Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Митове за сътворението на света  (Прочетена 5105 пъти)
Sue
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « -: Май 29, 2012, 11:03:29 »

    В тази тема ще събера преведени митове за сътворението на света, според различни народи от цялата планета.
    Коментарите към всеки от митовете са от автора на електронното издание, който ги е събрал. Аз само ги преведох. Приказките са адаптирани за лесна читаемост и представени в съкратен вид.

    Поради дискусията в друга тема, ще започна с Библейския мит. После ще добавя съкратен вариант на научната теза до момента, която третира създаването на нашата планета.

    ------------------------------------------------------------------------

    Бележка към следващите две истории:
    Юдейската Библия или Стар Завет е позната на съвремения читател от Мазоретик тект, сборник от юдейски текстове, събран от еврейски учени през седми до десети век от новата ера, от по-стари скрижали и ръкописи. Този текст, следователно Стария Завет, съдържа две истории за сътворението. Не е необичайно за различните култури да имат по няколко истории за сътворението, но понеже двете истории в Стария Завет са толкова различни, те са представени отделну като „Яхве” и „Елохим”

    ------

    Тази история идва от Битие 2:4 до 3:24 на Юдейската Библия или Стария Завет. Задълбочен анализ на стила и съдържанието от учени водят до извода, че историята е написана около десети век преди Христа. Това е около времето, когато е управлявал Цар Соломон и Израел е мощна нация. За разлика от нея, историята в Битие 1:1 до 2:3 е написана три или четири века по-късно при съвсем различни условия.

    Авторът на историята от Битие 2:4 до 3:24 е известен на учените като „Й”. Причината е, че „Й” нарича създателя Яхве ( или "YHVH" на стар юдейски, или Яхве според германоговорящите учени, а в съвременното му произношение Йехова). Съкратената версия по-долу използва юдейското име Яхве от Й, вместо английското „Бог”. „God” произлиза от немското „Gott” и по никакъв начин не е свързано със Стария Завет или гръцката версия на Новия Завет.
    Някои учени приемат Й за по-примитивен или селячески от двамата автори. Други характеризират Й по-скоро като поет, отколкото свещенник. Й най-вероятно е записвал устната традиция на своя народ. Със сигурност историята на Й е по-човечна с изкушението и наказанието, отколкото суровата история, написана по-късно от автора, известен като П, и създателят на Й е по-антропоморфен.
    В историята на Й, хората, които са създадени имат имена. За англоговорящите „Адам” и „Ева” са само имена, но „Адам” се превежда „човек” на стар юдейски и може да е игра на думи от „adamah”, юдейската дума за „земя” или „кал”. „Ева” е думата за „живот”.


    Яхве


    В денят, в който Яхве направи небесата и земята, земята беше суха и безплодна, докато мъгла не се издигна от земята и не намокри повърхността. После Яхве взе прах от земята и я оформи като човек, и вдъхна живот в тази форма и тя се съживи.
    Яхве създаде градина в място, наречено Едем. В тази градина Яхве постави всички дървета, които дават плод, както и дървото на живота и дървото на познанието на доброто и злото. Река изтичала от Еден, която напоявала градината и там се разделяла на четири реки, които напоявали четирите края на света. Яхве сложил в градината човека и му казал да се грижи за градината и да яде който плод му харесва, освен от плода на дървото на познанието.
    После Яхве решил, че човекът не бива да е сам и че трябва да има помощник. После Яхве направил животните и птиците и казал на мъжа да ги нарече с име. Но никое от тези същества не било добро за компания на човека, за това Яхве го приспал и взел едно от ребрата му. От реброто направил жена. Тези първи хора били наречени Адам и Ева.
    В градината имало змия, която убедила жената, че тя може да яде от плодовете на познанието, без да се страхува, че ще умре, както бил казал Яхве. Тя опитала от плода и после дала на мъжа си. За първи път те видели, че са голи и си направили покритие на срамотите.
    Когато мъжът и жената чули гласа на Яхве в градината, те се скрили от него, но Яхве ги привикал и ги попитал, защо се скрили. Адам обяснил, че са се скрили, защото се срамували, че са голи. Яхве попитал как те научили да се срамуват от голотата и дали са опитали от забранения плод на познанието на доброто и злото. Мъжът казал, че жената е опитала от плода и после му е дала на него. Когато Яхве попитал жената, тя обяснила, че змията я е изкушила да опита от плода.
    Яхве наказал змията да бъде най-проклета сред животните и да се влачи винаги по корем, а човешките наследници да я убиват. Жената наказал да ражда в големи болки децата си, но да желае да ражда и да следва покорно мъжа си. Накрая Яхве наказа мъжът никога повече да не опитва от този плод, да работи земята, докато умре и не се превърне отново в прахта, от която бил направен.
    Последно Яхве казал „ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.” Затова го изгонил от Едемската градина, направил дрехи на мъжа и жената, а на изток от градината поставил херувим и пламенен меч да пазят пътя към дървото на живота.



    *****

    Втората история от юдейските истории за сътворението е от Битие 1:1 до 2:3. Тя се опявява първа в юдейската библия, но е всъщност по-новата от двете истории. Голям брой учени през последните два – три века са стигнали до мнението, че тази история е написана около шести век преди Христа. Това е след като Израел е покорен от Асирийците 722 пр.Хр. и по това време юдеите са били изправени пред изгнание във Вавилон.
    Авторът на тази история е известен на учените като П, защото е написал историята от много по-свещеническа перспектива, отколокото Й (на български авторът ще е С; на английски priest = свещенник). Историята на П е за сътворение Екс Нихило (от нищо) и сътворението е много по-величествен процес, отколкото историята на Й. Заради времето на създаване на историята и величествеността на езика, историята на П се интерпретира от учените като „история за произхода, създадена за ползата на загубена нация, която се е нуждаела от подкрепа и затвърждаване.” (Leeming and Leeming 1994, стр. 113). Всъщност някои учени предполагат, че историята на П е написана във Вавилон.*
    П използва името Елохим за Твореца. е множествено число и означава „мощните” (могъщите). П също използва множествено число, когато разказва за създаването на човека „по Наш образ и подобие”. Учените предполагат, че използването на множественото число „Елохим”, вместо ед.ч. „Елоха” бегло прави връзка с политеистичните корени на религиите от Близкия Изток и подчертава величието на божеството. Хората на П нямат никакво име, за да може фокусът да падне върху величието на Твореца, а не върху творението.
    * Това е интересно предположение, защото означава, че може да е взета в предвид Вавилонската история на сътворението.



    Елохим


    В началото Елохим създава небето и земята, но земята е безформена и всичко е обвито в мрак. Елохим казва „ Да бъде светлина” и така се проявява светлината и съответно деня и нощта. Ден първи.
    Елохим казва „да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода.” Така се появили небесата. Ден втори.
    Елохим разделя водите на земята, за да може да има морета, реки и суша. После Елохим създава растенията, които да дават семена и плод. Ден трети.
    В четвъртия ден Елохим създава слънцето и луната, и звездите, които да отмерват времето.
    Елохим създава водните животни и птиците, после ги благославя да се размножават. Ден пети.
    Елохим направил животните и после казал „Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.” „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.” След което Елохим заръчал на хората да се размножават, да управляват над земята и да се хранят с „всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе”. Това се случило в ден шести.
    На седмия ден, след направата на небесата и земята, Елохим си починал.



    Източници за „Елохим” и „Яхве”
    Norman C. Habel, 1971, Literary Criticism of the Bible: Philadelphia, Fortress Press, 86 p. (BS 1225.2 .H3)
    David Adams Leeming and Margaret Adams Leeming, 1994, Encyclopedia of Creation Myths: Santa Barbara, ABC-CLIO, 330 p. (BL 325.C7 L44 1994)
    John Lawrence MacKenzie, 1966, "Pentateuch" and "Adam and Eve" in Encyclopedia Britannica: Chicago, Encyclopedia Britannica Inc.
    Herbert G. May, editor, The New Oxford Annotated Bible: New York, Oxford University Press, 1564 p.
    Dagobert D. Runes, 1959, Concise Dictionary of Judaism: New York, Philosophical Library Inc., 237 p. (BM 50.R941c)
    A.M. Silbermann, translator, 5745 [1985], Chumash, with Targum Onkelos, Haphtaroth, and Rashi's Commentary, Vol. 1: Jerusalem, The Silbermann Family, 281 + 29 p. (BS 1221 1985 v.1)
    Julius Wellhausen, 1899, Die Composition des Hexateuchs und der historischen Bucher des Alten Testaments: Berlin, G. Reimer, 373 p. (BS 1215.W4 1899)
    A much more extensive bibliography is available at http://hope.edu/academic/religion/bandstra...1/CH1_BG.HTM#C1
    Other web pages of interest include
    http://www.highfiber.com/~dfbeck/CESE/View...authorship.html
    http://www.highfiber.com/~dfbeck/CESE/View...IONSTORIES.html
    http://freedomlaw.com/torahweb.htm
    http://www.newberry.edu/acad/phil/r110/L03.htm (and succeeding lessons as well)
    http://patriot.net/~jeb/dochyp.htm
    http://www.eb.com:180/cgi-bin/g?DocF=micro/725/56.html
    http://www.eb.com:180/cgi-bin/g?DocF=micro/379/87.html

    Пълният текст на български: http://patrologia.pravoslavie.bg/content/v...161/71/lang,bg/
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #1 -: Май 29, 2012, 11:07:17 »

    История на Земята
    приказката на учените



    Земята възниква преди 4.5 милиарда години (4,540,000,000 години) от слънчевата небюла. Първият еон от съществуването и се нарича Архаен и продължава допреди 2.5 млрд години. Първите скали на земята са с възраст около 4.0 млрд години. Периодът от тяхната поява до формирането на Земята също се нарича Хадеен. За него е известно много малко, освен, че земята е била под непрекъснатата бомбардировка на метеорити и вулканическите процеси са били мощни, поради огромния топлинен поток и геотермичните процеси. Някои кристали сочат, че са били в контакт с течна вода преди 4.3 млрд години. Следователно планетата по онова време вече е имала океани и морета. В началото на Архаения еон Земята се охлажда значително. Поради липсата на атмосфера, повечето живи форми, които познаваме сега, не биха могли да просъществуват.

    Слънчевата система се образува от междузвезден прах, който се сгъстява, вероятно под влиянието на взрива на съседна супернова звезда. Шокът от взрива е дал ротационен момент на нашата небюла. По-голямата част от масата се концентрирала в средата и започнала да се загрява, но малки вихри, поради притеглянето на други големи парчета материя и поради сблъсъци оформят други тела – протопланети с диаметър няколко километра. (1)

    Ротационната скорост (ъглова скорост), гравитацията, невъзможност за отдаване на топлина предизвикват в голямото тяло термо-ядрена реакция, която събужда нашето Слънце. Протопланетите пък привличат с гравитацията си излишния космически прах. Събират го в протопланетарен диск, който се разделя на пръстени. Големи парчета материя се сблъскват с протопланетите и се «залепят» за тях, формирайки планети. Слънчевият вятър от новата Т Таури звезда изчстил излишния протопланетарен прах.

    Воала! Родила се нашата звезда и планетата ни.

    Когато планетата ни била достатъчно плътна и гореща, за да топи метали, тежките метали потънали, за да формират ядрото и. Леките материали, като силика в газов вид, изплували на повърхността, за да оформят скалите. Първата атмосфера на планетата била съставена от леките водород и хелии, но вероятно слънчевия вятър я е отнесъл. Следващата атмосфера на Земята била с голям процент вода в нея и била съставена, когато планетата имала вече 40 % от своя радиус. Тази атмосфера също била издухана от повърхонстта на Земята, но този път вина имал сблъсъка с Луната. За Луната се предполага, че също е протопланета, но по-малка, която не могла да преживее сблъсъка със Земята, останала по-малка и останала като сателит на Земята.

    Понеже на Земята сега липсвала атмосфера, тя се охлаждала още по-бързо. За около 150 млн години на повърхността на планетата се оформила твърдата и кора. Земята била все още твърде гореща – 1600 град. Целзии, преди 3 млрд години. Пара и други газове се измъкнали от сърцевината на планетата в следствие на вулканична дейност. Останалата вода дошла от космическата бомбардировка на кометите и метеорите. Всъщност огромното количество вода на Земята се счита, че е дошло именно от космоса. С охлаждането на планетата се оформили облаци. Завалял дъжд, който вдигнал нивото на океаните. Последните изследвания на въпроса показват, че окаените са започнали да се оформят преди около 4.2 млрд години.
    Свободен кислород не съществувал, нямало озон, който да пречи на ултравиолетовите лъчи да изгарят земята.

    Горе долу преди 4 млрд години са започнали да се оформят континентите. За тях малко по-късно отново.

    Как точно е възникнал живота на земята не се знае. Две са големите научни тези – едната предполага, че органичните компоненти са дошли на Земята от Космоса. Другата оспорва и счита, че органичните компоненти са възникнали изцяло на земята. Независимо от този спор, и двете школи имат едно обяснение на последвалото развитие на живота. Никой не може да каже с точност кога е започнал този процес, но се счита, че е около преди 4 млрд години. Една молекула е развила способността да се копира. Копирането не било идеално- някои молекули се разпадали почти веднага, неспособни да се копират; други пък се копирали по-бързо и по-успешно. Еволюцията се определяла от избора на суровини – «храна». В крайна сметка се получил така наречения «органичен бульон». Първият репликатор вече не съществува в съвременните клетки. Той е заменен от ДНА. Сега ДНА е репликаторът на всичко живо, освен на някои приони (примитиви ?!) и вируси.

    Последва образуването на мембраните, които защитават клетките, и в крайна сметка преди 3.5 млрд години се появява последния универсален (общ) предшественик на всичко живо на земята.

    Първоначалните клетки били хетеротрофни, като използвали околните молекули за източник на суров материал и енергия. Като намалели ресурсите с храна, клетките развили способността да използват слънчевата енергия като енергиен източник. Някъде около преди 3 млрд години се появила фотосинтезата. Фотосинтезата използвала водата, карбоновия диоксид и слънчевата енергия, за да произвежда богатите на енергия карбохидрати. Кислородът бил остатъчен продукт от фотосинтезата. Първоначално кислородът се свързвал с желязото и другите материали. В последствие излишъкът му се освободил в атмосферата на земята. За много години кислорододишащите клетки създали третата атмосфера на земята. Ултравиолетовата светлина си свършила работата, предизвиквайки кислорода да добави молекула и да се превърне в озон. Така бързата мутация, вследствие ултравиолетовото облъчване, била забавена. Но кислородът имал и драматичен ефект върху живота. Като отровен, той успял да убие по-голямата част от живота на планетата в така наречената «кислородна катастрофа».

    Нека прескочим еволюцията във водата и да видим кога животът е възникнал на сушата.

    Първите прокариоти (едноклетъчни) вероятно излизат на сушата преди 2.6 млрд години. За многоклетъчните е още рано. Преди 600 млн години се оформя суперконтинента Паннотия (2), а 50 млн години по-късно се разпада. Първите риби започват да плуват в океана преди 530 млн години. Голямо изчезване на живот има преди около 488 млн години, към края на Камбрийски период.
    Преди 480-460 млн. Години първите гъби и растения колонизират земята. Но някои предполагат, че колонизацията е започнала 500 млн години преди това. Първото доказано излизане на животни на сушата е преди 450 млн. Години (артроподи или по народному паяци). Предполага се, че излизането на сушата на животни е започнало стотина млн. години преди това. Преди 380 млн години тетраподи (земноводни) се развиват от рибите. В началото живеели близо до сушата и понякога излизали на лов на нея. В последствие някои от животинките се адаптирали достатъчно, че да живеят напълно на сушата. Междинни ледникови епохи се грижат голяма част от живота по Земята да изчезне, за да започне да се развива отново. Къмто преди 340 млн години се появява яйцето, а 30 млн години по-късно , предшествениците на бозайниците. Преди 300 млн години се оформя последния известен суперконтинент – Пангеа.

    Преди 250 млн години изчезва 95% от живота на земята. За тази катастрофа има няколко версии – вулканична дейност или падането на гигантски метеорит. Но оцелелият живот ражда динозаврите. Преди 230 млн години те господстват над суперконтинента. Преди 180 млн години Пангеа се разделя на Лавразия и Гондвана. Малко по-късно се появяват и цветята, цъфтящите растения (преди 132 млн години).

    Преди 65 млн години гигантски метеорит удря земята. От изхвърлената в атмосферата материя и пари слънцето бива скрито за достатъчно дълго време, че да попречи на фотосинтезата. Повечето големи животни изчезват, давайки път на бозайниците. Вероятно преди 63 млн години последният общ прародител на всички примати се появява.

    Някъде преди 6 млн години последната маймуна, която носи гените на хората и бонобо и шимпанзетата се разхожда по земята. Много скоро след това хората се отделят, развивайки способността да ходят прави. Мозъкът им се развива бързо и преди 2 млн години се появява първото същество, което носи названието «хомо».

    Преди 790 хил години Хомо еректус овладява огъня. Но се предполага, че се е запознал с него още преди 1.5 млн години. По-трудно е да се установи появата на говора. Не е ясно, дали хомо еректус е можел да говори или говорът е започнал при Хомо сапиенс. Хомо сапиенс с анатомичните черти на съвремените хора се е появил около преди 200 хил години.

    Първите хора, които дават признаци на духовност са Неандерталците, които са погребвали своите мъртви, често слагайки в гробовете храна и инструменти. Доказателства за първите усложнени вярвания предоставят Кроманьонците, преди 32 хил години. Преди 11 хил години хората стъпват в Южна Америка.

    Усложняването на езика повлича след себе си развитието на общуването (меме) и някъде преди 10 – 9 хил години хората в Близкия изток започват да обработват земята и да отглеждат животни. Оставят номадския живот и засядат в поселища. Този начин на живот се разпространява бързо между съседите им, но и се появява независимо на други места. Възможността да бъде произвеждано излишество позволява да се появи класовото общество и трудът да бъде разделен. Счита се, че първата цивилизация изниква в Близкия изток – Шумер, преди около 6 хил. години (4000 – 3000 пр.Хр.). Бързо следват цивилизациите на Египет, Индия и Китай. Започвайки около 3000 г. пр. Хр. най-старата религия на Света приема форма – индуизма. (3)

    Обществата се усложняват с развитието на писмеността. Историите се записват и запазват, а знанието се събира в библиотеки. Хората вече не само се трудят за прехраната си, но развиват своето знание и мъдрост, задълбавайки се в първите (примитивните форми на) науки.


    Империи се раждат, империи падат. ...



    (1) Следователно планетите са от същата материя като Слънцето, но не са „парчета” или „произлезли” от него.

    (2) Суперконтиненти се формират и разпадат периодично. Суперконтинент е онзи, при който цялата суша на Земята е събрана в огромна земна маса, която плува в огромен непрекъснат океан.

    Има нов филм по Нешънъл Джиографик за следващия Суперконтинент и какви са последиците за климата и живота на Земята.  Ако имате възможност, вижте го. Доста прилича на описаното от индусите в техния мит за живота на Земята.

    (3) Това е най-старата жива религия. Шумерите са имали религиозни вярвания и са били първите, които са ги записали с тяхното клинописно писмо. Писменността се появява при тях ок 3500 г. пр. Хр.
    Шумерите са били многобожници, също както египтяните и също както при египтяните всеки град е имал свое божество.
    http://en.wikipedia.org/wiki/Sumerian_mythology
    Кога шумерските богове придобиват антропоморфна форма (човешка форма със свръх способности, често с дву-полово проявление; справка Енума Елиш), не е известно. Тази форма може да бъде проследена едва до срещата на шумерите със семитите. Приблизително 2700 г. пр. Христа. Това е времето на ранния династичен период и включва такива личности като Енмеркар и Гилгамеш.
    * Аватарът спомена нещо за цифрите в Библията. За Енмеркар се счита, че е управлявал 420 години .
    Шумерите създават мита за глинените хора, които да им служат. Също те вярват, че вселената се състои от плосък диск, обрамчен от тънък купол. Животът след смъртта включвал спускане в мрачен подземен свят, където човекът живее вечно като дух (Гидим).
    Общо взето семитските племена приемат шумерската култура за собствена още през ранния династичен период.
    http://en.wikipedia.org/wiki/Sumer#Legacy


    * "Попол Вух" е придобил писмена форма не по-рано от 3 в. пр. Хр. Творецът на човека в "Попол Вух" е Гукумац (перната змия на маите; Кетцалкуатл на Толтеките и Ацтеките; Кукулкан на Юкатанските маи). Едва през периода 700 - 900 г. от н.е. този бог придобива човешки черти, с опита на царете да се отъждествят с боговете. Толтеките, с дуалистичните им вярвания, считат, че неговата противоположност (Тецкатлипока) го пропъжда от земята им. Ацтеките го наричат Белия Тецкатлипока. Кортес и сие налагат идеята, че ацтеките са вярвали в завръщането на Кетцалкуатъл, но някои учени считат това за чиста пропаганда, тъй като няма писмени доказателства за това вярване от преди испанската инвазия.
    Въпросът е, че Месопотамското и Месоамериканското сътворение на Земята (сушата) и после създаването на човека (първият от глина) доста си приличат. Има идеи, че етруски, викинги, гърци, че може и китайци, да са посещавали Америките преди Колумб. Дали те са донесли своята космогония на американците или двете истории са се развили отделно, не знам.

    Активен
    dk1
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2


    « Отговор #2 -: Май 29, 2012, 13:47:33 »

    Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението

    Разкъсване на мъртвата точка
    Силата на сътворението и силата на разрушението са били затворени дълго време така в тази мъртва точка, от която нищо не се е почвало и в която нищо не се е свършвало.
    Силата на сътворението като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в която е била държана от силата на разрушението.
    Тласкана от съзнанието за творчество, силата на сътворението влиза в борба с силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсването на мъртвата точка, за да се премине от небитие към битие, т.е. да се почне мировото сътворение, сътворението на света.

    Етап 1.
    Първото сътворение: тяло

    Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение
    За силата на сътворението първоначално бе нужно осезание, и първото единствено осезание, върху което тя се спря по замисъл и което тя поиска да създаде, бе тяло. От него започва битието.
    Силата на разрушението беше обаче против битието и поради това борбата между тези две сили продължи с още по-голямо ожесточение, докато най-после силата на сътворението сполучи да отстрани от пътя си силата на разрушението и да положи основата на битието. По-нататък силата на сътворението сгъсти голяма част от своето дихание, за да се огради от небитието и от силата на разрушението. Това сгъстено дихание създаде тялото, пожелано от силата на сътворението в нейния първичен замисъл.

    Етап 2.
    Сътворението на земята
    Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение
    Силата на сътворението се възрадва много от това първо тяло, сътворено то нея. В началото то беше малко, но после тя в своето творчество го увеличаваше все повече и повече, за да го направи най-сетне толкова голямо, щото никоя сила на разрушението да не може да го разруши. В този си нов замисъл тя го пусна в пространството и каза:
    -   Върви и да имаш могъществото на моята творческа сила, а всяко мое дихание по-нататък да се трупа върху теб, за да станеш най-голямата сила, която наистина вече от нищо да не може да бъде разрушена.
    Победената сила на разрушението пък се свиваше някъде в тъмнотите на пространството, гледайки как върху това тяло, най-напред малко, се трупа диханието на силата на сътворението и как по тоя начин то наистина се превърна в едно голямо тяло, от което се създаде Земята.

    Етап 3.
    Сътворението на Слънцето
    Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение
    Силата на сътворението дълго още движи земята в своето дихание, за да я направи колкото се може по-голяма, но после като видя, че земята е само в мрак, в който силата на разрушението може да се опита да я разруши, реши да създаде за новата своя рожба: светлината,с която да се осветлява земята.
    Тогава вече силата на сътворението спря да диша за земята и с по-нататъшното дихание създаде второто свое творение Слънцето, в което вложи:
    всичкия огън на вдъхновението си,
    всичкия огън на творчеството си,
    всичкия огън на свръхсилата си,
    който огън никога да не загасне и да дава светлина на земята во веки.

    Етап 4.
    Сътворението на месеца
    Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението

    Сътворение
    Голяма беше радостта на силата на сътворението като видя да блести слънцето във всемира и върху земята, но силата на разрушението търсеше още тъмнотите, в които да се промъкне, за да се опита да разруши земята, която заедно с слънцето стана основа на един мир, дето силата на разрушението трябваше да бъде окончателно погубена.
    Силата на сътворението схвана опасността от мрака, в който остава земята от другата страна, гдето не я осветлява слънцето, и тогава тя реши да създаде второ слънце за неосветената част на земята от първото слънце.
    така силата на сътворението събра пак всичкото си дихание, за да добие първото си вдъхновение за сътворението на новото слънце.
    Силата на разрушението, обаче като видя, че при това второ слънце тя не ще може вече да се доближи никога до земята, събра всички свръхсили, останали още в нея и се нахвърли с всичката си ярост върху силата на сътворението.
    В тази борба между силата на сътворението и силата на разрушението, вместо второ слънце, силата на сътворението сътвори едно малко тяло, пак в светлина, но не като тази на слънцето, което бе месецът.

    Етап 5.
    Сътворението на звездите
    Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Сътворение
    След като силата на сътворението сътвори земята, слънцето и месеца, тя продължи по-нататък опитите си да сътвори второ слънце. Понеже всеки неин опит бе попречван от силата на разрушението, тя успяваше да създава само все по-малки и по-малки светлинни тела, които недовършени така в борбата между силата на сътворението и силата на разрушението, се откъсваха и оставаха разхвърляни из пространството. По този начин се създадоха за всемира и звездите.

    Етап 6.
    Догма: Начало бе мъртва точка, а първичност бяха само
    силата на сътворението и
    силата на разрушението
    Праздненство:
    След сътворението на месеца и звездите от силата на сътворението, земята, макар слабо осветена от месеца и звездите от към страната, гдето слънцето не можеше да я огрее, все пак не беше вече в мрак. Силата на сътворението остана прочие доволна и се оттегли на почивка, т.е. в праздненство.
    Силата на разрушението пък, като видя, че на земята и в всемира няма вече мрак, се счете за победена и отиде при силата на сътворението, на която се призна за напълно подчинена.
    Така се завърши първата част на мировото сътворение на земята, на слънцето, на месеца и на звездите.

    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #3 -: Май 29, 2012, 18:49:25 »

    Дк1, това е мит, легенда или твое творение?

    --------------------------------

    Тази история е от Хопи племето в северна Аризона."Хопи" означава "Хора на Мира". Историите са записани през 1950г от Осуалд Бялата Мечка Фредерикс и неговата жена Наоми от възрастен разказвач на истории- Хопи, в селото Ораиби, чието дърво посочва, че селото е населено поне от 1150 г.


    Четирите създавания/творения


    Светът първо беше безкрайно пространствое, в което съществуваше само Създателя Тайова. Този свят нямаше време, нито форма, нито живот, освен ума на Създателя. В последствие безкрайният създател създаде крайният Сотукнанг, който нарече свой племенник и когото той създаде като свой посредник, който да установи девет вселени. Сотукнанг събра от безкрайното пространство материя, за да направи девет твърди светове. Тогава Създателят му каза д асъбере водите от безкрайното пространство и да ги сложи върху тези светове, за да направи суша и море. Когато Сотукнанг свърши, Създателят му каза да събере въздух, за да направи ветрове и бризове на тези светове.
    Четвъртото действие на създаване, което Създателят възложи на Сотукнанг беше създаването на живот. Сотукнанг отиде до света, който първи трябваше да съдържа живот и създаде Жената Паяк и и даде силата да създава живот. Първо Жената Паяк взе малко пръст и я смеси със салвия, за да направи две същества. Над тях тя изпя Песента на Създаването и те се оживиха. Тя каза на едното от тях Покангхоя да пресече земята и да я втвърди. Тя каза на второто Палонгавхоя да изпрати звук през земята, така че земята завибрира с енергията на Създателя. Покангхоя и Палонгавхоя бяха изпратени на полюсите на земята, за да я поддържат да се върти.
    Жената Паяк направи всички растения, цветя и храсти и дървета. Също така направи птиците и животните, пак като ползваше пръст и пееше Песента на Създаването. Когато всичко това беше направено, тя направи хората. За тях ползваше жълта, червена, бяла и черна пръст, смесена с нейната салвия. Пеейки Песента на Създаването тя направи четири мъже и направи в тяхната им форма четири жени. В началото те имаха меко място на челото и въпреки, че то се втвърди, то остави място, през което те можеха да чуват гласа на Сотукнанг и Създателя. Понеже тези хора не можеха да говорят, Жената Паяк извика Сотукнанг, който им даде четири езика. Неговата единствена заповед беше те да почитат своя Създател и да живеят в хармония с него.
    Тези хора се пръснаха по земята и се размножиха. Въпреки четирите езика, в онези дни те можеха да разбират мислите си и за много години те и животните живееха заедно като едно. В крайна сметка обаче те започнаха да се разделят, както хората от животните, така и един от друг, защото се фокусираха върху разликите, а не върху приликите. Разделянето и подозрението се разпространиха и само няколко хора от всяка група още помнеха своя Създател. Сотукнанг се появи пред тези няколко и им каза, че Създателят ще трябва да унищожи този свят, и тези няколко, които помнеха Създателя, трябва да пресекат земята, следвайки облак и звезда и да си намерят скривалище. Тези хора потеглиха от местата, където живееха и когато най-накрая се събраха отново, Сотукнанг се появи пак. Той отвори огромен мравуняк и каза на хората да влезат в него и да живеят с мравките, докато той унищожи света с огън. И им каза да учат от мравките, докато са при тях. Хората слязоха в мравуняка и живяха с мравките, които имаха складове с храна, която са събрали през лятото и също камери, в които хората могат да живеят. Това продължи доста време, защото след като Сотукнанг изчисти земята с огън, отне много време, докато светът изстине. Тъй като храната при мравките много намаля, хората отказаха да ядат, но мравките продължаваха да ги хранят и само присвиваха коланите си. Поради това мравките имат толкова тънки талии днес.
    Най-накрая Сотукнанг приключи с правенето на втори свят, който не беше така красив като първия. Отново той предупреди хората да помнят своя Създател, когато те и мравките, които ги пазеха, се разпръснаха по света. Хората се размножиха бързо и скоро покриха цялата земя. Те не живееха с животните, обаче, защото животните на втория свят бяха диви и враждебни. Вместо това хората живееха в села и построиха пътища между тях, така че се появи търговията. Те съхраняваха товари и обменяха тези за товари на други места и скоро те търгуваха с неща, които не им трябваха. Колкото повече тяхното желание да имат повече и повече растеше, толкова забравяха своя Създател и скоро войни за източници и търговия избухнаха между селата. В крайна сметка Сотукнанг се появи пред малкото хора, които още помнеха Създателя и отново ги изпрати да живеят с мравките, докато той разруши този покварен свят. Този път той заповяда на Покангхоя и Палонгавхоя да напуснат местата си от полюсите и скоро светът излезе от контрол и се преобърна. Планините се плъзнаха и паднаха и реките се плиснаха по земята, докато земята се преобръщаше и накрая земята замръзна в лед.
    Това продължи години и пак хората живееха с мравките. Накрая Сотукнанг изпрати Покангхоя и Палонгавхоя на местата им на полюсите, за да продължи нормалното въртене на света. Скоро ледът се стопи и животът се върна. Сотукнанг извика хората от тяхното скривалище и им показа третия свят, който беше направил. Той отново настави хората да помнят своя Създател и те се пръснаха по земята. Те се размножиха бързо, дори по-бързо от преди и скоро живееха в големи градове и се разделиха в отделни нации. С толкова много хора и толкова много нации, скоро имаше война и някои от нациите направиха огромни щитове, на които летяха и от тези щитове атакуваха другите градове. Когато Сотукнанг видя всичката тази война и разрушение, той реши да разруши този свят бързо, преди той да поквари малкото хора, които още помнеха Създателя. Той извика Жената Паяк да събере малцината и покрай брега тя постави всеки човек с малко храна в кухия ствол на тръстика. Когато приключи, Сотукнанг изпрати наводнение, което разруши воюващите градове и света, в който те живееха.
    След като лашкането на вълните намаля, Жената Паяк отвори тръстиките, така че хората можеха да виждат. Те плаваха върху водата много дни, търсейки земя, докато накрая стигнаха остров. На острова те построиха малки тръстикови лодки и отплаваха на изток отново. След като плаваха много дни, те дойдоха до по-голям остров и след много много дни, дори до още по-голям остров. Те се надяваха, че това е четвъртия свят, който Сотукнанг е направил а тях, но Жената Паяк ги увери, че пред тях има още дълго и трудно пътуване. Те пътуваха през този остров и построиха салове на далечната страна, за да могат да отплават на изток отново. Те дойдоха до четвъртия и още по-голям остров, но отново трябваше да го пресекат пеш и да построят отново салове и да продължат на изток. След този остров, Жената Паяк ги остави да пътуват сами и след много дни те стигнаха до твърда земя. Нейните брегове бяха толкова високи, че те не намериха къде да акостират и само като отвориха вратите в главите си, научиха къде да акостират.
    Когато най-накрая бяха на сушата, Сотукнанг ги чакаше там. Докато гледаха на запад, той направи така, че островите, които те бяха ползвали за да дойдат до тук, да изчезнат. Той ги посрещна на четвъртия свят, но ги предупреди, че той не е така красив като предишните и че живот на него ще е труден, с топлина и студ и високи планини и дълбоки долини. Той ги изпрати да пътуват през тази дива нова земя и да търсят нов дом за своите кланове. Клановете трябваше да пресичат земята и да научат нейните пътеки, но някои отслабнаха по пътя и спряха в топли климати или богати земи по пътя. Хопи продължиха и далеч и на широко и пресякоха студената и заледена страна на север, преди да се установят в сухите острови между р. Колорадо и р. Рио Гранде. Те избраха това място, за да им напомня трудния живот за зависимостта им и връзката с техния Създател.


    http://2012era.com/index2.php?option=com_c...&do_pdf=1&id=35
    Статия за вярванията на Хопи племето. Историите за създаването на света и хората са повече от една, като написаната по-горе е само една от тях. В друга версия третият свят не е наводнен, но хората се качват по тръстиково стъбло от него в четвъртия свят и излизат на брега на река.

    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #4 -: Май 30, 2012, 09:45:15 »

    Норвежката история на създаването на земята, небето и хората е перефразирана от Едда на Снори Стурлусон и е преведена от Антони Фолкес. Стурлусон е живял в Исландия от 1179 до 1241 и вероятно е съставил Едда като сбор от народни приказки и стихове. Много от включените стихове са от времето, когато норвежките саги са били препредавани само в устна форма от бардовете на викингите.


    Один и Имир


    В началото на времето нямаше нищо, нито пясък, нито море, нито прохладни вълни. Нито небесата, нито земята съществуваха. Вместо това, дълго преди земята да бъде направена, беше направен Нифлхайм и в него извор даде началото на дванадесетте реки. На юг беше Муспелл, регион на горещина и светлина, пазен от Сурт, великан, който носел пламтящ меч. На север беше замръзналия Гиннунгагап, където реките замръзваха и всичко беше лед. Където искрите и топлите ветрове на Муспелл стигаха до южната страна на замръзналия Гиннунгагап, ледът се стопяваше и капеше и капките се втвърдиха и оформиха мъж. Неговото име беше Имир, първият и праотеца на скрежните-великани.
    Понеже ледът капеше още, той оформи крава и от нейното виме потекоха четирите реки от мляко, които хранеха Имир. Кравата се хранеше със солта на заскрежения лед и докато ближеше, започна да се появява главата на човек. В края на третия ден, целият човек се появи и неговото име беше Бури. Той имаше син на име Бор, който се ожени за Бестла, една от дъщерите на гигантите. Бор и Бестла имаха три сина, един от които беше Один, най-могъщия от боговете.
    Имир беше скрежен-великан, но не беше бог и в крайна сметка стана зъл. След борба между великана и младите богове, тримата сина на Бор убиха Имир. Толкова много кръв изтече от раните му, че всички скрежни-великани се удавиха в нея, освен един. Той се оцелял само, защото построил кивот (ковчег) за себе си и своето семейство. Синовете на Бор завлякоха огромното тяло на Имир до средата на Гиннунгагап и от него направиха земята. Кръвта на Имир стана морето, неговите кости станаха скали и чукари и неговите коси станаха дървета. От черепа на Имир синовете на Бор направиха небето. В него те сложиха искри и разтопена лава от Муспелл, за да направят звездите и други искри сложиха, които да се движат по пътища току под небето. Мозъка на Имир го хвърлиха в небето и направиха облаците. Земята е плоска и те сложиха ресниците на Имир да държат великаните при ръба на този диск.
    На морския бряг синовете на Бор намериха две локви и направиха хората от тях. Един от синовете им даде дъх и живот, вторият син им даде съвест и движение, а третият син им даде гримаси, говор, чуване и виждане. От този мъж и жена произлязоха всички хора впоследствие. Точно както всички богове бяха произлезли от синовете на Бор.
    Один и неговите братя бяха поставили небето и звездите, но иначе бяха оставили небесата тъмни. Много по-късно, един от наследниците на тези първите човеци, които братята (богове) създадоха, имаше две деца. Тези деца бяха толкова красиви, че баща им нарекъл сина Луна, а дъщерята Слънце. Боговете изпитвали вече ревност и когато чули за арогантността на бащата, те издърпали брата и сестрата на небето и ги поставили да работят. Слънце кара колесница, която превозва слънцето по небесата и над северните небета кара така бързо, защото я гони огромен вълк всеки ден. Луна по същия начин пресича небето всяка нощ, но не така бързо, защото не е така преследван.
    Боговете оставили един път между земята и небето. Това е мостът, който се появява на небето като дъга и неговата перфектна арка и блестящи цветове са доказателство за произхода му от боговете. Въпреки това той няма да е вечен, защото ще се счупи, когато хората от Муспелл се опитат да го пресекат, за да идат на небесата.


    Snorri Sturluson 1987, Edda (trans. by Anthony Faulkes): London, J.M. Dent & Sons Ltd, 252 p. (PT 7312.E5 F380 1987)

    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #5 -: Май 30, 2012, 09:50:11 »

    Това е сбор от няколко истории от Черокии, които са местните племена в северна Джорджия и Алабама, западна Северна Каролина, централен и източен Тенеси и Кентъки. Историите са разказани на Джеймс Мууни от Бюрото по Американска Етнология в края на 1880те от възрастни черокии мъже в западна Северна Каролина. Главният разказвач бил Аиунини (Плувец), който е роден през 1835г и никога не е говорил английски, въпреки, че е изпълнявал ролята на сержант в Конфедерационната пехота по време на Гражданската война. Умира през 1899.


    История за царевицата и лекарствата


    Земята започна като нищо, освен мрак и вода и всички животни бяха в Галунлати, над каменния свод, който прави небето. След време Галунлати стана толкова препълнен, че животните се нуждаеха от повече място и поискаха да се преместят на земята. Понеже не знаеха какво има под водата, те изпратиха Водния бръмбър да проучи. Водният бръмбър се гмурна под водата и се върна с малко кал от изотдолу. Калта расна и расна, докато накрая се превърна в острова, който ние наричаме земя. Този остров от пръст е закрепен на четирите си краища с въжета ,които висят от небето и легендата казва, че един ден тези въжета ще се скъсат, а земята ще потъне обратно във водата.
    Понеже произлезе от кал, новата земя беше твърде мека. Много от птиците прелетяха надолу да проучат новата земя, но тя беше твърде мокра за тях, за да останат. Най-накрая Мишеловът прелетя надолу, надявайки се да е сухо, но земята беше още мокра. Мишеловът търси и търси, особено в страната на Черокии и най-накрая крилата му се измориха и се удариха в земята. Неговите криле изкопаха долини, където удряха земята и вдигнаха планини, когато той ги повдигаше от земята; така след себе си остави нагънатата земя на Черокии.
    След време земята изсъхна и животните се преселиха на нея. На нея обаче още нямаше светлина и за това животните сложиха слънцето да преминава от изток на запад, точно над главите им. Това слънце било толкова близо, че животните изгорели. Червеният рак получил така пурпурния си цвят. Животните вдигали слънцето отново и отново, докато то било толкова далече, че всичките могли да оцелеят.
    Когато растенията и животните първоначално дошли на земята, на тях им било казано да будуват седем нощи, както е в лечителската церемония на Черокии. Всички животни будували първата нощ, много будували и следващите нощи, но само бухалът и пантерата и няколко още успели да будуват всичките нощи. На тях им била дадена способността да виждат в тъмното и да лолуват нощем, когато останалите спят. Същото нещо се случило и с растенията и само кедъра, борът, смърчът, джелът и лавърът будували всичките седем нощи, за това те могат да запазват зеленината си през цялата година, докато другите си губят листата.
    Хората дошли след животните. Първоначално те се размножавали много бързо и първата жена раждала на всеки седем дена. Поради това скоро те били толкова много, че изглеждало, че няма да могат да оцелеят всичките. Поради това от тогава всяка жена може да има само едно дете през годината. Между тези първи хора били мъж и жена на име Канати и Селу. Техните имена означават «Щастливия ловец» и «Царевица». Канати отивал да ловува и винаги се връщал с дивеч, който Селу приготвяла при потока до техния дом. Тя също винаги се връщала с кошници пълни с царевица, която после мелила и приготвяла хляб.
    Канати и Селу имали малко момче, което обичало да играе около потока. По някое време те разбрали, че то си играело с друго малко момче, което се появило от кръвта на дивеча, който потокът измивал. С помощта на своя син те хванали другото момче и го взели при себе си да живее като техен собствен син. Нарекли го «Дивото момче».
    Канати донасял дивеч в къщи винаги, когато отивал на лов и един ден двете момчета решили да го последват. Те го последвали в планината, докато той не стигнал до голяма скала. Канати отдръпнал скалата, която закривала входа на пещера, а от там излязъл козел. Канати убил козата и след като затворил отново пещерата се върнал в къщи. Момчетата се прибрали преди него в къщи и не казали за това, което са видели. След няколко дена отишли при скалата. С голяма мъка те отместили камъка и се забавлявали да видят как елен излиза от пещерата. Те се отплеснали в заниманието си и скоро целия дивеч излязъл от пещерата – зайци, пуйки, бизони и другите. Канати видял тези животни как слизат от планината и разбрал какво са направили момчетата. Той отишъл при тях до пещерата и отворил вътре четири съда. От тях излезли бълхите и комарите и дървениците и нападнали момчетата. Канати изпратил тогава момчетата да се приберат в къщи, а сам тръгнал в гората, надявайки се да намери поне някакъв от разпръснатия дивеч. За това сега хората трябва да ловуват за дивеча си.
    Момчетата се прибрали и Селу им казала, че няма да има месо за вечеря. Обаче тя отишла до склада за храна и също заръчала на момчетата да почакат, докато тя се върне. Вместо да седят, те я последвали до склада и видяли, че тя влиза вътре. Тя сложила на земята своята кошница и погладила стомаха си и кошницата се напълнила с царевица. После тя потъркала страните си и кошницата била пълна до горе с боб. Момчетата видели всичко това през една пролука на стената. Селу знаела, че са я видели, но отишла напред и им приготвила последното ястие. После тя и Канати обяснили, че понеже техните тайни били разкрити, те трябва да умрат и с тях ще приключи и лесния живот, който те познават. Но Селу казала да влекат нейното тяло седем пъти около кръга пред тяхната къща и после да я влекат седем пъти върху пръстта вътре в кръга и ако те будували цяла нощ и гледали, на сутринта щели да имат урожай от царевица. Момчетата обаче изчистили само малко място и влачили тялото и наоколо само два пъти, и за това царевицата расте по земята само на някои места. Но понеже будували цяла нощ, видели на другата сутрин, че царевицата е напълно пораснала. И така тя зрее всяка година, но и трябва половин година, за да порасне.
    В тези първи дни растенията, животните и хората живеели заедно като приятели. Но с умножаването на хората, животните имали все по-малко място да скитат и били или заколени за храна или стъпкани под човешките крака. Най-накрая животните се събрали на съвет, за да решат какво да правят. Мечките експериментирали с лъкове и стрели, за да се бият, но стигнали до извода, че трябва да отрежат ноктите си, за да ползват лъковете. Елените решили да изпратят ревматизъм на всеки ловец, който убие елен, без да иска извинение за постъпката си. Когато елен бива убит от ловец, бързият и тих Малък Елен, водачът на елените, дотичва до напоеното с кръв петно и пита духа на убития елен, дали ловецът се е помолил за прошка за своето действие. Ако отговорът е не, Малкият Елен следва следата от кръв и заразява ловеца с ревматизъм, за да го направи куц.
    На своя съвет рибите и влечугите решили хората да страдат от сънища, в които ги гонят змии. Птиците и малките животни и насекомите също се срещнали и дълго до средата на ноща коментирали колко много са пострадали от хората. В крайна сметка те създали всякакви нови болести, за да заразяват хората и да отмъщават за гнета на хората.
    Последни се събрали растенията и решили да направят нещо, за да уравновесят замисленото от животните. И за това толкова много дървета и храсти и билки и дори мъхове дават облекчение за болестите. Тогава се появила медицината на света, за да противойдества на отмъщението на животните.


    James Mooney, 1900, Myths of the Cherokee: Nineteenth Annual Report of the Bureau of American Ethnology for 1897-1898, Part 1, p. 1-576. (J84.SI2.1 pt. 1 1897-98)




    * Този мит много напомня на старогръцката история за Пандора.
    от Уики : Пандора е отворила съдина (делва), а не кутия. Кутия е неправилен превод на г-н Ерасмус Ротердамски от гръцки на латински.
    Самата Пандора е първата жена. Създаена е от кал, от Хефес по заповед на Зевс. Всички богове я даряват с качества.
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #6 -: Юни 01, 2012, 09:59:21 »

    Обяснението на Маорите за произхода на природата и човечеството е събрано от Сър Джордж Грей през периода 1840- 1850г. когато той е британски губернатор на Нова Зеландия. Изправен пред необходимостта да общува с племената на маорите, в този период във въстание против британското управление, Грей компилира приказките, които много от племенните вождове разказват по време на техните преговори с него. Компилацията на Грей е публикувана на езика на маори през 1854, а на английски през 1855.


    Разделянето на Небесата и Земята


    Всички хора са наследници на една двойка прародители, Ранджи и Папа. Тях ги наричат също Небе и Земя. В онези дни Небето и Земята били близо един до друг и всичко било тъма. Ранджи и Папа имали шест сина: Тане-махута, бащата на горите и техните обитатели, Тавхири-ма-теа, бащата на ветровете и бурите, Тангароа, бащата на рибите и влечугите, Ту-матауенга, бащата на безстрашните хора, Хаумиа-тикитики, бащата на храната, която расте без грижи и Ронгома-тане, бащата на храната, която трябва да бъде отглеждана. Тези шест сина и всички други същества живеели в тъма за много дълго време, способни само да се чудят какво може да бъдат светлината и визията.
    Най-накрая синовете на Небето и Земята решили, че нещо трябва да се направи. Ту-матауенга, бащата на безстрашните хора подбуждал братята си да убият своите родители. Обаче Тане-махута, бащата на горите и техните жители, оспорил само да разделят родителите си като направят Ранджи далечното небе над главите им, а Папа да задържат близо до тях като тяхна майка. След дълъг спор, братята се съгласили на този план, освен Тавхири-ма-теа, бащата на ветровете и бурите, който бил смутен от идеята да разделят родителите си. Другите братя обаче продължили с плана си.
    Ронго-ма-тане, бащата на храната, която трябва да бъде отглеждана, се изправил и се борил да раздели родителите им, но не успял. Тангароа, бащата на рибите и влечугите също се борил, но не успял да ги откъсне един от друг. Хаумиа-тикитики, бащата на храната, която расте без грижи, също нямал късмет в разделянето им. Ту-матауенга, бащата на безстрашните хора също се провалил. Тане-махута, бащата на горите и техните обитатели, бавно се изправил и се борил, но само малко успял. Тогава той сложил главата си срещу земята и краката си срещу небето и бавно ги бутнал едни от други. Неговите родители заплакали от мъка, питайки как е възможно децата им да им сторят това, но Тане бутал и бутал, докато небето стигнало много високо. Когато светлината се разпространила по света, множеството от хора, които Ранджи и Папа родили се открили.
    Тавхири-ма-теа, бащата на ветровете и бурите, бил бесен от това, че неговите братя така жестоко разделили родителите им и хвърлили баща им толкова далече. Тавхири-ма-теа последвал баща си и се скрил в небето, а от там планирал своето отмъщение. Скоро той изпратил надолу бури и вихрушки и огнени облаци и урагани, за да накаже своя брат Тане-махута, бащата на горите и обитателите им, чупейки високите дървета и оставяйки горите в бъркотия. По същия начин бурите отнесли океаните на Тангароа, бащата на рибите и влечугите, и предизвикали вълни и водовъртежи. Тангароа уплашен се скрил дълбоко в глъбините на океаните.
    Тангароа изоставил двамата си внука, бащата на рибите и бащата на влечугите. Рибите и влечугите останали без да знаят какво да правят. Те обсъдили как да избягат от бурята. Накрая влечугите избягали на земята и се скрили в горите, а рибите избягали в морето. Тангароа се ядосал на предателството на влечугите и на гостоприемството на горите да ги приемат и защитят, за това повел война с Тане-махута, бащата на горите и обитателите им. Така Тане-махута осигурил канута, копия и кукички за риби от дърветата и мрежи, изтакани от растения, за да улови рибите от моретата на Тангароа, а вълните на Тангароа атакували бреговете и горите, отнасяйки земята и живота, който носи.
    Тавхири-ма-теа, богът на ветровете и бурите също проявил гнева си срещу братята си Хаумиа-тикитики и Ронго-ма-тане, бащите на храната, заради тяхната роля в разделянето на неговите родители и изгонването на баща им. Обаче Папа, земята майка, в която те се приютили за дом, прегърнала братята и ги задържала близо до себе си, за да ги предпази от гнева на Тавхири-ма-теа.
    Само Ту-матауенга, бащата на безстрашните човешки същества, се противоставил на яростта на Тавхири-ма-теа. Ту-матауенга бил безчувствен, след като решил да убие техните родители и бил изоставен от своите братя на Земята. Когато вихрите на Тавхири-ма-теа най-накрая стихнали, Ту-матауенга започнал да планира как да отмъсти на страхливите си и слаби братя. Първо се обърнал срещу Тане-махута, бащата на горите и обитателите им, хем защото Тане го изоставил, хем защото децата на Тане се увеличавали и можели в крайна сметка да надвият над поколенията на Ту-матауенга. Той взел листа от дърво уанаке и ги преправил на примки, които окачил из гората, за да лови наследниците на Тане-махута и да подчини гората. После се обърнал срещу Тангароа, бащата на моретата и живота в тях, и с мрежи извлякъл децата на Тангароа от морето. С мотика и кошница той изровил децата на Хаумиа-тикитики и Ронго-ма-тане, бащите на храните. Той изровил всякакви растения и ги оставил да изсъхнат, за да си отмъсти на тези двама братя.
    Ту-матауенга, бащата на безстрашните хора, така изял всички свои братя на Земята и те се превърнали в негова храна. Само брат му, Тавхири-ма-теа, бащата на ветровете и бурите, не бил покорен. И за това до ден днешен неговите бури нападат човеците както на суша, така и в морето, търсейки отмъщение за разделянето на Небето и Земята.



    George Grey, 1956, Polynesian Mythology (ed. by William W. Bird): Christchurch, Whitcombe and Tombs Ltd., 250 p. (BL 2615.G843p 1956)
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #7 -: Юни 01, 2012, 10:00:29 »

    Тази история идва от Коно народа на Гвинеа. Също като много африкански истории, тя се занимава както с произхода на живота, така и с произхода на смъртта, но и с произхода на расите по земята.

    Смърт, Живот и Смърт


    В началото нямаше нищо: нито материята, нито светлината съществуваха. В този свят живееше само Смърт, чието име беше Са, с неговата жена и единствена дъщеря. Понеже се нуждаел от място където да живее със семейството си, Са използвал своите магически сили, за да създаде голямо пространство от кал. Те живеели в тази нестабилност и мръсотия много години.
    Един ден Алатангана дошъл да види Са и неговото семейство. Алатангана се ужасил от бъркотията в която те живеели и порицал Са за това, че създал такова мръсно място, на което липсвало светлина и живот. За да оправи нещата, Алатангана първо втвърдил калта в твърда земя. Обаче това огромно безжизнено пространство, по което сега можел да се разхожда, го депресирало. Първо направил растения, да покрият новата земя, след това животни, да живеят на него. Дори Са осъзнал, че Алатангана направил света много по-добро място и поканил Алатангана да му погостува.
    Алатангана не бил женен и затова пожелал да се омъжи за дъщерята на Са. Са първо дипломатично отказал да даде позволението си, но после категорично отказал да изпълни молбата на Алатангана. Алатангана отвлякъл дъщерята на Са и избягал с нея в далечен район на земята.
    Алатангана и жена му създали щастлив дом в средата на рая, който Алатангана създал върху калта на Са. Те имали четиринадесет деца. Седем били дъщери, а седем били синове. Четири от децата имали светла кожа, а три имали тъмна. Това не притеснявало Алатангана и жена му, но те се изненадали, че децата им говорели различни езици, които те- родителите им, не разбирали.
    Обезпокоен от това, Алатангана накрая отишъл при Са за съвет. Са му казал, че това било неговото проклятие, което той сложил над децата на Алатангана, заради начина по който Алатангана откраднал дъщеря му. Алатангана се прибрал в къщи, а след време децата му се пръснали по света, за да създадат хората по земята. Французите, Англичаните и другите европейци и Коно и Гууерези, Манон Малинке и Тома Якуба в Африка.
    Тези наследници на Алатангана все още живеели в тъмнина, защото въпреки, че Алатангана създал живота, който покрива земята, той не можал да намери начин да създаде светлината. Отново объркан той попитал Са за помощ, но понеже не искал да се срещне с враждебния си тъст, той изпратил два посланика. Той избрал птицата ту-ту, малка червена птичка, която първа се буди сутрин в гората, и петела. Тези две птички отишли да питат Са как светът може да бъде осветен, така че хората по света да виждат, за да могат да работят.
    Когато те изложили проблема си пред Са, той ги поканил в къщи и ги научил песен, с която те биха могли да извикват светлината. Когато двете птици се върнали при Алатангана, той се ядосал на глупостта, която те му разказали за песента. Той почти ги убил, но в крайна сметка ги отпратил от себе си.
    Не след дълго петелът пропял и ту-ту птичката изпяла своите първи ноти. За първи път изгревът започнал да се появява и скоро било ден. Слънцето, което те извикали си проправило път през небето и когато то залязло, звездите дали бледа светлина в нощта. От тогава всеки ден започва по този начин – с вика на ту-ту птичката и кукуригането на петела.
    Алатангана бил благодарен за подаръка и осъзнал подаръка, който Са му е дал на него и на децата му. Са не след дълго поискал изплащане на дълга. Той дошъл при Алатангана и показал добрите неща, които е направил, въпреки че Алатангана откраднал дъщеря му. В замяна той поискал да може да убива децата на Алатангана, когато си поиска. Съзнавайки вината си и дълга към Са, Алатангана се съгласил. И така по тази причина децата на Алатангана, човеците, трябва да се срещнат със Смърт, когато той ги повика.



    Ulli Beier, 1966, The Origin of Life and DeathРAfrican Creation Myths: London, Heinemann Educational Books Ltd., 65 p. (GR355.B4)

    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #8 -: Юни 04, 2012, 13:12:08 »

    Тази история е събрана от пет много подробни истории, разказвани от Жикарила Апачи. Жикарила са едно от шесте племена от апачи, които живеят в югозападните САЩ и те имат обемен фолклор. Тези истории са събрани и преведени от Морис Оплър през 1930г. В добавка към историята за сътворението и появата и обяснението на света изобщо, тези истории отразяват пренебрежението на жакарила към шаманите, които съществуват в другите религии на индианците и те отразяват свещенността на четворието във всяко нещо и всяко поведение.


    Сътворението и появата

    В началото нямаше нищо – нито земя, нито живи същества. Съществували само тъмнина, вода и Циклон-вятъра. Нямало хора, но били само Хактцин и Жикарила свръхестествени същества. Хактцин създал земята, света под земята и небето над нея. Земята направили като жена, която гледа нагоре, а небето направили като мъж, който гледа надолу. Хактцин живеели в подземния свят, където нямало светлина. В подземния свят имало планини и растения и всяко от тях имало свой Хактцин. Все още нямало нито животни, нито хора, а всичко в подземния свят съществувало в сънно състояние и било духовно и свято.
    Най-мощният Хактцин от подземния свят бил Черният Хактцин. Един ден Черният Хактцин направил първото животно с четири крака и опашка от глина. Първоначално си помислил, че то изглеждало странно, но когато го помолил да ходи, той видял колко грациозно то се движело и той решил, че това е добро. Знаейки, че това животно ще е самотно, той направил така, че много други видове животни да произлязат от тялото на първото. Той се забавлявал да гледа разнообразието на животни, които сам създал. Всички животни искали да знаят с какво да се хранят и къде да живят. Затова той разделил храната между тях, давайки трева на коня, овцата и кравата, а на другите храсти, листа и иглички на бор. Той ги разпратил по различни места, някои в планините, някои в пустините, а някои в равнините. За това в наши дни животните могат да бъдат намерени на различни места.
    После Черният Хактцин протегнал ръка и уловил капка дъжд. Той смесил водата с малко земя и направил кал, а от нея изваял птица. Първоначално той не бил сигурен, че ще му хареса каквото направил. Той накарал птицата да лети и когато това се получило, на него му харесал резултата. Хактцин решил, че и птицата ще е твърде самотна, за това я сграбчил и завъртял бързо по часовниковата стрелка. Птичката се замаяла и видяла образите на други птици. Когато Черният Хактцин спрял да я върти, наоколо имало всякакви нови видове птици, всичките от които живеят в небето, защото са направени от капка вода, която дошла от небето. Черният Хактцин изпратил птиците да си намерят място, където би им харесало да живеят, а когато те се върнали, той им го дал. За да ги храни, той хвърлил семена навсякъде по земята, но за да ги подразни, той превърнал семенцата в насекоми и гледал как птиците ги гонят. От близката река той казал на птиците да пият. Но понеже отново искал да се пошегува, взел малко мъх и направил рибите, жабите и другите неща, които живеят във водата. Тези неща плашели птиците, когато те идвали да пият и за това птиците сега така често скачат уплашени назад, когато се наведат да пият. Когато птиците отлетяха, от някои паднаха пера във водата и така се появиха патиците и другите птици, които живеят във водата.
    Черният Хактцин продължил да прави повече животни и птици. Животните и птиците, които вече съществували говорели един и същи език и се събрали на съвет. Те дошли при Черният Хактцин и го помолили за другар. Те се притеснявали, че ще бъдат сами, когато Черния Хактцин ги остави, и той се съгласил да направи нещо, което да им прави компания. Той се изправил, гледайки изтока, после юга, после запада и накрая севера. Той накарал животните да му донесат вскякави материали от цялата земя, а после нарисувал очертанието си върху земята. После поставил донесените неща в очертанието. Тюркоазът станал вени, червената охра станала кръв, коралът станал кожа, бялата скала станала кост, мексиканския опал станал нокти и зъби, гагата (черен кехлибар) станал зениците, абалоне станал бялото на очите, а бялата глина станала костния мозък на костите. Поленът, желязната руда и водната пяна също били ползвани, а черният облак Блак Хактцин използвал да направи косата.
    Човекът, който направили лежал с лице надолу и започнал да се изправя, а птиците гледали с вълнение. Човекът се вдигнал от проснат, през коленичещ, до седящ и накрая изправен. Четири пъти Черният Хактцин му казал да проговори и той го направил. Четири пъти Черният Хактцин му казал да се засмее и той го направил. Същото станало с викането. После Черният Хактцин му казал да ходи и накрая да тича четири пъти в кръг по часовниковата стрелка. *
    Животните и хората се страхували, че човекът ще е сам, за това помолили Черният Хактцин да му направи другар. Черният Хактцин ги помолил за няколко въшки, които пуснал по главата на човека. Човекът си легнал да спи, драпайки се, и сънувал, че до него имало жена. Когато се събудил, тя била там. Те попитали Черния Хактцин какво да ядат и той им отговорил, че храната им ще бъдат растенията и чифтокопитните животни. Те попитали къде ще живеят и той им казал да останат където искат. За това днес Жикарила ходят от място на място.
    Тези първи Древен Мъж и Древна Жена имали деца и така хората се размножили. Светото момче, друг дух на апачите, бил нещастен от тъмнината и се опитал да направи слънце. Докато работел, дошъл Циклон и му казал, че Белият Хактцин имал слънце. Светото момче отишло при Белия Хактцин, който му дал слънцето и се върнало при Черния Хактцин, който му дал луната. Черният Хактцин казал на Светотот момче как да направи свещенна рисунка върху кожата на козел, за да закрепи слънцето и луната. Светото момче, Червеното момче, Черният Хактцин и Белият Хактцин направили церемония, на която Белия Хактцин пуснал слънцето, а Черния Хактцин пуснал луната. Светлината се усилила, докато слънцето се придвижило от север на юг и в крайна сметка станало ден както го имаме сега.
    Хората не знаели какво е това и шаманите започнали да твърдят, че имат власт над слънцето. На четвъртия ден станало затъмнение. След като слънцето се скрило, Хактцините казали на шаманите да направят така, че слънцето да се покаже отново. Шаманите се опитали много неща, но не успели да върнат слънцето. За да разрешат проблема, Белият Хактцин помолил птиците да донесат от храната си. С храната и малко пясък и вода те започнали да израстват планина. Планината расла, но спряла малко преди дупката в небето, която водела от долния свят към земята. Оказало се, че две момичета се качили на върха и и стъпкали свещените треви и дори се облекчили на върха и. Белият Хактцин, Черният Хактцин, Светото момче и Червеното момче трябвало да се качат на планината и да я почистят. Когато се върнали, хората запяли и планината оново започнала да расте. Въпреки това тя отново спряла малко преди отвора, но когато те се качили горе, могли да видят само другата земя. Те изпратили Мухата и Паякът, които взели четири слънчеви лъча и построили въжена стълба до горния свят. Паякът бил първият, който се качил в горния свят, където слънцето светело ярко.
    Белият Хактцин, Черният Хактцин, Светото момче и Червеното момче се изкачили по стълбата и намерили много вода по земята. Те изпратили четирите вятъра да издухат настрана водата. Бобърът дошъл, за да построи диги, които да държат водата в реки. Паякът направил нишки, за да улавя слънцето и те заставили слънцето да ходи от изток на запад, за да освети целия свят, а не само едната страна. Хактцин извикали хората да се изкатерят и те се катерили четири дни по планината. На върха намерили четири стълби. Древният Мъж и Древната Жена били първите хора, които се качили на света, който познаваме днес. Така земята е наша майка, а хората се изкачили на нея като от утробата и. После животните се изкачили и след някое време стълбите се износили. Зад животните дошли стар мъж и стара жена, но не могли да се покатерят по стълбите. Никой не могъл да им помогне да се изкачат и накарая те осъзнали, че трябва да останат в подземния свят. Те се съгласили да останат, но казали на другите, че трябва един ден да се върнат при тях. Заради това днес хората отиват в подземния свят, когато умрат.
    Всичко в горния свят е живо – скалите, дърветата, тревата, растенията, огъня, вятъра. В началото те всички говорели езика на Жикарила апачите и също говорели с хората. Хактцините решили, че е скучно всички хора да говорят един и същи език, затова дали на всички неща и всички животни различни гласове.
    В последствие хората пътували по посока на часовниковата стрелка през земята. Различни групи се откъсвали и оставяли назад. Децата им започвали игри, в които ползвали странни езици. Тези хора започнали да забравят своите стари езици и ползвали само новите. За това днес има толкова много езици. Само едни хора продължили да вървят по посока на часовника, докато не стигнали центъра на света. Това били Жикарила Апачите.

    Morris Edward Opler, 1938, Myths and Tales of the Jicarilla Apache Indians: Memoirs of the American Folklore Society Vol. 31, 406 p. (Reprinted by Kraus Reprint Co., New York, 1969). (E99.J5 O6 1938a)





    * по часовниковата и против часовниковата стрелка се възприемат в някои култури като посоката на движение на слънцето и против движението на слънцето. Също се възприемат като посока на живот и посока на смърт.

    * Четворността навява спомен за четирите свята от приказката на Хопитата и четирите опита за сътворение на човек и четирите първи човека от „Попол Вух” на Маяните.
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #9 -: Юни 04, 2012, 13:15:11 »

    А това по-долу е най-близко до това, което съвременият човек, следвайки познанията по геология и теорията на Дарвин, има като представа за еволюцията на нашата планета.


    Историята от втория и четвъртия брахмани на Брхад-араяака Упанишад, която е написана в Индия през 700 и 600 г. преди Христа. Главният герой на тази история може да се възприеме като Праджа-пати, Господарят Създател или Брахма Създателя. Историята е написана в 3 л. м.р., но това може да се въприема метафорично, защото олицетворява всяко съзнателно същество той или тя, което твори със силата на мисълта си.
    * аз ще ползвам „то”




    Сътворение от и изот себе си



    В началото нямаше абсолютно нищо и това, което имаше беше покрито със смърт и глад. То помисли «нека имам аз» и то създаде съзнанието. Докато се движеше в обожание се създаде водата. Пяна се оформи върху водата и пяната се втвърди, за да се превърне в земя. То си почина на земята и от неговата светлина произлезе огъня. След като си почина, то се раздели на три части – едната беше огън, другата слънце, а третата въздух.
    Следователно в началото светът беше себе си, неговата същност или есенция, която след това взе формата на личност. В началото то беше уплашено, но след като осъзна, че е само и няма от какво да се страхува, то се успокои. Въпреки това, то не беше щастливо, защото беше само и тъгуваше за друго. То порасна колкото две личности, които са прегърнати, и се принуди да се раздели на две части, които си съвпадат. Като двете части на разделено грахче и от тях произлязоха съпруг и съпруга.
    Те се съвкупляваха и от тяхното единство произлязоха хората на земята. Жената размислила над това, че се е съвкуплявала с някой, от когото преди е била една част и решила, че трябва да се скрие, за да не се случи това никога повече. Тя се променила на крава, зада се скрие, но той (то) се променил на бик и се съвкуплявал с нея, а от тяхното единство произлезли кравите. Тя се променила на кобила, но той (то) се променил на жребец и се съвкуплявал с нея и от тяхното единство произлезли конете. Тя се променила на магарица, но той (то) също се променил и от тях произлезли еднокопитните животни. Тя станала овца, но той (то) станал овен и от тяхното единство произлезли овците и козите. Така продължило с нея, която сменяла формата си, за да му избяга и с него, който я намирал и се съвкуплявал с нея, докато те не създали всички животни, които живеят по двойки – от хората, до конете и мравките.
    След цялата тази работа то размислило, че било действително олицетвореното Създаване, защото създал всичко наокло. Потривайки ръце то създало Огъня, богът на огъня, и от своето семе той създал Сома, богът на луната. Това било неговото най-висше творение, защото въпреки, че бил смъртен, то създало безсмъртните богове.


    S. Radhakrishnan, (editor and translator), 1953, The Principal Upanisads: New York, Harper and Brothers Publishers, 958 p. (BL1120.E5 R2)

     
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #10 -: Юни 04, 2012, 13:26:19 »

    Концепцията на индуистите за създаването на Вселената

    Индуистката традиция възприема съществуването на циклична природа на вселената и всичко в нея. Космосът следва един цикъл в рамките на много цикли. Той може и да е създаден и да стигне до край, но представя само едно завъртане на безкрайното „колело на времето”, което се развива безкрайно през последователни цикли на сътворение и разрушаване. В рамките на този цикъл от сътворение и разрушаване на вселената душата (атман) също преживява своя собствена версия на цикъл, наречена самсара – цикълът на прераждане, в който всяка отделна душа непрекъснато се преражда.

    "В началото нямаше нито съществуване, нито не-съществуване; нямаше атмосфера, нямаше небе и нямаше реалност отвъд небето. Каква сила беше там? къде беше тази сила? Кой беше тази сила? Беше ли тя крайна или безкрайна?
    Нямаше смърт, нито безсмъртие. Нямаше нищо, което да отличи нощта от деня. Нямаше вятър или дъх. Само Господ беше вдъхван от собствената си енергия. Освен Господ, нямаше нищо друго.
    В началото мракът беше обвит в мрак. Всичко беше течно и безформено. Бог беше облечен в празнота.
    После в Господ възникна огън и в огънят възникна любов. Това беше семето на душата. Мъдрите са намерили това семе в сърцето си, те са открили, че то е връзката между съществуване и не-съществуване.
    Кой в действителност знае какво се е случило? Кой може да го опише? Как нещата са били създадени? Къде беше родено създаването? Когато беше създадена вселената, единият стана много. Кой знае как се случи това?
    Дали създаването се случи по Божия воля или се случи без неговата воля? Той гледа надолу към своето създание от най-високото небе. Само той знае отговора или може би той не знае отговора.»

    Rig Veda 10:129.1-7

    Индуистката митология дава няколко процеса на сътворение на вселената.
    - Светът се появява след деленето на „космическия човек”
    - Сътворението започва от космическото яйце
    - Сътворенито на вселената започва от съня на Брахма, богът творец
    - Сътворенито изскочило от сълзите на Пражапати
    - Пураните съдържат много истории, които приписват сътвэрението на едно от върховните божества, в частност Шива, Вишну и Богинята
    - Авторите на Упанишадите се борили с въпроса за произхода и в крайна сметка заключили, че източника на сътворенито е изначално неизвестен.
    Един от най-добре познатите митове за сътворенито във Ведите разказва за жертвата на пуруша, космическият човек. Боговете разрязали пуруша, взели четвърт от него, която се проявявала в техния свят (тяхната реалност) и я поставили върху обредния огън; от това ведическите богове Индра, Агни и Вайу били родени, заедно с основните принципи на вселената, животните, хората и четирите варни (заповеди).
    Вселената често се счита, че е била родена от свещенната сричка ОМ или от инертната пустота, в която „нямаше нито съществуване, нито не-съществуване, нито смърт, нито не-смърт”, единичен принцип, от който произлиза разнообразието на живота. От тази пустота била родено желанието и от желанието се появили хората, боговете и демоните.

    „Онези, които отричат Господ, отричат себе си. Онези, които утвърждават Господ, утвърждават себе си.
    Господ каза „Нека се размножа! Нека имам потомство!” Така той се загрял себе си и когато бил горещ, той излъчил целия свят и всичко, което светът съдържал. *
    И след като излъчил света, той влязъл в него. Той, който няма тяло, приел много тела. Той, който бил безкраен, станал краен. Той, който бил навсякъде, отишъл на определени места. Той, който бил напълно мъдър, предизвикал пренебрежението. Той, който вижда цялата истина, предизвикал заблудата. Господ става всяко същество и дава реалност на всяко същество.
    Преди светът да бъде създаден, Господ съществувал, но не бил видим. Чрез душата си, всички живи същества могат да познаят Господ и това познание ги изпълва с радост. Душата е източник на постоянна радост. Когато открием душата в дълбините на нашето съзнание, ние сме препълнени с доволство. Ако душата не живееше в нас, тогава ние няма да дишаме и няма да живеем.
    Душата е една. Душата не се променя, тя е безименна и безформна. Докато не разберем душата, живеем в страх. Учените могат да изучават душата чрец думи, но освен ако не познават душата в себе си, тяхното учение само подчертава тяхното пренебрежение и усилва техния страх.”

    Taittiriya Upanishad 2:6; 7

    Друга версия за сътворенито на света счита, че Вселената е произлязла от чистото Себе си на мъж, който е съществувал сам, без Създателя. То гледало наоколо и не видяло друго, освен себе си, разделило се на две, за да има компания и продължило да създава живите същества, чрез размножаване със своята половинка (виж приказката от предния пост-приказка).

    Brihadaranyaka Upanishad 1:4.

    След като създал вселената, половината, която бил Той, осъзнал, че „той е създаването, защото излял от себе си всичко това”. Следователно не човека е създаден по божие подобие, но цялото битие (сътворение) е родено от космическия мъж. Бог и хората са следователно от същата плът като първото същество, което искало да бъде повече и за това се размножило. „Всеки, който разбере това, става действително сам по себе си създател в това творение.”
    Индусите вярват, че светът бива създаден, разрушен и пресъздаден в безкрайна поредица от цикли. Той непрекъснато се движи от Маха Юга (великата епоха) към следващата, всяка от които продължава 4 320 000 години. Всяка Маха Юга съдържа последователност от четири по-кратки юги или епохи, всяка от които е морално по-лоша* и по-кратка от предходната.
    В края на 1000 Маха Юги (един ден от живота на света) великият бог Вишну ще приеме формата на Шива-Рудра и ще разруши целия живот на земята. Той след това ще възвести една нощ в живота на света, период от 1000 Маха Юги.
    Първо Шива-Рудра ще влезе в слънчевите лъчи и ще ги усилва 100 години.* Това ще произведе невероятна горещина. Прекомерната горещина ще изпари водата от повърхността на земята. И трите свята ще бъдат засегнати – небето, земята, подземния свят. Те ще изгорят в горещината. Сушата и унищожителния огън ще създадат мъртва земя. Глад ще преследва вселената. В края на 100 годишния период в трите свята няма да остане нито едно живо същество.
    Когато огньовете погълнат целия живот на трите свята, Шива-Рудра ще издиша страховит буреносен облак. Това ще бъде придружено със смразяващ гръм и светкавици. Тези облаци ще се разпрострат по лицето на земята, закривайки слънцето и покривайки света в тъма. Ден и нощ за 100 години потоп от дъжд ще се излива, докато всичко в света бъде погребано в дълбоките води на разрушително наводнение. Освен пустото море, само великият Вишну ще продължава да съществува, защото огънят и наводнението ще са унищожили всички останали богове, заедно с живота.
    В момента, в който голямото наводнение започне да погребва живота, голямо златно яйце се появява. Това яйце съдържа семената на всички форми на живот, които са съществували преди началото на наводнението. Докато светът потъва, яйцето плава спокойно върху водите на безбрежния океан.
    Когато океанът напълно покрие трите свята, Вишну ще издиша изсушаващ вятър. За 100 години този вятър ще духа над света, разхвърляйки буреносните облаци. За останалите 1000 Маха Юги в тази нощ от живота на света, Вишну ще спи и светът ще спи с него.
    В края на дългата нощ от 1000 Маха Юги, Вишну ще се събуди. Прекрасно цвете лотус ще се появи от неговото теме и Вишну ще се появи от това цвете в своята творческа форма Брахма. Лотусът ще стане основата на сътворението на трите свята.
    Веднъж излязъл от цвета, Брахма ще почива върху него. Брахма ще разчупи яйцето и ще предизвика процеса на прераждане. Това ще отключи следващия ден от живота на света, нов период от 1000 Маха Юги.
    Индусите вярват, че изображението на трите свята, допълнено с боговете, демоните и човешките същества, съществува в Брахма. Първият Брахма, създателят, ще извика водата, огъня, въздуха, вятъра, небето и планините и дърветата върху земята. След това ще създаде формите на времето и така ще подреди вселената.
    Скоро след това, Брахма ще се съсредоточи върху създаването на боговете, демоните и човешките същества. От първото тяло ще създаде демоните и тъмнината, враг на боговете. От второто тяло ще създаде боговете и денят, който принадлежи на боговете. От следващите тела силите на Брахма ще създадат хората, ракшите, змиите и птиците. След това Брахма ще създаде козите, овците, кравите, антилопите и т.н. животни и растенията.
    Така великият бог Вишну съществува безкрайно в тези три форми – първо създателят Брахма, дядото и създателя на света, после пазителят Вишну, пазителят на живота и земята и накрая Шива-Рудра, унищожителят на живота и земята.

    Източник: World Mythology by Donna Rosenberg
    http://1stholistic.com/Prayer/Hindu/hol_Hi...he-universe.htm
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #11 -: Юни 04, 2012, 13:30:19 »

    Тази вавилонска история за сътворението идва основно от Енума Елиш и Астрахазите, които са написани около 1900 – 1500 година преди Христа, може би по време на вавилонския цар Хамураби. Табличките и на двата източника са счупени и не-пълни. В края на историята, която представям тук, сътворението на хората е допълнено с материал от фрагменти от по-късни писания. Те могат да бъдат отнесени към 500 г преди Христа, но тяхната последователност в повествуванието с Енума Елиш подсказва, че става въпрос за една и съща история. Главният герой на табличките е Мардук, най-силният от вавилонските богове. Както повечето вавилонски богове, той има много имена и на други места е наричан Бел.


    Мардук създава света от останките на битка

    В началото нито небето, нито земята имаха имена. Апсу, богът на прясната вода и Тиамат, богинята на солените океани и Мумму, богът на мъглите, които произлизат от тях, бяха все още едно. Нямаше планини, нямаше пасища, дори тръстикови тресавища не можеха да бъдат открити, които да нарушават повърхността на водата.
    Беше тогава, когато Апсу и Тиамат създадоха два бога и после още два, които надраснаха първата двойка. Тези създаваха богове, докато Еа, който беше бог на реките и беше Тиамат и пра-внук на Апсу, не беше роден. Еа беше най-умен от боговете и с неговата магия, стана най-мощния от боговете, господствайки над своите предшественици.
    Наследниците на Апсу и Тиамат станали неуправляема тълпа. В крайна сметка Апсу изнервен и не можещ да спи от врявата отишъл при Тиамат и и предложил да посекат шумните им наследници. Тиамат била бясна от неговото предложение да убият собствения си клан, но след като си тръгнал, Апсу решил да продължи с кървавия си план. Когато младите богове чули неговия план срещу тях, те замлъкнали и се уплашили, но скоро Еа започнал да крои план. Той произнесъл заклинание над Апсу, взел короната му и го съсякъл. Еа построил двореца си върху водите на Апсу и там, заедно с богинята Дамкина, създал Мардук, четириухия, четириокия гигант, който бил бог на дъждовете и бурите.
    Другите богове обаче отишли при Тиамат и се оплакали, че Еа е убил нейния мъж. Превъзбудена тя събрала армия от дракони и чудовища и начело на армията поставила бог Кингу, на когото дала магически сили. Дори Еа бил объркан как да се бори с такава войска, докато накрая не извикал сина си Мардук. Мардук с удоволствие се съгласил да поеме битката от името на баща си, но при едно условие – че ще управлява над боговете, когато постигне победа. Другите богове се съгласили и на пиршество му дали неговата царска роба и скиптър.
    Мардук се въоръжил с лък и стрели, дебела тояга и светкавици и тръгнал да търси чудовищната армия на Тиамат. Търкаляйки своите гръмотевици и бури пред себе си, той атакувал. Скоро военният план на Кингу се разпаднал. Тиамат била оставена сама да се бие срещу Мардук и тя завила, когато се впуснала в бой срещу него. Те се сборили, когато Мардук я уловил в своите мрежи. Когато тя си отворила устата да го погълне, той напълнин устата и със злия вятър, който му служел. Тя не могла да затвори устата си, заради вихъра бушуващ вътре и Мардук изстрелял стрела в гърлото и. Стрелата разкъсала сърцето на Тиамат и така богинята била убита.
    След като подчинил остатъка от нейната войска, той взел тоягата и разделил водното тяло на Тиамат на две половини, също като мида. Половината поставил на небето и направил небесата и поставил пазачи, които да гледат солените води на Тиамат да не избягат. През небесата той поставил звездите, където да се установят боговете и направил луната и определил как тя ще се движи през небесата. От другата половина от тялото на Тиамат той направил земята, която поставил върху прясната вода на Апсу. Затова сега тази вода излиза от кладенци и извори. От очите направил да текат Тигър и Ефрат. По тази земя той направил зърнените растения и билките, пасищата и полята, ... и семената, кравите и овцете, горите и овощните градини.
    Мардук поставил победените богове, които подкрепяли Тиамат да изпълняват различни задачи, включително да работят в полетата и каналите. Скоро те започнали да се оплакват от работата и се разбунтували, изгаряйки своите лопати и кошници. Мардук видял решение на техния труд и го предложил на Еа. Той изправил отпред Кингу, генералът на Тиамат, пред победените богове и го убил. С кръвта на Кингу, с глина от земята (кал) и плюнка от другите богове, Еа и Нинту, богинята на раждането, създали хората. На тях Еа възложила труда на боговете. Така хората били накарани да поддържат каналите и пограничните ровове, да копаят и носят, да напояват водата и отглеждат посеви, да отглеждат животни и да пълнят хамбари и да почитат боговете на техните празници.



    Alexander Heidel, 1952, The Babylonian Genesis (2nd edn.): Chicago, University of Chicago Press, 153 p. (BS1236.H4 1963).
    Tikva Fryer-Kensky, (trans), Astrahasis, in O'Brien, Joan, and Major, Wilfred, 1982, In the Beginning: Creation Myths from Ancient Mesopotamia, Israel, and Greece: Chico, CA, Scholars Press, 211 p. (BL226.O27 1982)




    Сируш от портата на Ищар на входа на Вавилон.


    Линк към пълния текст на Енума Елиш, превод на 7те таблета от Stephanie Dalley в ''Myth from Mesopotamia'', в World Classics serie, Oxford University Press, 1991, paperback ISBN 0-19-281789-2.
    Kenneth Sublett, Piney.com, Hohenwald, Tennessee
    http://www.piney-2.com/Enuma1.html

    Кратък обзор от Britannica Online Notes:

    В началото, когато всичко било воден хаос и само солената вода на морето, Тиамат и прясната вода под земята, Апсу, смесвали водите си.
    Мумму, олицетворявал първоначалната водна форма, служел на Апсу като паж. В тяхната среда боговете били родени.
    Първата двойка Лахму и Лахаму представяли разделените сили; следващите Аншар и Кишар, онези на хоризонта. Те породили богът на небесата Ану (Ан, Анум) и след това богинята на течащите сладки води Еа.
    Тази последователност е известна в по-пълна форма от древен списък на богове наречен Ан: Анум. Там, след друго начало,
    Лахму и Лахаму дават начало на Дури и Дари "цикълът на времето", а те от своя страна дават начало на Еншар и Ниншар "Господарят и Господарката Кръг." Еншар и Ниншар пораждат конкретния кръг на хоризонта, Аншар и Кишар, вероятно концентрирани като утайка, разположена по ръба на вселената.
    Следва хоризонтът на по-големите небеса и земя и после - прескачайки несвързан ред - небесата и земята, вероятно родени като два противоположно поставени плоски диска, образувани от утайката, която е навътре от хоризонта.
    Енума елиш съкращава тези материали и нарушава вътрешната им логика значително. Въпреки това, в тях личи космогоничното и приемайки, че космическите елементи и силите ,които ги образуват, произлизат заедно, Енума елиш търси начин да ги приложи върху чистата теогония (считайки това за произход на боговете).
    Създаването на истинския космос е обяснено много по-късно. Също въведението на Мумму, олицетворението на "първоначалната форма", което при дадените условия може да бъде само вода, може да е довело до изпускането на Ки, земята, който като не-воден не се е вписвал.
    Боговете, които възникват в Енума елиш в (вътре в) Апсу и Тиамат са представени като динамични същества, които се различават значително от по-старата генерация. Апсу и Тиамат са олицетворение на инерцията и покоя.
    Този контраст води до поредица от конфликти, в които първо Апсу е убит от Еа, после Тиамат, която по-късно е вдигната да атакува боговете, е убита от сина на Еа - Мардук. Мардук е действителния герой на тази история, който създава съществуващата вселена от тялото на Тиамат.
    Той я нарязва като изсъхнала риба на две, правейки от едната половина небесата, в които поставя слънцето, луната и звездите да следват естествения си ход, и от другата половина земята. Той пробожда очите и, за да потекат Тигър и Ефрат и после, нагъвайки планини от нейното тяло на изток, прави различни притоци на Тигър от гърдите и.
    Остатъкът от историята се занимава с организирането на космоса от Мардук, създаването на човека и поставянето на различни космически места и задачи на боговете. Космосът е структуриран и работи като човеколюбива абсолютна монархия.

    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #12 -: Юни 08, 2012, 10:16:25 »

    Тази история на сътворението идва от Йуруба племето от Нигерия, Того и Бенин. В религията на йуруба върховното същество е Олорун, а помощници на Олорун са ред небесни същности, наречени ориши. Историята е записана от Давид А. Андерсън / Санкофа, който я е научил от своя баща, който пък я научил от майка си и така нататък назад през времето.


    Златната верига


    Много отдавна, много преди да има каквито и да било хора, целият живот съществувал в небето. Олорун живеел в небето и с него многото ориши. Те били едновременно женски и мъжки ориши, но Олорун се издигал над мъжкото и женското и бил най-могъщото върховно същество. Олорун и оришите живеели около младо боабабово дърво. Около боабаба оришите намирали всичко необходимо за техния живот и освен това те носели красиви дрехи и златни бижута. Олорун им казал, че цялото обширно небе е тяхно. Всички ориши, освен един, обаче били доволни да останат около боабабовото дърво.
    Обатала били любопитен ориша, който не бил задоволен да живее безгрижно около дървото. Като всички ориши той имал определени сили и искал да ги приложи. Докато се чудел какво да прави, той погледнал надолу през мъглите на небето. Докато се взирал, той осъзнал, че отдолу имало обширен пуст океан под мъглите. Обатала отишъл при Олорун и попитал Олорун да му позволи да направи нещо твърдо във водите долу. По този начин там можело да бъдат направени същества, на които Обатала и другите ориши можели да помагат със своите сили.
    Умилен от желанието на Обатала да направи нещо конструктивно, Олорун се съгласил да изпрати Обатала до водата в света долу. Обатала после попитал Орунмила, оришата, който вижда бъдещето, какво да направи, за да се подготви за пътуването. Орунмила донесъл свещен поднос и разпръснал брашно от боабабовите корени върху него. Той хвърлил шестнайсет палмови зърна върху подноса и проучил следите и знаците, които те оставили в брашното. Той направил това осем пъти, всеки път изучавайки внимателно фигурите. Най-накрая той отговорил на Обатала да подготви верига от злато и да събере пясък, палмови орехи и царевица. Той казал на Обатала да вземе свещенно яйце, в което да събере личностните качества на всички ориши.
    Обатала отишал при другите и ги помолил за тяхното злато и те му дали всичкото, което имали. Той го занесъл на ковача, който разтопил всички бижута, за да направи брънките на веригата. Когато Обатала разбрал, че ковачът е направил всичкото злато в брънки, той го накарал да разтопи няколко от тях и да направи от тях кука за края на веригата.
    Същевременно както Орунмила му заръчал, Обатала събрал всичкия пясък от небето и го сложил в празна охлювена черупка и към него добавил малко боабабово брашно. Сложил нещата в бохча, заедно с палмовите орехи, царевицата и други зърна, които намерил около боабабовото дърво. Яйцето завил в ризата си, близо до гърдите, за да е топло, докато пътувал.
    Обатала закачил веригата на небето и се спуснал по веригата. Седем дена се спускал, докато накрая не стигнал края на веригата. Висял на края и и не знаел какво да прави по-натам, за това се огледал и заслушал за съвет. Накрая дочул Орунмила, виждащия, който го призовавал да ползва пясъка. Обатала извадил черупката от вързопа си и го изсипал във водата долу. Пясъкът докоснал водата и за негова изненада се разпръснал и втвърдил, за да образува обширна земя. Още не знаейки какво да прави, Обатала висял от края на веригата, докато сърцето му не затупало толкова силно, че яйцето се счупило. От него излетяла Санкофа, птицата, която носела духовете на всички ориши. Като буря те издухали пясъка и направили дюни, хълмове, низини също като характерите на оришите.
    Накрая Обатала пуснал веригата и паднал на новата земя. Нарекал я «Ифе», мястото, което разделя водите. Скоро започнал да разучава тази земя и докато обикалял, пръскал семената от багажа си, а докато ходел, семената започнали да растат зад него. Накрая земята се покрила цялата със зеленина.
    След като обикалял дълго време, Обатала ожаднял и спрял до малко езеро. Като се навел над водата, той видял своето отражение и останал доволен. Той взел малко глина (кал) от езерото и започнал да я оформя също като своето отражение. Като свършил с първата фигура, започнал друга и не след дълго направил много тела от тъмната глина до езерото. Докато приключил, ожаднял още повече, за това той отпил от сока на новопорасналите палмови дървета, а сокът ферментирал в палмово вино. Първо утолил жаждата си, после пил още малко и скоро се опил. Продължил да прави още фигури на брега на езерото, но понеже не внимавал, направил някои без очи или с недовършени крайници. Той си мислел, че те са прекрасни, но после като изтрезнял, разбрал грешката си и се заклел никога повече да не се опиянява така. *
    Не след дълго, Олорун изпратил Хамелеон по веригата надолу, за да провери до къде е стигнал Обатала. Хамелеон разказал за разочарованието на Обатала, че бил направил фигури, които имат форма, но нямат живот. Събирайки газове от пространството под небето, Олорун запалил искра, която превърнала газовете в огнена топка. Той изпратил топката към Ифе, където тя изсушила земите, които още били влажни и изпекла глинените фигури на Обатала. Огнената топка задвижила земята да се върти, както тя прави и до днес. Олорун после духнал дъха си над Ифе и първите фигури на Обатала се съживили бавно като първите хора на Ифе.


    David A. Anderson/Sankofa, 1991, The Origin of Life on Earth: An African Creation Myth: Mt. Airy, Maryland, Sights Productions, 31 p. (Folio PZ8.1.A543 Or 1991)
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #13 -: Юни 08, 2012, 10:18:13 »

    Тази история идва от племето Мосси. Преди колонизирането на Африка, Мосси живеели в царството Могхо, което сега е някъде в района на Горна Волта. Историята е записана от Фредерик Гирма, който я е научил от своите Мосси деди.


    Наба Зид-Венде


    В началото нямало нито земя, нито ден или нощ, нито дори време. Всичко, което съществувало било Царството на Вечната Истина, което било управлявано от Наба Зид-Венде. Наба Зид-Венде направили земята и после направили денят и ноща. За да направят дневното време заето, те направили слънцето, а за да направят нощното време за почивка, те направили луната. Така те създали времето.

    Първоначално земята била покрита с огън, но Наба Зид-Венде духнали над земята, за да изстудят огъня. Те заповядали на огъня да живее в земята, така повърхността да е безопасна за хората, които те ще направят. Само спорадично огънят излизал отново на земята.

    Първо Наба Зид-Венде направили хамелеон, за да видят, дали външната коричка на земята е достатъчно здрава, за да го издържи. Когато кората издържала, Наба Зид-Венде направили змиите, за да пълзят по земята, за да видят дали тя е истинала достатъчно, че да може да се живее на нея. Когато змиите спрели да се оплакват за техните кореми, Наба Зид-Венде направили големите животни – слонът, носорогът, биволът. Кората била достатъчно здрава, за да задържи дори тях. Така кората била достатъчно солидна и хладна.
    Накрая Наба Зид-Венде били готови да създадат хората. Направили ги много черни, защото черното е силен цвят, и за да са различни от слънцето, което е червено и от луната, която е бяла. Наба Зид-Венде използвали дъха си, за да вдъхнът душа в хората, които направили.
    Усмивката на Наба Зид-Венде за техните човешки творения станали небето и те го поставили толкова ниско, че хората да могат да го стигат и да се хранят от него. * Те направили звезди отвъд небето и направили много много други чудни неща за своите хора. Хората обаче станали арогантни и подозрителни. Започнали да твърдят, че Наба Зид-Венде са скрили нещо ценно от тях под планините. Хората разкопали под планините, но единствено намерили проказата, която живеела там. Така те освободили проказата от нейния подземен затвор.
    Тази проказа, обаче, била в действителност огъня и скоро той избухнал в пламъци. Все още ядосан на Наба Зид-Венде и ревнив от хората, огънят бил зъл и изгорил небето. Небето се отдръпнало в болка чак до звездите, обратно до Царството на Вечната Истина.
    Хората повече не можели да получават храната си от небето. Тяхната арогантност приключила това. Наба Зид-Венде въпреки това направили облаците и реките и потоците, за да навлажняват земята и направили растенията за хората, за да могат те да се хранят и дървета, които да им дават плод. Направили цветята, за да бъде земята красива и направили ароматите на цветята, за да дават те мириса на живота.
    Хората се размножили и станали още по-арогантни. За да измият арогантността, Наба Зид-Венде направили голямо синьо езеро, в което хората да се къпят. Хората били твърде заети, за да идват до езерото, а това дало време на злия огън да хвърли омраза и завист във водите. Едва когато Наба Зид-Венде изпратили слънцето да изсуши езерото, хората отишли до него. Първата група, които отишли да се измият, се изкъпали в омраза и разделение и излязли чисто бели от главата до петите. Втората група излезли жълти от главата до петите и същото се случило с третата група, която влязла да се къпе. Само те излезли да се изсушат медно червени. Когато дошло време последната група да се изкъпе, слънцето вече било изсушило почти всичката вода. Затова последната група хора могли да измият само дланите и стъпалата си. Те се получили бели, жълти и червени, но останалата част от телата им си останала черна.
    Наба Зид-Венде дошли по-късно до земята, за да видят какво са създали и като идвали правели последното животно от парче глина*. Растенията и животните привествали идването на Наба Зид-Венде, но човешките раси били твърде заети да разделят земята и да се поробват едни други, за да забележат. Наба Зид-Венде били толкова тъжни, като видели какво правят хората, че забравили своето последно създание, докато то не проплакало, че иска глава, крака и опашка. Наба Зид-Венде в тъга довършили буцата глина. Ето за това костенурката днес има своята форма.


    Frederic Guirma, 1971, Tales of Mogho: New York, Macmillan, 113 p.



    * Небесна манна и си спомнете приказката за Канати и Селу на Черокии за небесната храна (храната появила се по чудо).
    * За съжаление от историята не става ясно, дали хората са направени от глина, но това изречение с костенурката подсказва, че е възможно това да е така.


    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #14 -: Юни 08, 2012, 10:19:48 »

    Тази история е сбор от три други, от класическата китайска митология. Историите идват от „Класиката на планините и моретата”, антология от истории, събрани през 1 в.пр. Хр., които били толкова древни тогава, колкото на нас сега ни се струва антологията.


    Пан Гу и Ну Ва


    Много, много отдавна, когато небето и земята още били едно, цялата вселена била събрана в един яйцеподобен облак. Цялата материя на вселената се вихрела хаотично в яйцето*. Дълбоко в вихрещата се материя бил Пан Гу, огромен гигант, който растял в хаоса. За 18 000 години той се развивал и спял в яйцето . Накрая един ден се събудил и протегнал, яйцето се счупило, освобождавайки материята на вселената. По-леките, по-чисти елементи се издигнали в небето и направили небето и небесата, а по-тежките, по-нечисти елементи потънали надолу, за да направят земята.

    В средата на този нов свят, Пан Гу се безпокоял, че небесата и земята може да се смесят отново. Той решил да ги задържи разделени, подпирайки небесата с главата си, а земята с крака. Докато двете части продължавали да се разделят, Пан Гу растял, за да ги държи разделени. 18 000 години той продължавал да расте, докато небесата не били 30 000 мили над земята. Още дълго той продължавал да ги държи разделени, страхувайки се да не се върне хаоса от младостта му. Накрая той разбрал, че те са стабилни и скоро умрял.
    Със смъртта на огроминя гигант, земята придобила нов характер. Неговите ръце и крака станали четирите посоки и планините. Кръвта му станала планините и потта му станала дъжда и мъглата. Неговият глас станал гръмотевица, а дъхът му станал вятъра. Косата му станала трева, а вените пътища и пътеки. Неговите зъби и кости станали минералите и скалите, а неговата плът станала пръстта на полетата. Горе в небето лявото му око станало слънцето, а дясното станало луната. Така в неговата смърт, както в неговия живот, Пан Гу направил света какъвто е днес.
    Векове по-късно, се появила богиня наречена Ну Ва, която се скитала по дивия свят, който оставил Пан Гу и тя се почувствала самотна в това уединение. Спирайки до езеро, за да си почине, тя видяла своето отражение и разбрала, че няма нищо подобно на нея в света. Тогава решила да направи нещо, което да прилича на нея, за да и прави компания.
    От ръба на езерото тя взела малко кал и я оформила като човешко същество. Първоначално създанието било мъртво, когато тя го поставила на земята. То се съживило в момента, в който докоснало земята. Скоро човекът танцувал и се радвал на своя нов живот. Доволна от направеното, Ну Ва направила повече от тях и скоро нейната самота изчезнала, покрай тълпата от малки хора, които тя направила. Два дена ги правила и още искала да продължи. Накрая взела дълга лозова пръчка и я провлякла през калта, после замахнала с нея във въздуха. Капките кал се пръснали навсякъде и където паднали, се превърнали в още хора, които били почти толкова съвършенни, колкото първите, ръкотворните. Скоро тя разпръснала хората по цялата земя. Онези, които направила с ръце, станали аристократите, а онези, които направила с лозовата пръчка, станали бедните обикновени хора.
    Ну Ва разбирала, че работата и е недовършена, защото щом нейните същества умирали, тя трябвало да направи повече, които да ги заместят. Тя разрешила проблема, като ги разделила на мъжки и женски и така те могли да се размножават и да и спестят работата по правене на нови хора, които да я разтушават от самотата и. *
    Много години по-късно големият страх на Панг Ву станал реалност. Небесата паднали, така че нямало дупки в небето, а земята се разцепила, пускайки водата да се втурне изотдолу и да наводни земята. На други места огън изскочил от земята и навсякъде дивите животни скочили върху хората, за да ловуват. Ну Ва изгонила животните обратно и излекувала земята. За да оправи небето, тя взела разноцветни камъни от реката и запалила огън, в който ги разстопила. Стопените скали използвала, за да запълни дупките в небето, а за да закрепи небето на мястото му, използвала четирите крака на огромна костенурка. Изтощена от умора от труда си, тя скоро легнала и умряла и както на Пан Гу тялото и дало на света много нови неща на света, с които го украсила.


    Jan Walls and Yvonne Walls (translators and editors), 1984, Classical Chinese Myths: Hong Kong, Joint Publishing Company, 135 p. (BL1825.C48 1984)



    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Хипотеза за сътворението и матрицата на първичното творение
    Космогенезис
    Administrator 3 2153 Последна<br />публикация Октомври 05, 2009, 20:52:47
    от delfin
    Промяна в света
    Анкети
    nia.boneva6 9 2001 Последна<br />публикация Ноември 29, 2011, 17:01:31
    от ИВЕВЕ
    Начало и история на същността - Сътворението « 1 2 3 4 »
    Космогенезис
    Soenya 52 4091 Последна<br />публикация Май 15, 2011, 13:08:16
    от Soenya
    Сътворението на Духовната и Материалната Вселената
    Езотерика
    Astromidel 4 1362 Последна<br />публикация Декември 04, 2011, 23:11:56
    от Astromidel
    За космическите цикли и периоди « 1 2 »
    Вселенски закони
    tribalizm 25 1871 Последна<br />публикация Септември 18, 2013, 18:23:03
    от tribalizm

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright