Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: РЕФОРМИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА И ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО !  (Прочетена 2112 пъти)
JoanMihaylov
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 38

« -: Ноември 30, 2009, 15:18:20 »

Позволих си да пусна тази тема, защото проблемите в нейната юрисдикция са огромни, основни и спешни ! Аз лично съм 1-ви курс студент по Право. Скоро имах лекция със зам. градския прокурор на София - Роман Василев. Темата беше - Организираната престъпност или две схеми за съставяне на престъпна група за производство и разпространение на наркотици, проституция и контрабанда. Както и механизми за пране на пари и корупция по високите етажи на властта.

1. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ проблем е законодателството ни ! Съдебната власт има за цел да изпълнява безпристрастно постановленията и нормите формирани в законите и останалите нормативни актове на законодателната и изпълнителна власт. На първо място конституцията на Република България. Тези закони, обаче са писани от същите тези бандити или по-точно казано от хора близки до тях, взимащи пряко участие във властта. За това и промените за последните 18г са формални, вратичките в законите си седят, а ефективността е нулева. Добре известно ни е, че от ЕС ни критикуват най-остро в това направление.

2. Липса на организация между контролиращите органи. Например прокуратурата отговаря пред главния прокурор, ДАНС има специална комисия в парламента оглавявана от господин Иван Костов и е пряко подчинена на мин. прецедателя. ГДБОП и МВР са подчинени на Цветан Цветанов и прочие. Всичко това води до липса на диалог, загуба на време, пари и липса на резултат.

3. Лоша апаратура, липса на финансиране. За сметка на мощни лобита, намесващи се пряко в съдебната власт - пример Красъо Черния, разбира се той е един палячо, поставен от някого и все пак е упражнявал лобита и е копувал висши магистрати с цел да обслужва частни или корпоративни интереси.

4. Бюрокрацията е друг основен проблем. В България всички дела се точат с години, поради абсурдни аргументи , което въвежда чувство за безнаказаност сред криминалния контингент. Прокурори, следователи и разследващи полицаи са се превърнали в секретарки описващи преписки, дознания и какви ли не материали в пред-съдебна фаза, като накрая делото е върнато за доразглеждане или не издържа в съда. Неиздържа, заради точка 1 ! Законите са ни писани от адвокати. Не случайно в парламента 50% от депутатите имат такова образование. Когато си опекът работата се замесват със съмнителни личности, които да финансират охолния им живот и предизборните партиини и независими кампании. В замяна първите, отварят очите на криминалния свят и им посочват точния начин за това как да направят нелегалния си бизнес - законен. Морала е забравен, поруган, отречен ! Това статукво го наблюдаваме 18г. Някакъв псевдо преход. Всъщност истинския преход тепърва предстои !!!

5. Съда има голяма вина също. Защото и там има много корумпирани магистрати. Прокурори и съдии. Които срещу 100 000лв прикриват доказателства, забавят дела и прочие. Съда, обаче както споменах трябва да е обективен и безпристрастен в решенията си, които обаче са базирани на ЗАКОНА ! Съдията по дадено дело, неможе да тълкува закона, той следи за прилагането му, дори когато е с ясното съзнание, че дадена постъпка е неморална или въпросната личност е престъпна, след като всичко е по законен ред - този магистрат е вързан.

6. Ще завърша с още един проблем в областта. Именно политизирането на съдебната система. Депутати, адвокати, лобита имат много силни позиции на всички йерархични нива в съда. Примери за това са 4-ма конституцйонни съдии избрани от президента Г.Първанов. Биха ли били обективни ? Няма ли да се влиаят от чужди интереси и заповеди ? Защо спря да се говори за импиичмънт на президента, ами точно Конституцйонния съд, трябваше да гласува този импиичмант. С тези позиции на президента там, това нямаше да доведе до успех и поради тази причина управляващите се отказаха от този си ход. Примерът ми е от най-високо ниво, сами се досещата надолу по етажите как седят нещата. По същия начин, само нулите са по-малко !!!

Препоръки и посока за решаване на проблемите в съдебната система - Според скромното ми лично мнение и по идея на много специалисти. Трябва да се опрости системата, тоест цялата дребна престъпност да се пренасочи към административни наказания ( най-често глоби, които могат да са от висок характер например 5000-10000 лв, тогава ефекта им няма да е слаб и без да се стига до съдебна фаза ), както и бързи производства, дори и с по-ниски осъдителни присъди, но влизащи в сила веднага, а не след 7г, когато всичко се е забравило. А въпросната личност е извършила още 5 престъпления за периода. Тези мерки ще разтоварят контролните органи и ще осигурят нужното време и кадри за фокусиране над едрата престъпност и корупция. Тук не говорим за битови свади и кражби, а за ОРГАНИЗИРАНЕ ПРЕСТЪПНОСТ източваща милиарди от сива икономика всяка година !!! Вече се повтарям, но за да се стигне до всички тези мерки ще трябва да се промени и ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ни. Тук промяната не би трябвало да е драстична, но се изисква добра воля за осъществяването и. Законите не са лоши, а вратичките останали в тях. Затваряме вратичките и затягаме законите и контрола им. Тогава най-накрая ще има справедливост и правосъдие в голям процент, с исканата ефективност, защото трябва да си идеалист за да смяташ, че може да се постигне 100% успеваемост, въпроса е да се бориш да си възможно най-близко до тях. Дано не съм ви скучен, това е първото ми лично мнение по даден въпрос, което не претендира да е авторитетно или изчерпателно, но доста от идеите са чути от големи юристи в България. Очаквам и вие да се включите, като съм сигурен че на форума има доста по-информирани от мен хора, които сигурно се смеят на дързостта ми да пиша по толкова сериозни въпроси.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Ноември 30, 2009, 17:08:23 »

Точно на мястото си и в точната ти сфера пишеш. Като студент по право имаш по-реален поглед върху тези неща.

Лошото е, че има закони, които са много добри, но няма политическата воля да се спазват.

Особено това, което се отнася до дребните битови кражби. Сякаш с това, че не им обръщат внимание в полицията и сме оставени като общество да действаме на принципа "Оправяй се сам" или "Спасявай се сам" ни ддържат встрани от другите проблеми - корупцията по най-високите етажи. Колко дела има тръгнали или започната работа в прокуратурата, но досега нито едно не е завършило навреме и с по-сурова присъда. Все оправдавани са виновниците, или се протакат делата и накрая се прекратяват поради изтичане на срокове. Понякога някоя дребна рибка има, която е вкарана в затвора и до тук. Уплашениуморени и обезверени хора сме в нашата мила България, това ми е горчивото заключение. А за пормени се иска много силна воля, смелост и отговорност.

Все още обаче не ме е оставила надеждата да има добро и оптимистично развитие по тези въпроси. Идват новите поколения, които носят нови промени в себе си и ще сменят старите поколения, ще заложат своите идеи и за нашата страна и за планетата като цяло.
« Последна редакция: Ноември 30, 2009, 21:26:56 от delfin » Активен
JoanMihaylov
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 38

« Отговор #2 -: Ноември 30, 2009, 17:43:33 »

Завършекът ти ме навежда на едно допълнение по темата. Наблюдава се тенденция за централизация на хаотичната Международно правна система, както и Правото на Европейския съюз. Всички знаем, че вътрешното Право на всяка държава е различно и предвижда различни санкции. Защо след като всички сме хора и всички сме равни пред бога? Точно в тази посока е бъдещето. Обединяване и Унифициране на правните системи в глобален Международен план. Тонът може да се даде от Европейския съюз, страните членки в който, все пак са носители на демокрация и разбиране на проблематиката. Постепенно да се включат общоприети документи, като Хартата за правата на човека и много други които да изградят гръбнака на едно Световно Право. От своя страна, то ще има седалища във всички точки на планетата, но ще бъде централизирано и ясно за всички.

Един такъв процес, няма да бъде никак лесен за осъществяване. Ще трябва всички водещи юристи с добра воля и самосъзнание да се обединят на международна конвенция, където за определен срок да изградят новата система и неините източници. Да създадът кодификация в толкова обширна наука, като Правото. Например, можете да си представите един световен Наказателен кодекс, обединяващ всички видове и подвидове престъпления, тяхната класификация и предвиждащите се наказания на световно ниво, ами че то има още 20 дяла от правото. (говоря условно, не съм ги броил, но са много. Тепърва ще ги изучавам по отделно)

Следваща необходима стъпка е почистването на стадото. Кадрови промени, защото е очевидно за всички ни до къде ни докараха настоящите ПРАВО-ЗАЩИТНИЦИ и как не ги е срам да се наричат такива!!! Моля за извинение малкото професионалисти у нас.
« Последна редакция: Ноември 30, 2009, 21:26:37 от delfin » Активен
giti
Гост
« Отговор #3 -: Ноември 30, 2009, 18:49:03 »

Здравейте!
Радвам се, че се подхвана тази тема и то именно от специалист по въпроса. Ще се включа и аз с моето скромно мнение към последният пост.
Замисъла на Евро Съюза първоначално е бил точно такъв, но големите сили, като Англия, Франция и скандинавските страни се дърпат, като магаре на мост. Това никога няма да стане! Причината е в лошият исторически спомен на Диктатура! Колкото по-малко управляващи и по-малко закони, толкова шанс за поредният диктатур, като Наполеон, Франко, Сталин, Пиночет и т.н. Това плащи хората. От своя страна Германия и Италия, които са майката и бащата на Евро Съюза си мечтаят за 1 управляващ и 1 закон за всички държави. С носталгия си спомнят за Римската империя, последвалата управа на Католическата църква над цяла европа и монархическото управление на Прусия над Германия, Дания, Швейцария и Австрия... Само че, конците сега ги дърпат Французи, Британци и Скандинавци! Последните са до толкова мощни и нагли, че не са пълноправни членки на Съюза, а са до толкова, до колкото да извлечат лични облаги от него!
« Последна редакция: Ноември 30, 2009, 21:33:55 от delfin » Активен
JoanMihaylov
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 38

« Отговор #4 -: Ноември 30, 2009, 19:47:37 »

Нека не намесваме диктатурата. Ако хората разберат точно какво е демокрацията, те самите няма да се оставят на дадена фигура да изземе техните права и свободи. Хората са слаби тогава, когато са прости и вярват на личности със спорно минало, морал и качества. Аз говоря за запазване на модела. Както в момента имаме парламент на ЕС, в него се избират депутати от всички страни членки. Прецедателя се сменя на определен период от време. Защо тогава да нямаме и общи закони и правосъдие, както и критерии за прилагането им? И Рим е бил република, когато се създава! Разбира се, много точно отбеляза, че поради определени интереси, този процес се забавя. Защото е достатъчно една страна членка да не е съгласна, за да отпадне цяло предложение. Ето това обаче е криво разбраната демокрация. Този, който държи властта, трябва да се замисли дали му е дадена за общи или лични/корпоративни цели!

Иначе какво се получава на практика. По едни въпроси се прилага националното ни законодателство. Дори се издава осъдителна присъда. Като над законов източник на правото, обаче правото на ЕС има по-силна йерархична тежест, като е равнопоставено на Конституцията, въпреки че двата източника уреждат различни отношения. И затова съда в Страсбург взима решение, че осъдителната присъда от България е абсурдна, издава необходимите доводи за това си становище и осъжда България в размер на определено обещетение за това, че лицето Х е оправдано в Страсбург и наказано у нас.

Ето такива глупости са напълно излишни. Както е излишно да плащаме депутатски заплати на ЕС и бъларските народни представители. Защо е необходим целият този дублаж. Умножен по всички държави членки. А сме били глобални, тепърва ще сме. Защо в момента хората се пънат да учат по 5 езика, като че не можем да си говорим всички на един и да ни е по-лесно!!!

Нали разбирате цялата ми идея? Унификация на целия свят. Запазване на демократичния модел в духа на разделението и баланса на властите, но в много по-голям мащаб. Една силна и централизирана система със законодателна, изпълнителна и съдебна система с общи права и задължения навсякъде по света. Ясно формулирана йерархия в тези три звена с множество центрове и седалища на всякъде. И все пак решения ще се взимат от всички и те ще засягат всички.

Управлението на Швейцария може да ни служи за отправна точка. Демократично с референдуми по всеки важен въпрос. Пряк контрол над властта от страна на населението. Сигурно за това не сме чували за швейцарски диктатури. На 2 седмици правят допитване до народа. Ако целият свят се обедини, ще трябва референдум всеки ден, но това няма да е трудно при наличието на една изградена мрежа за гласуване по интернет, задължително от всеки по лични данни. Хем няма да има спекулации с това какъв е процента избирателна активност, нито някой ще може да се сърди другиму относно решението. Просто всеки ден на закуска пред компютъра ще пуснеш гласа си за 10-мин, след което вечер ще чуеш решението по новините.
« Последна редакция: Ноември 30, 2009, 21:33:40 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Ноември 30, 2009, 21:33:09 »

Нещата вървят натам от тези сили, които дърпат конците "зад завесата". Ще има единно Световно правителство - рано или късно, но това е в бъдещето, сега е още в развитие това нещо. Ще има и единен език, ще се изучават културите на отделните народи, но постепенно ще се сливаме в единен народ - този на Човека, населяващ планетата Земя.
Активен
giti
Гост
« Отговор #6 -: Ноември 30, 2009, 22:51:14 »

Абсолютно съм съгласна с това, което споделяш,но... има 1 но! За да стане това ни трябва идеалист с чисти цели и дела, който да се загърби с тежката задача да поеме единната власт. След него по стълбицата също трябва да са такива хора. Проблема обаче е там, че един такъв човек никога няма да иска тази власт или ако я иска другите трудно ще пуснат баницата, за да го допуснат до властта! Нека вземем пример от историята, като сравним политическата битка между Цезар и Цицерон! Последният е бил чист и безкористен и се е борил за републиката Рим, но на власт идва Цезар, всички знаете как... Ако разгледаме комунизма ще видим, че той като идея никак не е лош и до някъде е това, което казваш ти ЕДИНСТВО, РАВЕНСТВО И Т.Н., Но какви са резултатите? Нужно ли е да ги казвам? И понеже до властта се докопват долни, алчни и безкруполни същества, колкото и да е чиста и блестяща една идея, тя бързо излиза от блясъка си в ръцете на един политически престъпник! Тогава имаме Диктатура! Тези страни, които се дърпат сега за единно правителство, се дърпат с право. Да вземем Швеция например (държавата в която и живея!) тяхното управление е много близко до комунизма, но не този комунизъм, който ние познаваме от Тато, а истинският, чист комунизъм. Благодарение на това шведите са добре и не са зависими от никой, а напротив! Макар и да са монархия, кралят им е просто украшение, защото той няма власт. Командва парламента, където макар и да има 1 куп партии, управлението от горе на долу, до най-дребната истанция е от управляващата партия! Имат монопол над алкохол, цигари и др. акцизи....  ВСИЧКИ СА РАВНИ!!! НЕЗАВИСИМО ДАЛИ Е ДИРЕКТОР ИЛИ ЧИСТАЧ- НА РАБОТА, В МАГАЗИНА И ПРЕД ЗАКОНА ВСИЧКИ СА РАВНИ И СЕ УВАЖАВАТ ВЗАИМНО!!!  
Но да се върна към темата. Тези държави, които с дърпат им е пределно ясно, че за да се получи нещо истинско от едно общо правителство  ТРЯБВА ДА ИЗЧЕЗНЕ ПАРИЧНАТА СИСТЕМА!  Също им е ясно, че докато съществува паричната система е по-добре много на власт и разнообразие, за да има страх и да се дебнат взаимно, защото, ако един поделя баницата става лощо... Шведите знаят, че дадът ли се в ръцете на едно общо правителство, раят, който имат сега ще е спомен от миналото. Същото важи и за Норвегия, Дания и Англия. Що се отнася до Франция- те просто се страхуват, защото винаги, задкулисно  са били под управлението  ту на Германия, ту на Италия... А ние Българите...- е ние се навеждаме сами на силния за времето си... ТОЧКА.
« Последна редакция: Ноември 30, 2009, 22:57:05 от giti » Активен
11WOLF11
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 301


  • Град: София
  • « Отговор #7 -: Февруари 01, 2010, 03:02:36 »

    НЕКА ДОЙДЕ НЯКОЙ ДА МЕ НАКАРА ДА СЕ НАВЕДА, ЩЕ МИ Е ИНТЕРЕСНО КАК ЩЕ ГО НАПРАВИ?
    Активен
    11WOLF11
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 301


  • Град: София
  • « Отговор #8 -: Февруари 01, 2010, 03:03:23 »

    А идеалисти има, бъдете сигурни.
    Активен
    Цар Кару І
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 66


  • Град: Пловдив
  • WWW
    « Отговор #9 -: Февруари 07, 2010, 17:02:07 »

    http://karutzar.blogspot.com/2007/09/blog-post_1481.html


    Писмо до студента по право
    Лев Толстой
    Превод от руски.

    Получих вашето писмо и с удоволствие Ви отговарям. Това, което привеждате от книгата на г-н Петражицки:

    "Същественото значение на етическите преживявания от нравствен и правов тип в човешкия живот се състоят в това, че те:

    1) действат в качеството на мотиви на поведението (мотивационно действие на етическите преживявания);
    2) предизвикват известни изменения в самата психика на индивидите (педагогическо, възпитателно действие на етическите преживявания)"...

    "Чисто моралната, невзискателна психика е много извисена и идеална психика, но за нормалното и здравословно развитие на характера тя изисква още една, взискателна, правова психика. Без това допълнение, или по-правилно, без този (императивно-атрибутивен) фундамент не може да има здрава етика, а съществува почва за различни, отвратителни, уродливости"... "В обществото е прието да се отнасяме към правото, като към нещо по-низше в сравнение с нравствеността, по-малко ценно, по-малко достойно за уважение. А има учения (например учението на Л. Толстой и разните анархистични учения), които се отнасят към правото направо отрицателно. В основата на тези възгледи, както се вижда от всичко по горе изложено, лежи непознаването на природата и значението на тези два клона на човешката етика."

    ми се стори, от една страна, във висша степен забавно със своите императивни, атрибутивни, етически и другите му там преживявания, особено, когато си представих важността, с която всичко това се преподава от почтени, често стари вече хора, и раболепното уважение, с което се възприема и заучава всичко това от хиляди не глупави и считащи се за просветени млади хора. Но освен комичната страна, съществува и сериозна много сериозна страна. И ми се ще да кажа, това което мисля за нея. Сериозната страна е в това, че цялата тази удивителна, така наречена, наука за правото, е всъщност велика глупост, измислена и разпространявана не от добро сърце, както казват французите, а с точно определена и много лоша цел: да оправдаят лошите постъпки, постоянно извършвани от хората от неработещите съсловия. Сериозната страна се състои още и в това, че няма по-добър пример за тази ниска степен на истинска просветеност на хората в наше време, както това удивително явление, че подобен сбор объркани и неясни разсъждения, изразявани с измислени нищо не значещи смешни думи в нашия свят се признава за "наука" и сериозно се преподава в университетите и академиите.

    Право? Естествено право, държавно право, гражданско, наказателно, църковно, военно право, международно право, das Recht, le Droit, право (на английски думата право, das Recht, lе droit се предава с думата law. Англичаните съвършено основателно са съединили в едно двете изкуствено разделени понятия, тъй като право се нарича само това, което е утвърдено със закон).

    Какво се крие зад тази странна дума? Ако разсъждавайки не според "науката", т.е. не по атрибутивно-императивните преживявания, а по общия за всички хора здрав разум, се опитаме да определим, какво в действителност се разбира под думата "право", то отговора на въпроса "що е право", ще бъде много прост и ясен. За хората, имащи власт, правото се явява разрешението, дадено им от самите тях, да заставят хората, над които имат власт, да правят това, което на тях (властниците) е изгодно. За подвластните право се нарича разрешението да правят всичко, което не им е забранено. Държавно право – това е правото да вземаш от хората произведенията на техния труд, да ги изпращаш на убийства, наричани войни, а за тези, на които взимат произведенията на труд им и които изпращат на война, правото е възможността да се ползват от тези произведения на своя труд, които още не са им взети, и да не ходят на война докато не ги изпратят. Гражданско право е правото на едни на собственост върху хиляди и десетки хиляди десетини земя и на владение на оръдията на труда, и правото на тези, които нямат земя и оръдия на труда, умирайки от глад, да продават своя труд и своя живот на тези, които владеят земята и капиталите. Наказателно право е правото на едни да затварят, заточват, и бесят всеки, който считат, че трябва да бъде затворен, заточен или обесен; за затваряните, заточваните и обесваните, това е правото да не бъдеш затворен, заточен или обесен до тогава, докато тези, които имат възможност да го направят, не счетат че това е нужно. Същото е и с международното право: то е правото на Полша, Индия, Босна и Херцеговина да съществуват независимо от чужда власт, но само до момента, когато хората, разполагащи с огромни войски, не решат иначе. Това е ясно за всеки човек, мислещ не по атрибутивно-императивните преживявания, а по общия за всички хора здрав разум. За такъв човек е ясно, че това, което се скрива зад термина "право", не е нищо друго, освен грубо оправдание за тези насилия, които едни хора извършват над други. Но тези права се определят от законите, отговарят "учените". Закони? Да, но законите се пишат от същите тези хора, независимо дали са императори, крале, съветници на императорите и кралете или членове на парламенти, които живеят от насилията и затова ограждат тези насилия със създаваните от самите тях закони. Същите хора привеждат тези закони в изпълнение. Привеждат ги в изпълнение дотогава, докато законите са изгодни за тях, щом законите им станат неизгодни, те измислят нови – такива, каквито са им нужни.

    Всичко е много просто: има потисници и потискани, и потисниците искат да оправдаят своето насилие. И ето – разпорежданията им за това, как те в дадения случай и в даденото време смятат да насилват хората – наричат закони, а разрешението да извършват своите насилия, което дават сами на себе си и предписанията за насилваните да правят само това, което не са им забранили – наричат право.

    И това, че хиляди и хиляди младежи старателно изучават всички тези глупости – все още не би било беда, ако това бяха само глупости, но това са гадости, върху които се крепи цялата тази груба и погубваща измама, и милиони обикновени хора, доверявайки се на това, което им внушават "учените", безропотно се подчиняват на този неестествен, угнетен живот, който ги сполита вследствие на тази лъжа проповядвана и признавана от "учените" измамници.

    Когато навремето някой персийски шах, Иван Грозни, Чингис хан или Нерон са клали и избивали хиляди хора, това е било ужасно, но все пак не толкова ужасно, колкото това, което правят господата Петражицки и тям подобните. Те убиват не хора, а всичко свято, което е в тях.

    Суеверията са лошо нещо, както и измамите на разни разнасяни сред народа чудотворни икони на майката царица небесна, но в това суеверие и в тази лъжа има някаква поезия, и даже тази лъжа предизвиква някакви добри чувства в хората, но в суеверието и измамата на "правото" няма нищо друго, освен най-гадно мошеничество и желанието не просто да скриеш от хората съзнаваната от всички нравствено-религиозна истина, а да я извратиш, да представиш за истина най-жестоките и противни на нравствеността постъпки: грабежа, насилието, убийството.

    При това са поразителни и дързостта, и глупостта, и пренебрегването на здравия разум, с които тези господа учени напълно спокойно и самоуверено твърдят, че същата тази измама, която повече от всичко друго развращава хората, ги възпитава нравствено. Да се твърди подобно нещо е било възможно (а и дори тогава е било наполовина грях), когато произхода на "правото" се е признавал за божествен, но сега, когато това, което се нарича "право", се изразява в закони, измисляни или от отделни хора, или от спорещите в парламента партии, ни се струва съвършено невъзможно да бъде признато за абсолютно справедливо и да се говори за възпитателното значение на "правото". Да се говори за възпитателно значение на "правото" е недопустимо най-вече поради това, че решенията на "правото" се привеждат в изпълнение посредством насилия, заточения, затвори и екзекуции, т.е. с най-безнравствени средства. Да се говори сега за етическо и възпитателно значение на "правото" е все едно да се говори (а е говорено) за етическото възпитателно значение на властта на робовладелците за робите. Сега за нас в Русия е напълно очевидно това възпитателно значение на "правото". Виждаме, как пред очите ни народът се развращава, благодарение на неспирните престъпления, които, оправдавани от "правото", се извършват от руските власти. Развращаващото влияние на действията, основани на "правото", е особено забележимо сега в Русия, но то е било, е и ще бъде същото винаги и навсякъде, където има признаване на законността на всякакъв род насилие, включващо и убийството, основано на "правото".

    Да, възпитателното значение на "правото"!
    Едва ли в някой друг случай наглостта, лъжата и глупостта на хората са стигали до такива предели.


    Етическо възпитателно значение на "правото"! Това е ужасно. Главната причина за безнравствеността на хората в нашия християнски свят е тази ужасна измама, която се нарича "право", а те ни говорят за възпитателното му значение. Никой няма да започне да оспорва това, че най-първите, не високи изисквания на нравствеността, без въобще да говорим за любовта, се състоят в това, да не правиш на друг това, което самият ти не искаш да ти правят, да изпитваш състрадание към бедния и гладния, да прощаваш обидите, да не ограбваш хората, и да не си присвояваш това, на което другите хора имат същото право, въобще – да не правиш това, което се осъзнава като зло от всеки непокварен разумен човек. И какво всъщност, се прави по най-тържествен начин от хората, считащи себе си за учители и ръководители на другите, като образец на справедливостта и изпълнението на нравствените изисквания? Опазването на богатствата на крупните поземлени собственици, фабрикантите и капиталистите, натрупали своите богатства посредством заграбване на земя, която естествено трябва да бъде обща, или ограбвайки труда на работниците, които вследствие на отнемането на земята им са поставени в пълна зависимост от капиталистите; опазване толкова усърдно, че когато някой от ограбените, потиснати, измамени и поени с оглупяващи спиртни напитки хора по някакъв начин си присвои 0,0000001 част от предметите, които чрез постоянен грабеж са били отнети от него и неговите другари, то по "право" го съдят, затварят и изселват.

    Собственикът на хиляди десетини земя, владеещ противно на всяка справедливост това, което е естествено достояние на всички, особено на тези, които живеят на тази земя, т.е. съвсем явно ограбил и не преставащ да ги граби, живее съвсем спокойно. И ето един от тези ограбвани хора, неграмотен, оглупен от лъжовната вяра, предавана му то поколение на поколение и опиван от правителството с водка, нуждаещ се от удовлетворяването на най-основни жизнени потребности, отива през нощта в гората и отсича дърво, необходимо му или за постройка, или с изкараните пари да купи най-необходимото. Залавят го. Той е нарушил "правото" на собственика на 1000 десетини гора. Пазителите на "правото" го съдят и го вкарват в затвора, оставяйки гладното семейство и без последния работник. Това се случва навсякъде, в стотици, хиляди подобни случаи в градове, заводи и фабрики.

    Струва ни се, че не може да съществува нравственост без справедливост, доброта, състрадание и прощаване на обидите. А всичко това се нарушава в името на "правото". И подобни дела, извършвани с хиляди в името на "правото" ежедневно и навсякъде, нравствено възпитават хората!

    Възпитателно, етическо влияние на "правото"?!

    Няма нищо, без да изключваме богословието, което така неизбежно да развращава и да е невъзможно да не развращава хората.

    Може само да се учудваме, че въпреки това постоянно и усилено развращаване на народа от две страни, в него все още е живо истинското разбиране за справедливостта, което вече е съвършено загубено за неработещото съсловие.

    "Ако господа учените, които знаят всички божествени и човешки закони, при това ненуждаещите се от нищо богати, считат, че бедняка, който от нужда, или даже от глупост, пиянство или невежество е отсякъл дърво или е изнесъл от завода продукция на стойност 2 рубли, трябва да бъде изпратен в затвора и вместо да прощаваме, да уморим от глад неговото семейство, то какво да направя аз низшия и неграмотния, когато ми отнемат коня. Да съдя, и не просто да осъдя, а да убия конекрадеца" – Сигурно така би трябвало да разсъждават хората от народа. Но те, въпреки цялото развращение на което са подложени от страна на "правото" и богословието, предимно от "правото", все пак са съхранили истинските нравствени човешки черти, от които няма и помен при хората, осъществяващи "правото" и живеещи според него.

    Кант твърди, че дърдоренето във висшите учебни заведения е в голямата си част съглашение за отклоняване от решаването на трудните въпроси, придавайки на думите изменчив смисъл. Но не само, че това дърдорене на учените има за цел отклоняването от решаването на трудните въпроси – това дърдорене, както е в случая при дърдоренето за "правото", има често и съвсем определена безнравствена цел – оправдаване на съществуващото зло.

    Но както от гледна точка на нравствените отношения, така и от гледна точка на разума, вярата в някаква чудотворна майка царица небесна, или в канонизираната за дни Жана д'Арк все пак е по-малко нелепа, от вярата в атрибутивните и императивни преживявания и т.н. Струваше ми се, че в наше време дори само явната неточност, софистичност на самите понятия и изкуствеността на несъществуващите измислени думи за тяхното изразяване, би трябвало веднага да отблъскват свежите, млади умове от заниманието с такива предмети. Само че от вашето писмо виждам, че и сега е същото, както беше преди 60 години. Самият аз бях юрист и помня, как във втори курс се заинтересувах от теория на правото, и започнах да го уча не само заради изпита, а мислейки, че в него ще намеря обяснението на това, което ми се струваше странно и неясно в устройството на живота на хората. Помня, че колкото повече вниквах тогава в смисъла на теорията на правото, толкова повече се убеждавах, че или нещо с тази наука не е наред, или не е по силите ми да я разбера; по-просто казано, аз малко по малко се убеждавах, че някой от нас двамата трябва да е много глупав: или Неволин, автора на енциклопедията на правото, която изучавах, или аз, лишения от способности да разбера цялата мъдрост на тази наука. Тогава бях на осемнадесет, и не можех да не призная, че глупавият съм аз, затова реших, че заниманията с юриспруденция са свръх моите умствени способности и изоставих тези занятия. Сега, след като съм се занимавал вече десетки години със съвсем други интереси, аз някак си бях забравил за науката "право", и даже смътно си представях, че в наше време болшинството от хората вече са надраснали тази измама. Обаче за съжаление, от вашето писмо виждам, че тази "наука" все още съществува и продължава да твори своето вредно дело. Затова се радвам на случая да изкажа това, което сега мисля за тази наука и предполагам, че така мисля не само аз, а и още много и много хора.

    Аз няма да започна да съветвам професорите по разните "права", прекарали целия си живот в изучаването и преподаването на тази лъжа и въз основа на това устроили своето положение в университетите и академиите и често наивно въобразяващи си, че преподавайки своите мотивационни действия, етически преживявания и т.н., правят нещо много важно и полезно. Няма да започна да съветвам тези хора да захвърлят това глупаво занимание, както няма да почна да съветвам свещениците и архиереите, провели, както и тези господа, целия си живот в разпространяването и поддръжката на това, което те считат за необходимо и полезно. Но Вас, младия човек, и всички Ваши приятели, аз не мога да не посъветвам, колкото се може по-бързо, докато главата Ви съвсем не се е замаяла и нравственото Ви чувство не се е притъпило съвсем, да захвърлите това не само празно и затъпяващо, но и вредно и развращаващо занятие.

    Вие пишете, че г-н Петражицки в своите лекции споменава за това, което той нарича мое учение. Учение аз нямам и никога не съм имал. Аз не зная нищо, което да не знаят всички хора. Аз зная, заедно с всички хора, с огромното болшинство от хората по целия свят, че всички свободни и разумни същества, имат в душата си вложен един висш, много прост, ясен и достъпен за всеки закон, нямащ нищо общо с предписанията на хората, наричани права и закони. Висшият закон, този най-прост и достъпен за всеки човек, се състои в това, да обичаме ближния си, както самия себе си, и затова да не правим на другите това, което не искаме да ни правят. Този закон е така близък до сърцето човешко, така разумен, изпълнението му така несъмнено установява благото както на отделното лице, така и на цялото човечество и толкова еднакво е бил провъзгласен този закон от всички мъдреци по света, от Ведаистите в Индия, Буда, Христос и Конфуций до Русо, Кант и по-късните мислители, че ако не бяха тези коварни и зловредни усилия, които са правели и продължават да правят богословите и законниците за да скрият този закон от хората, законът вече отдавна би бил усвоен от огромното болшинство от хората, и нравствеността на хората в наше време не би стояла на тази низка степен, на която е сега.

    Та ето мислите, които предизвика в мен Вашето писмо и на което съм много радостен за случая да ги изкажа.Писмото бих искал да напечатам, а ако Вие разрешите, бих го напечатал заедно с вашето.

    Ясна Поляна, 27 април 1909
    Активен

    Цар Кару І - ecce Inquisitor Curiae
    Създател на "Енциклопедията на Пайтон" Ухилен
    JoanMihaylov
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 38

    « Отговор #10 -: Март 07, 2010, 17:00:05 »

    Аз само ще кажа, че първото значение на правото, според римските юристи е: Правото е учение за доброто и справедливото. Ето как и за какво е създадено. Като всяка добра идея, признавам че и тази е упорочена от човека. Но точно и там е проблема, а не в идеалната идея. Това е, като да не си съгласен с христянството, заради църквата и определени решения на папи и епископи например. Само, че и тогава няма да е виновна религията, а нейните уж наместници на земята. Хората трябва да променят морала си, а резултата няма да закъснее. Тоест правото ще се реформира и изчисти от гадостите с които е задръстено. То трябва да се принизи до разбиранията на обикновения човек и да се припокрие с морала и справедливостта. Аз обаче твърдо осъждам твърденията, че правото видите ли е ненужно. НАПРОТИВ и с него сме достатъчно зле, и него сме покварили, сами си представете какво ще се случи без закони !!! Една анархия, която ще вземе много жертви.

    Не оръжието убива, а аз убивам с оръжие !!!

    Активен
    delfin
    Гост
    « Отговор #11 -: Март 07, 2010, 17:32:36 »

    От право винаги ще има нужда. Закони има навсякъде (и в най-беззаконните страни даже има поне някакво подобие на закони).

    А ние живеем и според Вселенските закони, на които се подчиняваме, даже и несъзнателно.
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright