Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Проблеми с индиго тинейджъри  (Прочетена 1891 пъти)
unknow
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 30


freed from desire - mind and senses purified!

« -: Април 25, 2012, 20:21:26 »

Здравейте на всички!
Предварително искам да се извиня,ако вече има подобна тема,защото не успях да прочета всички. Бих искала да споделя накратко историята си с вас,защото се надявам поне тук да има някой,който разбира какво преживявам.  Угрижен
Като за начало искам да почна с това,че не съм напълно сигурна дали съм индиго,защото просто не притежавам никакви ''свръхестествени" способности,освен че от време на време познавам какво ще се случи в близките дни или в дадени ситуации и то напълно от интуицията си,но дори не съм сигурна как се случва;нямам и знания за всичко,но имам теории за много неща от живота,в които съм сигурна също така понякога не съм особено сигурна от къде съм научила някои неща,но те винаги са били малки и съм си мислила,че просто съм ги забравила.Може би всичко това е,защото съвсем наскоро разбрах всъщност за всичко  това.Винаги съм усещала,че има нещо специално в мен, че не съм като другите,че съм дошла с мисия тук и всичко останало присъщо за едно индиго,дори мислих,че полудявам.Въпреки че още от малка съм била с тази мисъл (след като разбрах за индиго хората намерих обяснение на много неща,който не разбирах преди и започнах да си припомням случки като малка).Когато прочетох за първи път,още първата статия в интернет просто видях описание на моя характер .Бях толкова учудена,всичко което исках да кажа за мен от години беше написано там (както повече индиго деца никога не съм можела да описвам нещо с думи,нуждая се от милиони обяснения за да може хората около мен да ме разберат;думите никога не са били достатъчни и никога не съм харесвала да общувам с тях).Изчетох почти всичко в интернет и се учудвах все повече и повече,дори сега като се сетя как се чувствах тогава се вълнувам.
Но проблема се състои в това,че въпреки че вече знам коя съм и всичко останало,прекалено дълго съм била изгубена в и винаги съм се чувствала зле,защото никой не ме е приемал на сериозно (дори сега въпреки че когато давам съвети на някой винаги съм права) никой никога не ме е разбирал,толкова много време,че дори аз повярвах че съм луда, откачалка,която не трябва да бъде тук.Просто съм затънала толкова много в депресията си,че не мога да открия решение на проблема.На всичко отгоре,вече два пъти са ми разбивали сърцето и са наранявали чувствата,които бяха нечовешки силни.Наистина не знам какво да правя и исках да споделя тук,защото съм сигурна,че има и други хора като мен или ще има когато осъзнаят някой ден кои са,но навсякъде в интернет е пълно с обяснения как да разбереш дали си индиго,съвети за отглеждането на такива деца,но никой не мисли за тези,които твърде късно разбират кои са.

П.С: извинявам се ако имам грешки,опитах се да пиша правилно,имам дислексия.
Активен

This world is full of kings and queens who blind your eyes and steal your dreams.
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #1 -: Април 25, 2012, 22:29:48 »

Здрасти и Добре дошла!

Мисля че най-важното за момента е да разбереш ,че не си сама , че не си ненормална и че има място ,където да бъдеш разбрана.

Предполагам ,че има много неща ,които за задържала и сега даже се чудиш от къде да започнеш ,какво да разкажеш ,какво да питаш , за това е всичко толкова емоционално.

На мен като ми е такова едно ,всичко наведнъж по много да ми се изсипе ,знам че трябва просто да почна от нещо, независимо какво , просто да почна. Ткака че хващай си една тем а,която ти хареса и почвай , от теб сама юе започнат да идват много отговори , каква си , каква е специалната мисия ,която усещаш , защо си точно такава и въобще с отговорите идва и светлинка в тунела и бързичко ще излезеш от депресията. Колкото до разбитото сърце , нищо не мога да ти кажа , това е част от това да бъдеш млад и тийнейджър май , да се учиш защо има несподелени чуства и емоции, т.е не само май докато си тийн го учиш. Та с две думи , хайде хвърляй се по темите.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
unknow
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 30


freed from desire - mind and senses purified!

« Отговор #2 -: Април 26, 2012, 00:24:40 »

Да всъщност,наистина просто не знам от къде да започна,защото никога не съм свикнала да споделям,пък и ми е трудно да опиша нещата с думи и останалите не ме разбираха.Иначе прочетох доста теми и получих доста отговори и продължавам да чета,но понякога просто се отчайвам,като гледам колко невежи са хората и как за нищо още не са готови.
Не по скоро проблема не е в несподелените чувства,а в това,че кога позволя да са толкова силни моите чувства и то с неправилните,явно,хора се губя в тях по някакъв начин и по скоро аз се отдръпвам и провалям всичко.Не мога да го обясня,но сякаш точно тези чувства ме дърпат назад и когато се отдръпна и всичко стане по спокойно и точно каквото трябва да е,човека отсреща не ме разбира колкото и да обяснявам,че това ново чувство е много по невероятно от старото той си мисли,че не го обичам,и се налага да избирам дали да съм както преди или да оставя човека до мен.Първия път,когато се получи така не знаех,че съм индиго,и не можех да си обясня защо така се 'промениха' чувствата ми и се лутах,сега се получава същата ситуация,но поне си обяснявам някой неща.
Благодаря за подкрепата и за съвета,наистина,хубаво е да знаеш,че някой те разбира и ти помага.
Активен

This world is full of kings and queens who blind your eyes and steal your dreams.
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #3 -: Април 26, 2012, 00:57:19 »

Да ти кажа ,форума тука за две години много ми помогна , да  се опивам да слагам в думи многомерността на мислите и усещанията си . Чрез  писането се упражняваш да вкарваш информационния пакет в линеен вид-текст. Тогава съвкупността в теб получава превод за ума ти , а и за другите. Не че много съм се ошлайфала , но е значително по-добре и това разтоварва много. Аз за това ти казах , почни да пишеш , по каквато си искаш тема . Така ще разтовариш и преведеш поне част от това ,,което задържаш и не си осмислила все още.
Активен

"weird " is indication for creative force ♥
unknow
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 30


freed from desire - mind and senses purified!

« Отговор #4 -: Април 26, 2012, 14:14:13 »

И на мен ми помогна да си изясня някой неща и наистина е невероятно да има място,в което се чувстваш "в свой води".Да,това е добра идея,защото така ми е по-лесно да си следя мисълта(защото понякога през главата ми минават толкова мисли и до някъде това е най-успешния начин да улавям някой от тях и чувствата,който пораждат) и преди съм пробвала,но думите просто не винаги са достатъчни и когато видя колко объркано се е получи всичко се отказвам,но сега мисля,че всичко ще е по-сполучливо тъй като съм по наясно с нещата.Благодаря отново за помощта!!!
Активен

This world is full of kings and queens who blind your eyes and steal your dreams.
Sue
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #5 -: Април 26, 2012, 17:26:26 »

    Или като мен вземи да пропишеш приказки и разкази. Така в процеса на редактиране и изглаждане, ще свикваш да подреждаш мисълта си правилно. Вероятно при говор говориш "едно изречение напред". Така хората губят нишката на мисълта ти при разговор. Писането като наблюдател ще ти позволи да отделиш време да изкажеш детайлите и да си подредиш думите.

    На мен писменото общуване ми е по-удобно Усмивчица. На живо ми е трудно да изказвам коректно мисълта си. От части от стеснителност, от части, че забравям думи. Докато пиша не бързам и ми помага.
    Активен
    tianka
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 17


  • Град: Харманли
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето Екзюпери

    http://www.facebook.com/p
    « Отговор #6 -: Април 26, 2012, 18:23:37 »

    unknow     

    Радвам се, че прописа! 

    Може да си държиш наблизо до теб АРАГОНИТ.  Този кристал много помага на тийнеджърите.

    Моят син дори си го носи постоянно в раничката за училище.




    Активен

    NAMASTE !

    "Това, което другите правят или казват е техен проблем.

    Kак  реагираме, или не, е наш проблем!"
    Quantum
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 25

    « Отговор #7 -: Април 26, 2012, 21:14:24 »

    Здравейте на всички!
    Предварително искам да се извиня,ако вече има подобна тема,защото не успях да прочета всички. Бих искала да споделя накратко историята си с вас,защото се надявам поне тук да има някой,който разбира какво преживявам.  Угрижен
    Като за начало искам да почна с това,че не съм напълно сигурна дали съм индиго,защото просто не притежавам никакви ''свръхестествени" способности,освен че от време на време познавам какво ще се случи в близките дни или в дадени ситуации и то напълно от интуицията си,но дори не съм сигурна как се случва;нямам и знания за всичко,но имам теории за много неща от живота,в които съм сигурна също така понякога не съм особено сигурна от къде съм научила някои неща,но те винаги са били малки и съм си мислила,че просто съм ги забравила.Може би всичко това е,защото съвсем наскоро разбрах всъщност за всичко  това.Винаги съм усещала,че има нещо специално в мен, че не съм като другите,че съм дошла с мисия тук и всичко останало присъщо за едно индиго,дори мислих,че полудявам.Въпреки че още от малка съм била с тази мисъл (след като разбрах за индиго хората намерих обяснение на много неща,който не разбирах преди и започнах да си припомням случки като малка).Когато прочетох за първи път,още първата статия в интернет просто видях описание на моя характер .Бях толкова учудена,всичко което исках да кажа за мен от години беше написано там (както повече индиго деца никога не съм можела да описвам нещо с думи,нуждая се от милиони обяснения за да може хората около мен да ме разберат;думите никога не са били достатъчни и никога не съм харесвала да общувам с тях).Изчетох почти всичко в интернет и се учудвах все повече и повече,дори сега като се сетя как се чувствах тогава се вълнувам.
    Но проблема се състои в това,че въпреки че вече знам коя съм и всичко останало,прекалено дълго съм била изгубена в и винаги съм се чувствала зле,защото никой не ме е приемал на сериозно (дори сега въпреки че когато давам съвети на някой винаги съм права) никой никога не ме е разбирал,толкова много време,че дори аз повярвах че съм луда, откачалка,която не трябва да бъде тук.Просто съм затънала толкова много в депресията си,че не мога да открия решение на проблема.На всичко отгоре,вече два пъти са ми разбивали сърцето и са наранявали чувствата,които бяха нечовешки силни.Наистина не знам какво да правя и исках да споделя тук,защото съм сигурна,че има и други хора като мен или ще има когато осъзнаят някой ден кои са,но навсякъде в интернет е пълно с обяснения как да разбереш дали си индиго,съвети за отглеждането на такива деца,но никой не мисли за тези,които твърде късно разбират кои са.

    П.С: извинявам се ако имам грешки,опитах се да пиша правилно,имам дислексия.

    Unknow ! Усмивчица

    Здравей Усмивчица Не се притеснявай за нищо. Всичко ще си дойде на мястото само трябва да общуваш с хора като теб Усмивчица А колкото до притесненията ти - не си луда. Ако имаш нужда да попиташ нещо винаги можеш да пишеш на някой от форума включително и мен Усмивчица Аз също съм на приблизително твоята възраст (тийнейджър имам предвид)  Усмивчица
    « Последна редакция: Април 26, 2012, 21:21:41 от Quantum » Активен
    unknow
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 30


    freed from desire - mind and senses purified!

    « Отговор #8 -: Април 26, 2012, 23:21:25 »

    Лелее хора първо искам да ви благодаря за съветите и да ви кажа,че вече определено се чувствам по-добре като знам,че има с кой да споделям тук.
    Sue,почнах да пиша хич не ми се получава добре Ухилен,но има време.Иначе и на мен ми е много по-лесно да общувам писмено точно поради същите причини.
    tianka, всъщност сигурно от цяла вечност се чудих дали да пиша и какво точно искам да кажа,но сега просто ужасно много се радвам,че го направих.Благодаря за съвета веднага ще кажа на майка ми при първа възможност да отидем да потърсим.И мисля,че и аз ще си го нося навсякъде  Плезещ се.
    Quantum,ами вече се чувствам доста по-добре всъщност (благодаря на всички,за което,отново Ухилен),но за това,че не съм луда вече съвсем не съм сигурна,защото днес имах едно преживяване,което не мога да обясня,но ще се опитам.Просто не знам дали звучи нормално,но понеже ми беше станало изключително зле.Усещах огромна,ама огромна болка дишах все едно съм бягала с часове,а всъщност си лежах на леглото,след това се опитах да стана и не можех просто ми беше много зле и си седнах на земята,седях седях и изведнъж просто избухнах в сълзи и усещах още по-голяма болка(като по филмите,когато мъчат някой и той се препотява,вика и започва да се "гърчи") точно така бях за 1-2 минути и след това просто легнах на земята супер изтощена.И после не можех да мръдна с часове,дори не можех да говоря опитвах се,но не се получаваше,просто се бях се стегнала и никой не беше в състояние да ме помръдне,беше доста плашещо.Имаше моменти,в които се мърдах бавничко,например да се завъртя и след това отново усещах болката и всичко се повтаряше.След това просто събрах сили и сега съм много добре.Доста пъти ми се е случвало,но не и толкова плашещо колко днес.Сега просто се чувствам изключително изтощена.И най-странното е,че минути след като се оправих не помних за какво съм си мислила.Никога до сега не съм споделяла това,просто ако не тук не знам къде другаде да споделя и да разбера какво е това.Дано не съм ви изплашила много Угрижен.
    Активен

    This world is full of kings and queens who blind your eyes and steal your dreams.
    Щуродино
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 257

    « Отговор #9 -: Април 27, 2012, 13:11:29 »

    Подкрепям те!Аз не умея да пиша добре,но пък мога да "изтанцувам" чувствата си :)Имам моменти,в които искам да "бягам" от обществото-ходя сред природата
    Активен

    Омръзна ми да се обяснявам-47 годишна
    unknow
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 30


    freed from desire - mind and senses purified!

    « Отговор #10 -: Април 27, 2012, 14:28:30 »

    Ооо това е много яко .Винаги съм искала,но съм като дърво  Ухилен и ако трябва да сравнявам ще ми е по-лесно да пиша отколкото да танцувам,пък и при мен винаги стои това,че аз трябва да премисля всичко милиони пъти,да измисля 1000 нови неща и обяснения за да съм добре.Олеле и аз много обичам да го правя .Още от малка си мечтах за къщичка в гората на спокойствие като по детските или на някой остров,иначе сега живея близо до гора,което много ме успокоява и поне мога да ходя,когато искам.
    Активен

    This world is full of kings and queens who blind your eyes and steal your dreams.
    Psychedelia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 10


  • Град: Благоевград
  • « Отговор #11 -: Април 27, 2012, 18:08:11 »

    И аз винаги съм си мечтала да живея някъде, където кипи от природа (в къща!!!), но ето ме в един ужасен блок. Ухилен Беше ме страх да стъпя на остров, но когато го направих се влюбих в него. Вечерта седях на терасата и се наслаждавах на спокойствието, даже исках да спя отвън Прегръдка
    Активен
    unknow
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 30


    freed from desire - mind and senses purified!

    « Отговор #12 -: Април 27, 2012, 21:42:53 »

     Ухилен е то не всяка къща се намира близо до природата,ако това те успокоява Прегръдка .Като малка и аз живях в блок и имахме от големите фототапети и с повече въображение направо се пренасях там.А друга идея,която ми дойде на скоро беше да си направя стаята в зелено и да я затрупам с цветя(просто си мисля,че ако е зелена много ще ме успокоява).Може да пробваш с повече цветя,няма да е толкова успешно,но поне е по-добре  Ухилен.Аз никога не съм била,но ми се случвало да стоя на спокойствие,да чувам сутрин птиците,а вече щурците и има една картинка,която още помня как вечер като се качиш на терасата на втория етаж и се загледаш в далечината се виждаше преминаващия влак и всичко наоколо беше тъмно само лампата от улицата светеше и в далечината,влака и другите светлини и се чуваха щурците и ти стоиш и се наслаждаваш на света около теб,защото е точно какъвто искаш да бъде-красив,спокоен,без проблеми (или поне далече от тях) и без много хора-беше невероятно да стоиш като страничен наблюдател,да знаеш,че хората в "далечината" водят динамичен живот,но в точно в момента ти си почиваш и гледаш от страни.Това беше когато  ходих преди на село .Обожавах го това място беше всичко,за което съм мечтала,по цял ден обикалях из градините,поляните,при животните и майка ми след това винаги ми се караше,че съм станала "селско момиче"  Ухилен,а аз обожавах да ходя там,въображението ми работеше на макс.Бях свободна,далече от проблемите,без хора,който не ме разбират.Всичко беше просто невероятно.
    Активен

    This world is full of kings and queens who blind your eyes and steal your dreams.
    Psychedelia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 10


  • Град: Благоевград
  • « Отговор #13 -: Април 28, 2012, 00:31:20 »

    Нямах предвид това за къщата. Исках да кажа, че искам някъде на по-отдалечено място от самия град и да е в къща, а не блок. Предпочитам като излезна от вкъщи да виждам природа, а не блок до блок, къща до къща и с две думи - задушавам се Ухилен

    И аз ходех на село и ми беше много хубаво, помагах, но откакто дядо ми (по бащина линия) почина, както и кученцето там не съм ходила... Там точно където е къщичката е само нашата и една друга.. обаче без тях е някак си пусто Тъжен

    Аз пък вечер ми е приятно да слушам шумът на реката точно до нас, а сутрин, когато още никой не е буден да слушам птичките... Усмивчица

    Междудругото сега както се е раззеленило навсякъде... такова удоволствие ми доставя, че не мога да му се нарадвам... иде ми да се метна на тревата Ухилен

    Не се ли отклонихме от темата? Прегръдка

    П.С.: Моята стая е лилава, както и мебелите (лилаво и бяло) Ухилен Най-добре ще е да е нещо морско, че не мога да разбера защо толкова много имам нужда да се докосна до морето, дори само да го видя ми е достатъчно, но на живо. Извинявам се за отклонението от темата Прегръдка
    Активен
    unknow
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 30


    freed from desire - mind and senses purified!

    « Отговор #14 -: Април 28, 2012, 02:26:56 »

    Ясно и аз съм така по принцип,но вечер предпочитам да съм в някой голям град,на високо и да виждам светлинките.При нас реката беше по-далеч,но звука на щурците и жабите толкова много ме успокояваше.А сега тук до нас се чуват птички понякога вечер,а най-хубаво е когато се чуват птичките и вали.
    Да всъщност  Ухилен.По добре да продължим на съобщение Плезещ се
    Активен

    This world is full of kings and queens who blind your eyes and steal your dreams.
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright