Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: "Спасете Българският език -той е духовно наследство"  (Прочетена 923 пъти)
gemella
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 9

« -: Май 09, 2012, 20:59:29 »

               Здравейте, Приятели!
       Бих искала  да повдигна темите: "Българският език" или "Езикът-духовно наследство".
       
       Естествено е с течение на времето да се развива и езикът, да се променя в някаква посока.Да, но в каква посока? Със съжаление  наблюдавам рязко увеличаващите се случаи  на употреба на междуметия в говоримия език, в ролята на "възклицания заместващи слова".Като гледам това, ми се иска да се провикна: "Спасете  българският език - той е инструментът, с който са  написани прекрасни творби." Разбирам, че и други виждат  каква посока на развитие е поел  езикът. Опитват  се  да направят нещо: правят уточнения,  мисля, че неотдавна имаше дори конференция за обсъждане на проблемите в езика и вземане на решения за съответните промени.
        Защо тогава няма резултат!
        Когато нещо не е наред, то -  има някаква грешка.Къде или в какво би могла да бъде грешката? Да я потърсим заедно.Предлагам да започнем разглеждането на цялата езикова обстановка - докато разглеждаме: все някой ще я забележи. Ако всеки споделя това, което му прави впечатление - обстановката ще става все по ясна.

        Например, аз се впечатлявам от опитите за уточнения.Опитвам се да разсъждавам върху това: уточнения - на какво? Започвам да търся в интернет-а и попадам на  (копирам):  "Сказуемно определение" . Значи се е появила нова група думи.  Откога, а  и каква? Продължавам да търся. За да не злоупотребявам с търпението, а и с времето Ви, копирам на края - само два от  намерените 3-4 варианта  за "Сказуемно определение", т.к. само тези имат примери, което е обяснимо от гледна точка на това, че дефинициите в другите  варианти са различни от тези и са някакви комбинации между  няколко групи.
        Установих, че термина е въведен след конференцията.Установих още, че не се е появила нова група думи. Преди конференцията, тези две групи се наричаха определение и определяемо, но след уточнението...възникват въпросите: " Какво точно е "Сказуемно определение"? - Само една от дефинициите може да е вярна, защото става въпрос за няколко различни групи. Ако пък е някаква комбинация - то кои групи? Или е смяна на наименуванието, но - на коя.
        Ако уточнение означава нарояване на дефиниции -  разни и разнопосочни - то няма как да ми прилича на уточнение.Или се прави с цел - да може все една от тях да се окаже вярна, но очевидно ще трябва да я откриваме по метода на тото-то.

             Сказуемно определение  -  първи  вариант
             от Уикипедия, свободната енциклопедия
             Направо към: навигация, търсене

             В българския език сказуемното определение (предикативно определение) е част на изречението, която пояснява подлога. В синтактичния анализ сказуемното определение се подчертава с една права и една вълнообразна линия.
Обикновено е в служба на прилагателно име (за разлика от обстоятелственото пояснение).
             Сказуемно определение има само ако има форма на спомагателния глагол "съм"!
Мая е малка. Каква е Мая? Малка. (сказуемно определение)
Открива се с някои от въпросите:
какъв + е + подлог
каква + е + подлог
какво + е + подлог
какви + са + подлог
В изречението Той видя вълчицата изплашена. изплашена не е сказуемно определение, тъй като не пояснява подлога.
Вълчицата обикаляше изплашено.'Как обикаляше вълчицата?-изплашено.'- обстоятелствено пояснение за начин.



          Сказуемно определение [редактиране]        -    втори вариант 

          Сказуемното определение е второстепенна част в изречението, която показва признак на подлога или допълнението, изразен чрез сказуемото .То се съгласува по род и число с подлога или допълнението.

          а) сказуемно определение, което пояснява подлога Петър се събуди бодър. " събуди " е сказуемо, а "бодър" е сказуемното определение като отговаря на въпроса "Какъв се събуди Петър ?". При въпроса за откриване на сказуемното определение винаги трябва да присъства сказуемото


          б) сказуемно определение, което пояснява допълнението Марина видя майка си усмихната. "майка" допълнение , "усмихната" сказуемно определението като въпроса за откриване е "Каква видя майка си ?"

Още примери за сказуемни определения:

Камен тръгна на училище разтревожен.
Той тръгна доволен от дома си.
Влизам разтревожена в лекарския кабинет.
Той излезе разочарован от новия хранителен магазин


Активен
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #1 -: Май 09, 2012, 22:12:26 »

    Българския език е наистина нашето духовно наследство.
    Но все по-често забелязвам не само в българския че се започват
    безкрайни словоизлияния когато трябва да се обясни нещо ново.
    А в духовен план е още по-отчайващо във всекидневния език и комуникация.
    Само все още изкуствата успяват по някакъв начин да предадат духовни ценности или постижения.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    ИВЕВЕ
    Гост
    « Отговор #2 -: Май 10, 2012, 09:35:13 »

    Цитат на:  gemella
    "Спасете  българският език - той е инструментът, с който са  написани прекрасни творби." Разбирам, че и други виждат  каква посока на развитие е поел  езикът. Опитват  се  да направят нещо: правят уточнения,  мисля, че неотдавна имаше дори конференция за обсъждане на проблемите в езика и вземане на решения за съответните промени.
            Защо тогава няма резултат!
         
    Инструмент - да! Но нищо повече.
    Езикът, българският - както всеки друг, е просто средство. Например, ако Вазов беше от Нова Зеландия, той пак щеше да е същият гениален човек. Творчеството му нямаше да е на български, но щеше да бъде пак такова, предполагам.
    Според мен, в училище трябва да се учим да бъдем грамотни, и да бъдем такива впоследствие. (това е единствената полза от образователната система, на теория не е малка, но ако вършеше работа, нямаше да се налага да поправям периодично някого) Не заради самия език или за това как ще изглеждаме в очите на другите, а от уважение към себе си и тези, които ще ни слушат или четат, от уважение към собствените ни мисли, които описваме. От тази гледна точка, ние трябва да се стараем да съхраним езика. Но и най-добрият езиковед ще е безсилен, в случай, че няма какво да каже.
    В този ред на мисли, бих предпочела да се стараем да съхраним мислите и себе си, а това не винаги изисква безупречна граматика.
    Активен
    Gayatri
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 614


  • Град: София
  • « Отговор #3 -: Май 10, 2012, 17:20:35 »

    Българският език е не просто инструмент, а нещо много повече.
    За съжаление, с течение на времето ние сме го видоизменили и той продължава да се изменя като се отдалечава много от изначалния си корен, а именно глаголицата.
    Според мен няма какво да се опитваме да запазим сегашната форма на българския език, а да върнем първоначалната азбука и писменост. Именно в нея е разковничето и ключа към много тайнства.
    Активен
    gemella
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 9

    « Отговор #4 -: Май 16, 2012, 11:47:26 »

    Да, но средство  за "какво" ? Едва ли- средство, за създаване на затруднения и за насаждане на досада у децата, чрез  недомислия от този род:
         " Видове глаголи - © РОДОВО НАСЛЕДСТВО - Eзиков раздел
           Обикновено глаголите, чийто корен завършва на съгласна са от ІІ спрежение
    Примери: вървя, говоря, правя, ходя, работя, мисля и т.н.
    Изключения: дремя, капя, къпя, хапя, щипя са от І спрежение
    Глаголът ям е от І спрежение и се спряга с корен яд- , към който се добавят окончанията за І спрежение ( с изключение на 1во лице ед. ч.). Формите са следните
    .. Някои глаголи, които имат корен на съгласна са в І спрежение
         2.. Някои глаголи, които имат корен на съгласна са в І спрежение
    Повечето глаголи, завършващи на -жа, -ча или -ша не са от І спрежение. Има няколко изключения: мажа, режа, стрижа, дъвча, плача, бърша, реша , които са от І спрежение
    Останалите глаголи, завършващи на -a (-ба, -га, -да, -за, -ка, -на, -ра, -та, и др.) са от І спрежение.
    Примери: чета, пиша, мога.
    За да се спрегнат тези глаголи към корена на думата трябва да се добавят окончанията на І спрежение
      Глаголи, чийто корен завършва на гласна спадат към І спрежение
    Примери:: зная, живея, пия, плюя, влияя
    Изключения: Глаголи, чиято коренна гласна е -о са в ІІ спрежение: безпокоя (се), боя се, броя, доя, кроя, стоя, строя
    Глаголи, завършващи в първо лице единствено число на –м (-ам, -ям) са от ІІІ спрежение
    Примери: искам, обичам, обиждам, забравям, променям.
    Изключение:ям е от І спрежение
     1. Глаголи, завършващи на -ам   
     и т. н. 
    Едно средство да трябва да истинно  и да  служи на  целта, за която е предназначено -за да бъде "средство". А  когато е  не-истинно, се превръща в "инструмент" - но, в инструмент за мъчение. Затова смятам,
    че спасявайки езика - спасяваме  децата.
    Активен
    gemella
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 9

    « Отговор #5 -: Май 16, 2012, 12:06:38 »

    Мисля, че е излишно да  привеждам мотиви  по въпроса защо повдигнах темата - "Спасете Българският език -той е духовно наследство"           (на сайта  indigota.com). 
                       Но трудното е с целите и резултатите. Цели: да привлека вниманието върху проблемите с българския език и да предизвикам обсъждането им с надеждата, че в процеса на обсъждане ще станат явни допусканите грешки, а съответно и мерките за тяхното отстраняване. Правя това с желанието, или по-скоро с надеждата: обсъждането да не е просто "говорилня", а да "валят"  предложения с практическо приложение - две неща, които не подлежат на контрол.

                            По стечение на обстоятелства попаднах в България  на 5 год., без да знам ни дума български, сама, и заобиколена от непознати, сред които нито един, който да знае и дума италиански. С други  думи: научаването на езика, за мен  беше  въпрос на оцеляване. Разбирах, че за да започна да уча езика, трябва да започна от някъде и тъй като нямаше как да е от началото,оставаше да започна от това, което вече  знам, колкото и малко да е то -  и да търся съответствия в българския език. Но на каква база бих могла да определя дали едно нещо съответствува на друго.Не зная кой и кога беше посадил в мен убеждението, че всяко слово има свой определен и неизменен смисъл, и само показва или подсказва с  кое слово може да се свърже - но предполагам,че е бил скъпият ми дядо. Търсейки  съответствия, вниманието ми  привлякоха глаголите. Нямах проблеми със съответствията на глаголите  от 1-во и 2-ро спрежение (от итал.език), но имах такива с глаголите от 3-то спрежение. Потърсих  помощ  от учителите - да ми обяснят съответствията за 3-тото спрежение. Отговориха ми, че няма и не може да има съответствия, поради различията в езиците: в българския напр.  няма спрежения. Реших че: или не съм задала правилно въпросите, или не съм задала правилните  въпроси. Следващите ми опити, започващи с " не разбирам...", бяха прекъсвани с "няма и как,защото не си българка"или "Ти, какво-ще учиш българите на български ли?" А аз- исках само да знам, а пък... не знам това,което не разбирам. Оставаше ми да се оправям сама, както и доколкото мога.
                      Изтъквам този факт, само за да поясня, че изучавах български на базата на сравнения. В процеса на  изучаване, неминуемо ми правеха впечатление прилики  и разлики, или неща, които считах за лесно разбираеми или не. По този начин натрупвах практически опит. Искам  да  споделя именно този практически опит и изводите, до които той ме доведе, защото и досега мисля,че понякога нещата гледани от страни - се виждат по-добре.
                     

              Разсъждавах: Действието се изразява чрез глагол.
     В италианския -  глагола е част от инфинитива.  Инфинитива  показва какво е действието, а  глагола - кой го извършва. Няма как да не е вярно, след  като се изричат и се пишат с една и съща дума, от  която се маха само една сричка. Нещо като - измежду тези, които  тренират един и същи спорт да се избере един за представител. 
             Да, ама в българския няма инфинитив, т .е.  не е част от...нещо...
     По-малката част от нещо, е подобна на това нещо-  както трохите и хляба. Но,  когато не е част от нещо...то не е подобно...то е различно.
    Но...подобно на какво, или различно от какво.Все едно от какво, щом са различни, не-подобни - то как...едното изразява другото. Имаше моменти и на отчаяние: Питам как се нарича действието - ами, действие; а конкретно действие, но общо за всички - не ме разбирали; и  инфинитив - няма...И аз  не разбирам. Определението е от българската граматика и е очевидно вярно - за италианския. Даже не само за италианския, а за всички езици с инфинитив. От една страна:
    щом двата езика са толкова различни - би трябвало, да не е вярно.
    От друга страна: щом е вярно за един,  даже за няколко езика-  по- вероятно еда е вярно, но... по каква логика !

                По-късно, когато вече бях сигурна  кое е инфинитива  и си поизясних глаголите от 3-то спрежение, приех че: така както съществуват морални, т .е. неписани закони, така могат да съществуват и неписани граматични закони. През ученическите ми години проверих глаголите по реда им в  речника и бях установила двадесетина неправилни  глагола - общо  за трите спрежения. Допускам да има още няколко, защото, едва ли речника, с който работих е бил най-пълният. Не си спомням и в какъв ред бях номерирала спреженията, но помня, че за едно бях намерила само три изключения (неправилни глаголи), за другото 10- 12, a за третото - май  бяха 5 -  доста по-малко от италианския.

                Предлагам на Вашето внимание, следното

                  Инфинитив (infinitiv) означава  букв. неограниченост и дава най- обща  представа за извършваното действие, без да дава указания за извършителя на  действието(лице и число) - което  би  било вид ограничение, изключващо  възможността за  извършване  на  действието от  друг евентуален  извършител;  и неограниченост по отношение  на  време иобзщо  (изразявано чрез  глаголните времена).

                           четене, обичане, учене, вярване, знаене и т. н.

                  Да проверим отговарят ли на условията от определението:

                    1.Да дава най- обща  представа за извършваното действие.
                             Дават ли  представа за извършваното действие -Да
                    2. Тази представа най- обща ли е:
                             Кой  извършва действието - не е ясно
                             Кога, по кое време се извършва действието - не е ясно
                        Тази представа най- обща ли е - Да
                 
                  Инфинитивната форма на глаголите в българския език можем   да открием или определим с изразите: "да поговорим за..."  и  " става въпрос за...". Техен  белег, знак  е  наставката (суфикса) "-не". 
                  Ако, от инфинитивната форма се отнеме  наставката,се получава глагола, напр.:
                             четене  - "не"  =  чете       (спрежение на -Е)
                             бягане  - "не"  =  бяга        (спрежение на -А,-Я
                             обичане  - "не"  = обича    (спрежение на  -А,-Я
                             пеене  - "не"  =   пее            (спрежение на -Е)
                             стреляне  - "не"  =  стреля  (спрежение на   -А, -Я
                  Виждате ли колко лесно- на пръв поглед се определят  две от  спреженията,  направо от  инфинитивната форма, без да се  търси 3 л.ед. ч., защото са предназначени да улеснят начинаещите, които все още не могат да спрягат глаголи.Дори едно три годишно дете може да разбере, че както се казва бягане, но без да казва "-не"то, а  само бяга - е  правилно, и се казва: той  бяга,тя бяга,то бяга. По-късно му  се обяснява, че се казва глагол  и т. н.
                 Ако за определяне на спреженията не се използва инфинитивната форма, a 3 л.ед. ч. - се получава "обърната" логика: детето ще трябва първо да може да спряга глагола, за да определи 3 л.ед. ч.. Спреженията са групиране  на глаголите с еднакво спрежение за да улеснят - да трябва да се запомнят само едни окончания за цялата група, а групите са само три. Сега, нали разбирате ли защо толкова държах на инфинитива, при положение, че тогава нямаше бълг.-ит. речници.
               В българския език обаче, едно от спреженията - "на -И",  не се  вижда от пръв поглед:   
                              вървене - "не" =  върви   
                               правене - "не" = прави
                Налага се да се запомнят, но пък са най-малкaта група глаголи, мисля че с три изключения.
                Сега,след като се уверихме,че инфинитивната форма на глаголите  е:четене, обичане, учене, вярване, знаене, вървене и т. н.да поразсъждаваме върху глагола.
                Според правилото:
    се получава  следното:   действието четене се изразява чрез "чета"          т .е. "чета" изявява действието четене.
                 Това, по принцип - е вярно: когато чета - аз изявявам действието четене,т .е. правя го видимо, забележимо, реално.                       От друга страна: щом "чета"е глагола, a "Действието се изразява чрез глагола", то, чрез "аз чета" съм единствения който изявява или  може да изяви  действие общо за всички - доста изглежда доста нелогично.
                Да за почнем от другия  край:  "глагол - показва какво действие се извършва и кой го извършва" - вида действие и извършителя; "действие - показва  възможност за извършване на определен  акт от всички" - всички могат (имат възможност да се научат) да четат.   Всички е неопределена форма и е логично да се изразява чрез неопределена форма - всеки,някой - неопределени форми(3л.ед.ч.).
                            Да потърсим доказателства:
                        1.  Получаването на 3л.ед.ч.от  инфинитива  и
     във форма, разкриваща спреженията -  пряко доказателство.
                         2.При спрягане на глаголите,  напр. на глагола  "чете"  в сегашно  време, окончанията са (-а, -ш, -, -м, -те, - т ) Прави впечатление липсата на окончание за 3-то л.ед.ч.
    Но, защо липсва ?
               Според правилото,че глаголът  уточнява кой извършва действието:
    Ако глагола в (3-то л.ед.ч.) има окончание - ще изразява нечие действие (на определено лице) и  няма да може да изразява действието чрез неопределените си форми  или ще получи двойна роля, която ще изиска други начини за разграничение - косвено доказателство.
              Наличието и на пряко, и на косвено доказателство считам за достатъчни.
                       
             Съвсем наскоро узнах за въвеждането на спрежения в  българския  език. Простете ми, но мисля, че бъркотията е станала още по-голяма или е на път да стане. Мисля така, защото всяка приета грешка - рано или късно се изявява и създава хаос.
               Приета грешка виждам в начина на определяне на спреженията. Логично е те да бъдат  определяни на базата на глаголите -  води до три простички, дори не определения,  и до няколко изключения.
               Определянето на спреженията на базата на някоя глаголна  форма  ще доведе до едно многократно разделяне на групи, подгрупи, междинни и/ или комбинирани групи. Тези нарастващи на брой групи, ще изискват нови критерии за  разграничаване, а те пък - ново делене и  т. н.  Най- накрая всеки глагол ще образува  своя отделна   група. Защо? Защото глаголите, затова и са разпределени в три спрежения - заради разликите във формите им - и с това разделянето им е приключило. Всяко следващо  деление  ще се нуждае от нови критерии - в опити да установят и следват логика, която липсва.
                 Копирам:
    Останалите глаголи, завършващи на -a (-ба, -га, -да, -за, -ка, -на, -ра, -та, и др.) са от І спрежение.
    Примери: вървя, говоря, правя, ходя, работя, мисля и т.н.
    Изключения: дремя, капя, къпя, хапя, щипя са от І спрежение
    Обикновено глаголите, чийто корен завършва на съгласна са от ІІ спрежение
    Глаголи, завършващи в първо лице единствено число на –м (-ам, -ям) са от ІІІ спрежение

                   Потресена съм. Нямам думи. Простете ми, но това е: Безумие спрямо българския  език  и Престъпление спрямо българските деца.
                   Моля всички ви: Спасете българския  език - той е духовно наследство, т .е.  -   спасете децата на България от това мъчение, за да има кой  - да желае да го говори.
                                         За Бога! А, всичко е  толкова простичко !

                       
             
                   
    Активен
    gemella
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 9

    « Отговор #6 -: Май 16, 2012, 12:23:36 »

     Какво мисля за проблемите в образованието изобщо и по- специално за проблемите с българския език:
                         
                      I.   Наскоро прочетох за група глаголи в Санскрит, който се състои само от един единствен глагол- и то,отдавна излязъл от употреба. Но можем да научим за  него днес - той съществува, съхраняван през вековете. Прави впечатление отношението на древните към езика - като към нещо свято, като към закон. Мисля дори, че те, така и са го възприемали - като закон, който следва да се изучава, за да се разкрие вътрешната му логика и закономерностите,   според които се развива. За да може да се проследи това развитие - се пазело всичко,а за да може да се развива - са избягвали да му пречат. Намесвали се рядко, a промените  били точни, кратки  и ясни. Неизчерпаема е мъдростта на времето.

                    Мисля, че  езиковата  реформа в началото на XX в.-  като пряка и изкуствена  намеса в  българския език е причината за  днешната бъркотия, а тя - ново доказателство,че всяка приета грешка, рано или късно се изявява и създава хаос.
                   До реформата,българският език - дефинирано или не - е принадлежал към т.нар. ергативни езици. Реформата приема нововъдения, които се явят ограничения именно на тази "ергативност" -  и езика, лишен от възможността за развитие в тази посока, насочва развитието си в посока, в която не среща препятствия: в случая се оказва "глаголната система". Защо точно тя; дали тя дава възможност за компенсации: има ли други причини и какви  - са въпроси и теми на бъдещи изследвания.
                  Сега, важното е да вземат бързи и адекватни мерки  - за да се осигури на езика възможност за развитие в посоката, която вече е поел, в противен случай ще поеме в друга - нова посока, където има свободно пространство за развитие, само че : "глаголната система" ще бъде разбита. А, какво е език, без една от двете си "главни" части на Речта? Май това, може да обясни и все по-честите случаи на употреба  на междуметия в говоримата реч.


                     II. Реформи  и/или законопроекти за език - на мен лично, ми изглеждат като: "Дайте да приемем Закон за - спазването на закона".
                    III. Уточнение, не на "предикатно семантично-синтактическа основа", а  на базата на здравата  и естествена логика, присъща на човешките същества по рождение - означава: внасяне на точност, привнасяне на точност;  нарастване на степента на точност - с цел да се установи конкретен или единствен  обект или факт -съответстващ на истината.
              Поради различните цели (обект,факт; степента на точност)
     има няколко начина за извършване на уточнение - без смяна и със смяна - (независимо дали уточнението се извършва  наум или в устен и писмен вид). Естествено е в уточнение извършвано "наум" или в "устен" вид  - да не е официален, a в  "писмен"-ия вид - поставянето на дата е задължително.
             Например: 
                          1. без смяна:
                         Установих, съществуването на неизвестно досега явление (описание). Начам го с името---- (давам му име).
                                               в  "писмен" вид - дата
                          Установих  нуждата от понятие или термин, който да изразява (това и това), на (това) онование и  по (тази) причина. Въвеждам понятието (име), което означава (съдържание).
                                               в  "писмен" вид -  дата
                           2. със (чрез)смяна:
                          Установих, че лицето, което считах за: (Иван), всъщност е (Драган). Затова от днес: (дата), ще го считам за: (Драган).
                                               в  "писмен" вид - дата

                         Смятах,че (съдържание/описание) това коетовиждам на хоризонта е планина (име 1), но един ден отидох да проверя и у станових, че всъщност е само хълм (име 2). Затова от днес - ще го считам за хълм (име 2).
                                                в  "писмен" вид - дата

                   Дори не според логиката, а според опита от практиката: когато едно  място изглежда разхвърляно,то се оправя чрез подреждане, започващо от единия край (по възможност- началото) и чрез махане на излишните неща, а не чрез внасяне и поставяне на още неща или чрез подреждане от средата или пък оттук-оттам.

                        IV.Образованието
                              Вече изразих отношението си на преклонение  пред  мъдростта на Времето.Указанията, Критериите и Стойностите са ни посочени от Древните. А доказателство, за тяхната сила и истинност,  е самото им просъществуване и до днес: защото само истинските неща съществуват неизменни и вечни. Не-истинните: рано или късно престават да съществуват - не издържат проверката на Времето.
                               Резултати, издържали проверката на Времето:са плод на Опит, натрупан на базата на Критерии и Стойности, които спокойно можем да приемем - поради очевидността на резултатите до които водят.
              И знаете ли кое възхитителното:
          Ръководели се от много принципи (постулати) : "Няма самоцелно знание" или "Всяко знание- трябва да даде плод" и съзнателно търсели приложение за всяко знание във всички сфери и на живота, и на науката. Кагато имали идеи за възможно приложение - обсъждали  всяка идея, като първо проверявали дали не нарушава някой принцип. Има описан случай на отказване от "блестяща" идея-поради нарушаване само на един принцип. При изследване на резултати, нерядко се оказвало,че най-добрите резултати са плод на някоя невзрачна идея- приета преди време поради липса на по-добра и като ненарушаваща принципите.
                Тази древна цивилизация е базата на която възникват езиците от индо-европейската група, между  които е и българския език. Очевидно, пряката връзка на България с тази древна цивилизация, са прабългарите -дошли от тези земи.Остановили се на територията на днешна България и в ролята им на управляващи, е логично да са наложили езика си. В последствие, в качеството им на малцинство от съставна нация, нямало как да не допуснат навлизането в  употреба на думи,употребявани от другите народностни групи - но езикът си останал ергативен до миналия век.
                 Малко ме учуди твърдение, че ергативните езици били нелогични.  Има показан  пример, но само в превод, без оригинала. Жалко- няма как да проверим дали е вярно.Та,от този пример не било ясно, кой кого блъснал. Санскрит, като ергативен език, предполагам, изглежда не-логичен  за някой, очакващ от него своята логика или опитващ се да превежда, преди да е  изучил всичките  правила в граматиката. Дали обаче, действително е  нелогичен  - могат да ни кажат г-н Бюлер и г-жа Кочергина. Аз лично, съм по склонна  да мисля, че не е нелогичен, на следното основание: Горепосочените две личности, се справят с преводите - не личи да не им е ясно, а същото важи и за преводачите на " Махабхарата" и "Рамаяна". Не мога да твърдя не знам със сигурност - затова няма да взема отношение по въпроса.

               Знам обаче, че на този език, преди столетия учели:

                       1. "Не-причиняване вреда на нищо, най-вече на чувстщите създания  и  по никакъв начин - чрез думa, мисъл или действие"
                       2. "Придържане към Истината"
                       3.  " Езикът има своя логика"
                       4. "Всяко  нещо  породено от необходимост, потребност  е логично"
                       5. " Всяко нещо, имащо причина, предназначение и цел - е логично и създадено"
                       6."Недоказано знание - не е знание"
                       7.  "Всички неща са дву-посочни"
                       8."Всички неща са  взаимо-свързани"
                       9. "Всички неща са едно цяло"
                       10."Всичко е отношение и въпрос на отношение"
                       11. "Няма неприложимо знание"

               Да  поразсъждаваме върху тези указания:

               Говорим за образование и за език, така че да започнем от т. 3:   
                                   " Езикът има своя логика"
               Думите се създават и са създадени -  т .е.  не са плод или  резултат  на случайност. А щом са съзнателно създадени - те имат причина, предназначение и цел.
                      1. Първоначален (подготвителен)етап: създаване на думите:
               Всяка отделна дума, първоначално се създава  поради  необходимост да се обозначи  нещо, т .е. по причина -  необходимост.  Предназначение:  да обозначи  това нещо - име  или действие, т .е.  да му даде име, да го нарече. Цел -  да отличи, да разграничи: име от име; действие от действие и име от действие.
                    2. Основен етап: създаване на слово, реч:
        Причина -  необходимост от  образуване на изрази, фрази носещи смисъл, т .е. по причина -  необходимост.
        Предназначение (на  Вече създадените думи) - носейки смисъл, да пренасят смисъл, т .е. така  съчетани - да имат смисъл.
         Целта -  пряка цел: възможност за изразяване на  мисъл, не-пряка цел:възможност за общуване.
                 
                         Така, по пътя на логиката става очевидно, че: всяко  нещо създадено по причина и с предназначение - обязателно има и цел, което е доказателство за логика (вярна или не: в зависимост от  резултатите - доколко съответстват на целта) т .е. има логично-обусловена основа. (т.4)
          Следстевие: " Всяко нещо, имащо причина, предназначение и цел - е логично и създадено" -  служи за мярка, критерий за разграничаване  на  създадените неща от породените неща (възникнали по/от самосебе си). Не-създадените неща  нямат предназначение и цел  и са плод (или в резултат) най-често на  случайна причина. Впоследствие обаче, могат да послужат за някаква цел, т .е. по косвен път да придобият предназначение. Следствие: Не изграждайте отношение към нещо, на база различие ( в случая:Не изграждайте отношение (негативно) към нещо, на база различен       произход. (т.9;т.1;т.10;т.Готин

          "Всички неща са дву-посочни" - навътре и навън: да изразява мисли, да приема мисли. Резултат -  общуване, т .е. обмен на мисли (т.7) Следствие: изграждане на отношения (т.9)

        "Недоказано знание - не е знание" - Следствие:(навътре и навън) "не приемайте  " на доверие" и  "не твърдете"(т.2;т.1;т.9)

                Така, се вижда как постулатите сами се свързват един с друг, взаимно се доказват, обясняват  и допълват, изграждайки една и единна система, приложима при всякакви случаи и ситуации. Система,предназначена да служи  на хората  по-лесно да спазват  т1.и т.2,а  резултатите от приложението на тази система, са издържали проверката на Времето.


               Със сигурност знам, че на един друг ...такъв език, преди време пеели:
                     "Де се е чуло видяло, син баща вързан да кара..." ,  но  и
                         
                      "Син маайсе думаше: мале ма..." 

             И чувам в тези песни стихотворната стъпка,ритъма на   "Махабхарата" и "Рамаяна", достигнал до нас през вековете и разпознавам  същото онова -  древното... неизменното:  "мале ма", нежното .... умилителното:  майчице моя  - изява на отношението на древните към майката -   даряваща живот.
                      Пред мъдростта  на Времето
                      Пред неизменността на Истината
                      Пред Извора на Живота
                               Поклон
     
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #7 -: Май 16, 2012, 13:16:52 »


              Разсъждавах: Действието се изразява чрез глагол.
     В италианския -  глагола е част от инфинитива.  Инфинитива  показва какво е действието, а  глагола - кой го извършва. Няма как да не е вярно, след  като се изричат и се пишат с една и съща дума, от  която се маха само една сричка. Нещо като - измежду тези, които  тренират един и същи спорт да се избере един за представител. 
             Да, ама в българския няма инфинитив, т .е.  не е част от...нещо...
     По-малката част от нещо, е подобна на това нещо-  както трохите и хляба. Но,  когато не е част от нещо...то не е подобно...то е различно.
    Но...подобно на какво, или различно от какво.Все едно от какво, щом са различни, не-подобни - то как...едното изразява другото. Имаше моменти и на отчаяние: Питам как се нарича действието - ами, действие; а конкретно действие, но общо за всички - не ме разбирали; и  инфинитив - няма...И аз  не разбирам. Определението е от българската граматика и е очевидно вярно - за италианския. Даже не само за италианския, а за всички езици с инфинитив. От една страна:
    щом двата езика са толкова различни - би трябвало, да не е вярно.
    От друга страна: щом е вярно за един,  даже за няколко езика-  по- вероятно еда е вярно, но... по каква логика !

                По-късно, когато вече бях сигурна  кое е инфинитива  и си поизясних глаголите от 3-то спрежение, приех че: така както съществуват морални, т .е. неписани закони, така могат да съществуват и неписани граматични закони. През ученическите ми години проверих глаголите по реда им в  речника и бях установила двадесетина неправилни  глагола - общо  за трите спрежения. Допускам да има още няколко, защото, едва ли речника, с който работих е бил най-пълният. Не си спомням и в какъв ред бях номерирала спреженията, но помня, че за едно бях намерила само три изключения (неправилни глаголи), за другото 10- 12, a за третото - май  бяха 5 -  доста по-малко от италианския.

                Предлагам на Вашето внимание, следното

                  Инфинитив (infinitiv) означава  букв. неограниченост и дава най- обща  представа за извършваното действие, без да дава указания за извършителя на  действието(лице и число) - което  би  било вид ограничение, изключващо  възможността за  извършване  на  действието от  друг евентуален  извършител;  и неограниченост по отношение  на  време иобзщо  (изразявано чрез  глаголните времена).

                           четене, обичане, учене, вярване, знаене и т. н.

                   

    Ако приложим аналогия с други езици, не е ли по-точно да дефинираме инфинитива чрез добавяне на "да се" към формата за 3 л. ед. ч.:

    да се чете, да се обича, да се учи, да се знае?
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #8 -: Май 16, 2012, 15:20:26 »

    Много интересна тема , която сме зачеквали мимолетно в различни теми.
    В момента на мен ми е много на сърце, поради факта ,че наблюдавам 3 годишният дребчо как започва да говори на двата коренно различни езика. Тука има мами и с дребчовци с повечко езици Усмивчица
    Преобразуването на енергийния пакет "мисъл" в линейна реч не е лесна работа , за да има пълноценен ефект.
    Пълноценното предаване се извършва ,чрез телепатия, когато предаваш пакета без превод в линейна информация , т.е няма деформация от допълнителни процеси.
    Във форума разчитаме на полу-телепатично общуване , т.е да се улавят зад речевия код все повече от цялостния енергиен пакет "мисъл".
    Тъй като нивото на кодово разчитане е различен , се налага да се придържаме към системата - правилен български език.
    На мен лично ми е безкрайно трудно , поради факта че боравя с две системи едновременно и едната деформира другата. При дребния това не е проблемно , защото програмките за дешифроване се вкарват едновременно.
    При Гемела е започвана да се вкарва на етап много деликатен , поради което тя има способността да анализира програмата - Български език много интересно, което е страхотно ценен факт.

    Преди време в темите за Орфей , бях споменала за първичното линейно предаване на енергийния пакет, езика преди Вавилонската кула , общият език. Бях достигнала до извода ,че той е бил песен. Ако погледнем примерите ,които се дадоха от древноиндийски език , се наблюдава именно песенната структора. Тази структора присъства в българския език и както се дава пример - тя се деформира. Деформира ли се , означава че се отдалечаваме от ефективността на предаване на енергийния пакет.

    За да се предотврати продължителна деформация, мисля че е много важно това ,което стои в заглавието на темата - Пазете кода ,не го трансформирайте и деформирайте повече, той ще ни е нужен още доста време ,докато сме в процес на отвряне на всички сетива.

    Много често се връщам назад в собствените си постове и виждам как ,поради деформирания строеж на кода, се стопират входовете към цялостния пакет. Много ми е мъчно и се старая , но явно дотам ми стига преобразувателя , че забива ,когато работи с повече от една програма за трансформиране на квантова информация в линейна , т.е два езика с различни структори.

    Едно от оръжията на светлината е езика , той има свойството с кодовете си да пробива други кодови енергийни системи , каквито са негативните влияния. Той е антивирусна програма и е дар на Светия Дух.
    В всеки език има кодове на светлината , може би владеено им идва от това да познаваме и пазим стукторите на езика, особено на този който пръв ни е заложен ,като софтуеър - майчиния език.
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    lymist
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 22

    « Отговор #9 -: Май 17, 2012, 00:31:19 »

    Елона, много ми хареса тази част от изложението ти - запазете майчиният език! Ето и малка тема за размисъл, на която ти ме поведе. У нас има много диалекти и нето едно становище кой диалект е най-близък до старобългарския език. Ако аз приема моят диалект за правилен, а ти твоя? А може би това е правилният път, всеки да пази майчиния или бабиния си език? И за още нещо се сещам първо-сигнално - всички деца около дъщеря ми обожават да си говорят на диалект, което мен ме "влудява". Нали "трябва" да говорят правилно! Дали всъщност те не следват своя естествен инстинкт да говорят на езика на дедите си? Чак сега се замислих за това, но ми е интересно да чуя и друго мнение.
    Активен
    gemella
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 9

    « Отговор #10 -: Май 17, 2012, 11:07:44 »

    Цитат на:Ich в Май 16, 2012, 13:16:52
    Цитат
    Ако приложим аналогия с други езици, не е ли по-точно да дефинираме инфинитива чрез добавяне на "да се" към формата за 3 л. ед. ч.:
    да се чете, да се обича, да се учи, да се знае?
    Цитат


    "да се", добавено  към 3 л. ед.ч.:   да се " чете" - би било най-правилното - ясно изразява, че това е само възможност за действие, а става "действие" при  извършване (осъществена,реализирана възможност).
    Активен
    gemella
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 9

    « Отговор #11 -: Май 17, 2012, 12:28:52 »

    Доказателства в историята за интереса към граматиката,  датират от средата  на вт. хил. пр. н.е. Този  интерес е породен от неизменното желание на хората да общуват и да избягват двусмислия, а съответно и недоразумения.  Според тогавашните разбирания, възприемали науката  като едно единно и хармонично цяло - като Наука.
    Придържали се към живот, съобразен с тази Наука.Отчитайки  взаимовръзките и взаимното влияние между отделните клонове на науката, за да приложат  тези знания в живота, ги подредили  в стройна логична взаимосвързана система - своего рода " философия на живот". 
    Същността на тази философия се съдържа в словото "живот". Животът  сам  по себе си е цел и смисъл едновременно. 
                   " живот - живея - жив съм - съществувам- имам битие"
               Въпросите за  съществуването, произхода  или относителността му  са предоставени за дискусии на философията.  В граматиката обаче,  глаголът  "съм" = "съществувам" е първия основен глагол,  макар и  едиствения, който не се счита предикат , т .е.   няма  научно доказана и логична  формулировка за   "съществуване",  изразено чрез глагола  съм.
              Очевидно тогавашните хора, освен че считали живота за свещен,
    приемали  Истината за свята и  приели  глагола "съм" като изключение, отказвайки се от дефиниции, които биха  могли да се окажат неточни или не-истина. Това изключение - е израз  на отношение към специалното место  на глагола "съм" -  всички действия са възможни само  след него.
               И следвайки логиката: "съм- съществувам" в    пространството и времето, заобиколен от всичко останало, което също съществува - то "е ". Така глаголът "е" се наредил  до "съм" - ( живото и не-живото)
               В един живот (времето на един живот), човек има възможността да извърши  много действия и деяния. Има  възможността да извърши което и да е  или  които и да са действия, от всички възможни действия, изразявани чрез всички глаголи, или пък деяния, определяни,  степенувани, сравнявани или оценявани.
                Тъй  като всяко действие или деяние има своето противоположно,то човек  има възможността за избор и  той  избира това което  иска (измежду  противоположните), но за да го извърши, трябва и да може и да  знае как. Определили се и " модалните"  глаголи:  иска, може,знае -  като израз на най-висша форма на Свобода - правото на избор и самоопределение, доколкото деянията и делата се явят  израз на  това самоопределение
               Противоположното на свободния  избор е липсата на избор, т .е.       
    принудата. Определили се т.нар. принудителни  глаголи (verbi causativi), напр.:  пои - принуждава, заставя нкг. да пие;  окачва - заставя  нщ.  да виси;  полежава - поставя да лежи;  засажда-заставя растението да
    расте;  поставя - заставя да стои  и  т. н. 
               Не е известно какви точно представи  и  знания  имали  древните за биоенергиите например, но има твърдения за добиване (получаване)
    на  "жива" вода, които твърдения нерядко са били определяни като
    фрази от детски  народни приказки. След откритията на японските
    учени, потвърдени  чрез редица опити  и заснети в два  научно-популярни  филма: " Паметта на водата" и "Водата помни", става повече от очевидно,
     че има "изгубени" през вековете знания.Знания дали основание за употребяването на инфинивната форма  на глаголите - в знак на уважение  към правото на избор и самоопределение и правилото за  неупотреба на 1-во и 2-ро лице  при   разказ  за  минали  събития, на които разказващия  не  е  бил  свидетел - в знак на уважение  към Истината  и  за непривличане и ненавличане на чужди енергии.
                 Може би е време да се  позамислим : "След като водата "помни" и се влияе от изреченото и му откликва с промяна, то: какво е влиянието на изреченото върху  живите създания   и каква част от днешната действителност  се дължи  на масовото и  неизменно във времето "ругание",  т. н.  "псуване" , което  древните биха определили като "прокълнаване  или проклинане "до девето коляно"." Този  модел е доста дълго време  използван и може би е дошло време да се опита  противоположния.  Както е  казано: "Да ти казват мили, скъпи, приятелю е същотолкова нелогично, колкото да ти казват глупак, само че е по- приятно."
    Активен
    gemella
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 9

    « Отговор #12 -: Май 17, 2012, 12:31:57 »

    Древните  твърдят, че словата съществуват  като такива, каквито са - всяко със своето логическо значение  и  породените от тази логика изисквания или  взаимовръзки,  а човек  просто ги  подбира и подрежда в слово (реч). Това означава, че  по пътя на разсъжденията и простата логика би трябвало да можем да устаном тези изисквания или  взаимовръзки. Да се опитаме да проверим чрез примери дали това отнася за глаглолите и дали е вярно:
             Например:
             Разсъждения: Отделните слова (т. нар.думи) могат да бъдат свързвани в логична последователност така,че да съдържат смисъл. Само тези логично обединени в  един общ смисъл слова се назовават  Слово или Реч. Затова, действието с което се изразява възпроизвеждането на Реч се нарича - изричане. Когато някой извършва действието изричане - той  изрича.  Логично - е валидно и обратното: Когато изрича -  възпроизвежда  Реч; а  пък Реч означава... и  т. н. След като уточнихме  какво означава  "изрича - изричане" да  уточним  и   какво изразява.
               Глагол   "изрича"  ( чрез "изричане"-реализираната възможност да се изрича)  изразява:
     1. способността на човека да възпроизвежда слова.
     2. способността на човека да свързва словата в Реч.
              Но поради каква необходимост, по каква причина или с каква цел, човек би възпроизвеждал слова и би ги свързвал в Реч - няма причина или необходимост; а пък Реч за "лична" употреба - е не само нелогична, но и би се ограничила до няколко неволно изпуснати възклицания. Остава да е цел и тази цел може да е само една - възпроизвежданата Реч да е предназначена за някой който има способността да възприеме и да разбере Речта  (т .е. целта има характер  на предназначение). От опит, а и според логиката - възпроизвеждането и възприемането са двете страни на една и съща способност: така както издаващия звуци може и да ги възприема.
               Извод 1: Речта е предназначена за други  създания имащи същите или поне сходни способности, т .е. предназначението е установяване на контакт между създания с общи способности (съответно и на качества), а Речта се явява  възможността, и средството за осъществяването на този контакт.
              Тъй като група създания с общи белези, качества и способности  се назовава - общност, то контактите между членовете в групата се осъществяват чрез  действие, наричано  - общуване, то този, извършва действието общуване - общува.
              С други думи, можем да добавим,че глагола "изрича" изразява: 
     3. способността  на човека да общува - на базата на  първите две.
                Извод 2:  глагол  "изрича"  е:
      1.пряка изява на способности   
      2. непряка изява на цел - общуването
      3. пряка изява на  възможности -  чрез осъществяването на способностите  и  реализирането на целта. 


            А сега да преминем  към общуване-то.
            Разсъждения: Вече изяснихме, че общуване означава контакт  между членове на група създания с общи или сходни качества и способности, осъществяван  чрез Слово. Да изясним и причината:
      1. -  в резултат от притежавани вродени способности.
      2. налична (реална) възможност за осъществяване.
      3. като следствие от предназначението на Словото.
            Очевидно е,че словото "контакт" е употрено в не-прекия си смисъл на "социален" контакт. Доколкото контакт означава - допир, връзка-то той би могъл да бъде осъществен между най-малко два члена на групата, но  броя на възможните контакти се ограничава само от броя на членовете на групата - минус 1.
           Начина на общуване прави очевидна най-пряката и видима цел на "социалните"  контакти - обмен на мисли.
               Глагол "общува" -  ( чрез "общуване"-реализираната възможност да се общува) изразява:
     1.способността за установяване  и то в неограничен брой.       
     2.посоката, характера и целта на връзката в тези контакти:
          a) да предава мисли- еднопосочна; насочена навън; да бъде разбиран
          б) да приема мисли - еднопосочна; насочена навътре;  да разбира
          в) да разменя мисли -двупосочна - взаимна; да се разбират
              Извод:  глагол "общува" е:
      1. пряка изява на цел-желание: да разбира, да бъде разбиран и да установява взаимно разбирателство.
      2. пряка изява на неограничени възможности за обмен на знания.
      3. пряка изява на възможността за установяване на хармонично общество, устремено към развитие и прогрес - но при условие за неизменно придържане към Истината, съблюдаване  както на писаните,така и на не-писаните закони,а също и избягването на злоупотреби от всякакъв вид, род и характер.
                Извод:  За да може Речта да изпълнява успешно своето предназначение - да изразява мисли  и  да спомага за установяването на соц. контакти, тя трябва:
      1. да бъде разбираема -  т .е. да има смисъл - по-възможност ясен  и очевиден.
      2. да бъде точна  -т .е. да са подбрани слова, които вярно изразяват смисъла.
      3. да бъде ясна- т .е. всяко отделно Слово (изречение) да съдържа възможно най-малкия, но достатъчен брой слова - защото не-достатъчно на брой слова - няма да изяви смисъла, а повече слова - ще го разводнят.
           
       

                Сега да опитаме и да видим дали бихме открили някакви специфични особености или изиквания на глаголите.

     1. Нека да определим синонимите  на разглеждания глагол:
                    Глагол "изрича"- синоними:  казва, говори, дума, мълви

      2. Нека да определим производните глаголи на разглеждания глагол,а след това и на синонимите - най-лесно се получава чрез използването на нещо като таблица на приставките, приставящи се отпред - по този начин се образуват производните глаголи. Приставките могат да бъдат произволно групирани в няколко лесно запомнящи се групи, напр.:

        в-на-до- из     у- под-пред-над     о-об-от     пре-при-про   

    производни глаголи:   нарича, предрича,обрича, отрича,врича,
    производни на синонимите: наказва,доказва,изказва,указва,подсказва, предсказва,оказва, отказва, приказва
            наговаря,договаря,изговаря,уговаря,отговаря,преговаря,проговаря
            надума,издума,наддума,одума,придума,продума.
           промълви. 


      Така оформената група глаголи,  са като една малка обществена група, членовете на която имат  общ белег- производни на синоними. Тази група глаголи са обществото на разглеждания от нас глагол.
         Най-малкия възможен брой слова за съставяне на изречение е две-подлог и сказуемо.Да проверим дали са достатъчни за глагола "изрича".
               Човек  изрича: - не е достатъчно за да бъде Реч. Какво е нужно и къде да го  търсим - каквото и да е нужно, то се намира само в "обществото" на глагола. Проверяваме по ред и даваме оценка:
                казва            казвания
                говори         говорения
                дума             думания
                мълви         
                нарича         наричания -
                предрича     предричания
                обрича         обричания,
                отрича         отричания
                врича           вричания
                наказва        наказания       
                доказва       доказвания
                изказва        изказвания
                указва          указвания    -  указания - съвпадение
                подсказва    подсказвания 
                предсказва   предсказвания- предсказания - съвпадение
                оказва
                отказва        отказвания
                 приказва     приказвания- приказки
                 наговаря     наговаряния
                 договаря     договаряния- договорки
                 уговаря        уговаряния -  уговорки
                 отговаря      отговаряния- отговори
                 преговаря    преговаряния - преговори
                 проговаря    проговаряния
                 надума          надумвания - надумки
                 издума,         издумвания - издумки
                 наддума,       наддумвания -наддумки
                 одума           одумвания-   одумки
                 придума,       придумвания- придумки     
                 продума       продумавания
                 промълви     промълвявания

         1.   Имаме само две  съвпадения,  което означава, че  само в  два случая е логична употребата на глагола изрича. Освен това указанията могат да бъдат казани или съобщени, но -  предсказанията се изричат. - а също благослов и/или  истина. Човек  изрича предсказания. Човек  изрича благослов. Човек  изрича истината.
        2. От групата глаголи просто изречение може да образува глагол говори: Човек говори. Човекът говори.
                  В първия случай се съобщава за способността на човека да говори. Във втория случай се уточнява състоянието на подлога (човекът), намиращ се в процес на говорене: състояние-противоложно на състоянието при извършването на действието мълчене. Тези примери обясняват специфичната употреба на глагола говори, чийто най-пряк смисъл е -възпроизвежда много и разнообразни звуци, които могат да се групират в слова, с други думи: когато човек говори - той  казва (или изрича).
                  Така самоизявената логика на глаголите определя и тяхната употреба: "той казва", той ми каза"и т. н.;   но "той  говори празни приказки или безсмислици" - единствения случай на употреба на глагола говори в не-просто изречение.
      3. Примерите: "Човек говори. Човекът говори." - разкриват основанието за съществуването на пълен член (и то само в м.р.) и демонстрират начина по който се употребява.
      4.Лесен метод  за откриване на глаголи от друго спрежение -  веднага се откроява:  говорения.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #13 -: Май 18, 2012, 08:56:50 »


     всички деца около дъщеря ми обожават да си говорят на диалект, което мен ме "влудява". Нали "трябва" да говорят правилно! Дали всъщност те не следват своя естествен инстинкт да говорят на езика на дедите си?


    Според мен те просто следват примера на околните - начина на говорене, който чуват около себе си.
    Как могат да знаят какъв диалект са използвали далечните им предци?

    По същия начин човек от малък научава езика, който се използва от близките му.


    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Как определяте "България" и "българин"?
    За България
    Аэ съм 8 2292 Последна<br />публикация Декември 21, 2012, 19:00:47
    от LookingOverDHorizon
    Какво разбирате под "духовно израстване"? « 1 2 »
    Въпроси и отговори
    mengel 25 2021 Последна<br />публикация Май 07, 2012, 00:04:59
    от Harpi
    Изповед и от мен - относно "забранен" език
    Послания
    notlike 10 1192 Последна<br />публикация Октомври 17, 2011, 00:47:17
    от notlike
    Духовно "проследяване"
    Духовни учения
    Quantum 0 530 Последна<br />публикация Май 10, 2012, 13:00:14
    от Quantum
    Петиция "Спасете пеперудените деца!"
    Инициативи
    Sine Wave Zero 9 629 Последна<br />публикация Октомври 19, 2012, 22:23:17
    от Еlsha

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright