Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Седем притчи за любовта - Вера Гюлгелиева  (Прочетена 3053 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #15 -: Август 08, 2012, 12:36:50 »

    Пещерата Сета

    (Огънят на Любовта)
    Старопланинска приказка


    Есента бе взела щедро от златната, кафявите и червените бои на палитрата си и така бе нашарила гората, че Старият Балкан изглеждаше подмладен и облечен в модна дреха. Горе по върховете, облаци висяха сякаш накривена оловносива гугла. Поляните бяха все още зелени, поради влажността на последните летни седмици и подчертаваха пъстротата на гората.

    Групата се разпръсна да бере окъсняли цветя и пъстри листа и си подвикваха да не се разгубят. Балканът нахлупи ниско сивата си гугла и изведнъж заваля.

    Елица се изправи. В едната си ръка държеше китка листа, а в другата - току-що откъснато ярко червено цвете, чудно красиво, на което не знаеше името. Загледана в него, тя усети първите капки дъжд и извика. Никакъв отговор. Издигна по-високо глава, опъна шия и извика с цялата си сила. Отвърна й само шумоленето на дъжда по листата. Вече валеше силно, на едри гъсти капки.

    Извика още веднъж-дваж, никакъв ответ. Не се уплаши. Дори и да я бяха оставили, селото бе на един хвърлей място - ще си слезе сама. Търсейки с очи пътеката, забеляза, че бе почти до входа на пещерата, притича и се подслони там. Свали малката си плетена шапка и я изтръска от водата. Русата й коса, надиплена като малки купички сено по главата й, светна като корона.

    Дъждът се превърна в порой и тя направи две-три крачки навътре до самата зинала паст на пещерата. Загледа се в тъмнината й. Какви ли красоти и тайности крие тя?

    Неколцина нейни съселяни, посетили я веднъж с факли и фенери, разказваха, че била същински царски палат. Оттогава тя често мислеше за подземния палат, забулен в тайнствения мрак на пещерата. Дори бе увещавала някои от разказвачите на тези чудеса да заведат и нея, и те отвръщаха, че там не било за жени, а само за безстрашни мъже.

    Дъждът изливаше своя порой върху гората и свиреше мелодии по нейните листа. Елица направи още една-две крачки в самия черен мрак на пещерата. Стори й се, че стъпкана пътека води навътре. Ех, да имаше поне едно джобно фенерче, щеше   да  навлезе  и   да  покаже  на  ония самохвалковци.

    И в същия миг, сякаш някой бе решил да изпълни желанието й, на не повече от двадесетина крачки от нея светна светлинка и освети съвсем тясна пътека. Тя пристъпи по нея и спря прехласната: чудни изваяния се издигаха нагоре от земята, а от тавана други подобни се спускаха надолу към тях. Сякаш устни, протегнати едни към други, мина през ума й и тръгна към светлинката.

    Когато почти я наближи, тя угасна. Настъпи непроницаем мрак. Тръпка на страх я поби. Тя силно притисна към гърдите си букета от пъстри листа и цветя, като че ли нейната крехкост потърси защита в тяхната. Обърна се, протегна крак и заопипва пътеката за връщане. Може пък и да имат право, тук сякаш наистина не бе за жени. Направи още една крачка назад към изхода и тогава зад гърба й отново светна.


    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #16 -: Август 10, 2012, 15:40:30 »

    Пещерата Сета

    (Продължение)


    Елица бързо се обърна. Там в дъното, иззад още по-красиво изваяние, светеше същата светлинка. Тя гледаше като омагьосана.

    Ами, не било за жени! Вирна глава, издърпа назад заоблените си рамене и уверено тръгна по пътеката към светлината. И когато отново я наближи, тя пак угасна, но този път много по-скоро светна пак, по-надалеч, зад друго още по-красиво изваяние.

    И така, светвайки и угасвайки, светлинката увличаше навътре девойката. Тя загуби представа за времето - може би вече час вървеше из подземния, забулен в мрак палат, а може би и цял ден. Все вървеше напред към светлината, без мисъл за връщане.

    А ето, че малкото златно-червено огънче отново угасна. По пътеката срещу нея се чуха стъпки, но тъмнината бе така непрогледна, че нищо не виждаше. Мисълта, че тук съвсем не бе за жени, отново прекоси ума й. И тогава из безмълвния мрак се разнесе топъл, плътен глас, който само на няколко крачки от нея пееше:

    Очаквах те
    и се надявах...
    За обич закопняли,
    сърцата ни събрани
    да тръпнат в благодат.
    И ти дойде!...

    Елица слушаше със затаен дъх. Този мъжки глас звучеше с толкова увереност и нежност, че изтри от сърцето й всяка тревога и страх и тя внимателно пристъпи напред в мрака.

    Когато песента замлъкна, светлинката отново блясна само на две-три крачки от нея и щом очите й свикнаха, видя, че пред нея стоеше мъж.

    В протегнатата му лява ръка пламтеше малко златно-червеникаво огънче и осветляваше наокол. Той я гледаше със сивозеленикави топли и добри очи. Усмихна се и самото му лице засветля от усмивката.

    -Мина ли ти страха? - запита тихо и направи крачка към нея.
    -Мина ми - отвърна тя също така тихо.

    После се засмя и запита:

    -А защо шепнем? Да не би тук да спи някой?
    -Да, спи - отвърна мъжът.
    -Спи?! Кой спи?
    -Времето в прегръдките на Любовта.

    Настъпи мълчание. После тя отново запита:

    -А какво гори в ръката ти? Не те ли изгаря?
    -Това е Огънят на Любовта. Той свети и топли, но никога не изгаря.

    Елица въздъхна обаяна и неволно пристъпи напред. Той се приближи, протегна десница и хвана ръката й.

    -Ела, ще ти покажа моя палат, а Огънят на Любовта ще ни свети и ще ни топли.

    И тръгнаха един до друг напред в тъмнината, а Огънят на Любовта разпръскваше мрака и из него изскачаха чудни изваяния.

    О! Ето, в червено и жълто величествена осанка на брадат старец протегнал ръка, сякаш мъдро сочи пътя на група малки човечета, протягащи се от земята нагоре към него. А там, в светла охра, почти до бяло, осанка на жена, притиснала дете до каменната си гръд. Ах, а орелът на високата островърха колонада, разперил мощни криле, ще успее ли да прореже с тях тоновете земя над пещерата, за да полети нагоре към синьото небе? Или само ще долети до агнето, протегнало напред муцунка, ще го грабне с яките си нокти и отнесе.

    - А сега да изкачим внимателно тези дъговидни стъпала и ще се отзовем в моята тронна зала - рече мъжът.

    Елица внимателно стъпи на най-горното стъпало, направи няколко крачки и спря от удивление. В жълто, бяло и сивкавочервено наоколо й имаше причудливи изваяния. Тя повдигна нагоре глава: в островърха купола завършваше тронната зала десетки метри над главата й. Като канделабри висяха от тавана разноцветни сталактити. Ушите й зашумяха, сърцето я заболя от толкова красота.

    -А, ето и моят трон!

    Мъжът седна на удобно седалище, издълбано всред група колони и колонки и като зае тържествен вид, рече:

    -Ето, от тук управлявам моите поданици.
    -Твоите поданици! А кои са те, къде са те? - запита девойката учудена.
    -Та това са малките човечета - гномите, строителите на палата и на всичко тук. Нима не ги виждаш, ето ги! - И той направи всеобгръщащ жест с ръката си.

    Тя се вгледа. Чудно, как не ги бе видяла по-рано! Та те надничаха иззад всяка колона, изпод всякое красиво изваяние, тулеха се във всяка сянка.

    -Кой си ти? О, кой си ти? - запита тя и тревога звънна в гласа й.

    Той се усмихна с топлата си усмивка и като слезе от трона, рече кратко:

    -Кой съм? Това и самият аз още не зная, но се надявам да науча в идващото време и пространство. Може би съм царят на гномите, който сега ще покаже на своята царица нейната стая. Да вървим!

    Елица пристъпи и изведнъж ужасеният й глас процепи тишината:

    -А!... А... а... а... змия!


    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #17 -: Август 11, 2012, 09:52:43 »

    Пещерата Сета

    (Продължение)


    И в следния миг се хвърли в ръцете му.

    И като живо изваяние, те стояха двамата прегърнати всред чудната красота на пещерата Сета. А Огънят на Любовта ги обгърна топло и светло.

    -Змия?! - гласът му прозвуча успокояващо. -Няма змия там, където свети и топли Огънят на Любовта. Погледни, та това е каменна змия, изваяна от разумната ръка на Природата. Изваяла я, за да ни напомня само, че змиите бягат надалече от Огъня на Любовта.

    Тя повдигна глава и погледна в очите му, а устните им се протегнаха едни към други, както чудните изваяния се протягаха нагоре от земята, за да докоснат онези, що се спускаха отгоре към тях.

    После той се наведе, вдигна я на ръце, внимателно прескочи каменната змия и като заобиколи едно огромно изваяние, приличащо на кристална кула, влезе в друга, по-малка зала на пещерата.

    На издигнатата площадка всред балдахини от каменни тантели имаше малко кръгло ложе, послано с бяла кожа. Мъжът положи товара си на него и приседна и той. Наведе се към нея и Елица потъна в зеленикавите кладенчета на очите му и загуби представа за времето и пространството.

    -Винаги, когато имаш нужда от мен, повикай ме и аз ще дойда - шепнеше гласът му. - Ще дойда незабавно. Ще яхна вятъра, ще го препусна с все сила и ще дойда веднага!

    -А как ще те повикам, като не зная името ти дори?
    -Не го ли знаеш? Как не го знаеш! Ще повикаш: „Любимий!" и аз ще дойда. Нали няма да забравиш името ми?
    -Не, няма да го забравя! Любимий... Любимий...

    Елица се събуди от собствения си глас, който повтаряше името. Отвори очи. Над нея беше небето, а по него вятърът разгонваше облаците, скупчили се като яки коне.

    А пещерата, а Любимий, нима това бе само сън? Сън!
    Тя се надигна и седна. О не, не е било само сън: ето, лежи пред тъмния вход на пещерата, но не на влажната от преминалия дъжд земя, а на бялата кожа. После разтвори стиснатата си длан и видя в нея малко златно-червеникаво камъче във формата на сърце. О, не е било сън, не!

    -Елица...а...а...!

    Гласовете се счуваха от няколко страни. Приближаваха. Тя скочи и се затече нататък.
    Вятърът вече съвсем разгони облаците и над входа на пещерата Сета се разстилаше есенно синьо небе.

    -Царят на гномите, който държал Огъня на Любовта в ръката си! Глупости! Ти си спала и всичко това си го сънувала!

    Така говореше едра, кокалеста и решителна девойка и гледаше с презрение крехката Елица, която вървеше всред групата и отчаяно се мъчеше да ги убеди, че всичко това съвсем не е било сън, а действителност.

    -Сега ще ви уверя! Ще видите бялата кожа, върху която се събудих пред входа на пещерата. Ето тук...

    Тя се затече напред с протегната ръка, после се спря поразена и от устните й се изтръгна само едно жаловито:

    -O!...O!..

    Нямаше никаква бяла кожа.
    Тя имаше толкова нещастен вид, че никой не посмя да отвори уста за друга язвителна забележка.

    Елица стоеше така вкаменена пред входа на пещерата като чудните й изваяния вътре. Тя усети, че лявата й ръка, свита на юмрук, я болеше от стискане. Разтвори я и видя златно-червеното камъче. И в момента, в който щеше да се обърне да им покаже това неоспоримо доказателство, вътре в себе си чу гласа на Любимий:

    -Не! Не! Запази го само за себе си! Свято трябва да се пази Огънят на Любовта, когато гори в две сърца, за да може чрез тези двамата благословени да освети и стопли и онези, които ще са твърде далеч от него.

    Елица бавно затвори дланта си и прикъта в нея златно-червеникавото сърце, мушна я през дрехата до гърдите си и като се обърна мълчалива, бързо заслиза към селището.


    София, 28 октомври 1968 г.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #18 -: Август 14, 2012, 18:44:39 »

    Прорицателката Панака

    (Реката на Любовта)
    Древнотракийска приказка


    Беше много, много отдавна, преди хиляди години - в подземията на времето.

    Жрецът Меседа излезе из светилището на богиня Бендида и край лечебния извор се заизкачва нагоре към селището. Беше горещо средлято. Като изкачи, пъхтейки, могилата, старият жрец се спря, пое дълбоко въздух и обърна лице срещу вятъра да го разхлади.

    Горе, на хълма, беше по-просторно, по-прохладно, а там долу - безводната долина димеше от нагорещена прах при най-малкия лъх на вятъра. Като си отдъхна, той се наведе, отърси праха от края на дългата си дреха и влезе в селището.

    Салдобиса бе малко, неукрепено, отворено село. Петдесетината му къщи бяха разположени около единствената улица. Те бяха предимно подземни жилища с ниски, кръгли входове. Само десетина имаха и надземни части от преплетени пръти и клонки, измазани с глина и дори някои бяха оцветени със земна червена боя и нашарени с несигурни бели черти.

    Около жилищата гъмжеше от хора. Мъжете изостряха и излъскваха оръжието си, жените наглеждаха добитъка, тъчеха конопени платна върху отвесни станове, приготвяха хляб. А децата тичаха и се гонеха насам-натам и усилваха шума и бъркотията.

    Меседа спря пред най-хубавото жилище.
    Стопанинът усърдно остреше двуострата си брадва, а около него, натрупани, чакаха своя ред мечът, кривата сърповидна сабя и няколко леки и тежки копия.

    -Каква жега! - изпъшка Меседа вместо поздрав и обърса с опакото на дланта потта от челото си.

    -Ако не завали до някой ден и друг, селището ще остане съвсем без вода, - забеляза загрижено мъжът, престана да точи брадвата и като изви глава нагоре, огледа небето. - Никакъв знак за дъжд.

    -Вие тука все пак имате простор, полъх, а там долу сме като в пещ за хляб. Не смеем да излезем от светилището. Като идвах насам, гледам, и лековитият извор намалял, а малкото храсти из долината са спарушени като че опечени.

    -И хора и добитък ще останат без вода -продължи тревожно първенецът на селището. -Нощя сън ме не лови. Мисля си дали да събера мъжете и да изкопаем излак някъде. Като влизам в пещерите наоколо, счува ми се грохот на вода под земята.

    -Ех, да течеше поне една малка рекичка през долината! - въздъхна жрецът и се приготви да продължи пътя си.

    -Не малка, а голяма река ще протече! - обади се тъничко гласче.



    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #19 -: Август 15, 2012, 09:59:07 »

    Прорицателката Панака

    (Продължение)


    Меседа се обърна и тогава видя малкото момиче. То се беше изправило до хромела, където бе стривало житото, и дишаше на пресекулки, заморено от непосилния за крехката му възраст труд.

    -Голяма река ще протече, а наоколо й дървета... големи дървета... градини... и селища... селища и по-големи, и по-хубави от нашето...

    -И кога ще стане това? - запита жрецът.
    -Кое? - попита момичето учудено.
    -Това, което току-що каза за реката.

    Детето погледна уплашено, взе елипсовидния горен камък на хромела и усилено започна да стрива зърната на брашно.

    -Твоя дъщеря ли е? - запита жрецът.
    -Не е. На Ронак е, дето правеше най-хубавите оброчни плочки.
    -А защо е при вас?
    -Остана само. Нали преди две зими майка й я намушка един ранен глиган, залутал се в яростта си чак до селото.
    -Е, това знам! Ами Ронак? - запита Меседа, седна на един камък и се приготви да слуша.
    -Есенес Ронак - започна първенецът, - получи голяма чест. Нему се падна по жребий да стане пратеник при бога Залмоксис. Дадохме му поръчките, казахме и за безводието. А Ронак се оказа достоен за честта! Като го уловиха за ръцете и краката четирима юначаги, залюляха го и с все сила го подхвърлиха към трите копия, той се надяна на тях и за кратко време издъхна. Наистина достоен пратеник! Всички се веселихме, като получихме този белег за благоразположението на Залмоксис.

    -Гледай ти, гледай ти! Аз пък не знаех, от миналата зима не съм идвал насам, - рече старият жрец и стана да си върви. - Обредните плочки в светилището са на привършване, та да ида да видя скоро ли ще станат новите, сега и Ронак като го няма...

    Той бе направил само няколко крачки, когато някой го дръпна за дрехата. Обърна се - пред него стоеше момиченцето, смутено, а малките му ръчички трепереха от умора.

    -По-нагоре, по пътя има просната змия, да не я настъпиш, ще те клъвне! - изрече то сериозно и засрамено, тичешком се върна при работата си.

    Меседа повдигна рамене, усмихна се снизходително и продължи.
    Пепелянката толкова приличаше на захвърлена на пътя сивкава пръчка, че ако детето не беше го предупредило, жрецът наистина щеше да я настъпи. Извика хора да я отстранят и избягнал опасността, забърза да свърши онова, за което бе дошъл.


    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #20 -: Август 16, 2012, 10:15:10 »

    Прорицателката Панака

    (Продължение)


    На връщане той се отби наново при първенеца. Мъжът вече остреше тежко копие, а, превило гръб над хромела, малкото момиченце усърдно стриваше брашно.

    - Слушай, на пътя наистина имаше змия, - рече жрецът. - Това дете има дар на прорицание. Ще го взема за светилището. Миналото лято старата Прокна умря, останали сме само с Филомела, а нея много не я бива.

    Мъжът, свел очи, въртеше в ръка копието и мълчеше. Жрецът разбра.

    - Е, през туй време ти си я хранил, гледал, за това ще ти се отплатим. Светилището е богато!

    Мъжът престана да върти копието, обърна глава и извика:

    - Панака!

    Малката остави камъка и се приближи. Жрецът я разглеждаше внимателно. Тя имаше големи сини очи, златни коси, но беше много слабичка, дори сбръчкана, като спарушените от жегата храсти.

    - На колко зими е? - запита.
    - На девет.
    - Девет! А колко е мъничко, слабичко!

    После кротко се обърна към детето:

    - Ти искаш ли да дойдеш с мен в светилището и да служиш на богинята?
    - Искам! - отвърна то без колебание.
    - А няма ли да тъжиш за Салдобиса, за другарките си? Няма да излизаш навън oт светилището.
    - Не, тука няма за кого да тъжа! - отвърна малката решително и очите й плувнаха в сдържани сълзи.

    Без някога да е бил баща, сърцето на Меседа потръпна. Той разбра колко непосилен е бил животът на това дете и погледна укорно първенеца на Салдобиса. Но той бе подновил остренето на копието и пресмяташе в ума си какво да поиска за малката.
    Жрецът погали косите на момиченцето, което доверчиво му подаде малката си, уморена ръчичка.

    - Е, да тръгваме, Панака! - рече той благо.

    И едрият старец излезе из селището и тръгна надолу по пътеката към светилището.
    Стискайки здраво ръката му, малката Панака подтичваше до него.


    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #21 -: Август 17, 2012, 10:10:02 »

    Прорицателката Панака

    (Продължение)


    Животът на Панака в светилището бе хубав като при майка й. Старият добър жрец стана за нея и баща, и майка. През цялото лято я остави свободна - спеше, ядеше, играеше, правеше само каквото й се иска. Живееше в просторното надземно жилище за служителките на богинята, построено край светилището. До него имаше друго, още по-просторно, за жреците и знатните поклонници. Понякога й позволяваха дори да тича из долината, която след няколко проливни дъждове, беше се отново раззеленила. И под топлите грижи, малкото слабичко и спарушено момиченце се наля като храстите след дъжд. Израсна, наедря, лицето му стана бяло и розово.

    Горещото лято премина отвъд планината, а на негово място отгоре заслизаха и се скупчваха сиви облаци. Валеше почти ежедневно и из долината текнаха малки, временни рекички. Тогава за пръв път въведоха Панака в светилището и тя започна да се учи.

    Филомела я събуди рано и й помогна да се окъпе в голямото ведро, което бяха напълнили с дъждовна вода. Даде й дълга, бяла, конопена роба, каквато носеха всички служители на богинята. Среса златните й коси с костен гребен и ги превърза с конопени лентички, да не й влизат в очите. И когато се чуха ударите на двата камъка, излязоха навън.

    Беше свежо от вчерашния дъжд, а над рида изгряваше слънцето. От помещението на жреците излязоха Меседа, със запален факел, и още двама по-млади жреци. Първожрецът погледна Панака, кимна одобрително, усмихна й се окуражително и поведе малкото шествие. Когато прекрачи входа и влезе в светилището, Панака потръпна от вълнение. Пещерата беше огромна и висока. Меседа подаде факела на най-младия жрец, а той запали от него прикрепените към стените на пещерата факли. Стана съвсем светло.

    Тогава първожрецът приближи, хвана я за ръка и я поведе към голямата статуя на богинята в дъното на пещерата. Панака коленичи и отправи взор към Бендида. Тя беше едра жена, облечена в къса туника, наметната със зейра, а на главата с качулка. Нозете й бяха обути във високи кожени обувки. Малкото момиче въздъхна: колко хубава беше богинята и колко разкошно бе облечена. Тя погледна към стария жрец - той мърдаше устни и от тях излизаше неразбираем шепот. Малката сведе глава и я вдигна само когато Меседа й направи знак да стане.

    - Е, хареса ли ти богинята? - запита той сериозно.
    - Да! - също така сериозно му отвърна тя. - Много е хубава и има усмивка като твоята.

    Меседа я погали по главата и я предаде на Филомела. Двете седнаха върху купа лисичи и мечи кожи в единия ъгъл на пещерата и малко провлаченият глас на първата жрица започна обучението. Там, върху тия кожи, Панака научи много неща и за култа, и за живота. Бендида бе богиня на подземния свят и богинята-майка, покровителка на хората, животните и растенията. Нейна помощничка бе богинята Котито.

    - А какво е това подземен свят? - запита малкото момиченце.

    Другите служителки бяха все израсли девойки и Филомела никога не бе принудена да отговаря на такива въпроси. С малко нетърпелив глас тя обясни:

    - Подземният свят е мястото, където отива душата, когато умре тялото. Тя отива при богинята-майка Бендида или при бога-баща Залмоксис.

    - Тогава моят баща е наистина при Залмоксис. Нему се падна да стане пратеник на хората от Салдобиса при бога. Колко страдах, когато го хвърлиха върху копията и как плаках, докато цялото село се веселеше. Но сега вече и аз съм радостна, щом той е наистина при бога Залмоксис.

    - Там е! - потвърди жрицата с достойнство.
    - А майка ми, - продължаваше да размишлява малката гласно, - щом е жена, нейната душа е отишла при богинята. О, значи те не са заедно с татко!

    Филомела я погледна още по-нетърпеливо, тя се канеше да се разплаче.

    - Щом са при бога и богинята, те нямат нужда там един от друг!

    Питомката й спря сълзите си, замисли се. Изглежда този довод й се видя съвсем важен.

    - Да, да! - промълви, - щом са при бога и богинята, какво по-хубаво място от това!

    Усмихна се и като повдигна очи към наставницата си, запита:

    - А какво е душа?

    Тоз въпрос беше вече твърде много за първата жрица.

    - За това ще попиташ Меседа! - отвърна тя троснато и стана. - Отдавна е време да угасим факлите. Слънцето е вече високо на небето и в светилището е достатъчно светло и без тях.


    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #22 -: Август 18, 2012, 10:48:32 »

    Прорицателката Панака

    (Продължение)



    Не мина много време и Панака усвои всичкото знание на светилището. Научи култовия танц на плодородието, как да посреща жените, дошли да принасят на Бендида жертви, увити в пшеничена слама. Изучи с какви думи да им дава оброчните плочки с образа на богинята. Тях жените отнасяха по домовете си за благословия и за плодовитост на хората, и на животните, пък и на растения. Започна и да прорицава на ония, що търсеха съвета на богинята.

    Изминаха още лета и малкото момиченце израсна в девойка от хубава по-хубава. И заговори се всред тракийските племена не само за дара, но и за хубостта на прорицателката Панака от светилището на богинята-майка Бендида.

    Навърши Панака двайсет зими, а първожрецът Меседа съвсем остаря и през същото лято умря. Отново осиротя тя, отново нямаше кой да я обича и кого да обича. А есента, празникът на плодородието, доведе много хора - от близо и от далеко.

    Празненствата започнаха с шествие, придружено от танци и музика, пред което вървеше, окичена, свинята, която трябваше да бъде принесена в жертва. Цялата долина се огласяше от глухите удари на тимпаните, високия звук на чинелите и пискливите тонове на флейти и сиринги.

    Вечерта мъжете устроиха надбягване с факли. Победител излезе Раскупорис, вождът на племето отвъд планината, дошъл да чуе съдбата си от прославената прорицателка. Той пръв пристигна пред входа на светилището, скочи от белия си като гълъб кон, захвърли настрани още горящия факел и коленичи да получи наградата си - специално изработен образ на богинята, даден му от първожреца, а върху главата му първата жрица Филомела постави венец, свит от лъскавите листа на планински дъб. След това един от жреците го поведе навътре в светилището - нему бе и честта пръв да чуе съдбата си.

    Когато наближи голямата статуя на Бендида, жрецът му направи знак сам да продължи и се върна при входа, където един след друг пристигаха и другите състезатели и се тълпяха на тумби поклонници.


    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #23 -: Август 19, 2012, 09:30:58 »

    Прорицателката Панака

    (Продължение)


    Младият вожд спря почитателно две-три стъпки пред изваянието на богинята. В краката на Бендида, върху сърнена кожа, беше коленичила прорицателката. Очите й бяха затворени, ръцете отпуснати в скута, златните й коси стигаха до кръста, прибързани с конопени лентички, а лицето й бе по-бяло от неговия кон. Раскупорис се задъха от хубостта й.

    - Раскупорис, вожд на медите отвъд планината, чуй съдбата си! - заговори девойката с тих, мелодичен глас.

    Като чу името си, свещен трепет го сътресе, приближи и коленичи срещу нея.

    - Ти ще излезеш победител във войната, що мислиш да предприемеш срещу двете съседни племена. Но волята на богинята-майка е да не убиваш жени и деца...

    Прорицателката замлъкна и отвори очи. Те бяха чисти като утринна роса и сини като небето, но Раскупорис почувства, че тя не вижда него, а гледа в идващото време.

    - Раскупорис, вожд на медите, убивай колкото е възможно по-малко... Не забравяй, че тези племена ти са родни и че децата на твоите деца ще направят от трите едно голямо племе, което...

    Като капки вода се отронваха думите на прорицателката в тишината на светилището.
    Когато замлъкна, тя го погледна. Пред нея на колене стоеше млад мъж с очи сини като нейните, а върху червеникавите му коси имаше зелен дъбов венец. По това тя разбра, че той е победителят в надбягванията.

    - Как се казваш? - запита.
    - Та ти преди малко на два пъти ме назова по име.

    Тя се усмихна.

    - Това не бях аз, а богинята.
    - Раскупорис, вожд на медите, Панака.
    - Раскупорис! - повтори тя и бялото й лице поруменя.

    А младият вожд я гледаше объркан и смутен. Нивга не бе чувал такава прорицателка. Тя го изпълваше със свещен трепет. Но нивга не бе виждал и толкова хубава девойка.

    - Раскупорис, ти чу вече своята съдба, няма друго, а жрецът води следващият.

    Той се изправи - едър, снажен, силен. Поклони се пред богинята и тръгна към изхода. Погледът на Панака го следваше.


    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #24 -: Август 20, 2012, 17:50:40 »

    Прорицателката Панака

    (Продължение)


    Едно след друго изминаха годишните времена и отново дойде празникът на богинята-майка Бендида. Загъмжа от тълпи около светилището, екна музика, танци, надбягвания. Изреждаха се мъже, жени пред прорицателката да чуят съдбата си.

    Вечерта беше напреднала и Панака бе вече уморена. Искаше й се да каже на жреца да прекрати за този ден, но ето, че той водеше друг. Мъжът се приближи и противно на обичая й, нещо я накара да го погледне преди прорицанието. Сърцето й заперпели в гърдите като хваната птичка. Мъжът бе Раскупорис.

    Той се приближи, поклони се пред образа на богинята и коленичи срещу нея. На червеникавите му коси нямаше дъбов венец - този път той не бе взел участие в надбягванията, беше се държал настрани от общия шум.

    - Раскупорис, вожд на медите, ти чу съдбата си на изминалия празник.
    - Аз не съм дошъл да чуя пак съдбата си, дошъл съм да взема невестата си.

    Птичето в гърдите на Панака притихна, лицето й побледня.

    - Панака, четири времена всяка нощ сън не е ме хващал от мисъл по тебе. Искам ти да ми родиш синовете, чиито синове ще създадат голямо племе. Дошъл съм да те взема, Панака. Кажи, ще дойдеш ли с мен да станеш майка на синовете ми!

    Свела очи, Панака мълчеше.

    - Зная, дала си обет на светилището, но по-велико нещо е да дадеш живот! Всичко съм премислил, Панака. Ти само кажи, че ме обичаш.
    - Обичам те! - отрониха устните й.
    - Добре. Преди зората ще те чакаме до лечебния извор - аз и двамината ми верни войни. Ще дойдеш ли, Панака?
    -Ще дойда!

    Раскупорис протегна десница и нежно докосна края на дългата й конопена роба. После стана, поклони се пред изваянието и тръгна към изхода.

    Нея нощ Панака не излезе от светилището. Това не учуди никого, защото понякога оставаше да се моли там и да нощува.

    Всички се разотидоха. Постепенно и огньовете на поклонниците из долината угаснаха. Притихна нощта. Панака бавно стана. Краката я боляха и бяха подути от дългото стоене на колене. Татко Меседа никога не бе позволявал толкова дълго да прорицава и така да се уморява.


    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #25 -: Август 21, 2012, 12:14:34 »

    Прорицателката Панака

    (Продължение)


    Но новият първожрец въведе и нов ред. Поклонниците носеха богати дарове на светилището заради прорицанието.

    Колко й липсваше татко Меседа! Ако беше жив, щеше да му разкаже за Раскупорис. Вождът я заля и победи с голямата си обич и тя така, без да размисли, послуша сърцето си и обеща.

    Ами ако не е право? Ако майка Бендида ги накаже?! Тя вдигна глава и погледна образа на богинята. Тя я гледаше с каменната си усмивка и нищо не казваше.

    Ушите й шумяха, девойката се олюля и за да не падне, обгърна коленете на статуята, бавно се свлече в краката й и заплака:

    - О, татко Меседа, майко Бендида!


    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #26 -: Август 21, 2012, 12:19:53 »

    Прорицателката Панака

    (Продължение)


    Тя не сети кога бе заспала от умора. Сънуваше, че е малко, съвсем малко момиченце, майка й я милва по косите и я буди:
    „Панака!... Панака!"

    Отвори очи. Гореше само един факел и светилището бе почти тъмно.

    - Панака! - чу отново името си.

    Девойката седна върху сърнената кожа.
    Статуята на богинята беше изчезнала. На пиедестала седеше жена, облечена в нейните дрехи и я гледаше със сериозни и тъжни очи:

    - Панака, нима ще напуснеш светилището ми?

    - Ще го напусна! Аз обичам Раскупорис!

    - Обетът на пророчицата е свещен, Панака, не бива да го престъпваш!

    - Нима любовта не е по-свещена? - защищаваше обичта си девойката. - Не искам цял ден да седя тук и да гледам хорските съдби. Искам и аз да имам съдба - да обичам, да бъда обичана, да стана майка и да кърмя рожби на гърдите си.

    - Ако преди зората ти отидеш при лечебния извор, нищо от хубавото, що предсказа на вожда на медите, не ще се сбъдне. Чуй! Когато ръцете му те обгърнат, ще изчезне мъжеството му, а когато устните ви се вплетат, ще изсъхне храбростта му и той ще падне убит в първия бой! Вашето съединение ще бъде безплодно и теб не ще ти остане дори неговия образ във вашето дете за утеха... Любовта е свещена само, когато е даване... жертва... Избирай, Панака!



    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #27 -: Август 22, 2012, 08:39:03 »

    Прорицателката Панака

    (Продължение)


    Едри, топли сълзи течаха по белите страни на девойката.

    - Избрах! - промълви. - Не ще отида преди зората при лечебния извор! Но Раскупорис ще дойде да ме търси и знам ли, ще устои ли сърцето ми... О, майко Бендида, скрий ме, скрий ме!

    - Ще те скрия и заради теб ще отключа подземните води. И от дълбокия извор на любовта ти ще потече река и името ти ще тече с водите й през времето и отвъд времето...
    Ти няма да кърмиш дете на гърдите си, но твоята река ще раззелени долината и чрез нея ще отхраниш безчет хора... Панака, вземи горящия факел и ме последвай!


    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #28 -: Август 22, 2012, 08:50:23 »

    Прорицателката Панака

    (Продължение)


    Девойката стана, олюлявайки се. Едри и бистри, сълзите й продължиха да текат, мокреха конопената й роба и капеха по каменния под на пещерата.

    Тя взе горящия факел, но когато се обърна, жената беше изчезнала и изваянието стоеше на мястото си. И докато се чудеше накъде трябва да тръгне, чу тътен изпод земята. Статуята се катурна и тя видя голяма пролука зад нея.

    Втурна се към нея, премина я и светейки си с факела тръгна навътре. Като от огромна къртица беше порязана земята.

    Препъвайки се, тя следваше ту тесни, ту по-широки проходи.
    Тътенът наоколо я заглушаваше, като че ли цялата земя се сриваше. Чу се плясък и от една извивка на подземния проход плисна надигаща се вода - горящият факел засъска и топлите, едри сълзи на прорицателката Панака се смесиха с избликващия извор.


    Продължението следва ...
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1650

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #29 -: Август 23, 2012, 09:06:26 »

    Прорицателката Панака

    (Продължение)


    Навън се зазоряваше, Раскупорис, вождът на медите, чакаше край лечебния извор. Двамината му верни войни едва удържаха трите коня - бели като гълъби. Вождът се ослушваше за стъпките на Панака, взираше се в полумрака да зърне светлата й конопена дреха. Започна да се безпокои - ами ако са я усетили?

    Чу се страшен тътен. Конете се задърпаха като бесни, неговият се откъсна и хукна нагоре. Над рида небето избледня и после порозовя, слънцето изгряваше. Огромни камъни, скали хвърчаха откъм светилището и се търкаляха в долината. Отскубнаха се и другите два коня. Раскупорис затича нататък.

    Когато стигна, от огромната пещера бе останала само малка част. Нямаше и следа от двете жилища край нея. От земята бликаше вода, много вода, която си проправяше път надолу през долината. Пред нея уплашени бягаха оцелелите поклонници, жреци, коне.

    - Панака! - крещеше Раскупорис, - Панака!

    Успя да се вмъкне в оцелялата част на светилището. Голямата статуя на богинята-майка Бендида бе на парчета. Огромен камък се бе откъртил зад нея и бе затиснал входа, през който прорицателката бе навлязла в подземията на пещерата.

    - Панака!... Панака!... - викаше младият вожд и обикаляше светилището.

    То беше празно. Изпод счупения образ на богинята се подаваше сърнената кожа. Извлече я и като се простря върху нея, Раскупорис зарида с цялото си сърце:

    - Панака!... Панака!...

    А бликащите води на огромния извор подеха името и го понесоха през времето и отвъд него...

    И оттогава, през студените зими, водите на извора Панега димят топли като сълзите на прорицателката Панака.
    А река Златна Панега спокойно се разлива из долината. Наоколо й дървета, големи дървета, градини и селища, селища - по-големи и по-хубави от Салдобиса.



    София, март 1970 г.
    Активен
    Страници:  1 [2] 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Седем нива във всяка възраст на душата
    Духовни учения
    Administrator 1 3053 Последна<br />публикация Септември 06, 2010, 10:51:49
    от Емилиян
    Притчи и приказки « 1 2 ... 8 9 »
    Книги
    delfin 120 13910 Последна<br />публикация Април 11, 2013, 15:12:56
    от Ru Alfa
    Любовни притчи и приказки « 1 2 ... 18 19 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    DArkAngel 281 28170 Последна<br />публикация Ноември 11, 2011, 01:31:16
    от Selinna
    Алое Вера
    Природосъобразно хранене
    The One 4 3151 Последна<br />публикация Май 22, 2011, 00:43:57
    от Sita
    Седем въпроса, които ще променят живота ви
    Обща тематика
    Слънчев лъч 1 1469 Последна<br />публикация Юни 09, 2013, 23:25:04
    от Svetoslav

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright