Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Границите и преградите в човешките взаимоотношения, но и в други аспекти  (Прочетена 1106 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « -: Март 24, 2012, 23:27:16 »

    Често в общуването с другите ние си поставяме или пред нас изникват граници, които ни пречат да усетим другия достатъчно добре, да осъществим една пълноценна връзка с него.

    Едни от тях са породени от съществуващи в нас предразсъдъци по отношение на определена група хора.

    Други са резултат от пребиваването ни във физическо тяло – ние сме ограничени във времето, пространството. Обикновено можем да чувстваме силно само когато другият е в непосредствен контакт с нас.

    Дали е възможно тези ограничения да бъдат преодолени и човек да издигне взаимоотношенията си на по-високо ниво?
    Или трябва да се стреми да задълбочава взаимоотношенията си само при непосредствено общуване с другите?
    Активен
    ИВЕВЕ
    Гост
    « Отговор #1 -: Март 29, 2012, 17:32:35 »

    Според мен, граници няма, просто неусвоени уроци в  общуването.
    За да не бъдем възпрепятствани в отношенията си с хората, ние трябва да сме осъзнали Сократовото "Аз знам, че нищо не знам". Банално е да казваме, че няма съвършени хора, и затова трябва да се приемаме един-друг такива, каквито сме. А и не е съвсем вярно това.
    Съвършенство има, но то далеч не е съставено само от добри черти. Съвършени сме и аз, и вие, и всички други като цялост - и с добри, и с лоши качества, с които трябва да бъдем наясно.
    А ние търсим винаги съвършенството, просто ни е заложено - но ако разбираме негативните аспекти от същността си, въпреки което сметнем за достатъчно признаването им и не направим нищо по въпроса, смисъл няма. Да се стремиш към съвършенство, не е перфекционизъм, а желание за прогрес. Може да бъде определено по хиляди начини, но в същността си е едно. Ние сме такива, каквито сме, когато се развиваме и правим всичко по силите си - тук, сега, а не по план-график за далечното бъдеще, в което нещата да са различни.
    Предразсъдъците са нещо, без което няма как. Нужни са ни, тъй като надрастването им ще ни осигури една по-пълна представа за света и хората.
    Въпросът за границите е сходен с темата за хората - хората сме тези, които поставяме границите, а границите ни изграждат маски и нереални образи.


    Дали е възможно
    Всичко е възможно, винаги, навсякъде, за всекиго.

    тези ограничения да бъдат преодолени и човек да издигне взаимоотношенията си на по-високо ниво?
    Разбира се!
    Взаимоотношенията си, но и отношението му към себе си. Всъщност, то е едно. Да бъде толерантен към друг е същото като да е толерантен към себе си. Е, ако е толерантен към себе си, пък спрямо другите - не... думичката, която пасва, е друга и с не много положително значение.
    Няма нищо безвъзвратно, неизменимо или непреодолимо, при положение, че сами ковем съдбата си. Променяме мисленето си, променяме себе си, респективно и всичко останало - начини се намират.


    Активен
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #2 -: Март 31, 2012, 10:08:56 »

    "Криворазбраният избор

    Съществува популярната заблуда, че трябва да избираме между „духовното” и „материалното”. По-голяма глупост не съм чувал. Материалният просперитет е невъзможен без духовния. Или, хайде, възможен е, но е като мартенския дъжд: „тука има, тука няма”.

    Между духовното и материалното не трябва да се избира, всичко в този свят е неразривно свързано. Можем да си позволим да имаме и двете. Но вярата, че едното винаги е за сметка на другото, може да ни провали. Вярата определя постъпките, мислите, думите, убежденията, дори походката на хората. Тя със сигурност определя и начина им на живот.

    Истински духовният човек има правилното отношение към парите, защото не му се налага да избира между тях и нещо друго. Тази връзка е дългосрочна и ползотворна. По какво се различава той от стандартния мошеник, който винаги печели на чужд гръб? По следното:

    „Когато разумният печели, той прави така, че да спечелят всички останали. Когато неразумният печели, той прави така, че да загуби спечеленото, а заедно с него да загубят и всички останали”


    http://asktisho.wordpress.com/2012/03/23/kriv-makaron/


    Всичко е в ума!  И в границите, които сам поставя! Усмивчица
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #3 -: Март 31, 2012, 13:41:02 »

    Всичко зависи от това къде сме поставили съзнанието си,а от там и границите идват сами...
    Ако е в егото - ще мислим само за себе си и  собствените си интереси... какво ни харесва или какво не ни харесва,какво ни изнася и какво - не...
    Ако е в разума - ще се следва една хладна логика на причинно следствените връзки с променливи акценти върху полезност в най-общ смисъл...
    Ако е в Душата - всяка земна условност и граници отпадат и се постига кристална яснота за минало,настояще и бъдеще в отношенията като акцента на всяка тема,мисъл,дума или действие е фокусирана в добруването на ближния...твоята личност няма значение...
    В последния случай погледнато отстрани такова поведение изглежда налудничаво и безмислено според земните условности и стандарти.
    Обикновено последствията не закъсняват -няма ненаказано добро Намигване



    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #4 -: Март 31, 2012, 16:44:30 »

    Всичко зависи от това къде сме поставили съзнанието си,а от там и границите идват сами...
    ....
    Обикновено последствията не закъсняват -няма ненаказано добро Намигване


    или животът е парадокс..., както се казваше в едно стихотворение.... Усмивчица
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 419

    « Отговор #5 -: Април 13, 2012, 14:49:34 »

    Често в общуването с другите ние си поставяме или пред нас изникват граници, които ни пречат да усетим другия достатъчно добре, да осъществим една пълноценна връзка с него.

    Едни от тях са породени от съществуващи в нас предразсъдъци по отношение на определена група хора.

    Други са резултат от пребиваването ни във физическо тяло – ние сме ограничени във времето, пространството. Обикновено можем да чувстваме силно само когато другият е в непосредствен контакт с нас.


    Дали е възможно тези ограничения да бъдат преодолени и човек да издигне взаимоотношенията си на по-високо ниво?
    Или трябва да се стреми да задълбочава взаимоотношенията си само при непосредствено общуване с другите?

    Общуването по между ни постоянно се развива, четат се мисли, усещат се усещания, появяват се картини от бъдещето, от миналото, от СЕГА. Както казва Ивеве, граници няма, освен както казваш ти Ич, тези които сме си поставили и тези в които сме се ограничили. Всичко е възможно!
    Цитат
    Всичко зависи от това къде сме поставили съзнанието си,а от там и границите идват сами...
    Ако е в егото - ще мислим само за себе си и  собствените си интереси... какво ни харесва или какво не ни харесва,какво ни изнася и какво - не...
    Ако е в разума - ще се следва една хладна логика на причинно следствените връзки с променливи акценти върху полезност в най-общ смисъл...
    Ако е в Душата - всяка земна условност и граници отпадат и се постига кристална яснота за минало,настояще и бъдеще в отношенията като акцента на всяка тема,мисъл,дума или действие е фокусирана в добруването на ближния...твоята личност няма значение...
    В последния случай погледнато отстрани такова поведение изглежда налудничаво и безмислено според земните условности и стандарти.
    Обикновено последствията не закъсняват -няма ненаказано добро

    Източник: http://indigota.com/index.php?action=post;quote=65164;topic=5700.0;num_replies=5;sesc=4460b95ffe01869f61af7c3271033b2e#ixzz1rv77VjC3
    Доста истина виждам мнението на Странника и го подкрепям.
    « Последна редакция: Април 13, 2012, 15:28:07 от Житара » Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Човешките раси « 1 2 »
    Духовни учения
    11WOLF11 18 7920 Последна<br />публикация Октомври 22, 2010, 09:21:19
    от Ich
    Човешките взаимоотношения - един безкраен енергиен вампиризъм
    Духовни връзки и взаимоотношения
    delfin 8 2870 Последна<br />публикация Юли 29, 2013, 17:24:42
    от salema
    Зад границите на обозримото
    Езотерика
    Админ 2 1120 Последна<br />публикация Април 19, 2010, 13:36:28
    от chitta
    Квантовите физици: човешките възможности са безгранични
    Любопитни факти
    Еlsha 0 418 Последна<br />публикация Юни 12, 2013, 16:25:09
    от Еlsha

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright