Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Пътят на Мистика- етапи на духовния път  (Прочетена 1007 пъти)
{-^-}
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 65


да

« -: Април 04, 2012, 01:00:07 »

Записаният опит на много мистици във всички религии е от особен интерес, тъй като от него можем да научим, как изглежда духовния път, когато не се ръководи от определени устни или писмени доктрини.
Повечето от тези хора в миналите векове, не са знаели, че има такова нещо като духовен път, а други са пътували по същия или подобен маршрут. Те просто са усещали копнеж да се доближат до Бог и да се чувстват като едно цяло с Него, да се слеят с Бог, както капката вода се слива с океана.

Всеки от тях има различен опит и много от тях изминавали само част от пътя, но с изграждане на композитна снимка от големия брой техни писания можем да различим един специфичен модел на типичния мистичен път.  Като че ли малко мистици са изминали целия "типичен" път, но това може би е така, тъй като можем да видим само един момент (един живот) от множеството личностни прераждания за цялото време на пътуване. Този типичен мистичен път може да бъде описан като пътуване в пет етапа и лесно може да се открие връзката му със съвременните духовни практики.
 I етап: Пробуждане

Духовното пробуждане е началото на мистичния път, а също и на духовния път като цяло. То може да бъде внезапно или постепенно. Често започва като емоционално и изумително "мистично преживяване”, което евентуално слага края на периода на големите емоционални мъки и страдания. Друга честа подходяща атмосфера, е чрез духовната посвещаваща церемония, подобна на водното кръщение на "Новородения Християнин".

Друг начин за това пробуждащо преживяване може да бъде и по време на особено силна молитва или медитация, или плавно и постепенно излизане на духовния път чрез посещаване на семинари или четене на духовни книги. Последното, е опита на други тръгнали по пътя, защото от философските разсъждения се достига до състояние подобно на "менталните мистици" за разлика от "емоционалните мистици", които са имали мистични преживявания най-вече на емоционално ниво.

Този първоначален сублимен опит може да продължи с часове или дни, с постепенно намаляваща интензивност. Обикновено това е комбинация от дълбоки силни чувства, като универсална любов, с дълбока духовна интуиция или прозрение, въпреки че в зависимост от личностните характеристики може да доминира емоционалния или психическия елемент. Също така психическият феномен често включва видения и гласове.
 
II етап: Пречистване

След пробуждането, човекът вече не желае само да повтаря мистичното преживяване, а наистина иска да живее в постоянно състояние на благодат близо до Бога. Обаче, стремящия се мистик осъзнава, че все още не е достоен, пределно ясно му е за неговите недостатъци, за порочността на неговите мисли и чувства. Тогава той започва да се очиства от всички егоистични или нечисти желания. Често това е свързано с периоди на гладуване или отказ от храна.

Средновековните мистици умишлено са се отнасяли много жестоко със себе си, за да "умъртвят" тялото и с него непокорните сетива и желания на плътта. Светските занимания вече не са обект на никакъв интерес. Периодите на молитва и медитация са значително удължени.

Въпреки че този процес на пречистване се нуждае от силна воля и носи много самопричинена болка, той също така е осеян с красиви и вдъхновяващи мистични преживявания, тласкащи търсещия към по-големи жертви в името на по-възхитителен опит. Този пречистващ процес продължава много години. Вместо да превръща духовната енергия, освободена при пробуждащото преживяване, в средство за пречистване, тя може да бъде насочена навън. Такива хора стават религиозни фанатици и могат да останат на това ниво до края на живота си.
III етап: Просветление

След като личността е вече достатъчно пречистена или изчистена и ума става изцяло фокусиран върху присъствието и състоянията на Божественото, може неочаквано да възникне състояние на просветление. То е подобно на усещането при пробуждането, но много по-интензивно и по-дълготрайно. Отново, това може да бъде предимно емоционално усещане с чувство на неописуема Божествена любов, започващо с "Ах, това ли е" и в комбинация с видения и гласове, или може да бъде предимно ментално с дълбоки прозрения и състояния на чисто съзнание. Обикновено първоначалният пиков опит се комбинира с усещането на интензивна или ослепителна вътрешна бяла светлина.

За няколко месеца тези дълбоки чувства и идеи вътрешно ще продължат да текат, но те постепенно ще се успокоят в състояние на постоянно повишено и по-интуитивно съзнание. Просветеният мистик ще остане завинаги със знанието за присъствието на Божественото във всичко и всички и излъчващо любов и благоговение. Интуитивните способности ще бъдат значително повишени. Обикновено той ще получава духовен подарък с просветление. Това може да бъде умението да се излекува или да вижда, или да знае. С развиването на тази способност той ще стане велик лечител, ясновидец или духовен учител.

Възприемането на мистицизма като неразбираем за нормалните, непросветени хора се дължи на факта, че повечето мистични писания са оставени от мистици от „емоционалния вид”. Те се фокусират върху емоционалните състояния на усещане и възприемане и описаните от тях виждания и опит с емоционални метафори си остават неразбираеми за непосветените. Това е подобно на настоящото описание на реалността, дадено от квантовата физика.
Животът в това състояние на просветление е лесен и изпълнен с радост, в постоянно състояние на голямо щастие и задоволство. Това е все едно да живееш в състояние на благодат, която никога не може да се загуби отново. Но, понякога се губи.

IV етап: Тъмната нощ на Душата

Казва се, че на оня, когото Бог обича най-много, ще му бъдат дадени най-суровите изпитания. Това със сигурност изглежда е истина за малкото мистици, които продължават да пътуват по същия духовен път, дори и след просветлението. По време на дългия и труден процес на пречистване амбициозният мистик жертва като акт на преданост повечето от своите сетива, като удоволствието от храната, сексуалния контакт, телесните удоволствия и приятната компания. Вместо всички тях, енергиите са насочени само върху онова, което мистикът смята за трансцедентално и божествено.

Но все още има едно нещо, което не е довършено, не е разгледано и това е волята, в централната част на Аз-а! За да се предаде на волята, вроденият инстинкт за лично щастие трябва да отстъпи. Това се нарича "мистична смърт" или „духовно разпятие”. По време на просветлението мистикът сякаш върви ръка за ръка с Бога и облива себе си в безкрайно Божествено блаженство. Това прави контраста още по-голям в усещането, че сега той губи всички бивши благоволения и слава и е напълно изоставен от Бог, живеейки в окаяна нищета и мъка.

Обаче, постепенно Аз-ът започва сам да приема пълния отказ от права. Той се отказва от себе си, неговата личност и индивидуалност, не иска нищо и няма желания. Сега там цари пълна пасивност и приемане на, каквото е наредил Бог или каквото трябва да идва. Сега мистикът е готов за последния етап от земния си път.

V етап: Единеният Живот

Накрая давайки всичко, мистикът печели всичко. Тъй като е напълно пасивен, той е готов да се изпълни с Божия Дух. Вече не изпитва силни колебания в настроението между божествено блаженство и пълна изоставеност и страдание, той вече е уравновесен, с чувство на постоянен покой и запълнено с любов единение с Божественото. Това обаче не е целта на дългия му път, това просто е страничен продукт. Истинският успех е, че мистикът сега е идеалното средство или инструмент на Божията Воля, за проява на Великият план на земята.

Мистикът все още живее в света, но той вече не е част от него. Той може да бъде голям реформатор, лечител, изобретател, държавник, учител или духовен учител, но каквото и да прави никога не е воден от малки или егоистични интереси, а винаги за голямото добро на всички. Сега той живее живот на служба. Каквото и да прави, той сега е духовен учител, дори и ако това не винаги е видимо за външния свят. След неговата смърт, той ще е възнесено същество, което няма да има нужда да се връща на земята.

Коментари за мистичния път

В това описание лесно могат да се направят сравнения с живота на Исус от Назарет и да се види символическата постановка на мистичния път. Кръщението е символ на духовното пробуждане, 40-те дни в пустинята са периода на пречистване, последван от просветлението (метаморфозата на планината) и безкористната служба под формата на лечение и проповядване. Опитът на кръста и събитията, довели до него, са неговата тъмна нощ. Докато единеният живот е прекъснат и това е показано чрез възнесението и последващия му преподавателски период във възнесена форма.

Може също да се отбележи, че описаните състояния на мистичния път не е задължително да следват едно след друго, някои могат да се появят едновременно, като просветление и тъмна нощ на душата или пречистване, просветление и всеотдайна работа. Те могат да съществуват заедно или да се редуват, което води до емоционални крайности за кратки периоди. Съвместното им съществуване е възможно, защото ние не трябва да сме съвършени в постигането на просветлението и следователно, продължаваме с нашето пречистване на най-дълбоки нива.

Освен това, тези крайности и очаквани страдания са преди всичко, избор на емоционалния тип мистици, а менталния тип следват по-гладкия път. И двата типа имат трудната задача да се откажат от своята зависимост към задоволяване на сетивата и да изоставят своята воля, само че емоционалния тип мистици са много по-чувствителни и приемат нещата много присърце. Също така, те трябва да разберат, че не е необходимо да се отказват от нещата, а само от привързаността си към тях, но това не винаги се разбира от такива, които водят живот на екстремен аскетизъм.

Из: http://www.nanocom-bg.com/test/index.php?option=com_content&view=article&id=2504:patyat-na-mistika-etapi-na-duhovniya-pat&catid=69:duhovnost&Itemid=100062
Активен

Живей за мига
Aliya
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 146


WWW
« Отговор #1 -: Април 06, 2012, 13:26:17 »

...
Тук има някои неточности и противоречиви термини:
1. Мистикът е единствено просветленият човек - човекът, който е познал Истината от собствения си опит и лично изживяване.
Ето защо няма как мистикът да бъде наречен "ментален" - просто защото мистикът е преминал отвъд ума и неговите ментални хватки - възприятия.
Няма как мистикът да бъде наречен и "емоционален" - защото емоциите са също част от ума, от който мистикът се е освободил в момента на Просветлението.
Не може да бъде наречен мистик този, който само е трупал книжни знания, догми и канони в главата си; нито този, който неразбирайки свещеността на човешкото тяло го е измъчвал в аскетизъм и осъждане. Много духовни търсещи залитат в крайностите на ненужното тъпчене с цитати от мъртвите скрижали и писанията, с ненужно и небоговдъхновено измъчване на тялото и осъждане на всичко човешко.
Това обаче не е пътят на духовното търсене, а просто заблуда за "духовност". Това са игрите на егото на човешкия ум - егото обича да се бори, да страда, да измъчва, да прави жертви и жертвоприношения. И по този начин да величае собствената си безсмисленост.

2.Няма разлика между духовното пробуждане и духовното просветление - и двете думи отразяват един и същи опит на личностно познание на Бога чрез лична опитност и преживяване.
Възможно е това духовно пробуждане да започне в началото със съвсем кратки мигове на излизане отвъд ограничения ум и сливане с безкрайното Съзнание - тези кратки мигове на освобождение на изток се наричат мигове на "самадхи".
Постепенно тези мигове на освобождение (самадхи) стават все повече, докато в един момент не се случи и върховният и анихилиращ егото и старата личност акт на Просветлението - личното изживяване на Бога.
В Просветлението старата личност на човека е унищожена, умира веднъж завинаги. И нов човек се ражда - Мистикът.

3. Мистикът продължава пътя си към Бога и след просветлението, но вече като напълно нов, "новородил се" човек - човекът на осъзнаването, на изпарилото се его.
Някои стари модели на поведение и навици ще се опитват да продължат да обсебват, но мистикът ги осъзнава и по този начин обезсилва хватката им върху себе си.
Активен

Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #2 -: Април 06, 2012, 15:25:30 »

     Aliya напълно подкрепям написаното от теб.
    Ще добавя само че има само 2 емоции идващи от Душата ни... Любов и Състрадание...
    В по-следващ етап съзрява и Себеотрицанието...
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    sharga
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 148

    « Отговор #3 -: Април 06, 2012, 15:28:27 »

    емоциите са също част от ума, от който мистикът се е освободил в момента на Просветлението.
    Може обаче си ги проявява не по зле от всички други хора, изживява всяко нещо истински и силно и няма нищо общо с ония свещеници - магове от играта Dragon Age дето говорят с една и съща интонация на гласа винаги и не се смеят или плачат

    3. Мистикът продължава пътя си към Бога и след просветлението, но вече като напълно нов, "новородил се" човек - човекът на осъзнаването, на изпарилото се его.
    Да допълня само че няма такова нещо като изпарило се его. То е намалено его просто. Доколкото проучих егото може да бъде намалено до 3%, но и не по малко. Дори да се разпръснеш на частици и да се слееш със всемира егото ти пак ще си е  налице. То е нещо много хубаво. Освен това може да бъде усилвано. Ако един мистик примерно 4 месеца се наслаждава на благоговенното спокойствие достигнатото от него и състоянието на постоянно и пълно щастие, то при намеса на външни фактори той въобще не е неподатлив. За да качи истинска стабилност, щастие или там каквото качва, той преминава през период на искуствено усилване на егото. егото може да бъдео увеличавано до 500 милиона пъти, но само с х4000 или х10000 се вижда как човека се връща в първи клас на първия чин, да не говорим и за отделните начини за създаване некомфортна атмосфера, пак изкуствено създадена с цел мистика да качи още някое и друго ниво и да може да стане по-безупречен. Но не всичко опира само до егото, има куп други неща на които е хубаво да се обърне внимание за да се чувства комфортно човек и да му по лесно да живее.
    Активен
    Aliya
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 146


    WWW
    « Отговор #4 -: Април 06, 2012, 16:09:07 »

    Aliya напълно подкрепям написаното от теб.
    Ще добавя само че има само 2 емоции идващи от Душата ни... Любов и Състрадание...
    В по-следващ етап съзрява и Себеотрицанието...
    Да, Любовта и Състраданието не са от ума, а от душата ни. И затова аз предпочитам да не ги наричам емоции. Може би чувства, за да ги разграничим от емоциите на ума - гняв, ревност, омраза, агресивност и т.н.
    А що се отнася до Себеотрицанието - тук нещата са по-сложни - мистикът няма 'себе" т.е. его, от което да се отрече. Мистикът има индивидуалност, но тази индивидуалност е израз на Бога, не е на мистика.
    Активен

    Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
    Aliya
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 146


    WWW
    « Отговор #5 -: Април 06, 2012, 16:20:15 »

    Може обаче си ги проявява не по зле от всички други хора, изживява всяко нещо истински и силно и няма нищо общо с ония свещеници - магове от играта Dragon Age дето говорят с една и съща интонация на гласа винаги и не се смеят или плачат

    Да допълня само че няма такова нещо като изпарило се его. То е намалено его просто. Доколкото проучих егото може да бъде намалено до 3%, но и не по малко. Дори да се разпръснеш на частици и да се слееш със всемира егото ти пак ще си е  налице. То е нещо много хубаво. Освен това може да бъде усилвано. Ако един мистик примерно 4 месеца се наслаждава на благоговенното спокойствие достигнатото от него и състоянието на постоянно и пълно щастие, то при намеса на външни фактори той въобще не е неподатлив. За да качи истинска стабилност, щастие или там каквото качва, той преминава през период на искуствено усилване на егото. егото може да бъдео увеличавано до 500 милиона пъти, но само с х4000 или х10000 се вижда как човека се връща в първи клас на първия чин, да не говорим и за отделните начини за създаване некомфортна атмосфера, пак изкуствено създадена с цел мистика да качи още някое и друго ниво и да може да стане по-безупречен. Но не всичко опира само до егото, има куп други неща на които е хубаво да се обърне внимание за да се чувства комфортно човек и да му по лесно да живее.
    Интересно как точно го изчисли математически това "его"!?
    Егото е фалшивост, илюзия на ума и като такава няма своя екзистенция, реално съществувание. Така, че всякакви приказки в "проценти и пъти" са просто смешни.
    Единствената пречка човешкото същество да е щастливо е заблудата и лъжата на ума, чието име е его.
    Щом човек прогледне за Истината и за това, че тази Истина винаги е била пред него, но егото му е пречило да я види, то човек се връща към изконното си щастие.
    Активен

    Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
    sharga
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 148

    « Отговор #6 -: Април 06, 2012, 18:54:57 »

    Интересно как точно го изчисли математически това "его"!?
    Къде от опит къде, от проучване

    Егото е фалшивост, илюзия на ума и като такава няма своя екзистенция, реално съществувание. Така, че всякакви приказки в "проценти и пъти" са просто смешни.
    Единствената пречка човешкото същество да е щастливо е заблудата и лъжата на ума, чието име е его.
    Щом човек прогледне за Истината и за това, че тази Истина винаги е била пред него, но егото му е пречило да я види, то човек се връща към изконното си щастие.

    а ти кой ум ползваш, твоя си или чуждия?

    И какво трябва да направи човек че да види тая истина, каква е тази истина че да те кара постоянно да я осъзнаваш. Понеже знам за какво говориш и ми се е случвало само за няколко дни ми интересно ти какво правиш да е постоянно затова питам
    Активен
    {-^-}
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 65


    да

    « Отговор #7 -: Април 06, 2012, 20:10:05 »

    Не искам да ви преча на разговора обаче имам въпроси.. Понеже разговора се съсредоточи върху "егото" и това колко трябва да бъде намалено и трябва ли да го има.. Според Вас наистина ли можем да се отървем от него толкова лесно и трябва ли да го правим след като хилядолетия то е подпомагало нашето оцеляване.. След като идват промени възможно ли е да бъде трансформирано и да бъде полезно на нас и на тези около нас.. Някъде бях чул че егото ни разграничава като личности и че стремежа при него "вече" е да взима - но за да дава.. Трябва ли да го има в сегашните условия? Ако да - как да го направим полезно? Въобще къде е цялата истина според Вас..
    Активен

    Живей за мига
    sharga
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 148

    « Отговор #8 -: Април 06, 2012, 20:50:56 »

    Не искам да ви преча на разговора обаче имам въпроси.. Понеже разговора се съсредоточи върху "егото" и това колко трябва да бъде намалено и трябва ли да го има.. Според Вас наистина ли можем да се отървем от него толкова лесно и трябва ли да го правим след като хилядолетия то е подпомагало нашето оцеляване.. След като идват промени възможно ли е да бъде трансформирано и да бъде полезно на нас и на тези около нас.. Някъде бях чул че егото ни разграничава като личности и че стремежа при него "вече" е да взима - но за да дава.. Трябва ли да го има в сегашните условия? Ако да - как да го направим полезно? Въобще къде е цялата истина според Вас..
    Аз малко ще се отклоня тъй като като ти прочетох коментара ти вече си си отговорил на въпросите, дори със самото четене на човек му става ясно че това е така.
    Така, да добавя че силата харесва тези които са себе си, Ако знае че някой е убиец тя знае че той може да свърши работата винаги дори да поеме по друг път, ако знае че някой може да лъже силата знае че той винаги ще може да излъже ако го усети, дори да е тргъгнал по друг път. То това да си себе си е малко сложно да се разсъждава върху него, защото човек се променя постоянно, но все някаква част от него сякаш остава същата и затова е толкова интересно. Като цяло всеки е полезен такъв какъвто е. Силата наглася така нещата че използва едни да помагат на други да вдигат опит или просто да се случват определени неща. В случая всички участници са ценни. Спомням си в средата на Мордор май беше как вече пръстена беше обсебил хобита и смеагол (ам-гъл) в хищничеството си спаси света като отхапа пръста на Фродо давайки всичко от себе си за да си го върне. Това е филм но и в живота е така.

    но все някаква част от него сякаш остава същата - това май е индивидулаността, егото

    вече за нещата на ума няма да говорим, то е ясно, ние не използваме нашия ум,а чужд който не е хубав, но засега ще се задоволим с него, като цяло може да се направи така че този ум да хаби по малко от нашата енергия, цената затова е голяма и някои даже си я плащат като пичове, но някакси не е достатъчно друго си е да си със своя ум, при него ги няма всички тия неща като страх .... и това постоянно боботене, разликата е че минаваш дълъг път по който достигаш до нещо което доближава изполването на нашия ум, докато все още ползваш чуждия, вместо просто да си ползваш собствения си и всичко да си е съшото че и по добре без да се 'бъхтиш'
    Активен
    sharga
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 148

    « Отговор #9 -: Април 06, 2012, 22:00:03 »

    поднасям изключителни благодарности на Aliya и {-^-} за дето ме докараха до мига да си задам няколко въпроса и да потърся техните отговори
    Активен
    Aliya
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 146


    WWW
    « Отговор #10 -: Април 07, 2012, 09:49:02 »

    Не искам да ви преча на разговора обаче имам въпроси.. Понеже разговора се съсредоточи върху "егото" и това колко трябва да бъде намалено и трябва ли да го има.. Според Вас наистина ли можем да се отървем от него толкова лесно и трябва ли да го правим след като хилядолетия то е подпомагало нашето оцеляване.. След като идват промени възможно ли е да бъде трансформирано и да бъде полезно на нас и на тези около нас.. Някъде бях чул че егото ни разграничава като личности и че стремежа при него "вече" е да взима - но за да дава.. Трябва ли да го има в сегашните условия? Ако да - как да го направим полезно? Въобще къде е цялата истина според Вас..
    Няма как егото да ни е помагало в каквото и да е било - защото егото е Лъжата, заблудата на човешкия ум; егото е кривото огледало, през което човек вижда света изкривено и неадекватно. И съответно действа спрямо света, Съществуванието, изкривено и неадекватно. Ето защо егото (лъжата) е подпалвачът на всички човешки братоубийствени войни - няма друг биологически вид, който да убива себеподобните си с милиони, ето така, за спорт, воден от заблудения си от егото ум.
    Егото е най-големият враг и тегоба на човека.
    Егото не е човешката индивидуалност - човешката индивидуалност е разцъфтяването на съществото, индивидуалността е вродена, истинска. Индивидуалността е проявлениета на Цялото, на Бога.
    Егото е слепотата за това Цяло, слепотата за Бога.
    Активен

    Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
    Aliya
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 146


    WWW
    « Отговор #11 -: Април 07, 2012, 09:51:26 »

    И какво трябва да направи човек че да види тая истина, каква е тази истина че да те кара постоянно да я осъзнаваш. Понеже знам за какво говориш и ми се е случвало само за няколко дни ми интересно ти какво правиш да е постоянно затова питам
    Няма нищо за правене, има всичко за осъзнаване!
    Активен

    Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
    {-^-}
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 65


    да

    « Отговор #12 -: Април 08, 2012, 11:06:26 »

    Благодаря Ви! Усмивчица
    Активен

    Живей за мига
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1380


  • Град: Варна
  • « Отговор #13 -: Април 08, 2012, 11:47:37 »

    В момента в който егото се възприема за пречка възниква и конфликт в нас самите...
    А това е меко казано излишно...
    Вътрешна борба,контрол,овладяване или подтискане не са решения за справяне с егото...
    Когато съзнанието се фокусира над различните от егото чувства,сетивни възприятия,идеи и усещания
    ...егото просто по естествен път избледнява на съвсем заден план...
    и след време по навик бива и забравено като излишен придатък...
    Няма борба,няма контрол,няма съпротива или вътрешни конфликти...
     има само надграждане на съзнанието на едно качествено ново ниво с нови приоритети,акценти
     и последващо преоткриване на реалността в която живеем с новите сетива които винаги сме имали всъщност...
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Aliya
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 146


    WWW
    « Отговор #14 -: Април 08, 2012, 14:00:07 »

    В момента в който егото се възприема за пречка възниква и конфликт в нас самите...
    А това е меко казано излишно...
    Вътрешна борба,контрол,овладяване или подтискане не са решения за справяне с егото...
    Когато съзнанието се фокусира над различните от егото чувства,сетивни възприятия,идеи и усещания
    ...егото просто по естествен път избледнява на съвсем заден план...
    и след време по навик бива и забравено като излишен придатък...
    Няма борба,няма контрол,няма съпротива или вътрешни конфликти...
     има само надграждане на съзнанието на едно качествено ново ниво с нови приоритети,акценти
     и последващо преоткриване на реалността в която живеем с новите сетива които винаги сме имали всъщност...

    Можеш да "възприемеш егото като пречка" само когато си осъзнал що е то егото, не и преди това.
    Можеш да "се фокусираш над различните от егото чувства,сетивни възприятия,идеи и усещания" само когато егото вече не е, не и преди това.
    Единственият начин да се справиш с егото е да го осъзнаеш - самото осъзнаване води до избледняване на егото.
    А осъзнаването е непосредствено наблюдение, внимание, без вмешателството на ума.

    Активен

    Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Сънища, свързани с НЛО, чужди планети и др. « 1 2 3 »
    Моите сънища
    Elvira1989 32 5049 Последна<br />публикация Декември 19, 2012, 20:00:15
    от Ariam
    Съвременните окултни учения и конспирацията за Нов Световен Ред
    Програмиране, световен елит
    Spiritus 3 2587 Последна<br />публикация Септември 16, 2011, 18:36:33
    от ...
    Каква е ползата от форумния експириънс ?
    Въпроси и отговори
    cicaaa 11 847 Последна<br />публикация Април 07, 2012, 10:48:18
    от sharga
    Истината за посланията от извънземни
    Филми
    dtmf 14 1844 Последна<br />публикация Май 30, 2013, 07:38:40
    от Flip-Flop
    Фестивал на пясъчните фигури
    Изкуство
    Luna:) 4 972 Последна<br />публикация Юли 23, 2011, 10:15:31
    от nia.boneva6

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright