Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Егото - или кой е сатаната?  (Прочетена 984 пъти)
Aliya
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 146


WWW
« -: Март 05, 2012, 10:58:55 »

Сатана безспорно е Злото на този свят. Логично е обаче да си зададем въпроса, след като Бог е Всемогъщото, Единственото и Неделимото Добро, то тогава как се появава Сатаната и къде е царството на този Княз на тъмнината?

Би трябвало Сатана да е този, който е извън Бог и Божието мироздание, тъй като Божието мироздание е най-висшето добро.

Ето защо за мен сатана е този, който не е част от Божието мироздание, не е от Бог създаден (Как би могъл Всеблагият Бог да създаде Злото? И би ли бил истински Бог този бог, който създава Злото, своето собствено отрицание?)

Има само едно нещо, което не е от Бог и то е Човешкото его. Защото човешкото его е заблуда на човешкия ум, егото е продукт на ума, т.е. егото е направено от тази илюзорна и неекзистенциална, недействителна за Божието мироздание „материя” на сънищата, на мислите, на заблудите. Егото е несъществуващо в реалността на Бога, която е единствената реалност възможна в и извън нас. Егото е човешка проекция на ума, не Божие творение. Човешкото същество е божие творение в неговото единство на тяло-ум и дух, но не и създаденото от човека под формата на мисли, концепции, теории, вярвания, заблуди, човешки организации и институции, човешки научни открития и други подобни. Защото така, както съществува човекът днес , той е играчка в ръцете на собствения си ум и неговите продукти – мислите, егото. Човекът не се е осъзнал като единството на тяло-ум и дух и не е открил центъра си, там, където е истинският господар – най-вътрешното същество, най-истинската същност на човека – душата му, от Бога запалената искра в него.

Човекът докато е неосъзнат остава роб на най-големия си враг и заблудител – Сатаната – Его. Защото няма друг Сатана, няма друг претворител на злото в света освен Егото на човека.

Исус Христос постоянно ни го напомня, като ни призовава да се смирим, да се укротим и да прогледнем за славата на Единия и Единствения Бог.  И дори и да не е наричал егото с точно тази доста съвременна дума, Исус пак егото имаше предвид в своите проповеди. Защото егото е заблудата на лошите помисли, срещу които Исус предупреждава. Докато в Стария завет пророците проповядват срещу извършването на престъпления, Исус предупреждава не само да сме будни и нащрек за самото извършване на престъпление, не само действието, но дори и помисъла за престъпно действие е зло. Да пазим и помислите си чисти, като останем "будни и нащрек", т.е. да се осъзнаем за умствените си заблуди, които също са зло.

Матей 5:29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го, за да отидеш на небето

Егото е тези умствени заблуди, които пречат на човека да види реалността такава, каквато е - Божия! Егото е този вътрешен враг в човека, който го кара да върви срещу Любовта на Бог, която го е създала, и следователно го обръща срещу самия себе си, срещу собственото си същество (за което Юда е ярък пример с предателството на Любовта, онази Любов, от която и той самият, неговото същество е създадено).
Във всеки човек, който не е управляван изцяло от Божия дух, който не се е смирил напълно и предал в ръцете на Бог Отец, егото съществува в една или друга форма, в по-голяма или по-малка степен.

Его няма в Исус, когато той казва: Нека Твоята воля да бъде, Отец мой, а не моята!
Човек, който се е предал напълно в ръцете на Всемогъщия Бог, смирил се е напълно и се е умиротворил, е човек без его, празен съд, в който Бог се излива!

Исус ни е дал себе си за ярък и недвусмислен пример как да се „борим” със Сатаната – Его. Парадоксалното, на което той ни учи, е че всъщност човек няма как да се пребори със своето его, "борейки се"! Борейки се срещу егото си, ти го правиш още по-силно. Защото егото съществува само когато се бориш, когато желаеш, търсиш, имаш амбиции и цели! Когато си спокоен, умиротворен, напълно себе си в сегашния момент, не може да има его! Защото егото е продукт на ума и то живее в неговите проекции или в миналото, или в бъдещето.
Поради това, че егото е неекзистенциална илюзия и няма своя собствена реалност в Мирозданието на Бог, Егото е отрицателно състояние, така, както е отрицателна тъмнината, или студът!
Тъмнината сама по себе си не е - тя е липсата на светлината. Както и студът не е сам по себе си - той означава единствено липсата на топлината. Ето защо не можеш да се бориш директно с тъмнината, нито със студа. Колкото повече се бориш, толкова по-сигурно е твоето поражение.

С отрицателното можеш да се справиш само по един начин - като внесеш положителното в него, при което отрицателното просто вече не е. В една тъмна и студена стая е достатъчно да внесеш светлина и топлина и тъмнината и студът ще са победени от само себе си.
Така е и с егото - егото е отрицателно състояние и означава единствено липсата на осъзнаване! Когато внесеш повече осъзнаване в себе си на това, което Е, вътре в теб и навън от теб, това осъзнаване е като запалена лампа, която разкъсва тъмната пелена на егото пред очите ти и Реалността, такава, каквато е, Божия, се разкрива пред теб!

Но какво означава да внесеш повече осъзнаване в себе си, да бъдеш буден и нащрек по думите на Исус?  Тъй като Егото не е екзистенциално, то няма свое отделно съществуване извън нашите мисли - мислите ни са тези, които пораждат егото. Защото мислите ни са тези, които ни владеят нас хората.  И това е така, защото се идентифицираме с мислите си и с ума въобще. Мислим си, че ние сме умът. А не си даваме сметка, че умът ни е даден само като инструмент, който да ни служи. Умът ни е слугата, а ние, най-вътрешното ни същество, душата ни, сме Господарят.
С мислите си обаче не можеш да се бориш! Колкото повече се опитваш да ги отблъскваш, или подтискаш, или забраняваш, толкова по-силни стават те. Обсебват те и се нарояват като палави немирни маймунки все по-досадни и многобройни. И за да се убедиш в моите думи, опитай се да си забраниш да мислиш за нещо!  Оттук натам само забранената мисъл ще ти се върти в главата!
Ето защо с борба и подтискане не можеш да победиш егото и мислите на ума си. Древните мъдреци са го разбрали много отдавна и са измислили медитацията т.е. наблюдението и постоянното внимание за всичко, което те заобикаля отвън, както и за това, което е вътре. Исус също говори за това, колко е важно човек да остане винаги буден и нащрек!
Когато се наблюдаваш, но без да се осъждаш, без да осъждаш нито мислите си, нито това, което е извън теб, то тогава ти си един безпристрастен наблюдател, свидетел на всичко. По този начин ти отдръпваш енергията си от мислите си, не създаваш повече мисли чрез осъждане или борба, а просто оставаш безразличен наблюдател. Мислите на ума ти имат нужда от твоята енергия, за да съществуват. И когато ти вече не им я даваш, те постепенно стават все по-малко и по-редки, а пространството на покой между тях все по-голямо. Ако трябва да го онагледим с пример - ти не си мислите си така, както синьото небе не е покриващите го облаци. Мислите ти са тези облаци, преминаващи по чистото небе на твоето съзнание, но не го замърсяват, нито го объркват.

А ти, истинското ти същество и най-вътрешната ти същност, си безкрайното синьо небе, мирът и покоят на Любовта, Истината и Блаженството.
Активен

Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #1 -: Март 05, 2012, 13:12:06 »

Хм, като видях заглавието на темата очаквах адресна регистрация и ЕГН на тоя сатана, пък то какво се оказа... Ухилен

Пак разграничаваш доброто от злото, а те са свързани.
Разбирам те и донякъде си права, обаче какво е това, което имаме ние, а отсъства при Бог?
Ние сме подобие на Бог, знаеш. Имаме всичко - свободна воля, възможности.
Да, Бог е над Егото, над "ума", който описваш... Но и Егото, и ума са неща, които спомагат за нашето развитие. Ние не сме абсолютно добро, Бог също не е.
И ние, и Бог сме баланс между сърце и ум, между чувства и логика. 
Кажи ми как си представяш развитието, щом всичко е любов? Какво правим ние, къде сме в цялата картина и какво представлява тя - един безпределен пейзаж, единствено свеждащ се до нюансите на розовото?

Иначе, за другото си права. Сатаната, това е Егото, сиреч подтика към самозаблуди...

Ето защо за мен сатана е този, който не е част от Божието мироздание, не е от Бог създаден (Как би могъл Всеблагият Бог да създаде Злото? И би ли бил истински Бог този бог, който създава Злото, своето собствено отрицание?)
Ако всичко с изключение Егото е създадено от Бог, то тогава това изключение откъде се е появило?
Ако въобще е възможно някакво изключение, какво излиза - има нещо, различно от Бог, което също е създадено все от някого... И кой е този някой?
Активен
Aliya
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 146


WWW
« Отговор #2 -: Март 05, 2012, 16:29:48 »

Пак разграничаваш доброто от злото, а те са свързани.
Разбирам те и донякъде си права, обаче какво е това, което имаме ние, а отсъства при Бог?
Ние сме подобие на Бог, знаеш. Имаме всичко - свободна воля, възможности.
Да, Бог е над Егото, над "ума", който описваш... Но и Егото, и ума са неща, които спомагат за нашето развитие. Ние не сме абсолютно добро, Бог също не е.
И ние, и Бог сме баланс между сърце и ум, между чувства и логика. 
Кажи ми как си представяш развитието, щом всичко е любов? Какво правим ние, къде сме в цялата картина и какво представлява тя - един безпределен пейзаж, единствено свеждащ се до нюансите на розовото?
Иначе, за другото си права. Сатаната, това е Егото, сиреч подтика към самозаблуди...
Ако всичко с изключение Егото е създадено от Бог, то тогава това изключение откъде се е появило?
Ако въобще е възможно някакво изключение, какво излиза - има нещо, различно от Бог, което също е създадено все от някого... И кой е този някой?

Не че "Бог е над егото" - егото е лъжа и заблуда, така, че Бог със сигурност не е егото. Бог е истината и истината е доброто.
Бог не  е лъжата, следователно не е и злото, защото лъжата е злото.
Бог е това, което Е! И то в никакъв случай не е само цвят розов, То е многообразието и изобилието на Живота.
Огледай се наоколо - всичко е изобилие, разнообразие от цветове и великолепна хармония, в която и ти си неразделна част.
Само заблудата на човешкия ум, наречена его, си мисли, че е отделена от съществуванието, че е специална и оградена с дебелите стени на самомнението. Егото е заблудата на ума, който не може да обозре света в неговата цялост и единство, не може да обозре Бог.
И затова егото е най-големия враг на човека.
Активен

Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright