Духовно развитие

          

Страници:  1 ... 4 5 [6] 7   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Смъртта  (Прочетена 6699 пъти)
MouseMaiki
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 83


  • Град: Antarctica
  • Спазвам само законите на Вселената!

    WWW
    « Отговор #75 -: Март 20, 2013, 15:00:44 »

    Здравейте пак!

    Направих си труда да прочета тази тема, защото ме вълнува мнението ви за смъртта. Има интересни разсъждения. Ще си кажа и моето мнение с няколко думи: Не ме е страх от смъртта. Тя не е нещо, което се вижда, но се усеща - знаеш кога си на ръба. Това обаче е "край" на това тяло, на тази физиология, на това същество. Смъртта е начало на нов път. Когато си между живота и смъртта, колкото и да е странно страх няма. Или поне при мен нямаше.
    Духът продължава да живее. Може отново да се върне тук на Земята, дали защото не си е довършил мисята или защото трябва да поправи нещо, няма значение. Но може и да се поразходи тук - там. Зависи. Не одобрявам обаче хората, които умишлено търсят близост със смъртта. Играят си с огъня.
    Активен

    На тази Планета има само един ръководител - Природата! Научете се да я пазите, да се съобразявате с Нея, да я слушате и да й помагате!
    Този който я руши или само я използва ще си получи уроците от Нея!
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #76 -: Март 20, 2013, 16:13:18 »

    Цитат на: MouseMaiki
    Духът продължава да живее.
    Сигурна ли си, Маус, че това важи при всеки и при всякакви обстоятелства? 
    Цитат на: MouseMaiki
    Не одобрявам обаче хората, които умишлено търсят близост със смъртта. Играят си с огъня.
    Адреналина е наркотик Усмивчица
    Ако говориш за екстремистите, те не търсят смъртта, а вечен живот на ръба. По-кофти е, когато се осакатят безвързвратно.
    Неприятното е, че нерядко подлагат не само собствения си живот и здраве на риск, а и на други.
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Престолски
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 425

    « Отговор #77 -: Март 20, 2013, 16:57:11 »

       Вътрешния мир също е наркотик, с който ако човек
     прекали, се довежда до ленивост, мързел и нежелание
     за развитие - което си е равно на смърт по-стршна от
     физическата. Той не е по малко опасен от адреналина и
     също може да причини непоправими щети. И ако един
     бънджи скок ще свърши работа за 65000 думи и мисли,
     бих предпочел него пред тях.
         
     
       
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #78 -: Март 20, 2013, 17:15:39 »

    Цитат на: Житара
    Вътрешния мир също е наркотик, с който ако човек
     прекали, се довежда до ленивост, мързел и нежелание
     за развитие - което си е равно на смърт по-стршна от
     физическата.
    Вътрешния мир / баланс / хармония... е основна цел и стремеж на всеки жив организъм.
    Той няма дозировка, за да бъде предозиран. Постигайки го, даден човек (примерно), дава максимума от потенциала си, за да го сподели с околните. По този начин са се родили много шедьоври, във всички области на изкуството, които помним и до днес. Картини, музика и поезия, които сякаш ни... лекуват и ни правят по-добри хора, когато ги гледаме / четем / слушаме.
    Цитат на: Житара
    Той не е по малко опасен от адреналина и
     също може да причини непоправими щети.
    Нищо, което ни е дадено не е опасно, опасен е начина, по който го използваме.
    Отровата също звучи и се приема като много опасно нещо, но в определени дози и в правилния момент е животоспасяваща.
    Цитат на: Житара
    един
     бънджи скок ще свърши работа за 65000 думи и мисли,
     бих предпочел него пред тях.
    Така е. Същото нещо ти беше казано, относно протестите и ти се засегна.
    Не съм скачал с бънджи, макар, че имах възможност, преди известно време, от Аспаруховия мост. Признах си, че съм пил и ми казаха, че не е добра идея. Можех да скоча, даже безплатно, тъй като ми бяха познати, но ...ще бъда честен - хвана ме шубето.  
    Когато няма смисъл и шубето ми е с най-силен глас.
    Катерил скали, без екипировка, при особено рискови обстоятелства, но там имам цел - да се изкатеря, а и не гледам надолу.      
    Не си падам по екстремните изживявания.
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    Престолски
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 425

    « Отговор #79 -: Март 20, 2013, 18:47:52 »

       Слагаш всеки жив организъм в един кюп и разбирам че
    си вярваш но... Това  за което говориш е цел само на човек
    който иска да върви през живота баавно в комфорт и
    блаженство. С думите "всичко е така защото така трябва да
    бъде". Само че за да живее човек този живот се иска смелост
    и дързост, било то в мечтите си, било то в действията си,
    което само по себе си е нарушаване на баланса, на баланса на
    онова което е старо в теб и нямаш полза от него.
    Което понякога е доста дискофортно и антиблаженно, така да
    го кажа и да възможно е понякога неразбирането да
    предизвиква и шубе.

       Когато се закотвиш в посредствеността, приканваш в себе си
    енергията на посредствеността за всичко около теб. И мисля че
    дори ти, ако погледнеш назад, ще се видиш че всичко което си
    постигнал като развитие, си го постигнал когато си бил извън
    посредствеността.

       Всичкита тази музика и изкуство за което говориш, всички те
    са дело на хора достигнали до нивото си чрез преживяването на
     много тежка опитност. Която можем спокойно да се съгласим, че
    не е дело на посредствеността, блаженството и вътрешния мир.

       Днес млад мъж на марихуана, внезапно прозря, че всичката материя
    не е нещо повече от бавновибрираща енергия.
    Че всички сме едно съзнание преживяващо и опознаващо себе си
    субективно. Че няма такова чудо като смърт, че живота е само един
    сън и ние сме собствената си фантазия… Следва  Емил Чолаков с
    прогнозата за времето…
    « Последна редакция: Март 20, 2013, 20:06:25 от Житара » Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    еос
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 184


    « Отговор #80 -: Март 20, 2013, 19:37:23 »

    Изглежда са останали в главите ни запомнящи се фрази на Бил Хикс, Житара. Успешно си е предал посланията.

    Ето какво казва Согиал Ринпоче в "Тибетската книга за живота и смъртта"
    Цитат
    “Най-революционната идея на будизма е, че животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална основа на всички преживявания – създател на щастието и създател на страданието, създател на това, което наричаме живот, и това, което наричаме смърт.

       Умът има много аспекти, но два от тях изпъкват особено силно. Първият е обикновеният ум, наричан на тибетски сем. И така сем е умът, който мисли, крои планове, желае, манипулира, който избухва в гняв, който създава и  се потапя във вълни от отрицателни емоции и мисли...Обикновеният ум е непрекъснато променяща се и неизбежна плячка за външните влияния, за навиците и условностите; учителите го сравняват с пламък на запалена свещ, поставена на прага на пътната врата. Той е уязвим за всички ветрове според обстоятелствата.

       Погледнат от един ъгъл сем е трепкащ, непостоянен, вкопчващ се и непрекъснато интересуващ се от чуждите работи, а енергията му се изразходва, за да проектира себе си навън. ... Погледнат от друг ъгъл обаче, обикновеният ум притежава една фалшива стабилност – удобна самозащитна инерция, подобно на камък спокойствие, съставено от вкоренени навици.

        Освен това съществува и същинската природа на ума, неговата най-съкровена същност, която е неподвластна на смъртта и промените. Понастоящем тя е скрита в собствения ни ум – в нашия сем, обвита и обгърната от потока на нашите мисли и чувства. ...в момент на вдъхновение, можем да зърнем природата на ума. Това “зърване” може да е различно по дълбочина и продължителност, но при всички случаи ще ни донесе известно просветление, разбиране и свобода. Това е така, защото природата на ума е самият корен на разбирането. На тибетски ние наричаме това Ригпа - първично, чисто и непроменящо се осъзнаване, което в същото време е интелигентно, осведомено, лъчисто и винаги будно.”
    Активен

    entire ocean in a drop
    Престолски
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 425

    « Отговор #81 -: Март 20, 2013, 20:25:24 »

    Изглежда са останали в главите ни запомнящи се фрази на Бил Хикс, Житара. Успешно си е предал посланията.

      Един от любимите ми е, просто е неповторим в
    начина си на представяне на реалността. Но дори
    и той, въпреки всичко което е дал осъзнал и преживял,
    почина, при това от рак. Преди често публикувах неговия
    хумор в "малка порция смях" незнам до колко обаче е останал
    разбран. И като е тръгнало на вълна Тибет:

    СМЪРТТА: ИЗКУСТВОТО НА УМИРАНЕТО

    Проблемът за смъртта или изкуството на умирането: Това е нещо, което всички сериозно заболели хора трябва неизбежно да приемат, и за което радващите се на добро здраве трябва да се подготвят посредством правилно мислене и разумно предвиждане. Мрачното отношение на мнозинството хора към темата за смъртта и отказът им да я разглеждат, когато са в добро здравословно състояние, трябва да се променят и съзнателно да се поправят. Христос е показал правилното отношение на Своите ученици, когато е засягал Своето идване и непосредствена кончина в ръцете на враговете Му. Той укорявал учениците си, когато те проявявали тъга, подсещайки ги, че Той, казано на окултен език, се „възвръща към Монадата". Обикновените хора и намиращите се преди етапа на посветен от трета степен се „възвръщат към душата". Страхът и помрачението, породени от темата за смъртта, и нежеланието да се посрещне тя с разбиране се дължат на начина, по който хората наблягат на физическото тяло, и на лекотата, с която те се отъждествяват с него. Те се основават също на присъщия страх от самотата и от загубата на познатото. Но самотата, която възниква след смъртта, когато човек открие, че не притежава физически носител, е нищо в сравнение със самотата на раждането. При раждане човек се оказва в нова обстановка и е поставен в тяло, което в началото е напълно неспособно да се грижи за себе си или да установи разумен контакт със заобикалящите обстоятелства в продължение на продължителен период от време. Човек се въплъщава без никакъв спомен за самоличността или за смисъла, който представлява за него, на групата въплътени души, с която той е свързан. Тази самота изчезва постепенно едва когато той установи свои личностни връзки, открие тези, които са подходящи за него, и накрая събере около себе си онези, които нарича свои приятели. След смъртта това не е така, защото човек открива от другата страна на воала своите познати, които са били свързани с него по време на живота на физическото поле, и никога не е самотен по начин, по който хората разбират това. Той съзнава също и онези, които са все още във физически тела; той може да ги види, да се настрои към емоциите им и към мисленето им, защото физическият мозък (който вече не съществува) не му пречи. Ако хората само знаеха малко повече, то биха се опасявали от раждането, а не от смъртта, защото раждането установява душата в истинския затвор, а физическата смърт е само първата стъпка към освобождението.

    -Посланията на Тибетеца – 2 част
    « Последна редакция: Март 20, 2013, 20:56:46 от Житара » Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    nausea
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 7


    silent enigma

    « Отговор #82 -: Март 21, 2013, 14:14:58 »

    Когато човек преживее смърттазапочва да обича живота и става по-добър човек. Дори и да не е бил вярващ започва да вярва в господ и задгробния живот и като цяло израства духовно.
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #83 -: Март 21, 2013, 16:01:58 »

    Когато човек преживее смърттазапочва да обича живота и става по-добър човек. Дори и да не е бил вярващ започва да вярва в господ и задгробния живот и като цяло израства духовно.
    Истина е!
    Понякога си мисля че цялото човечество
    ако преживее такъв шок -едва тогава може
    да се говори за глобална промяна на
    реалността ни.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    MouseMaiki
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 83


  • Град: Antarctica
  • Спазвам само законите на Вселената!

    WWW
    « Отговор #84 -: Март 21, 2013, 16:12:06 »

    Когато човек преживее смърттазапочва да обича живота и става по-добър човек. Дори и да не е бил вярващ започва да вярва в господ и задгробния живот и като цяло израства духовно.
    Истина е!
    Понякога си мисля че цялото човечество
    ако преживее такъв шок -едва тогава може
    да се говори за глобална промяна на
    реалността ни.
    Мммдам. Много точно казано!
    Активен

    На тази Планета има само един ръководител - Природата! Научете се да я пазите, да се съобразявате с Нея, да я слушате и да й помагате!
    Този който я руши или само я използва ще си получи уроците от Нея!
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #85 -: Март 21, 2013, 19:25:56 »

    Цитат на: Житара
    Слагаш всеки жив организъм в един кюп
    Разбира се. В това число и Земята и Вселената.
    Цитат на: Житара
    разбирам че
    си вярваш но...
    Вярата и религията ги оставям на незнаещите. Аз също разбирам, че ти се оповаваш основно на тях, но аз предпочитам познанието.
    Иначе казано - аз не вярвам и не се надявам, а знам или предполагам.
    Отчитам фактите Намигване
    Цитат на: Житара
    Това  за което говориш е цел само на човек
    Баланса, хармонията и мира са цел на всяка една клетка, която ни изгражда нас, Земята... Вселената. Това е основния и единствен стремеж на всяко едно явление, процес и движение, които се случват.
    Това, което се среща само при човека е друго и се нарича - глупост. Мъдрост има в природата, но глупост не. Добро има, но зло не.
    Злото и глупостта съществуват само при хората и са взаимосвързани.
    Глупостта е тази, която тегли наобратно към разрухата и дисбаланса. Глупостта се заражда в човешкия ум и му създава миражи, като го убеждава във високата им стойност. Внушава му, че трябва да ги постигне на всяка цена и не трябва да се спира пред нищо.
    Съответно, сега, с днешна дата, сме свидетели на резултатите от човешката глупост. Изсечени гори, замърсен въздух, глад, болести, конфликти и т.н. Все дела на амбициозни, дейни хора, вярващи в своите миражи и филми.
    Глупостта се поражда в нарушаването на вътрешния баланс, с който се ражда всеки. Отказвайки да го постигне отново, този баланс, човека предпочита да се изтезава, но да си внушава, че прави нещо и че това е много значимо (гореспоменатите миражи). Да, но си причинява само болка и дискомфорт, виждайки, че единствените резултати от неговите усилия са още повече болка и повече трудности да се приеме и да приеме околните или по друг начин казано  - да бъде в мир със себе си и с околните.
    Накратко - чиста проба мазохизъм.
    Припряността и бързането никога не са довели до нещо добро.
    А човек, който
    Цитат на: Житара
    който иска да върви през живота баавно в комфорт и
    блаженство.
    Е човек, който много добре знае как да постигне максимума, с минимум усилия. Бавно, без да бърза, като водата Усмивчица Търпението е много труден и важен урок, без който останалите са непосилни за усвояване Намигване
    Цитат на: Житара
    "всичко е така защото така трябва да
    бъде".
    Приемането пък е от най-тежките и трудни за учене уроци. Усмивчица За целта се налага, човек да падне на дъното, след което да намери сили да се изправи.
    Не бъркай приемането с нехайството (забелязвам, че точно това правиш). Нехайство е, ако например другарите ти се опитват да се справят с проблем, който те късае и теб и близките ти, а ти си плацикаш краката в леген с топла вода, смятайки, че така си по-полезен.
    А приемане е съвсем друго. Това е силата, която помага на човек да приеме нещата, които не може да промени. Мобе би ще е изненада за някои (за теб ясно), но това е същата тази сила, която му помага да промени нещата, които може. Една и съща сила ни помага да приемаме нещата, които не можем да променим и да променяме нещата, които можем. Мъдростта, от своя страна е тази, която ни помага да правим разлика между двете Усмивчица
    Липсата на мъдрост и заемането на нейното място от глупостта, е основната предпоставка за всички болести на човечеството и планетата... и целия този очевиден дисбаланс.
    Човек, воден от глупостта, обикновено, освен безхаберен и немарлив, е алчен, неблагодарен и тесногръд.
    Например, такъв човек ако хване златната рибка, ще се наслушаме на идиотщини от рода на "такава и такава къща, такава и такава кола, такава за жена" и т.н. Никога няма да си пожелае сила и мъдрост Усмивчица
    А без тях, каквото и друго да си пожелае човек, то ще бъде само товар за него.

    Цитат на: Житара
    за да живее човек този живот се иска смелост
    Това, което влагаш в "смелост", май няма много общо с това, което съдържа тази хубава дума. Усмивчица

    Цитат на: Житара
    и дързост, било то в мечтите си, било то в действията си,
    което само по себе си е нарушаване на баланса, на баланса на
    онова което е старо в теб и нямаш полза от него.
    Разбирам, но май говориш за безочие и несъобразяване с фактите.
    Може и да се бъркам, но изхождам от факти и реални примери в поведението ти, които по никакъв начин не мога да нарека смели, дръзки или достойно за уважение. Предпочитам да не изпадам в подробности, а надявам се и ти да не държиш.
    Разбираш ли - когато аз ..."проповядвам" нещо, то се старая да давам личен пример, докато при теб, а и повечето е на християнската система "Слушай ме какво ти говоря, не ме гледай какво правя".
    Винаги бих се вслушал във всяка дума. Дори скоро оставих едно 10 годишно момиченце да ме поучава, та аз и въпроси задавах - как е правилно, кой е верния път и т.н. Винаги се вслушвам в думи, но най-много се вслушвам в дела.
    Цитат на: Житара
    възможно е понякога неразбирането да
    предизвиква и шубе.
    Възможно е. Относно това съм склонен да ти повярвам. Страха е хубаво нещо, но пие енергията на страхуващия се. Енергия и сили, които може да използва за добро, за да се усмихне или да усмихне друг.

    Цитат на: Житара
    Когато се закотвиш в посредствеността, приканваш в себе си
    енергията на посредствеността за всичко около теб.
    Няма невъзможни неща, друже. Не може вечно да е така. Явно просто трябва да преминеш през този етап, знам ли.  

    Цитат на: Житара
    дори ти, ако погледнеш назад, ще се видиш че всичко което си
    постигнал като развитие, си го постигнал когато си бил извън
    посредствеността.
    Искаш ли за по-добра разбираемост, да се оповаваме на определенията, дадени в wiki или който и да било речник, за даден термин и неговото значение. Изглежда това, което смяташ за посредственост е в тотален разрив с реалния смисъл на понятието. Ще ти дам един пример за посредствен човек. Човек, който работи на пълен работен ден като портиер, а останалото време прекарва пред телевизора, в леглото, на масата или в кенефа. Нищо не го вълнува, нищо не го интересува, в нищо не вярва. Т.нар. "Коридор на оцеляването."
    Ето тук една много добра статия на Сашо Ненов със заглавие "Активната посредственост": Хем забавна, хем образователна.
       Добре е да сме активни. Да отстояваме правата си, да се борим за тях, да постигаме целите си, да информираме околните и да им отваряме очите за това, що е добро и що е зло, правилно и грешно, морално и неморално…

    Активната посредственост обаче не спи – тя бди зад всеки ъгъл, зад всеки храст, ден и нощ тя е на своя пост и активно печели все повече заблудени души на своя страна, като ги поглъща в себе си, храносмила ги и те се вливат в нея като част от безформената маса на глупостта.

    Не, Активната посредственост не се крие – затова я наричат активна. Тя всеки ден се показва по телевизията, гостува в предавания, дава си мнението по всякакви въпроси, пише статии, пише книги, организира събрания, митинги, шествия, преподава в университетите, плуе в парламента, кандидатира се за всякакви постове по всяко време. Тя е като Анонимните – можете да я срещнете в лицето на продавача за вестници, учителя на детето си, колегата в офиса, дори и на вашия собствен работодател. А може би ще я срещнете и във вашето лице?

    Активната посредственост не търпи възражения. Тя няма сериозен интелектуален багаж, не блести с висок коефициент на интелигентност, но за сметка на това, подобно на индиго, тя тиражира дезинформация с такава скорост, че светлината започва да се срамува със своята жалка светлинна скорост.

    Активната посредственост вярва в глупости толкова силно, колкото в собственото си съществуване – линии в небето, от които ни пръскат с химикали, отвличания от извънземни, бутилки вода, които променят нейната структура и я правят равна на божествената напитка Амрита, вярва, че политиците са Рептили или друга форма на извънземна цивилизация, вярва, че лампата й от хималайска сол променя нещо в жалкото й ежедневие. На тази мила активистка дължим затъпяването на и без това лесно податливото на манипулации общество, което, подлъгано от високите технологии, вече не използва собствения си интелект за нещо повече от генериране на поредния гениален фейсбук или туитър статус, чиято цел е просто събиране на лайкове – нищо повече. АП дава на закърнелите мозъци това, от което те се нуждаят – възможност повече да не мислят, а да отразяват вече сдъвканата й инфорамция. Така обществото, ставайки част от Активната посредственост, спокойно може да си отдъхне, защото няма да има нужда да мисли, разсъждава, да поема отговорнсоти и да прави каквото и да било, защото това, което трябва да каже или мисли, ще му бъде предоставено наготово от нея, неговата активна приятелка.

    Единственият начин да се борим с активната посредственост ,заела всички кътчета на обществото ни, е просто да започнем да мислим.

    И тук, някой мод. може да реши отново, че това изречение, приканващо към мисъл в действието, нарушава грубо твоята личност и да лепне едно предупреждение и на г-н Ненов Ухилен , но... мамка му, не мога да оставя нещата по инерция. Трябва да има някакво развитие, някакво катерене, напредване... защото иначе кел файда. Единственото, което правя е да помагам с каквото мога. Ако се намери някой да ми помага на мен, да ме поправя, коригира, да ме подиграва (аргументирано), да ми показва слабите места, пък дори и да е като ме удря, да ми показва нещата, върху които трябва да работя, няма да има по-щастлив човек от мен.
    Пък нека ми говори малко по-покровителствено, няма да ме е срам от това.


    Цитат на: Житара
      Всичкита тази музика и изкуство за което говориш, всички те
    са дело на хора достигнали до нивото си чрез преживяването на
     много тежка опитност. Която можем спокойно да се съгласим, че
    не е дело на посредствеността, блаженството и вътрешния мир.
    Преди която е запетайка, а не точка, друже. Много често правиш тази грешка и за това ти обръщам внимание - слагаш точка и се накъсва изречението и смисъла, а това създава трудности у четящите, каквито предполагам има.
    Относно репликата ти - житарче... как да ти кажа? Как да ти го кажа така, че да не изглежда, че ти нарушавам грубо личността или имам нещо против нея.
    Всичката тази музика и изкуство, за което говоря, приятелю, с които съм се запознал през краткия си земен път, няма как да си ги представиш дори. Демек - няма как да знаеш тази музика и изкуство, за което говоря, а за това, с което ти си се запознал, което предполагам е твърде оскъдно, като количество. Предположението ми се основава на наблюдения. Няма как да повярвам, че един човек е чел, при положение, че трудно пише. Относно художниците не помня да си се дънил, но не е ставало на въпрос, предполагам. Другото, което е -  невъзможно е да взема насериозно мнението на човек, който бърка името на най-голямата оперна певица на последните 4 десетилетия, претендирайки, че й е фен.
    И изкуството не е дело на хора чрез тежка опитност, друже. Това е все едно да кажем, че заваряването е дело на хора с разкъсани кармични връзки. Кои са хората на изкуството, с чиито житиета и тежки опитности си се запознал?
    Към теб и към всички, отново - когато пишете, замисляйте се.  Дайте да се опитаме да ги понамалим тия общи приказки, които реално нищо не казват. Ако някой нещо не разбира от моите реплики, нека просто попита за уточнение и изяснение или да поиска да съм по-изчерпателен. По никакъв начин няма да ми наруши личността, гарантирам. Още по-малко пък грубо Ухилен
    Питайте, търсете, ровете, мислете, четете и ...пишете. Стремежа към познание е едно от рождените ни права, което никой не може да ни отнеме. Именно когато се самообразова човек, разбира колко е бил лъган.

    Цитат на: nausea
    Когато човек преживее смърттазапочва да обича живота и става по-добър човек. Дори и да не е бил вярващ започва да вярва в господ и задгробния живот и като цяло израства духовно.
    Под преживяване на смъртта, предполагам се има предвид емоционално преживяване... кома или някаква друга... "близка среща".
    Майкъл Нютън даже беше казал, че след регресивната хипноза, на която подлага ...пациентите си се забелязва подобен ефект.
    Цитат на: Странник
    цялото човечество
    ако преживее такъв шок -едва тогава може
    да се говори за глобална промяна на
    реалността ни.
    Глобална промяна, но към добро ли, към лошо ли? То промяна ясно, че ще има, при подобни обстоятелства.
    Еволюцията на съзнанието е нещо, което ще отнеме много време.
    Една пандемия, серия от природни катаклизми или мащабна война, според мен ще ускорят много процеса, макар че ще намалят населението.
    Баба Вангелия беше казала, че мъката ще обедини българите и ще ги направи единни - единственото, което им липсвало за да са велика сила.
    Цитат на: MauseMaiki
    Мммдам. Много точно казано!
    Маус, кажи нещо де. Да, вика, много точно казано. Ухилен
    А и... не се сърди, съси, но така и така съм на вълна градивна критика и сега ще те градивнокритикувам... не само теб де.
    Хора, правете разлика между "Съгласен съм" и "Много точно казано", както и между "Не съм съгласен" и "Пълни глупости, не е вярно".
    Защото сега ако те попитам "защо смяташ, че е точно казано, аз смятам, че е неточно" и ще стане класика Ухилен
    Иначе аз също съм склонен да се съглася, макар че познавам само 3-4 човека, "върнали се от оня свят". Аз, лично за себе си като опит, мога да кажа, че съм преживявал смъртта на емоционално ниво два пъти. Имам предвид, че два пъти в живота си съм бил сигурен, че ще се мре.
    Не съм изпадал в кома, нито съм бил болен в болница, но емоционално, смея да кажа, че я преживях.
    Би ми било много интересно, ако някой от вас разкаже някаква история за неговите "заигравки с нейно величество".
    « Последна редакция: Март 21, 2013, 19:48:31 от вожда » Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    MouseMaiki
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 83


  • Град: Antarctica
  • Спазвам само законите на Вселената!

    WWW
    « Отговор #86 -: Март 21, 2013, 20:27:10 »

    Когато се "заиграваш" усещането за близостта на смъртта е съвсем различно от това да ти дойде изведнъж и без да очакваш. Емоционалната смърт пък още повече!
    Вожде изприказва сума приказки за нещо, което първо за всеки е индивидуално и второ говориш ми за баланс - един абсолютно балансиран човек, който си живее спокойно също може да срещне смъртта.
    Някои народи го наричат карма.
    Както Странничето казва, когато се върнеш, много повече цениш живота и изобщо добродетелите. Ако човечеството глобално можеше да усети близостта на смъртта, действително нямаше да живеем в такава реалност. Аз съм се съгласила, това е точно казано и това е моята гледна точка! Ако не ти харесва имаш право да кажеш защо. Не се хващай за думата, изглежда твърде ниско за нивото ти да се хващаш за нещо толкова дребно.
    Ще бъда честна - исказванията, които едва ли не, не търпят критика изобщо не са ми по вкуса и затова ти отговарям. Не обичам и срещу мен да има някой, който не търпи такава.
    Не съм съгласна да "приемам" някакви си обстоятелсва и да им се предавам. Както не съм се предавала в случаите когато знам, че краят е близо - имам няколко такива моменти в живота си и не им се предадох, а се научих от тях - борих се и съм щастлива, че съм успяла да премина тези граници, да се върна и да продължа живота си учейки се.
    Смъртта може да бъде победена само със силното желание за живот, упование на духовен учител, на себе си и особено ако има предупреждение за пристигането й /има и такова/ да предвидиш ходовете й. Има начини и да се защитиш от нея, стига да искаш.
    Активен

    На тази Планета има само един ръководител - Природата! Научете се да я пазите, да се съобразявате с Нея, да я слушате и да й помагате!
    Този който я руши или само я използва ще си получи уроците от Нея!
    вожда
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 403


    I.F.Y

    « Отговор #87 -: Март 21, 2013, 20:51:27 »

    Цитат на: MouseMaiki
    Когато се "заиграваш" усещането за близостта на смъртта е съвсем различно от това да ти дойде изведнъж и без да очакваш. Емоционалната смърт пък още повече!
    Сигурно е така, нямам идея. Ами за емоционалната смърт има два-три начина, посредством които може да се предизвика, но по-добре да не ги оповестявам тука, тъй като не е много добра идея.
    Цитат на: MouseMaiki
    Вожде изприказва сума приказки за нещо, което първо за всеки е индивидуално
    Кое е индивидуално, мауси, кажи и ще помисля върху това, което съм казал, но така както си ми поднесла обвинението, няма начин да те разбера.

    Цитат на: MouseMaiki
    второ говориш ми за баланс - един абсолютно балансиран човек, който си живее спокойно също може да срещне смъртта.
    Някои народи го наричат карма.
    Разбира се! Единственото сигурно нещо в живота е смъртта, но тя не е признак за дисбаланс.
    Цитат на: MouseMaiki
    Както Странничето казва, когато се върнеш, много повече цениш живота и изобщо добродетелите.
    Това май беше nausea.
    Цитат на: MouseMaiki
    Ако човечеството глобално можеше да усети близостта на смъртта, действително нямаше да живеем в такава реалност.

    Ами, виж, това са твърдения от общ характер, които намирам за излишни, в интерес на истината.
    Все едно да кажа, че ако падне ядрена бомба, света няма да е същия вече... или ако слънцето угасне - ще стане тъмно. Иначе е така, да, безспорно, но... 
    Цитат на: MouseMaiki
    Аз съм се съгласила, това е точно казано и това е моята гледна точка! Ако не ти харесва имаш право да кажеш защо. Не се хващай за думата, изглежда твърде ниско за нивото ти да се хващаш за нещо толкова дребно.

    Е, не де!
    Задай конкретен въпрос. Как от така написан коментар изобщо да разбера за какво става дума? Каква дума, каква гледна точка, цитирай репликата, която коментираш. Иначе радвам се, че смяташ нивото ми за високо. Макар и да не съм съгласен, това говори добре за теб.
    Цитат на: MouseMaiki
    Ще бъда честна - исказванията, които едва ли не, не търпят критика изобщо не са ми по вкуса и затова ти отговарям. Не обичам и срещу мен да има някой, който не търпи такава.

    Естествено!
    Цитат на: MouseMaiki
    Не съм съгласна да "приемам" някакви си обстоятелсва и да им се предавам. Както не съм се предавала в случаите когато знам, че краят е близо - имам няколко такива моменти в живота си и не им се предадох, а се научих от тях - борих се и съм щастлива, че съм успяла да премина тези граници, да се върна и да продължа живота си учейки се.

    Добре, това звучи прекрасно, но явно не искаш да разкажеш повече. Лошо няма. Поздравления за начините, по които си успяла да се справиш, каквито и да са те.
    Цитат на: MouseMaiki
    Смъртта може да бъде победена само със силното желание за живот, упование на духовен учител, на себе си и особено ако има предупреждение за пристигането й /има и такова/ да предвидиш ходовете й. Има начини и да се защитиш от нея, стига да искаш.

    Вероятно е така, но ...то няма да е победа над смъртта, а отлагане. Макар, че... ако някой успее да я разбере и опознае, ще си е жива победа, като се замисля. Тука има материал.
    Активен

    Някои неща се променят, други никога не се променят.
    Ахо!
    ,___,  
    [O,o]
    /)__)  
    -”–”-
    MouseMaiki
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 83


  • Град: Antarctica
  • Спазвам само законите на Вселената!

    WWW
    « Отговор #88 -: Март 21, 2013, 21:02:49 »


    Цитат на: MouseMaiki
    Смъртта може да бъде победена само със силното желание за живот, упование на духовен учител, на себе си и особено ако има предупреждение за пристигането й /има и такова/ да предвидиш ходовете й. Има начини и да се защитиш от нея, стига да искаш.

    Вероятно е така, но ...то няма да е победа над смъртта, а отлагане. Макар, че... ако някой успее да я разбере и опознае, ще си е жива победа, като се замисля. Тука има материал.

    Не случайно го казвам.


    Цитат на: MouseMaiki
    Ако човечеството глобално можеше да усети близостта на смъртта, действително нямаше да живеем в такава реалност.

    Ами, виж, това са твърдения от общ характер, които намирам за излишни, в интерес на истината.
    Все едно да кажа, че ако падне ядрена бомба, света няма да е същия вече... или ако слънцето угасне - ще стане тъмно. Иначе е така, да, безспорно, но...

    Ще ти дам конкретен пример - виж Япония, за която толкова дълго спорихме. Как живеят те, знаейки, че всеки един момент Земята може да ги изненада...
    Колко кражби има по време на бедствието - НУЛА!
    За разказите във връзка със срещите ми ще говоря, но друг път. Не смятам, че са за атракция, това са неща, които не всеки би могъл да разбере.
    « Последна редакция: Март 21, 2013, 22:06:02 от Модератор » Активен

    На тази Планета има само един ръководител - Природата! Научете се да я пазите, да се съобразявате с Нея, да я слушате и да й помагате!
    Този който я руши или само я използва ще си получи уроците от Нея!
    Престолски
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 425

    « Отговор #89 -: Март 21, 2013, 21:07:23 »

      Гледам че си ми обърнал специално внимание, за
    което съм благодарен.
      Не видях някъде да твърдя че това което пиша е 100
    процента истина... Пиша, който е съгласен-съгласен,
    който не е-не е. Ще ти кажа и за това което твърдиш че
    припознаваш в мен, то е точно онова което виждаш в огледалото
    когато застанеш пред него... Но вместо да си искрен със себе
    си и да си го признаеш, да поработиш в някакв насока за да го
    преработиш и надживееш, предпочиташ да го прехвърляш на
    другите, което е точно тази смърт за която писах по-нагоре.
    Точно тази ленивост и нежелание за развитие, които описах. И
    приятелю, не ме разбирай погрешно, желая ти само доброто, но
    когато ти сам не желаеш да го постигнеш, няма сила във
    вселената която да го разкрие за теб. Постовете ти ще
    продължат да са такива като този който коментирам и край
    няма да има. Ако не на мен, ще си харесаш някой друг на
    който да прехвърляш, недостатъците си та по добре да съм
    аз, поне мога да ти нося Усмивчица

       Ще ти разкажа за една случка от живота на Ганди,
    по спомен: Дете обичало да хапва захар, често прекалявло
    и майка му се притеснила за него, не я слушало когато му
    казвала да не яде толкова  много. Решила жената да го
    заведе при Ганди, защото той за него бил силен авторитет
    и щяло да го послуша. Отишли, но Ганди ги отпратил като им
    казал да се върнат след три седмици. На четвъртата седмица
    се появили и Ганди казал на детето:
    -Не яж толкова много захар!
    Жената се възмутила, попитала:
    -Ганди защо не направи това още в началото, защо трябваше
    да идваме два пъти?
    Ганди отговорил:
    -Защото госпожо, когато дойдохте първият път, самия аз
    все още ядях захар.
    Оставам на теб да разгадаеш посланието.

    Сега за мен нещо тук не е ясно, знаеш или предполагаш?!
    Кое от двете е?  Санги, Санги, кога ще спреш да залагаш
    словесни капани и сам да падаш в тях?

    Бях в малките класове когато за пръв път бях на косъм, заедно с баща ми и роднини
    отидохме до реката, ловяха раци, после поплуваха. И си седях на брега там и си мислех
    „значи за тях може, за мен не“. В следващия момент вече бях под вода, нищо не се
    виждаше, първо ми беше супер спокойно, после се панирах, след това ми стана мъчно
    за нашите. По някое време се блъснах в някакъв човек който ме извади и всъщност
    той ми спаси живота тогава. После като си говорехме казаха, че никой не е бил видял,
    че съм скочил във водата. Тогава не знаех какво е това смърт имам предвид, изобщо не я
    мислих? Нямах съставено понятие в главата си. Просто приех нещата такива каквито са в
    момента и това е то, нито можех да плувам нито да се боря, махах там с крака, ръце, ама
    какво от това.

    « Последна редакция: Март 21, 2013, 21:27:22 от Житара » Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    Страници:  1 ... 4 5 [6] 7   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Изживявания на прага на смъртта
    Духовни учения
    delfin 1 1265 Последна<br />публикация Юни 20, 2009, 09:50:07
    от delfin
    Преживявания близки до смъртта
    Необичайни преживявания
    DArkAngel 11 4046 Последна<br />публикация Юни 20, 2012, 19:00:21
    от един човек 7777
    Отвъд , какво става след смъртта ?
    Видео клипове
    Amaranth 0 2161 Последна<br />публикация Ноември 13, 2010, 04:51:39
    от Amaranth
    Видях смъртта по време на молитва « 1 2 »
    Необичайни преживявания
    Sita 21 2730 Последна<br />публикация Март 15, 2013, 07:41:50
    от вожда
    Същността в кръговрата на живота и смъртта
    Великият преход
    Търсач 0 1297 Последна<br />публикация Януари 24, 2012, 22:31:32
    от Търсач

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright