Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Подготовка и поддръжка на огнище  (Прочетена 1784 пъти)
protoplasma
Гост
« -: Март 26, 2012, 20:47:20 »

Изкуството на организиране и поддържане на лагерния огън не е толкова просто, колкото изглежда. За да го практикувате успешно във всякакъв вид природни условия и региони, трябва да умеете да различавате дърветата едно от друго по вид. Да знаете техните относителни качества като гориво, които, както ще стане ясно и по-късно, могат да варират в доста широки граници. Трябва да знаете как горят , както когато са сухи, така и когато са сурови. Да различавате тези, които правят горещи и дълготрайни въглени , от тези, които бързо прегарят в сива пепел.

Някои дървесини пукат силно, когато горят, и разхвърлят наоколо горещи искри и въглени, които могат да прогорят дупки в платнищата и постелята, или да подпалят всичко наоколо. Други горят тихо, със чист, устойчив пламък. Някои са изключително твърди за цепене, а други едва дочакват удара на брадвата, за да се разделят на парчета.

Във влажно време опитният бушкрафтър трябва да знае къде да намери прахан, разпалки, и сухо дърво, да може да подбере естествено укритие, където да поддържа огъня и в буря, и в сняг, и в дъжд, когато той е най-необходим.

Има много джобни наръчници с чиято помощ можете да се научите да разпознавате различните видове дървета, обръщайки внимание на листата, кората, пъпките, или начина, по който растат. Те обаче едва ли ще ви предоставят информация за качествата им в ролята на гориво – нещо много важно от гледна точка на нашите занимания.

За нашите цели е удобно да разделим видовете дървета на две основни групи: твърди, и меки. Като основно правило, твърдите дървесини са добро, бавно изгарящо гориво, което прави трайни въглени. Меките дървесини от своя страна правят бърз, горещ пламък, който скоро прегаря и загасва. Но и двата типа имат особености, заради които си струва да ги разгледаме по-внимателно. Ключът към намирането на това, от което имате нужда в гората, е да разпознавате това, от което не се нуждаете, и да го отхвърлите още с първия поглед.

 
Труднозапалими дървесини
Следващите дървета са почти незапалими, когато са сурови: липа, ела, ясеноволистен явор, конски кестен, черен бор, бял бор, топола, ирга, явор. Ореха, и обикновения кестен горят много бавно, когато са сурови. Тези дървета, или поне тези от тях, които не пукат силно, и не разхвърлят искри и въглени, са подхоящи за направата на подържащи посудата трупчета, и за ограждане на огнища, които ще се използват по-продължително. Белият ясен, напротив – гори по-добре, когато е суров, отколкото изсъхнал. Мъртвият боров пън рядко гори добре, освен ако не е разцепен – отвън кората хваща пламъка лесно, но бързо се овъглява, и изгасва, ако не се подържа горещ пламък с помощта на по-тънки съчки.

 
Суровите дървета
Горят най-добре през есента и зимата, когато са бедни на сокове. Дърветата, които растат на високо и сухо място, горят по-добре от същите по вид, но расли на ниско и в по-влажна почва. Кестен, отсечен някъде по билото на някое възвишение, гори дори като е суров, а планинският бук гори също толкова жарко, колкото брезата. Сурово дърво, растящо на брега на река, е много трудно да бъде запалено.

„Избухливи“ дървета
Ясеноволистният явор, елата, лиственицата, смърча, и боровете пукат и хвърлят искри изключително много, докато горят.  Някои твърди дървета, като клена, бука, и белият дъб трябва да бъдат наглеждани известно време след запалването на огъня, защото въглените, които разпръскват, са горещи и устойчиви, и са много по-опасни, но все пак са чудесно гориво.

Трудни за цепене дървета
Следващите дървета са много трудни за цепене:  ясеноволистен явор,  конски кестен, череша, бял бряст, гледичия, клен, бреза, явор.

 
Най-доброто гориво
В северните гори най-добрите дървесини за лагерен огън са дъба, габъра и дряна. Те изгарят до хубава, бяла пепел. Същото прави и ябълката. Черната бреза също попада в тази категория, като тя има свойството да се саморазпалва, тъй като в кората й се съдържат много масла. Всички брези са добро гориво. Захарният клен е бил любимо гориво на ловците, защото се запалва лесно, гори с чист, устойчив пламък, и прави хубави въглени.

Акацията е добро, дълго горящо дърво. Лесно се сече, и когато е сурова се цепи доста добре. Дебелата кора хваща пламъка бързо, а дървесината под нея гори бавно, с мек пламък, и оставя добри въглени. Отлично гориво за нощен огън. Черницата има подобни  качества. Черешата прави приемлив огън. Белият бряст е лошо гориво.

В някои отношения, от суровите дървета най-добро гориво за лагерният огън може да се окаже белият ясен. Той се сече и цепи лесно. По-лек е за носене от повечето други твърди дървесини, и е толкова сух по природа, че дори суров се пали лесно. Гори с чист пламък и по-дълго време, отколкото което и да е друго дърво с неговото тегло. Можете да запалите огън само от суров бял ясен, като просто направите достатъчно тънки разпалки от него.

Меки дървета
Повечето от меките дървесини са добри само за разпалки, или за бързи огньове за готвене, и то само ако са сухи. За тези цели някои от тях са ненадминати, тъй като се цепят и дялат отлично, и хващат пламъка лесно. Върбата е лошо гориво. Сухият кестен прави горещ огън, но пука и не оставя жар. Елата, липата, и белият бор правят бързи огньове, но също толкова бързо прегарят и гаснат.

Смърчът е лошо гориво, но тъй като е смолист, гори лесно и прави добър пламък, заради което е подходящ за разпалване на огъня. Сухата топола е добра за огън за готвене, защото дава интензивна топлина с малко, или никакъв дим, и не опушва съдовете. Най-добрите за гориво сурови меки дървесини са на бялата бреза, черната топола, и трепетликата.
Като правило, дърветата, растящи по бреговете на големи реки, са с мека дървесина, следователно не е добре да се уповавате на плавея като основно гориво, освен ако не откриете голямо количество на едно място. Но плавея по морските брегове, напротив, е добро гориво.
                       
По Х. Кипхарт
Активен
protoplasma
Гост
« Отговор #1 -: Март 26, 2012, 21:13:49 »

Устройване на различни типове огън

В зависимост от предназначението си, огънят може да бъде няколко типа:

сигнален – за сигнализиране и обозначение на местонахождението ви
осигуряващ пламък – за готвене на храната, за осветяване на лагера
осигуряващ жар - дългогорящ – за приготвяне на големи количества храна, сушене на дрехи и осигуряване на топлина, ако се нощува около огнището
прости печки (закрит огън) – за приготвяне на храната с минимален разход на гориво

За отопление се използва голям огън с широка основа, а за приготвяне на храна – малък, конусообразен, по възможност ограден с камъни, върху които може да се нареди посудата за готвене.

„Типи“ - За него са подходящи всякакъв тип дърва. Те се нареждат в конусовидна форма около центъра на огъня, като се опират частично едно в друго, осигурявайки достъпа на въздух. При тази конструкция на огъня дървата изгарят основно в своята горна част, но при това, поради тяхната близост, се получава ярък, висок и горещ пламък с концентрирана зона на нагряване. Нуждае се от непрекъснато добавяне на нови дърва и подръжка на формата.
„Индиански огън“ - Когато „типито“ се „срути“ в купчинка жар, върху нея се нареждат спираловидно дървета с дебелина колкото ръката ви. Те се слагат едно върху друго, като се опират само в единия си край, който се намира точно над центъра на огнището. С изгарянето си те се преместват по-навътре към него. Това е особено практичен и икономичен огън.

„Звезда“ – бърка се с „индианския“ огън. Състои се от 4 или 5 дебели (повече от 15 см) дървета, които се подреждат по радиуса на огнището, като краищата им се събират в центъра, върху купчинката жар. Гори бавно и осигурява постоянна топлина. Тъй като дърветата са по-дебели, те могат да послужат като опора за котле или друга походна посуда. Това е повече огън за постоянен лагер. Той е икономичен, лесно се регулира силата му, и ще гори дълго време с оказването на малко или никакво внимание и подръжка.
„Кладенец“ – Един от най-разпространените типове огън. Прави се от приблизително еднакви по дължина и дебелина дървета. След като се запалят първоначалните разпалки, до тях от двете им страни се поставят паралелно две по-дебели дървета. Върху тях се поставят още две и т.н.т. Това подреждане обезпечава добрият достъп на въздух до огъня и дърветата обикновено горят по цялата си дължина.
Такъв огън дава много пламък и въглени. Много е стабилен. Зоната на нагряване при него е значително по-голяма, отколкото при „типито“. Ако ви трябва горещ огън в студено време – това е един от най-добрите. При горенето „пада“ сам върху себе си и не изисква постоянно наглеждане. Ако „кладенеца“ е предназначен да изиграе ролята на сигнален огън, то той се построява предварително, а материала за разпалките се поставя вътре в него.
„Топящ се“ огън – Предназначен е за нощуване и сушене на дрехи и вещи, когато е нужно огънят да дава повече топлина и да гори дълго, без да трябва да се наблюдава  и подхранва постоянно. Прави се от дървета с дължина 1.5 – 2 метра, кръгли или разцепени веднъж по дължина, с дебелина около 10 см.
Този огън може да се построи в 3 варианта:
„Нодя“ – Прави се от 2-3 дървета, разположени едно върху друго. За да не падат, плътно около тях се забиват колчета, които ги подкрепят. Преди да направите „нодята“, трябва да имате достатъчно количество жар, която сте получили с някой от другите типове огън. Тази жар трябва да разровите и разстелете  в тясна ивица с дължина колкото приготвените дървета. След това върху нея се нахвърлят съчки. Когато те се разпалят добре, върху тях се поставят дърветата.
Добре е повърхността на дърветата да се надялка на места, за да могат да се запалят по-лесно. Сухите дървета се запалват лесно и горят дълго (при диаметър 35-40 см или повече – цяла нощ). Около такъв огън може да се нощува дори и в най-силните студове.
Един от вариантите на „нодята“ е да се сложат две дървета успоредно едно до друго, а върху тях – трето. В силни студове можете да бивакувате и спите между две „ноди“, направени паралелно една на друга, през разстояние от окоо 2-2,5 метра. Огънят от тип „нодя“ е добре да се разполага по посока на вятъра.
„Огън на ловеца“ – Това е огъня на „белият човек“ и той е по-приложим в постоянните лагери, от колкото по време на път. Коренните народи са научили през многовековната си история, че е прахосничество да полагаш повече усилия от това, което е нужно, за да изпълниш дадена задача. Този огън изисква много повече организация от представените дотук (освен „нодята“). Неговата най-голяма сила е в това, че може да бъде пригоден към много специализирани готварски цели, особено печене на хляб и месо, и е лесен за подреждане и подържане при готвенето за големи групи от хора. Недостатъкът му се крие в това, че освен ако не е добре вентилиран и правилно използван, той не предоставя адекватен достъп на кислород до жарта, което води до големи количества лютив дим, пълнещ очите със сълзи – позната ситуация в много аматьорски лагери!

Най-лесното организиране на „огъня на ловеца“ е чрез простото запалване на огън между две парчета сурово дърво или големи камъни така, че готварската посуда да може да се постави върху тях. Ако липсват подходящи сурови дървета или скали, за случая добра роля би изиграл и изкопан в земята „окоп“, което осигурява  икономичен и ефективен огън за места с недостатъчно количество дърва за гориво.

Дължината на огъня трябва да е около метър, а ширината му – колкото използваната за готвене посуда. Разположете огъня така, че преобладаващият вятър да „влиза“ от едната страна на образувалият се „тунел“ под малък ъгъл.

Тъй като а този огън се ползват дебели зелени парчета дърво, не е рядко срещана гледката, когато наполовина изгорели останки от такива огнища лежат на мястото на някогашни лагери. Оставилите ги се аргументират с това, че с времето те ще изгният и изчезнат, но всъщност те са белег, оставен от хора с ниска култура и без особена грижа за красотата на Природата. Ако не можете да изгорите напълно дърветата в огъня – по-добре ги заровете!
Ако времето е много ветровито и се намирате на открити пространства, добра идея е да запалите огън в ров. Можете да изкопаете Т-образен окоп, чиито дълъг канал да сочи срещу посоката на вятъра. Също така в окопано огнище можете да направите канал, който също да сочи срещу посоката на вятъра, и да доставя необходимия кислород. Друг вариант е огън, запален в пресечната точка на два канала, пресичащи се под ъгъл от 90 градуса.
Огнища, които са подходящи за случаи, в които горивото е в ограничени количества, са огнището тип „Дакота“, каменните „пещи“ и печките, изготвени от метални кутии. Те се изготвят малко по-трудно и бавно, но за сметка на това са страшно ефективни и с минимален разход на гориво.
Рефлектори за огъня
Чрез изграждането на рефлектор от едната страна на огъня се увеличава значително количеството топлина, която постъпва към вас. За да направите наистина ефективен рефлектор, частично заградете огъня с отражаваща стена и след това направете още една такава зад гърба си. Ще се учудите, колко голяма е разликата. Рефлекторите може да се направят от дърво, или просто чрез поставянето на раницата ви от другата страна на огъня. Може също да се използва платнище или отражаващата повърхност на фолиото за спешни случаи от комплекта за оцеляване.
(Внимание – то не е огнеустойчиво!).  Ухилен
Активен
protoplasma
Гост
« Отговор #2 -: Март 27, 2012, 00:18:57 »

Палене на огън с триене. Метода Hand Drill (Ръчен свредел)

Паленето на огън по метода Hand Drill (ръчен свредел, хенд дрил) се е практикувало от различни примитивни народи по цялото земно кълбо. Макар да не е чак толкова надежден, колкото Bow Drill (лъков свредел, боу дрил), който е познат на повече хора, той си остава достатъчно ефективен в ръцете на опитен човек. В същото време подобно на Bow Drill, този комплект също може да осигури запалването на десетки огньове, ако бъде намерена подходящата комбинация от материали. Тези, които са се доверили на тази технология за получаване на огън, със сигурност високо оценяват добрите комплекти, и при нормални обстоятелства не губят време да правят нов комплект на място всеки път, когато имат нужда от огън.
Най-голямото предимство на метода е в това, че комплекта е лесен за изработка, и не се нуждаете от връв. Освен това компонентите са леки и лесни за транспортиране. Недостатъците му са, че не е толкова ефективен при влажни условия, както Bow Drill, и че използваните материали трябва да са идеално сухи. Освен това техниката е трудна за усвояване до степен, в която напълно да й се доверите като единствения метод за получаване на огън, когато сте сред природата. Това обаче не трябва да ви разубеждава! Все пак при неуспех винаги можете да преминете към Bow Drill!

При метода Hand Drill, гладка пръчка (свредел, вретено) се върти бързо между дланите в дупка, прогорена в друго парче дърво (основа). При това въртене комбинацията от скорост и натиск създава силно триене между контактните повърхности, и предизвиква овъгляване на дървесината на вретеното и/или основата, и разпрашаването й под формата на фина, овъглена пепел (прахан). Жлебът, направен в основата, служи като колектор на тази прахан. В даден момент излизащата от жлеба прахан достига до точката на самовъзпламеняване – тогава се образува въгленче. След това въгленчето се пренася в гнездо от разпалки, и се раздухва до получаването на пламък.

В сравнение с Bow Drill, Hand Drill изисква повече финес, тъй като топлината се генерира с по-малко механични предимства. По тази причина вретеното трябва да е с по-малък диаметър. Тъй като процесът е по-малко агресивен към дървото, то може да бъдат използвани много по-меки материали (меки дървесни видове с гъбеста сърцевина), много от които не могат да бъдат използвани при метода Bow Drill. Тайната на успеха се крие в това да намерите точния баланс между скоростта на въртене и натискът на вретеното върху основата. Но тъй като тук не се използват никакви механични предимства, ритъмът на изпълнението и техниката трябва да са перфектни, или ще се изтощите много преди да получите въгленче. Въгленчето при Hand Drill е много по-малко от това при Bow Drill, така че трябва да се отнасяте с него много по-внимателно!
Материали:
Следващите съображения относно материалите са резултат от опита и експериментите на много хора. Можете да ги използвате като ориентировъчни, но помнете, че много от тях са открити експериментално, и че още много материали и комбинации очакват да бъдат открити. Освен това помнете, че макар някои растителни видове в дадено състояние, а понякога и в специфични райони, могат да работят отлично, при други може просто да не стават за нищо!
Изборът на дърво директно влияе върху техниката, която ще използвате при въртенето. Например, ако използвате вретено от черен бъз и основа от клен, трябва да въртите възможно най-бързо, и с възможно най-голям натиск, докато ако използвате вретено от папур, който е много мек, скоростта също трябва да е много висока, но натискът – минимален.

Дървесини за Hand Drill

Вретено: топола, кестен, репей, папур, трепетлика, черен бъз, хвойна, лопен, явор, върба, клен, лугачка
Основа: топола, репей, кедър, повет, черен бъз, хвойна, полски клен, лопен, явор, върба, кестен, ела.

За онагледяване на публикацията съм използвал вретено от цветно стебло на лопен, и основа от клон на черна топола.

Вретеното
Подходящите дървесини в този случай не се различават много от тези, посочени за Bow Drill, но тук трябва да  сте малко по-придирчиви, тъй като осъществяването на добро триене е малко по-трудно.
Идеалната дължина на вретеното е между 45 и 60 см. Обикновено се започва с няколко сантиметра по-дълго, тъй като по-бързо се скъсява. Ако вретеното е прекалено дълго, горният му връх има склонността да се извива и вибрира в различни посоки, което може да доведе до загуба на контрол над него (който е особено важен при този метод!). Ако вретеното е прекалено късо, няма да се възползвате от приемуществото, което ви дава дългото движение на ръцете надолу по него, преди да се наложи отново да ги преместите в изходна позиция.

Препоръчителният диаметър на вретеното е около 6-7 мм, за да се постигне по-голям брой завъртания с едно движение на ръцете. Ако е прекалено тънко, то ще се огъва под натиска на ръцете, насочен надолу. Ето някои ориентировъчни размери: от черен бъз вретената са с диаметър между 11 и 13 мм и 50-63 см дължина; стъблата от лопен са с диаметър около 8-10 мм и дължина между 38 и 46 см; вретената от папур (който е много чуплив), са с диаметър 9 мм, и дължина 48 см. За първите ви опити не ви трябва нещо по-късо от 70 см.

Вретената от цветни стъбла се събират мъртви. Вретената от дървенисти растения, дървета и храсти, обикновено се събират зелени. Мъртвите вретена могат да се използват на момента, и ако се намери такова в подходящо състояние, и атмосферните условия са подходящи, огънят може да се запали на място.

Най-добрите вретена от дървета и храсти се получават от т.нар. леторасти. Те са прави, тънки, дълги, и често без странични клонки. Освен това те често имат мека, гъбеста сърцевина, която изглежда има доста важна роля при паленето на огън по метода Hand Drill. Обелете свежите вретена. Можете да ги стегнете в сноп, за да изсъхнат прави. Често можете да запалите огън със свежи вретена, сушени само 2 дни на силно лятно слънце.

Идеалните вретена са гладки и прави. Опитайте се да загладите всяка издутина и остър ръб, защото те ще протрият и разранят ръцете ви. Това е особено важно при цветните стебла от лопен. Понякога и зигзаговидните и извити вретена могат да свършат работа при условие, че работният връх се върти в една точка, докато въртите с длани. Повечето вретена се нуждаят от леко изправяне с нагряване.

Ако материалът за вретеното не е достатъчен или подходящ на вид (къси или криви парчета), можете да си направите вретено от каквото и да било дърво, след което към върха му да закрепите парче от подходящия материал. Така също материалите се използват по-пълноценно.
На предходните снимки например, съм си направил вретено от дрян, към което посредством сглобка съм закрепил връх от черен бъз.

Основата
ипът й е същия, като при bow drill. Ако изпитвате трудности при получаването на въгленче, можете да я изтъните до 7-10 мм дебелина. Трябва да издълбаете дупката за вретеното преди да направите жлеба за стърготините. Самият жлеб е малко по-различен от този при bow drill – той е почти затворен горе, и се разтваря надолу. Вретеното пробива дупка в горната част още преди дървесината да се е загряла достатъчно, и така затвореният връх насочва по-голяма част от стърготините в самия жлеб, вместо да се натрупват върху него.

Основата може да бъде бързо разцепена от пън, корен, или клон. По-тънките клони може да бъдат просто загладени от двете страни. Изветрелите от времето, но още не гнили дървесини или речен и морски плавей, могат да свършат работа. Има хора, които използват доста твърди основи, но рядко постоянно. По правило се използва сравнително меко дърво. Основата трябва да бъде добре изсушена.

Прахан
За да направите подходящо гнездо от прахан и разпалки, погледнете тази моя по-стара публикация.
Фактори при паленето на огън по метода Hand Drill:

вдъхновение
подготовка на материалите
състояние на материалите (влага, студ, мръсотия)
скорост (въртене)
натиск
ефективност
Скоростта  и натиска са две лесни за изпълнение поотделно действия, но комбинирането им в едно, и изпълението им ефективно, често е трудна задача за начинаещия. Важно е да се извърши плавен трансфер на енергията към върха на вретеното, като то се върти доста бързо, докато се прилага постоянен натиск надолу към основата.
Ето няколко съвета как по-ефикасно да използвате енергията си, докато въртите вретеното:

Направете известен брой движения с вретеното, докато мускулите ви леко се изморят. След това си починете минута-две. Кратката почивка помага за тонизирането на мускулите, позволявайки им да работят по-ефективно.
Изразходвате много енергия, ако държите тялото си в напрежение. Опитайте се да отпуснете тези части, които не участват в движението, и не забравяйте да дишате! Не задържайте дъха си!
Уверете се, че използвате/движите и двете си ръце, а не държите едната неподвижна, докато движите другата.
Опитайте се да използвате различни части на дланта. Една от най-добрите е месестата част, точно зад кутрето, но в подгряващата фаза е най-добре да се използват целите длани и пръстите, за да направите по-дълги движения.
Ако вретеното се хлъзга между дланите ви, опитайте да ги оближете леко. Влагата ще увеличи сцеплението.
Ако основата не стои стабилно, намерете начин да я фиксирате, защото това е още една предпоставка за прахосване на енергия.
Опитайте се да държите вретеното възможно най-вертикално, докато го въртите. Ако се мести много наляво-надясно, натискът надолу е неефективен, и се губи енергия. Ако движите вретеното напред-назад от вас, то може да се вреже в стените на дупката, и да предизвика нежелано триене.
Когато вретеното проникне на дълбочина около половината от дебелината на основата, то вероятно ще започне да „пасва“ и „зацепва“ вътре. Леко разширете ръбовете на дупката с нож. Не подрязвайте върха на вретеното, защото това ще задълбочи проблема.
Ако вретеното изскача от дупката по време на въртене, губите енергия, и това ви връща малко назад. Това е и признак за непостоянност в натиска надолу.
Опитайте това упражнение:

Застанете в удобна позиция с ръце на върха на вретеното.
Вместо да започнете въртене, просто натиснете вретеното към основата, и го задръжте така. Това е натиска, който трябва да подържате при въртенето.
Подържайки натиска, бавно започнете да движите ръцете си напред-назад. Това движение е самото въртене, но „на забавен кадър“. То може да ви даде представа за това какво всъщност се изисква от вас.
Сега ускорете!
Силата е фактор при паленето на огън по метода Hand Drill, но не чак такъв, какъвто повечето хора смятат. Успехът се крие повече в техниката. Някои много млади, стари, или с физически увреждания хора, може да нямат достатъчно количество сила и/или координация, но не ограничавайте себе си или другите предварително! Има само един начин това да се провери!

Въпреки това, не очаквайте да успеете толкова лесно! Някои хора не успяват да достигнат до фазата на въгленчето, дори след цял ден опити, и то под вещите напътствия на експерти. Аз също все още не съм го усвоил достатъчно добре (макар да съм го правил десетки пъти), и средно успявам в един от три опита. Просто продължавайте да тренирате, а може да опитате и работа в тандем (с приятел). Двама, или повече души, редувайки се, често могат да запалят огън дори тогава, когато един не би успял. Ако сте един от ония „природни таланти“ и успеете лесно, не си мислете, че сте усвоили всичко, особено ако смятате да доверите на този метод оцеляването си някой ден. Практикувайте, сменяйте материалите, и се учете от опита на другите.

Преди сериозно да се заемете с упражняването на метода hand drill, не забравяйте да давате достатъчно почивка на ръцете си. Едва ли има по-лесен и бърз начин да получите пришки, освен да се спуснете по въже с голи ръце. (На снимката вдясно виждате ръцете ми след 3-4 поредни опита. Пришките са започнали да се формират.) Упражнявайте се по малко два до три пъти в седмицата, докато изградите хубави мазоли. Няма да ви отнеме много време! Но внимавайте, защото ако мазолите станат прекалено дълбоки, трябва да бъдат „подрязвани“, иначе могат да наранят ръцете ви дори повече, отколкото пришките.

Ето какво пише за изпълнението на техниката Джон Макферсън:

Това движение ще ви изтощи, уверявам ви! Тук участват съвсем други групи мускули. След като вършите това в продължение на 45 секунди, ще се чувствате така, сякаш сте избягали маратон, при това върху ръцете си, а не върху краката. Напрежението е голямо, и се изисква доста практика, за да изпълнявате всичко гладко, което е и задължително за успеха. Много е вероятно да прекарате доста време в практика, преди дори да си помислите думичката „огън“. Малко по-сложно е от това едновременно да вървите, и да дъвчете дъвка. Трябва в същото време и да жонглирате! Изисква се практика не само за да накарате всичко да върви гладко, но и да достигнете до някакъв вид физическо благосъстояние. Това ще изсмуква енергията ви. Също така ще образува и пришки и мазоли по дланите ви, които могат да се превърнат в лоши рани, ако се поработи достатъчно дълго.

Изпълнение
 
Установяване на вретеното
Първата стъпка е да се прогори лека вдлъбнатина в основата, указваща къде точно вретеното ще се върти. Тя ще ви позволи също така да изрежете точно жлеба за стърготините. Започнете с издълбаването на плитка вдлъбнатина върху горната повърхност на основата, със същият диаметър като този на вретеното. Направете я на около три милиметра от ръба на основата. Аз започвам, като притискам върха на вретеното към основата, за да получа негов отпечатък, и след това по него издълбавам първоначалната ямка.
огато въртите, можете да седнете, и да притискате основата с външната страна на едното ходило, или да коленичите на едно коляно, докато със стъпалото на другия сте застъпили основата. Аз лично предпочитам позицията, при която съм клекнал на двете си колена, а за фиксиране на основата използвам летвичка или клонка, която затискам с единият си крак. При тази позиция движенията са най-свободни, и можете да използвате тежестта на тялото си, за да подсилите натиска върху вретеното. Изберете позицията, която е най-подходяща за вас.

Ако вретеното започне да скърца и „просвирва“ в дупката, пуснете в нея няколко зрънца пясък или пепел, за да разчупите политурата, и да създадете триене. Ако вретеното не иска да прогори основата, прочетете всичко написано до тук, и продължавайте да се упражнявате. Когато вретеното прогори известна дълбочина в основата и се върти стабилно в дупката, то е добре установено. Вече можете да изрежете жлеба.

Изрязване на жлеба
Жлебът трябва да бъде изрязан до половината от разстоянието до центъра на прогорената дупка. Стените му трябва да бъдат равни, и да не бъде прекалено широк.
Преди да започнете да въртите вретеното, поставете под жлеба сухо листо или парче кора, за да можете да съберете стърготините и да „хванете“ въгленчето. Обичам да правя жлеба коничен – съвсем тесен горе, и разширяващ се надолу, за да събира повече прахан.

Получаване на въгленче
Вече всичко е готово и можете да започнете да въртите вретеното. Ще ви се наложи да поработите здраво, но не се насилвайте от самото начало. По-добре е да увеличавате усилията постепенно, и да пазите малко сила за финалния етап, когато трябва да сте най-бързи. Не винаги можете със сигурност да кажете, че купчинката стърготини се е самозапалила. Ако тънка струйка сив дим се издига от самата купчинка стърготини, то почти сигурно имате въгленче. Винаги правете по още няколко допълнителни движения преди да спрете, за да бъдете сигурни.

Ако купчинката продължава да дими силно и след като спрете въртенето, значи имате въгленче. Но не се паникьосвайте! Вероятно сте поработили доста здраво, за да получите това въгленче, и вероятно целите треперите от изтощение. Следващата стъпка е да си отпочинете малко. Можете внимателно да раздухвате въгленчето, но го оставете за малко да се установи добре. На този етап въгленчето се разпространява сред рехавата прахан, и ако бъде разтърсено, може да се разпръсне и да изгасне. Обикновено такива въгленчета горят от само себе си, без да бъдат манипулирани, над 3 минути. Обикновено 15-30 секунди са достатъчни въгленчето да се спои в плътна бучка.

Същински пламък
Внимателно освободете с помощта на върха на ножа, или някоя клечка, въгленчето от жлеба, и изтръскайте върху него останалите стърготини. Внимавайте да не разтрисате много самото въгленче. Поставете го внимателно в центъра на подготвеното гнездо от разпалки там, където те са най-фини. От тук-нататък трябва да раздухвате така гнездото, че да лумне в пламъци.

Започнете със загръщане на въгленчето с разпалките, и внимателно раздухвайте. Ако духате прекалено силно, можете да загасите въгленчето.
Въгленчето трябва да започне да се разпространява, и да прогори кухина в центъра на гнездото. Стремете се да подържате тази кухина малка, чрез свиване на самото гнездо. Ако притиснете прекалено силно, можете да го загасите заради липса на кислород. Ако не го притискате достатъчно – може да изгасне заради липса на гориво.
Не прекратявайте раздухването за прекалено дълго време (а в случая „прекалено дълго“ не е чак толкова много). Когато прекратите раздухването, всичко започва бързо да загасва.
Трябва да раздухвате само през малка дупка в предната част на гнездото. Притискането на гнездото минимизира загубата на топлина, и увеличава горещото ядро.
Дръжте гнездото високо и застанете с гръб към въздушното течение, за да избегнете попадането на пушек в лицето ви.
Идеята е гнездото да лумне в пламъци преди да е изгорило пръстите ви. Ако стане прекалено горещо за държане, можете да го сложите на мястото на бъдещият огън, и притискайки и манипулирайки го с помощта на пръчки, можете да продължите да го раздухвате.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Духовната подготовка
Духовни учения
Administrator 0 1204 Последна<br />публикация Юли 21, 2009, 23:53:56
от Administrator
Подготовка ,построяване ,пребиваване ,пособия и предложения.
Природосъобразен начин на живот
Иван 2 828 Последна<br />публикация Април 13, 2013, 22:16:44
от Иван

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright