Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3 4 ... 7   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Смъртта  (Прочетена 6701 пъти)
shining_star
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 733

« Отговор #15 -: Септември 04, 2010, 14:31:32 »

Аз съм за бърза и безболезнена смърт за всеки.
не виждам мъката, която предхожда умирането, с какво допринася за развитието на човека
да гледаш как човека с години се мъчи, и не можеш да помогнеш с нищо
най-много да ти кажат, че сам се е докарал дотам...но и това не помага с нищо...не може мъката да произведе нещо добро в бъдеще време...върбата не може да роди грозде...и плода на мъката, е пак мъка...така го виждам, може и да е ограничено...
Активен
psyhea
Гост
« Отговор #16 -: Септември 04, 2010, 14:52:12 »


По-добре да бъде преживяно и достигнато някакво духовно извисяване, пречистване, пък било и то с физически болки, отколкото да се остави за по-нататък. Аз съм на принципа- да свършим каквото можем (дори и да ни е неудобно) по по-бързата процедура, няма какво да се протакме във времето повече отколкото ни е необходимо.

Добре, че природата си знае работата и за разлика от нас знае, кое ни е необходимо и кое- не.

Хм...първо изобщо не приемам,че някой друг(пък било то и "природата")може да знае по-добре от самата мен кое ми е необходимо и кое не!
И второ...това,че някой умира в мъки,не виждам по какъв начин може да го извиси,а камо ли пък самото страдание да е нужно дотолкова,че да избереш да го преживееш СЕГА,само понеже си УБЕДЕН( а именно в това е ключът),че то рано или късно неизбежно ти предстои...
Подобно виждане на нещата за мен са си чиста проба примиренческо поведение и абдикиране от отговорност за собствената еволюция...
Активен
praiseyou
Гост
« Отговор #17 -: Септември 04, 2010, 15:41:17 »

 Смърта не е страшна като процес, поне винаги като съм се срещал с нея, чак след 20 минути съм осъзнавал, че съм щял да умра. Тя идва толкова бързо, че най вероятно става като в книгите на Тери Пратчет където когато някой умре и още някакво време продължава да си изпълнява задачите защото просто не е разбрал че е умрял.
 Най-вероятно е гадно да умираш от бавна и мъчителна смърт,  но като се замисля ние всички така си умираме Усмивчица Бавно по 50-60-70-80 години Усмивчица Иначе аз не смятам че може да се каже дали е положителен или отрицателен процес, защото си е естествен процес. Смятам че не трябва да се притесняваме от това че ще умрем и да се  натоварваме заради това или пък да размишляваме кога точно ще стане. Важното е да се грижиме за тялото и душата си, пък когато стане, стане.
 Психеа, не смятам че ти можеш са заповядваш на природата защото телата ни са със Земен (природен) произход и вървят в определен от Природата цикъл. В смисъл вероятно може да бъде забавена смърта, но не може да бъде избегната. Което не е нещо кой знае колко лошо нито пък добро Усмивчица Естествено може да бъде предизвикана по рано, но това си е чиста загуба на ресурси и потенциал.
 
Активен
Еруин
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 427


  • Град: Варна
  • « Отговор #18 -: Септември 04, 2010, 15:53:07 »

    може и да е ограничено...
    може пък и да не е!



    Хм...първо изобщо не приемам,че някой друг(пък било то и "природата")може да знае по-добре от самата мен кое ми е необходимо и кое не!
    Ти си част от природата. Не знам, как може ти да знаеш, кое е добре за теб, а тя да не знае, като сте така свързани.  Хммм
    Подобно виждане на нещата за мен са си чиста проба примиренческо поведение и абдикиране от отговорност за собствената еволюция...
    Не става дума за примиренческо поведение, става дума за купчина неразбираеми и невидими (в повечето случаи за нас хората ) закони, по които всичко в света се случва.
    Ако си болен- има причина - или е в теб причината или в нещо около теб. Болестта ти показва, че нещо не е наред и ти показва, че имаш да се поправиш и да се хармонизираш. Ако не си разбрал, че бъркаш, как ще се поправиш?

    Ако трябва да си болен, значи има нещо, което е важно да промениш- ако успееш да го промениш или поне да разбереш, че си сгрешил, пак си една крачка напред.
    Да, хубаво е всички да умираме спокойни и в удобен за нас момент - без мъка. Това би значело (предполагам), че сме успели достатъчно да се хармонизираме и сме се научили да живеем както трябва. Но когато трябва да има мъка е по-добре да я има - тя задвижва важни процеси. Може би понякога хората страдат преди да умрат, защото им се дава шанс да се променят или да променят околните?
    За човек привързан към материалното може да е доста по-добра да страда докато е жив, а по-късно заради това страдание по-лесно да се отдели душата му от земното. Вярвам, че всяка мъка е индикатор, че трябва да се изменим към по-добро.

    (не твърдя, че съм права, няма как да твърдя, като тези неща са твърде неясни за мен, но вярвам, че съм на прав път  Веселяк)  
    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    psyhea
    Гост
    « Отговор #19 -: Септември 04, 2010, 16:21:56 »

    Еруин,

    Ти си част от природата. Не знам, как може ти да знаеш, кое е добре за теб, а тя да не знае, като сте така свързани.  Хммм


    Именно!Аз съм фрактал!Част от цялото!Аз съм съзнание,което също е част от общото съзнание!Но ти която също си част от това общо(наричай го природа,или както там ти харесва,смисълът е един обаче),знаеш ли кое е най-добре за мен?Не!И няма как да знаеш.Нито ти,пък някой друг..
    Това го знае само моето съзнание.Или с други думи,аз


    Не става дума за примиренческо поведение, става дума за купчина неразбираеми и невидими (в повечето случаи за нас хората ) закони, по които всичко в света се случва.
    Ако си болен- има причина - или е в теб причината или в нещо около теб. Болестта ти показва, че нещо не е наред и ти показва, че имаш да се поправиш и да се хармонизираш. Ако не си разбрал, че бъркаш, как ще се поправиш?

    Ако трябва да си болен, значи има нещо, което е важно да промениш- ако успееш да го промениш или поне да разбереш, че си сгрешил, пак си една крачка напред.
    Да, хубаво е всички да умираме спокойни и в удобен за нас момент - без мъка. Това би значело (предполагам), че сме успели достатъчно да се хармонизираме и сме се научили да живеем както трябва. Но когато трябва да има мъка е по-добре да я има - тя задвижва важни процеси. Може би понякога хората страдат преди да умрат, защото им се дава шанс да се променят или да променят околните?
    За човек привързан към материалното може да е доста по-добра да страда докато е жив, а по-късно заради това страдание по-лесно да се отдели душата му от земното. Вярвам, че всяка мъка е индикатор, че трябва да се изменим към по-добро.

    (не твърдя, че съм права, няма как да твърдя, като тези неща са твърде неясни за мен, но вярвам, че съм на прав път  Веселяк)  

    .........Хм..Ма ти май наистина си убедена,че хората трябва да страдат за да се"извисят духовно"?
    СПоред мен е абсолютно ненужно!
    Това си е лично мое мислене,и не ангажирам никой с него,но мисля,че подобно възприятие на нещата е силно повлияно от религиите,които продължават да насаждат робска и страдлческа психика у хората!Не е нужно да те изгорят на клада за да станеш мъченик!(и чудо голямо като те канонизират!,айде мерси)Не е нужно да се гърчиш като твар,да понасяш физическа болка и нечовешки страдания,очаквайки на по-висша инстанция(чието съществуване аз признавам)в астрала някой да те потупа по-рамото и да ти каже"Евала,че се остави да се гърчиш като червей"вместо  да вземеш нещата в свои ръце и да прекратиш всякакво страдание умирайки като човек!
    Почти всички религии учат,да си подадеш и другата буза,когато те ударят.Да търпиш безропотно всякакви мъки и "изпитания",сякаш животът ти не ти принадлежи на теб,а на някой друг("БОГ")
    За мен няма такъв филм!Животът ми си е само и единствено мой!"Природата" ако има някакви претенции,да си направи свой собствен"живот"и с него да се разпорежда...
    От човешкото страдание,полза имат преди всичко онези които се хранят с негативната ни енергия и емоция.Това е.Никакви крилца на никой няма да му порастнат от това,че се е оставил животът да го мачка както намери за добре!Личното ни щастие и благополучие,както съществуването и растежа ни,са си само наша грижа и отговорност!В това число и смъртта ни.

    С други думи,аз определям пътя си,вкл.и смъртта си!Не някой друг..нито "природа",нито"бог",нито каквото и да било друго..
    « Последна редакция: Септември 04, 2010, 16:40:44 от psyhea » Активен
    praiseyou
    Гост
    « Отговор #20 -: Септември 04, 2010, 16:50:39 »

     Според мен Еруин не е имала предвид да страдаш заради спорта, а че докато не си страдал, нямаш знанието какво е това страдание. Това се отнася и до другата тема в която обсъждаш възраста на душата и дали има някакво значение - да има значение защото по възрастната душа (не е задължително) но има повече Опит и от там повече Знание.
     Но Еруин ще каже какво е имала предвид, това си е моята интерпретация Усмивчица
    Активен
    Kery
    Гост
    « Отговор #21 -: Септември 04, 2010, 17:08:44 »

    Ами...болестите идват когато се наруши равновесието на енергиите в тялото...т.е. ако сме болни от рак например ние сме си виновни.
    Болести тип увреждане вече са изпитания за трупане на опит, но не само на страдащия, ами и на околните му. Не мисля, че е задължително да се премине през това, а само ако откажеш да се научиш по друг начин... Згреших всъщност не съм много сигурна, но така си мисля...

    Относно смъртта...самата дума може да се използва на много места, като определение на нещо изчезващо в едната си форма...
    Като цяло и аз мисля, че смърт няма.

    Активен
    psyhea
    Гост
    « Отговор #22 -: Септември 04, 2010, 18:50:11 »

    Хора,много добре разбирам какво иска да каже Еруин.Да.Така е.Няма как да знаеш какво е да те боли,докато реално не те заболи.Но да мислиш,че е нужно да те боли,понеже рано или късно трябва да преминеш през подобно нещо...Не го разбирам.Ние избираме опитностите и преижвяванията си.Защо трябва да избираме сътрадание?Защо да не избираме радост?
    Активен
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #23 -: Септември 04, 2010, 19:13:49 »

    Всички се раждаме по един и същ начин,
    а умираме по милиони различни начина!
    Живот и смърт са вечния кръговрат!

    Но това го знете всички - няма нищо интересно дотук.

    Имам интуитивно схващане че духът в нас решава КОГА и ПО КАКЪВ НАЧИН да си отидем от този свят и реалност.
    Имам приятелка която беше твърде голям рационалист дори за мен като мъж.Разни такива истории като духовен живот и прочее просто не вървяха като тема за разговор.
    Разболя се от рак-откриха 4 стадии на болеста.Шансовете бяха малки.
    Странното беше че не ми го каза веднага.Минаха 3 месеца преди да ми каже.Останах като гръмнат.
    Смея да твърдя че трудно се изненадвам.
    Поведох я по пътя на духовния живот.Полека я научих да чува духа си.Вярно е че се стараеше.
    Обясних и че духът е решил да си ходи - просто и дава отсрочка за поправка,затова и начина е този.
    А дамата има 2 красиви деца.
    В интерес на истината си мина през стандартното лечение - химио и радио терапия.
    Не съм уверен кое помогна повече.
    Положи големи усилия-не знам какво и е било
    Важното е че накрая победи болестта.В настоящия момент е трудоспособен човек който се радва на живота.
    Само се надявам да не спре с духовния живот и израстване.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    praiseyou
    Гост
    « Отговор #24 -: Септември 04, 2010, 19:59:01 »

     Психеа, няма как да знаеш кое е щастие, ако преди това не знаеш кое е нещастие. Това че си изживял нещастие, или в момента си нещастен не означава че от утре(или следващата секунда) няма да си щастлив.. всичко е от мозъка и от "филтрите" в него. За да дам пример ще кажа, че преди съм имал проблеми с наркотаци, но в един момент осъзнах че те не ме правят щастлив, а по скоро още по нещастен, за това промених гледната си точка (филтрите) и сега не съм кой знае колко по щастлив Усмивчица Хехе шегувам се, много по добре е. С други думи сами си правиме реалноста и "филтрите".
     
    Активен
    Еруин
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 427


  • Град: Варна
  • « Отговор #25 -: Септември 04, 2010, 20:04:50 »

    Именно!Аз съм фрактал!Част от цялото!Аз съм съзнание,което също е част от общото съзнание!Но ти която също си част от това общо(наричай го природа,или както там ти харесва,смисълът е един обаче),знаеш ли кое е най-добре за мен?Не!И няма как да знаеш.Нито ти,пък някой друг..
    Това го знае само моето съзнание.Или с други думи,аз

    .........Хм..Ма ти май наистина си убедена,че хората трябва да страдат за да се"извисят духовно"?
    СПоред мен е абсолютно ненужно!
    Това си е лично мое мислене,и не ангажирам никой с него,но мисля,че подобно възприятие на нещата е силно повлияно от религиите,които продължават да насаждат робска и страдлческа психика у хората!Не е нужно да те изгорят на клада за да станеш мъченик!(и чудо голямо като те канонизират!,айде мерси)Не е нужно да се гърчиш като твар,да понасяш физическа болка и нечовешки страдания,очаквайки на по-висша инстанция(чието съществуване аз признавам)в астрала някой да те потупа по-рамото и да ти каже"Евала,че се остави да се гърчиш като червей"вместо  да вземеш нещата в свои ръце и да прекратиш всякакво страдание умирайки като човек!
    Почти всички религии учат,да си подадеш и другата буза,когато те ударят.Да търпиш безропотно всякакви мъки и "изпитания",сякаш животът ти не ти принадлежи на теб,а на някой друг("БОГ")
    За мен няма такъв филм!Животът ми си е само и единствено мой!"Природата" ако има някакви претенции,да си направи свой собствен"живот"и с него да се разпорежда...
    От човешкото страдание,полза имат преди всичко онези които се хранят с негативната ни енергия и емоция.Това е.Никакви крилца на никой няма да му порастнат от това,че се е оставил животът да го мачка както намери за добре!Личното ни щастие и благополучие,както съществуването и растежа ни,са си само наша грижа и отговорност!В това число и смъртта ни.

    С други думи,аз определям пътя си,вкл.и смъртта си!Не някой друг..нито "природа",нито"бог",нито каквото и да било друго..
    Ти определяш по какъв начин ще извървиш пътя си, дали ще ти трябват страдания или ще се регулираш, самонаблюдаваш, подобряваш сама съзнателно. (разбира се, ако знаеш как трябва да изглежда подобрената ти версия и ако си наясно с пътя  си)

    В началото исках да кажа, че когато ти е необходимо да има болка е по-добре да я има отколкото да я няма. Пример:
    Пипаш горещия котлон - боли. Защо боли? За да ти каже "Приятел, махни си ръката от там"
    Ако не боли рискуваш докато правиш нещо друго да се отнесеш и да забравиш да погледнеш, че ръката ти е на котлона, а после да нямаш ръка.  
    Разбира се, че ако не се допираш до котлона, няма да боли и няма нужда да боли.

    С други думи,аз определям пътя си,вкл.и смъртта си!Не някой друг..нито "природа",нито"бог",нито каквото и да било друго..
    Не съм много съгласна с теб, ако ти си част от цялото и не желаеш да се съобразиш с това цяло, не желаеш да се бориш за доброто му,то ще страдаш, ще страдат и хората покрай теб. Ако пътя ти е различен от този на Бог, няма да стигнеш далеч.
    Представи си една детелинка, на която всяко листенце има собствено мнение. Листенцата се дърпат на различни посоки и се тормозят едно друго. Какво ще стане с детелинката? Ще изсъхне, а когато тя изсъхне, ще си заминат и листенцата.  И те сами ще са си определили пътя, може да са искали да живеят разделени, но всъщност сами ще са си избрали смъртта.



    Не е нужно да се гърчиш като твар,да понасяш физическа болка и нечовешки страдания,очаквайки на по-висша инстанция(чието съществуване аз признавам)в астрала някой да те потупа по-рамото и да ти каже"Евала,че се остави да се гърчиш като червей"вместо  да вземеш нещата в свои ръце и да прекратиш всякакво страдание умирайки като човек!
    Главната идея на болката според мен е, че ти показва, че си сгрешил и те кара да се поправиш. Като се поправиш - болката спира. Не е идеята в това да седиш и да се радваш, че те боли, а да разбереш, какво си сбъркал и как да го оправиш. После  най-вероятно продължаваш щастливо до следващата грешка или печелиш бонус- край на този живот  Ухилен
    « Последна редакция: Септември 04, 2010, 20:17:51 от Еруин » Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    psyhea
    Гост
    « Отговор #26 -: Септември 04, 2010, 20:21:01 »

    Ако пътя ти е различен от този на Бог, няма да стигнеш далеч.

    Път различен от този на "бог"?!?...Аз съм част от така нареченият"бог"(умишлено не го пиша с главна буква)и пътят ми няма как да е различен от неговият,просто защото аз съм още един аспект на"бог"...Както и всеки един светец или пък мародер...
    За останалото...няма как да  сме на едно мнение,то е ясно...Ти си за идеята че е нужно да страдаме за да се "извисиме духовно"...
    Аз пък аз го намирам за напълно ненужно...Да.Наясно съм,че еволюцията и развитието се постигат само по емпиричен път,и лекции на тази тематика не са ми необходими..Но също така,съм наясно,че аз определям естеството на емпиризма(доколкото мога така да сеизразя).Аз определям каква опитност ми е нужна,както и с какво темпо ще се"извисявам духовно".И ако цената на щастието е забавен духовен растеж,то нека така да бъде..Няма нужда да страдам.Нито пък да бързам...

    Лук,приемера ти с наркотиците също съм го разбрала по емпиричният път Щастливко
    Активен
    praiseyou
    Гост
    « Отговор #27 -: Септември 04, 2010, 20:27:16 »

    Аз не знам какво значи емпиричен ама предполагам че значи нещо от опит... да сега видях в уикипедиата, готина дума Усмивчица Иначе май всички си говориме за едно и също, само където ти искаш то да е "твойто" си, а не "нашето" или може би не съм разбрал правилно и имаш предвид, че ти сама знаеш кои уроци да учиш, за да получиш духовно израстване което според мен не е възможно иначе щеше да е супер тъпотия и скука. Както и да е, мисля че излизаме вече от темата която е "Смъртта" и за това може да се прехвърлиме в говорилнята.
    Активен
    psyhea
    Гост
    « Отговор #28 -: Септември 04, 2010, 20:35:23 »

    Аз не знам какво значи емпиричен ама предполагам че значи нещо от опит... да сега видях в уикипедиата, готина дума Усмивчица Иначе май всички си говориме за едно и също, само където ти искаш то да е "твойто" си, а не "нашето" или може би не съм разбрал правилно и имаш предвид, че ти сама знаеш кои уроци да учиш, за да получиш духовно израстване което според мен не е възможно иначе щеше да е супер тъпотия и скука. Както и да е, мисля че излизаме вече от темата която е "Смъртта" и за това може да се прехвърлиме в говорилнята.

    Разбира се,че да.Не излизаме толкова много от темата,защото винаги съм мислила,че ние самите избираме смъртта си.Може и да е преди да се инкарнираме(но и тук въпросът е спорен,поради едновремието..или по точно безвремието в което се намира съзнанието ни"горе"),може и да е след като сме нахлузили човешките обвивки...Но съм твърдо убедена,че ние избираме.Не някой друг.
    Активен
    praiseyou
    Гост
    « Отговор #29 -: Септември 04, 2010, 20:52:55 »

     Аз съм съгласен с теб, че ние избираме, но според мен вече сме избрали т.е. със сегашното си знание и ако нямаме връзка с Душата си, няма как да контролираме събитията и уроците си, които сме избрали преди инкарнация.
    Активен
    Страници:  1 [2] 3 4 ... 7   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Изживявания на прага на смъртта
    Духовни учения
    delfin 1 1265 Последна<br />публикация Юни 20, 2009, 09:50:07
    от delfin
    Преживявания близки до смъртта
    Необичайни преживявания
    DArkAngel 11 4046 Последна<br />публикация Юни 20, 2012, 19:00:21
    от един човек 7777
    Отвъд , какво става след смъртта ?
    Видео клипове
    Amaranth 0 2161 Последна<br />публикация Ноември 13, 2010, 04:51:39
    от Amaranth
    Видях смъртта по време на молитва « 1 2 »
    Необичайни преживявания
    Sita 21 2730 Последна<br />публикация Март 15, 2013, 07:41:50
    от вожда
    Същността в кръговрата на живота и смъртта
    Великият преход
    Търсач 0 1297 Последна<br />публикация Януари 24, 2012, 22:31:32
    от Търсач

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright