литература кичеанската заема важен дял както по броя, така и по значимостта на своите паметници, сред които изпъкват „Попол Вух“ и „Рабинал Ачи“, единственото оцеляло в континента предиспанско театрално произведение, драма-балет, записана заедно с музиката й в средата на XIX век след повече от тривековно устно съхранение. Нека поясним, че обсегът на понятието „индианска литература“ (съответно маянска, науатълска, кечуанска и тъй нататък) е по-широк от художествена и включва също твърде разнообразни по естество текстове, от помагала за изучаване на местни езици до исторически и други документи.

    Маянската култура е последица от над двехилядолетните усилия на редица народи, съставящи разпростряла се на около триста двадесет и пет хиляди квадратни километра етно-историческа общност по земите на днешно Югоизточно Мексико (щатите Юкатан, Кинтана Роо, Табаско, Източен Чиапас), Гватемала, Белиз, отчасти Хондурас и Салвадор. Области от мексиканските щати Веракрус и Сан Луис Потоси принадлежат към маянското езиково семейство, но в културно отношение стоят извън него. Според различните учени броят на маянските езици е от двадесет и шест до тридесетина (вж. приложение 2). Така или иначе, днес няма съмнение, че те образуват семейство от поне двадесет и шест члена, подразделени в единадесет групи. Тези езици — някои вече мъртви, но писмено засвидетелствувани — съответствуват на народности, повечето от които са в Гватемала и водят началото си от общ корен. Относно местонахождението му изследователите изказват различни предположения; не е достатъчно възстановен самият прамаянски език, слабо е проучено и цялото семейство. Очевидно под „маянски“ е правилно да се разбира само общият първоезик на тия народи, иначе трябва да употребяваме понятието в множествено число. Понастоящем маянските езици се говорят от около шест милиона души. Местните власти се отнасят презрително към хората, които ги владеят, и не си правят труда да установят точния им брой. Подобно начинание би противоречило и на стремежа да се постигне държавно единение въз основа на испанския език. От друга страна, когато са двуезични, владеещите маянски често се срамуват да признаят това и прикриват родната си реч. От общо трите милиона служещи си с индиански езици в Мексико говорещите маянски са един милион и двеста хиляди. В действителност броят им нараства чувствително, щом се прибавят и двуезичните. Днес един маянски език се говори средно от сто хиляди до четиридесет хиляди души. Най-разпространен е кичеанският, принадлежащ към едноименната група заедно с цутухилски, какчикелски, успантекски и ачийски, а с най-ограничена употреба е маянско-мопанският. От седем милиона и половина гватемалци петдесет и четири на сто владеят само маянски езици, а заедно с двуезичните близо седемдесет на сто от населението разбира маянски. Почти един милион днес се изразяват на кичеански, говорещите какчикелски са четиристотин хиляди, колкото са и говорещите кекчийски, мамският език се познава от половин милион, юкатекските маянци са седемстотин хиляди.

    Между 1701 и 1703 г. жители на село Сан Томас Чичикастенанго (Сан Томас — свети Тома, било прибавено от испанците, а още по-рано селото се наричало Чуйла) предоставили на един монах ръкопис на кичеански език, но с латиница. Времето заличило имената на хората, които предали купчинката страници, както и това на техния сънародник, овладял изкуството да съхранява думи върху хартия. Пощадило името на удостоения с честта да получи редкия и скъп дар: Франсиско Хименес. Този доминикански монах оценил значимостта на подаръка, преписал кичеанския текст и го превел на испански, дори два пъти — веднъж дословно, после влагайки задълбочено тълкуване. Първообразът изчезнал и днес за такъв се приема преписът на отец Хименес. Пасомите от Чичикастенанго направили възможно най-сполучливия избор, като подарили своята драгоценна книга на свещеника, който живеел в манастира край селото — човек ученолюбив, дори езиковед, автор на граматически и на исторически трудове върху кичеански въпроси. Не се знае кой е написал книгата, която след време придобива известност като „Попол Вух“. Предполага се, че авторът е бил от благородническо потекло, простолюдието нямало достъп до свещената предиспанска писменост. Някои изследователи смятат, че „Попол Вух“ е дело на знатния индианец Диего Рейносо или на отец Вико, доминикански монах, други изказват мнението, че в създаването й са участвували повече от един автори. Общоприетото становище гласи: „Ръкописът“ е творба на неустановен автор или понеже не е оставил името си, само съставител. Проучванията доказват, че в книгата са преплетени три стила — разговорен, повествователен и молитвен (много близък до този на днешните кичеански молитви), които само кичеанец по рождение би могъл да владее в тънкостите, изобилствуващи в текста. На първата страница четем, че някога съществувал предиспанският диплян, наречен „Попол Вух“, по който високопоставени личности разгадавали миналото и бъдещето. Тия думи ясно указват, че книгата, попаднала у Хименес, е създадена без пряка връзка с първоначалния, „истинския“ „Попол Вух“, че неизвестният индианец е написал своето произведение, без да има пред очи първообраза, навярно пропаднал при разрушаването на кичеанската столица през 1524 г. по заповед на Педро де Алварадо. Отец Бартоломе де лас Касас, живял в Гватемала след 1536 г., установява, че кичеанците притежавали свои книги, изпъстрени с йероглифи. Но не е останал нито лист от кичеански диплян навярно поради благочестивите усилия на военни и на духовници. Впрочем за разлика от Египет и Тибет, където въздухът е пределно сух, влажният климат в Месоамерика също бил жесток враг на книгата. Все пак времето пощадило нещо от гнева на завоевателите. Кичеански йероглифи стоят по каменни плочи, стенописи, релефи и чакат някой да изтръгне тяхната тайна. Знаците са различни от юкатанските и петенските, напомнят по-скоро откритите по южното крайбрежие на Гватемала микстекски и науатълски, но са по-стари от астекските, Опирайки се на податки в самата книга, Адриан Ресинос твърди, че е била създадена между 1554 и 1558 г., и пополвухистиката приема тази датировка. Творбата не носела никакъв наслов, затова е позната с различни заглавия. Наложило се е „Попол Вух“, но в обращение са и „Чичикастенангски ръкопис“, „Книга на съвета“, „Дъх на боговете“, „Национална книга на кичеанците“, „Книга на народа“, „Кодекси на кичеанския съвет“. Маянистът Адриан Чавес не приема нито едно от тях, дори най-разпространеното тълкуване, че „Попол Вух“ означава „Книга на съвета“; според него заглавието трябва да се превежда „Книга за времето“, „Книга със събития“, „История на всемира“. Под перото на незнайния си автор или съставител творбата излиза без дележ на части и глави, те били въведени по-късно, за да се улесни възприемането на трудния текст. Това разграничение се съблюдава в последвалите многобройни преводи на английски, немски, испански, френски.

    Откривателят и първият преводач на „Попол Вух“ Франсиско Хименес, роден през 1666 г. в Испания, прекарва по-голямата част от живота си сред гватемалски индианци. Когато умира, по всяка вероятност през 1729 г., между неговите езиковедски и исторически трудове остава и тритомната „Съкровищница на какчикелския, кичеанския и цутухилския език“ — трите главни езика в Гватемала, които отецът прекрасно владеел писмено и говоримо; той бил най-добрият познавач на кичеанската граматика. Включва в своята „История на провинция Сан Висенте де Чиапас и Гватемала“ страниците на „Попол Вух“, които ще видят бял свят три века след написването им, и то далеч от родината. Хименесовият превод, който и досега е ключ за многочислените преки и косвени преводи, излиза през 1857 г. във Виена. След четири години се появява френският, отпечатан заедно с кичеанския текст, на абат Брасьор дьо Бурбур. Последният испански превод е от 1955 г. Дело на Дора Бургес и Патрисио Шек, изданието е предназначено за кичеанското население и е двуезично. В сравнение с този на Адриан Ресинос (1947 г.), преводът на Бургес и Шек е доста по-достъпен, но липсата на обяснителни бележки го прави почти неизползваем за нечетящия кичеански. Най-добрият немски превод е на Шулце-Йена (1944 г.), от 1971 г. е най-сполучливият английски на Мънро Едмъндсън, за най-хубав френски се смята трудът на Жорж Рейно (1925 г.).
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 292


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #25 -: Юни 11, 2012, 10:32:42 »

    Попол Вух“ е най-известният в света индиански текст. По значение му съперничат само маянско-юкатанските пророчески книги „Чилам Балам“. Но в отличие от неразбираемите за неподготвения чилам-балами, кичеанските страници изглеждат едва ли не „чисто художествено четиво“ и може би най-подходящото начално вникване в голямата индианска проза. Нерядко текстът е наричан „маянската библия“. Вън от очевидната несъстоятелност на подобна съпоставка трябва да отбележим, че няма никакви доказателства да е бил разпространен сред други народи, да е бил общомаянско достояние.

    В „Попол Вух“ се съчетават и преливат два дяла — митичен и исторически, а в тях се вплитат и случки с определено художествено звучене. Първият дял обема най-цялостно запазените индиански митове за сътворението, вторият излага донякъде общомаянската и предимно кичеанската история. В трета част на книгата се разказва за създаването на човека и за пътуването, което предците извършват до окончателното установяване на кичеанците в Гватемала.

    До насилственото покръстване всички маянски народи били многобожни. Ала у някои, включително у кичеанците, съществуващото убеждение, че едно върховно същество, невидимо и извечно, е създало всемира, а останалите божества са негови изяви, клоняло към еднобожие. Обикновено представата на кичеанците за техните божества била дуалистична, по-точно смятали, че всяко съдържа редица двойствености, че всяко е едновременно добро и лошо, младо и старо, мъжко и женско и тъй нататък. Не бива да буди недоумение, ако в един случай божеството се изявява с една от същините на своите двойствености, а в друг — с противоположната й. У маянците верските обреди били едновременно езотерични и екзотерични, тоест една страна от извършваното била понятна само на посветените, а друга била предназначена за простолюдието. Подобна двуделност крие и свещеният „Попол Вух“, който позволява да извлечем съществени наблюдения относно кичеанското разбиране за миросътворението, за произхода на човека, за връзките му с хода на живота. В този смисъл една бегла съпоставка с християнските възгледи би била опорна точка.

    Според кичеанското повествование вселената е дело на несътворен бог, който, преди да пристъпи към светосъздаването, се подразделил на божества — негови части, без някоя от тях поотделно да е върховното божество, наречено Сърце на небето (още Тохил, Гукумац, Кукулкан, Кецалкоатъл). Затова в текста се натъкваме на озадачаващи изрази, в които две или три лица говорят като едно или обратно. Маянското мислене вижда в сътворението пряко участие на божествата, образуващи в съвкупността си Сърцето на небето. Върховното същество е творецът в истинския смисъл на понятието, само то е способно да извежда в битие от нищото, а подразделимите му божества са негови частни изяви, негови помощници. Според християнското учение Бог съградил света сам, без каквато и да било помощ или съучастници; сътворението било завинаги непроменимо. Макар Всевишният да се явява като Отец, Син и Свети дух, отсъствува разделението на труда. Сътворяването на маянския свят е задружно дело, в което се впрягат както Сърцето на небето, тъй и неговите разчленени съставки, макар за тях да е отредено по-маловажното, донаправата на нещата. Оттук и името му — Образувател, както бе преведено на български след дълги колебания дали да бъде предпочетено то или равностойните му „строител“ и „устроител“, защото по-отчетливо изпъква мисълта за форма, за образ, както е на испански. Въпреки йерархизирането и единоначалието сътворяването не е самотен труд, а последица от дружно мислене и действие. Кичеанското върховно същество се съветва с божествата, които го съставят, християнският бог нито се допитва, нито поверява някому доизграждането на света.

    Велика утеха за християните е, че светът съществува вечно, както е разпоредил Всевишният. Но е оставил хода на всемира извън кръга на човешките възможности. При кичеанците и въобще при маянците взаимовръзката богове — свят — хора е напълно различна. Тяхната космогония е по своему човекоцентрична. Или поне може с увереност да се приеме, че за маянците вървежът на вселенските работи зависи много и от тях, хората.

    Още преди да сътворят земята, когато размишляват за живота, за виделината, как да съмне, Тепеу и Гукумац се питат кой ще произвежда храната, сиреч кой ще ги изхранва. Боговете предявяват две изисквания към още несъществуващия в задоволителен вид човек: да им се прекланя и да ги храни. Последното е изключително важно в отношенията богове — хора — вселена. То поставя боговете и вселената в зависимост от човека, нещо непостижимо в същата християнска верига. За да съществуват, маянските божества трябва да бъдат хранени и издържани с приношения от простосмъртните си създания. Тъй като и животът, и съдбата на вселената са направлявани от боговете, следователно също зависят от хората, посредством изхранването на безсмъртните. В християнството нито бог, нито небесното му войнство, нито вселената, нито животът не зависят от богомолеца; лишен от каквото и да било съучастие във вселенските дела — извънчовешки, надчовешки, той е безсилен да влияе върху тях. Както не случайно е казано, всичко е в божиите ръце, християнството е абсолютизъм по отношение изключителното съсредоточаване на вселенската власт само в Бог. В този смисъл маянският възглед отрежда на човека несравнимо по-голяма отговорност за хода на световните дела, защото именно той предоставя на боговете жизнена енергия, храна. Отделен въпрос е, че цената за тоя човекоцентризъм е прекалено висока: човешки жертвоприношения, човешка кръв, тъкмо нея искали боговете.

    Сякаш в замяна на това на маянеца — който макар също подвластен на божествата, чрез издържането им е крепител и двигател на всемира и живота — е отнета християнската увереност, че съществуването на света е сигурно. Смъртта тегнела над маянците много по-осезаемо и злокобно, отколкото над християните, за които тя е просто преход от тленното към нетленното, тя е лична и не поставя под заплаха съществуването изобщо на живота, на всички люде, на всемира. Доколко силен е бил ужасът от цикличната, при това явяваща се в един човешки живот, само през петдесет и две години, възможност за свършек на времената, говори фактът, че съседните мешики (неправилно наричани след заселването им в Анауак астеки) извършвали жертвоприношения с хора. Тласкани от страха да не би времето да секне и светът да спре, науатълските народи щедро проливали човешка кръв. У мешиките имало нарочен вид бойно действие — „цветна война“ (вж. преведения на български разказ на Хулио Кортасар „Нощта възнак“), което целяло единствено улавянето на пленници за жертвоприношения. Обикновено отваряли с обсидианов нож гърдите на живия нещастник и изтръгвали сърцето му, но засищали божествата не само по този жесток начин; маянците си пускали кръв чрез убождане на лактите, ушите, езика, дори половите органи. Човешката кръв била енергията, движеща всемира.

    Сътворението у маянците преминава през допитвания, съмнения, провали. Дори направата на животните носи разочарование на боговете: усилията им горските твари да проговорят и почтително да ги призовават остават неуспешни. Християнският бог създава животните и човека без колебания и умуване, още по-малко допустима е мисълта за неуспех; сътворението е осъществено наведнъж и безпогрешно. Към животните маянските божества предявяват по-високи изисквания, отколкото християнският създател — не само човек, но и останалите живи същества трябвало, според първоначалния замисъл, прекършен от несполуката, да възхваляват Сърцето на небето.

    В сравнение с животните създаването на човека при маянците е още по-трудно и мъчително. Божествата направили плътта човешка първо от пръст, от кал, ала създанието излязло меко, неустойчиво, немощно, неподвижно, а и макар да говорело отначало, нямало разум. И боговете собственоръчно го разрушили. При втория опит да се направи човекът било използувано дърво, от дърво били издялани кукли, които приличали на хора, приказвали, населили земната повърхност, народили челяд. Ала дървените кукли, първите човеци според кичеанската митология, нямали нито душа, нито разум. Най-вече не почитали Твореца и Образувателя, поради което изпаднали в немилост и били унищожени с потоп. При третия опит изборът на градиво паднал отново върху растения. Но и сега създанията не мислели, не говорели и били удавени с дъжд от смола, животните и предметите ги наказали за лошото им държане. Те все пак оставили диря — маймуните.

    При последния, четвърти опит да бъде изведен в битие човекът била използувана царевицата, от бяла и от жълта царевица била направена плътта на първите люде, от които започва кичеанското племе. Четирима били първите човеци: Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах, Ики-Балам, били все мъже и излезли сполучливи — ходели, говорели, почитали боговете, били разумни. Ала техните създатели пак останали недоволни, пак не постигнали онова, което искали. Видяло им се, че хората им се изплъзват, че знаят повече, отколкото им се полага, нима ще съперничат на безсмъртните? И ограничили техните умствени способности. Едва тогава били изведени в битие четирите съпруги на четиримата първи мъже. Всичко това ставало в мрачина, не се било появило още нито слънцето, нито месецът, нито звездите.

    Според мита за сътворението в „Попол Вух“ първо съществувало небето. После е упоменато и морето. Сиреч небето и морето са първоелементите на сътворението. Те били неподвижни, в покой. Миросъздаването изхожда от покоя, от реда, становище, естествено за маянците, у които било силно застъпено рационалното начало, характерно за една толкова напреднала в математиката и в астрономията общност. Не хаосът, а редът стои в изначалието на маянското вселенознание. В кичеанския мит земята се появява след небето и водата. Била потопена във водата и оттам изниква по силата на словото. Нему е приписано магическо въздействие, то действува. След планините и долините били създадени растенията и животните. Любопитно е да се отбележи, че маймуните произлизат от човека, от един пропаднал опит да бъде сътворен човекът, и че не се посочва от каква материя били направени животните.

    Човекът е завършекът и венецът на миросъздаването. Появява се в тъмнината, когато цялата природа тъне все още в непрогледност. На светлината не е отредено първо по ред място, както е в християнството. Творческите усилия на божествата започват с изваждането на земята от водата, не включват създаването на небето, водата, земята. Очевидно според кичеанската космогония боговете създават не вселената, а част от нея, да речем условно, природата. Впрочем въведението на „Попол Вух“, на другия, „истинския“ „Попол Вух“, казва, че небето и земята също били образувани. Може би в унищожената книга космогоническият мит е бил по-различен и е обхващал небето и земята не като готови елементи?

    Да обърнем внимание и на други особености в маянския възглед за възникването на света. „Чичикастенангският ръкопис“ даже не намеква за каквато и да било борба с природните стихии; няма никакво противопоставяне нито между самите божества, както е в някои митологии, нито между природни сили и богове — кичеанските първосъздатели са единодушни и действуват съвместно.

    Макар „Попол Вух“ да упоменава първо небето, а после водата, основното градиво в светосъздаването е именно тя, в нея стоят първородителите, обгърнати от виделина и покрити със зелени пера. В своя труд „Свещената вселена на змията у маянците“ Мерседес де ла Гарса тълкува тази подробност като указание, че пернатата змия, наречена от кичеанците Гукумац (Кукулкан у маянците, Кецалкоатъл у науатълците), е не толкова едно от божествата, колкото жизнената им енергия, представяна от водата. Мексиканската изследователка прибавя, че водата на сътворението се символизира от змия или змей в много други космогонии. Някои тълкуватели виждат по следния начин разпределението на труда в кичеанското сътворение: върховното същество прехвърлило своите възможности върху съставящите го божества и се ограничило по-скоро да надзирава и да ръководи действуващите.

    Относно слънцето ще отбележим, че то не е създадено от боговете, поне митът не обяснява как е възникнало, а се задоволява да оповести, че е изгряло. Не е казано нито кой го е направил, нито как. То излиза на бял свят много късно, след като земята е извадена от водата, след образуването на планините, долините, ручеите, растенията, животните, човека. Появява се едва след четвъртия, последен и сполучлив опит на боговете да направят човека. А между тия опити лежи много време. Може би главното небесно светило идва след човека, защото тази последователност отговаря на човекоцентричния маянски възглед за устройството на света. В цялото миросътворение най-трудното е направата на човека. Нищо не отваря толкова работа на боговете, колкото човекът. За тях е по-лесно да издигнат земята над водната повърхност, отколкото него да създадат успешно. Слънцето грейва едва когато боговете са създали не само четиримата първи мъже, после техните четири съпруги, но и когато са се намножили потомци и племената са установили местоседалищата си. Ще рече, миросътворението е извършено в непрогледен мрак. Християнският бог твърде рано казва „да бъде светлина“ и в този смисъл библейското сътворение е светло, а в кичеанското тъмнината царува дълго и предълго. Слънцето се ражда, когато индианците извършват нарочен обред и му принасят благовоние. Сиреч неговата поява се дължи на човешката намеса, воля — отново изпъква човекоцентричността на маянското мировъзрение. Не е първото твърдо тяло, извисило се на кичеанското космогоническо небе, преди него изгрява една звезда, Зорница. Веднъж заело мястото си сред небосвода, не подхваща своя път, а стои неподвижно. Съсредоточен в човека, митът не разкрива кое и как задвижва слънцето.

    Кичеанците, и въобще маянците, имали четиристранна представа за света. Още в предисловието срещаме заложена идеята за четириделно устройство: небето и земята били разделени на четири, четири били ъглите, четири били краищата, четири били основните посоки, четири били пътищата пред отиващите в Шибалба: червен, черен, бял и жълт, според всяка основна посока; четирима били първите човеци, четирима били водителите, оглавили преселението от Мексиканския залив до Гватемала; четири били главните божества (Цакол, Битол, Алом, Кахолом), съставящи върховното същество Сърце на небето, управляващи четирите ъгли на вселената.
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 292


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #26 -: Юни 11, 2012, 10:33:07 »

    През XVI век маянският всемир бил съставен от три отвесно и четири водоравно подредени големи области: небе, земя, подземен свят; четири основни посоки. Кичеанците наричали подземния свят Шибалба, а юкатанците — Метнал; те били сходни, обитавани от божества, които вредели на хората, като ги разболявали или им отнемали живота. Още няма единно мнение какво точно е било Шибалба. В това подземно царство на злите сили, за което някои изследователи уточняват даже на кое място сред Високите планини се е намирал входът му, едни виждат нещо, наподобяващо християнската преизподня, други — поредица от изпитания, през които трябва да минат умрелите. За по-доброто възприемане на целия дял, свързан с Шибалба, нека я уподобим условно и на двете — подземен пъкъл и мъчилище за покойници, но с уговорката, че става дума за една от многото брънки, засега още невъзстановима, които иберийският меч и верският фанатизъм са изтръгнали от индоамериканските култури. Премеждията на победените Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу и на отмъстителите за смъртта им, техните синове Хунахпу и Шбаланке, се разглеждат като борба между злото и доброто и крайното възтържествуване на доброто. В преносен план се тълкува и играта на топка. Двамата братя не случайно отиват на небето след победата над господарите на Шибалба, някои ги отъждествяват със слънцето и Зорница.

    Нека забележим, че усилията на боговете да направят човека се увенчават с успех едва когато откриват подходящо градиво. В крайна сметка не върховната повеля, не божественото духване обуславят въжделената сполука, а царевичното брашно. Казано иначе, не духът, а материята е решаваща. Това не означава, че в кичеанския мит е подценено съзнанието. Напротив, именно разумът е главното мерило на боговете дали творението им излиза добро или лошо. Нещо повече, умът ги плаши, кара ги да виждат в своята рожба нежелан съперник в разбирането, в проницателността.

    Християнският бог създава както небето, така и земята. В Библията единствено за водата не се казва изрично, че е божие творение, божият дух се носел над водите. Съпоставено с Всевишния, маянското върховно същество е с по-ограничени възможности или намерения. Миросъздаването у християните оставя впечатление за абсолютното всемогъщество на господ, идващо от бързината и непогрешимостта му; той е извисен непостижимо. Отредено е изключително място на словото. Преди да пристъпи към създаването на каквото и да било, Бог изрича думи, с които изразява волята си, и пак до словото прибягва след сътворението, за да назове нещата и да ги благослови. Кичеанският мит не показва миросъздаването тъй стройно, лесно, бързо, непогрешимо, ролята на словото като творяща сила е по-малка, но в замяна на преден план са изнесени обмислянето, съветването, а всемогъществото е чувствително по-неизявено. Поради тия различия — съмнения, колебание, неуспехи — сътворението в „Попол Вух“ изглежда по-човешко, ако вземем предвид, че на простосмъртните е по-присъщо да грешат и да лъкатушат в постигането на своите предначертания, отколкото на безсмъртните.

    Любопитна отлика е, че вместо обичайната двойка мъж и жена първите кичеански люде са четирима, и то мъже. Съпругите им биват извикани за живот допълнително. Не трябва много въображение, за да се предложат тълкувания от рода на тия, че се подчертава първенствуващата роля на мъжа, нещо съвсем естествено в онова общество, че първите хора са четирима, тъй като маянците имали четиристранна представа за света. Но с по-голямо основание изследователите съзират в митическите четирима човека исторически личности, предводителите, оглавили кичеанското преселение. Възможностите, които „Попол Вух“ разкрива за възстановяването на древната история на маянците, още не са изучени докрай.



    Маянската история обхваща три епохи: предмаянска епоха (до IV век от н.е.), Стара (317–987 г.) и Нова „империя“ (987–1697 г.). Първата империя процъфтявала в Петен и в Чиапас, а втората — на полуостров Юкатан, където тия народи се преселили след чувствителен упадък, започнал вероятно в началото на X век. Културата им се развивала в досег с други индоамерикански култури, най-вече на толтеките и на мешиките. Толтекското въздействие върху маянците е пряко свързано с Кецалкоатъл, великия владетел, жрец, цивилизатор и бог, който през X век напуснал престолния Тулан (Тула) и отишъл в Новата маянска империя, където придобил изключителна слава под името Кукулкан, а кичеанците и какчикелите го знаели като Гукумац и Накшит. Сред кичеанците влиянието му било толкова голямо, че, както проличава в „Попол Вух“, самодръжците им предприемали пътувания на изток, в Юкатан, за да бъдат облечени във власт там.

    Кичеанците основали своя държава между 1200 и 1300 г. Произхождали от маянците на Новата империя, вече смесени с толтеки. В първите три десетилетия на XV век установили своята последна столица сред Високите земи на Гватемала и я нарекли Кумаркаах (науатълското й название е Утатлан). Там дошли от север, от земите на днешните мексикански щати Веракрус и Табаско, движейки се покрай Мексиканския залив и прекосявайки после Юкатан. Затова в „Попол Вух“ се разказва за прехода, пълен с изпитания, на кичеанци, тамубовци и илокабовци от изток. Според същия източник какчикелите извървели заедно с кичеанците пътя от Тулан до днешните си земи в Гватемала и до края на XV век живели съвместно, а после уредили своя държава. На Кумаркаах било отсъдено да остане столица около век. През първата половина на XVI столетие от владенията по земите на Гватемала най-силно било кичеанското. Близо до град Мексико и досега се издигат развалините на Тулан, основан около 900 г. от толтеките, чиято култура (IX-XII век) е дала много на месоамериканската. Според „Попол Вух“ маянските народи се разселили от Тулан. Исторически това е невярно, в народната памет толтекското предание е изместило действителното първоначално местонаходище на хората, които по-късно се именуват кичеанци, рабинали, какчикели и пр. Осезаемото въздействие на туланската култура върху маянската Нова империя е карало някои изследователи да привеждат съображения, целящи да докажат, че „Попол Вух“ е толтекско произведение. Привеждали са се следните доводи: в книгата средоточие на маянското разселване е Тулан; боготвори се толтекската перната змия; жреците и жертвоприносителите са „яки“, сиреч мексиканци; жертвоприношенията следват примера на северните съседи и др. Но това са вторични напластявания, също както през X век толтеките влияят върху маянците, без да променят същината на тяхната култура.



    Ако тръгнем в обратна последователност през онова, което в крайна сметка е изкристализирало под перото на незнайния автор или съставител, ще стигнем до един предполагаем, йероглифен, предколумбовски, „истински“ „Попол Вух“. Допускайки неговото съществуване, непосилно е да определим датировката му. Но с положителност може да се приеме, че тя ще се вмества в хронологическите рамки на християнската писменост. Някои изследователи прекрачват отвъд варосаните листове на дипляните и твърдят, че текстът, поет от шарените писмена, се е родил много преди тях като епическа поема и към нея после били прибавени нови неща. Адриан Чавес отстоява мнението, че поемата е възникнала преди четиридесет века и е била предавана от уста на уста до съставянето на писмената. Не само Чавес вижда в тази свещена книга предписмена драматическа поема. Изявеният маянист Мънро Едмъндсън преведе на английски целия „Чичикастенангски ръкопис“ в стихове, за което е упрекван в крайност. Според някои учени съотношението между стихове и проза е едно към десет. Швейцарският антрополог Рафаел Жирар, без да стига до четиридесетвековна давност, също изразява убеждението си, че в тая творба е залегнало най-древното свидетелство за човешката история. Тук е мястото да отбележим, че кичеанският текст, независимо кога и къде се е зародил устно, е бил прехвърлен върху хартия в колониално време и макар като цяло да остава несъмнено чужд на европейското мислене, все пак тук-там съдържа леки християнски наноси. Тяхното присъствие изисква предпазливост в намирането и прокарването на бързи и лековати успоредици спрямо други космогонии, митологии, народни творчества, за да не подведат към погрешни изводи относно например всемирния потоп, вавилонското стълпотворение и прочие библейски събития. Отсяването на християнските наноси може да стане единствено въз основа на проверка за тяхното отсъствие в други индиански източници, предания, поверия, археологически сведения.



    * * *



    Може би защото световното внимание е привлечено много силно от блестящите постижения на маянците в областта на знанията и изкуствата (едно опростителско европоцентрично схващане ги окачествява като „гърците на Америка“), може би защото по време на завоюването вече са били превалили своя възход, но в очите на европееца те минават за търпеливи, покорни. Истината е друга. Войнствуващите мешики, принудили толкова народи от Тихия до Атлантическия океан да им плащат дан, били разбити бързо-бързо от жадните за злато испанци благодарение на психическия срив, предизвикан в ратта на Монтесума от вярването, че трябвало да се бият не с простосмъртни хора, а със завърнали се богове. Духовно изтънчените миролюбиви маянци оказали много по-продължителна и упорита съпротива. Шестдесет години били потребни за сломяването на юкатанците, ицаиският народ бил победен едва през 1697 г., а гватемалските индианци не са сложили оръжие до ден днешен. В началото на XX век била потушена тъй наречената „кастова война“, избухнала през 1847 г. Броженията започвали по времето, когато Съединените щати заграбили ни повече, ни по-малко от два милиона и четиристотин хиляди квадратни километра мексикански земи — петдесет и пет на сто от площта на своя съсед. САЩ насърчавали отчаяните от нищетата и безправието маянци, въоръжавали ги, надявайки се да откъснат от Мексико и полуостров Юкатан. За шестдесетте години кастова война били избити триста хиляди маянци. И те като дедите си имали в далечна Европа славата на търпеливи, покорни люде.

    Понастоящем кичеанците наброяват, както посочихме, близо милион и живеят предимно в едноименния окръг Киче с главен град Санта Крус, издигнат на мястото на сринатия през 1524 г. Кумаркаах. За да смажат борбата на свободолюбивите и непокорни индианци, гватемалските военни прилагат между другите мерки и насилственото изселване в „образцови села“, чието название не случайно напомня за системата на апартейд в Южноафриканската република. Мнозина бягат зад граница, предимно в Мексико, за да спасят живота си. Политиката на методично и жестоко народоизтребление засяга както броя на говорещите кичеански, тъй и разпределението им. Поради тази драматична причина кичеанският звучи и извън окръга Киче, и извън Гватемала.

    За нас всичко маянско идва прекалено отдалече, прекалено съсредоточено в едно отколешно величие. Но маянската култура не е нещо, съществувало единствено в отдавна миналото и завинаги изчезналото. Унищожавана и унижавана отявлено или прикрито, тя е жива и днес. Шест милиона души говорят сега езиците на хората, въздигнали самобитни градове из селвата, несравнимо повече са ония, които вече говорят друг език, но в жилите им тече маянска кръв. От 1954 г., когато в Гватемала бе извършен продажнически преврат срещу правителството на Арбенс, са убити или изчезнали над сто и петдесет хиляди души, повече от двеста и петдесет хиляди са принудени да избягат от родината си, а други сто и петдесет хиляди — насилствено преселени в гетообразните „образцови села“.

    Гватемалският народ води героична въоръжена борба, в която кичеанците заемат челно място. И ако за нас „Попол Вух“ е чудновато полупонятно четиво, за тях, които от четири века не са се примирили с участта на поробени, онеправдани, той е знаме в съпротивата.

    На тях, днешните потомци на митическите герои Хунахпу и Шбаланке, победили кървавото подземно царство Шибалба, на кичеанците и гватемалците. които северноамериканските монополи не могат да купят, а продажното оръжие на техните марионетки не може да надвие, с обич и вяра посвещавам този превод.



    РУМЕН СТОЯНОВ

    Авторско право
    © 1987 Румен Стоянов, превод от испански
    Активен
    Страници:  1 [2]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Хипотеза за сътворението и матрицата на първичното творение
    Космогенезис
    Administrator 3 2363 Последна<br />публикация Октомври 05, 2009, 20:52:47
    от delfin
    ПРОМЕНИ СВЕТА!
    Извънземни цивилизации
    Kaloyan 4 1954 Последна<br />публикация Март 13, 2011, 17:31:10
    от meander
    Начало и история на същността - Сътворението « 1 2 3 4 »
    Космогенезис
    Soenya 52 4664 Последна<br />публикация Май 15, 2011, 13:08:16
    от Soenya
    Сътворението на Духовната и Материалната Вселената
    Езотерика
    Astromidel 4 1574 Последна<br />публикация Декември 04, 2011, 23:11:56
    от Astromidel
    За космическите цикли и периоди « 1 2 »
    Вселенски закони
    tribalizm 25 2102 Последна<br />публикация Септември 18, 2013, 18:23:03
    от tribalizm

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright