Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Хората и техните маски  (Прочетена 1478 пъти)
ИВЕВЕ
Гост
« -: Март 25, 2012, 00:26:29 »

Тия дни се заприказвахме с един приятел за хората като част от обществото, разликата между тях всъщност и повърхностните образи, които си създават по една или друга причина, умишлено или не. Всеки се крие зад някакъв образ, бяга от себе си и реалността. Днес може да е незначителна промяна във външния вид, по подобие някой модел, ама утре би било в напълно естественият ред на нещата да се започне подражание... Подражание, що се касае до външен вид и маниери, но и идеология и разбирания, в поведението и начина на живот. А когато човек мисли по някакъв общоприет архетип или просто начин, който идва отвън... Получава се така, че не мисли. Не мисли за това, което се случва в света, нито дори за случващото се с него самия. Отдава толкова енергия, за да подхранва илюзията си, и същевременно се съсипва, като индивидуалност. Поема по еднопосочната пътечка на деструктивността. Но не е само фетишизмът у хората причина за играта на криеница. Всъщност, те търсят идоли, защото мислят, че не могат сами да бъдат такива. Не вярват в себе си. А какво остава, щом човек не вярва в себе си? Намират се оправдания, в това отношение умът е особено услужлив. И с оправданията идва бездействието - нещата са комплексни... Но има и хора, които знаят къде се намират. Защо тогава също са част от масовия маскарад? Много по-лесно е да се каже, че човек е добър или лош, както е и с очевидната разлика между беден и богат. Но човек може да е беден материално, а пък неописуемо богат духовно. Респективно и обратното е в сила и то е още по-логично, защото виждаме какво се случва - или поне опитвамеИ хората, като безспирно категоризиращи се един друг, просто приемат чашата за наполовина пълна, дори и да е две трети празна. Щом има поне някаква условна причина, въз основа която да се градят етикециите, значи със сигурност няма как да се допусне друг ъгъл, под който да се гледат нещата. И за да не се приемат такива, каквито са, си изграждат "аватари". Някои от несигурност, други от категоричен страх, трети от елементарно егоугодничество, четвърти заради нямане на друг избор... Всеки има причина. И да, несъмнено, причината на всеки е достатъчно достоверна. Обаче защо е толкова трудно да бъдем себе си? Бихме били отхвърлени от обществото, може би неразбрани... Но човек е неразбран тогава, когато се правят опити да бъде разбран. Опити, които категорично не включват дадения човек в цялата идея. Просто за протокола - да може да се каже, че човек е достатъчно великодушен, та чак да помага на другите. А фактът, че сам не съумява нищо да постигне... Не, твърде незначителен е. Да се върнем на оправданията.
Оправданията, това са маските. Маските пък от своя страна са това, което създава фантасмагоричните образи, или поне ги утвърждава като такива.
Това е моята гледна точка, малко нескопосано и определено непълно изложена, но в общи линии... Ще се радвам да бъде допълнена или пък опровергана.
Интересно ми е да чуя мнението ви, къде е границата между вътрешния свят на хората и материализма, в който затъваме ежеминутно – къде е човека и какво го кара да бъде такъв? И такива неща, аз може по-късно да си довърша мнението – има някои работи при хората, които винаги са ми правели впечатление, и доведоха до някои съществени изводи, но за тях – друг път... Усмивчица
« Последна редакция: Март 25, 2012, 01:36:12 от ИВЕВЕ » Активен
sunsea
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 70

« Отговор #1 -: Март 25, 2012, 01:29:53 »

Съгласна съм до някъде с теб, но само до някъде !

Получава се така, че не мисли. Не мисли за това, което се случва в света, нито дори за случващото се с него самия. Отдава толкова енергия, за да подхранва илюзията си, и същевременно се съсипва, като индивидуалност.

Може и да не съм разбрала правилно смисъла, който си вложила, но за мен не мисленето е състояние в което си самия себе си, без обусловеностите наложени от ума и можеш да изживяваш същността си.

Цитат
Но човек е неразбран тогава, когато се правят опити да бъде разбран. Опити, които категорично не включват дадения човек в цялата идея.

Искането да бъдеш разбран го приемам като задоволяване на егото. Ако си успял да постигнеш вътрешната хармония и мир, не мисля, че има значение дали си разбран. Всеки е на различен етап от развитието си, различен мироглед съответно и приемане на действителността и хората. Според мен трябва да уважаваме всеки един избор, все пак всички сме се запътили към една цел, но следваме различни пътечки.
Аз като един човек на пътя, който не се е опознал и овладял осъзнаването напълно също използвам маски, но не като оправдание, а по скоро като защитна реакция. Надявам се да имам силата и успея да ги премахна







Активен
sharga
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 148

« Отговор #2 -: Март 25, 2012, 19:49:08 »

другия момент също не е особено приятен, каквото усетиш ти се изписва на лицето, какво чувстваш пак се изписва на лицето, всеки те вижда, а ако някаква много неприятна енергия те доближи независимо дали от човек или от невидимо същество няма да ви казвам какво става
Активен
protoplasma
Гост
« Отговор #3 -: Март 26, 2012, 03:31:18 »

Не съм сигурен, че може да говорим като цяло за човечеството. При различните народи и култури е различно, но поначало, основната маска ни я слагат още с раждането. Име, пол, зодия, надежди, очаквания. Все неща, които ние автоматично възприемаме, позовавайки се на безспорния авторитет на нашите родители и даскали.
Цитат на: ИВЕВЕ
защо е толкова трудно да бъдем себе си?
Защото това е едно от основните изисквания за оцеляване в матрицата, която са ни създали, Иве.
Идеята на почти всеки вид строй и държавен апарат, още от времето на Римската Империя е - да създават поданници, а не личности, да фабрикуват послушна работна ръка, а не творци. Същото важи и за църквата, но при нея не са поданници а поклонници ...или, още по-красноречивото - послушници.
Монетаризма е безкомпромисен апарат за деформиране на хора. Целта е, всички да станат зависими от банката, от парите и да се подлагат на какво ли не, за да си ги набавят, а от там и тези маски, за които питаш. От деца ни учат да не бъдем себе си. В детската градина, в училище, у дома. Образователната система е най-бруталната месомелачка. Това са места, за опитомяване на децата, а не за обучение. Преди време, момчетата бяха по-буйни и по-непокорни, поради което си имаше казарма. Там, щеш-нещеш, те научават да те управляват 10 пъти по-тъпи хора от теб. Тотално потъпкване на всякаква личност. Сега вече си излизат готови и опитомени, още от основните училище и няма вече нужда от казарма. Изкуствено се създава недостиг на пари и ресурси, именно, за да се увеличава бедността и длъжниците към банката. Хората са принудени да се продават, себе си и достойнството си и да се превръщат в роботи. За системата, човека е ресурс, а не човек. По същия начин гледа на него, както се гледа и на пилетата в птицекланницата.
И като навържеш нещата, ще видиш, че това си е вид постоянен, механизиран процес и дава отговор на много въпроси, започващи със "защо".
Цитат на: ИВЕВЕ
къде е границата между вътрешния свят на хората и материализма, в който затъваме ежеминутно – къде е човека и какво го кара да бъде такъв?
Не мисля, че има граница между двете. Не съм сигурен, какво точно имаш предвид под "вътрешен свят", но ако е това, което си мисля, те просто са несъвместими. Обвързването и вричането в материята, неминуемо задушава нематериалната ни същност. Един вид, материята ни се "отблагодарява" за това, че и се посвещаваме, като ни пренасища сетивата. Същия дисбаланс се получава и ако се посветим, изцяло на духовната си същност. Тогава материята ни изоставя. Но граница няма. Същото би било, ако разграничим със стена, мъжките и женските аспекти, от дадено цяло.
Активен
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #4 -: Март 27, 2012, 09:40:47 »

Съгласна съм до някъде с теб, но само до някъде !
Как не те е срам!  Веселяк

Може и да не съм разбрала правилно смисъла, който си вложила, но за мен не мисленето е състояние в което си самия себе си, без обусловеностите наложени от ума и можеш да изживяваш същността си.
Да, права си.
Казах "мислене" просто защото аз в повечето случаи предпочитам да се позовавам на логиката си, отколкото на интуицията, въпреки че и двете си имат плюсове. Усмивчица

Искането да бъдеш разбран го приемам като задоволяване на егото. Ако си успял да постигнеш вътрешната хармония и мир, не мисля, че има значение дали си разбран. Всеки е на различен етап от развитието си, различен мироглед съответно и приемане на действителността и хората. Според мен трябва да уважаваме всеки един избор, все пак всички сме се запътили към една цел, но следваме различни пътечки.

Ами, да.
Нещо такова имах предвид и аз.
Всяко определение е същевременно и основателно, и абсолютно непълно, т.е. невярно. Казвайки, че човек е еди-какъв си, ние го затваряме в една повърхностна рамка, а с времето после започваме да се убеждаваме, че го познаваме. А това не е така. Познавайки се от дълги години с някого, ставаш убеден в представата си, която всъщност е особено неточна, макар че по всяка вероятност се базира на реални неща. Ако за тези дълги години, представата  за отсрещния е съвпадала със случващото се, считаме, че човекът ни е близък или поне приятел. Само дето няма такова нещо като поне приятел. Има хора със сходни интереси, които по една или друга причина, си имат доверие и се подкрепят. Но това не е приятелство – поне за мен приятел може да се нарече само човек, който те е приел такъв, какъвто си – тоест, някой, който да те разбира без етикеция и ограничения. Който да те разбира не с презумпцията да те разбира. Какво значение има, че еди-кой си стои зад теб днес или утре,  когато знаеш или поне усещаш, че в други ден няма да е така. Няма откъде да знаем и утре как ще е, не е и нужно, но когато  разбираш някого, ти съумяваш да се поставиш на негово място. А за тая цел трябва или да съпреживяваме случващото се с него, или да сме го преживели. И, какво излиза? Търсенето на приятелства и разбиране – чист егоизъм. Търсим човек като нас, някой, който да отговаря на собствените ни необходимости и цели.

Не съм сигурен, че може да говорим като цяло за човечеството. При различните народи и култури е различно, но поначало, основната маска ни я слагат още с раждането. Име, пол, зодия, надежди, очаквания. Все неща, които ние автоматично възприемаме, позовавайки се на безспорния авторитет на нашите родители и даскали.
Различните народи и култури са различни, но пък все хора.
Разбирам какво имаш предвид и ще ми е интересно да го опишеш, понеже познанията ми за различните култури са доста символични, почти никакви даже... А ми се струва интересно – хората в различни обстоятелства, с различен бит и системи от вярвания. 
И все пак, според мен, хората са едни.

Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото г лупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратното; но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право. Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога появява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки. (из „Възкресение”, Л. Н. Толстой)

Аз бих добавила, че у някои хора тия промени биват толкова упорито скривани, че не би било погрешно да се каже, че, избрали своят образ веднъж, се стремят единствено към неговото утвърждаване – за пред хората, а след това и за тях самите.
Ако човек се защитава посредством прикрития, значи не съумява сам да го направи.
Ако човек се чувства неоценен без маските, значи не може да постигне това, което иска сам.
Когато човек избира един по-привлекателен в очите на хората образ, приема чуждите идеи и изисквания, започвайки да очаква от околните същото. А пък тези околни правят именно това, с което се получава един затворен кръг на очаквания и маски у хората, които поголовно се разпространяват.  И се получава човечество-механизми. Училище, работа, евентуално деца и чао.
Колкото и нехуманно да звучи, докато сами се претрепваме няма причина определени хора да не ни причиняват същото масово. Тях ние сме ги допуснали да се разпореждат с животите ни. 
Но, да се върнем на поведението.
Това, което винаги ми е било като трън в очите, е несигурността и жалките последици от нея. Не сме такива, каквито трябва да сме; не знаем какви искаме да бъдем, нито как да бъдем истински. И ставаме един съвършен продукт на системата – горд от невежеството си роб, разсъждаващ на принципа манипулатор или манипулиран, избиращ несъзнателно второто. И докато командори другите, бива воден за носа.
Според мен, основната причина за маските е точно несигурността и бягството от отговорност. Няма стремеж, а само желание да стигнеш донякъде без да си извървял пътя.




Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1647

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #5 -: Март 29, 2012, 10:33:42 »

    А тези маски - те не са ли до известан степен и резултат на различните роли, които ни се налага да изпълняваме в живота: дете, ученик, приятел, работник/служител, съпруг(а) и т.н. При всяка от тези роли поведението не трябва ли да е различно, съобразено със съответната конфигурация от обстоятелства и обкръжение?
    Активен
    ИВЕВЕ
    Гост
    « Отговор #6 -: Март 29, 2012, 11:39:11 »

    Да, до известна степен - нещо такова.
    Но аз друго имах предвид.
    През различните роли бихме могли да преминем и без маски, ако сме достатъчно осъзнати, та да разбираме ролята си като нещо важно, но и преходно.
    Днес дете, утре ученик и т.н. - ученикът не е дете с маска, той е същият човек, какъвто ще продължи да бъде и 50 години по-късно. Търпим развитие и във физически аспект, но това не ни обвързва непременно с двуличието. 

    Да приемем, че детството е изходна позиция - време, през което сме като глина в ръцете на обкръжението. Все още нямаме ясно оформена ценностна система и се позоваваме на преценката на родителите си, които пък приемаме за абсолютни авторитети (в повечето случаи).
    Когато това крехко създание попадне в условията на обществото (а това рано или късно, няма как да не стане), се получава нещо не много хубаво. То се приучава да бъде като другите, да мечтае за същите неща и съответно да се цели към тях. Това е първата маска, която приемаме като започваме да търсим мястото си сред хората.
    След това намираме някаква условна позиция, която не винаги е най-подходящата... Но ние въпреки това я предпочитаме и я заемаме. Дали ще бъде на маминото детенце или детето-бунтар, все е някакъв образ.
    Когато приключим с "образователната система", си намираме работа и започваме по-прецизно да си изготвяме маските. Търсим приятели, близки, намираме... и вече трудно бихме могли да се откъснем от образа си.
    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #7 -: Март 29, 2012, 11:43:23 »

    А тези маски - те не са ли до известан степен и резултат на различните роли, които ни се налага да изпълняваме в живота: дете, ученик, приятел, работник/служител, съпруг(а) и т.н. При всяка от тези роли поведението не трябва ли да е различно, съобразено със съответната конфигурация от обстоятелства и обкръжение?

    Бинго на първа маса !

    Ролите са често подценяван фактор, който може да маскира онзи, който застане зад тях.

    Например човек, който е занемарил тялото си да подцени възможността да го коригира, заставайки зад ролята "учен".
    Или пък "спортист" с беден речетатив да пренебрегне книгите, защото смята че етикетът го отъждествява фундаментално.

    Веднъж така един приятел който обсъждаше маските на другите хора се разсърди като му намекнах да помисли и за своята. Реално всеки си служи понякога или поне си е служил с такива. Кодекса на етиката и приличното държане са най-големите - те имат и манипулативни функции и ето че си имаме едно непрекъснато изпитание пред това да бъдем себе си. Защото във всеки един момент маската може се свали от нас или някой друг - важното е да го улавяме. И не е герой онзи който никога не е бягал от себе си, а онзи който е осъзнал кога и как може да бъде себе си.
    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #8 -: Март 29, 2012, 12:28:01 »

    През различните роли бихме могли да преминем и без маски, ако сме достатъчно осъзнати, та да разбираме ролята си като нещо важно, но и преходно.


    Влизането в роля може да бъде съпътствано и с творчество. Когато например използваш въображение за да създадеш изкуствена проекция на образ, който да изразяваш. Както правят артистите. В момента когато влизат роли, те пак се отдалечават от себе си, но това е с цел да пресъздадат дадено поведение или ситуация, от която страничния наблюдател да се поучи. Но това не помага за осъзнаването на човека в роля. Помага му осъзнаването на това как е създадено всичко, включително и той самия - така стига до себе си и това не значи че той спира да твори. Но творчеството се проявява в идеята каква част от себе си да изразява според дадената ситуация.

    И ето че независимо дали си със или без маска, можеш да твориш и да изразяваш.
    Активен
    balar
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 88


  • Град: В КЪЩИ ПРЕД КОМПА
  • индиго ама ренегат:)

    « Отговор #9 -: Октомври 14, 2012, 12:14:28 »

    Повечето хора имат маски. На това по-прост начин му се вика лицемерие. Едно да говориш в лицето, а друго зад гърба. Но това е и признак на страх. Страх да кажеш каквото мислиш. Страх да си инакомислещ. Страх че няма да си от Стадото. Страх че няма да си в матрицата.
    Този страх води до нахлузване на маска с която да лъжем другите. Но по този начин ние се превръщаме в роби на това срещу което би трябвало да се борим. Демек ставаме От Дявола. А може би сме си такива по начало. Маската на лицемерието е оръжието на страхливците. Но бъдещето пренадлежи на смелите. Те са От Бога така да се каже.
    « Последна редакция: Октомври 14, 2012, 12:22:25 от balar » Активен
    Ru Alfa
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 315


    « Отговор #10 -: Октомври 14, 2012, 12:21:47 »

    Повечето хора имат маски. На това по-прост начин му се вика лицемерие. Едно да говориш в лицето, а друго зад гърба. Но това е и признак на страх. Страх да кажеш каквото мислиш. Страх да си инакомислещ. Страх че няма да си от Стадото.

    Колко точно казано. Така си е.
    Активен
    Sunshine(sun)
    Разумна Любов
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 980


  • Град: Тук и сега
  • Тук и сега ...

    100006741217887
    WWW
    « Отговор #11 -: Октомври 14, 2012, 12:38:04 »

    Повечето хора имат маски. На това по-прост начин му се вика лицемерие. Едно да говориш в лицето, а друго зад гърба. Но това е и признак на страх. Страх да кажеш каквото мислиш. Страх да си инакомислещ. Страх че няма да си от Стадото. Страх че няма да си в матрицата.
    Този страх води до нахлузване на маска с която да лъжем другите. Но по този начин ние се превръщаме в роби на това срещу което би трябвало да се борим. Демек ставаме От Дявола. А може би сме си такива по начало. Маската на лицемерието е оръжието на страхливците. Но бъдещето пренадлежи на смелите. Те са От Бога така да се каже.
    Прекрасно и точно.
    Активен

    sunsea
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 70

    « Отговор #12 -: Октомври 14, 2012, 18:12:09 »

    Повечето хора имат маски. На това по-прост начин му се вика лицемерие. Едно да говориш в лицето, а друго зад гърба.

    Балар мисля, че смесваш нещата или по-скоро гледаш повърхностно на тях. Не винаги да имаш маска означава, че ходиш да говориш зад гърба на хората. Има хора, които си слагат маски, за да не бъдат наранени и това не означава, че не приемат истината на другия, просто не желаят да изкажат своята, защото не му е дошло времето околните да я разберат. Според мен най-страшно е да имаш маска пред самия себе си. И ако всеки се позамисли по задълбочено ще открие, че поне веднъж в живота си е слагал маска в определена ситуация. Ако някой ми каже обратното някак ми е трудно да му повярвам. Все пак на първо място сме хора, а това си е човешко качество
    Активен
    angel29
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 7


    « Отговор #13 -: Ноември 04, 2013, 21:11:01 »

    Една книга, в тази връзка Тартюф.
    « Последна редакция: Ноември 10, 2013, 13:09:22 от angel29 » Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    за хората
    Полезни сайтове
    АСИ 4 726 Последна<br />публикация Май 28, 2011, 01:15:50
    от АСИ
    Външните планети и техните цикли
    Астрология и нумерология
    dayana 7 1819 Последна<br />публикация Май 31, 2011, 06:59:21
    от dayana
    Маите и техните Горски градини
    Древни цивилизации
    нео нула 0 915 Последна<br />публикация Юли 16, 2011, 11:52:00
    от нео нула
    Поверия за маски
    Обща тематика
    Starseed 9 999 Последна<br />публикация Октомври 07, 2012, 23:37:05
    от Starseed
    Земята и хората « 1 2 ... 8 9 »
    Любопитни факти
    James 134 3501 Последна<br />публикация Юли 28, 2013, 18:09:52
    от Ru Alfa

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright