Духовно развитие

          

Страници:  1 ... 3 4 [5]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Индиго и наркотиците  (Прочетена 4388 пъти)
Kissing You Good Night
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 449


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #60 -: Юни 09, 2013, 15:47:52 »

    Да, не отричам това, Роко, но често ти свеждаш нещата до една материалистична основа с философски фейслифт.
    Говориш за Дух, но често ти сам влагаш не някакво понятие от това, което усещаш за Дух, а някакви технически понятия и нещо, което звучи като някаква интерпретация на Комитета по Култура и Фолклор от НРБ по отношение на някакъв чисто духовен въпрос, нещо от рода на:
    «В отговор на поставения от вас въпрос, другарю/ко (име),
    Комитета по Култура и Фолклор на НРБ счита, че (еди-кво-си).....»

    Вече, да си кажа някои от отговорите ти на това бият, хич не се бъзикам. И на Недимския му намирисва на същия род интерпретация. Ние двамата с него сме отворени към едно такова доста абстрактно разбиране на духовността, защото аз съм наистина чудато същество (знаеш за какво става дума - всички Нептунчета сме така Веселяк), а за Недим се оказа, че хороскопа му е така построен, че Плутон (едно такова малко, ледено, обикалящо на 6,4 млрд. км. от Слънцето за 248 години) му е поставен така, че има един вид (така ми беше обяснено) «зона на влияние» от 48° от наталната карта (от асцедента до долния край на съседния знак), което го превръща в един готин, силно замайващ пич, много напред в материала, но представляващ мистерия за всички около него (а на моменти и за самия него си...). Поначало (днеска го четох в една книга за астрологията), толкова силно поставено, това тяло прави човека или пълна отрепка, или равен с боговете.... Но при едно условие - ще го направи такова, каквото си избере да е - може да го направи клошар, а може и някой нов духовен учител, който да бъде помнен дълги векове - стига да има смелостта да заяви, че иска. При него няма вариант да е нещо незабележимо и невзрачно - винаги ще оставя силно впечатление. Вече е съвсем отделна тема дали ще фрапира хората и ще ги кара да отвръщат погнусени глави настрана или ще ги кара да му падат доземи в знак на почит, дори и да не му е това целта.

    Недим е пробвал козикрак, напивали сме се с него като тараби, пушеше като съдрана печка, но с едно елементарно решение се отърва от всичките тези привързаности. Така че за него едно голямо браво, че желае да е нещо повече от останалите. Не всеки може да откаже цигарите и къркането за три седмици за вечни времена.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1379


  • Град: Варна
  • « Отговор #61 -: Юни 09, 2013, 19:22:47 »

    Всеки сам да реши какво ще отрича,приеме или обмисля от
    това което споделям тук.
    Самия Дух е намерил проява тук в материална основа на всяка
    крачка където има Живот...а и дори където казваме по навик че няма такъв...
    Когато се изгражда мост,връзка между духовния и материалния свят
    човек следва нещо което е много по-голямо от него.
    Но е истина че е много трудно човек да назове неназовимото или да го опише.
    Толкова мога,толкова правя...който може по-добре или нещо повече - да заповяда.
    Мисля че вместо другарю/ко и прочее  смехории и небивалици  ще е много по-съществено в темата тук,
    ти или Недим да споделите не кой какво е опитвал,а кой как се е справил с тази детска
    болест наречена наркотици и зависимостта към тях.

    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    kapitana
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 143


    « Отговор #62 -: Юни 10, 2013, 00:22:05 »

    Съдейки по собствен опит и наблюдения - справянето с проблема е пряко свързано с уважението и обичта към себе си и собственото си тяло.Имам чувството,че повечето 'наркомани' сякаш са забравили за себе си...вторачили са се само в 'проблема',който 'решават' / отлагат за кратко чрез т.нар. наркотик
    Активен

    Понякога си мислим, че Бог ни гледа отгоре, а може би, най-често, Той ни гледа отвътре.
    kehoy_
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 188

    « Отговор #63 -: Юни 10, 2013, 03:14:15 »

    Усмивчица
    « Последна редакция: Юни 10, 2013, 05:00:05 от kehoy_ » Активен
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 449


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #64 -: Юни 10, 2013, 15:15:23 »

    Всеки сам да реши какво ще отрича,приеме или обмисля от
    това което споделям тук.
    Самия Дух е намерил проява тук в материална основа на всяка
    крачка където има Живот...а и дори където казваме по навик че няма такъв...
    Когато се изгражда мост,връзка между духовния и материалния свят
    човек следва нещо което е много по-голямо от него.
    Но е истина че е много трудно човек да назове неназовимото или да го опише.
    Толкова мога,толкова правя...който може по-добре или нещо повече - да заповяда.
    Мисля че вместо другарю/ко и прочее  смехории и небивалици  ще е много по-съществено в темата тук,
    ти или Недим да споделите не кой какво е опитвал,а кой как се е справил с тази детска
    болест наречена наркотици и зависимостта към тях.


    Имаш право на отговор.

    Значи, с риск да взривя тлеещата бомба Рабено, която 100 броя орбитира, докато дъвче и преживя поредното житие на някой светия, ще разкажа най-напред за Недим (по негово настояване и под негова диктовка, без нито една промяна [правописните и стилистични корекции не се четат като такива]):

    Това се случи миналата година. Датата беше 14-ти май.
    Имахме практика в автостопанството в Силистра и май се учехме да връщаме сред живите клапи на дизелови двигатели.
    Добре, ама по едно време с тогавашния ми съквартирант Киро Сапунката се забихме да ударим по една грозданка  и когато се върнахме, практиката вече беше свършила.
    И ние взехме да търсим къде трябва да си оставим комбинезоните. Разгеле, намерихме съблекалнята, преоблякохме се и вече тъкмо излизаме и Киро вижда едни гаечни ключове 86-ци и ми вика:
    «Брат, ай малко да поиграем на джедаи, а?». И аз, с всичкия си акъл, му се навих.
    Взехме по един ключ и започнахме да се дуелираме. Да, ама по едно време пича ми изчезна от поглед и след малко усещам някакъв удар, усещам как всичко ми става черно - кръгове ми се въртят пред очите, след малко просто  п а д н а х ...
    Помня по едно време усещам как се въртя над халето на автостопанството. Виждам тялото си - пльоснал съм се като парцал насред единия хангар и Киро квичи като изтърван. Плеснах го зад врата, оня не спира да квичи.
    Изведнъж довтасаха някакви пичове и гледат - лежа си аз по лице, всичко наоколо в кръв.... Киро квичи и се тресе, едвам стои прав. Викам им аз на пичовете, че нищо си ми няма, ама те си правят оглушки...
    Креснах им, че са кретени и че искам да им спре тока. И след малко какво, мислите, стана? Чу се трясък и едно от таблата започна да изпуска гъсти кълбета дим и да гори.
    Рекох си: «Ба, ква стана тя?»
    След малко се усетих като малко котенце, което някой е хванал за врата да го вдигне. Изведнъж видях нещо като тунела на Витиня - с едни ярки синкави светлини, имаше някакви цветни неща, дето шареха насам-натам.
    След малко се озовах някъде... Къде - не мога да кажа. Някакъв плаж беше.
    Изведнъж до мене виждам някакво момиче. И някакво дете, което се оказа, че е един приятел на Борето.
    Мацката ме гледа строго - с парцалаците ще ме изяде... Малкия стои отстрани сериозен....
    Оная ми се нахвърли: «Ти бе, момко, гледай докъде я докара с поведението си! И сега какво искаш? Инвалид ли да останеш? Идиот такъв! Долу си много отворен и много ти знае устата, а тука мълчиш като циганин след кражба в участъка! Какво се правиш на интересен? Говори бе! Какво ми се правиш на много уплашен! Говори, щом си такъв отворко!»
    Аз не мога една дума да река. Малкия тогава ми каза:
    «Спокойно, дай аз ще ти говоря. Тя е серафим. Затова така се вбеси, защото не си вършиш работата, за която слезе долу. Аз съм архангел. Скоро ще научиш кой съм аз на Земята. Кажи какво смяташ да правиш оттук насетне.»
    Аз се разплаках и само казах:
    «Каквото и да поискате от мене, давам ви го, но да съм жив и здрав... Да съм както преди! Не искам да съм инвалид, нито олигофрен или да съм в будна кома! Какво ще правят приятелите ми без мене?»
    Момченцето ми отговори:
    «За сегашната ти компания повече дума не става. Забрави за тях. Ще откажеш цигарите, ще спреш да се тровиш с тази скоросмъртница, ще престанеш да гледаш порно и ще започнеш да живееш порядъчно и да правиш добрини! За това и отиде там, я! Ако не ти се правеха добрини, щеше ли да избягаш от Плутон? Надали.... Ти си знаеш на Плутон какъв беше - пръв сред първите! Реши се да правиш добрини на Земята, ама се поведе по глупостите, в които вярват твоите родители и роднини и сега се чудиш накъде да поемеш. И сега, ако искаш, ще направим една малка игра - ако искаш да се размине всичко без произшествия - гладко да мине, изтегли една пръчица.»
    Изтеглих дясната ръка на детето. Там имаше бяла пръчица.
    Малкия ми каза: «Браво, под щастлива звезда си се родил! Успех!»
    След малко усетих как потъвам в пясъка. Уплаших се не на шега и креснах:
    «Помогнете ми бе, простаци! Какво седите като пукали! Това са плаващи пясъци! Не ми се умира!»
    Малкия дойде до мене и ми каза:
    «По християнски - умрял си. Няма от това накъде повече.»
    Пресегнах се да го хвана и той ми рече:
    «Няма да се удавиш! Стига си си усложнявал положението, ако обичаш!»
    След малко от пясъка излезе нещо като пипало, което ми се уви около гърдите, плъзна по врата ми и ме сгъна мощно в ембрионално положение. Усетих как ми се гади.
    След малко ми се явиха снежинки... След още малко - изпитателна таблица на телевизията. Заедно с пищенето. След малко пищенето започна да се накъсва и се превърна в някакви равни тонове.
    Изведнъж нещо ме халоса по главата и изведнъж се опулих страшно и след малко креснах:
    «Дяволи такива, затворете тъпите завеси, че ще ме ослепите, некадърници такива!».
    Дотича една сестра и затвори. След няколко дни вече виждах нормално и започнах да размишлявам върху всичко, което нат(в)орих през последната една година, особено след като с Борето се разделихме заради заминаването ми за Силистра.
    Дадох си сметка, че това къркане в чест на това, че сестра ми започнала да проституира, не си струва черния дроб и цирозата. Нито пък пушенето си струва белите дробове и хранопровода заради гъзарския ми облик. И порното не си струваше сексуалните извращения заради бързината на набавяне на удоволствие - понякога в рамките на секунди. И глупостите, които вършех, щом се напиех, не си струваха свободата, от която можеха да ме лишат, ако минех границите на общоприетото. Нищо от облика ми не си струваше цената. Даже и аверите ми, дето повече ми вземаха, отколкото да даваха. Егати и минуса, дето бях......
    След като излязох на 31.05.2012 от болницата в Русе и се прибрах в Силистра, си дадох сметка, че трябва да започна наново. Трябва да си оправя приятелството с Борето и да се старая да бъда по-искрен с него... Поне в началото... После със старанието и резултатите на усилията ми щяха да се утвърдят у мене.
    Та така се оправих с тия глупости.
    Последната чаша по-здрав алкохол изпих на рождения ден на един приятел на 29.06.2012. Същия ден за последно и пуших. Порно не гледам от същата дата. Онези боклуци полека-лека им намерих цаката как да ги разпъдя от мене.
    И започнах да добротворствам....


    Сега аз да ви кажа как успях да се оправя с лекарствата:

    Първо, едно много важно уточнение - още ги пия;
    Второто важно уточнение - организма ми не ги възприема изобщо.... Горкото ми маме... Само си пилее парите за калпави хапчета, дето нямат ефект върху мене.

    Беше 28.08.2012. Недим навършваше 16. Поканил ме беше в Златни Пясъци и там си купонясвахме яко.
    След като се накупонясахме, някъде към 12 вечерта, излязохме на плажа пред хотела, където беше отседнал - «Адмирал». Там той накара едно мое приятелче, което идея си нямам как беше успял да намери и доведе тук от вдън провинцията, да ни зарови в пясъка легнали. Преди това се прегърнахме и той ми каза: «От утре няма да ти става нищо от тъпите хапове, дето те тъпче майка ти с тях!». Заспахме, а на другата сутрин се събудих с неистово желание да пикая. Изпиках се и така замириса на карбол и тем подобни гадости, че ми стана гадно.
    В следващите дни усетих, че като не си пия лекарствата, не ми идва някаква абстиненция и така нататък. Иначе бях като наркоман - един прием да отърва и дера котака яко после до зрак. Нямах си обяснение и попитах Недим. Той ми каза: «Няма какво да се чудиш - то си действа!»
    Така успях да се отърва от действието на лекарствата. Изпикавам ги като смес от карбол и други въглеводороди рано сутрин и така успявам да оцелея. Па нека моята мила психотеатърка Миндилена Тъпарлакова си мисли, че има някакъв ефект от тези нейните боклуци. Даже най-хубавото е, че имам адаптивен механизъм и ако ми смени лекарството онази вещица, една негова молекула не попада в кръвотока ми. Така всъщност Недим си показа една от рядко добрите страни - всеотдайността за хората, които смята за важни в живота си.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Morticia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 67


    « Отговор #65 -: Юни 10, 2013, 20:49:55 »

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=vcqg3tV2E_s" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=vcqg3tV2E_s</a>
    и как по точно казвате да се излекува този детски порок
    Активен

    "Сюрреализмът, това съм аз!"
    Morticia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 67


    « Отговор #66 -: Юни 10, 2013, 20:53:11 »

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=73UVTwNQHls" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=73UVTwNQHls</a>
    или пък с това...актуалното...
    извинете ме за спаМА В ДРУГА тема извън музикалните Готин
    Активен

    "Сюрреализмът, това съм аз!"
    aether
    nebula
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 37


    « Отговор #67 -: Юни 19, 2013, 16:28:33 »

    Еос, въздуха ни убива, но това не значи да хванем и да се метнем от някъде.
    Миши, не става въпрос за чиста и нечиста марихуана, а за въздействието на марихуаната върху мозъка.
    Вече ако е с примеси от амфети или диазипам, става твърде опасно, тъй като може да се получи и пристрастяване. Нямам много опит в областта, даже никакъв, но ми стига и чуждия.
    Активен
    еос
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 184


    « Отговор #68 -: Юни 19, 2013, 18:10:03 »

    Защо въздействието на въздуха би означавало, че трябва да се мятаме?
    Конкретно, това, което ни убива се нарича кислород, и е ерозивен, високогорим експлозивен газ. И именно ерозията ни убива. Да се заявява, че въздуха ни убива е като да се търси убеждение, че първия закон на Нютон работи. От друга страна, сравняването на кислорода с наркотиците е абсурдно.
    Като изключим физическото, пристрастяване може да има и към дъвки турбо. За това е отговорна психиката и по-точно, по какъв начин бива възприемана дадена промяна на сетивата.
    Активен

    entire ocean in a drop
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #69 -: Юни 20, 2013, 11:43:55 »

    Като се замисля, кислородът спомага усвояването на всякакви вещества в организма. Въпросът не е в сравнението между кислорода и наркотиците, а как взаимодействат. Без едното дали ще се прояви другото ? Ако не, къде би бил смисълът да се говори за сравнение кое вреди повече ?
    Активен
    еос
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 184


    « Отговор #70 -: Юни 20, 2013, 13:52:43 »

    От тази гледна точка, Сайн, вече има какво да се обсъди. Нека видим, дали ще има какво да кажат другите съфорумници по този въпрос. С радост ще се включа, в последствие.
    Активен

    entire ocean in a drop
    aether
    nebula
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 37


    « Отговор #71 -: Юни 20, 2013, 20:40:30 »

    Темата е друга. Кислорода спомага и за усвояването на витамините, но какво от това. Тук говорим за склонността на индиго към себеунищожение. Не при всички го има, но изглежда, че не е изключение.
    Активен
    Страници:  1 ... 3 4 [5]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright