Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2] 3 4 ... 7   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Лошо ли е човек да е самодостатъчен  (Прочетена 5785 пъти)
Soul
love
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 104

for heaven's sake

« Отговор #15 -: Април 09, 2012, 01:10:39 »


Цитат на: sanguinary
Щастието не се гради на "взимане-даване", а на споделяне. Задължения няма!
И ако свържем думите "Щастието не е целта, а пътя", то, Щастието не е целта,а пътя на споделяне, без очаквания.

Цитат на: sanguinary
И един съвет от мен, приятели - Никога не я търсете, защото така неминуемо ще сгрешите. Тя просто си идва. Веднага ще я познаете, защото просто се отдавате един на друг, на всички нива, без да се питате - редно ли е, правилно ли е... и т.н. Това е по-силно от всеки, дори и от разума. Така казват Намигване
Ето това напълно се препокрива с възгледите ми. Благодаря.
Цитат на: sanguinary
А за голямата част от форума... не съм сигурен, Soul. Приготви се за сериозни разочарования, ако вярваш в това си твърдение. И дано, по-леко да понасяш разочарованията.

Ухилен На изток казват - "Вярвай, дори да знаеш, че те лъжат." И оттам в съзнанието ми изгрява - Вярвай в добротата им, дори да знаеш, че все още е просто кълн.Но имам в предвид думите ти, тъй като всичко е свързано.

Цитат на: sanguinary
Странното е, че понякога, дори и аз, където все го раздавам с голям самоконтрол, избухвам и не търпя отказ, дори и да има десетки фактори, които да ме възспират. Човек, наистина се опознава, докато е жив. Точно, когато реша, че се познавам, се задава нещо, на хоризонта, което подлага на сериозни опровержения, това твърдение.

Чувствам колко е хубаво, когато преодоляваме себе си, надскачаме вече създадените представи и знания, откривайки път на правилното, истинното.

Активен

We live in illusion and the appearance of things. There is a reality. We are that reality. When you understand this, you see that you are nothing, and being nothing, you are everything. That is all.^
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #16 -: Април 09, 2012, 10:34:26 »

Какво пречи на човек да си е самодостатъчен - някаква превърнала се в зависимост необходимост, нещо такова, от което се нуждае (или за което поне така си мисли), но не може да си осигури сам.
Хората сме зависими от други хора, най-вече. А и всеки търси своя "половинка" - част от него, която би искал да притежава, но не може. Искаме това, което нямаме, и търсим човек не като себе си, а наша по-добра "версия", с която да оправдаем хипотетичното си безсилие. Струва ми се, че точно на този принцип "градим приятелства" - с хора, у които виждаме по един или друг начин себе си.  А за да си бъде самодостатъчен някой, той трябва да се е убедил в това, че абсолютно всичко му е дадено, и се намира в най-благоприятните за развитието му условия. Тоест, че да търси себеподобни не би го довело доникъде. И обратното, гледайки на всички като подобни, ще получи и ответното разбиране, и самоувереност, дължаща се на факта, че съумява да види истинското у всеки - включително в него самия. Така, чисто в социален план, би си бил самодостатъчен. Но има разлика между самодостатъчен и саможив, като второто, поне според мен, е невъзможно, защото сме част от света, от всичко.
Само че ние предпочитаме да сме част от системата, която прави почти непосилно човек да си е достатъчен - дори и да изключим обществото, остават парите и нуждата от храна, вода, кола, къща, телевизия и т.н., без значение - всичко, само и само да сме ангажирани и заспали едновременно. Тъй че независимостта е нещо прекрасно, и вероятно единствено стремежът да осъзнаем като достатъчен потенциала си би могъл да ни "освободи" от ограниченията на нашия любим материалистичен свят...


Може никога да не я срещнем, но...
Няма никога, Санг.
Може да не я срещнем в този живот, и в следващия, и в следващите стотина, но на сто и първия ще се появи. Всъщност, ще се появи, когато сме готови да я видим. Понеже и да ни се изпречи на пътя, ние, ако не можем да я видим, няма да я видим и да ни я показват... Ухилен
Или, ако можем - ще я виждаме навсякъде.


ако свържем думите "Щастието не е целта, а пътя", то,
Зависи накъде води пътя!
то, Щастието не е целта,а пътя на споделяне, без очаквания.
Очакването да получим нещо в замяна убива възможността да сме щастливи от споделеното, просто защото не сме споделили нищо, да. Напълно съм съгласна с теб. Усмивчица
Чувствам колко е хубаво, когато преодоляваме себе си, надскачаме вече създадените представи и знания, откривайки път на правилното, истинното.


На мен пък ми се струва по-хубаво, да задълбаваме в представите за себе си, и въз основа вече създадените представи, да надскачаме знанията си, вървейки по пътя на правилното, истинното.
Активен
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #17 -: Април 09, 2012, 10:47:50 »


    Само че ние предпочитаме да сме част от системата, която прави почти непосилно човек да си е достатъчен - дори и да изключим обществото, остават парите и нуждата от храна, вода, кола, къща, телевизия и т.н., без значение - всичко, само и само да сме ангажирани и заспали едновременно. Тъй че независимостта е нещо прекрасно, и вероятно единствено стремежът да осъзнаем като достатъчен потенциала си би могъл да ни "освободи" от ограниченията на нашия любим материалистичен свят...


    Имайки този потенциал, който в известен смисъл е Божествен,
    не бихме ли могли с негова помощ да се адаптираме към изискванията на средата в дадения историческо-еволюционен момент така,

    че от една страна да набавяме необходимите условия за съществуване,

    а от друга, да бъдем будни, непривързани към тези условия и следователно независими от тях?
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 733

    « Отговор #18 -: Април 09, 2012, 11:47:20 »

    Ако осъзнаеш вътрешния си потенциал като достатъчен, започваш да работиш с него, да го развиваш в посоката, в която искаш да се развиваш. Тоя потенциал не ти е даден само да се приспособяваш към условията и да следваш изискванията на  други хора...ако не го разработваш точно това става: гледаш да се "вписваш" в средата, да отговаряш на чужди изисквания и условия...а ти не си тук за това, не си тук да робуваш на нечии изисквания, на всичко и на всеки...тук си да се научиш да бъдеш господар на условията и сам да си ги определяш.

    Ако не знаеш къде отиваш, всички пътища водят там.
    Ако знаеш къде отиваш, пак същото.

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #19 -: Април 10, 2012, 07:02:41 »


    Ако осъзнаеш вътрешния си потенциал като достатъчен, започваш да работиш с него, да го развиваш в посоката, в която искаш да се развиваш.


    А ако не можеш да го осъзнаеш този потенциал?

    Ако смяташ, че не можеш да си щастлив/а, ако нямаш мъж/жена/деца/кола/престижна работа?
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 733

    « Отговор #20 -: Април 10, 2012, 08:04:35 »

    Тогава си изцяло зависим, ще страдаш и ще се мъчиш и няма да знаеш откъде ти е дошло... Но няма как, минава се през това...Усмивчица. И като видиш резултата от този си живот, като видиш как нещата, на които уповаваш и към които се стремиш не ти носят това, което ти е нужно, малко по малко стигаш до осъзнаването и връзката с Бога. Ти как си стигнал до Р. Щайнер и духовното развитие?...Или аз, или другите? Усмивчица

    Това е като да вървиш по брега на морето и си събираш камъчета, мидички...и изведнъж виждаш един блестящ диамант. Тогава хвирляш това, което си събрал, и взимаш този диамант.
    Активен
    ИВЕВЕ
    Гост
    « Отговор #21 -: Април 10, 2012, 14:06:42 »

    Имайки този потенциал, който в известен смисъл е Божествен,
    не бихме ли могли с негова помощ да се адаптираме към изискванията на средата в дадения историческо-еволюционен момент така,

    че от една страна да набавяме необходимите условия за съществуване,

    а от друга, да бъдем будни, непривързани към тези условия и следователно независими от тях?
    Когато изискванията на средата са да се следва някакъв модел на поведение, механично и примирено, колкото и да сме на "ти" с потенциала си, няма как.
    Ако сме намерили професия, която да ни оставя и свободно време, и да ни дава финансова обезпеченост, бихме могли и да се адаптираме към обстановката, тъй че да не си спъваме развитието. Но това няма как да ни остави независими, при положение, че всеки ден трябва да ходим на работа, да се прибираме, да правим това, да не правим друго, за да си запазим работата, да се съобразяваме с хората, най-вече с тези, които са над нас в професионален план, и така...
    Самата йерархия е такава, че всеки има някой по-висшестоящ над себе си, с когото ще, не ще да се съобразява, за да не загуби "позицията" си.



    Ако осъзнаеш вътрешния си потенциал като достатъчен, започваш да работиш с него, да го развиваш в посоката, в която искаш да се развиваш.
    Ами да.
    Тоя потенциал не ти е даден само да се приспособяваш към условията и да следваш изискванията на  други хора...
    Потенциалът е точно, за да се научим да се оправяме с изискванията - кои да следваме, кои не, но изборът да е лична преценка, направена осъзнато.
    А приспособяването е бездействие. Приспособяваш се, ако отидеш в район с друг климат, понеже не можеш да го промениш, и свикваш.
    Идеята, поне според мен, е не да се адаптираме, а да променяме условията, в които живеем, така че да не ни се налага приспособяване.
    тук си да се научиш да бъдеш господар на условията и сам да си ги определяш.


    « Последна редакция: Април 10, 2012, 14:22:21 от Ивеве » Активен
    Житара
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 421

    « Отговор #22 -: Април 10, 2012, 14:32:45 »

    Не вярвам на този свят да има човек, който да няма нужда от каквото и да било, било то връзка с другия пол, било то да вземе или да даде
    Цитат
    Малцина биха повярвали в съществуването на такъв човек и веднага обяснявам защо.
    Защото за болшинството, връзката е нещо, което се определя от сексуалността и сексуалната идентификация на свързаните. Много ми е странно, ако един ден, всички хора се събудят безполови, ...тогава какви ли ще са им връзките? Кое ще наричат връзка? Какво ще е даване и взимане?
    Чисто търговския характер, дълбоко залегнал в убежденията на 99% от съвременното население, е основната причина за всички конфликти. "Аз ти давам, дай сега и ти" или "Ти не ми даваш, а аз ти предлагам повече"... примерите са много. И не, че искам да ви убеждавам в съществуването на хора, които живеят и мислят на съвсем друг принцип, ами чисто и просто, да се вгледате в себе си и да разберете, че не всичко е с цел - лична облага, изгода и дребни удовлетворения, за които трябва да си плащаме по един или друг начин.
    Има едно философско гледище, наречено Солипсизъм
    Цитат
    Всъщност, идеята за солипсизма се е самоунищожила, още преди да стигне особено приложение.
    Проблема е там, че всеки последовател на това схващане, би трябвало да приеме, че той, по същия начин, съществува в съзнанието на другите себеподобни и никъде другаде! Иначе казано - без тях, той не съществува, което срива, тотално, цялата философия. От кои? Това за домашно.
    И хора, посочвайте източник, когато местите информация или материали от интернет.


    На Земята няма абсолютна свобода, колкото по-добре осъзнае човек тази даденост, толкова по-добре за него.
    Цитат
    Тези, които вярват в това, ...за тях свободата я няма никъде, не само на Земята. За тези, които вярват в нея, я има и в ...затвора, например. Препоръчвам ти ето този шедьовър на Джек Лондон.
    Въпреки че съм болен почитател на творчеството му, трябва да призная, че до сега все я пропусках тази книга. Просто в нея не става въпрос за индианци, ескимоси, китоловци, вълци или елени и... все я оставях за по-натам, а мога да кажа, че една от най-добрите му творби.
    Но... да не се откланяме от темата. Идеята ми, като цитирах това твое ...изречение, беше - да си го прочетеш сам и да помислиш над него. Граматиката я оставяме настрана. Тя е най-малката неразбория.


    Да пичага, написаното от теб е неоспоримата истина.  Напълно съм съгласен с нея. Усмивчица
    Активен

    ☺ ∞♥ oNe レo√乇
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1649

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #23 -: Април 10, 2012, 14:58:43 »


    Когато изискванията на средата са да се следва някакъв модел на поведение, механично и примирено, колкото и да сме на "ти" с потенциала си, няма как.

    Ако сме намерили професия, която да ни оставя и свободно време, и да ни дава финансова обезпеченост, бихме могли и да се адаптираме към обстановката, тъй че да не си спъваме развитието. Но това няма как да ни остави независими, при положение, че всеки ден трябва да ходим на работа, да се прибираме, да правим това, да не правим друго, за да си запазим работата, да се съобразяваме с хората, най-вече с тези, които са над нас в професионален план, и така...
    Самата йерархия е такава, че всеки има някой по-висшестоящ над себе си, с когото ще, не ще да се съобразява, за да не загуби "позицията" си.


    А не може ли да си "в този свят и да не си от него"?
    Да можеш да намериш подходящо място, такова, че да си сред хората, но мястото ти да е такова, че да не те прави зависим,
    да ти дава възможност да развиваш най-добрите си качества и в същото време да си полезен и на околните?

    Цитат

    А приспособяването е бездействие. Приспособяваш се, ако отидеш в район с друг климат, понеже не можеш да го промениш, и свикваш.
    Идеята, поне според мен, е не да се адаптираме, а да променяме условията, в които живеем, така че да не ни се налага приспособяване.


    Добре, но не винаги може да се промени всичко по наш вкус.
    Например, не можеш да избереш времето, в което се раждаш, държавата, семейството, пола си и т.н.
    Към това трябва да се приспособим и да го използваме по най-добрия възможен начин.
    Нали казват, че човек се ражда при условията, които са най-добрите за неговото развитие?
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 733

    « Отговор #24 -: Април 10, 2012, 18:07:41 »

    ИВЕВЕ - ДА!

    Их - В света, но не от него - да!!!

    Смята се, че душата преди да се въплъти в тяло, сама избира пола, семейството и мястото, където ще се прероди, както и самия път на живота, най-важните обстоятелства в него, съобразно с кармата и уроците, които има /иска/ да учи.
    Учителя говори за 3 нива на развитие, на първото нямаш никакъв избор, дават ти тяло и те пращат. На 2-рото имаш право да си избереш родителите /по взаимно съгласие/ и страната, където ще живееш. И последното ниво са т.нар. адепти, те идват да помагат на другите и всичко могат да си изберат.
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #25 -: Април 11, 2012, 04:16:03 »

    Цитат на: Ивеве
    Хората сме зависими от други хора, най-вече.
    Човекът не е зависим от човек, Иве. Зависим е от усещанията, които даден човек, филм, музика или място отключват в него.  Привързва се към тези усещания и ги свързва с това, което смята за източник, а това е безкрайно погрешно.
    Всичко това са заблуди на ума. Всички внушения, започват да се насаждат в умовете ни, още от самото раждане. Вече, на базата на преживяното, ние развиваме различна опитност, спомени и усещания. Ума не прави разлика между реалност и фантазия. Когато си представиш... нещо вкусно, например, нервната ти система реагира така, сякаш то е пред теб и подтиква всички процеси, които са свързани с яденето. От слюнкоотделяне - до изпускане на стомашни сокове. Това, обаче, знаем че е заблуда, защото си я причиняваме умишлено. Тези, за които говорим са по-тясно обвързани с подсъзнанието, отколкото със съзнанието. И ако ти, иве, беше живяла друг живот, а не този, който си живяла до сега, то човека, който ти е най-противен, щеше да ти е най-близкия приятел, и музиката, която те кара да повръщаш, щеше да те кара да танцуваш. Разбираш ли? Всичко са внушения, натрупани от досегашния ни път.
    И само чрез повторение, можем да ги "излекуваме". Обвързването с някои усещания е на същия принцип, както и избягването на други усещания. Реално, човек не бива да е привързвн към нищо и само тогава е свободен.
    Цитат на: Ивеве
    има разлика между самодостатъчен и саможив, като второто, поне според мен, е невъзможно, защото сме  част от света, от всичко.
    Саможив, не е название на човек, който може да живее без храна, въздух и вода, а на такъв, който е... див, неподлежащ на опитомяване, непредвидим и неприемащ подаяния.
    Цитат на: Ивеве
    за да си бъде самодостатъчен някой, той трябва да се е убедил в това, че абсолютно всичко му е дадено, и се намира в най-благоприятните за развитието му условия. Тоест, че да търси себеподобни не би го довело доникъде. И обратното, гледайки на всички като подобни, ще получи и ответното разбиране, и самоувереност, дължаща се на факта, че съумява да види истинското у всеки - включително в него самия.
    Просто брилянтно! 

    Цитат на: Ивеве
    ние предпочитаме да сме част от системата, която прави почти непосилно човек да си е достатъчен - дори и да изключим обществото, остават парите и нуждата от храна, вода, кола, къща, телевизия и т.н., без значение - всичко, само и само да сме ангажирани и заспали 
    едновременно.
    Много добре, но... Иве, не може да изключим обществото и ще ти обясня защо.
    Тази ..."сънна болест" е заразна и се разпространява с голяма скорост, именно от човек на човек.
    Малцина са имунизирани. Именно на т.нар. индиго генерацията, смятам че им е вроден този имунитет.
    За нас, обикновените хора, единствения вариант е - да избягваме външно влияние. Аз, например, ограничавах близките социални контакти, само до 3-4 човека. Влияние, което ми оказваха, беше това, което аз съзнателно допусках и възприемах за правилно, на базата на експерименти и резултатите от тях. Разбира се, няма как да знам за подсъзнателното влияние, но това е друга тема. Никога не са ме интересували неща, от сорта на - какво е модерно, какво поведение е вървежно, как бих могъл да блесна в обществото, какво си мислят околните за мен, или по какъв начин бих могъл да натрупам удобства и облаги, за чужда сметка.
    Все неща, които, ако не всички, то минимум три от тях, тясно вълнуват всеки и са неговия основен мотив за съществуване.
    Простете, че говоря за себе си, но, макар и да прозвучи малко нескромно, се считам за пример, за все още неразболян човек, поне засега, от "сънната болест" на системата.
    Преди време, ми хрумна един гениален въпрос, в процес на разговор с една сестрица.
    ""Мога ли без това, без което не мога". За всички, за които отговора е да - според мен е повече от показателен знак, че тях нищо не ги задържа в материалния свят. Те никога няма да са недоволни, мрънкащи, завистливи, злобни... Никога няма да са "наркомани".
    Цитат на: Ивеве
    Тъй че независимостта е нещо прекрасно, и вероятно единствено стремежът да осъзнаем като достатъчен потенциала си би могъл да ни "освободи" от ограниченията на нашия любим материалистичен свят...
    Иве, ...искам да ти задам един въпрос. Да, специално на теб, защото взимаш да ме плашиш малко, по начина, по който се плашех от себе си.
    Въпроса е - Какво смяташ за зависимостта от независимост и привързването към непривързване?
    Недей да бързаш. Тези, както и "баланса между две крайности, дали не е също крайност?", ме мъчеха дълго време. Може и да ми се струва, но мисля, че си на път да направиш моите грешки, което намирам за прекрасно и в същото време апокалиптично за околните. Всъщност... недей тук, тъй като това не е темата. Пиши в скайп, че ...подозирам, че ще се наложи да се допуснем до "непозволената ни  територия". Сигурен съм, че знаеш какво имам предвид.
    Цитат на: Ивеве
    Цитат на: sanguinary
    Може никога да не я срещнем, но...
    Няма никога, Санг.
    Може да не я срещнем в този живот, и в следващия, и в следващите стотина, но на сто и първия ще се 
    появи.

    Да... под никога, имах предвид - в рамките на този живот. Правилно си забелязала, тази нередност в изказа ми.
    Цитат на: Ивеве
    Всъщност, ще се появи, когато сме готови да я видим. Понеже и да ни се изпречи на пътя, ние, ако не можем да я видим, няма да я видим и да ни я показват... Ухилен
    Ще се появи, когато... не само ние, не само ти, но и половинката ти е готова. В един даден етап, от своя път, когато две души, изчистят и балансират, всичките си кармични връзки, те просто се срещат и е невъзможно да сгрешат или да се припознаят. Когато пътеката извървяна е, тя се слива с друга пътека... и никога не става тясна.
    Цитат на: Ивеве
    Или, ако можем - ще я виждаме навсякъде.
    Няма “ако можем”. Можем. Влюбеното сърце не знае посока.

    Цитат на: Ich
    Ако смяташ, че не можеш да си щастлив/а, ако нямаш мъж/жена/деца/кола/престижна работа?
    Ich, приятелю, отговори на този въпрос, обикалят навсякъде около нас. 99% от населението, са твърдо убедени, че щастието може да дойде само отвън и никъде другаде. Препускат, състезават се, бутат се взаимно с лакти, правят деца, работят и пак не са щастливи. Те и златната рибка да хванат, да им изпълни, не три, сто и три желания, пак няма да са щастливи.
    Цитат на: shining star
    Тогава си изцяло зависим, ще страдаш и ще се мъчиш и няма да знаеш откъде ти е дошло... Но няма как, минава се през това...
    Минава се, ама защо тогава всички предпочитат да циклят в този омагьосан кръговрат, без да  продължават? Нима душите на цялото човечество, са стигнали до този етап на развитие и са решили да спрат?! Или пък само такива пускат тук? Нещо гнило има, Шайнинг!... Има нещо много гнило в цялата тази неразбория.
    Цитат на: shining star
    И като видиш резултата от този си живот, като видиш как нещата, на които уповаваш и към които се стремиш не ти носят това, което ти е нужно, малко по малко стигаш до осъзнаването и връзката с Бога.
    Стига с този Бог! Връзакта с всички, с всичко живо, със себе си и със звездите. Не мога да намеря една индийска притча, особено подходяща за случая. Ще я потърся пак и ще я метна, но не искам да импровизирам и да я разваля.
    Цитат на: shining star
    Това е като да вървиш по брега на морето и си събираш камъчета, мидички...и изведнъж виждаш един блестящ диамант. Тогава хвирляш това, което си събрал, и взимаш този диамант.
    Да, но не на пясъчника, а в себе си го откриваш диаманта. Разбираш, че той винаги си е бил в теб и просто не си му давал да грейне. Тогава разтваряш шепите с мидичките и си казваш "Мамка му! Аз съм богата!"... хвърляш мидичките в пясъка и гледаш празните си длани... и си казваш "Винаги съм била богата!". Ето това е символично представен, момента, когато човек постига същинското щастие.
    Самодостатъчен си е, не защото няма нужда от никой, а защото вече усеща връзката с всичко, с всеки, без да я консумира, без да очаква нещо от тях, без да гради планове и надежди. Тогава у всеки вижда диаманта.
    Цитат на: Ивеве
    Когато изискванията на средата са да се следва някакъв модел на поведение, механично и примирено, колкото и да сме на "ти" с потенциала си, няма как.
    Тук не мога да се съглася, Иве. Ще използвам следващите ти думи, за да ти дам пример, според тях.
    Цитат на: Ивеве
    Ако сме намерили професия, която да ни оставя и свободно време, и да ни дава финансова обезпеченост, бихме могли и да се адаптираме към обстановката, тъй че да не си спъваме развитието.
    Представи си, че това са реални факти. Имаш професията, свободното време и финансовата обезпеченост.
    Средата на работното ти място, обаче, налага да се следва, отдавна наложения и широкоразпространен модел "лизане на задниците" на по-висшестоящите от теб. Да, удобна среда, наистина. Е, са, голяма работа, че тук малко ще се наведа, че тук ще трябва да направя нещо, което не считам за правилно или пък, че ще трябва да си подритна достойнството, важното е, че съм добре, плащат ми тока, водата... хранят ме. Това ни го втълпяват от деца: "Ще правиш каквото ти казвам, а не каквото смяташ за  правилно, защото ние сме възрастни и знаем кое е правилно и кое не, по-добре." После идва "Аз съм учителка, каквото ти казвам - това е самата истина!". Преди е имало и "Кух съм като хралупа, ама падни за 40 лицеви опори, защото нещо не ме кефиш, а тук си, за да ти смачкам достойнството, което може и евентуално да ти е артисало в училище." Сега вече няма нужда от тия, защото образователната система е перфектна месомелачка и момченцата стават като чалга певици, още в основното. И вече от там работодателите -  "Аз съм по-висшестоящ от теб, като ти казвам така-значи е така (учителката), като ти казвам да го направиш - прави го, без въпроси (родителите)" и т.н. и т.н. Разбираш вече на къде бия, за това ще те оставя да отговориш направо, че и без това се очертава роман. Удобната реалност срещу достойнството.
    Цитат на: Ивеве
    Самата йерархия е такава, че всеки има някой по-висшестоящ над себе си, с когото ще, не ще да се съобразява, за да не загуби "позицията" си.
    Съобразява да! Но така, както аз имам нужда от работата, така той има нужда от работник.
    Защото, е го, снощи, гледам една потресаваща статистика: 70% от фирмите, не са плащали заплати, от преди три месеца!
    Получава се малко, като онази притча, за дрипавия човек който спрял на улицата един по-изтупан търговец и простенал.
    - Човече, помогни ми, трябва ми някаква работа.
    - О, работа да щеш! - разсмял се търговеца - Ей го на, онзи камък, виждаш ли го? Почти да го  търкаляш нагоре-надолу и готово!
    Дрипавия човек се намръщил:
    - Но ти не разбираш! Трябват ми пари!
    - А, пари?! Чудесно! Ето ти 100 жълтици, но ми обещай, че никога няма да ги харчиш!
    - Но как така?! За какво са ми ако не ги харча, нито мога да ги ям, нито да ги пия, нито да се сгрея с тях! Трябва ми храна, въглища...
    Търговеца се замислил и пак рекъл:
    - Добре! Добре, тогава, купи си храна и въглища с тези 100 жълтици, но ми обещай, че няма да ядеш храната и няма да гориш въглищата!
    - Ти наистина не разбираш! - отчаял се вече, бедния човечец - Трябва ми сигурност и спокойствие!
    _________________________
    И наистина, човек рядко си дава сметка, какво е това, което всъщност му е необходимо.
    И кажи ми, Иве, каква сигурност и спокойствие би могла да имаш, при положение, че в тази удобна професийка, виждаш как твои колеги, примерно, остават на улицата, с жените и децата си, понеже не могат да лижат качествено?
    Цитат на: Ивеве
    Идеята, поне според мен, е не да се адаптираме, а да променяме условията, в които живеем, така че да не ни се налага приспособяване.
    Е промених я, на три... даже на 4 места. Промених и физиономията на човек, който обичаше да унижава подопечните си и от тогава е коректен и внимателен... и какво? 20 човека променят, 2 милярда лижат. Не става. Тази система, просто ще рухне скоро, просто защото е на принципа на робството.
    Съвременния човек е по-заробен от негрите през средновековието! Те са бачкали и са ги хранили и обличали, а човека сега бачка, за да се храни и да се облича сам, пък и данъци плаща.
    Цитат на: житара
    написаното от теб е неоспоримата истина.
    Надявам се да съм заслужил, тази чест - от цялото това изобилие на мнения и гледни точки, да прочетеш само моите и да отговориш само на мен, житара. Много правилно си преценил количеството истина в думите ми, за което няма как да не те поздравя. Прави ми впечатление, обаче, че самата тема не те вълнува изобщо, а имаш нещо за казване към мен, което изглежда е в разрив с твърдението ти, че няма какво да си кажем. Ето - аз ще ти казвам неоспорими истини, а ти ще ги оценяваш и ще им се радваш.
    Цитат на: ich
    А не може ли да си "в този свят и да не си от него"? Да можеш да намериш подходящо място, такова, че да си сред хората, но мястото ти да е такова, че да не те прави зависим, да ти дава възможност да развиваш най-добрите си качества и в същото време да си полезен и на околните?

    Ти току що описа, ролята на един обикновен индианец, в едно “първобитно, дивашко и нецивилизовано” общество, преди век и половина. А иначе отговора ми е - Не. Вече и да има такива места, то те са... някакви, забравени от бога. Разни села, в които нямат електричество и се къпят на реката или малки общество, обособено в нещо като комуна, в което хората осъзнават прекрасно, че са свързани и зависят един от друг и от природата.
    Активен
    shining_star
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 733

    « Отговор #26 -: Април 11, 2012, 08:39:11 »

    Така, и ако не контролираш нервната си система и се поддаваш несъзнателно на всички тези усещания, които пък идват  от нещата, които пак несъзнателно си възприел от средата и т.н....горе-долу като кучето на Павлов...знаеш какво става и как живеем.

    Защо предпочитат да циклят? - защото това им е нивото на развитие. Всички сме на различно ниво на развитие, както добре знаеш... и аз циклих в този кръг през половината от живота си, и в един момент дълбоко ми омръзна да съм подвластна на условията, обстоятелствата, всякаквите усещания, за които говориш...огледай се малко, хората пишат книги, филми, какво ли не за това как се стига до разбирането за вътрешния потенциал...

    Стига с този Бог! - А има ли разлика дали ще кажеш "връзката със себе си, с всичко живо и звездите", или ще кажеш "Бог"??!

    "Не знам индийска притча" - кажи друга, каквато и да е, ще те разбера. В тебе е диаманта, а не на пясъка...ами и аз това казах, и притчата говори точно за това. Докато стигна дотам да кажа "мамка му,аз съм богата!" колко години се въртях в оня затворен кръг...

    Самодостатъчния човек много добре го описваш, той осъзнава връзката си с цялото. Може да е сам, но не е самотен. И да, той е щастлив. А неосъзнатия нещастен човек е самотен сред хората.

    Активен
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 220


    « Отговор #27 -: Април 11, 2012, 23:51:39 »

    Ще вмъкна един цитат от "Разговори с Бога" на Нийл Доналд Уолш,който мисля ,че има връзка с темата:
    "Обичта е крайната действителност. И единствената. Цялото. Чувството на обич е начинът, по който изпитваш Бога.
    В най-висшата Истина обичта е всичко, което съществува, което е съществувало и което някога ще съществува. Когато преминеш в абсолютното, преминаваш в обичта.

    Светът на относителното беше създаден, за да мога Аз да изживея Себе Си. Това вече ти беше обяснено. То обаче не прави светът на относителното истински. Светът на относителното е сътворена действителност, която ти и Аз сме изобретили и продължаваме да изобретяваме, за да можем да познаем себе си чрез изживяване."
    Може би тук възниква въпросът,какво се случва,когато вече познаем себе си и сме си самодостатъчни?Ами мисля,че това не може да се случи,защото трябва да спре еволюционното развитие и връзката ни със заобикалящият ни свят.А това е вечно...
    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #28 -: Април 21, 2012, 12:04:11 »

    Ми така е Санг.На сила хубост не става Усмивчица
    Добре, да, но тогава, за какво ни е тази сила?
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1237


    « Отговор #29 -: Април 21, 2012, 12:19:10 »

    Сила предполагам ни трябва на нас самите.Незнам.
    Активен
    Страници:  1 [2] 3 4 ... 7   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright