Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Бойни изкуства  (Прочетена 1461 пъти)
Quantum
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 25

« -: Април 27, 2012, 19:08:19 »

Чудя се дали тук има хора които тренират някакъв боен спорт? Ще започна пръв - аз тренирам карате Кйокушин Усмивчица
Активен
dayana
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 292


« Отговор #1 -: Април 27, 2012, 19:20:31 »


Много се радвам!

Дъщеря ми тренира също!А ти от къде си?Идва ли в Бургас на състезанието миналия месец?
Активен

ИСТИНАТА семето на МЪДРОСТА- може да бъде открита къде ли не!
Можем да посочим пътя ня другите,ала всеки трябва да го извърви сам-докато не прогледне за СВЕТЛИНАТА на неподправената МЪДРОСТ,там,в края...от където сме поели всички, някога много отдавна,в зората на ВРЕМЕТО!
Quantum
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 25

« Отговор #2 -: Април 27, 2012, 19:28:02 »

Ами за съжаление с бургаските отбори сме различна федерация но все пак исках да дойда да гледам. Аз съм от Сливен. Случайно дъщеря ви да се казва Нели?
Активен
dayana
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 292


« Отговор #3 -: Април 27, 2012, 19:34:46 »


Дъщеря ми се казва Талия и е от "Гладиатор"


* 99.jpg (83.31 KB, 960x640 - видяно 303 пъти.)

* 6.jpg (61.99 KB, 960x640 - видяно 321 пъти.)
Активен

ИСТИНАТА семето на МЪДРОСТА- може да бъде открита къде ли не!
Можем да посочим пътя ня другите,ала всеки трябва да го извърви сам-докато не прогледне за СВЕТЛИНАТА на неподправената МЪДРОСТ,там,в края...от където сме поели всички, някога много отдавна,в зората на ВРЕМЕТО!
Quantum
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 25

« Отговор #4 -: Април 27, 2012, 19:38:49 »

Какво малко ангелче

Щом има такива успехи като малка не ми се мисли колко ще е добра като порасне
Активен
Sue
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #5 -: Май 08, 2012, 13:02:43 »

    Хм, това е малко отвлечено, но е покрай ровенето ми за икебаната и връзката със самураите. Усмивчица Кадо

    Цитат
    Ikebana and Martial Arts - a shared philosophy
    Posted Dec 03 2009 12:00am
    http://kickasssuec.blogspot.com/2009/12/ik...rts-shared.html
    SueC


    Икебана е японско изкуство за аранжиране на цветя. Икебана означава „подредено цвете”, но е известен също като Kado - Пътят на цветята. Икебана е много древно японско изкуство, което има своите корени в Дзен будизма.

    Тя започна през 6 в. в Япония като религиозно предлагане на жертва в будистки храмове и след това бавно набира популярност сред аристократичната класа на самураите. За да достигнат състояние на мир на ума и състояние на концентрация преди битка, самурайте подреждат икебана и провеждат Чадо- чайна церемония, за да "очистят сърцето и ума". (1)

    Блогър Надя, (Cylamen) (2) описва изпълнението на един практикуващ икебана, който прави демонстрация:

    "Много слаб млад мъж, но с много сила в неговите драматични движения
    по време на неговото изпълнение на икебана. Движенията му могат да бъдат сравнявани с упражнение по меч. Мога да си представя млади самураи, след битка как се опитват да се отпуснат чрез огъване на цъфтящи вишневи клонки. Един от тях леко срязва клон притворил очи и вдигайки клона над очите си, в близост до челото с категоричен жест огъва клона. Това е, което всъщност виждах, но самураят е модерен млад мъж с диамант Stud на едното ухо и модерен колан с остри ножици за икебана, вместо самурайски меч. "

    Подобно на много от традиционните японски изкуства, икебана е система от естетика, философия и практика с акцент върху личностното развитие, както и художествени постижения. В това отношение тя има много общо с традиционните бойни изкуства.
    Целта на Икебана е не само създаването на красива аранжировка, правенето (пътят) е също толкова важно колкото резултат. Тази идея за духовно просветление чрез концентрация и практика е в центъра на дзен будистка философия. За много от практикуващите, икебана е урок за цял живот, начин за постигане на малко вътрешна тишина, в която да се работи в посока по-богат духовно разбиране на света (3). Отново занимаващият се с традиционни бойни изкуства ще разпознае приликите между двете философии.

    Икебана се различава от западните методи за подреждане на цветя, аранжиране, в които акцентът често е демонстрирането на пъстра гама от цветя. Икебана включва работа с всички части на растението, и обръща внимание към форма и линията. Тя често използва минималистични принципи. Използват се само минимален брой цветове, осеяни сред стъбло и листа. Въпреки, че икебаната е творчески израз, тя има някои правила, уреждащи формата му. Едно правило е, че всички елементи, използвани в строителството, трябва да бъдат органични, т.е. клони, листа, треви, или цветя. Намерението на художника зад всяка аранжировка е показано през парче цветови комбинации, природни форми, изящни линии и обикновено подтекст на композицията.

    Структурата на японско аранжировка на цветята се основава на разностранен триъгълник, очертан от три основни точки, обикновено клонки, считани в някои училища за символи на небето, земята и човека, а в други слънцето, луната, любовта и земята. Съдът, в който се поставя икебаната, също е ключов елемент на композицията, като могат да бъдат използвани най-различни стилове от глинени съдове (4).

    В духовен аспект икебаната се смята за много важна за практикуващите. Тишината е задължителна по време на практиките по икебана. Това е време, за да се оценят нещата в природата, които хората често пренебрегват, защото са твърде заети в ежедневието. Идеята е, че чрез аранжирането стават все по-търпеливи и толерантни към различията. Не само в природата, но и като цяло.

    В класическия текст Икебана, Rikka-Imayo-Sugata (1688), са изброени десет добродетели на майстора на Икебана. Някои от тези добродетели също могат да бъдат считани за добродетелите на майстор на традиционни бойни изкуства(3):

    Никаква дискриминация.
    "Природата не дискриминира, нито практикуващия икебана трябва да го прави. Чрез приемане на способността на природата просто да съществува, ние се научаваме да си взаимодействаме с всички хора и всички неща еднакво. "

    Безкористен ум.
    "Когато сме изправени пред цветята, ние сме свободни от някакви притеснения и можем да изчистим съзнанието си." Това е подобно концепцията на mushin - празен ум.

    Сприятеляване без думи.
    "Изправяйки се пред цветята, ние чувстваме радост отвъд думите. Когато ние споделяме тази радост с други хора, ние можем да създадем връзка, която надхвърля пределите на езика. Чрез нашите аранжировки можем да комуникираме на по-дълбоко ниво с хора, без значение какъв език говорят. Бойните изкуства са език сам по себе си - разбрани и оценени по целия свят, да обединява хората в обща цел.

    Спечелване на уважение.
    "Чрез медитация, не дискриминация и работа към безкористен ум, икебана ни помага да развием нашия най-добър характер. В резултат на това много хора уважават художниците на икебана. Ако посетите Япония, ще откриете колко добре уважавани са учители по икебана в техните общности ". Майсторът по бойни изкуства се стреми да постигне същите цели.

    Спокоен ум.
    "Тъй като придобиваме спокоен ум чрез икебана, ние можем да подхранваме нашето дълголетие." "Очевидно е, че авторът на този текст в 17-ти век, възнамерява да насърчава разпространението на икебана и знае как да продава своя продукт: „Това подхранва нашето дълголетие!” В действителност, статистическите данни показват, че дори и днес икебана учителите са един от професионалните групи, с най-много дълголетници в Япония, страна с някои от най-старите хора в света ". В Япония хората занимаващи се с бойни изкуства също са с едни от най-много дълголетници.

    Практикуването на икебана все още е много важно в много традиционни доджо, особено в Япония, но също и в много западни доджо, които остават много близо до техните японски корени. В книгата „Традиции” на Дейв Лоури, той разказва как често е било негово задължение да направи цветовата аранжировка за неговото доджо. Тези композиции били излагани в токонома (беседка) в предната част на тренировъчната зала и служат като едновременно паметник на основателя на будо , което се преподава и напомняне на практикуващите бойното изкуство за крехкостта на живота (5).

    References:

    1.http://www.auroville.org/art&culture/ikebana.htm

    2.http://nadia-cyclamen.blogspot.com/2009/10/rock-and-roll-martial-arts-and-ikebana_19.html

    3.http://www.japep.com.au/Ikebana_Zen.pdf

    4. http://en.wikipedia.org/wiki/Ikebana

    5. Traditions - moving towards stillness. Dave Lowry.


    Авторката на материала е будока.


    ---

    А за мен - занимавам се с нещо там, но не е "Източно".
    Активен
    Щуродино
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 257

    « Отговор #6 -: Юли 03, 2012, 12:23:51 »

    Не тренирам нищо,но ги харесвам.Мисля,че са възпитателни
    Активен

    Омръзна ми да се обяснявам-47 годишна
    venturyy
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 26


    Нека силата... е силна! :D

    « Отговор #7 -: Юли 21, 2012, 22:44:11 »

    Аз до миналата година се занимажах активно с Aikido i Taekwond-do ITF в продължение на 8 год. и също съм майстор на нунчаку и хвърляне на шурикени.

    Сега от година и половина вече практикувам йога.
    Активен
    Ditko
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 29

    « Отговор #8 -: Октомври 11, 2012, 01:28:13 »

    Здравейте,

    аз тренирам карате-до (Шотокан) откакто започнах да ходя на училище Усмивчица Карате ми е дало адски много, да не кажа повечето от това, което съм сега, помагало ми е, възпитавало ме е, успокоявало ме е, правило ме е много по-добър човек, отколкото без него. Готов съм да обсъдим ролята на бойните изкуства в изграждането на личността, ако искате. Поздрави! Усмивчица

    П.С. Има ли някаква връзка въпросът ти с темите за децата индиго? Усмивчица
    Активен
    indigoprincess
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 5


    « Отговор #9 -: Декември 06, 2012, 09:50:31 »

    Исторически процеси и влиянието им върху развитието на Джу-джуцу

    Различни техники и методи на боя (борбата) без оръжие са развити в почти всички съществуващи култури, но тези умения получават специално внимание в Япония. Произхода на джу – джуцу, или боя без оръжие може да бъде проследен назад във времето на древни и митологични времена в Япония. Японските богове Кашима и Кадори са първите които използват джу – джуцу техники за да накажат извън законните (нарушилите закона) жители на източните провинции.

    По скорошно проследяване на японските виждания за невъоръжените бойни традиции може да бъде намерено близо 2000 години назад когато според записките, император Суинин заповядал на двама мъже, Номи–Но–Сукуме и Таима-Но-Куехая да се борят. Номи–Но–Сукуме взел преимущество над Таима-Но-Куехая, хвърляйки своя противник на земята и тъпчейки го до смърт. В годините предхождащи ерата Токугава, Япония е била сцена на много дълги граждански войни и продължителни борби. Това било по времето когато йорой-куми-учи, форма на борба при която и двамата участници са носили брони, била създадена за бойното поле. Както такава, тя е изисквала огромна физическа сила и издръжливост. Ето защо борбата йорой-куми-учи не давала предимство за по-слабия противник да спечели победа над по-силния враг, по този начин обезкуражавала много амбициозни войни да тренират себе си в този боен стил без оръжие.
    Историята на джу – джуцу е създавана повече от преди 2500 години. Корените му са комбинация от много техники произхождащи или от Япония, или са били пренесени в нея от съседни ориенталски страни. Вярва се, че джу – джуцу може да открие своите корени от времето на боговете Кашима и Кадори както вече споменахме.
    В началото, преди близо 2500 години можем да отнесем джу – джуцу и неговата философия която можем да срещнем по времето на Чоон Чу ерата (772 – 481 пр.Хр.) в Китай, един период при който техниките на боя с отворени ръце се е практикувал. Когато борбата чикура – корабе се появява в Япония през 230 г. пр. Хр., много от нейните бойни техники са били приети (включени) в джу – джуцу тренировката. От 230 г. пр. Хр. много различни школи по джу – джуцу са били създадени и това е знак, че техниките с празна ръка (без оръжие) са се практикували, дълго време с оръжие като част от тренировката на самурая по време на периода ХЕЯН (784г. сл. Хр.). Приблизително през 880 г. сл. Хр., школата по дайто рю айки джу джуцу била създадена от принц Тейджун. Периода между VIII и XVI век в Японската история бил покрит с постоянни граждански войни, и много системи по бойни изкуства бил практикувани и усъвършенствани на бойното поле.

    Приблизително в 1603 г, Япония навлязла в сравнително мирен период последван от създаването на военното правителство на Токугава от Токугава Иеуасу. По време на този период познат като период ЕДО (1603 -1868 г.), феодалните граждански войни и неустановените чувства и емоции в много хора които били разкъсвали Япония за векове, започнали да изчезват формите и техниките показващи уменията на боя с оръжие, които включвали много от техниките на захват в стоийка на стиловете с оръжие. Универсални тези техники са били познати като джу – джуцу. По времето на периода ЕДО са били преброени приблизително повече от 750 системи на джу – джуцу.
    В края на периода произлиза началото на реставрацията МЕЙДЖИ по време на която силата и властта на Шогуна се завръща отново при Императора като резултат на не успяла гражданска война между различни групи хора. Много самураи са придружавала Шогуна по време на войната и като резултат изгубват статута и уважението към тях след като властта била върната отново на Императора. Имперския закон указвал, че всеки прави престъпление практикувал старите методи или стилове на бойни изкуства на самураите. На самураите също така им било забранено да носят своите мечове и други оръжия. Изкуството на джу – джуцу почти изчезнало по време на този период, но все пак оцеляло защото някой майстори започнали да го практикуват тайно, криейки се или в други страни, докато забраната паднала в средата на XX век.

    И така можем да дефинираме джу – джуцу, изхождайки от всичко казано до тук по следния начин:

    ДЖУ – на японски думата “джу” означава “меко” или “гъвкаво”. В този смисъл то има за задача да подчертае разликите между него и останалите военни дисциплини. Много по точно обаче е втората интерпретация “гъвкаво”, която всъщност означава възможност за адаптиране към всички ситуации, по време на боя и е от особена както за борбата без оръжие, така и за боя с оръжие. “Джу” използва силата на противника за да го преодолее и я прибавя към своята.

    ДЖУЦУ (ДЖИЦУ) – на японски думата “джуцу” означава “умение” или “практика”. Също така ако се погледне в по-широк мащаб на думата тя означава и “изкуство”. Това е висшата форма в която практикуващия достига усъвършенствайки се постоянно.

    Принципът на ДЖУ подчертава, че всички бойни методи са били приспособени и развити от различни последователи Те са действали съобразно принципите на ДЖУ, в които война ще контролира острието на противника си чрез атака (контра) която ще бъде толкова силна, че да мине през бронята му и да го убие. Същият принцип се използва и при работата без оръжие и се изразява в това да се разбалансира противника и хвърли на земята. Термин като джу - джуцу прави този принцип на ДЖУ един от основните методи който може да бъде определен с него. Този принцип се намира в гъвкавостта и се приема по два начина – съзнателен и психически. За да използваме принципа на ДЖУ, практикуващия трябва да бъде в състояние да контролира себе си във всяка ситуация която би му поставил неговия противник.
    Активен
    indigoprincess
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 5


    « Отговор #10 -: Декември 06, 2012, 09:54:10 »

    Джу – джуцу в същност означава “гъвкаво изкуство”, което включва използването на противниковата сила.
    От техническа гледна точка т.н. джу – джуцу системи се разделят на тези три главни категории на близък бой, посочени по-горе, в които се използват захвати. Но тъй като бронята била на мода и се е носела до средата на периода ЕДО, съществували форми на куми-учи които станали основа и на класическото джу – джуцу.

    Древни школи сподпомогнали за развитието на клласическото Джу-джицу

    Каквато и да е страната на спора, следващите школи, които ще посочим са само някои от повечето добре познати школи, които водят началото си от този период:
    1. Такеноучи – рю е било създадено от Такеноучи Хисамори, роден в Хага, село в провинция Мимасака. По време на медитация в манастира Санномия през юни 1532 година, той заспал след интензивна самостоятелна тренировка. Според традицията, Ямабуши (планински воин), член на религиозната класа, който често пътувал из Япония преподал няколко техники за обезвреждане на Такеноучи. Ямабуши (планинският воин) също така го убедил в преимуществата на малките оръжия срещу по-големите такива. Такеноучи нарекъл този стил Когусоку, и изкуството все още съществува и до днес след многото поколения майстори.
    2. Кито – рю е било създадено от Терада Каноемон, прислужник на Киогоку Тандо-но-ками. Той първо научил невъоръжени умения на боя от Терада Хейдзауемон, който бил учител във Фукуно – рю, школа създадена от Фукуно Шичироемон. (Фукуно Шичироемон, заедно с Миура Йоджиемон и Исогай Джиродзаемон, учили кемпо при Чин Гемпин, китаец, който пътувал до храма Кокушоджи в Азабу и Едо, по време на късния период от ХVII век). След като усъвършенствал своите джу-джуцу умения Терада Каноемон открил своя собствена школа, която нарекъл Кито-рю. В този стил се набляга най-вече на хвърлящите умения. Също така в катите (самостоятелни форми срещу въображаем противник) се набляга на особеностите на хвърлящите техники.
    3. Шибокава – рю . Създателят на Шибокава – рю Шибокава Бангоро е бил трениран в бойните умения без оръжие от Секигучи Хачиродзаемон, синът на Секигучи Джушин. След като развивайки огромна опитност в уменията си, отворил собствена школа в Едо.
    4. Йошин – р ю. Има два различни източника за произхода на Йошин-рю.
    а) Първият е за създателят му Миура Йошин, доктор в Нагазаки. Убеден, че физическите болести били в резултат на дисбаланс между използването на ума и тялото, той развил няколко техники за обезвреждане, вкарвайки неговите принципи за разрешаване (преодоляване) на този дисбаланс. Двама от неговите първи последователи установили техни школи след неговата смърт, които се наричали Миура – рю и Йошин – рю. б) Вторият източник посочва Акияма Широбей, също лекар от Нагазаки за създател. Докато учейки медицина в Китай, той също така изучавал няколко “те”, или “бойни трикове”, и също така много различни техники на реанимация (каппо). След като се върнал в Япония, Акияма започнал да преподава неговия боен стил, но бил недоволен от малкия брой техники. Решен да докаже своите бойни умения и развие по-широк кръг от техники, той се оттеглил в манастира Темманго в Цукуши за няколко месеца да медитира и търси вдъхновение. Била е сурова зима, и Акияма наблюдавал как пада снега върху земята пред храма. Той забелязал как здравите клони на дърветата наоколо често се чупели и прекършвали под тежестта на събралия се сняг. Обаче, едно по-слабо върбово дърво било способно да избегне това, тъй-като неговите клони били гъвкави. Гъвкавите клони се огъвали след като снегът, който бил върху тях станел повече. По този начин позволявайки им да “изхвърлят” снега и да се върнат в първоначалното си положение, вече освободени от тежестта. Акияма бил толкова впечатлен от това, че той основал неговите нови бойни техники на този принцип, давайки на неговата секта (школа) име Йошин-рю, което означава “школа на сърцето на върбата”.
    5. Кушн-рю е било създадено от Инуе Кагакацу. Но неговия внук Инуе Нагаясу (познат като Гумбей), бил толкова опитен в джу – джуцу, че често се е заявявал като първоизточник на Кушн-рю. Този стил отблизо приличал на Кито-рю. Това е така, тъй като Инуе Нагаясу известо време е тренирал при Такино – бивш ученик от Кито Рю. Главната квартира на Кушн-рю е Едо станала много популярна.
    6. Тенджин-шинио-рю е било създадено от Исо Матаемон, прислужник в клана Кий. Роден в Мацузака в провинция Изе, той учил при Хитосуянаги Орибе, майстор на Йошин-рю. След смъртта на неговия учител той учил при Хомма Джоемон, който бил много опитен в Шин-но-шинто-рю. Убеден от неговия боен опит, че победата изисква умело изпълнение на атеми - изкуството на удряне по витални и уязвими точни по тялото на противника. Исо Матаемон използвал атеми при създаването на негов собствен стил. Той го нарекъл Тенджи-шинто-рю, чието име произхожда от частите на двете школи Йошин-рю и Шин-но-шинто-рю.
    7. Шинто-мусо-рю Въпреки, че главно обръща внимание на работата с меч и други оръжия, Шинто-мусо-рю също включва много допълнителни изкуства в неговото начало. Шинто-мусо-рю е било създадено от Гонносуке Кацуйоши през ранните години на периода Токугава. Третият наследник на школата Мацудзаки Кинуемон Цунекацу добавя Итацу-рю-хождо-джуцу (връзванес въже) и Иккаку-рю джутте-джуцу (изкуството на палката) в Шинто-мусо-рю биографията.
    Активен
    MerveillesEternelles
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1

    « Отговор #11 -: Октомври 22, 2013, 19:20:04 »

    Аз тренирам карате киокушин в Бургас. Тренирала съм и Ушу Кунг Фу известно време. В бъдеще смятам да запиша Джу Джуцу.
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright