Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Революцията на охлюва  (Прочетена 1499 пъти)
protoplasma
Гост
« -: Март 06, 2012, 17:22:56 »

Това е една статия, на възраст, повече от 2 години. Все се каня да я разположа тук, но днес е специален ден.

Революцията на охлюва
 
Не отлагайте за утре. Отложете за вдругиден.
ПОГЛЕДНЕТЕ ЧАСОВНИКА СИ. Можем ли изобщо да говорим за забавяне на темпото във века на стресираните юпита с мобилни телефони, японците, които умират от официална диагноза "преработване" (karoshi), и списанията, които дават рецепти как да получиш оргазъм за 30 секунди? Можем ли да говорим за забавяне на темпото, когато Би Би Си рекламира програмите си за изучаване на чужди езици така: "Говори френски на 3 години и испански на 7 - ако изчакаш, ще стане прекалено късно!". Можем. Именно защото живеем в такова време Slow Movement, което можем да преведем "Бавното движение", си е поставило утопичната цел да ни накара да забавим темпото за сметка на по-доброто качество на живот.
Бавното начало
Всичко започнало през 1986 г., когато италианският журналист Карло Петрини научил, че ще отварят нов "Макдоналдс" близо до площад "Испания" в Рим. Този любител на добрата кухня така се възмутил, че организирал протест срещу хомогенизацията, към която ни води пялата концепция за "бързото хранене". Така в Италия се ражда движението Slow Food (Бавно хранене). Неговото кредо: насърчаването на културните и кулинарните различия, храненето с домашно произведени продукти, създаването на екоферми и най-вече бавното готвене с много нежност и любов.
При това Slow Food възнася в култ не само добрата храна - домашна или произведена от натурални и екологични продукти, - но и възможността човек да й се наслади напълно. Това ще рече той да яде бавно, с хедонистично удоволствие и задължително в компания, фактът, че днес, 20 години след създаването си, движението Slow Food, чието лого е охлюв, вече има близо 100 хил. последователи в 42 страни, говори, че явно в тази идея има нещо...
Пази се от връхлитащи костенурки!
Но движението Slow не се ограничи само до кулинарен протест. През 1999 г. миниатюрното градче Кианти в Тоскана стана първата cittaslow - бавен град. Последваха го Бра, Позитано и Орвието. Постепенно вълната заля Италия, където бавните градове вече са 42. Какво всъщност означава да си cittaslow? Най-общо, да кажеш "не" на глобализацията. Да ядеш само регионални продукти и местно култивирани хранителни култури. Непрекъснато да се бориш за намаляване на шума и трафика, за увеличаване на зелените и пешеходните зони, за насърчаване на местните земеделци и магазините за органична храна, както и пазарите и ресторантите, които продават продуктите им. Бавните градове не може да имат население повече от 50 хил. души. В центъра не се допуска движението на коли, хората използват природо-съобразна енергия. Няма смисъл тук да търсиш "Макдоналдс" или големите вериги супермаркети. В известен смисъл да живееш в cittaslow е, като да живееш в Средновековието или Ренесанса, но в същото време да си в крак с най-модерните екологични иновации. Защото, ако една модерна технология помага на бавната философия, тя се приема. За да видите, че не говорим просто празни приказки: кметът на Орвието смята да инсталира електронно контролирани врати за влизане в града. Това ще гарантира, че в него живеят само местни жители. Радикална мярка? Дискриминация? Може би. Важното е, че бавната философия ще се запази чиста и неопетнена.
Дали жителите на Бра са доволни от това, че сега карат колите си с 20 километра в час? Изглежда, че са го преглътнали някак, щом моделът постепенно се възпроизведе в други 32 италиански града. А после се асимилира в Англия, Испания, Португалия, Австрия и Полша. В Германия Херсбрук, Людвиксхафен, Шварцзенбрук, Валдкирш и Юберлинген вече също се обявиха за бавни градове. В Америка лотото с охлюва може да се види в 42 американски щата. Днес бавни градове има още в Бразилия, Австралия, Мексико, Япония, Ливан...
ПЕТ БАВНИ ПРАВИЛА ОТ НАРЪЧНИКА ЗА НАЧИНАЕЩИЯ
1. Вземи си чаша чай, вдигни си краката и погледай през прозореца. Внимание: не прави това, докато караш.
2. Прекарай малко качествено време във ваната.
3. Опитай се никога да не правиш по повече от едно нещо.
4. Не се оставяй да те притискат да отговаряш на въпросите веднага.
5. Пийни си още чай. Чаят е напитката на бавността.
Не отлагайте за утре. Отложете за вдругиден
Макар че около пялата "бавна философия" витае голяма доза утопичност и въпреки че някои от постулатите й граничат с контракултурата, нейните последователи съвсем не са хипита, нито презадоволени "мамини синчета", които се чудят как да оправдаят вродения си мързел. Сред последователите на този феномен има мениджъри, които казват, че електронната поща не трябва да се проверява повече от два пъти на ден. (Моля, вижте с. 72) Логично, като имаме предвид, че много служители я проверяват на всеки 90 секунди! Как може човек изобщо да се отпусне, да мисли, да се чувства комфортно при такъв електронен обстрел? Някои големи фирми, като Deloitte & Touche, Intel и U. S. Cellular, сега въвеждат ограничения за това колко мейли може да праща персоналът и кога може да ги праща. Идеята е служителите да работят по-човешки: да станеш и да се разходиш до бюрото на колегата си, за да размениш с него две-три думи, вместо цял ден да се обстрелвате с безсмислени и повърхностни имейли. Някои мобилни оператори препоръчват да изключвате телефона си, когато сте със семейството си, защото "в тези моменти се случват хубавите неща в живота". А канадският журналист Карл Оноре публикува книгата In praise of slow ("Възхвала на бавността"). Любопитното е, че той се захванал да я пише именно защото не можел да спи нощем от притеснение, че времето няма да му стигне за нищо. В нея, освен че ни диагностицира като "болни от бързина", авторът въвежда и термина "синдром на отложеното щастие". Това е дълбоката тъга, от която страдат хората, на които им липсва време. Постепенно те развиват навика да отлагат всяко евентуално приятно изживяване за някакъв хипотетичен бъдещ момент, който обаче никога не настъпва.
"Добре, но как да го обясня на шефа?"
Според последователите на движението Slow най-важното, за да си щастлив сега и тук, е да работиш по-малко. Само че никой не гледа с добро око на това да си бавен на работното си място. Кой обича онези служители от администрацията, които сякаш нарочно, за да ви дразнят, преместват папките зад стъкленото гише с мудността на три-пръст ленивец и ви казват "елате утре", а после тръшват под носа ви прозорчето с табелка "Обедна почивка". Спокойно: движението не ги оправдава. Да си бавен, не означава да си неефикасен. Но идеята не е да правиш нещата "възможно най-бързо", а "възможно най-добре". В някои големи германски компании направили експеримент -намалили работното време. Резултатите били изненадващи: продуктивността се увеличила. Том Ходкинсън, писател и защитник на движението, следва още по-крайна поведенческа линия - в понеделник просто не ходи на работа: "Та кой изобщо може да работи в този ден?".
Убий скоростта
По ирония на съдбата бавното движение набира страшна скорост. И се разклонява във всевъзможни сфери. Заговори се за бавен бизнес, бавен футбол, бавно изкуство... Но въпреки че вече има хиляди последователи в цял свят, движението Slow все още не е идеално синхронизирано и организирано, няма официална структура и не се контролира от една-единствена организация. Което има предимството, че го опазва от "спонсори" и търговски интереси. Все пак напоследък се полагат доста усилия за разпространяването му от сайта Slow Down Now и от Световния институт за бавен живот (The World Institute of Slowness). През 1999 г. създателят на този институт Гейр Берхелсен въведе за първи път и понятието Slow Travel - "Бавно пътуване". Това е друго разклонение на Бавното движение, което се обявява против пакетните екскурзии, в които обикаляш забележителности като луд, а накрая се връщаш вкъщи с неотложна нужда от почивка. Кой изобщо иска това? Движението Slow Travel означава да предпочетеш влака пред самолета, и то по-бавния пред по-бързия влак, или - още по-добре - колелото. Бавният пътешественик не отсяда в хотел, а се настанява във вила или къща за гости. И задължително остава там поне една седмица - минималният срок, за да опознаеш едно място. Той изповядва философията "в къща далеч от вкъщи" - сам си готви, сам пазарува, изобщо се опитва да се интегрира в местния начин на живот.
Slow Life си проправя път и в образованието, защото то също трябва да е в хармония с бавния стил на живот. В така наречените Бавни училища (Slow Schools) няма значение кога ще звънне звънецът, а кога учениците са разбрали урока. В Италия вече повече от 1200 училища и един университет са последователи на "бавните" принципи. Бавните училища се борят срещу западния "хамбургерен" принцип на обучение. Движението Slow Schooling казва, че е по-добре да се учи на бавен ритъм, за да може ученикът да се запознае с темата в дълбочина, да се научи да мисли, а не просто да взема изпит след изпит. Децата садят растителни култури, а после приготвят сами храната си вкусно, бавно и природосъобразно. Методите за алтернативно обучение на училищата Montessori и Waldorf отдавна изповядват тези принципи.
И ако още не сте заспали...
След тази статия си починете, помислете, отпуснете се... Ако е вечер - може да си направите една хубава вечеря. А след нея - какво по-хубаво от един хубав, бавен секс? Естествено, движението Slow има и такава дисциплина, основана на тантра - изкуството на сексуалния екстаз. Нежностите, дишането и липсата на спешна работа са ключови за тази практика. Но за тях ще ви разкажем някой друг път.
Сега погледнете отново часовника си. Колко време ви отне да прочетете тази статия?
a) 10 минути;
b) 25 минути;
c) четете я от вчера.
Поздравления за тези, които се досещат кой отговор е в синхрон с философията на движението Slow!
« Последна редакция: Март 06, 2012, 19:48:40 от Eona Lightholder » Активен
Щуродино
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 257

« Отговор #1 -: Април 15, 2012, 12:33:40 »

тантра във вана с чай- Намигване"3 в 1"
Активен

Омръзна ми да се обяснявам-47 годишна
protoplasma
Гост
« Отговор #2 -: Април 15, 2012, 13:01:14 »

тантра във вана с чай- Намигване"3 в 1"
Е, да... Ухилен Някои го наричат тантра Ухилен Важното е да е slowmotion тантра!

Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #3 -: Април 16, 2012, 10:21:56 »

    ПЕТ БАВНИ ПРАВИЛА ОТ НАРЪЧНИКА ЗА НАЧИНАЕЩИЯ
    1. Вземи си чаша чай, вдигни си краката и погледай през прозореца. Внимание: не прави това, докато караш.
    2. Прекарай малко качествено време във ваната.
    3. Опитай се никога да не правиш по повече от едно нещо.
    4. Не се оставяй да те притискат да отговаряш на въпросите веднага.
    5. Пийни си още чай. Чаят е напитката на бавността.
    Не отлагайте за утре. Отложете за вдругиден

    …Някои мобилни оператори препоръчват да изключвате телефона си, когато сте със семейството си, защото "в тези моменти се случват хубавите неща в живота". А канадският журналист Карл Оноре публикува книгата In praise of slow ("Възхвала на бавността"). Любопитното е, че той се захванал да я пише именно защото не можел да спи нощем от притеснение, че времето няма да му стигне за нищо. В нея, освен че ни диагностицира като "болни от бързина", авторът въвежда и термина "синдром на отложеното щастие". Това е дълбоката тъга, от която страдат хората, на които им липсва време. Постепенно те развиват навика да отлагат всяко евентуално приятно изживяване за някакъв хипотетичен бъдещ момент, който обаче никога не настъпва.


    Когато бързаме занякъде, ние до голяма степен действаме автоматично, нашето съзнание се плъзга повърхностно по околните обекти.

    Обратно, бавните действия могат да способстват да се задълбочим в наблюденията, изживяванията, да повишим своята будност и съзнателност, да достигаме до по-дълбоки и по-добри идеи.

    В съзвучие с описаната философия, едно много полезно упражнение е колкото се може по-често при извършване на дадено действие да се стараем да мислим: „Сега аз извършвам ето това …”. И да се опитаме да запомним околната обстановка.
    Това ще повишава нашата съзнателност, ще пробужда нашия Аз, ще подобрява паметта и ще намалява забравянето („ох къде съм сложил/а …”). Ще повишава чувството за удовлетвореност от живота и ще ни прави по-щастливи.

    По същия начин, ако имаме такава възможност, полезно е да наблюдаваме задълбочено (да съзерцаваме, да медитираме върху) растения – в различни фази на тяхното развитие - разцъфващи, образуващи плодове, увяхващи и т.н. и да се стараем да не мислим за нищо друго освен за въздействието на растението върху нас (за разлика от обикновено отправяния повърхностен поглед, евентуално съпроводен с мисълта:„какво красиво цвете”).
    Това ще способства за развитието на свръхсетивни възприемателни органи, ще развива нашата интуиция. 

    P.S. По стар недобър навик, пишейки това, побързах да го публикувам, без да си го запиша, и както понякога се случва, връзката ми се разпадна и се наложи да го съчинявам отново. Надявам се това да ми помогне да преодолея стремежа към машинални, импулсивни и недостатъчно обмислени действия.
    Активен
    Щуродино
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 257

    « Отговор #4 -: Април 16, 2012, 12:39:17 »

    ПЕТ БАВНИ ПРАВИЛА ОТ НАРЪЧНИКА ЗА НАЧИНАЕЩИЯ
    1. Вземи си чаша чай, вдигни си краката и погледай през прозореца. Внимание: не прави това, докато караш.
    2. Прекарай малко качествено време във ваната.
    3. Опитай се никога да не правиш по повече от едно нещо.
    4. Не се оставяй да те притискат да отговаряш на въпросите веднага.
    5. Пийни си още чай. Чаят е напитката на бавността.
    Не отлагайте за утре. Отложете за вдругиден

    …Някои мобилни оператори препоръчват да изключвате телефона си, когато сте със семейството си, защото "в тези моменти се случват хубавите неща в живота". А канадският журналист Карл Оноре публикува книгата In praise of slow ("Възхвала на бавността"). Любопитното е, че той се захванал да я пише именно защото не можел да спи нощем от притеснение, че времето няма да му стигне за нищо. В нея, освен че ни диагностицира като "болни от бързина", авторът въвежда и термина "синдром на отложеното щастие". Това е дълбоката тъга, от която страдат хората, на които им липсва време. Постепенно те развиват навика да отлагат всяко евентуално приятно изживяване за някакъв хипотетичен бъдещ момент, който обаче никога не настъпва.


    Когато бързаме занякъде, ние до голяма степен действаме автоматично, нашето съзнание се плъзга повърхностно по околните обекти.

    Обратно, бавните действия могат да способстват да се задълбочим в наблюденията, изживяванията, да повишим своята будност и съзнателност, да достигаме до по-дълбоки и по-добри идеи.

    В съзвучие с описаната философия, едно много полезно упражнение е колкото се може по-често при извършване на дадено действие да се стараем да мислим: „Сега аз извършвам ето това …”. И да се опитаме да запомним околната обстановка.
    Това ще повишава нашата съзнателност, ще пробужда нашия Аз, ще подобрява паметта и ще намалява забравянето („ох къде съм сложил/а …”). Ще повишава чувството за удовлетвореност от живота и ще ни прави по-щастливи.

    По същия начин, ако имаме такава възможност, полезно е да наблюдаваме задълбочено (да съзерцаваме, да медитираме върху) растения – в различни фази на тяхното развитие - разцъфващи, образуващи плодове, увяхващи и т.н. и да се стараем да не мислим за нищо друго освен за въздействието на растението върху нас (за разлика от обикновено отправяния повърхностен поглед, евентуално съпроводен с мисълта:„какво красиво цвете”).
    Това ще способства за развитието на свръхсетивни възприемателни органи, ще развива нашата интуиция. 

    P.S. По стар недобър навик, пишейки това, побързах да го публикувам, без да си го запиша, и както понякога се случва, връзката ми се разпадна и се наложи да го съчинявам отново. Надявам се това да ми помогне да преодолея стремежа към машинални, импулсивни и недостатъчно обмислени действия.

    кое и е чак толкова лошото на импулсивността? Усмивчица
    Активен

    Омръзна ми да се обяснявам-47 годишна
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #5 -: Април 16, 2012, 13:52:48 »


    кое и е чак толкова лошото на импулсивността? Усмивчица


    Това, че често действието под нейно влияние не е осъзнато.
    Тогава то не произтича от Аза, а от някакви подсъзнателни импулси.
    И, следователно, в известен смисъл, не е наше.
    Активен
    Gayatri
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 614


  • Град: София
  • « Отговор #6 -: Април 16, 2012, 23:54:20 »

    Санги, много ми хареса това, което си споделил с нас като идея. Изключително полезна статия и е много истинна.
    Ако всеки човек забави поне малко своя прибързан ход, може би няма да се спъва толкова много и ще извърви пътя много по- пълноценно.

    От моите наблюдения, които имам с доста хора, с които работя, стигам до заключението, че бързината и стресът водят след себе си много грешки и ниска ефективност. Давам конкретен пример с 2-ма човека. И двамата човека получават еднакви по сложност задачи, които изискват доста съсредоточаване и време. Единият човек изгуби повече от половината ден да се тюхка колко е тежка задачата и как ще организира работата си и в крайна сметка в края на деня не беше направил почти нищо. Другият човек отиде да си направи кафе, отдели време да изпие кафето си в приятна компания и след това се захвана спокойно със задачата. Винаги, когато се чувстваше в задънена улица или психически изморен, просто ставаше, развличаше се с нещо и пак продължаваше.Е, в крайна сметка, резултатът беше забележителен- работата беше свършена перфектно и с много по- малко усилие и напрежение в сравнение с първия човек. Това като че ли може да се обясни именно с тази теория за намаляване на темпото...

    И в крайна сметка е хубаво да има баланс между срокове и ефективност:)
    Активен
    The One
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1636


    Винаги на точното място в точното време

    WWW
    « Отговор #7 -: Април 17, 2012, 11:26:14 »

    Един от най важните и ценни уроци които научих е...

    Да бързаш не означава,че ще стигнеш навреме.
    Ако бързаш  ти си бързащият, който ражда още повече бързане и за теб всичко ще закъснее за да оправдае това което си!


    Активен

    Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
    Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

    Всичко перфектно е точно такова,
    течащ в безкрая свещен резултат!
    Бъди сега причината нова,
    за твоя бленуван в мечтите ти свят.
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #8 -: Април 19, 2012, 03:48:01 »

    Цитат на: Ich
    В съзвучие с описаната философия, едно много полезно упражнение е колкото се може по-често при извършване на дадено действие да се стараем да мислим: „Сега аз извършвам ето това …”. И да се опитаме да запомним околната обстановка.
    Това ще повишава нашата съзнателност, ще пробужда нашия Аз, ще подобрява паметта и ще намалява забравянето („ох къде съм сложил/а …”). Ще повишава чувството за удовлетвореност от живота и ще ни прави по-щастливи.
    Много добро упражнение, а още повече, когато се превърне в навик. Освен това, бих добавил към "Сега аз извършвам ето това", винаги да сме наясно със "Защо извършвам това?".
    Цитат на: Ich
    полезно е да наблюдаваме задълбочено (да съзерцаваме, да медитираме върху) растения – в различни фази на тяхното развитие - разцъфващи, образуващи плодове, увяхващи и т.н. и да се стараем да не мислим за нищо друго освен за въздействието на растението върху нас (за разлика от обикновено отправяния повърхностен поглед, евентуално съпроводен с мисълта:„какво красиво цвете”).
    Съзерцанието, само по себе си е един от най-добрите начини, към осъзнаване и себепознание.

    Цитат на: Gayatri
    Санги, много ми хареса това, което си споделил с нас като идея. Изключително полезна статия и е много истинна.
    Радвам се да те видя и също така, че ти е допаднала идеята, Гая.
    Цитат на: Gayatri
    Ако всеки човек забави поне малко своя прибързан ход, може би няма да се спъва толкова много и ще извърви пътя много по- пълноценно.
    Ако махнеш "може би" съм напълно съгласен.  Ухилен
    Цитат на: Gayatri
    От моите наблюдения, които имам с доста хора, с които работя, стигам до заключението, че бързината и стресът водят след себе си много грешки и ниска ефективност.
    Да. Също и здравословни проблеми.
    Активен
    Щуродино
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 257

    « Отговор #9 -: Април 19, 2012, 12:55:29 »


    кое и е чак толкова лошото на импулсивността? Усмивчица


    Това, че често действието под нейно влияние не е осъзнато.
    Тогава то не произтича от Аза, а от някакви подсъзнателни импулси.
    И, следователно, в известен смисъл, не е наше.
    Висшата същност обича разнообразието Усмивчица
    Активен

    Омръзна ми да се обяснявам-47 годишна
    Щуродино
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 257

    « Отговор #10 -: Април 19, 2012, 13:44:33 »

    Санги, много ми хареса това, което си споделил с нас като идея. Изключително полезна статия и е много истинна.
    Ако всеки човек забави поне малко своя прибързан ход, може би няма да се спъва толкова много и ще извърви пътя много по- пълноценно.

    От моите наблюдения, които имам с доста хора, с които работя, стигам до заключението, че бързината и стресът водят след себе си много грешки и ниска ефективност. Давам конкретен пример с 2-ма човека. И двамата човека получават еднакви по сложност задачи, които изискват доста съсредоточаване и време. Единият човек изгуби повече от половината ден да се тюхка колко е тежка задачата и как ще организира работата си и в крайна сметка в края на деня не беше направил почти нищо. Другият човек отиде да си направи кафе, отдели време да изпие кафето си в приятна компания и след това се захвана спокойно със задачата. Винаги, когато се чувстваше в задънена улица или психически изморен, просто ставаше, развличаше се с нещо и пак продължаваше.Е, в крайна сметка, резултатът беше забележителен- работата беше свършена перфектно и с много по- малко усилие и напрежение в сравнение с първия човек. Това като че ли може да се обясни именно с тази теория за намаляване на темпото...

    И в крайна сметка е хубаво да има баланс между срокове и ефективност:)
    :)може би и с креативност
    Активен

    Омръзна ми да се обяснявам-47 годишна
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright